Лъжеводачите не вършат реална работа, нито се грижат за същинската си работа

Някои лъжеводачи са неспособни да вършат каквато и да е конкретна работа, но се занимават с някои незначителни общи дела и смятат, че това е вършене на конкретна работа, че попада в обхвата на техните отговорности. Освен това те вършат тези дела много сериозно и наистина полагат много усилия, като ги изпълняват по много приличен начин. Например в църквата имаше един човек, който преди това беше работил като сладкар. Един ден той реши от добро сърце, че просто трябва да Ми изпече сладкиши и се приготви да го направи без да Ме информира за това. Попита водачите си дали е позволено, а те казаха: „Давай. Ако са вкусни, ще ги предложим на Бог. Ако не, всички ние можем да ги изядем“. Той беше получил разрешението на водачите, което направи тази работа легитимна и правилна, така че бързо събра съставките, изпече една партида и каза: „Не знам дали ще са вкусни, дали ще могат да удовлетворят Бог или дали ще отговарят на Неговия вкус“. Водачите отговориха: „Няма проблем. Ще пожертваме малко от времето и здравето си и ще поемем малък риск заради Бог. Първо ние ще ги опитаме и ще ги проверим за Бог. Ако наистина не са вкусни и накараме Бог да ги яде, Той ще се почувства раздразнен и много разочарован от нас. Затова като водачи имаме отговорността и задължението да извършим проверки по този въпрос. Това е вършене на конкретна работа“. Впоследствие всеки ръководител на група, който имаше малко „чувство за отговорност“, опита сладкишите. След като ги опитаха, те изразиха мнението си, като казаха: „Фурната беше твърде гореща за тази партида, температурата беше твърде висока и вероятно ще причинят вътрешна топлина, освен това са малко горчиви. Това не е добре! Трябва да имаме отговорно отношение и да изпечем друга партида, и да я опитаме отново!“. След като опитаха тази партида, те казаха: „Тази е горе-долу добре. Има маслен вкус, усеща се яйцето, а има и сусам. Наистина е достойна за майстор сладкар! Тъй като са толкова много, а Бог не може да ги изяде всички Сам, нека сложим 10 или 20 в малък буркан и да ги предложим като мостра на Бог да ги опита. Ако Бог ги сметне за вкусни, можем да продължим да ги печем в по-големи партиди“. Те Ми подадоха един буркан и Аз опитах два от сладкишите. Сториха ми се приемливи като нещо ново, но не подходящи за основно ястие, така че спрях да ги ям. Някои хора дори мислеха, че са домашно приготвени от член на Божия дом, че са пълни с любов, преданост и боязън и носят голямо значение, въпреки че вкусът им беше просто приемлив. По-късно върнах буркана със сладкиши. Не се интересувам от такива неща и нямам апетит за тях. Освен това, ако ми се приядат сладкиши, мога да си купя на пазара различни вкусове и от различни страни, без да харча много пари. След това им казах: „Оценявам жеста, но моля ви, не Ми правете повече. Няма да ги ям и ако искам, просто ще си ги купя Сам. Ако възникне нужда, тогава просто ги направи, когато те помоля. Ако не ти кажа да ги направиш, тогава няма нужда да ги печеш отново“. Нима това не беше достатъчно лесно за разбиране? Ако се държаха добре и бяха покорни, щяха да запомнят думите Ми и да се въздържат да ги пекат отново. Когато говори Бог, „да“ означава „да“, „не“ означава „не“, а „не правете повече“ означава „не правете повече“. Въпреки това, след като мина известно време, те Ми изпратиха още два буркана със сладкиши. Попитах ги: „Не ви ли казах да не ги правите повече?“. Те отговориха: „Тези са различни от миналия път“. Аз казах: „Дори да са различни, пак са сладкиши. Няма нужда изобщо да се правят никакви сладкиши. Не го казвам от любезност — ако искам сладкиши, ще ви кажа. Не разбираш ли човешки език? Не ги прави повече“. Разбираеми ли са тези думи? (Да.) И все пак защо човекът, който ги правеше, изглежда винаги забравяше? Ако неговите водачи можеха да го държат под контрол, да не му сътрудничат активно или да не го насърчават да прави това, ако можеха навременно да го ограничат, щеше ли човекът, който прави сладкиши, въпреки това да смее да ги прави? Най-малкото нямаше да ги прави толкова смело и безскрупулно. Така че какво въздействие имаха тези водачи в тази ситуация? Те управляваха на микро ниво всеки детайл, пъхаха си носовете навсякъде и взеха в свои ръце проверките от Мое име. Бяха толкова „любящи“, че не може да се опише с думи. Това ли е работата, която трябваше да вършат? В принципите за извършване на делото на Божия дом нямаше наставления да правят това и Аз не съм им поверявал тази задача — тя беше инициирана от хора, Аз не съм я изисквал. Тогава защо тези водачи изпълниха тази задача толкова проактивно? Това е едно от проявленията на лъжеводачите: не се грижат за същинската си работа. Имаше толкова много задачи в църквата, които те трябваше да проследяват, да проверяват и да надзирават, и толкова много реални проблеми, които трябваше да разрешат чрез общение за истината, но те не свършиха нищо от тази работа. Вместо това бяха достатъчно бездейни, за да опитват сладкиши за Мен в кухнята. По този въпрос бяха доста сериозни и положиха много усилия. Не е ли това нещото, което правят лъжеводачите? Не е ли само по себе си достатъчно отвратително? Никога не съм очаквал, че след известно време този въпрос ще се появи отново. Човекът, който правеше сладкиши, поиска отново да започне да ги прави за Мен. Специално казах на един водач: „Иди и разреши този въпрос. Трябва да му обясниш това ясно. Ако го направи отново, ще те държа отговорен!“. С толкова много работа за вършене в църквата всяка задача би го държала зает за известно време. Защо имаше толкова време за губене? Нима беше тук, за да се угоява или да говори празни приказки? Това не е мястото за тези неща. След това нямаше повече новини по този въпрос. След като дадох това наставление, водачът не предостави никакви сведения. Във всеки случай никой повече не Ми изпрати от онези малки сладкиши, което беше голямо облекчение. Ако съдим по този инцидент, можем ли да кажем, че тези водачи не се погрижиха за същинската си работа? (Да.) Този въпрос дори не е толкова сериозен — има по-крайни примери.

Често посещавам някои църкви, за да се огледам, да се срещна с водачите, да дам наставления за някоя работа и да разреша някои проблеми. Понякога се налага да обядвам в тези църкви, което повдига въпроса кой ще приготви храната. Водачите бяха толкова отговорни, че избираха някого, който твърдеше, че е готвач. Аз казвах: „Дали е готвач не е важно. Важното е, че предпочитам обикновена храна. Обичам да усещам оригиналния вкус на съставките. Храната не трябва да е твърде солена, мазна или пикантна. През зимата трябва да ям нещо топло. Също така храната трябва да е добре сготвена, не недосготвена, и лесна за храносмилане“. Не съобщих ли ясно тези принципи? Лесни ли бяха за постигане? Бяха както лесни за запомняне, така и лесни за изпълнение. Домакиня, която е готвила три до пет години, би могла да схване тези принципи и да ги постигне. Така че нямаше нужда да се настоява да се намери готвач, който да приготви храната Ми. Някой, който може да сготви домашни ястия, би бил достатъчен. Въпреки това тези водачи бяха толкова „любящи“, че настояваха да намерят „готвач“, който да приготви ястие, когато Ме посрещаха. Преди готвачът официално да Ми сготви, водачите трябваше да направят проверки. Как ги правиха? Караха готвача да направи партида пелмени и нудли със сос и да сотира някои ястия. Всички водачи и ръководители на различни групи ги опитваха и намираха всички ястия за доста добри. Накрая молеха готвача да се заеме с работата да Ми сготви. Като оставим настрана резултатите от дегустацията на водачите и естеството на свързаните с това проблеми, нека първо поговорим за храната, приготвена от този готвач. Първия път, когато отидох, готвачът сотира няколко ястия и всички бяха доста доволни. Втория път направи партида пелмени. След като изядох един, усетих, че нещо не е наред — беше малко люто. Другите около Мен също казаха, че пелмените са малко люти и почувстваха, че езиците им започват да се подуват. Но тъй като пелмените бяха единственото основно ястие, трябваше да ги доям, въпреки че бяха люти. В плънката не се виждаше лют пипер, така че просто не обърнах внимание на това каква може да е причината за лютивината и довърших ястието. В резултат на това същата вечер тялото Ми започна да проявява алергична реакция. Много участъци по цялото Ми тяло започнаха да ме сърбят непрекъснато и трябваше все да се чеша. Чесах се, докато не си разраних кожата, преди да почувствам облекчение. Сърбеше Ме три дни, преди усещането постепенно да отшуми. След тази алергична реакция осъзнах, че определено в пелмените е бил добавен пипер, иначе нямаше да са толкова люти. Бях ги информирал да не включват люти съставки като пипер, тъй като не ми понасяха. Те обаче бяха добавили значително количество от него, за да задоволят собствените си вкусове, което надхвърляше нормалното количество. Усещаше се люто при яденето на тези пелмени. Готвачът дори не можеше да улучи пропорциите в ястието си, добави толкова пипер, че да предизвика алергична реакция у някого. По-късно му казах: „Никога повече не добавяй тези люти съставки. Не мога да ги понасям. Ако наистина имаш някаква човешка природа, не прави това отново. Ако готвиш за себе си, няма да се намесвам в това, което ядеш. Но ако готвиш за Мен, тогава не добавяй нищо. Следвай критериите, които Аз изисквам“. Можеше ли да го направи? Не трябваше ли водачите да се справят с тази работа? За съжаление никой не беше обърнал никакво внимание и те не бяха свършили нищо от работата, която трябваше да свършат. Веднъж, когато готвачът отново щеше да готви, той взе малко пипер, за да го добави към ястието, и някой наблизо го видя и го спря. Под строгия надзор на този човек той нямаше възможност да добави пипер. Водачите не можаха да разрешат толкова дребен проблем — тогава какво можеха да правят? Когато готвачът готвеше, те бяха доста инициативни в опитването. Няколко души отидоха да опитат. Беше просто обикновено домашно ястие — какво толкова имаше за опитване в него? Вие всички кулинарни експерти ли сте? Започвате ли изведнъж да разбирате всичко, след като станете водачи? Разбирате ли принципите на здравето? Божият дом уреди ли да правите това? Кога ви поверих или възложих да опитвате храната от Мое име? Твърде много ви липсва разум, нямате никакъв срам! Всеки, който има капка срам, не би направил нещо толкова неприкрито, толкова отвратително, толкова лишено от разум. Това показва, че тези индивиди изобщо нямат срам — те опитваха храната за Мен! Не следвате и не изпълнявате нито един от принципите, които ви казах. Карате готвача да сготви това, което е вкусно за вас и което се услажда на вас. Това ли означава да готвите за Мен? Не означава ли да готвите за вас самите? Така ли действате като водачи? Възползвате се от всяка възможност, за да се облагодетелствате, да използвате вратички и да се опитвате да Ми се подмажете — ако искате да Ми се подмажете, не Ми вредете! Не е ли това да ти липсват добродетели? Не е ли това да таиш неправилни намерения? Те са безсрамни и таят неправилни намерения, но все пак мислеха, че са много предани! Някое от тези неща, които направиха, беше ли това, което водачите наистина трябва да правят? (Не.) Нищо, което направиха, нямаше никакви критерии. Те дори не знаеха коя храна е здравословна или нездравословна и въпреки това си мислеха, че могат да дойдат тук и да играят ролята на здравни и хранителни експерти за Мен! Кой е постановил, че трябва да извършвате проверки, когато става въпрос да се готви за Мен? Има ли църквата такова постановление? Направил ли е Божият дом такава подредба? Толкова много пропуски се появиха в различни елементи на църковното дело, толкова много хора имаха погрешни разбирания за Бог и изобщо не разбираха истината, но вие не се занимавахте с тези неща. Вместо това насочихте усилията си към толкова малка област като кухнята, изпълнявайки своята „отговорност“. Вие сте стопроцентови лъжеводачи, вие сте лицемери! Бяхте точно пред Мен и проверявахте нещата — какво разбрахте? Консултирахте ли се с Мен? Своята собствена идея ли изразихте или Моята? Ако изразявахте Моята идея и Аз ви бях помолил да я предадете, тогава това, което правехте вие, щеше да е правилно. Щеше да е вашата отговорност. Ако изразявахте своята собствена идея, а не Моята, и настоявахте да принудите другите да слушат и да я приемат, каква е природата на това? Кажете Ми, нямаше ли да бъда отвратен от това? Аз бях точно там, а те не отделиха нито една дума да Ме попитат какви неща ям или какви са Моите изисквания — просто взеха решения без Моето одобрение и произволно даваха заповеди зад гърба Ми. Опитваха ли се да Ме представляват? Това са лъжеводачи, които безчинстват и вършат лоши неща, като се преструват на духовни, преструват се, че проявяват внимание към Божието бреме и се преструват, че разбират истината, а просто вършат лицемерни неща. Не е ли това твърде прекомерно? Не е ли вече много отвратително и противно? (Да.) Получихте ли някакво прозрение? Научихте ли някакви уроци от това? Всеки от тези въпроси е по-отвратителен от предишния, а има и друг, който е още по-отвратителен.

Тази зима един добросърдечен човек Ми купи „красиво“ палто от гъши пух. Красотата му не беше в цвета или кройката, а във високата му цена и първокласното качество — беше ценна вещ. Сред невярващите има една поговорка: „Гъше перо, изпратено от хиляда левги разстояние: подаръкът може да е малък, но чувството е дълбоко“. Това палто не само носеше чувство, но наистина беше много скъпо. Преди да видя палтото, вече бях чул, че изглежда добре и че е червено, с хубав дизайн и плътно на пипане. Бях чул за него, така че някои хора неизбежно вече бяха видели действителната вещ — тоест, доста хора вече го бяха видели, бяха го преценили грубо и го бяха огледали щателно, като казваха неща от сорта на: „Знам тази марка“, „Цветът е хубав, доста е красиво!“, „След като го разгледаш, донеси ми го да го видя и аз“ — и така неусетно новината се беше разпространила. Не знам колко време отне на тази новина да стигне до ушите Ми и да науча нещо за това. Виждате ли проблема тук? Без Аз да съм видял палтото, то вече е било видяно, предавано от ръка на ръка и показвано от много други хора. Не е ли това проблем? Могат ли хората небрежно да гледат, пипат и показват Моите вещи? (Не.) Чии вещи могат небрежно да пипат и гледат? (Никой не би искал това да му се случи и никой не трябва да го прави.) Тогава не трябва ли Моите вещи да са още по-недосегаеми? Някои хора казват: „Защо трябва да са недосегаеми? Ти си обществена личност. Нима личният живот на знаменитостите и звездите не е винаги на показ? Къде спортуват, къде ходят на козметични процедури, с кого общуват, какви марки носят — нима всички тези неща не са на показ? Защо Твоите да не трябва да са на показ?“. Знаменитост ли съм Аз? Аз не съм знаменитост, а ти не си Мой фен. Кой си ти? Ти си обикновен човек, сътворено същество и покварен човек. Кой съм Аз? (Бог.) Аз не съм обществена личност. Не съм длъжен да ти разкривам всичко, да ти докладвам всичко или да те информирам за всичко. Тогава защо докосваш нещо, което принадлежи на Мен? Не е ли отвратително да правиш това? Възложих ли ти да гледаш и да извършваш проверки на тази Моя вещ? Не. И все пак някои хора се осмелиха да я вземат и небрежно да я разглеждат по този безочлив начин и дори да я предават от ръка на ръка. Кой ти даде правото да я предаваш? Това твое задължение ли е? Ако не вярваш в Бог, тогава ние сме непознати един за друг. Заради това, че вярваш в Бог, Аз знам кой си ти, но не знам какво е твоето семейно положение, ежедневие или финансово състояние, нито пък Ме интересува да знам. Близки ли сме? Аз не съм ти най-добър приятел, довереник или другар. Не сме близки и не сме стигнали дотам, че всичко Мое да бъде на твое разположение, за да го разглеждаш. Би ли Ми позволил да се ровя във всички твои вещи и да ги показвам, за да ги видят и пипат всички? Дори когато донесеш нещо вкъщи от пазара, то трябва да се измие няколко пъти, за да се дезинфекцира! Не са ли отвратителни нещата, които други хора са пипали небрежно? Не си ли пропуснал да се отнесеш към себе си като към външен човек? Кой ти е възложил да инспектираш Моето палто? Да ти имам ли доверие? Измил ли си си ръцете, преди безразсъдно да докосваш Моето палто? Няма ли да бъда отвратен от теб? Ясно ли ти е това? Защо си толкова безсрамен? Толкова ти липсва разум! Вярваш в Бог от няколко години и си чул толкова много проповеди, как така ти липсва дори капка разум? Небрежно да отваряш приношения, които принадлежат на Бог, небрежно да пипаш дрехите Му, неща, които са Му принадлежали — какъв проблем е това? Когато видя, че опаковките на тези вещи са отворени и изхвърлени, как да не се ядосам? Отвратен съм от тези неща и мразя тези хора. Не искам да ги виждам отново и със сигурност не искам да общувам с тези хора, които са по-лоши от свине и кучета! Помни, всеки човек има своето достойнство, а Аз имам още повече. Не се замесвай с неща, които принадлежат на Мен. В противен случай ще те намразя и ще съм отвратен от теб!

На пръв поглед лъжеводачите може да не извършват големи злини или да не са отявлени коварни злодеи. Най-противното при тях обаче е, че виждат, че има реална работа за вършене, но не я вършат, много добре знаят, че не могат да разрешават проблеми, но не търсят истината, виждат зли хора да причиняват смущения, но не се справят с тях, а вместо това просто се грижат за външни общи дела. Следят отблизо и държат под строг контрол странични въпроси и незначителни неща, но не вършат никаква работа, свързана с навлизането на Божиите избраници в живота, нито пък ги е грижа за различни въпроси, които противоречат на истините принципи. Вместо това просто вършат работа, която не е свързана с истината. Това са отявлени лъжеводачи. Лъжеводачите са напълно невежи по отношение на истините принципи, които са включени в различните точки от църковното дело. Ако бъдат оценени спрямо принципите и критериите за водачи и работници, лъжеводачите са глупаци и идиоти. Независимо колко сериозни проблеми възникват в работата на църквата, лъжеводачите не могат да ги видят или разрешат, дори да се случват пред очите им, и се налага Горното да дойде и само да разреши тези проблеми. Не са ли тези хора лъжеводачи? (Да.) Те наистина са лъжеводачи. Например в църковната работа с текст — кои книги трябва да бъдат коригирани и кои трябва да бъдат преведени — това са ключови задачи за църквата. Има ли някакви принципи относно това как да се коригират и превеждат книги? Тази работа категорично има принципи, тя е толкова основана на принципи и наистина се нуждае от специално общение и напътствие, но лъжеводачите не могат да я свършат. Когато видят братята и сестрите заети с дълга си, те престорено казват: „Работата с текст и преводаческата работа са особено важни. Трябва да вложите сърцата си в доброто изпълнение на тази работа и аз ще разреша всички ваши проблеми“. Когато някой действително повдигне проблем, тези лъжеводачи казват: „Не разбирам този въпрос. Аз съм лаик в превода на чужди езици. Молете се на Бог и търсете от Него“. Когато някой повдигне друг проблем с въпроса: „Не можем да намерим подходящи хора за превод на определени езици, какво да правим по въпроса?“, лъжеводачите отговарят: „Аз съм лаик по този въпрос. Справете се сами с това“. Може ли такъв отговор да реши проблема? Те намират извинение и прикриват факта, че не си вършат работата, като казват: „Аз съм лаик. Не разбирам тази професия“ и така избягват проблема, който би трябвало да решат. Ето така работят лъжеводачите. Когато някой повдигне въпрос, те казват: „Молете се на Бог и търсете от Него. Аз не разбирам тази професия, но вие я разбирате“. Това може да изглежда смирено, тъй като признават, че са неспособни и не разбират професията, но в действителност изобщо не могат да изпълняват работата на ръководството. Разбира се, да бъдеш водач не означава непременно, че трябва да разбираш всяка професия, но водачите трябва ясно да разговарят за истините принципи, необходими за разрешаване на проблемите, независимо с каква професия са свързани тези проблеми. Щом хората разбират истините принципи, проблемите могат да бъдат разрешени по съответния начин. Лъжеводачите използват фразата „аз съм лаик в това отношение, не разбирам тази професия“ като причина да избягват да общуват за истините принципи за разрешаване на проблемите. Това не е вършене на истинска работа. Ако лъжеводачите постоянно използват „аз съм лаик в това отношение, не разбирам тази професия“ като причина да избягват разрешаването на проблемите, тогава те не са подходящи да вършат работата на водачи. Най-доброто, което трябва да направят, е да подадат оставка и да оставят някой друг да заеме мястото им. Но дали лъжеводачите притежават такъв вид разум? Ще са способни ли да подадат оставка? Няма да са способни. Те дори си мислят: „Защо казват, че не върша никаква работа? Всеки ден провеждам сбирки и съм толкова зает, че дори не мога да се храня навреме, а и спя все по-малко. Кой казва, че проблемите не се разрешават? Провеждам сбирки и общувам с тях и им намирам откъси от Божиите слова“. Да предположим, че ги попиташ: „Някой каза, че не може да намери подходящи преводачи за някои езици. Как разреши този конкретен проблем?“. Те ще отговорят: „Казах му, че не разбирам професията и го накарах да обсъди това и да се справи сам“. След това ги питаш: „Този проблем включва изразходване на приношения и напредък на църковното дело. Хората не могат да вземат решения сами, имат нужда ти да се разпоредиш и да намериш истините принципи, за да го разрешиш. Направи ли го?“. Те ще отговорят: „Как да не съм? Не съм забавил никаква работа. Ако няма кой да превежда на този език, тогава просто трябва да се превежда на друг език!“. Виждаш ли, лъжеводачите не могат да вършат истинска работа и въпреки това продължават да представят куп оправдания. Това е наистина безсрамно и отвратително! Заложбите ти са толкова лоши, не разбираш от никакви професии и не възприемаш истините принципи, свързани с всеки елемент от професионалната работа — каква е тогава ползата от това да те имаме за водач? Ти си просто глупак и некадърник! След като не можеш да вършиш никаква истинска работа, защо все още служиш като църковен водач? Ти просто си лишен от разум. Тъй като ти липсва самосъзнание, трябва да се вслушаш в отзивите на Божиите избраници и да прецениш дали отговаряш на критериите за водач. Лъжеводачите обаче никога не се замислят за тези неща. Те не се интересуват от това колко много се е забавила работата на църквата и колко загуби са били нанесени на навлизането в живота на Божиите избраници през многото години на тяхното служене като водачи. Това е грозното лице на отявлените лъжеводачи.

Помислете как водачите и работниците се справят с работата си — съответства ли това на казаното от Мен току-що? Има ли такива, които не вършат реална работа, и можеш ли да ги различиш като лъжеводачи? Ако ги различиш като лъжеводачи, от днес нататък вече не трябва да се отнасяш с тях като с водачи. Трябва да се отнасяш с тях като с всеки друг човек. Това е точният принцип на практикуване. Някои може би се чудят: „Това означава ли да ги дискриминираме, омаловажаваме или изключваме, защото са лъжеводачи?“. Не, не означава това. Те не могат да вършат реална работа и могат само да казват някои думи и доктрини, и някои празни думи, за да увъртат и да те залъгват. Това ти показва един факт, а именно, че те не са твои водачи. Няма нужда да искаш техните наставления за какъвто и да е проблем или трудност, които срещаш в работата си. Ако е необходимо, можете да ги прескочите, като докладвате на Горното и се консултирате с Горното как да се справите и да разрешите този проблем или трудност. Аз ви научих на пътя на практикуване, но как ще действате зависи от вас. Никога не съм казвал, че всички водачи са предопределени от Бог, че трябва да ги слушаш и да им се подчиняваш, и че трябва да ги слушаш дори ако ги разпознаеш като лъжеводачи. Никога не съм ти казвал това. Това, за което разговарям сега, е как да се разпознават лъжеводачите. Когато разпознаеш някого като лъжеводач, можеш да приемеш и да се подчиниш на това, което той казва, ако то е правилно и съобразено с истината. Ако обаче той не може да разреши даден проблем, увърта и те залъгва, като засяга напредъка на делото, тогава не си длъжен да приемаш неговото ръководство. Ако можете да схванете принципите сами, тогава трябва да действате според тях. Ако не можете да ги схванете, неуверени сте или не сте сигурни в принципите, тогава трябва да търсите истината и да обсъждате помежду си, за да се справите с проблема. Ако все пак не можете да вземете решение, след като сте го обсъдили, докладвайте проблема на Горното и се консултирайте с Него по въпроса. Това са все добри начини за справяне с проблемите — няма трудности, които не могат да бъдат разрешени.

За днес нека приключим нашето общение тук. Довиждане!

16 януари 2021 г.