Трета точка: разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг (първа част)

Лъжеводачите могат да изричат само думи и доктрини, за да увещават хората

Сега ще разговаряме за третата отговорност на водачите и работниците — общението за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг. Това е важна и основополагаща работа на водачите и работниците и ние ще разговаряме и ще разнищим проявленията на лъжеводачите въз основа на тази отговорност. Способността на един водач или работник да разговаря ясно за истините принципи, които хората трябва да разбират, за да изпълняват добре дълга си, е най-добрият показател за това дали притежава истината реалност и е основният фактор да се определи дали може да върши добре истинска работа. Нека сега разгледаме как лъжеводачите се справят с тази работа. Една от характерните черти на лъжеводачите е неспособността им да обяснят или изяснят задълбочено всички въпроси, свързани с истините принципи. Ако някой ги потърси за нещо, те могат да му кажат само някакви празни думи и доктрини. Когато се сблъскат с проблеми, които трябва да бъдат разрешени, те често отговарят с изявление от рода на: „Всички сте експерти в изпълнението на този дълг. Ако имате проблеми, трябва сами да ги разберете. Не питайте мен. Аз не съм експерт и не разбирам. Справяйте се сами“. Някои хора може да възразят: „Ние питаме теб, защото не можем да разрешим този проблем. Ако можехме, не бихме те питали. Не разбираме този проблем, който засяга истините принципи“. Лъжеводачът отговаря: „Не ти ли казах вече принципите? Изпълнявай добре собствения си дълг и не създавай смущения и прекъсвания. За какво още питаш? Справяй се както намериш за добре! Божиите слова вече са изречени: поставяйте на първо място интересите на Божия дом“. Тези хора са оставени напълно объркани и си мислят: „Това не е решение на проблема!“. Ето така се отнасят към работата лъжеводачите. Те просто я проверяват, вършат я механично и никога не се заемат с проблемите. Независимо какви проблеми поставят хората, лъжеводачите им казват да търсят истината сами. Те често питат хората: „Имаш ли някакви проблеми? Как е навлизането ти в живота? Изпълняваш ли дълга си нехайно?“. Хората отговарят: „Понякога откривам, че съм в нехайно състояние, преодолявам го чрез молитва и започвам да се променям, но все още не разбирам истините принципи в изпълнението на дълга си“. Лъжеводачите казват: „Не разговарях ли за конкретните принципи с теб на последната сбирка? Дори ти предоставих няколко откъса от Божиите слова. Не трябваше ли досега да си разбрал?“. Всъщност тези хора разбират цялата доктрина, но все пак не могат да разрешат проблемите си. Лъжеводачите дори бълват високопарни думи като: „Защо не можеш да го разрешиш? Просто не си чел Божиите слова достатъчно внимателно. Ако се молиш повече и четеш повече Божиите слова, тогава всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Трябва да се научите заедно да обсъждате и да търсите изход, тогава проблемите ви най-накрая ще бъдат разрешени. Колкото до професионалните въпроси, не питайте мен. Моята отговорност е да проверявам работата. Изпълнил съм задачата си и останалото засяга професионални въпроси, които не разбирам“. Лъжеводачите често използват причини и оправдания като „не разбирам, това никога не съм го учил, не съм експерт“, за да се отърват от хората и да избягват въпросите. Те може да изглеждат доста скромни. Това обаче разобличава един сериозен проблем с лъжеводачите — те нямат никакво разбиране за проблемите, свързани с професионалните знания по определени задачи, чувстват се безсилни и изглеждат изключително неловки и смутени. Какво правят те тогава? Могат само да съберат няколко откъса от Божиите слова, за да общуват с всички по време на сбирките, като говорят за някои доктрини, за да увещават хората. Водачите, които притежават малко доброта, може да проявят загриженост за хората и от време на време да ги питат: „Сблъсквали ли сте се с някакви трудности в живота си напоследък? Имате ли достатъчно дрехи, които да облечете? Имало ли е сред вас хора, които се държат зле?“. Ако всички кажат, че нямат такива проблеми, те отговарят: „Тогава няма проблем. Продължавайте да работите, аз имам други въпроси, за които трябва да се погрижа“, и бързат да си тръгнат, от страх, че някой може да повдигне въпроси и да поиска да се справят с тях, което да ги постави в неудобно положение. Ето как работят лъжеводачите — те не могат да разрешат никакви реални проблеми. Как могат да вършат ефективно работата на църквата? В резултат на натрупването на неразрешени проблеми в крайна сметка те възпрепятстват нейната работа. Това е отличителна характерна черта и проявление на начина, по който работят лъжеводачите.

В своята работа лъжеводачите имат ентусиазъм само да проповядват и най-много обичат да изричат думи и доктрини и да казват думи, за да увещават и утешават хората, като си мислят, че стига да подтикват хората да са енергични и заети в изпълнението на дълга си, това е същото като да са свършили добра работа. Освен това лъжеводачите много държат да се грижат за състоянието на ежедневния живот на всеки. Те често питат хората дали срещат някакви трудности в това отношение и ако някой среща, са готови да му помогнат да ги разреши. Те наистина се ангажират с тези общи дела, понякога дори отлагат да се хранят, често стоят до късно и стават рано. Предвид заетостта и усилената им работа, защо проблемите на църковното дело и трудностите, които Божиите избраници срещат при изпълнението на дълга си, остават неразрешени? Това е така, защото лъжеводачите никога не могат ясно да обяснят истините принципи, свързани с изпълнението на дълга. Думите и доктрините, и увещанията, които произнасят, са напълно неефективни и изобщо не могат да разрешават реални проблеми. Независимо колко говорят или колко са заети или изтощени, църковното дело никога не напредва. Макар външно да изглежда, че всеки изпълнява дълга си, никой не постига много реални резултати, защото лъжеводачите не са способни да разговарят за истините принципи, свързани с изпълнението на дълга, или да използват истината, за да разрешават реални проблеми — следователно те са неспособни да разрешават много проблеми, които съществуват в изпълнението на дълга. Например Божият дом веднъж трябваше да отпечата книги с Божиите слова и един водач трябваше да избере двама души, на които да възложи задачата. Какви са критериите за избор на хора? Тяхната човешка природа трябва да е относително добра, трябва да са надеждни и да могат да поемат рискове. След като хората бяха избрани, този водач им каза: „Днес повиках двама ви, за да ви поверя една работа: Божият дом има книга, която трябва да се отпечата и вие трябва да намерите печатница, а след като екземплярите са отпечатани, да ги разпространите своевременно в ръцете на Божиите избраници, така че те да могат да ядат и да пият Божиите слова без забавяне. Решени ли сте да изпълните тази задача? Готови ли сте да поемете това бреме и този риск?“. Двамата вярваха, че така Бог ги издига, затова се съгласиха. После водачът ги попита: „Имате ли решимостта да изпълните Божието поръчение? Готови ли сте да положите клетва?“. Двамата положиха клетва с думите: „Ако не можем да изпълним Божието поръчение и объркаме тази задача, като станем причина делото на Божия дом да претърпи загуби, тогава нека ни удари гръм и мълния от небето. Амин!“. Водачът каза: „Също така трябва да разговаряме за истината. Като извършвате тази задача сега, търговия ли въртите? Иска ли се от вас да работите като наети лица?“. Двамата отвърнаха: „Не, това е наш дълг“. Водачът каза: „Понеже това е ваш дълг, трябва да се отплатите за Божията любов. Не можете да смущавате Бог или да Го тревожите. Да сте готови да поемете рискове не е достатъчно, трябва да изпълните дълга си с преданост. Когато се натъкнете на проблеми, трябва да се молите повече и да се съветвате един с друг. Не бъдете своенравни и не действайте по своя собствена инициатива. Защо ви накарах двамата взаимно да си сътрудничите? За да можете да обсъждате нещата, когато възникнат проблеми и така да е по-лесно да предприемете действие. Ако не можете да постигнете съгласие, тогава се молете. Всеки от вас трябва да се избави от собственото си мнение и да действате само когато сте постигнали единомислие. Надявам се, че двамата ще можете да завършите успешно тази работа!“. Накрая този водач намери откъс от Божиите слова за това как човек да изпълнява добре дълга си и тримата го прочетоха с молитва няколко пъти. С това въпросът беше сметнат за поверен, а отговорността на водача се смяташе за изпълнена. Как се справи водачът с тази работа? Той се почувства доста доволен, както и онези двама души. Наблюдателите коментираха: „Този водач наистина знае това-онова за вършенето на работа. Речта му беше добре организирана и добре обоснована и направи нещата стъпка по стъпка. Първо възложи задачата на тези двама души, после разреши проблемите им във връзка с мислите и гледните им точки и накрая каза някои сурови думи, като ги накара да положат клетва и да дадат обет. Наистина свърши работата методично и наистина заслужава титлата на водач — опитен е и носи бреме“. Накрая водачът им каза: „Помнете — отпечатването на книги не е лесна задача, не е нещо, което обикновен човек може да поеме. Тази работа не ви беше поверена от мен или от Божия дом. Тя е поръчение от Бог. Вие не трябва да Го разочаровате. Стига да свършите работата добре, животът ви ще има напредък и ще притежавате реалност“. На теория с тези думи нямаше никакви принципни проблеми. Те можеха да се смятат в общи линии за верни. Затова нека анализираме ситуацията и да видим къде са „лъжливите“ проявления на този лъжеводач. Осигури ли водачът някакви указания за различни подробни въпроси като например професионалните и технически аспекти на тази задача? Разговаря ли за някакви конкретни истини принципи или за изискваното ниво? (Не.) Той просто изрече някои празни и безсмислени думи — думи, които повечето хора казват често, думи без никаква тежест. Понеже водачът говореше лично и даваше указания, хората сметнаха, че тези думи имат повече тежест от обикновено, но всъщност те бяха просто несъществени приказки и нямаха никакъв ефект за разрешаване на реалните проблеми, свързани с отпечатването на книги. Е, какви са някои от конкретните проблеми, свързани с отпечатването на книги? Трябва да ги обсъдим и да видим дали работата, свършена от водача, беше работа на лъжеводач.

Първо, отпечатването на книги предполага типографско оформление, след това коригиране на текста, формат на съдържанието и на основния текст, както и тегло, цвят и качество на хартията. Следва материалът на корицата, дали да е мека или твърда, и дизайн, цвят, десен и шрифт на корицата. Накрая идва подвързването — лепене или шиене. Това са все въпроси, които попадат в обхвата на отпечатването на книги. Обсъди ли някой от тях водачът? (Не.) Друг проблем е търсенето на печатница: дали машините за печат и подвързване са най-модерните, какво е качеството на печата и подвързването, и каква е цената — не трябваше ли да даде напътствия за всички тези неща, както и принципи и диапазони? Ако водачът беше казал: „Не разбирам от тези неща, просто потърсете каквото и да е“, щеше ли да е полезен водач? Могат ли безполезните думи, които изговори, да заместят различните подробни въпроси, засягащи отпечатването на книга? (Не.) И все пак този лъжеводач смяташе, че могат. Той си мислеше: „Вече съм разговарял за толкова много истини и съм им казал всички принципи. Те трябва да разбират тези неща!“. Това „трябва“ е логиката и методът за решаване на проблеми на този лъжеводач. Накрая, когато книгите бяха отпечатани, понеже хартията беше с много лошо качество и твърде тънка, текстът прозираше от двете страни, което правеше четенето на книгите много мъчително и трудно за по-възрастните хора и за тези с отслабено зрение. Имаше и проблем с последната стъпка, подвързването — това дали то отговаря на критериите засяга цялостното качество и живота на книгата. Понеже водачът не предостави указания и онези, които свършиха тази работа, нямаха принципи и опит и се пазариха безотговорно, печатницата свърши калпава работа и използва най-евтините материали, за да ѝ излезе сметката, а накрая, когато книгите бяха разпространени сред братята и сестрите, започнаха да се разпадат за два месеца. Кориците и страниците се разлепиха и цялата свършена работа беше напразна. Чия беше отговорността? Ако трябваше да се потърси отговорност от някого, то пряката отговорност би паднала върху двамината, които отговаряха за отпечатването на книгите, а непряката би паднала върху лъжеводача. Лъжеводачът дори имаше извинение, като каза: „Не можете да ме обвинявате, че тази работа се разви лошо. Аз също не разбирам от нея! Никога не съм печатал книги и нямам печатница. Как се предполага да знам тези неща?“. Оправдано ли е това извинение? Като водач, тази работа попада в твоя обхват на отговорности. Независимо дали е работа, която е свързана с професия, умение, вид познание или с истината, ти не трябва да разбираш всяка част от нея, но направи ли усилие да научиш това, което не знаеш? Изпълни ли отговорностите си по сериозен и съвестен начин? Някои хора може да кажат: „Искам да изпълня отговорностите си, но и аз не разбирам от това. Независимо колко усилено се опитвам да го науча, просто не го схващам!“. Това означава, че като водач не отговаряш на критериите. Ти си стопроцентов лъжеводач. Братята и сестрите се почувстваха донякъде възмутени от лошото качество на книгите и казаха: „Макар че тези книги не ни струват пари, качеството е твърде лошо! Как е свършил работата си този водач? Как е изпълнил тази задача?“. Когато водачът чу това, отговори: „Можете ли да ме обвинявате за това? Аз нямам печатница и нямам последната дума. Нещо повече, не е ли това пестене на парите на Божия дом? Какво лошо има да се пестят парите на Божия дом?“. Думите на водача бяха правилни, не бяха погрешни. Не беше необходимо водачът да поема правна отговорност. Имаше обаче един проблем, а именно, че похарчените за печата на книгите пари отидоха на вятъра. Книгите, разпространени сред братята и сестрите, започнаха да се разпадат и да губят страниците си за два месеца. Кой трябваше да понесе последствията? Не беше ли това отговорност на водача? Това се случи в обхвата на твоята работа, по времето на твоята служба като водач, затова не трябва ли да поемеш отговорност? Трябва да понесеш вината, не можеш да отричаш отговорността си! Някои хора може дори да говорят по неразумен начин, като казват: „Никога преди не съм вършил тази работа. Не ми ли е позволено да правя грешки в работа, която не съм вършил?“. Само въз основа на това твърдение ти си непригоден за работата си и трябва да бъдеш освободен. Ти не си създаден да си водач. Ти си истински лъжеводач. Да говори куп благозвучни думи, но да не върши никаква реална работа — това е най-очевидното проявление на един лъжеводач.

Някои лъжеводачи са неспособни да свършат каквато и да е работа правилно и конкретно, здраво стъпили на земята. Те могат да се справят само с общите дела и после вярват, че отговарят на критериите за водачи, че са изумителни и често се хвалят, като казват: „Трябва да се тревожа за всичко в църквата и трябва да се оправям с всеки проблем. Може ли църквата да се справи без мен? Ако не провеждах сбирки за вас, нямаше ли да се разпаднете като купчина пясък? Ако не държах под око филмопроизводството и не помагах с поддържането му, нямаше ли все да има хора, които я смущават? Можеше ли филмовата продукция да върви гладко? Въпреки че съм лаик в работата с химните, ако не идвах често да наглеждам работата ви, да държа нещата под контрол и да организирам сбирки за вас, можехте ли да създадете тези химни? Колко дълго ще ви отнеме да намерите решение?“. Тези твърдения може да изглеждат разумни и правилни, но ако се вгледате отблизо, как напредват различните сфери на професионалната работа, наглеждани от тези лъжеводачи? Могат ли те да разговарят ясно за истините принципи? (Не.) Веднъж един екип филмови продукции търсеше по въпроса с цветовете на костюмите. Те направиха няколко снимки с различен фон и хора, но цветовете на дрехите бяха като цяло в еднаква гама — все в землистосиви и жълти нюанси. Попитах ги: „Какво става? Защо хората носят тези цветове?“. Отговориха ми, че цветовете са умишлено избрани, че са ги изнамерили на пазара с много труд и мъки. Аз казах: „Защо избрахте тези цветове? Горното ли ви нареди да го направите? Не ви ли нареди Горното да използвате разнообразни цветове и цветовете да са достолепни и почтени? Как се стигна до този резултат?“. След като ги разпитах, най-накрая някои хора казаха: „Другите цветове не изглеждат достатъчно достолепни и почтени или като онези, носени от вярващите в Бог или светците. Само тази цветова гама наподобява това, което вярващите трябва да носят. Така че всички бяха на мнение, че дрехите в тези цветове ще прославят Бог най-много и ще представят образа на Божия дом най-добре“. Отговорих: „Никога не съм казвал на всички ви да носите дрехи в тези цветове. Има много достолепни и почтени цветове. Помислете си колко красива е дъгата, създадена от Бог като знак за Неговия завет към човечеството. В нея има червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово — всеки цвят е представен освен тези, които вие носите. Защо избрахте тези цветове?“. Беше ли свършил водачът им конкретната работа да направи проверка по отношение на тези въпроси? Смея да кажа, че категорично не беше. Ако водачът притежаваше чисто възприемане и наистина разбираше истината и Божиите изисквания, членовете на екипа от филмовата продукция нямаше да изберат такива костюми, за да се консултират с Горното за тях. Проблемът с костюмите можеше да бъде разрешен на по-ниско ниво, но лъжеводачът не можеше да се справи с него. Вместо това той безсрамно попита Горното за него. Не трябваше ли такъв човек да бъде кастрен? Този лъжеводач не можа да разреши дори най-простия проблем — каква е ползата от него? Ти си просто боклук! От теб се искаше да прославиш Бог и да свидетелстваш за Него, но в крайна сметка ти Го посрами. Нали разбираше доста неща? Нали можеше изразително да кажеш изобилие от знания и доктрини? Тогава защо всички тези доктрини и цялото това знание не дадоха резултат в тази ситуация? Как можа да не успееш да решиш дори въпроса с костюмите и да извършиш проверка по този въпрос? Постигна ли резултата, който трябва да постигнеш като водач? Изпълни ли отговорностите, които трябва да изпълниш като водач? Това е проявление на лъжеводач. На лъжеводачите им липсва разбиране на принципите във всяка конкретна задача. Те са неспособни да осигурят навременно коригиране и разрешаване на който и да е проблем с изопаченото възприемане на истината и така да позволят на хората да намерят посока и път. Лъжеводачите просто изговарят думи и доктрини и скандират лозунги, те са неспособни да свършат каквато и да е конкретна работа.