Неблагоприятните въздействия и последствия от работата на лъжеводачите

Какво правят лъжеводачите по отношение на всички трудности, които хората срещат при навлизането си в живота? Когато хората се сблъскат с някакво състояние, което попада в един от тези осем вида трудности, могат ли лъжеводачите да го идентифицират и да използват Божиите слова и собственото си познание за преживяване, за да разрешат проблемите на тези хора? За съжаление, когато хората се сблъскат с трудности, за да се занимаят с проблема им, тези лъжеводачи полагат само повърхностни усилия и просто предлагат някакви плитки, безполезни и неподходящи забележки, които нямат нищо общо с нрава и реалните затруднения на хората. Например лъжеводачите често казват: „Ти просто не обичаш истината!“. Ето как се опитват да разрешат реалните трудности на хората и да окачествят същността им. Те не могат да помогнат на хората да намерят отговори в Божиите слова дори за незначителен проблем или състояние, нито могат да го разрешат, като разговарят за истината. Вместо това правят доктринни или несвързани забележки, или се хващат за проблема и правят от мухата слон, за да отпишат напълно хората, без да им дадат възможност да се покаят. В действителност, ако някой има способност за възприемане на Божиите слова и притежава духовно разбиране, той ще може да намери Божието разобличение на тези осем аспекта на състоянията в словата Му, това не е трудно. Но понеже на лъжеводачите им липсва духовно разбиране, понеже имат лоши заложби и понеже им липсва способност за възприемане, съчетано с факта, че някои от тях са просто ентусиасти, нетърпеливи да действат, лицемерни и се преструват на духовни хора, те изобщо не могат да разрешават проблемите на другите хора. Що се отнася до различните проблеми, които хората срещат, лъжеводачите ще ги посъветват с думите: „Божието дело е напреднало до сегашния си етап. Защо все още проявяваш ревност и спориш с другите? Имаш ли време за това? Каква е ползата да се бориш за това? Не можеш ли да минеш без борба?“. „Божието дело е стигнало дотук, а ти все още си толкова сантиментален и не можеш да се избавиш от тези чувства. Рано или късно тези чувства ще те довършат!“. „Божието дело е стигнало дотук, защо още си толкова загрижен за храна и дрехи? Не можеш ли да се справиш, без да носиш още една рокля? Не можеш ли да минеш без да си купуваш кожени обувки? Трябва да вложиш повече мисъл в Божиите слова и дълга си!“. „Когато те сполети нещо, се моли повече на Бог. Независимо какво те сполети, поуката е една: да се научиш да се покоряваш на Бог и да разбираш Неговото върховенство и подредби“. Могат ли тези съвети да решават реални проблеми? Изобщо не могат. Или пък казват: „Хората са били дълбоко покварени от Сатана. Не се ли бунтуваш срещу Бог, като си сантиментален? Не се ли бунтуваш срещу Бог, като не опознаваш себе си?“. Независимо какъв е непосредственият проблем, лъжеводачите не знаят как да разговарят за истината, за да разнищят същността или състоянието на даден човек. Те не могат да прозрат как възникват състоянията на хората и после въз основа на състоянието им, да разговарят за истината, за да разрешават проблемите им, като им предлагат подходяща помощ и ресурс. Вместо това винаги казват едно и също: „Обичай Бог! Работи усилено, за да изпълняваш дълга си, трябва да си предан на Бог и да се молиш повече, когато срещнеш проблеми!“. „Всичко зависи от Божието върховенство и подредби. Всичко е в Божиите ръце!“. „Ако не търсиш истината, това няма да е достатъчно. Трябва да четеш повече Божиите слова. В Божиите слова всичко е ясно, но хората просто не обичат истината!“. „Катаклизмите са надвиснали, изходът на всички неща е близо и Божието дело върви към края си, а ти не изпитваш безпокойство. Колко дни са останали на хората? Божието царство е настъпило!“. Лъжеводачите просто изричат тези общи фрази, никога не анализират и не разнищват конкретно различните проблеми, нито предлагат истински ресурс или помощ на хората. Те или им намират няколко откъса от Божиите слова за четене, или им предлагат неуместни съвети, за да се справят с проблемите. Какво се случва накрая? Под вредното влияние на лъжеводачите хората не само не опознават своя собствен покварен нрав, но също и не знаят какво представлява собственият им характер, какъв тип хора са и каква природа същност притежават. Не са наясно какви са собствените им заложби, дали имат способност за възприемане и по какъв път вървят. Все още се придържат към светските и модерните неща, които обичат и ценят в сърцето си, и никой не им помага да разберат, да разнищят и да анализират тези неща. Това са последствията от работата на лъжеводачите. Когато възникнат проблеми, те или нападат хората, като ги заклеймяват произволно или ги обвиняват погрешно, или им дават безрезултатни съвети и уроци, или използват Божиите слова, за да правят пресилени, неточни сравнения. Онези, които ги чуят, си мислят: „Имам чувството, че сякаш разбирам, но и сякаш не разбирам — възможно е да съм схванал какво казаха, но е възможно и да не съм. Защо е така? Всичко, което казва водачът, е правилно, тогава защо не мога да се отърва от този проблем в сърцето си? Защо не мога да намеря разрешение на тази трудност? Защо все още мисля по този начин и искам да правя тези неща? Защо не мога да разбера къде е същността и първопричината за проблема? Водачът казва, че не обичам истината и признавам, че е така, но защо не мога да се отърва от това състояние?“. Постигнали ли са тези водачи някакво въздействие? Макар да са говорили и работили, всичко е една голяма бъркотия и тя не е постигнала резултата, който се очаква. Те не са дали възможност на хората да разберат Божиите намерения, да се сравнят с Божиите слова, да разберат точно състоянията си или да разрешат трудностите си. Колкото до онези непоправими, безсрамни хора, които изобщо не приемат истината, когато чуят как тези водачи ги поучават откровено и търпеливо, те се чувстват изключително отблъснати. В същото време повтарят като папагали думите на тези водачи — след като водачите са свършили първата част, тези хора могат да продължат със следващата и бързо губят търпение, като казват: „Спри дотук. Вече съм разбрал всичко, което казваш. Ако продължиш, ще ми се догади и доповръща!“. Водачите продължават с думите: „Ти просто не обичаш истината. Ако обичаше истината, щеше да разбереш всичко, което казвам“. Те отвръщат: „Независимо дали обичам истината или не, ти си повтарял тези думи толкова много пъти, че в тях няма нищо ново и се уморих да ги слушам!“. Лъжеводачите работят по този начин, придържат се строго към правилата и се фиксират върху определени фрази, като се провалят напълно в това да решават истинските проблеми на хората. Ако някой има представи за Бог, лъжеводачите казват, че този човек не познава себе си. Ако някой има лоша човешка природа, ако не е способен да се разбира с хората и му липсват нормални междуличностни отношения, лъжеводачите казват, че и той, и другият човек са виновни, поучават и двамата, хвърлят вината върху двамата, като казват: „Добре, вие двамата вече сте квит. Трябва да сме справедливи и разумни в действията си, да се отнасяме към всеки еднакво, без предубеждения. Всеки, който говори аргументирано, обича истината, докато онези, които не говорят аргументирано, трябва да си затворят устата, да говорят по-малко и да действат повече в бъдеще. Всеки, който казва нещо правилно, трябва да бъде слушан повече“. Това решаване на проблем ли е? Това ли означава да свършиш работа? Не е ли това точно като да помириш децата или да заблуждаваш хората? Може и да изглежда, че лъжеводачите са заети, но те не могат да разрешат ничии проблеми. Колко ефективна е работата им? Тя е безполезна и нелепа! Това са действията на невярващите.

При преживяването на вярата си в Бог хората често се сблъскват с трудности, а лъжеводачите не могат да разрешат нито една от тях. Лъжеводачите не могат дори да разрешат някои очевидни затруднения, които могат да се поправят само с няколко слова, и също така правят от тях голям въпрос и превръщат всяка дреболия в голяма работа. Някои хора не са зли, просто по отношение на тяхната човешка природа им липсват малко маниери, не разбират основния етикет и са донякъде немарливи. Лъжеводачите взимат тези дребни проблеми и ги раздуват, като карат братята и сестрите да ги обсъждат, да ги критикуват и да ги заклеймяват, всичко с цел да оставят дълготрайно впечатление у тези хора, така че те да не посмеят да продължават да действат така. Необходимо ли е това? Това ли е пътят за разрешаване на проблемите? Това ли е използване на истината за разрешаване на проблемите? (Не.) Стига с човешката природа на някого да няма големи проблеми и този човек да не е зъл и да може искрено да отдава всичко на Бог, тогава в условията на възприемчивост от негова страна е достатъчно да се продължи да се работи с него, като му се предлагат подсещания, съдействие, общение и подкрепа. Ако хората се държат по този начин непрестанно, тогава имат проблем със своя характер или жесток нрав и е необходимо строго кастрене и дисциплиниране. Ако отказват да приемат това, или дългът им трябва временно да бъде спрян, или те трябва да бъдат премахнати. Лъжеводачите не могат да прозрат това, нито ще действат по този начин. Когато срещнат такива зли хора, те се отнасят с тях като с братя и сестри, като им предлагат помощ и подкрепа. Това ли означава да се върши работа? Това ли означава да се използва истината за решаване на проблемите? (Не.) Работата на лъжеводачите е нелепа, детинска и смехотворна, и нищо в нея не се съобразява с Божиите намерения. Може да се види, че са лаици във всичко, което правят, че им липсва духовно разбиране и че действат безразсъдно и без принципи. По сходен начин не могат да прозрат, нито да проумеят точно различните трудности, които хората срещат при навлизането си в живота. Вследствие на това опитите им да преодолеят тези трудности изглеждат невероятно непохватни, глупави и присъщи на лаиците. Онези, които приемат помощта им, също се чувстват неловко и потиснати. С времето някои дори губят вяра, като казват: „Водачът е разговарял с мен толкова много пъти, защо тогава не съм се променил? Защо продължавам да изпадам в една и съща ситуация? Да не би човешката ми природа да е особено лоша и да съм неспособен да бъда спасен?“. Някои дори таят съмнения, като казват: „Има ли нещо сбъркано с духа ми? Да не би в мен да работи зъл дух? Няма ли Бог да ме спаси? Не означава ли това, че за мен няма надежда?“. Това са последствията от работата на лъжеводачите. В работата си те объркват едно нещо с друго и действат нелепо, абсурдно, глупаво и недодялано, което в крайна сметка води до това, че не се разрешават своевременно различните трудности, с които се сблъскват някои хора, които искрено се стремят към истината. Това от своя страна поражда негативност и слабост в тези хора, както и някои представи и погрешни разбирания за Бог и делото Му. Те казват: „Прочел съм толкова много Божии слова, тогава защо проблемът ми не може да се разреши? Могат ли Божиите слова наистина да спасяват и да променят хората?“. Техните сърца се поддават на съмнение и те падат в капана на объркването. Следователно, когато лъжеводачите все пак работят, те не постигат много положителни резултати, но затова пък предизвикват доста негативни неща. Работата им не само не успява да разсее човешките представи, съмнения и осъждания на Бог, а напротив — усилва погрешните разбирания и предпазливостта към Бог. Дори след много години вяра тези проблеми на хората остават неразрешени. Докато са били подвеждани и погрешно насочвани от лъжеводачите, погрешните им разбирания и резервираност към Бог са се задълбочили. При това положение могат ли да постигнат навлизане в живота?

Разбирането на лъжеводачите за положителните неща като например истината и промяната в нрава на хората може да повлияе на гледните точки и отношението към положителните неща на мнозина. Едно е, когато някой лъжеводач не върши никаква работа — веднага щом започне да работи, се получават отклонения и възникват неблагоприятни последствия. В такива църкви се създава една неподходяща атмосфера, а именно — често се появяват погрешни и абсурдни изрази и хората там не разбират духовните термини, които често се споменават в Божиите слова, нито знаят как да ги прилагат, докато така наречените духовни термини и изрази, изговаряни често от тези лъжеводачи, се разпространяват широко в тези църкви. Въздействието на такива неща върху хората не е малко: те не само не им помагат да придобият по-практическо и точно познание за Божиите слова и истината, нито им позволяват да открият точен път за практикуване в словата Му, а напротив — всъщност карат хората да имат по-изопачено, теоретично и доктринно познание за истината и в същото време правят хората по-объркани за пътя за практикуване. С тези си действия лъжеводачите нарушават зрителната посока на хората и въздействат върху чистото им възприемане на истината. Какво въздействие постигат лъжеводачите, като правят тези неща? Каква роля играят? Вероятно ще е малко пресилено да ги опишем като смущаващи и прекъсващи, но изобщо няма да е преувеличено да ги наречем палячовци, които се щурат навсякъде. Точно когато бях започнал този етап от делото, срещнах някои хора и докато ги слушах да говорят, един от тях попита каква е ситуацията с друг човек и някой неочаквано изтърси: „Той изгоря и се превърна в пепел“. Когато попитах: „Изгоря и се превърна в пепел ли? Какво означава това?“, той отговори: „Да изгориш и да се превърнеш в пепел означава, че си бил освободен от длъжност и вероятно си престанал да вярваш“. Казах: „Това е доста жесток израз — не дава никаква свобода на действие на човек. Казвал ли съм някога такова нещо? Как не съм чул този израз? Никога не съм описвал някого по този начин, нито съм заявявал, че ако някой спре да изпълнява дълга си или напусне Бог, той е изгорял и се е превърнал в пепел. Как се е появил този израз?“. По-късно открих, че тази фраза е тръгнала от един възрастен вярващ, един стар педант. Той бил много учен, вярвал в Бог от дълго време и имал старшинство. Когато изрекъл тази фраза, групата объркани хора не упражнили прозорливост и я усвоили от него, и така тя станала популярна. Мислите ли, че тази фраза е правилна? На какво се основава? Точна ли е? (Не, не е точна.) Как трябва да се отнасяме към нея? Трябва ли да ѝ позволим да се запази в църквата? (Не, не трябва.) Тя трябва да бъде разобличена, критикувана и изкоренена. След това, чрез критика и разнищване тези объркани хора не посмяха да продължават да я използват, но някои неосведомени личности може все още тайно да я използват насаме. Онези хора може да мислят, че това е особено духовна фраза, тръгнала от „известна личност“ и да смятат, че трябва да продължава да се използва. Вашите водачи занимавали ли са се с подобни практики? Засягали ли са негативно вашето навлизане в живота, промяната в нрава ви или пътя, по който вървите? (В миналото, когато проповядваше евангелието, един лъжеводач веднъж каза: „Бог ни завоюва чрез правосъдие и наказание, затова когато проповядваме евангелието на религиозни хора, трябва да им говорим със суров тон и да ги мъмрим. Само тогава те могат да бъдат завоювани“.) Това твърдение може да звучи разумно, но съобразява ли се с истините принципи? Инструктирал ли е Бог хората да правят това? Казва ли се в Божието слово: „Когато проповядваш широко евангелието, ти трябва да се изправиш и да ръководиш хората с желязна ръка, като използваш правосъдие и наказание, за да проповядваш широко евангелието?“. (Не.) Тогава откъде идва това твърдение? То очевидно е теория, измислена в главата на някой лъжеводач, на когото липсва духовно разбиране. Това твърдение привидно може да изглежда безпроблемно: „Цялото човечество трябва да премине през Божието правосъдие и наказание. Ако не може да го получи пряко от Божиите слова, не може ли да го получи непряко? Във всеки случай това е резултатът, който се предполага да постигнат Божиите слова — завоюване на цялото човечество. Няма ли да е по-добре за човечеството да получи това по-рано, отколкото по-късно? Преди Бог да действа, ние ще вземем тази превантивна мярка, така че хората да могат да развият нещо като имунитет. После, когато Бог наистина ги съди и наказва, тези хора няма да се бунтуват срещу Бог, да Му противостоят или да Го предадат. Това ще предотврати засягане на Божиите чувства. Не е ли това нещо хубаво?“. На повърхността всяко изречение изглежда правилно и от гледна точка на доктрината — логично. Дали обаче е истина принцип? Какви условия е поставил Божият дом за проповядване на евангелието? Изисква ли от хората да правят това? (Не.) Следователно тази теория не е валидна и човекът, който я е предложил, е лъжеводач.

Лъжеводачите често се преструват, че са духовни, като изричат някои благовидни заблуди, за да подвеждат и заблуждават хората. Макар че тези заблуди привидно може да не звучат проблемно, те имат пагубно въздействие върху навлизането в живота на хората, като смущават, подвеждат и пречат на хората да вървят по пътя на стремежа към истината. Заради тези псевдодуховни думи някои хора започват да се съмняват в Божиите слова и да им се противопоставят, създават си представи и дори погрешни разбирания за Бог и предпазливост към Бог, а после се отдалечават от Него. Това е въздействието, което псевдодуховните изрази на лъжеводачите имат върху хората. Докато един лъжеводач подвежда и влияе на членовете на някоя църква, тази църква става религия, точно като християнството или католицизма, при която хората просто съблюдават човешките фрази и учения. Те всички почитат ученията на Павел, като стигат дотам, че заменят словата на Господ Исус с неговите, вместо да следват пътя на Бог. В резултат на това всички стават лицемерни фарисеи и антихристи. Така те са прокълнати и заклеймени от Бог. Точно като Павел, лъжеводачите се превъзнасят и свидетелстват за себе си, те подвеждат и смущават хората. Отклоняват ги и ги водят към религиозни ритуали и начинът, по който тези хора вярват в Бог, става съвсем същият като на религиозните хора, което забавя тяхното навлизане в правия път във вярата им в Бог. Лъжеводачите постоянно подвеждат и смущават хората и после тези хора създават множество псевдодуховни теории и поговорки. Тези теории, изрази и практики са диаметрално противоположни на истината и нямат нищо общо с нея. И все пак, докато лъжеводачите подвеждат и заблуждават хората, хората приемат тези неща като положителни, като истината. Те погрешно смятат, че тези неща са истината и мислят, че стига да вярват в тези неща в сърцата си и да могат да ги изричат красноречиво, и стига тези неща да са одобрявани от всички, те са придобили истината. Заблудени от тези мисли и възгледи, хората не само са неспособни да разберат истината, но са също и неспособни да практикуват или да преживяват Божиите слова, да не говорим да навлязат в истината реалност. Напротив, те се отдалечават все повече от Божиите слова и още повече от навлизането в истината реалност. На хартия няма нищо нередно в думите, които казват лъжеводачите, и в лозунгите, които скандират — те всички са правилни. Тогава защо не постигат съвсем нищо? Така е, защото това, което лъжеводачите разбират и възприемат, е просто твърде повърхностно. То цялото е доктрина, която няма връзка с истината реалност в Божиите слова, Божиите изисквания или Неговите намерения. Факт е, че всички доктрини, които проповядват лъжеводачите, са твърде далеч от истината реалност — за да сме точни, те нямат нищо общо с истината, нито с Божиите слова. Затова, когато лъжеводачите често бълват тези слова и доктрини, с какво е свързано това? Защо те никога не са способни да навлязат в истината реалност? Това е пряко свързано със заложбите на лъжеводачите. Напълно сигурно е, че лъжеводачите са с лоши заложби и им липсва способност за възприемане на истината. Независимо колко години вярват в Бог, те няма да разберат истината и няма да имат навлизане в живота, и също може да се каже, че независимо колко години вярват в Бог, за тях няма да е лесно да навлязат в истината реалност. Ако един лъжеводач не бъде освободен и му се позволи да запази позицията си, какъв вид последствия ще има това? Неговото водачество ще привлече още повече хора към религиозни ритуали и правила, към думи и доктрини, и към нереалистични представи и фантазии. За разлика от антихристите, лъжеводачите не водят хората да дойдат пред тях или пред Сатана, но ако не могат да водят Божиите избраници към истината реалност на Неговите слова, ще могат ли Божиите избраници да получат спасението Му? Ще могат ли да бъдат усъвършенствани от Бог? Категорично не. Ако Божиите избраници не могат да навлязат в истината реалност, не живеят ли все още под властта на Сатана? Не продължават ли все така да бъдат изродени същества, попаднали под властта на Сатана? Не означава ли това, че ще бъдат погубени в ръцете на лъжеводачите? Ето защо последствията от работата на лъжеводачите и антихристите са в основни линии едни и същи. Нито едните, нито другите не могат да накарат Божиите избраници да разберат истината, да навлязат в реалността и да постигнат спасение. Те всички вредят на Божиите избраници и ги погубват. Последствията са напълно еднакви.

Какви са някои от ересите и заблудите на лъжеводачите? Обобщете ги сами по-късно. Оставям ви тази задача, за да видите дали можете да ги различите. Водачите около вас изричали ли са някога слова, които са духовни или които са в съгласие с човешките емоции и на повърхността изглеждат правилни и съгласно истината, но не успяват да ти осигурят навлизане в живота и да разрешат реалните ти проблеми? Ако не можеш да прозреш тези слова и дори са ти скъпи на сърцето, ако им позволяваш да те управляват и да те водят през цялото време, и да отклоняват мислите и поведението ти през цялото време, не са ли последствията от това доста сериозни? (Да.) Тогава от съществено значение за вас е да стигнете до първопричината на тези проблеми, да откриете кои неща са ереси и заблуди, които могат да накарат хората да се изродят до степен, в която вярата им в Бог се превръща в религиозна вяра и в резултат на това те се противопоставят на Бог и са отхвърлени от Бог. Например да предположим, че човек каже: „Не се опитвай да ставаш водач. Ако си освободен или отстранен след като станеш водач, няма дори да имаш възможност да си обикновен вярващ“. Този вид приказки ерес и заблуда на лъжеводачите ли е? (Да.) Така ли е? Ересите и заблудите на лъжеводачите трябва да бъдат различавани от тези на антихристите, не ги смесвайте. Какво има предвид този човек, като казва такива неща? Какви мотиви се крият в тези думи? Има ли нещо мътно в тях? Очевидно в тях се крие номер, предназначен да подведе хората, този човек има предвид, че другите трябва да избягват да се опитват да са водачи, че ако направят това, то няма да свърши добре. Целта му с тези думи е да накара хората да изоставят идеята да станат водачи, така че никой да не се съревновава с него за репутация и статус, което да му позволи да се чувства спокоен, че ще е водач завинаги. В същото време казва на хората: „Ето така се отнася божият дом с водачите и работниците. Повишава те, когато има нужда от теб, а когато няма — те изритва на самото дъно и не ти оставя възможност дори да си обикновен вярващ“. Каква е природата на тези думи? (Богохулство.) Що за човек богохулства? (Антихрист.) В тези думи има две зли намерения, които могат да доведат до две последствия: едното е да казва на другите категорично да не се домогват до статус, което подсигурява неговия собствен статус, а другото е да те кара да разбираш погрешно Бог, да спреш да вярваш в Бог и вместо това да започнеш да вярваш в него. Това е най-явният тип антихрист. Изглежда, че ви липсва способност за възприемане, Аз съм давал примери за това и преди. Вие сте не само небрежни и имате лоша памет, но нямате и способност за възприемане. Не можете дори да различите такъв очевиден антихрист. Биха ли казали лъжеводачите такива неща? Биха ли подвели съзнателно и открито хората, биха ли се противопоставили на Бог? (Не.) Макар че нещата, които лъжеводачите казват и правят, може да не изглеждат проблемни на повърхността, в работата им няма принципи и не могат да постигнат резултати. Лъжеводачите не могат да разрешават никакви проблеми на хората, не могат да ги насочват към правилния път на вярата в Бог или да ги доведат пред Бог. Всичко, което казват, е правилно, изобщо не са вършили работата си през пръсти, имат усърдие и страст и на повърхността изглежда, че имат вяра, имат решимост и са готови да изтърпят трудности и да плащат цена. Нещо повече, те изглежда имат невероятна издръжливост и са способни да устоят на всякакво изтощение и трудности. Просто техните заложби и способност за възприемане са лоши и им липсва точно възприемане на истината. Какво правят относно тази липса на способност за възприемане? Използват правила и доктрини, както и духовните теории, за които често говорят, за да разрешат този проблем. След няколко години под тяхното водачество сред хората изникват всякакви видове доктрини, правила и външни практики. Хората се придържат към тези доктрини, правила и практики, и вярват, че практикуват истината и навлизат в истината реалност, но всъщност все още са много далеч от истината реалност! След като човешките сърца се изпълнят с тези неща, превзети са и са водени от тях, решението става проблем. Всяко от тези неща трябва да бъде разнищено и анализирано поотделно, за да бъде разбрано от хората. След това на хората трябва да им се каже какво е истината, какво са доктрините, лозунгите и правилата, и какво е правилното възприемане на истината, точните изрази и истините принципи. Всичко това трябва да се разреши поотделно. Иначе онези, които се държат относително добре, спазват правилата и се стремят към духовност, ще бъдат подведени и погубени от лъжеводачите. Тези хора може да изглеждат благочестиви, способни да изтърпяват трудности и да плащат цена, и да се молят, когато им се случи нещо. Но точно както при религиозните хора, когато Бог се връща, никой от тях не Го разпознава, никой не признава, че Бог пак върши ново дело и те всички Му се противопоставят. Защо е така? Така е, защото лъжеводачите и антихристите са ги подвели — те са навредили на мнозина искрено вярващи в Бог и са ги погубили.

Лъжеводачите говорят само думи и доктрини — те карат хората да разбират само доктрини, а не истината, и ги карат да виждат само лъжлива духовност. Какви са последствията от изричането на думи и доктрини? Лъжлива духовност, лъжливо разбиране, лъжливо познание, лъжливо практикуване и лъжливо съобразяване — всичко е лъжливо. Как се появява тази „лъжливост“? Причината за нея са изопаченото, едностранчиво и повърхностно възприемане на истината от лъжеводачите и тяхната пълна неспособност да възприемат същността на истината. Лъжеводачите носят на хората много правила, думи и доктрини заедно с някои лозунги и теории. Тези хора изобщо не разбират истинските Божии намерения и когато се натъкнат на разнообразни сложни ситуации, те не знаят как да се справят с тях и как да подхождат към тях или как да разбират Божиите намерения. Могат ли такива хора да дойдат пред Бог? Могат ли да приемат Бог и да спрат да Му се противопоставят? Не, не могат. Следователно е много важно и необходимо да обобщите ересите и заблудите на лъжеводачите и да постигнете прозрение за тях. При това обобщение е от съществено значение да ги различавате от заблудите, използвани от антихристите да подвеждат хората. По отношение на втората отговорност на водачите и работниците — да опознаят състоянието на всеки тип хора и да преодоляват различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот — ще приключим тук нашето общение за разнищването на различните практики на лъжеводачите и същността на проблемите с лъжеводачите.