V. Проблеми, свързани с ламтеж за удобствата на плътта

Да ламтиш за удобствата на плътта също е сериозен проблем. Какви според вас са някои от проявленията на ламтежа за удобствата на плътта? Какви примери можете да дадете от това, което сте видели в собствените си преживявания? Наслаждаването на ползите от статуса брои ли се? (Да.) Има ли нещо друго? (Предпочитане на лесни задачи пред трудни при изпълнение на дълга и желание винаги да се избира лека работа.) Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на ламтене за удобствата на плътта. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на ламтене за удобствата на плътта. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се нагърби с тази задача — а всъщност постъпва така, защото ламти за удобствата на плътта. Той не желае да страда, независимо каква работа върши или какъв дълг изпълнява. Ако му се каже, че след като свърши работата, ще има задушено свинско за ядене, той я върши много бързо и ефикасно и не е нужно да го пришпорвате, да го побутвате или да го наблюдавате. Но ако няма задушено свинско за ядене и трябва да остане извън определеното време, за да изпълни дълга си, той се размотава и намира всевъзможни причини и оправдания, за да го отложи, и след като го прави известно време, заявява: „Чувствам се замаян, кракът ми изтръпна, изтощен съм! Всяка част от тялото ме боли, мога ли да си почина за малко?“. Какъв е проблемът тук? Той ламти за удобствата на плътта. Има и случаи, когато хората винаги се оплакват от трудности, докато изпълняват дълга си, когато не искат да полагат никакви усилия, когато, щом имат малко свободно време, си почиват, бъбрят безцелно или участват в развлечения и забавления. А когато работата се увеличи и ритъмът и рутината на живота им се наруши, те са нещастни и недоволни от нея. Мрънкат и се оплакват, и започват да изпълняват дълга си нехайно. Това е ламтене за удобствата на плътта, нали? Например, за да поддържат фигурата си, някои жени правят упражнения и спят достатъчно часове в установено време от денонощието. Обаче щом работата стане натоварена и тази рутина се наруши, те стават нещастни и казват: „Не става така. Работата, която върша, отлага твърде много нещата. Не мога да ѝ позволя да се отрази на личните ми дела. Няма да обръщам внимание на никого, който се опитва да ме притиска, ще се придържам към своето темпо. Когато е време за йога, ще правя йога. Когато е време за разкрасяващия ми сън, ще спя. Ще продължавам да правя тези неща както преди. Не съм толкова глупава и усърдна като всички вас. След няколко години всички ще се превърнете в стари, невзрачни жени, телата ви ще заминат и вече няма да сте стройни. Никой няма да иска да ви погледне и няма да имате никаква увереност в живота“. В името на това да задоволят плътските си наслади, в името на красотата и за да бъдат харесвани от другите и да живеят с повече увереност, те отказват да изоставят удоволствията и предпочитанията на плътта, независимо колко са заети с дълга си. Това означава да се отдадеш на удобствата на плътта. Някои хора казват: „Бог изпитва безпокойство и ние трябва да проявяваме внимание към Божиите намерения“. Тези жени обаче заявяват: „Не съм видяла Бог да изпитва безпокойство. Всичко ми е наред, стига аз да не изпитвам безпокойство. Ако проявя внимание към Божиите намерения, кой ще прояви внимание към моите?“. Имат ли такива жени някаква човешка природа? Не са ли дяволи? Има и определени хора, които независимо колко натоварена и спешна работа да имат, не ѝ позволяват да засегне начина им на обличане и дрехите, които носят. Всеки ден те отделят часове да се гримират и помнят съвършено ясно какви дрехи да носят всеки ден, за да си паснат с определени обувки и кога да правят разкрасителните си процедури и масажи, без никакво объркване за тези неща. Когато обаче стане въпрос за това колко от истината разбират, какви истини все още не разбират или в кои не са навлезли, какви неща все още изпълняват нехайно и без преданост, какъв покварен нрав са разкрили и други подобни неща, свързани с истината, които се отнасят до навлизането в живота, те не знаят нищичко за тях. Когато ги питате за това, те са напълно невежи. И все пак, що се отнася до темите, свързани с удоволствията на плътта — ядене, пиене и забавления — могат да бърборят безкрайно, невъзможно е да ги спреш. Независимо колко натоварена е работата на църквата или колко много дълг трябва да бъде изпълнен, те никога не нарушават рутината и нормалното състояние на живота си. Никога не са небрежни към каквито и да е дребни детайли от живота на плътта и ги контролират перфектно, като са много строги и сериозни. Когато обаче се занимават с работата на Божия дом, независимо колко значим е въпросът, дори ако включва евентуално безопасността на братята и сестрите, те се отнасят към него небрежно. Дори не се интересуват от онези неща, които включват Божието поръчение или дълга, който трябва да изпълняват. Те не поемат никаква отговорност. Това е отдаване на плътските удобства, нали? Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативни към всичко. Такива хора са безполезни, те не са пригодни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени. А що се отнася до ламтенето за удобствата на плътта, ще спрем дотук.

VI. Трудности, свързани с опознаването на себе си

Да опознаеш себе си е най-същественият аспект от навлизането в живота. За повечето хора обаче, тъй като не обичат истината, нито се стремят към нея, това да опознаят себе си става най-голямата им трудност. Следователно е сигурно, че онези, които не обичат истината, не могат истински да опознаят себе си. Какви аспекти има себепознанието? Първият е да знаеш какви видове покварен нрав се разкриват в речта и действията на човек. Понякога е надменност, друг път е измамност или може би нечестивост, непримиримост или предателство и т.н. Извън това, когато нещо се случи на някого, той трябва да изследва себе си, за да види има ли намерения или мотиви, които не са в съответствие с истината. Трябва също да изследва дали има нещо в речта или действията му, което се противопоставя на Бог или се бунтува срещу Него. По-конкретно трябва да изследва дали има усещане за бреме и дали е предан що се отнася до дълга му, дали искрено отдава всичко на Бог и дали е интересчийски или нехаен. Себепознанието означава също човек да знае дали има представи и фантазии, прекомерни изисквания или погрешни разбирания и оплаквания по отношение на Бог и дали има нагласа да се покорява. Означава да знае дали може да търси истината, да приема от Бог и да има богопокорно сърце, когато подхожда към ситуациите, хората, събитията и нещата, които Той устройва. Означава да знае дали има съвест и разум и дали обича истината. Означава да знае дали се покорява или се опитва да спори, когато нещо му се случи, и дали се уповава на представи и фантазии или на търсенето на истината в подхода си към тези неща. Всичко това влиза в обхвата на себепознанието. Човек трябва да размишлява над това дали обича истината и дали има истинска вяра в Бог в светлината на отношението му към различни ситуации и хора, събития и неща. Ако човек започне да опознава своя покварен нрав и види колко голямо е бунтарството му срещу Бог, тогава той ще е израснал. Нещо повече, що се отнася до делата, които засягат отношението му към Бог, човек трябва да размишлява дали има представи, боязън или покорство в отношението си към Божието име и въплъщение и особено какво е отношението му към истината. Човек трябва също да знае какви са недостатъците му, духовният му ръст и дали притежава истината реалност, както и дали стремежът му и пътят, по който върви, е правилен и в съответствие с Божиите намерения. Това са все неща, които хората трябва да знаят. В обобщение, различните аспекти на себепознанието в същността си се състоят от следното: познание дали човешките заложби са големи или малки, познание за човешкия характер, познание за намеренията и мотивите в действията на човек, познание за покварения нрав и природата същност, която човек разкрива, познание за човешките предпочитания и стремежи, познание за пътя, по който върви човек, познание за човешките възгледи за нещата, познание за гледната точка на човек към живота и ценностите, и познание за отношението към Бог и истината. Себепознанието се състои основно от тези аспекти.

VII. Различните проявления на хората в отношението им към Бог

Следващата част от съдържанието относно навлизането в живота засяга различните проявления на хората в отношението им към Бог. Например съществуват представи за Бог, възникват погрешни разбирания за Него и предпазливост към Него, поставят се неразумни изисквания към Него, появява се желание винаги да Го избягваш, не харесваш словата, които Той изрича, и постоянно се опитваш да Го проучваш внимателно. Освен това съществува неспособност да прозреш или да разпознаеш всемогъществото на Бог, а също така винаги се спотаява едно отношение на съмнение към Божието върховенство, подредби и власт, и пълна липса на познание за тези неща. В допълнение съществува не само неспособност да се избягват или отричат клеветите и богохулствата, които невярващите и светът отправят към Бог, а напротив — желание да се попита дали са истински или фактически. Не е ли това съмнение в Бог? Освен тези проявления, какви други има? (Да си подозрителен към Бог и да изпитваш Бог.) (Да се опитваш да спечелиш благоразположението на Бог.) (Да не искаш да приемеш Божията внимателна проверка.) Да не искаш да приемаш Божията внимателна проверка, като едновременно с това се съмняваш, че Бог може да проучва внимателно дълбините на човешките сърца. (Също да противостоиш на Бог.) Това също е проявление — да противостоиш на Бог и да протестираш шумно срещу Него. Да проявяваш пренебрежителна и презрителна нагласа в отношението си към Бог, когато говориш и взаимодействаш с Него. Какво друго? (Да си нехаен с Бог и да Го мамиш.) (Да се оплакваш от Бог.) Никога да не се покоряваш или да търсиш истината, когато се сблъскваш с разни въпроси, и винаги да спориш в своя полза и да се оплакваш. (Също и да осъждаш Бог или да богохустваш.) (Да си съперничиш с Бог за статус.) (Да се пазариш с Бог и да се възползваш от Него.) (Да отричаш Бог, да отхвърляш Бог и да предаваш Бог.) Това са все съществени проблеми. Те са различните състояния и видове покварен нрав, които възникват в човешкото отношение към Бог. Това са като цяло различните проявления на човешкото отношение към Бог.

VIII. Нагласите и различните проявления на хората в тяхното отношение към истината

Друг аспект от съдържанието на навлизането в живота е как хората се отнасят към истината. Какви проявления има в този аспект? Да се отнасяш към истината като към теория или лозунг, като правило или като капитал, за да живееш на гърба на църквата и да се наслаждаваш на ползите от статуса. Моля, добавете още. (Да се отнасяш към истината като към духовна подкрепа.) Да се отнасяш към истината като към духовно подхранване, за да задоволяваш духовните си нужди. (Да не приемаш истината и да изпитваш неприязън към нея.) Това е отношение към истината. (Да мислиш, че Божиите слова служат, за да разобличават другите, че не са свързани с теб и да се смяташ за господар на истината.) Описахте това проявление доста подходящо. Хората с това проявление смятат, че разбират всички истини, изречени от Бог и че поквареният нрав и същност на човека, които Той разобличава, се отнасят до другите, но не и до тях. Те се възприемат като господари на истината, често използват Божиите слова да поучават другите, сякаш самите те не притежават покварен нрав, сякаш вече са олицетворение на истината и говорители на истината. Що за измет са те? Те искат да са олицетворение на истината — не са ли точно като Павел? Павел отричаше, че Господ Исус е Христос и Бог. Той самият искаше да е Христос и Син Божи. Тези хора са като Павел, те са от същия вид като него, те са антихристи. Нещо друго? (Да се отнасяш към Божиите слова като към думи на обикновен човек, не като истината, която трябва да се практикува, и да имаш пренебрежително и повърхностно отношение към Божиите слова.) Да не се отнасяш с Божиите слова като с истината, която трябва да се приеме и практикува, а да се отнасяш с тях като с човешки думи — това е едно нещо. (Да свързваш Божиите слова с философиите и теориите на невярващите.) Да свързваш Божиите слова с философии, да се отнасяш към Божиите слова като към украса или празни приказки, докато смяташ познатите изрази на известни и велики хора за истината и да се отнасяш към познанието, традиционната култура и обичаите като към истината, и да заместваш Божиите слова с тях. Хората, които показват това проявление, непрекъснато говорят, че искат да практикуват истината, да свидетелстват за Божиите слова и да ги разгласяват, когато се сблъскват със ситуации, но в сърцата си се възхищават на известните и велики хора от светския живот и дори хвалебстват Бао Женг от древната династия Сун, като казват: „Той наистина е бил строг и безпристрастен съдия. Никога не е отсъдил несправедливо, никога не е допуснал съдебна грешка, нито една душа не е била онеправдана от острието на палача му!“. Не е ли това ласкателство и прехласване пред известен човек и мъдрец? Опитът да се пробутат за истина думите и делата на известни хора е хулене на истината и гавра с нея! В църквата такива хора говорят много за желанието си да практикуват истината и да разгласяват Божиите слова, но това, което мислят вътрешно и което обикновено казват, са просто народни пословици и поговорки, които изразяват много обиграно и гладко. Тези неща са им винаги на езика и лесно излизат от устите им. Те никога не са произнесли и дума за своето разбиране за преживяване на Божиите слова, а още по-малко някога са казали кои Божии слова са критерий или основа на техните действия и постъпки. Всичко, което изричат, са заблуди като примерно: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „От екзекуция само падат глави“, „В жалките хора винаги има нещо достойно за презрение“, „Винаги си оставяй по една отворена вратичка“, „Дори да нямам никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Ако не са несгоди, то е умора“, „Не изгаряй мостовете, след като прекосиш реката, не убивай магарето, след като разтовариш бруса“, „Наказвай човек сурово, за да дадеш пример на другите, нека бъде предупреждение за останалите“ и „Новите чиновници са нетърпеливи да впечатлят“. Това са само някои от тях — нищо, което казват, не е истината. Някои хора ще наизустят думите на съвременни поети и дори ще ги публикуват в раздела за коментари към видеоклиповете на Божия дом. Не е ли това проявление на липса на духовно разбиране? Тези думи истината ли са? Свързани ли са с истината? Някои хора често казват неща като: „На метър над теб има бог“ и „Накрая ще има отплата за доброто и злото. Просто е въпрос на време“. Тези твърдения истината ли са? (Не.) Откъде идват? Откриват ли се в Божиите слова? Те идват от будистката култура и нямат нищо общо с вярата в Бог. Въпреки това хората често се опитват да ги избутат до нивото на истината. Това е проявление на липса на духовно разбиране. Някои хора имат известна решимост да отдават всичко на Бог и казват: „Божият дом ме е повишил в длъжност, Бог ме е издигнал, затова трябва да оправдая поговорката „Джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“. Ти не си джентълмен и Бог не те е молил да жертваш живота си. Необходимо ли е да имаш толкова силно чувство за боен дух, когато изпълняваш дълга си? Не можеш дори да изпълниш добре дълга си, докато си жив, а има ли надежда за теб да го направиш в смъртта? Как ще изпълняваш дълга си тогава? Други казват: „Аз съм предан по природа, аз съм смел и страстен човек. Обичам да рискувам всичко заради приятелите си. Същото е с Бог: тъй като Бог ме е избрал, повишил и издигнал, трябва да се отплатя за Божията благодат. Определено ще рискувам всичко за Бог до самата си смърт!“. Истина ли е това? (Не.) Бог е изрекъл толкова много слова, защо не са запомнили нито едно от тях? Това, за което всеки път разговарят, е просто: „Не е нужно да се казва още нещо. Джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират, и човек трябва да рискува всичко за приятелите си и да е предан“. Те не могат дори да произнесат фразата „да се отплатя за Божията любов“. След като са слушали проповеди и са чели Божиите слова толкова много години, не знаят нито една истина и не могат дори да кажат няколко духовни термина — това е вътрешното им разбиране и определение за истината. Кажете Ми, не е ли това жалко? Не е ли за смях? Не е ли проявление на липса на духовно разбиране? След като са чули толкова много проповеди, те не разбират истината и не знаят какво представлява тя, и все пак безочливо използват тези дяволски, нелепи, абсурдни и изключително смехотворни думи, за да заместят истината. Не само че вътрешното им мислене и възприемане е такова, но те също така постоянно разпространяват и учат другите на това, като ги карат да имат същото възприемане като тях. Не носи ли донякъде това в себе си природа на причиняване на прекъсвания и смущения? Изглежда, че тези хора, които не разбират истината и на които липсва духовно разбиране, са опасни, те са способни да причинят прекъсвания и смущения, и да правят нелепи и абсурдни неща навсякъде и по всяко време. Какви други проявления има на това как хората се отнасят към истината? (Да презират истината, да приемат само това, което се съобразява със собствените им представи, и да отхвърлят и отказват да практикуват това, което не се съобразява.) Да приемат и практикуват само това, което се съобразява със собствените им представи и неизменно да се съпротивляват срещу онова, което не се съобразява, и да го заклеймяват — това е едно отношение. (Да не вярват, че истината може да изкорени покварения нрав или че може да промени човека.) Да не признават или да не вярват в истината също е отношение. Друго проявление е, когато нечие отношение или гледна точка към истината се променя според настроението му, според средата и емоциите. Когато тези хора в даден ден се чувстват добре и са в настроение, си мислят: „Истината е отлична! Истината е реалността на всички положителни неща, най-достойното нещо, което хората да практикуват и разгласяват“. Когато са в лошо настроение, си мислят: „Какво е истината? Какви ползи има от практикуването на истината? Може ли да ти донесе пари? Истината може ли да промени нещо? Какво може да се случи, ако практикуваш истината? Няма да я практикувам — и какво от това?“. Демоничната им природа се разкрива. Тези проявления са типовете нрав и различните състояния, които хората разкриват в отношението си към истината. Какви други конкретни проявления има? (Да не се отнасяш с Божиите слова като с истината или живота, а да ги анализираш и да ги проучваш внимателно.) Да подхождаш към Божиите слова с академична нагласа, винаги да анализираш и проучваш внимателно истината въз основа на познанието си, без никакво отношение на приемане и покорство. Това са в общи линии трудностите в човешкото отношение към истината, които могат да се определят и да се изведат като обобщения.

Има общо осем аспекта в нашето съдържание за трудностите на навлизането в живота и те са основните трудности, свързани с навлизането в живота и постигането на спасение. Всички състояния и типове нрав, разкривани от хората в рамките на тези осем аспекта, са разобличени в Божиите слова. Бог е поставил изисквания към хората и им е посочил път за практикуване. Ако хората могат да вложат усилия в Божиите слова, да усвоят сериозно отношение, отношение на копнеж и да носят бреме за собственото си навлизане в живота, тогава те могат да намерят съответните истини в Божиите слова, за да разрешават тези осем вида проблеми, а за всеки от тях има пътища за практикуване. Никое от тях не е непреодолимо предизвикателство или някаква мистерия. Но ако изобщо не носиш никакво бреме за собственото си навлизане в живота или изобщо не се интересуваш от истината или от промяна в нрава си, тогава независимо колко ясни и точни са Божиите слова, за теб те ще останат само текстове и доктрини. Ако не се стремиш към истината, нито я практикуваш, тогава независимо какви проблеми имаш, няма да можеш да намериш решение, което ще направи постигането на спасение много трудно за теб. Може би ще останеш завинаги на нивото на полагащ труд, може би ще останеш завинаги на нивото да си неспособен да постигнеш спасение и да си отритнат и отстранен от Бог.