Нека първо прегледаме основното съдържание на общението ни от последната сбирка. (Последния път Ти изброи петнайсетте отговорности на водачите и работниците и разговаря основно върху първите две: първата е да водят хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им. Втората е да опознаят състоянието на всеки тип хора и да преодоляват различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот. Въз основа на тези две точки Ти разнищи съответните проявления на лъжеводачите.) Мислили ли сте някога кои от тези две отговорности бихте могли да изпълнявате, ако бяхте водачи? Много хора все чувстват, че имат известни заложби, интелигентност и усещане за бреме, и заради това желаят да се надпреварват да станат водачи и не искат да са обикновени последователи. Затова първо погледни дали можеш да изпълняваш тези две отговорности и коя си по-способен да изпълняваш и да поемеш. Нека засега не говорим за това дали имаш заложби да станеш водач и дали притежаваш тази работоспособност или усещане за бреме, а първо да погледнем дали можеш да изпълняваш добре тези две отговорности. Обмисляли ли сте някога този въпрос? Някои хора може да кажат: „Не планирам да ставам водач, тогава защо да го обмислям? Просто трябва да изпълнявам добре работата си — този въпрос няма нищо общо с мен. В този живот не искам никога да съм водач и не искам никога да поемам отговорностите на водач или работник, затова никога няма нужда да обмислям такива въпроси“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Дори ако не искаш да си водач, не трябва ли все пак да знаеш колко добре изпълнява тези две отговорности човекът, който те води, изпълнил ли е отговорностите си, има ли необходимите заложби, способности и усещане за бреме и дали отговаря на тези две изисквания? Ако не разбираш или не можеш да прозреш тези неща и водачът те води към пропаст, ще го осъзнаеш ли? Ако просто го следваш объркано и си просто глупав, ако не знаеш, че той е лъжеводач или че те отклонява, или не знаеш накъде те води, тогава ще си в опасност. Понеже не разбираш обхвата на отговорностите на водачите и работниците и ти липсва способност за разпознаване на лъжеводачите, ти ще ги следваш объркано и ще правиш каквото ти кажат, без да знаеш дали тяхното общение с теб е съгласно истината в Божиите слова, нито дали е реалността. Ще мислиш, че понеже те са ентусиазирани, понеже тичат напред-назад и работят усилено от зори до здрач и са способни да плащат цена, и понеже подават ръка на човек в затруднение, помагат му и не го пренебрегват, те отговарят на критериите за водач. Ти не знаеш, че лъжеводачите нямат способност да възприемат Божиите слова и независимо колко дълго работят, няма да разберат Божиите намерения, нито ще знаят какви са Божиите изисквания. Няма дори да могат да различат кои са доктрини и кои са истините реалности, няма да знаят как да възприемат Божиите слова и истината чисто, нито ще знаят как да ядат и пият Божиите слова — това показва, че те очевидно са лъжеводачи. Лъжеводачите не постигат резултати в работата, която вършат. Те ще разговарят с теб и ще действат машинално, но няма да са наясно в какво състояние си, какви трудности срещаш и дали наистина са били преодолени, а ти самият също няма да знаеш тези неща. Външно те ще са чели Божиите слова и ще са разговаряли за истината с теб, но ти все още ще живееш в погрешно състояние без никакъв обрат. Независимо с какви трудности се сблъскваш, ще изглежда, че те изпълняват отговорностите си, но никоя от трудностите ти няма да бъде преодоляна чрез общението и помощта им, и проблемите ще останат. Този тип водач отговаря ли на критериите? (Не.) Тогава какви истини трябва да разбираш, за да разпознаеш тези неща? Трябва да разбираш дали водачите и работниците изпълняват всяка задача и се заемат с всеки проблем в съответствие с изискванията на Божиите слова, дали всяка дума, която изричат, е практическа и съответства на истината в Божиите слова. В допълнение трябва да разбираш дали, когато се сблъскаш с различни трудности, техният подход към разрешаването им те води да разбираш Божиите слова и да придобиваш път за практикуване или те говорят само думи и доктрини, крещят лозунги или те назидават. Някои водачи и работници обичат да помагат на хората чрез увещаване, други чрез мотивиране, а трети — чрез разобличаване, обвинение и кастрене. Независимо кой метод използват, ако той наистина може да те води да навлезеш в истината реалност, да разрешава твоите реални трудности, да те накара да разбереш какви са Божиите намерения и така да ти даде възможност да опознаеш себе си и да намериш път за практикуване, тогава щом се озовеш в подобни ситуации в бъдеще, ще имаш път за следване. Следователно най-основният критерий да се прецени дали един водач или работник отговаря на критериите, е дали той може да използва истината, за да решава проблемите и затрудненията на хората, като така им дава възможност да разберат истината и да придобият път за практикуване.

Последния път като цяло разговаряхме за първата и втората отговорност на водачите и работниците и разнищихме определени проявления на лъжеводачите, свързани с тези две отговорности. Техните основни проявления са повърхностно и плитко възприемане на Божиите слова и невъзможност за разбиране на истината. Очевидно е, че вследствие на това те не могат да водят другите да разбират Божиите слова и да схванат намеренията Му. Когато хората срещат трудности, лъжеводачите не могат да черпят от собственото си познание за преживяване, за да водят тези хора да разберат истината и да навлязат в реалността, така че да имат път за следване, нито могат да ги накарат да се самоанализират и да опознаят себе си насред различни трудности, и в същото време да преодолеят тези трудности. Така че нека днес първо да разговаряме за това какви са трудностите на навлизането в живота и какви са различните обичайни трудности, свързани с навлизането в живота, които хората срещат често в ежедневието си. Нека да направим конкретно обобщение на тези неща. Има ли нужда да се разговаря за това? (Да.) Сега вие сте донякъде заинтересовани от тези теми, свързани с навлизането в живота, нали? Когато за първи път си взаимодействах с вас и ви говорех, независимо какво казвах, вие бяхте безчувствени и глупави, мудни и бавни в реакциите си. Изглеждаше, че не разбирате нищо и не притежавате никакъв духовен ръст, да не говорим за навлизане в живота. Сега, когато говорим за неща, засягащи промените в животa нрав на човекa, повечето от вас са относително заинтересовани от темата и имат някакви реакции. Това е положително явление. Ако не изпълнявахте дълга си, щяхте ли да можете да постигнете тези неща? (Не, нямаше да можем.) Това е Божията благодат, всичко се дължи на Неговата благосклонност.

Втора точка: опознайте състоянието на всеки тип хора и преодолявайте различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот (втора част)

Осем типа трудности при навлизането в живота

I. Трудности, свързани с изпълнението на дълга

По отношение на трудностите при навлизането в живота, нека първо погледнем по-общо трудностите, свързани с изпълнението на дълга. Когато си изправен пред проблеми в изпълнението на дълга си, които засягат практикуването на истината, и не можеш да се справиш с нещата в съответствие с принципите, не е ли това затруднение при навлизането в живота? (Да, така е.) С прости думи, това са различните състояния, идеи, гледни точки и определени неправилни начини на мислене, които възникват, когато човек изпълнява дълга си. Та какви конкретни затруднения съществуват в това отношение? Например при изпълнението на дълга винаги се опитваш да си нехаен, да се измъкнеш и да се отпускаш — нима това не е състояние, което често се проявява и разкрива при изпълнението на дълга? Също и да не вършиш своята подходяща работа и постоянно да се сравняваш с другите, докато изпълняваш дълга си, да се отнасяш към мястото на изпълнение на дълга като към детска площадка или бойно поле и да мислиш за това как да намериш „база за сравнение“, когато изпълняваш дълга си, като вътрешно си казваш: „Ще видя кой е по-добър от мен и кой може да предизвика бойния ми дух, после ще се съревновавам с него, ще му съпернича и ще се сравнявам с него, за да видя кой постига по-добри резултати и по-висока ефективност при изпълнението на дълга си и кой е по-добър в печеленето на човешките сърца“. После следва това да разбираш принципите за изпълнението на дълга си, но да не желаеш да се придържаш към тях или да действаш в съответствие с истината в Божиите слова или изискванията на Божия дом и постоянно да предпочиташ да примесваш изпълнението на дълга си с лични предпочитания с думите: „Харесва ми да го правя така, харесва ми да го правя иначе. Искам да го правя така, искам да го правя иначе“. Това е своенравие — да искаш винаги да следваш собствената си воля и да действаш както си искаш, според собствените си предпочитания, като загърбваш всички изисквания на Божия дом и предпочиташ да се отклониш от правилния път. Не са ли това реалните проявления, които повечето хора показват, докато изпълняват дълга си? Очевидно всички тези проблеми засягат трудностите в изпълнението на дълга. Моля, добавете още. (Да не успяваш да си сътрудничиш хармонично с другите, докато изпълняваш дълга си и винаги да си вироглав.) Това също се смята за трудност. Да не успяваш да си сътрудничиш хармонично с другите, докато изпълняваш дълга си и винаги да искаш да си вироглав и да имаш последната дума, да искаш да се смириш, за да търсиш съвет и да чуеш мнението на другите, когато се сблъскаш с проблеми, но да си неспособен да практикуваш това и да се чувстваш неудобно, когато все пак се опиташ да го практикуваш — това е проблем. (Винаги да браниш собствените си интереси, когато изпълняваш дълга, да си егоистичен и противен, и всъщност да знаеш как да решиш даден проблем, когато възникне, но да чувстваш, че той няма нищо общо с теб, да се боиш да поемеш отговорност, ако нещо се обърка, и вследствие на това да не смееш да се намесиш.) Да не решаваш проблем, когато го видиш, да оставиш нещата такива, каквито са, ако не те засягат лично — това също се смята за изпълнение на дълга без преданост. Независимо дали си отговорен за дадена задача, ако можеш да прозреш и да разрешиш проблем, трябва да изпълниш тази отговорност. Това е твой дълг и тази работа пада върху теб. Ако надзорникът може да я разреши, ти можеш да я оставиш, но ако той не може, трябва да се намесиш и да я разрешиш. Не разделяй проблемите въз основа на това в обхвата на чия отговорност попадат — това е липса на преданост към Бог. Нещо друго? (Да се уповаваш на интелигентността и дарбите си, за да вършиш работата, докато изпълняваш дълга си, и да не търсиш истината.) Има много хора, които са такива. Те винаги мислят, че притежават интелигентност и заложби, и са безразлични към всичко, което им се случва. Те изобщо не търсят истината, действат единствено според собствената си воля и в резултат на това не могат да изпълняват правилно дълга си. Това са все трудности, които хората срещат при изпълнението на дълга си.

II. Въпроси, свързани с това как човек се отнася към перспективите си и към съдбата си

Как човек се отнася към своите перспективи и към съдбата си също е значим въпрос, свързан с навлизането в живота. Някои хора са готови да платят цената, ако смятат, че имат надежда да бъдат спасени, и стават негативни, ако мислят, че няма надежда. Ако Божият дом не ги повишава в длъжност и не ги развива, те не желаят да плащат цената и изпълняват дълга си машинално, без да поемат отговорност. Независимо какво правят, те винаги взимат под внимание перспективите си и съдбата си и се питат: „Ще имам ли всъщност добра крайна цел? Споменава ли се в Божиите обещания какви ще са перспективите и крайната цел за човек като мен?“. Ако не намерят точен отговор, им липсва ентусиазъм да правят каквото и да е. Ако са повишени в длъжност и развивани от Божия дом, те се изпълват с енергия и са особено инициативни във всичко, което правят. Ако обаче не успеят да изпълнят добре дълга си и ги освободят от него, те незабавно стават негативни и се отказват от дълга си, като изоставят всяка надежда. Когато се сблъскат с кастрене, си мислят: „Не ме ли харесва вече Бог? Ако е така, Той трябваше да го каже по-рано, вместо да спъва стремежите ми в света!“. Ако ги освободят от дълга им, си мислят: „Не ме ли гледат отвисоко? Кой ме е докладвал? Отстранен ли съм? Ако е така, трябваше да кажат по-рано!“. Нещо повече, сърцата им са изпълнени със сделки, искания и неразумни изисквания към Бог. Независимо какво им организира църквата да правят, те смятат това да имат добри перспективи и добра съдба, наред с Божиите благословии, за предпоставка да го направят. За тях минималните предпоставки, за да приемат и да се покоряват, са другите да ги третират с приятно изражение и отношение и да ги одобряват. Не са ли това проявления на начина, по който се отнасят към перспективите си и съдбата си? Добавете още. (Ако възникнат отклонения или проблеми, докато изпълняват дълга си и ги кастрят, те се оплакват от Бог и са предпазливи към Него. Чувстват се уплашени да не бъдат разкрити и отстранени, и винаги си оставят някаква вратичка.) Да се чувстват уплашени да не бъдат разкрити и отстранени и винаги да си оставят вратичка — това също са проявления на начина, по който се отнасят към перспективите си и съдбата си. (Когато човек вижда, че отговаря на Божиите слова на разобличаване и окачествяване, или когато се сблъсква с кастрене и се чувства засрамен, той заключава, че е объркан, че е дявол и Сатана, и че не е способен да приеме истината. Решава, че няма надежда да бъде спасен и става негативен.) Що се отнася до перспективите и съдбата им, хората не могат да се избавят напълно от собствените си намерения и желания. Те постоянно се отнасят към тях като към най-важните неща и съответно се стремят към тях, като ги смятат за движеща сила и предпоставка за всеки свой стремеж. Когато се сблъскат с правосъдие, наказание, изпитания, облагородяване или разкриване, или ако попаднат в опасни обстоятелства, те незабавно си мислят: „Не ме ли иска вече Бог? Отритва ли ме? Тонът, с който ми говори, е толкова суров, не иска ли да ме спаси? Иска ли да ме отстрани? Ако иска да ме отстрани, трябваше да го каже при първа възможност, докато съм още млад, за да не спъва стремежите ми в света“. Това създава в тях негативност, съпротива, противопоставяне и отпуснатост. Това са някои състояния и проявления, които засягат отношението на хората към перспективите и съдбата им. Това е съществена трудност, свързана с навлизането в живота.

III. Трудности, свързани с междуличностните отношения

Нека да разгледаме друг аспект — междуличностните отношения. Това също е значима трудност, свързана с навлизането в живота. Как се отнасяш с хората, които не харесваш, чиито мнения се различават от твоето, които са ти познати, които имат семейни връзки с теб или са ти помагали, и които винаги ти дават навременни предупреждения и ти казват верни думи, и ти помагат, и дали можеш да се отнасяш с всеки човек справедливо, плюс това как практикуваш, когато възникнат спорове с други хора, а също и когато възникнат ревност и конфликти сред вас, и не си способен да взаимодействаш хармонично или дори да си сътрудничиш хармонично в процеса на изпълнение на дълга си — това са някои състояния и проявления, свързани с междуличностните отношения. Има ли други? (Да си човекоугодник и да не смееш да се обадиш, когато откриеш проблемите на друг човек от страх да не го оскърбиш.) Това е състояние, което възниква, когато човек се страхува да не оскърби другите. (Също как човек се отнася с водачите и работниците, и хората с власт и статус.) Как се отнасяте с водачите и работниците или хората с власт и статус — дали с ласкателства и подлизурство или с правилния подход — това е конкретно проявление на начина, по който се отнасяте с онези, които имат власт и влияние. Това са в общи линии трудностите в междуличностните отношения.

IV. Проблеми, свързани с човешките чувства

Да поговорим малко за човешките чувства. Какви проблеми са свързани с чувствата? Първият е как оценявате членовете на собственото си семейство и как подхождате към нещата, които правят. Тук „нещата, които правят“ естествено включват случаите, когато те прекъсват и смущават църковното дело, когато осъждат хората зад гърба им, когато изпълняват някои от практиките на неверниците и т.н. Можеш ли да подходиш към тези неща безпристрастно? Когато е необходимо да напишеш оценка на членовете на семейството си, можеш ли да го направиш обективно и безпристрастно, като оставиш чувствата си настрана? Това е свързано с подхода ти към членовете на твоето семейство. Освен това, таиш ли чувства към онези, с които се разбираш или които са ти помагали преди? Способен ли си да разглеждаш действията и поведението им обективно, безпристрастно и точно? Ако те прекъсват и смущават църковното дело, ще можеш ли своевременно да ги докладваш или да ги разобличиш, след като откриеш това? Таиш ли също така чувства към онези, които са ти относително близки или които споделят сходни интереси с твоите? Притежаваш ли безпристрастна и обективна оценка, определение и начин да се справяш с действията и поведението им? Да предположим, че църквата се справя с хората, с които имаш сантиментална връзка, в съответствие с принципите, а изходът от това не е съгласно твоите собствени представи — как ще подходиш? Ще бъдеш ли способен да се подчиниш? Ще продължаваш ли тайно да си обвързан с тях и ще бъдеш ли подвеждан и дори подстрекаван от тях да ги извиняваш, оправдаваш и защитаваш? Ще се притечеш ли на помощ и ще поемеш ли и куршум за онези, които са ти помогнали, като не зачиташ истините принципи и пренебрегваш интересите на Божия дом? Нима тези разнородни проблеми нямат общо с чувствата? Някои хора казват: „Не се ли отнасят чувствата само до роднините и членовете на семейството? Чувствата не обхващат ли само родителите, братята и сестрите ти, и други членове на семейството ти?“. Не, чувствата включват широк кръг от хора. Забравете за безпристрастно оценяване на членовете на собственото семейство — някои хора не са способни да оценяват безпристрастно дори свои близки приятели и другари, а изкривяват фактите, когато говорят за тях. Например, ако приятелят им не върши работата си правилно и винаги се занимава с криви и нечестиви практики при изпълнението на дълга си, те ще го опишат като доста игрив и ще кажат, че неговата човешка природа е незряла и още не е устойчива. Няма ли в тези думи чувства? Това е да изговаряш думи, пропити с чувства. Ако човек, който няма връзка с тях, не върши работата си правилно и се занимава с криви и нечестиви практики, те ще кажат по-сурови неща за него и дори може да го заклеймят. Не е ли това проявление на думи и действия, основани на чувствата? Безпристрастни ли са хората, които живеят според чувствата си? Порядъчни ли са? (Не.) Какво не е наред с хората, които говорят в съответствие със своите чувства? Защо не могат да се отнасят справедливо с другите? Защо не могат да говорят въз основа на истините принципи? Хората, които са двулични и никога не основават думите си на факти, са нечестиви. Да не си безпристрастен, когато говориш, в думите си винаги да се водиш от чувствата си и от собствените си интереси, а не от истините принципи, да не мислиш за делото на Божия дом, а само да защитаваш своите лични чувства, слава, придобивки и статус — това е характерът на антихристите. Така говорят антихристите. Всичко, което казват, е нечестиво, думите им смущават и прекъсват. Хората, които живеят с предпочитанията и интересите на плътта, живеят с чувствата си. Хората, които живеят според чувствата си, са онези, които изобщо не приемат или практикуват истината. Онези, които говорят и действат въз основа на своите чувства, изобщо не притежават истината реалност. Ако такива хора станат водачи, те несъмнено ще са лъжеводачи или антихристи. Те не само са неспособни да вършат истинска работа, но може да се занимават и с различни злодеяния. Те определено ще бъдат отстранени и наказани.