Дванадесета точка: своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и преобърнете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (седма част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

Принципи за справяне с хора, които участват в непристойни взаимоотношения

Темата за различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата сме разделили на общо единадесет въпроса. Преди това разговаряхме за шестия въпрос — участието в непристойни взаимоотношения. С какво основно е свързан той? С безразсъдното съблазняване на други хора и с участието във взаимоотношения на похотливи желания. За какво разговаряхме по този аспект? Когато такива хора се появят в църквата, как трябва да се постъпва с тях? Какви са възможните решения? Трябва ли да си затваряме очите и да ги оставяме без контрол, или трябва да разрешим проблема съгласно истините принципи? Трябва ли да го избягваме или да въздействаме на тези, които са замесени в това от любов? Трябва ли да разговаряме с тях за истината, или трябва да ги предупредим и да ги премахнем? Кой е най-подходящият начин да се справим с този проблем? (Да предупредим и да ограничим участващите. Ако не могат да бъдат ограничени, да ги премахнем.) Как трябва да бъдат ограничени? Лесно ли е да се направи това? Когато възникнат такива проблеми, обикновено не е толкова лесно да се ограничат замесените. Някои хора забелязват такава ситуация и смятат, че тя е неуместна, но се притесняват да говорят открито за нея. Някои хора могат да намекнат за това косвено, но замесените невинаги се вслушват. Каква е човешката природа на всички хора, които могат безразсъдно да съблазняват другите? Дали те са достойни и порядъчни хора? Дали са хора с благоприличието на светци? Дали са хора с достойнство и чувство за срам? (Не.) Ако някой просто им напомни нормално с думи или в общение истината, това може ли да разреши проблема? Не може. Когато се появи такъв проблем, това означава, че той всъщност е назрявал в сърцата им от дълго време. В този момент лесно ли е да се контролира той? Може ли помощта и опитът да им се въздейства с любов да разрешат проблема? (Не.) И така, кое е най-доброто решение? То е да премахнете такива хора, да ги изолирате от онези, които искрено вярват в Бог и изпълняват дълга си, и да не им позволявате да продължават да смущават другите и да им вредят.

Понастоящем в някои църкви непрекъснато се появяват случаи, в които мъже и жени се съблазняват един друг. Тези хора, стига да имат възможност, се съблазняват един друг, държат се особено разгулно и без никакво чувство за срам. Чух за мъж, който съблазнил много жени. Той не си давал труда да ухажва сериозно, а просто безразсъдно съблазнявал всяка жена, която срещнел, и се лепвал за нея. Някои хора казват: „Той просто си общува нормално, това е просто неговият начин на общуване“. Повечето хора намират този начин на общуване за неназидателен, отвратителен и противен. Това не е ли проблем? Може ли това да докаже, че подобни взаимоотношения са непристойни? Ако това, че двама души са в любовна връзка, засяга не само собственото им изпълнение на дълга, но и това на другите, те трябва да бъдат ограничени. Не бива да им се позволява да се срещат в църковния живот, особено в църква на пълно работно време, защото това засяга изпълнението на дълга на другите и е пагубно за църковното дело. Когато могат да задържат вниманието си върху своя дълг, те могат да се върнат в църквата на пълно работно време, за да изпълняват дълга си. Някои хора не ходят на сериозни срещи, а по-скоро безразсъдно съблазняват другите и се лепват за тях, играят си с похотливи желания, смущават църковния живот, засягат настроението на хората и смущават другите. Тази ситуация представлява смущение на църковното дело и трябва да се разреши и уреди съгласно принципите. Тези хора трябва своевременно да се изолират и премахнат. Лесно ли се оправя този проблем? На никого не бива да се позволява да смущава и прекъсва църковния живот и църковното дело, затова подобни проблеми трябва да се разрешават според принципите. Някои хора казват: „Няма да можем да се разправим с тях в ситуации, в които няма да има кой да поеме дълга им, в случай че се разправим с тях. Трябва просто да им се позволи да продължат и да съблазняват другите, както си искат. Колкото и да съблазняват другите, това трябва да им е позволено“. Има ли такова правило в Божия дом? Имаше ли такъв принцип в общението на последното събиране относно това как да се справяме с такива хора? (Не.) Когато се сблъскват с такива ситуации, църковните водачи и надзорниците се объркват и не знаят как да се справят с тях, и позволяват на тези хора безразсъдно да съблазняват други хора в църквата, което кара повечето хора да се чувстват неудобно и ги оставя без назидаване, кара ги да се чувстват отблъснати в сърцата си, без да смеят да изкажат мнението си, и те трябва да понасят това. Водачите и надзорниците вярват, че делото на църквата и на Божия дом не може да мине без тези хора, че ако тези безразсъдни съблазнители бъдат отпратени, ще има по-малко ръце, които да вършат работата. Правилна ли е тази логика? (Не.) Защо е неправилна? (Тези хора не могат да вършат работата, те нямат акъл за нея.) Това е отговор право в десетката. Какви хора според вас са способни безразсъдно да съблазняват другите? Те нямат никакви задръжки. Те са неверници, невярващи. Не става въпрос само за това, че не обичат истината, че изпитват неприязън към истината, че имат слаба вяра, че са млади и че имат плитка основа — това не е всичко. Дали всички невярващи, които не вярват в Бог, са способни безразсъдно да съблазняват другите? Всички ли са способни да участват в разпътни дейности? Само част от тях. Малцинството все още цени почтеността и достойнството, грижи се за репутацията си и има отправна точка за своите постъпки. Тези така наречени вярващи в Бог не са по-добри от невярващите, така че прекалено ли е да ги наричаме невярващи и неверници? (Не.) Макар че тези хора могат да полагат някакъв труд в Божия дом, по природа те са невярващи и неверници. Те нямат принципи за нищо от това, което правят, и постъпват без отправна точка, без достойнство и без чувство за срам. Невярващите дори поддържат идеята, че „хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Но тези хора не искат да запазят дори гордостта си, така че могат ли да искат истината? Могат ли искрено да отдават всичко на Бог? Могат ли да действат съгласно принципите в своя дълг? Категорично не! Те просто полагат труд. Хората, които полагат труд, не притежават никаква истина. Техният труд прекъсва и смущава, и не отговаря на критерия за изпълнение на дълга. Въпреки че външно изглежда, че изпълняват дълга си, независимо как разговаряш с тях за принципите, те просто не слушат. Правят каквото си искат, без да действат според принципите. Когато тези хора слушат проповеди, поведението и изражението им разобличават същността им на неверници. Другите седят изправени, слушат сериозно и внимателно, а как слушат тези хора? Някои се подпират на масата, често се протягат и се прозяват, не седят прилично, не приличат на хора. Що за хора са тези, които не приличат на хора? Те изобщо не са хора. Те само носят белезите на хора. Как се чувствате, когато видите, че група от тези „влечуги“ са дошли да слушат проповед? Не се ли чувствате неудобно? (Да.) Тази група изглежда отвратително и като ги видя, Ми се отщява да говоря. Аз говоря на хора, а не на „влечуги“. Може ли състоянието на хората, които слушат подобни проповеди, да се подобри, докато изпълняват дълга си? Може ли вярата им в Бог да нарасне и могат ли те да разбират истината по-ясно, колкото повече изпълняват дълга си? Категорично не! Както и да изпълняват дълга си, техният духовен ръст и вяра не растат. Те правят всичко безразборно и без задръжки, живеят в похотта на плътта и покварения си нрав без никакво осъзнаване, укор към себе си или дисциплина — те са нечовеци! Само участието на такива хора в непристойни взаимоотношения, без дори да се вземат предвид другите лоши неща, които са извършили, или действията им, които са нарушили принципите и са навредили на интересите на Божия дом, е достатъчно, за да бъдат премахнати. Това е много прост въпрос, но църковните водачи и надзорниците просто се почесват по главите, без да знаят как да се справят с него. Този въпрос е много лесен за разрешаване. За него сме разговаряли и преди. Той трябва да бъде разрешен според принципите и тези, които следва да бъдат премахнати, трябва да бъдат премахнати. Не го обмисляйте прекалено много. Делото на Божия дом ще продължи добре и без тях. Кажете Ми, какво трябва да направи човек, ако намери някъде кучешки изпражнения или екскременти? Трябва да ги почисти веднага. Ако не го направи своевременно, веднага ще долетят мухи и комари, а хората не могат да имат спокойствие на такова място. Какво имам предвид с всичко това? (За да се разреши проблемът с участието в непристойни взаимоотношения в църквата, първата стъпка е да се изчистят тези подли неверници.) Да, точно това имам предвид. Ако в църквата има хора от сорта на „смрадливите кучешки изпражнения“, те със сигурност ще привлекат някои „смрадливи мухи“. Като изчистим смрадливите кучешки изпражнения, тези мухи естествено ще изчезнат. Не е ли това решение? Разумно ли е това решение? (Да.) Когато се занимават с такива въпроси, някои църковни водачи винаги имат опасения и казват: „Ако изчистим онези, които безразсъдно съблазняват другите, няма ли да има по-малко хора, които да вършат работата?“. Това проблем ли е? (Не.) Защо не е проблем? Как човек трябва да се справи с това притеснение? Дори притеснението му да има смисъл, понеже си мисли, че ако изискванията към хората са твърде строги и онези, които могат да вършат работата, бъдат изчистени и няма да има кой да върши тази част от работата, няма ли да е лесно да се намерят други способни хора, които да ги заместят? (Да, така е.) И дори ако не може веднага да се намерят заместници, работата може да се свърши по-късно, когато се намерят подходящи хора, без това да се отрази на делото на Божия дом. Божият дом не подкрепя хората, които не вършат същинска работа. Ако те могат да се покаят и да се занимават със същинските задачи, ще могат да продължат да вършат работата, но ако не се покаят, тогава трябва да бъдат лишени от правото да изпълняват дълга си. Не е ли това оправдано и разумно? Божият дом по-скоро би подкрепил полагащите труд, отколкото да подкрепя неверниците и невярващите. Правилен ли е този принцип? (Да.) Защо е правилен? Дори ако един полагащ труд не се стреми към истината, той все пак е готов да полага труд и може да полага усилия по възпитан и покорен начин в Божия дом. Макар че само полага труд, той е предан и най-малкото не е лош човек. Това е типът хора, които Божият дом запазва. Ако човек е лош и подъл, ако винаги се занимава с криви и порочни практики и ако дори не може да полага добре труд и не отговаря на критерия за полагащ труд, тогава такъв човек е невярващ и Божият дом не го запазва. Следователно Божият дом не го запазва не защото е полагащ труд, а защото трудът му дори не отговаря на критериите, защото дори трудът му е сметкаджийски, защото той винаги иска да върши зло и да причинява смущения, винаги се опитва да се занимава с криви и порочни практики в църквата, нарушава реда в църковното дело и засяга изпълнението на дълга на повечето хора. Той покварява атмосферата в църквата и опозорява Божието име — нищо не би могло да бъде по-уместно от това да бъде изчистен. Където и да има хора от сорта на „смрадливите кучешки изпражнения“, те трябва да бъдат незабавно изчистени. Разбрахте ли? (Да.)

XI. Манипулиране и прекъсване на изборите

Днес ще продължим да разговаряме за дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и преобърнете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Какъв е единадесетият въпрос от тази дванадесета отговорност? (Манипулиране и прекъсване на изборите.) Вече сме имали известно общение относно манипулирането и прекъсването на изборите, когато разговаряхме и разобличавахме различните проявления на антихристите, нали? (Да.) Работните подредби на Божия дом включват правила за църковните избори. Избори могат да се провеждат веднъж годишно, а също така и при определени специални обстоятелства. Всички църкви трябва да избират водачи и работници на всички нива според принципите, установени от Божия дом. Правилата за изборите включват избирателните принципи, критериите за избиране на хора, методите и подходите на изборите и различни въпроси, на които братята и сестрите трябва да обръщат внимание и с които трябва да са запознати по време на изборите. Разбира се, преди всеки избор водачите и работниците на всички нива трябва да разговарят по всички аспекти на избирателните принципи, за да гарантират, че Божиите избраници могат ясно да ги разберат. По този начин изборните резултати ще бъдат по-добри. Днес няма да разговаряме за подробностите относно изборите. Основната тема на днешното общение са някои проявления на манипулиране и прекъсване на изборите.

А. Проявления на манипулиране и прекъсване на изборите

Църковните избори трябва да следват стриктно избирателните принципи, определени от Божия дом, за да бъдат избрани най-подходящите кандидати за водачи и работници. Ако избирателните принципи се нарушават и се използват други изборни методи, това е дело на лъжеводачите и антихристите. Божият дом трябва да забрани подобни нарушения и да разследва и да се справи с основните лица, които са манипулирали изборите. По време на църковните избори ще бъдат разкрити различни хора и ще бъдат разобличени различни нагласи на хората. Някои хора плетат много съмнителни задкулисни интриги, за да бъдат избрани за водачи или за да бъдат избрани хора, които са им изгодни. Някои хора например се страхуват, че онези, които се стремят към истината, ще бъдат избрани за водачи и ще застрашат техния статус, и затова полагат всички усилия да съдят тези хора зад гърба им за слабостите, които са показали, и за грешките, които са допуснали, и ги заклеймяват като надменни и самоправедни с нрава на антихристи и т.н. — всичко това в опит да ги накарат да загубят изборите. Други, за да бъдат избрани за водачи, купуват хубави неща, за да подкупят хората по време на изборния период, или дават обещания с приятно звучащи думи, а също така използват различни средства, за да подбуждат и подстрекават другите за кого или против кого да гласуват. Независимо какви средства и методи използват, всички те са с цел манипулиране на изборите и повлияване на изборните резултати. Въпреки че църквата многократно е разговаряла за избирателните принципи — например да се избират онези, които са с добра човешка природа, които се стремят към истината и които могат да водят братята и сестрите към нормално изпълнение на дълга им, към нормално четене на Божиите слова, към навлизане в истината реалност и други подобни принципи — тези хора просто не слушат и искат да плетат съмнителни интриги. Какво означава да плетат съмнителни интриги? Това означава, че те винаги искат да мамят. Никога не оценяват открито кой е добър и кой не, винаги искат да плетат съмнителни интриги и да участват в лукави задкулисни схеми и машинации. Те дори заговорничат задкулисно за това кого да изберат и кого да не изберат, и се опитват да накарат всички да постигнат съгласие. Не са ли това съмнителни интриги? Не е ли това мамене? (Да, така е.) Това ли е гарантиране на изборите по открит и безпристрастен начин в съответствие с истините принципи? Не, нали? Те използват човешки кроежи и методи в безочлив опит да манипулират изборите. С каква цел манипулират изборите? Те искат да контролират изборните резултати, искат самите те да бъдат избрани, а ако не могат да бъдат избрани, тогава искат те да решат кой да бъде избран, затова плетат съмнителни задкулисни интриги. Те не проявяват внимание към делото на църквата или навлизането в живота на братята и сестрите. Не мислят за интересите на Божия дом или на братята и сестрите, а само за личните си интереси. Когато се провеждат избори, техен основен приоритет са собствените им намерения и желания. И така, защо искат да манипулират изборите? Ако някой наистина искаше да доведе братята и сестрите пред Бог и в истината реалност, щеше ли да действа по този начин? Щеше ли да има такива амбиции? Щеше ли да показва такова поведение? Не. Само онези, които имат скрити мотиви, амбиции и желания и искат да манипулират църковните избори, биха действали по този начин. В църквата те привличат някои хора, които се разбират доста добре с тях, които споделят техните възгледи и имат същите мотиви и цели, а освен това впримчват някои хора, които обикновено са слаби, не се стремят много към истината и които са объркани, невежи и лесно се поддават на влияние и манипулация, като образуват сила, която да смущава изборното дело на църквата. Тяхната цел в противопоставянето на църквата е да бъдат избрани, да получат последната дума при определянето на изборните резултати. Те искат да изберат предварително набелязаните от тях хора, онези, които са изгодни за тях. Ако тези хора бъдат избрани, значи техният заговор е успял. Дали резултатът от такива избори ще бъде правилен или погрешен? (Погрешен.) Определено би бил погрешен. Избраните чрез избори, които са фалшифицирани от зли хора, със сигурност биха били изгодни за злите хора. Защо биха били изгодни за злите хора? Защото тогава злите хора биха могли да действат умишлено и безразсъдно и да вилнеят в църквата, без никой да се осмели да ги разобличи или ограничи. Те няма да бъдат премахнати, а онези, които се стремят към истината, ще бъдат отхвърлени и потискани от тях, и църквата ще се превърне във владение на злите. Ясно е, че крайният резултат от избори, които са манипулирани от зли хора, определено е погрешен. Той със сигурност противоречи на преобладаващото мнение и нарушава принципите. Църковните водачи и братята и сестрите трябва да са наясно и да са бдителни за всички модели на поведение и действия на тези хора по време на избори. Те не бива да се объркват по този въпрос. Щом бъдат забелязани признаци за манипулиране и прекъсване на изборите, трябва незабавно да се вземат мерки за ограничаване на замесените лица, а ако тези хора не могат да бъдат ограничени, трябва да бъдат изолирани. Тези хора са особено нагли, невъздържани и трудни за контролиране. За да прекъснат изборите и да манипулират резултатите, те със сигурност ще плетат съмнителни задкулисни интриги и ще казват, и ще вършат много неща. Какво трябва да се направи по този въпрос? Въпросът може лесно да се разреши. Ако църковните водачи забележат проблема, те трябва да го разобличат и да го разгласят, като накарат братята и сестрите да разговарят за сериозността и последствията от него и за това какво точно е естеството на подобни действия. Накрая, те трябва да предприемат определени мерки. Какви мерки трябва да се предприемат? С всеки, който винаги плете съмнителни задкулисни интриги и се опитва да манипулира и да прекъсва изборите, трябва да се постъпи безцеремонно и да му се забрани да участва в избори. Какво означава това? Това означава гласът му да не се брои. Независимо колко хора участват в манипулирането и прекъсването на избора, гласовете на всички тях трябва да бъдат анулирани и те не бива да бъдат допускани да участват в изборите. Независимо кой е подведен и смутен, щом е следвал начините на онези, които манипулират изборите, и се е сговорил със зли хора да навреди умишлено на изборите, Божиите избраници трябва да се изправят, за да го разобличат и да му отнемат правото да участва в изборите. Добър подход ли е това? (Да.) Това се прави изцяло с цел да се предпази делото на църквата. Не отказваш ли да приемеш ограниченията? Не отказваш ли да приемеш избирателните принципи в Божия дом? Не искаш ли да имаш последната дума? Ако имаш последната дума, то Сатана е този, който има последната дума. Божият дом и църквата са местата, където царува истината. Не може да се позволи на Сатана да командва. Понеже ти искаш да плетеш съмнителни интриги и умишлено да манипулираш и прекъсваш тези избори, тогава решението е просто — твоят глас се анулира. Независимо за кого гласуваш, това няма никакво значение. Нито едно от твоите мнения не е валидно и дори да настояваш да участваш в изборите, това няма да стане. Божият дом има управленски закони и правила и правото ти да участваш в тези избори ти е отнето и е отменено. Ако и на следващите избори все така смущаваш, правото ти да участваш в избори ще бъде напълно отнето и никога повече няма да бъдеш допуснат до участие. Ето как трябва да се постъпва с онези, които винаги плетат съмнителни интриги, за да манипулират и прекъсват изборите.

Когато има църковни избори, винаги се намират няколко зли хора, които започват да стават неспокойни: някои от тях плетат съмнителни задкулисни интриги в опит да манипулират и да прекъснат избора, а други се стремят да се състезават открито с останалите за водаческата позиция, спорят до почервеняване, дори са на ръба да действат прибързано, да прибегнат до насилие и да стигнат до бой, като създават у братята и сестрите несигурност относно това кого да слушат и кого да изберат. По време на изборите те не разговарят за истината, нито обсъждат как ще вършат делото на църквата, какви пътища биха приложили в работата или какви идеи и планове за работа биха предложили, ако бъдат избрани за водач. Вместо това те правят всичко по силите си да разобличават недостатъците на другите кандидати и да ги нападат, като същевременно привличат една група хора да сформират опозиция срещу друга група и създават ситуация на разделение в църквата. В какво се превръщат такива избори? Те се превръщат в нещо, което разделя църквата. Още преди да излязат изборните резултати, църквата вече е разделена. Такова ли явление трябва да се появи по време на църковни избори? Нормално ли е това явление? Не. Ако искаш да си водач и вярваш, че имаш известни способности и чувство за бреме, че си пригоден за тази работа, можеш да участваш в изборите според принципите на Божия дом. Разбира се, можеш също така да изложиш своите силни страни и достойнства и да разговаряш за своите разбирания и преживявания, така че братята и сестрите да бъдат убедени и да ти се доверят да поемеш работата на църковен водач. Не бива обаче да постигаш целта си да бъдеш избран, като нападаш другите, защото това лесно може да подведе хората и да доведе до негативни последствия. Братята и сестрите с малък духовен ръст и без проницателност лесно могат да бъдат подведени от теб и няма да знаят кого да изберат, а църквата може да бъде хвърлена в хаос и да бъде обхваната от разцепление. По този начин не се ли открива възможност за Сатана да се възползва? Накратко казано, участието в избори, без да се спазват принципите, както и това, че винаги имаш амбиции и желания и използваш средства, достойни за презрение, за да постигнеш целта си да бъдеш избран, имат естеството на манипулиране и прекъсване на изборите и представлява непристойно изборно поведение. Разбира се, някои хора имат правилно поведение, което трябва да се разграничи от непристойното. Например, ако кандидат разговаря за това как да върши добре различни елементи от църковното дело, като например евангелската работа, работата с текстовете и работата по общите въпроси, или как да подобри църковния живот, да разреши трудностите на Божиите избраници при навлизането им в живота и т.н., всичко това е уместно. Изразяването на собствените възгледи и разбирания по правилен начин, споделянето на мислите и плановете относно църковното дело и т.н. — всичко това е част от нормалното говорене и поведение и е съобразено с избирателните принципи, установени от църквата. Освен горното, всяко непристойно поведение, проявявано по време на изборните периоди, което се набива на очи, трябва да привлича вниманието на хората. Те трябва да бъдат бдителни към подобни модели на поведение и да ги разпознават, а не да бъдат небрежни.

Някои хора често споменават, че са заети с работа, че имат много проблеми в семейството или неподходяща среда, като извинение за това, че не изпълняват дълга си и не участват в църковния живот. Когато дойде време обаче да се избират църковни водачи, тези трудности изведнъж престават да съществуват и те старателно се обличат за случая и идват да участват в изборите. Отдавна не са се появявали, но като чуят голямата новина за църковните избори, се втурват с нетърпение. За какво идват? Идват за изборите, за позицията на църковен водач, за тази „официална позиция“. Такива хора са особено хитри в действията си. Понеже се страхуват, че другите ще заподозрат, че искат да станат църковни водачи, те избягват да споменават изборите и се съсредоточават само върху общението за своите разбирания и преживявания, за да придобият възхищението на хората. Освен това публично ядат и пият Божиите слова, водят всички към общение за Божиите слова и споделят собственото си свидетелство за преживяване. Като цяло в действителност те рядко участват в църковния живот и рядко разговарят за истината, нито са способни да говорят за някакви разбирания за преживяване. С наближаването на изборите обаче стават съвсем различни. Активно участват в църковния живот и горят от желание да се молят, да пеят химни и да разговарят, изглеждат особено целеустремени и активни и ярко се открояват. След събиранията търсят възможности да разговарят по семейни въпроси с братята и сестрите и да си създават връзки. Когато видят църковен водач, казват: „Не изглеждаш много добре тези дни, имам фурми вкъщи, да ти донеса малко“. Когато видят някоя сестра, казват: „Чух, че семейството ти има финансови затруднения. Имаш ли нужда от помощ? Мога да ти дам някои дрехи“. За разлика от преди, те са особено активни на всяко събиране. В миналото се появяваха от време на време само за да се регистрират и, независимо кой ги канеше на събиране, се извиняваха, като казваха, че са заети. Но по време на изборния период се появяват изведнъж и участват във всяко събиране, без да пропуснат нито едно. На всяко събиране братята и сестрите разговарят за въпроси и принципи, свързани с изборите, и разбира се, те също се включват. През този период полагат всевъзможни усилия да изградят добри взаимоотношения с братята и сестрите и се стремят да увлекат част от тях. Дори правят многобройни приношения пред братята и сестрите, което кара повечето хора да се чудят и да си мислят: „Той вярва в Бог от толкова дълго време, но никога преди не сме го виждали да прави приношения. Защо този път е толкова щедър? Наистина ли се е променил към по-добро и е постигнал обрат?“. Някои глупави и невежи хора, които не могат да преценят нещата, си мислят, че този човек наистина се е променил към по-добро, че предишната им преценка за него е била погрешна, и несъзнателно си създават благоприятно впечатление за него в сърцето си, като си мислят: „Семейството на този човек е заможно, има връзки и достъп до възможности да се справя с нещата. Ако стане църковен водач, той ще може да направи много неща за църквата. Дали това няма да осигури помощ на нашата църква в проповядването на евангелието и настаняването на някои братя и сестри, които са преследвани и имат трудности? Ако може да продължи да бъде толкова активен, би било чудесно, но не съм сигурен дали ще може да го направи и дали ще има готовност да стане наш църковен водач“. Някои хора не са ли били подведени и измамени? Всичко, което този човек е правил, започва да дава плодове, нали? Парчетата от пъзела си идват на мястото и резултатите няма да закъснеят. Не иска ли точно това този човек? (Да, така е.) Освен това той дава някакви дрехи на един човек, кошница със зеленчуци на друг човек и някакви хранителни добавки на трети човек и се уверява, че всеки е обгрижен. Това кара хората да си мислят: „Ако този човек стане църковен водач, няма ли да бъде чудесен пастир? Не е ли той човекът, на когото повечето хора искат да разчитат?“. Не е ли назрял вече моментът? Дали братята и сестрите няма лесно да изберат някой като него? Този човек е образован, говори ясно и има определен статус в обществото. Ако църквата е изправена пред арести, той може да защити братята и сестрите. Ако някое от семействата на братята и сестрите има затруднения, той може да подаде ръка за помощ, а може да помогне и в църковното дело, когато са необходими повече ръце. Има обаче едно нещо, за което повечето хора не са сигурни: „Той не се стремеше към истината и дълго време рядко посещаваше събиранията. Но сега, когато дойде време за избори, набързо посети няколко събирания. Ако бъде избран за водач, ще разбира ли истината? Ако не разбира истината и може единствено да защити тези хора или да им осигури някакви ползи, може ли да помогне на хората да разберат истината? Може ли да доведе хората пред Бог? Съмнявам се в това“. Някои имат съмнения в сърцата си, а други вече са повлияни и подкупени от ползите от този човек. Не е ли много опасна тази ситуация? Един-единствен глас би могъл да е от значение за избирането му. Независимо от крайния резултат на изборите, правилни ли са действията и моделите на поведение на тези хора? (Не.) В най-подходящите моменти те дават милостиня, правят приношения и помагат на братята и сестрите да се справят с някои реални трудности. Когато някои братя и сестри преместват жилището си, те им осигуряват транспорт, а когато семействата на някои братя и сестри не разполагат с пари, те им дават назаем. Когато някой няма телефон, те му купуват, а когато някой няма компютър, те му дават своя… Правят тези неща в най-подходящите моменти, в най-критичните моменти. Що за поведение е това? Не вършат ли тези неща с намерението да се съревновават за водачество, с неописуеми тайни и цели, като манипулират и прекъсват изборите? (Да, така е.) Те не идват по-рано или по-късно, а се появяват точно в момента на изборите за водач. Не таят ли те неописуеми тайни? Не би могло да бъде по-очевидно от това. Със сигурност таят неописуеми тайни. Не става въпрос за това, че са изпитали внезапно угризение на съвестта и искат да извършат някакви добри дела. Целта им е да се кандидатират за църковното ръководство, да застанат начело на църквата, да манипулират църквата и Божиите избраници. Искат ли те да манипулират тези хора, за да могат наистина да свършат нещо за тях? (Не.) Тогава какво искат да правят? Искат да контролират Божиите избраници, да контролират църквата и да си извоюват позиция в църквата, на която да действат като чиновници и да раздават команди. Тези необичайни методи и практики не се ли считат за манипулиране и прекъсване на изборите? (Да, така е.)

По време на църковни избори някои хора, които се страхуват, че няма да получат достатъчно гласове, гласуват за себе си. Това не ви ли звучи нелепо и странно? Какво е естеството на това някой да гласува за себе си? Дали е проявление на липса на увереност, на безсрамие или на прекомерна амбиция? Всичките тези неща. Тези хора се страхуват, че няма да бъдат избрани, затова нямат друг избор, освен да гласуват за себе си — това е липса на увереност. Те нямат нужното за целта, но все пак искат да бъдат водачи. Понеже се страхуват, че другите няма да гласуват за тях, те гласуват за себе си. Това не е ли безсрамие? Освен това прекомерната им амбиция замъглява преценката им до степен, в която изхвърлят гордостта си през прозореца и се лишават от почтеност и достойнство: „Ако не гласуваш за мен, няма как да стане. Трябва да бъда църковен водач. Ако не мога да стана водач, няма да вярвам повече в бог!“. Те настояват да бъдат водачи, да действат като чиновници, чувстват се спокойни и доволни от живота само когато имат статус — какви огромни амбиции и желания имат те! Ценят твърде много статуса, вярват в Бог само за да станат водачи. Какво велико има в това да си водач? Ако не ценеше ползите от статуса и не се наслаждаваше на цялото привилегировано отношение, което той носи, щеше ли все пак да жадуваш за тази позиция? Щеше ли да гласуваш за себе си? Амбициите и желанията ти щяха ли да са все толкова големи? Щеше ли все още да цениш толкова много статуса? Не, нямаше. Такива хора винаги искат да манипулират изборите и да влагат усилия в тях, като прибягват до всякакви подмолни деяния. Макар самите те да смятат, че да се действа по такъв начин е позорно, че не е открито или безпристрастно и донякъде е унизително, след известно обмисляне си казват: „Както и да е, важното е да бъда избран за водач!“. Това е безсрамие. Те дори искат да имитират методите на дебатиране, използвани в изборите на демократичните държави, където кандидатите взаимно разобличават недъзите си, дават преценки един за друг и се нападат взаимно, впускат се в словесни престрелки, като прилагат тази тактика в църковните избори — това не е ли груба грешка? Не е ли това погрешната арена за подобни тактики? Ако си дошъл в църквата, за да участваш в тези криви и мерзки действия и да се опитваш да манипулираш и да прекъсваш изборите, казвам ти, че си избрал грешното място! Това е Божият дом, а не обществото. Всеки, който манипулира и прекъсва изборите, ще бъде заклеймен, без изключение. Независимо какви причини, оправдания или методи се използват в опит да се манипулират и прекъсват изборите в църквата, те са несъстоятелни и това представлява злодеяние — то е завинаги злодеяние! Всички, които се опитват да манипулират и прекъсват изборите, биват заклеймени. Такива хора не се признават за членове на Божия дом или за братя и сестри, а вместо това се окачествяват като слуги на Сатана. Какви неща правят слугите на Сатана? Те са специализирани в извършването на всякакви неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата. Онези, които манипулират и прекъсват изборите, играят тези негативни роли и вършат нещата, които се вършат от слугите на Сатана. Каквато и работа да предприеме църквата, тези хора се надигат, за да я прекъснат и унищожат, без да се съобразяват с работните подредби и правилата на Божия дом, без да се съобразяват с Божиите управленски закони и най-вече без да се съобразяват с Бог. Те се опитват да правят каквото си искат в Божия дом, да манипулират различни църковни дела, а още повече да манипулират църковните членове и стигат дори дотам да манипулират и прекъсват църковните избори. С какви средства се опитват да манипулират кадровите въпроси в църквата? Те търсят възможности да манипулират и прекъсват църковните избори. Щом изборите са били манипулирани и прекъснати от тези слуги на Сатана, те са неуспешни. Ако тези слуги на Сатана постигнат своето и станат църковни водачи, резултатът от изборите правилен ли е, или е погрешен? Погрешен е, разбира се. Повторни избори трябва да се проведат чрез разговори за истината и обобщаване на извлечените поуки.