Г. Разпознаване на няколко вида безпочвени слухове, които тълкуват погрешно Божиите слова и съдят Божието дело

Откъде идват различните слухове, за които току-що говорихме? Те идват от големия червен змей, от религиозния свят и от невярващите. Освен слуховете от външния свят, има и някои вътрешни за църквата поговорки и клюки. Има дори напълно неверни твърдения за Бог, за Божието дело, за Божия ден и за някои от Божиите слова, както и за някои тайнства, свързани с Бог и с Неговото дело, които хората създават въз основа на своите фантазии и представи или въз основа на непрекъснатото препредаване на погрешна информация и безпочвени предположения. И понеже хората разкрасяват тези поговорки, клюки и твърдения, се създават тези слухове. След създаването на слуховете някои хора, които имат предразположеност към слуховете, се увличат с ентусиазъм от дейността по разпространяването им, отнасят се към тях като към истинни и ги разпространяват навсякъде, като ги описват толкова живо и подробно, че някои хора, които не са наясно с истинското положение на нещата, които не разбират истината и са глупави и невежи, наистина се подвеждат от тези слухове. След като се подведат, дали са засегнати и смутени? (Да.) Това също са често срещани въпроси, които изникват в църквата. Въпреки че тези слухове бледнеят в сравнение с онези, които клеветят и нападат Бог и Божия дом — те нито клеветят, нито хулят Бог — и въпреки че не причиняват никакви смущения или вреди на Божието дело, те все пак засягат навлизането в живота на някои хора и трябва да бъдат спрени. Например, когато някои хора чуят някакви привидно истинни твърдения, те им вярват в сърцето си и бързо ги разпространяват сред близките си хора. С разпространяването на слуховете подробностите стават все по-многобройни и пълни и в крайна сметка слуховете започват да изглеждат като истински събития. Налични са всички елементи като време, място и герои — такива слухове отговарят на условията за публично разпространение, нали? Каква информация се разпространява? Разпространителят на слухове казва: „Има нещо важно, което трябва да ви кажа днес. Ще се чувствам вътрешно неспокоен, ако не го направя. Дори няма да мога да се съсредоточа върху четенето на Божиите слова. Толкова съм развълнуван от този въпрос. Сега ние, които вярваме в Бог, най-накрая имаме надежда!“. Когато всички чуят, че има надежда, те се заинтересуват и ентусиазират и тази тема става много привлекателна. Те казват: „Божието дело скоро ще завърши. Вече са се появили няколко признака, които Бог преди това е пророкувал относно края на Своето дело. Например състоянието на луната и слънцето, положението в Изтока и в Запада, броят на Божиите избраници във всяка държава, колко хора са способни да изпълняват дълга си и т.н. — тези признаци за завършването на Божието дело сега са пред нас. Трябва бързо да се подготвим!“. Някой пита: „Какво трябва да подготвим?“ Разпространителят на слухове казва: „Трябва да подготвим добри дела, да приготвим храна и бързо да дадем всичките си спестявания като приношения на Бог, тогава ще можем да си осигурим добра крайна цел“. Те казват също така: „През тази и тази година и месец, на тази и тази дата и в този и този час трябва да се съберем на определено място, където Бог ще ни чака, за да ни отведе. Бог каза: „Ако не се отречеш от всичко, не си достоен да бъдеш Мой ученик и не си достоен да бъдеш Мой последовател“. Сега Божият ден най-накрая дойде и Божиите слова се изпълниха. Трябва да се избавим от всички светски неща, не само от перспективите и от кариерата си, но и семействата, роднините и плътските си взаимоотношения. Трябва да се отречем от всички светски обвързаности. Ще се срещнем с Бог!“. Повечето хора се питат: „Вярно ли е това“? Разпространителят на слухове казва: „Да, продадох къщата и колата си и изтеглих спестяванията си. Ако не ми вярваш, погледни Божиите слова. В една глава разтълкуването на определено изречение разкрива адрес, а в друга глава разтълкуването на определен откъс разкрива годината и месеца...“. Има ли някой, който да не е развълнуван, като чуе това? Има ли някой, който да може да разпознае тези слова? Не са ли това нещата, от които хората много се интересуват? Не са ли това нещата, на които хората отдавна се надяват? Някои хора, след като чуят това и след това погледнат Божиите слова и видят, че има съвпадение, започват да обмислят резервен план. Макар че някои хора вътрешно са скептични, те все пак се надяват, че това е вярно, и си мислят: „Въпреки че определените година и ден са малко далече, поне има точна дата и час, така че имаме надежда“. Дори да не вярват наистина в това, те все пак му обръщат известно внимание. Какво показва това внимание? То показва, че хората лесно се влияят и смущават от тези неща. Щом този тип слухове започне да се разпространява широко в църквата, 80-90 процента от хората ще бъдат изключително развълнувани, ще получат прилив на емоции и ще си помислят: „Денят, на който се надявахме, най-накрая идва! Бог е чул молитвите ни! Бог ни обича и не ни е изоставил!“. Какви биха били последствията от разпространяването на подобни теми по време на събиранията? Ще се отрази ли това на емоциите на всички? Хората няма да са способни да го отхвърлят, дори да искат. Всяко изречение от слуха ще поразява сърцата им и за тях ще бъде невъзможно да не повярват в него. Хората най-вероятно ще повярват в тези думи. Дори да не са сто процента сигурни, те все пак желаят това да е истина и си мислят: „Като размишлявам над това колко трудности сме преживели, докато следвахме Бог — отхвърлени от света, гонени от правителството, преследвани от религиозния свят, едва дишащи, живеещи в постоянен страх — кога ще свършат тези дни? Сега Божият ден най-накрая настъпи!“. Тези мисли карат сърцето ти да се вълнува: „Толкова много от себе си сме отдали на Бог, толкова сме решителни във вярата си да следваме Бог. Това, което чуваме, трябва да е истина. Не бива повече да се скитаме и да страдаме в този свят — не заслужаваме това!“. Когато ти хрумне тази мисъл и си толкова убеден и ревностен по отношение на този слух, все още ли искаш да четеш Божиите слова? В този момент не ти ли се струва излишно да четеш който и да е откъс от Божиите слова? Ти си мислиш: „Защо сега споделянето на разбиране за преживяване на Божиите слова изглежда толкова ненужно? Вече няма нужда да се молим на Бог, нали? Божият ден е настъпил и скоро ще се срещнем с Бог лице в лице, така че няма ли това, че се молим на Бог сега, да означава, че не Го уважаваме? Когато живеехме в плът, далеч от Бог, имахме нужда да четем Божиите слова, за да облекчим копнежа си. Сега сме на път да преминем отвъд този свят и скоро ще срещнем Бог лично, така че няма нужда да четем Божиите слова. Нищо, което правим сега, не е толкова съществено, колкото срещата с Бог в конкретната година, месец, ден и час. Какво прекрасно нещо ще бъде това! В сравнение със срещата с Бог в онзи ден на онова място четенето на Божиите слова изглежда толкова незначително“. Вече не можеш да се концентрираш върху четенето на Божиите слова. Сърцето ти е станало неспокойно и копнее този ден да дойде на часа! Не е ли трудно да се изрази това настроение? Такива слухове са много привлекателни за масовия вкус и много лесно може да се разпространяват в църквата. Един човек ги разпространява на двама, двама разказват на десет и слуховете се разпространяват все повече, от една църква на две църкви, от две църкви на пет, разпространяват се все по-нашироко. Какви са последствията? Тези слухове карат хората да се съмняват в Бог, да се отдалечават от Бог, да забравят истинската Божия любов при спасяването на човечеството, да забравят дълга, който трябва да изпълняват, и да забравят пътя, който трябва да следват. Вместо това те се стремят единствено към това да видят как ще дойде Божият ден и дали ще може да получат благословии. Когато този ден действително дойде и нищо не се случи, едва тогава хората осъзнават, че вярването на слуховете е навредило на живота им. Можеш ли тогава да се върнеш към предишното си състояние, да се държиш добре, да се придържаш към дълга си, да се стремиш към истината, да си стъпил здраво на земята, да търсиш истините принципи във всичко и да постъпваш и да изпълняваш дълга си според Божиите слова? Това време вече ще е минало и няма да можеш да го върнеш. Кой е виновен за това? Обвинявай себе си за това, че никога не си бил човек, който се стреми към истината. Летял си в облаците и в резултат на това си се подвел по слухове.

За онези, които вярват в Бог, но не разбират истината, един-единствен слух може да ги отведе в бездънна пропаст и да ги погуби. Какво се има предвид под бездънна пропаст? Първоначално ти си имал нормална вяра в Бог и си се надявал да бъдеш спасен, но един-единствен слух те е отклонил от правилния път. Без да осъзнаваш, си бил подведен от Сатана, повярвал си на дяволските думи, изречени от Сатана, и си го последвал. Вървиш и се стремиш по пътя, който Сатана е начертал за теб, и колкото по-далече отиваш, толкова по-мрачно става сърцето ти и толкова повече се отдалечаваш от Бог. Когато напълно си напуснал и отхвърлил Бог, ти не само имаш съмнения относно Бог в сърцето си, но и нещо още по-сериозно — развиваш оплаквания от Бог и отричаш Бог. Когато стигнеш до този момент, не е ли това краят на пътя за теб? Не е ли това бездънната пропаст? Дали това е нещо, което искаш да видиш? Когато стигнеш до този момент, можеш ли все още да постигнеш спасение? Не, и е много трудно да се върнеш назад. Защо? Защото Бог е престанал да върши делото Си, Светият Дух е престанал да върши делото Си, а ти си изпълнен с мрак. Между теб и Бог е издигната висока стена. Каква е тази стена? Това са представите, фантазиите и слуховете, които Сатана ти е втълпил, и твоите лични желания. Познанията ти за положителните неща, като Божията идентичност, същност, статус и т.н., изведнъж се замъгляват и дори постепенно изчезват. Това е много плашещо. Не е ли това падане в бездънната пропаст? (Да, така е.) Когато изпаднеш в тази ситуация, можеш ли все още да понасяш несгоди и да платиш цена, за да изпълняваш дълга си? Можеш ли все още да вървиш по пътя на стремежа към истината, за да постигнеш спасение? Казвам ти, че е много трудно да се върнеш назад. Това е отклоняване от пътя! Ако за миг не внимаваш и се подведеш, само един слух може да доведе до невъобразими резултати. Затова, когато в църквата се появят такива слухове за Божието дело, те трябва незабавно да бъдат спрени и ограничени. Човек не бива да си изсмуква разни неща от пръстите и да съчинява всякакви лъжи, които хората обичат да чуват, за да ги подведе и отклони от правилния път. Дори хората да харесват тези теми, каква полза има човек да се съсредоточава върху тях в сърцето си и да ги разпространява? Каква полза може да се придобие от тях? Някои хора казват: „Този човек може да говори каквото си иска, устата си е негова. Така че нека говори каквото си иска“. Но зависи какво казва. Ако е нещо, което е поучително за хората, то може да се каже и да се разпространи — може да се разпространи по всякакъв начин. Но тези слухове ни най-малко не са поучителни за хората. Те само подвеждат хората и отклоняват вниманието им, смущават стремежа им и ги карат да се отклоняват от правилния път, влияят на връзката им с Бог, влияят на нормалното изпълнение на дълга им и на нормалния ред в църковното дело. Щом хората приемат тези слухове, това е все едно да попаднат в капана на лабиринт, от който не могат да избягат. Така че, когато чуеш тези слухове, ако някой ти ги разкаже само на теб, трябва да ги отхвърлиш. Ако ги говори сред други хора, трябва не само да ги отхвърлиш, но и да ги разобличиш и разнищиш — не позволявай повече хора да бъдат подвеждани. Особено в случая с онези, които са вярващи само от година-две или от две-три години, те все още не могат да прозрат въпросите за крайната цел, за срещата с Бог и за грабването им, все още не са развили интерес към истината и нямат път да се стремят към истината и да се стремят към промяна на нрава във вярата си. В такива ситуации те най-лесно се подвеждат и се влияят от тези слухове, а щом бъдат подведени, последствията са невъобразими. Това е същото, като да приемеш отрова. Дори да има противоотрова, не са ли нанесени вече щети на тялото ти? Дори да оцелееш, може ли да се пренебрегне страданието и увреждането на тялото ти? Затова, когато се сблъскате с тези слухове, трябва да ги разпознавате и да ги отхвърляте, да не ги приемате нито за истории, нито за реални събития. Някои хора проявяват особен интерес към тези слухове и ги разнасят и разпространяват навсякъде, споделят ги с другите, сякаш са истината. Какво е естеството на тези действия? Не означава ли това, че действат като слуги на Сатана? Такива хора трябва да бъдат кастрени и предупредени. Ако не се покаят, трябва да бъдат премахнати. Ако в даден момент се вразумят и кажат: „Не беше правилно да разпространявам слухове. Действах като слуга на Сатана и никога повече няма да ги разпространявам“, тогава може да бъдат подложени на наблюдение. Ако се покаят и покажат добро поведение, може временно да бъдат приети обратно в църквата. Ако не престанат, трябва да бъдат изчистени.

Слуховете за Божието дело не се ограничават само с тях. Хората използват фантазиите и представите си, както и ума си, за да анализират и проучват внимателно. Те проучват внимателно Божиите слова и различни пророчества, както и различни бедствия, знаци и събития в обществото и света, и дори разчитат на сънищата си, за да правят свободно забележки за Божието дело — те измислят много слухове. Много хора не четат редовно Божиите слова и не полагат редовно усилия за истината, а още по-малко полагат редовно усилия да търсят принципите при изпълнението на дълга си. Вместо това разсъждават върху въпроси като: „Как е започнало Божието явяване и дело? Кой започна всичко това? Каква роля изиграха хората? Какви събития се случиха?“. Те проучват внимателно тези външни явления, както и административната структура на църквата, персонала и т.н. След цялото това внимателно проучване те обобщават всичко и измислят някои така наречени правила или явления и ги разпространяват в църквата, сякаш са истината. Когато ги разпространяват, те ги описват по ярък и задълбочен начин и онези, които нямат проницателност, биха могли дори да си помислят, че обсъждат Божието дело. Обаче онези, които имат проницателност, си мислят: „Дали не бълваш глупости и не пускаш ереси и заблуди? Дали не съдиш Божието дело? Това не е споделяне на разбиране и преживявания — то няма връзка с истината. Това е измисляне на слухове и то трябва да бъде прекратено незабавно. В противен случай някои хора ще бъдат подведени!“. Тези заблуди и ереси, които се квалифицират като слухове, не са съобразени с истината и смущават разбирането на хората за истината. Когато в църквата възникне случай на разпространяване на слухове, той трябва незабавно да бъде спрян.

Съществуват и някои слухове, които са дяволски думи и които осъждат Божието дело. Например по отношение на това кого Бог обича, кого спасява и кого довежда до съвършенство, някои хора, като прилагат и собствената си дребнава хитрост, наблюдават, обобщават и казват: „Онези в света, които са способни, и онези, които са служили като чиновници, и онези, които са били ръководители на отдели или главни изпълнителни директори в предприятия, когато дойдат в божия дом, директно стават водачи или веднага поемат отговорността за общите дела и финансите. Те са хората, които бог довежда до съвършенство“. Не е ли това измисляне на слухове? Това наистина е измисляне на слухове. Какво е това слух? Това е да се говори безотговорно, да се преценява на сляпо и да се правят необосновани заключения, по начин, който не съответства на фактите. Всички тези думи са слухове. Други хора казват: „Еди-кой си направи жертвоприношение от десетки хиляди юана. Неговата вяра е голяма, той може да влезе в царството“. Това кара онези, които нямат пари, да станат негативни и да се чувстват скръбни. Те казват: „Въпреки че и аз направих доста приношения, те не може да се сравняват с това, което той предложи наведнъж. Означава ли това, че не мога да бъда спасен и да бъда доведен до съвършенство? Нима Бог не иска някой като мен?“. Други, които измислят слухове, казват: „Богатите не могат да влязат в царството, бог иска бедните“. Тогава тези бедни хора стават щастливи: „Въпреки че не съм предложил много пари, все пак мога да вляза в царството, а богатите остават извън него“. Каквото и да казват онези, които измислят слухове, то влияе на бедните хора по един или друг начин. Те не могат да прозрат факта, че всичко това са само слухове и дяволски думи. Защо е така? Защото те не разбират истината и им липсва проницателност, така че постоянно са подвеждани. И онези, които измислят слухове, и онези, които ги разпространяват, са все дяволи. Колкото и да говорят, ти не знаеш кои думи са верни и кои са лъжливи, откъде точно идват тези думи, какви точно са мотивите им да разпространяват тези думи и какви цели се надяват да постигнат. Ако някой не може да прозре тези неща и сляпо приема и разпространява слуховете, това не го ли прави глупак? Глупакът не се ли нарича още мошеник? Макар че тази дума е грубовата, аз я намирам за доста подходяща. Защо е подходяща? Защото такива хора говорят безотговорно. Те небрежно разпространяват слухове, безразсъдно правят изводи и измислят слухове въз основа на определени явления, а след това лекомислено разпространяват тези слухове и ги описват правдоподобно, сякаш са реални събития — в резултат на което те засягат и смущават някои хора. Те не четат Божиите слова и не разбират истината, а прекарват дните си в разпространяване на слухове и говорене на глупости в църквата. Днес виждат някого, който прави много приношения, и казват, че този човек може да бъде спасен. Утре виждат някого, който е бил в затвора и не е станал Юда, и казват: „Този човек е в единомислие с бог. Той може да влезе в царството и да има добра крайна цел. В бъдеще той ще управлява двадесет града в божия дом. Ние, обикновените пехотинци, не можем да се сравняваме с него“. Не е ли това дяволско говорене? Не са ли това слухове? (Да, така е.) Независимо от мотивите и целите на хората, които казват тези думи, няма ли подобни думи да засегнат и смутят някои хора? Някои хора са имали малко вяра и когато чуят тези слухове и дяволски думи, започват да се замислят: „Мога ли да бъда спасен? Бог радва ли ми се?“. В сърцата си те мислят за тези неща по цял ден, колебаят се и се тревожат за тях. Заради безпочвените глупости на онези, които измислят слухове, те чувстват, че нямат надежда да бъдат спасени, затова идват пред Бог и се молят: „Не Ме ли обичаш, Боже? От толкова много съм се отрекъл заради Теб. Кога ще бъда способен да Те удовлетворя?“. Те имат куп оплаквания. Нищо не се е случило, така че откъде идват тези оплаквания? Те са причинени от онези слухове — тези хора са били отровени и са паднали. Те не изпитват никакво разкаяние или вина за какъвто и да било покварен нрав, който разкриват, или за каквито и да било прегрешения, които са извършили, и никога не плачат заради това — не проливат дори една-единствена сълза — но когато чуят онези, които измислят слухове, да казват, че хора като тях няма надежда да бъдат спасени, веднага се чувстват скръбни. Нима не са били засегнати? Те са били засегнати и смущавани. Тези хора имат незрял духовен ръст, не разбират истината и са много глупави. Онези, които измислят слухове, виждат, че лесно могат да си играят с такива хора, и затова измислят слухове, за да ги заблудят. Днес те казват, че имаш надежда да бъдеш спасен, и ти си щастлив. Утре казват, че за теб няма надежда да бъдеш спасен, и ти плачеш и се чувстваш скръбен. Защо ги слушаш? Защо винаги си възпиран от тях? Те ли имат последната дума? В най-добрия случай те са просто шутове. Дори съдбата им е в Божиите ръце, така че каква е тяхната пригодност да оценяват другите? Каква пригодност имат, за да кажат кой може и кой не може да бъде спасен, или какви хора може или не може да бъдат доведени до съвършенство? Разбират ли те истината? Кои от техните думи са съобразени с Божиите намерения и с Божиите слова? Нито една от думите им не е съобразена с Божиите слова, така че защо ти им вярваш? Защо си смутен от тях? Това не е ли причинено от глупост? (Да, така е.) Дали това се дължи на глупост и невежество, или на това, че духовният ти ръст е твърде малък и не разбираш истината, във всеки случай онези, които разпространяват слухове в църквата, са най-отвратителни. Те трябва да бъдат разпознати, разобличени и след това ограничени или премахнати.

Някои хора казват: „Вижте еди-кой си, с тези добре оформени черти, той е избран за църковен водач. Еди-коя си просперира в обществото, всеки, който я види, я харесва. След като повярва в бог, братята и сестрите също я харесват, а и бог я харесва“. Има ли едно-единствено правилно твърдение в тези думи? (Не.) Защо? (Те не отговарят на истината.) Правилно, тези думи не отговарят на истината, всички те са дяволски приказки. Някои казват: „Семейството на еди-кой си е богато, има добри условия за живот и много знания. Така че в божия дом членовете на това семейство се занимават с финансите и с общите дела. Те са полезни и могат да поемат този дълг. Това е божието предопределение“. Добавянето на „божието предопределение“ прави ли това твърдение съответстващо на истината? Не е ли това дяволско говорене? Такива дяволски приказки се наричат събирателно слухове. Всички безотговорни твърдения, които не съответстват на фактите, които противоречат на фактите, предопределени от Бог, са безразсъдни думи и произволни заключения. Всички такива твърдения са слухове. Защо ги окачествяваме като слухове? Тъй като тези твърдения, след като бъдат пуснати, ще смущават и вредят на нормалното мислене и целите на някои хора, те се окачествяват като слухове. Според Божиите слова Бог казва само, че мястото на раждане, семейната среда, външният вид, нивото на образование и т.н. са предопределени от Бог. Той никога не е казвал на хората, че външният вид, социалният произход или присъщите условия на която и да е категория хора са условия за получаване на благословии. Единственият критерий, който Бог изисква от хората, е те да са способни да се стремят към истината и да постигнат покорство пред Бог. Това е най-важното. Ако в Божиите слова нещо не е изрично посочено и то е просто плод на субективните фантазии на хората или на техните предположения, такива твърдения също се считат за слухове. Хората винаги искат да преценят дали някой може да бъде благословен чрез своите наблюдения и разбиране, както и въз основа на собствените си представи и фантазии. Тогава те пускат тези заблуди, за да повлияят на стремежа на другите към истината, като произволно решават кой може да бъде спасен и кой не, кой е Божият народ и кой е полагащ труд. Това са все слухове. Що се отнася до слуховете, можем да ги наречем също дяволски думи. Независимо от това какъв вид слухове или дяволски думи се появяват, църковните водачи трябва незабавно да излязат напред, за да ги спрат и ограничат. Разбира се, ако някой от братята и сестрите има проницателност, той също трябва да излезе напред, за да разнищи и разпознае откъде идват слуховете и какво е тяхното естество. Когато тези братя и сестри придобият разбиране за тези неща, те могат да се изправят, за да опровергаят и оспорят тези слухове, както и да ограничат онези хора, които разпространяват слуховете, като задружно възроптаят срещу тях. Как трябва да направят това? Като открито изобличават тези хора пред всички: „Това, което казваш, са само слухове и дяволски приказки, те не съответстват на Божиите слова, нито отговарят на нашите потребности. Ако въпреки увещанията продължаваш да разпространяваш слухове, ще те премахнем от църквата и няма да имаш никаква възможност да измисляш слухове и да причиняваш смущения в църквата!“. Какво е това практикуване? (Добро.) Като постъпвате по този начин, това съответства на истините принципи. Ако разговаряш за своите лични разбирания за преживяване, като казваш неща, които поучават хората, тогава каквото и да говориш, е добро. Можеш да използваш каквито си искаш думи, независимо дали е официален или разговорен език, всичко е позволено. Единственото нещо, което не ти е позволено да правиш, е да разпространяваш слухове.