През цялата си история човечеството непрекъснато е клеветило и хулило Бог, а в последните дни силите сред човечеството, които се съпротивляват на Бог, са станали още по-силни и все повече гласове клеветят и заклеймяват Бог. Човечеството използва различни методи чрез вестници, телевизия, интернет и други медии, за да клевети и напада Бог. Но дали някога сме разнищвали тези слухове на всички наши събирания? (Не.) Защо не? Някои хора казват: „Дали защото невинните си остават невинни, а слуховете умират, когато стигнат до мъдреците?“. Дали това е причината? (Тези слухове по принцип не могат да повлияят на Божието дело. Независимо как Сатана смущава, той не може да саботира или да попречи на напредъка на Божието дело и на Божия план.) Сатана е точно такова нещо. Докато Бог действа, докато Бог върши делото Си, той идва да смущава. Точно такава е неговата роля. Дали за теб е добре да му попречиш да действа? Трябва да му дадеш достатъчно пространство, достатъчно сцена, достатъчно възможност да се изяви. Когато той се изяви достатъчно, когато се умори от своята суматоха и извърши достатъчно зло, неговите дни свършват. Не бива да губим ценно време да разнищваме и да анализираме различните му слухове и злодеяния, за да ги развенчаем. Това е безполезно и безсмислено. Каква е ползата от разнищването им? Може ли това да представлява разбиране на истината от страна на хората? Има твърде много истини, които хората трябва да разберат. Те дори не могат да изслушат всички тези истини, камо ли да развенчаят тези слухове. Имат ли хората толкова свободно време? Честно казано, тези въпроси наистина не Ме интересуват, нито желая да ги споменавам или да им обръщам внимание. Някои хора казват: „В тези години дали не става така, че Ти не смееш да отидеш никъде? Да не би да се носят толкова много слухове, че винаги се притесняваш и страхуваш, където и да отидеш?“. Аз им казвам, че не чувствам нищо. Някои хора казват: „Не искаш ли да се защитиш от неща, които не си извършил?“. Какво има да се защитавам? Не мога да смогна дори със същинските Си дела! Аз разговарям с хора, със сътворени същества, а не с дяволи. Някои хора питат: „Не се ли ядосваш, когато чуеш тези слухове“? Аз им казвам, че не изпитвам нищо относно тях, че те не Ме карат да изпитвам каквото и да било. Аз не се занимавам с тези въпроси. Някои хора питат: „Не се ли чувстваш онеправдан?“. Казвам им, че не се чувствам онеправдан, за какво да се чувствам онеправдан? Върша това, което мога, върша това, което трябва да върша, върша добре това, което мога и трябва да върша, изпълнявам отговорностите си — това е най-доброто нещо, това е смислено. Няма да се разсейвам и няма да прекарвам времето си в тези безсмислени, безполезни неща. Нямам време да се занимавам с тези въпроси. Някои хора казват: „Ами когато имаш свободно време, тогава ще се занимаваш ли с тях?“. Не, няма да се занимавам, дори когато имам свободно време. Предпочитам да говоря с кучето Си, отколкото да разговарям с дяволи. Ако сте напълно наясно, че това е дявол, който бълва дяволските си приказки, защо да се занимавате с него? Изобщо не бива да се занимавате. Правилното нещо, което трябва да направите, е да оставите дявола да бъде напълно засрамен. Накратко казано, Божието отношение към тези слухове е следното: каквото и да върши или каквото и изречение да казва Бог, Той не Се оправдава, не Се доказва пред човечеството и със сигурност не Се оправдава пред Сатана, пред Своя враг, като казва, че Той е чист, невинен и непорочен. Всичко, което Бог върши, е за Своето управление, за да спаси хората, които възнамерява да спаси. Той следва Своя план за управление стъпка по стъпка. Не го прави, за да докаже нещо на някого, нито за да потвърди Своята идентичност. Казано на човешки език, всичко, което Бог върши, се извършва инстинктивно, без никаква неискреност или пасивност. Бог, който инстинктивно изпълнява всички тези задачи, потвърждава Своята идентичност и Своята същност. Човечеството не може да промени Божия план, нито може да надмине Божията власт и Божието могъщество. Това е факт. Затова Бог не обръща внимание на слуховете и дяволските думи, с които човечеството Го напада и клевети от всички страни. Кажете Ми, не би ли било твърде лесно Бог да изрече една глава със слова или да напише заклеймяване, за да негодува срещу нападките и съпротивата срещу Бог на атеистичните управляващи партии в света и в религиозния свят? Но Бог няма да действа по този начин спрямо Сатана. Бог действа въз основа на принципи. Когато става въпрос за унищожаването на злите сили на Сатана, Бог определя точния момент. За Бог е твърде лесно да действа. Бог би могъл да извърши няколко чудодейни дела в небесата и изведнъж небесата да се разтворят от глас, който казва: „Аз съм единственият истински Бог, Когото вие клеветите, нападате и хулите. Аз съм Всемогъщият, Когото вие в момента клеветите и хулите!“. Като чуе това, човечеството веднага ще бъде стъписано и ще изпадне в недоумение, ще е способно само да падне ничком, да ридае и да скърца със зъби. Това единствено изречение би решило всичко, би доказало всичко. Нима тогава някой би се осмелил да обиди Бог? Дали дяволите в религиозния свят няма да се уплашат и да изчезнат безследно? Сатана съчинява слухове за Бог, клевети и напада Бог, и кара онези, които вярват в Бог, да се ядосват и да изпитват омраза, да не могат да ядат или да спят, да искат да пишат статии и да създават програми, за да го опровергаят, докато Бог действа просто — Той би могъл да каже само няколко изречения и тогава цялото човечество би отстъпило напълно, без повече да се осмели да Го напада или хули. Как Павел бе накаран да бъде покорен? (Бог му се яви по пътя за Дамаск.) Бог му се яви. Всъщност той не видя нищо. Имаше само светлина, която уплаши Павел толкова много, че той падна ничком и вече не смееше да преследва Исус. Справянето със Сатана е толкова просто. Всъщност за Бог е твърде лесно. Бог може да се справи само с една дума. Да направи това би било много по-лесно, отколкото да прекара десетилетия в разговори с вас и да полага всички тези усилия по отношение на вас, но Бог не действа по този начин. Защо? Има една тайна, която трябва да ви кажа: Бог спасява хората, т.е. тези, които е избрал. Останалите, които Бог не е избрал, не счита за хора, а за зверове, за дяволи, които не са достойни да чуят Божия глас, да видят Божието лице или още по-малко да узнаят каквато и да било информация, свързана с Бог. Затова Бог не действа по този начин. Божията идентичност е благородна. Не всеки, който желае, може да Го види и Той няма да се яви на някого само защото той винаги съсредоточено, нетърпеливо и с цялото си сърце гледа нагоре към определено място в небето. Смяташ ли, че всеки, който иска да види Бог, може да Го види? Бог има достойнство. Бог се явява на онези, които се боят от Него и които отбягват злото. Той се явява на свети места и се крие от мръсните места. Дали цялото човечество е мръсно или свято, това не се нуждае от обсъждане. Това човечество не заслужава да види Бог. То не признава, че има Бог, така че защо Бог да му се явява? То е недостойно! Бог е способен да върши неща, но не ги върши. Това потвърждава смирението и скритостта на Бог, както и благородството на Неговата идентичност. Кажете Ми, ако Сатана можеше да върши тези неща, колко пъти на ден щеше да ги върши, колко щеше да се перчи? Когато хората, покварени от Сатана, заемат някакъв незначителен пост и притежават малко власт, кой знае до каква степен ще се перчат с тази власт, да не говорим за Сатана, който ще злоупотребява и ще парадира с всяка частица власт, която притежава, по невъобразими начини. Бог не действа по този начин. Не оценявайте Бог с логиката на Сатана, това би било груба грешка. Що се отнася до това, което Бог може да направи, от Него зависи дали иска да го направи. Ако Бог иска, това може да стане за миг, а ако не иска, никой не може да Го принуди. Отношението на Бог към слуховете е точно такова — Той ги пренебрегва. Бог все пак върши това, което трябва да свърши, което възнамерява да свърши. Никой човек, никаква сила не може да разстрои или да промени Неговия план. Тези слухове, които нападат, клеветят и очернят Бог, не променят нищо. Слуховете в крайна сметка са само слухове и никога не могат да се превърнат във факти. Дори да са съобразени с човешката философия, наука, морал, теория и т.н., дори цялото човечество да се вдигне да напада Бог, истината няма да застане на страната на човечеството, нито човечеството ще стане притежател на истината. Бог е завинаги Бог. Неговата идентичност и статус никога не се променят. Така че, независимо по какъв начин Сатана смущава, Божието дело продължава да върви по подреден начин, защото това е Божието дело. Ако беше човешко дело, режимът на Сатана, който предизвиква такива смущения, и различните обществени сили, които отправят такива нападки и клевети, вече щяха да са довели до неговото разрушаване и до прекратяването на съществуването му. Само когато Бог говори и върши делото Си, само когато Светият Дух върши делото Си, църквата процъфтява все повече. Това не е ли факт? Виждали ли сте този факт? (Да.) Какво сте видели? (Евангелието на царството вече е разпространено в десетки държави и тези слухове, измислени и разпространявани от Сатана, изобщо не са спрели онези, които обичат истината, да се обърнат към Бог.) Това е Божие дело. Божието дело може да постигне този резултат, Божиите слова могат да постигнат този резултат — това е отвъд очакванията на Сатана. Божиите слова имат такова огромно могъщество. Евангелието се разпространява в добра посока и всичко протича подредено според Божия план, без никакво несъответствие. Божието дело и Божиите слова се разпространяват сред Божиите избраници, както отдавна е било предопределено. Броят на хората, придобити от проповядването на евангелието, и броят на хората, които изследват истинския път, се увеличава всеки месец. Не показва ли това как се разпространява делото на евангелието? Ако не беше Божието дело, колкото и много хора да бяха платили каквато и да е висока цена, те не биха могли да постигнат този резултат. Това е Божията мощ, резултатът, постигнат чрез могъществото на Божиите слова.

Да се върнем да поговорим за това как хората се отнасят към различните слухове. Те не могат да постигнат същото отношение към различните слухове като Бог. Те не разбират Божиите намерения и след като чуят слухове, винаги си мислят: „Ако не направя нещо, ще предам съвестта си. Ако хората, които измислят слухове, надделеят, ще се чувствам неспокоен, недоволен и възмутен, ще се наруши душевното ми равновесие, затова трябва да ги опровергая. Трябва да направя видеоклип или да напиша статия, за да разясня слуховете“. Струва си да размишляваме дали вършенето на неща с такава нагласа е съгласно Божиите намерения, дали отговаря на истините принципи. Ако целта и мотивацията ви да вършите църковна работа и да изпълнявате дълга си са само за да разяснявате слухове и да обяснявате ясно, че вярвате в истинския Бог, че сте на правилния път в живота и че всичко, което сте направили, за да проповядвате евангелието и да свидетелствате за Бог, е било справедливо — и че само защото светът не знае или не разбира истината за всички тези факти, ви обвинява в много необосновани престъпления — затова вие се надявате, че когато всичко се изясни, светът ще ви признае за невинни, че всички страни в света ще признаят единодушно, че „вярвате именно в истинския Бог, че сте на правилния път в живота и че всичко, което Бог е поискал от вас да направите, е правилно и че е справедлива кауза“, тогава какво? Тогава ще се чувствате ли спокойни и оправдани във вашата вяра? Дали ще сте поели по правилния път на вярата в Бог? Дали ще сте поели по пътя на спасението без никаква външна намеса? Дали ще сте развили богобоязливо сърце? Можете ли тогава да постигнете покорство пред Бог? Можете ли тогава да получите Божието одобрение? (Не.) Възможно ли е хората да нямат никакви погрешни разбирания за теб и само да те хвалят и почитат, след което ти да можеш да вярваш в Бог с чиста съвест? Категорично не! Разбира се, хората не могат да постигнат същото отношение към слуховете като Бог, но човек трябва да има правилна гледна точка, точно отношение и позиция и да каже: „Тези слухове наистина са омразни и отвратителни. От тях се вижда, че поквареното човечество наистина е враг на Бог. Това е напълно правилно! Не трябва да съдя дали Божието дело е истинско или лъжливо въз основа на слуховете на Сатана. Чрез четенето на Божиите слова и чрез преживяванията в изпълнението на дълга си потвърждавам, че всички Божии слова са истината и че всичко, което Той върши, дава способност на хората да бъдат спасени. Щом днес съм дошъл пред Бог, за да приема Неговото спасение, трябва да изпълня своя дълг, да изпълня задълженията и отговорностите си да разгласявам Божиите слова, да провъзгласявам Неговото име и да свидетелствам за Божието дело и за Неговите намерения, за да могат избраните от Бог хора да се върнат в Божия дом, да чуят гласа Му и да получат от Него запас от слова и живот възможно най-бързо и в най-кратки срокове. Това е мое задължение, моя отговорност. Аз сътруднича на Божието дело, но не за да се оправдавам, че пътят, който следвам, е правилният или че каузата, която подемам, е справедлива — не за тези неща. Не изпълнявам дълга си да отвърна на атаките и клеветите на Сатана срещу Бог. По-скоро изпълнявам собствените си задължения и отговорности, и разбира се, собствената си преданост, за да се отплатя на Божията любов, да приема Божието поръчение и да съдействам на Божието дело“. Това ли е правилната гледна точка? Това ли е гледната точка, която хората трябва да имат? (Да.) От тази гледна точка, когато се създават различни програми, било то за пеене на химни, танцуване, правене на филми или продуциране на театрални постановки за свидетелства за преживявания, не трябва ли позицията на хората, гледната точка, която заемат, и някои конкретни твърдения, които правят, да претърпят известни промени? (Да, така е.) Докато са изпълнявали всички тези задачи обаче, повечето хора са вършели това прибързано и с омраза, примесена с човешки емоции. Поради това те са разобличили твърде много действията и поведението на невярващите, на управляващата партия и на религиозния свят, и думите им са били твърде остри, което е оставило донякъде негативно въздействие върху другите, когато гледат такива програми. Причината е проста: хората предприемат всички тези дейности с определена емоция, не от най-правилната гледна точка. И все пак смятат, че това е съвсем справедливо, като казват: „Те нападат, очернят и измислят слухове за нас. Какво лошо има в това да ги разобличим? Това е законна самоотбрана! Законната самоотбрана не е противозаконна, нито си измисляме нещо. Всички ние разнищваме нещата въз основа на фактите. Те измислят слухове за нас от нищото. Погрешно ли е да ги разобличаваме и разнищваме? Не можем ли да си отмъстим?“. Каква е ползата от отмъщението? Дяволите са пълни с лъжи и никога не изричат нито едно вярно твърдение. Постоянно да разнищваме лъжите им, за да ги накараме да признаят, че това, което казват, е лъжа, и след като признаят, че лъжат, никога повече да не лъжат — има ли някаква стойност в това? Могат ли те да го постигнат? (Не.) Този подход не е ли глупав и невеж? Отдавна казвам, че нашата основна задача е да свидетелстваме за Божието дело, за резултатите, постигнати от Неговото дело, за Неговите слова и за въздействието на Неговите слова върху хората, и че по отношение на потискането и преследването от страна на управляващата партия, както и на съпротивата и заклеймяването на религиозния свят, е достатъчно само накратко да споменем някои от свързаните с това обстоятелства. Но хората не могат да разберат, независимо от начина, по който чуват това. Те винаги се отнасят към тези въпроси прибързано и искат да спорят. И какъв е резултатът? Това не дава никакъв резултат, защото със злите сили на Сатана не може да се спори. Не е ли това проявление на глупостта и невежеството на хората?

Някои хора проповядват евангелието, овладяват някаква техническа професия или изпълняват определен вид дълг с единствената мотивация да разясняват слухове и да обясняват на хората кое е вярно, да обявяват война на мрачния свят и на злите хора, които се съпротивляват на Бог. Това действие на справедливост ли е? Независимо дали си прав или не, когато вършиш това, трябва да разбереш следното: може ли Бог да спаси тези нечестиви хора, които са враждебни към Него? Струва ли си да го правиш? Ако не разбираш какъв тип хора спасява Бог и винаги изразяваш някакви възгледи, които изглеждат правилни, но всъщност са погрешни, не пречи ли това на собственото ти спасение? Някои хора изпълняват дълга си само за да се борят срещу злите сили, които се съпротивляват на Бог, и за да се противопоставят на светските тенденции. „Те казват, че пренебрегваме семействата си и не водим нормален живот, затова искам да се докажа, като изпълнявам добре дълга си. В бъдеще, когато отида на небето и вляза в царството, а те бъдат съдени, ще видят, че съм прав!“. Какъв е смисълът да се доказваш по този начин? Дори да си се доказал, каква полза може да има от това? Какво представлява това? Каква е стойността му? Ако наистина можеше да ти позволи да влезеш в царството и да придобиеш Божието одобрение, тогава то би си струвало и твоят път би бил правилен. Но за съжаление този път не е осъществим. Това не е пътят, който Бог е предопределил за хората, и Бог не изисква от тях да действат по този начин. Хората винаги са глупави и си мислят, че щом стоят на страната на истината и я притежават, трябва да се заемат само със справедливи каузи, да обявят война на този зъл свят и на всички онези, които измислят слухове: „Ние вярваме в Бог и следваме Бог, изпълняваме дълга си — ще ви покажем кой е на правилния път!“. Не е ли това прибързаност? Има ли смисъл да се спори за тези неща? Това няма никаква стойност. Ако наистина имаш време и енергия, би било по-добре да научиш нещо повече за дадена професия, да получиш още малко знания и общи познания, свързани с дадена професия. Това е полезно и подпомага изпълнението на дълга ти. Защо винаги се бориш срещу злите сили на света? Защо винаги се бориш срещу слуховете? Не е ли това изразходване на усилия там, където не са необходими? Както и да те нападат другите, не е необходимо да им обръщаш внимание. Те са с дяволска природа и са зверове, те са просто такива. Бог не ги спасява, не ги променя и не им говори. Бог не им обръща внимание, така че необходимо ли е ти да им обръщаш внимание? Ако хората настояват упорито да вършат това, което Бог не върши, не е ли това малко глупаво и лишено от мъдрост? Най-малкото, ти си човек, който няма богопокорно сърце, и не обичаш това, което Бог обича, или не мразиш това, което Бог мрази. Ти не виждаш какво е Божието отношение към тези неща — Бог не им обръща внимание. Ти дори не осъзнаваш защо това е така. Във всеки от трите етапа на Божието дело Бог е изрекъл много слова. Има много диалози между Бог и човечеството и от тези диалози може да се видят Божиите намерения, Божият нрав и Божията същност. Бог обаче никога не говори за това как води диалог със Сатана по определени конкретни въпроси и по този начин разобличава Сатана, като позволява на човечеството да види ясно истинското лице на Сатана и да види ясно как Сатана се отнася към Бог. Има толкова много такива въпроси, но Бог не ги споменава. Защо Бог не ги споменава? Защото говоренето за тези неща не е от полза за теб. Това, което е най-полезно за теб, са словата на Божия живот. Тези слова, които могат да ти дадат способност да дойдеш пред Бог и да станеш човек, който се покорява на Бог и който се бои от Бог и отбягва злото, са най-полезни за теб. Бог ти казва как да живееш и как да говориш, а също и как да разпознаваш хората и нещата, как да се научиш да практикуваш истината и как да бъдеш мъдър в различни среди и ситуации — всичко това е от полза за теб. Бог казва и върши всичко, което е от полза за теб. Бог не казва нито една дума, която да не е от полза за теб. Не би ли било твърде лесно за Бог да каже тези думи? Тогава защо не ги казва? Защото поквареното човечество не се нуждае от тези думи. Тези слухове са равностойни на думите на дяволите и Сатана и Бог не им обръща внимание, затова и ти не трябва да се бориш с тях. Разбирате ли? (Разбрахме.) Щом сте разбрали, знаете как да практикувате, нали? Не влагайте усилия в разнищване на слухове, в опровергаване на слухове, в търсене на източниците на слухове и т.н. Ако наистина имаш сърцето да свидетелстваш за Бог и искаш да останеш непоколебим в свидетелството си и да придобиеш Божието одобрение, има толкова много думи, които можеш да кажеш, и толкова много неща, които можеш да направиш. Словата и истините, които Бог предоставя на хората, изискват от теб да разсъждаваш и да преживяваш, така че те да се превърнат в твои собствени принципи и пътища за практикуване, и накрая да се превърнат в твоя собствен живот. Необходимо е да отделяш време и енергия, за да ги прилагаш. Ако си глупав и тъп, ако винаги влагаш усилия в слухове, ако винаги искаш да изчистиш името си и да се изясниш пред света, това предвещава неприятности. Няма да придобиеш истината и ще бъдеш напълно впримчен и изтощен от тези светски слухове. В крайна сметка няма да си способен да обясниш нещата ясно. Защо няма да си способен да ги обясниш ясно? Защото си изправен пред дявола, а той говори откровени лъжи. Какво казва дяволът сега? Големият червен змей казва: „Китай е защитникът на световния ред, защитникът на световния мир и неговата роля в поддържането на световния мир и ред е от решаващо значение“. Кои думи от казаното са факти? Тези думи факти ли са? Когато чуеш тези думи, не се ли чувстваш ядосан? След като чуеш това, си мислиш, че Сатана е толкова безсрамен, че казва дори такива неща. Защо би спорил с него? Не постъпваш ли глупаво? То не е нищо повече от това — Бог просто го използва, за да Му служи. Той по никакъв начин не възнамерява да го спасява или променя. Не е ли глупаво да се спори с него? Не вършете такива глупости. Мъдрите хора не се вслушват в тези слухове, нито са възпирани от тях. Някои хора казват: „След като чуя слухове, се смущавам!“. Тогава трябва да се молиш в сърцето си, да използваш истината, за да ги разпознаваш, и след това да проклинаш тези дяволи и Сатана и тези слухове вече няма да имат никакво влияние върху сърцето ти. Има и друг начин: трябва да прозреш същността. Трябва да кажеш: „Дори действията на Бог да не съответстват на моите представи и да са заклеймени и отхвърлени от поквареното човечество, аз виждам, че Той е истината, а дяволите и Сатана нямат никаква истина. Аз съм решен да вярвам в Бог! Само Бог може да ме спаси. Той има Божията същност, Той е Бог и Неговата същност никога не се променя. Колкото и дяволите и Сатана да се съпротивляват на Бог, те нямат никаква истина и аз не вярвам на думите на дяволите и на Сатана!“. Имаш ли тази вяра? (Да.) Ако имаш тази вяра, не бива да се смущаваш от никакви хора, събития или неща, а още по-малко да бъдеш подвеждан или нападан от Сатана. Какво трябва да направиш тогава? Не им обръщай внимание. Просто се съсредоточи върху това да се стремиш към истината и да останеш непоколебим в свидетелството си, и Сатана ще бъде посрамен.

Току-що разговаряхме за някои въпроси, свързани с разпространяването на слухове в рамките на църквата. Повечето хора са чули някои слухове от китайското комунистическо правителство и от религиозния свят. Току-що разговаряхме и за това как да се отнасяме към тези слухове и как да се справяме с тях. Щом хората разберат истините принципи, те вече няма да бъдат подвеждани или смущавани от слуховете. Когато в църквата се появи някой, който разпространява слухове, независимо по какъв начин или с какъв тон разпространява всякакви слухове, как трябва да подходим към него? Трябва ли да оставим това да се случи, без да се намесваме, или да разобличим, да разнищим този човек и да се справим с него? Кой метод е съгласно принципите? Има хора, които казват: „Нима няма свобода на словото? Защо да не оставим този човек да говори? Просто го оставете да говори. След като чуем слуховете, щом всички могат да ги разпознаят какво представляват, те вече няма да вярват на тези дяволски думи и слуховете естествено ще се разпаднат“. Други казват: „Недопустимо е да разпространява слухове и да клевети Бог. Не можем да му позволим да прави неща, които клеветят Бог. Трябва да му дадем урок, за да се събуди. Бог е понесъл толкова много страдания, за да говори и да върши делото Си, за да ни спаси, но този човек разпространява слухове. Той няма съвест! Само като го прокълнем, можем да разсеем омразата си. Ако не се справим с него, ще разочароваме Бог“. Кой начин е добър? Всички тези подходи не са добри. Както разговаряхме по-рано, онези, които разпространяват слухове, определено не са стока и такива хора трябва да бъдат разпознавани. Ако само от време на време разпространяват слухове, трябва да бъдат предупредени. Ако постоянно разпространяват слухове, трябва да бъдат разобличени, разнищени и след това премахнати от църквата, така че повече да не могат да подвеждат хората или да им вредят. Лесно ли е да се справите с този въпрос? Бихте ли се справили с него по този начин, или бихте изчакали църковните водачи да дадат нареждания? Щом се установи, че някой постоянно разпространява слухове и че всеки път, когато дойде на събиране, говори за тези неща, никога не чете Божиите слова, не се моли, не учи химни, и нещо по-важно — не споделя разбирането си за преживяване на Божиите слова, и винаги, когато някой разговаря на събиране за Божиите слова и споделя свидетелство за преживяване, той се чувства отвратен от това и изпитва неприязън към него, но не изпитва такава неприязън към слуховете на невярващите и много се вълнува от тях — след като всичко това бъде разкрито, защо да проявяваме някаква любезност към такъв човек? Ясно е, че той е слуга на Сатана, който се е внедрил в църквата, за да пречи на Божиите избраници да следват Бог. Намираш ли оправдание за неговото смущаване? (Не.) Ако не намираш оправдание, тогава се изправи и кажи: „Еди-кой си идва в църквата и винаги разпространява слухове, не чете Божиите слова и не споделя своето разбиране за преживяване на Божиите слова. Той е неверник и трябва да бъде премахнат от църквата. Някой има ли възражения?“. Ако всички кажат, че нямат възражения, и вдигнат ръка в знак на съгласие, тогава този човек трябва да бъде премахнат. Не е ли удовлетворяващо да се справим с разпространител на слухове по този начин? (Да, така е.) Това е начинът, по който трябва да се справяте с такива хора.