В. Как да се отнасяме към безпочвените слухове на правителството на ККП и на религиозния свят, които клеветят и нападат Бог

Китайското комунистическо правителство и религиозният свят са измислили много безпочвени слухове за Божия дом, лъжливо твърдят, че братята и сестрите принуждават хората да приемат евангелието, и т.н. Как се чувствате вие, след като чуете тези слухове? (Ядосани, възмутени.) Това са слухове за вас и вие изпитвате възмущение. До каква степен сте възмутени? Искате ли да намерите хората, които измислят слуховете, и да спорите с тях, дори да им дадете урок? (Да.) На пръв поглед тези слухове са насочени към църквата, но всъщност засягат всеки член на църквата, както и репутацията и почтеността на всеки неин член. След като ги чуете, вие сте възмутени и казвате: „Не сме извършили това! Ние проповядваме евангелието според истините принципи. Никога не принуждаваме онези, които не искат да вярват в Бог. Вярата е доброволна. Никога не принуждаваме никого, още по-малко нанасяме вреди или отмъщаваме на хората. Точно обратното, онези от нас, които проповядват евангелието, са жестоко бити от религиозни хора и докладвани от тях на полицията, предавани на големия червен змей, за да бъдат измъчвани. Толкова много от нас са хвърляни в затвора, а доста от тях дори са задържани в частни затвори, създадени от религиозни хора. Ние сме онеправданите!“. След като чуете тези слухове, вие сте възмутени и винаги искате да спорите с тях. Реакцията ви е такава, защото тези слухове пряко нападат и очернят църквата и Божиите избраници. Как се чувствате, когато чуете слухове, които очернят и съдят Бог? Те не засягат личните ви интереси или почтеността и достойнството ви. Те са слухове, отнасящи се до Бог. Например, когато преди това вярваше в Исус, някои хора говореха, че Исус е роден от девица и че няма баща. Как се почувства, когато чу това? Искаше ли ти се да спориш с тях? „Ние вярваме в Бог!“. След това се замисли: „Мария е била девица, а Исус е роден от девица, заченат е от Светия Дух. Това е факт, но невярващите говорят за него грубо, а аз не харесвам да слушам това!“. Най-много да си имал такива чувства, но в сърцето си все пак си чувствал, че зачатието от Светия Дух силно противоречи на човешките представи. Не можеш да повярваш на това, защото вярваш в науката. Не вярваш от сърце във всемогъществото на Бог, нито вярваш, че всичко, което Бог казва и върши, е истината, и затова няма да се впуснеш да опровергаваш дяволските думи на неверниците. Тъй като не притежаваш истината и не разбираш истината, в най-добрия случай намираш слуховете, за които хората говорят, за неприятни за слушане и смяташ, че хората не бива да говорят така, защото тези слухове засягат твоята репутация. Мислиш си: „Невярващите са толкова отвратителни и противни! Те имат наглостта да използват всякакви мръсни думи. Те са истински неверници! Те са истински дяволи!“. Това е всичко и това е максимумът, който можеш да постигнеш. Защо се чувстваш провокиран и намираш невярващите за противни и отвратителни, след като ги чуеш да изричат такива слухове? Защото засягат репутацията ти. Тези слухове провокират твоето сърце и те карат да се чувстваш опозорен, затова предизвикват твоя гняв и ти се изправяш, за да кажеш няколко положителни думи в опровержение. Дали това опровержение застава изцяло на страната на Бог? Дали е в защита на Божието свидетелство? Не, то е изцяло в защита на собствената ти репутация и достойнство. Защо казвам това? Защото не си прозрял същността на проблема. Нещо повече, не разбираш Божиите намерения и не разбираш какво Бог изисква от теб. Това, което разбираш и чувстваш, не е съобразено с Божиите намерения. То е просто човешка прибързаност и човешко добро поведение. Човешкото добро поведение не представлява твоето свидетелстване за Бог. Ти не оставаш непоколебим в свидетелството си. Просто защитаваш репутацията и достойнството си, опровергаваш слуховете, за да облекчиш малко съвестта си — не заставаш на страната на Бог, за да говориш в Негова защита, нито използваш истината или фактите, за да опровергаеш слуховете и да свидетелстваш за Бог. Не се застъпваш за Бог и това, което казваш, със сигурност не е съобразено с истината. То е съобразено само с твоите плътски интереси — то е само за да накара сърцето ти да се чувства по-малко тъжно и за да не изпитваш срам, че вярваш в Господ Исус. Това е всичко. Затова, когато чуете, че някой напада и заклеймява Бог, че очерня и съди Божията църква или че дори ви заклеймява, вие сте особено възмутени и искате да спорите и да се впускате в дебати с него, за да възстановите репутацията си и да изясните тези въпроси. Но означава ли това, че сте останали непоколебими в свидетелството си? Съвсем не е така. Без разбиране на истината няма свидетелство!

Когато чуете слухове, които се разпространяват във външния свят, които клеветят и нападат Бог, независимо дали нападат Бог на небето или въплътения Бог на земята, как се чувствате? Безразлични ли сте, или изпитвате известна болка? Дали сте неспособни да понесете това и не се примирявате с него, или сте безпомощни? Някои хора, след като чуят тези слухове, си мислят: „Бог е невинен. Бог не е извършил тези неща. Защо светът и религиозният свят Го нападат и клеветят по този начин? Трябва усърдно да отдаваме всичко и да изпълняваме дълга си, както и да защитаваме Божието име. Когато великото Божие дело бъде завършено, истината за всичко ще излезе наяве и всички народи по света ще видят, че въплътеният Бог, в Когото вярваме, е единственият истински Бог, че е Богът на небето, и че това изобщо не е погрешно!“. Други си мислят: „Бог е изразил толкова много истини и тези невярващи зли хора и дяволи знаят много добре, че Божиите слова са истината, но все пак клеветят и нападат Бог. Колко дълго трябва да страда Бог?“. Други пък казват: „Хората могат да говорят каквото си искат. Ние не им обръщаме внимание. Бог никога не е опровергавал слуховете, с които Го клеветят. Той не им отговаря. Какво тогава можем да направим ние, едни микроскопични човешки същества? Бог не е ли бил винаги погрешно разбиран, нападан, хулен и отхвърлян от човечеството по този начин? Бог изобщо не се оплаква и все още спасява хора. Оставете на времето да разкрие всичко. Бог сам ще свидетелства за Себе Си!“. Какъв е вашият възглед? Току-що споменах, че сте непреклонни, възмутени, непримирими към това, безпомощни — кое от тези чувства изпитвате? Кое чувство е най-правилното? Как трябва да се отнасяте към тези въпроси в съответствие с истините принципи? Как се чувствате, когато чуете тези слухове? (Възмутени.) Възмутени, а след това искате да напишете заклеймяване, за да негодувате срещу тези създатели на слухове, срещу тези религиозни измамници и зли хора на религията. Имате ли такива мисли? Няма да считате, че е достатъчно просто да стиснете юмруци в гнева си, нали? Чувствате ли подтик да направите нещо по въпроса? Или това е само празно възмущение? (Изпитваме още омраза и отхвърляне.) Възмущение, омраза, отхвърляне — това са емоции, които възникват от умствени дейности, без конкретни думи, модели на поведение или действия. Това са просто емоции и, разбира се, те представляват и определен вид отношение. (Освен че изпитваме възмущение, понякога пишем статии или създаваме програми, за да разясним фактите и да разобличим, че същността на техните действия е омраза към истината и към Бог, за да могат хората да видят истинските факти.) Ще го приемат ли онези хора, след като видят истинските факти? Дори да приемат, че това, което казвате, е вярно, и след това да направят справедлив коментар, като кажат: „Вашата вяра е правилна. Продължавайте да вярвате, ние ви подкрепяме!“, а религиозните измамници да се почувстват засрамени и да кажат: „Съжаляваме, сгрешихме. Това, което казахме, не отговаряше на фактите. Оттук нататък вие вярвайте по вашия начин, а ние ще вярваме по нашия“, това ще ви накара ли да се почувствате спокойни? Това ли е единствената цел, към която се стремите? (Ние искаме също така да свидетелстваме за Бог, така че онези, които изследват истинския път и които жадуват за истината, да могат ясно да разпознаят правилното от погрешното и да приемат истинския път.) Това е единият път. Това е положителен начин на практикуване. Полезно ли е просто да се ядосвате и да мразите? Каква е причината за вашия гняв и омраза? Защо се ядосвате и мразите? (Бог се е въплътил, за да спаси хората, което е най-справедливото нещо, но те разпространяват слухове, за да съдят и очернят Бог. Много сме възмутени и считаме, че те наистина обръщат наопаки правилното и погрешното и говорят глупости.) Смятате ли, че отхвърлянето на Бог от страна на човечеството и света и отношението им към Бог са такива само в периода на това въплъщение на Бог? Отношението на човечеството и на света към Бог винаги е било едно и също от началото до края — хората винаги са заклеймявали, клеветили, нападали и богохулствали. Откакто Бог започна Своето дело до сега, отношението на човечеството към всичко, което Бог върши, и към въплътения Бог не се е променило. Не само след първото въплъщение на Бог човечеството започна да напада и хули Бог и да съчинява различни слухове за въплътения Бог — всичко това се случва, откакто Бог започна Своето дело и откакто човечеството за първи път осъществи контакт с Бог и с Неговото дело, и то продължава и досега. А онези, които следват Бог, винаги е трябвало да понасят очерняне, нападки, осъждания, хули, различни слухове и други неща от режимите на Сатана и от религиозните сили на антихристите срещу Бог и църквата. Трябва ли последователите на Бог да понасят тези неща? Някои казват: „Толкова сме отвратени от тези слухове, защото те напълно изопачават фактите и обръщат наопаки правилното и погрешното. Чувстваме се вбесени, щом ги чуем, и дълбоко в сърцата си мразим онези, които измислят и разпространяват слухове. Независимо дали тези слухове идват от религиозния свят, или от дяволското правителство на ККП, ние имаме само едно отношение към тях — на омраза и гняв, след което искаме да ги опровергаем и да изясним всичко“. Някои дори казват: „Искаме да проведем дебат с тези зли дяволи антихристите, за да можем да засрамим Сатана и да го унижим!“. Такъв ли е възгледът на повечето хора? Правилен ли е този възглед? Ако се възприема от гледната точка на нормалната човешка природа, той е разумен. Хората трябва да притежават известна порядъчност и нормалната палитра от емоции. Те трябва да обичат и да мразят ясно, да обичат това, което трябва да се обича, и да мразят това, което трябва да се мрази. Хората с нормална човешка природа трябва да притежават тези качества. Но дали е достатъчно само да застанат от позицията на нормалната човешка природа, за да постъпват съгласно истините принципи? Казано по-ясно, дали този подход е съгласно Божиите намерения? Или по-скоро това отношение и този подход се нравят на Бог? Когато казвам това, повечето хора е възможно да схванат нещо, като си мислят: „Ти каза, че това е просто възприемане на нещата от гледната точка на нормалната човешка природа. Ако се съди по внушенията на казаното от Теб, очевидно е, че този подход е прибързан, че не е съгласно истините принципи и че не е съгласно Божиите намерения“. Какво означава да не е съгласно Божиите намерения? Това означава, че Бог не желае хората да действат по този начин. Божиите желания и изискваните от Него критерии за хората не са такива. Ако действаш по този начин, макар че Бог не го заклеймява, от Негова гледна точка това не означава, че следваш Неговата воля, и Той не го признава. На пръв поглед изглежда, че действаш разумно, като вършиш тези неща, като изпитваш едновременно омраза и любов, като искаш да изясниш тези факти за Бог, така че целият свят да узнае, че Бог е Бог, че Бог е Богът на цялото човечество, и че всеки трябва да почита Бог и да приеме Божието спасение. На пръв поглед изглежда, че това, което правиш, е безупречно, разумно, съгласно закона, човешката природа, морала и нещо повече — съгласно вкусовете на всички хора. Но попита ли Бог за това? Потърси ли Бог? Откри ли от Неговите слова принципите на действие, които Бог изисква от хората? Какви точно са Божиите намерения? Някои хора казват: „Има толкова много Божии слова, че не е лесно да се намерят конкретните Божии изисквания към хората по всеки въпрос“. Тъй като не си намерил изричните Божии слова, можеш да потърсиш подсказки от Божието отношение към този вид слухове. Тогава въз основа на Божието отношение по този въпрос няма ли да можеш да определиш какво трябва да е отношението на хората към този въпрос и какви са принципите, които трябва да практикуват? (Да, ще мога.) И така, нека видим какво точно е Божието отношение по този въпрос.

От самото начало на срещата на човечеството с Божието дело хората се оплакват от Бог и са недоволни от Него, и дори тайно изричат много отблъскващи думи на подозрение, съмнение и отхвърляне по отношение на Бог, наред с други неща. Съществуват и различни слухове от управляващата партия и от религиозния свят, които изобщо не са съобразени с фактите, нито отговарят на истината. Какви са тези думи към Бог? Независимо дали са подозрения, погрешни разбирания или оплаквания, те са изпълнени с нападки, клевети и хули срещу Бог и не отразяват ни най-малка частица от богобоязливо сърце. Така е още от самото начало. В църквата винаги има хора, които не обичат истината. Това са неверниците, които се съмняват в Божиите слова и в истината и които показват такова отношение към Бог. Още повече това са онези невярващи и атеистичните управляващи партии, онези хора, които изпитват неприязън към истината — тяхното отношение към Бог не се нуждае от обяснение. Те безскрупулно нападат и съдят, като говорят каквото си искат. По-специално онези фарисеи в религиозния свят още повече се възползват от възможността безразсъдно да съдят и заклеймяват. Всички тези коментари не са положителни и със сигурност не са обективни и точни. Каква е тогава същността на тези коментари? За Бог тези думи не са просто твърдения или възгледи, а по-скоро очерняне, нападки, клевети и хули срещу Него. Защо казвам „за Бог“? Защото Бог измерва всичко това най-точно, а ние можем само да добавим представка. През цялата история отношението на човечеството към Бог е било такова. Думите на хората, които нападат и обиждат Бог, са били твърде много и нито една дума не е била добронамерена. Дори и днес това, което ушите ви чуват и очите ви виждат, е същото. От самото начало цялото отношение на човечеството към Бог не се е променило. Как Бог се справя с тези въпроси? Има ли Бог условията или способността да свика световен религиозен конгрес, за да Се защити, да изясни действителните факти от делото Си, да се оправдае пред човечеството? Правил ли е Бог това? Не, Бог мълчи, не изяснява цялата ситуация, нито някога Се защитава или оправдава. На онези, които нападат Бог по особено подъл начин, Бог обаче е наложил някакво наказание, като е допуснал да ги сполетят някои факти. Що се отнася до нападките, клеветите и хулите от страна на обществото, какво е отношението на Бог към тях? Как Бог се справя с тях? Той не им обръща внимание. Той върши това, което трябва да се свърши, върши го по начина, по който трябва да се свърши, избира този, когото трябва да избере, напътства този, когото трябва да напътства. Целият свят е подреден в Божиите ръце. Той никога не е прекъсвал или променял плановете Си заради човешки нападки, клевети или хули. Когато злите сили на Сатана, независимо колко са обезумели, потискат и арестуват Божиите избраници, Бог никога не е променял плановете или мнението Си. Мислите и идеите Му остават напълно непроменени. Той просто продължава както винаги да върши делото, което възнамерява да върши, и управлява Своето човечество. За Бог тези нападки, клевети и хули никога не са представлявали някаква намеса. Бог не им обръща внимание. Защо Бог не се оправдава и не се защитава? За Бог тези неща са напълно нормални. Човешките същества са си човешки същества и Сатана си е Сатана. Съвсем нормално е хората, които не разбират истината или реалните факти, да вършат такива неща. Това засяга ли стъпките на Божието дело? Не. Бог притежава огромно могъщество. Той господства над всичко. Всички неща и всичко се случва методично в Божиите слова, в Божиите мисли и под Божието върховенство. Каквото и да каже или направи човечеството, то не може да повлияе по никакъв начин на Божието дело — това е способен да извърши Бог с божествена същност. Бог действа, когато му дойде времето, изпълнява плановете Си без ни най-малко отклонение и никой не може да промени нищо от това. Човешките забележки и всякакви човешки нападки или клевети по адрес на Бог, независимо дали са умишлени опити за възпрепятстване и унищожаване на Божието дело, или са непреднамерени смущения и разрушения на Божието дело, никога не са постигали предвидените цели. Защо? Това е Божията власт. Това потвърждава, че Божията власт е уникална, незаменима от никоя сила и ненадмината от никоя сила. Това е факт. Бог има тази власт и това могъщество, Бог има Своята истинска идентичност и никоя сила не може да промени нищо, така че защо Бог да се притеснява от дребните нападки и клевети на хората? За Бог, независимо колко важни личности или колко могъщи сили сред човечеството се опитват да се намесят, това че Го клеветят, нападат или хулят, не може да смути ни най-малко Божието дело. Напротив, тези действия служат само да подчертаят Божия праведен нрав и Божието всемогъщество. Смущенията от страна на злите сили на Сатана са само незначителен епизод в хода на човешката история. Това, което може да държи върховенството над цялото човечество, да влияе на цялото човечество и да преобразява цялото човечество, са Божието дело, Божият план и Божието велико могъщество и власт. Това е факт. И обратно, има ли нужда Бог да се притеснява от очернянето, атаките, клеветите и хулите на хората срещу Него? Не, защото Бог има власт, защото за Бог Неговото твърдение: „Говоря сериозно, това, което казвам, ще бъде изпълнено и това, което върша, ще продължи вечно“, винаги ще се сбъдва. То се сбъдва и се изпълнява всеки ден. Това е Божията власт. Някои хора питат: „Това ли е Божията увереност, Неговата вяра?“. Ти се лъжеш! Хората имат увереност, хората се нуждаят от вяра, но не и Бог. Защо? Защото Бог има власт и могъщество и колкото и да Го клевети или заклеймява човечеството, колкото и да Го смущават и саботират враждебните сили на Сатана, нищо няма да се промени. Затова на Бог не Му е необходимо да отстранява враждебните сили сред поквареното човечество, които Го нападат, клеветят и хулят, преди да извърши Своето дело. При какви обстоятелства върши делото Си Бог? При какви обстоятелства Той постига победа? При какви обстоятелства Той осъществява Своето дело? То се извършва сред какофонията на атаките, клеветите и хулите на цялото човечество и на всички враждебни сили. Именно в такава среда и на такъв фон Той осъществява Своето дело. Не е ли това доказателство за великото Божие могъщество? Не е ли това Божията власт? (Така е.) Кой може да отрече този факт? Нима ти се осмеляваш да не признаеш, че това е факт?