Дванадесета точка: своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и преобърнете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (шеста част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

X. Разпространяване на безпочвени слухове

На последното събиране разговаряхме за дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и преобърнете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Общението за различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата, които се появяват в църковния живот, разделихме на единадесет въпроса. Прочетете ги отново. (Първо, често отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Второ, изричане на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели уважението им. Трето, бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела. Четвърто, сформиране на клики. Пето, съревноваване за статус. Шесто, участие в непристойни взаимоотношения. Седмо, участие във взаимни нападки и словесни пререкания. Осмо, разпространяване на представи. Девето, даване воля на негативността. Десето, разпространяване на безпочвени слухове. И единадесето, манипулиране и прекъсване на изборите.) Миналия път разговаряхме по деветия въпрос. Днес ще разговаряме по десетия въпрос — разпространяването на безпочвени слухове.

A. Проявленията на разпространяването на безпочвени слухове

В църквата е имало случаи на разпространяване на безпочвени слухове. Някои хора не обичат истината и не се съсредоточават върху практикуването на истината при изпълнението на дълга си. Независимо дали по въпроси, свързани с истините принципи, или в личните си стремежи, те не се съсредоточават върху търсенето на истината — тези акценти нямат място в сърцата им. В своята вяра в Бог те просто обичат да се интересуват от клюки и лична информация, както и да събират странни и необичайни истории. Разбира се, това, към което проявяват още по-голям ентусиазъм, е да любопитстват по въпроси, свързани с Бог и Божието дело, както и по въпроси, отнасящи се до Божия дом и до водачите и работниците на църквата. Същевременно те обичат необосновано да разпространяват клюки, като разнасят неща, които са чули или са си въобразили и които изобщо не са верни. Такива хора не обичат да четат Божиите слова, рядко се молят, а по време на събиранията рядко разговарят за истината и рядко говорят за собственото си състояние, за личните си стремежи и навлизане или за разбирането си за Божието дело и т.н. Разбира се, те не се интересуват от онези, които разговарят за истината или за свидетелството си за преживяване, нито се интересуват от тези въпроси. Но щом чуят някой да говори за това до какъв етап е стигнало Божието дело или щом в Божиите слова видят съдържание за бедствия, за крайната цел на хората, за това как Бог променя формата Си и т.н., очите им изведнъж светват и те стават особено съсредоточени. Щом прочетат или чуят тези слова, интересът им веднага се разпалва. Ако се съди по проявленията на тези хора, става ясно, че те не вярват в Бог, за да се стремят към истината, нито за да изпълняват дълга си и да следват Бог, и със сигурност не за да се покоряват на Бог и да Му се покланят. Те идват в Божия дом и не влагат никаква мисъл в изпълнението на какъвто и да било дълг. Искат само да любопитстват и да събират някакви клюки или да разпространяват някакви слухове. Изпитват удоволствие от тези дейности и изобщо не се интересуват от свидетелствата за преживяване, от химните или от филмите от Божия дом. Те просто обичат да влизат в интернет, за да събират твърденията и оценките, които антихристките сили в религиозния свят дават за Божия дом, за делото на църквата и за въплътения Бог. Дори ако понякога гледат видеоклипове от Божия дом, това не е от вътрешен копнеж да търсят истината, за да разрешат собствените си проблеми. И така, какво гледат? Гледат коментарите под видеоклиповете и подбират това, което четат. Прескачат коментарите на братята и сестрите от църквата, но се интересуват особено много от коментарите на религиозния свят и невярващите. Дори специално гледат коментарите и твърденията на големия червен змей, като се опитват да открият някои неща от тях. Когато видят тази негативна пропаганда, твърдения и измислени слухове, те не търсят истината и не ги разпознават. Вместо това те дори може да приемат някои от тези негативни забележки и твърдения и да ги считат за факти. Колкото и положителни коментари да има, те не желаят да ги прочетат и не вярват, че са верни. Само негативните коментари или слухове привличат вниманието им и изострят апетита им. Всеки път, когато видят тези негативни коментари, те се чувстват много доволни и вътрешно успокоени. Особено ги интересуват напълно неверните слухове и осъждания, и дори нападките и клеветите срещу Бог, които се разпространяват в света, в религиозния свят или в интернет, и винаги ги изучават и събират усърдно. И обратното, изобщо не се интересуват от Божиите слова, от проповедите и общенията, от свидетелствата за преживяване на братята и сестрите и от други подобни неща. Така че, когато другите четат Божиите слова, разговарят за истината и споделят свидетелства за преживяване по време на събиранията, те изпитват неприязън и намират тези неща за досадни и излишни. В сърцата си изпитват особена неприязън към общенията за истината и към разговорите за себепознанието. И така, какво искат да чуят? Те искат да чуят само странни и чудати неща, било то мистерии от духовния свят или слухове и клюки, разпространявани от религиозния свят — просто искат да слушат за тези неща. Сърцата им са изпълнени и заети с тези негативни неща и никой не може да им отнеме тези негативни неща или да ги лиши от тях. Защо е така? Защото те твърде много се интересуват от тях и ги обичат! Поради това, когато са сред братята и сестрите, особено по време на събирания, те обичат да говорят за някои необосновани клюки и дори да разпространяват някои негативни коментари за Божия дом и църквата, които намират в интернет. Тези хора се интересуват изключително много от тези слухове. Макар че са наясно, че разпространяването на тези неща не е от полза за другите, те не могат да се контролират и настояват да ги разпространяват. Дори ако трябва да търсят възможности да разпространяват тези слухове и негативна пропаганда, или ако трябва да прекарват време в събирането на такива неща, или да използват ума си, за да измислят такива неща, те все пак показват неуморен ентусиазъм за това. Ако в една църква църковните водачи са с малки заложби и не могат да вършат истинска работа или да разпознават хората, тогава, щом има хора, които разпространяват слухове и заблуди, църковният живот ще бъде смущаван и засегнат, а някои хора дори ще бъдат подведени и контролирани от тези хора. Защо много хора често може да бъдат смущавани и подвеждани от други хора? Една от причините е, че те не разбират истината и нямат проницателност по отношение на слуховете, които клеветят Божия дом. Другата причина е, че някои братя и сестри, които вярват едва от кратко време, са с незрял духовен ръст, не разбират истината за виденията и са объркани по отношение на Божието въплъщение, за Божието дело на правосъдието в последните дни и за Божието намерение да спаси хората, не са способни да видят ясно тези неща и не са сигурни дали този етап на делото е Божието явяване и дело. Вследствие на това те нямат истинска вяра и дори не знаят докога ще са способни да следват Бог. Естествено, те също така много лесно се подвеждат, разколебават и контролират от онези, които разпространяват слухове.

Б. Същността на разпространяването на безпочвени слухове е да се действа като слуга на Сатана

Тези хора, които разпространяват безпочвени слухове, не само че не вярват в истината и в Божиите слова, но и не могат да разпознават правилното от погрешното. Те винаги се съмняват в положителните неща и лесно се оставят да бъдат убедени от слухове и дяволски думи. Тези хора твърдят, че вярват в Бог и следват Бог, но въпреки това разпространяват слухове, които клеветят Бог и църквата, и разпространяват сред братята и сестрите различните слухове, които са събрали, дори безразсъдно и многократно ги разпространяват и разгласяват навсякъде. От това става ясно, че тези хора не обичат истината и вярват само на дяволските думи на невярващите. Строго погледнато, те изобщо не са Божии избраници и не са членове на Божия дом. Тогава какви са те? Ако трябва да сме точни, тези хора са неверници, те са слуги на Сатана. Някои хора казват: „Дали слугите на Сатана са шпиони, изпратени от ККП? Дали са агенти, проникнали в Божия дом?“. Не е задължително. Тези агенти и шпиони са лесни за разпознаване, но хората, които разпространяват слухове, на пръв поглед изглеждат като истински вярващи. Те обаче не се стремят към истината и често се изявяват като говорители на Сатана и разпространяват вместо него думи, с които клеветят и нападат Бог, и разпространяват измислени от него слухове за църквата и за Божия дом. Ако съдим по това, независимо кой ги е изпратил, тези хора не са ли слуги на Сатана? (Да, така е.) Независимо дали активно са събирали тези слухове или пасивно са ги чули, тези хора не мислят да търсят истината и да ги разпознават, а ги считат за факти. Те дори могат безскрупулно и невъздържано да ги разпространяват и разнасят сред хората, и то не само на едно място или по един повод. Целта на разпространяването на тези слухове е да накарат повече хора да разберат за тях, да направят слабите още по-слаби и да накарат онези, които са силни и вярват в Бог, да се съмняват в Него и в Неговото дело заради слуховете — целта е да накарат всички да не се интересуват от истината, от Божиите слова, от Божието дело и от това да бъдат спасени, а вместо това да ги накарат да се интересуват от различни слухове и негативна пропаганда, подобно на самите тях, така че след това, когато хората се съберат, да говорят за тези негативни неща. Нима нормалните хора и хората с човешка природа и разум биха вършили такива неща? Когато повечето хора чуят слухове или различна негативна пропаганда, дори да не знаят дали слуховете са верни или неверни, поради вярата си в Бог и частицата богобоязливо сърце, което имат, те ще дойдат пред Бог, за да се молят и да търсят истината. Дори да са повлияни от слуховете и да се чувстват малко слаби и съмняващи се, това няма да повлияе на изпълнението на дълга им или на следването им на Бог. Те дори ще се предупредят да внимават какво говорят и да избягват да правят неща, с които да се съпротивляват на Бог или да оскърбяват Бог. Този вид отношение е нещо, което повечето братя и сестри могат да постигнат. Стига хората да имат малко човешка природа, частица истинска вяра и частица богобоязливо сърце, те могат да го постигнат. Тъй като хората вярват, че Бог съществува, те трябва да вярват, че всичко, което Бог върши, е правилно. Тъй като то се върши от Бог, хората не бива да дават никакви оценки за него. Трябва да са сигурни, че: „Независимо какво казват слуховете извън църквата, аз не мога да им вярвам и със сигурност не мога да ги разпространявам. Дори да се чувствам малко слаб и разколебан в сърцето си, не трябва да отричам съществуването на Бог!“. Ако човек вярва в съществуването на Бог, той трябва да вярва, че всичко, което Бог върши, е правилно. Ако вярва в съществуването на Бог, той трябва да има богобоязливо сърце — това е абсолютно правилно. Тъй като има богобоязливо сърце, независимо какви слухове чува, той ще внимава какво говори, няма да стане разпространител на слухове, няма да се хване на хитростите на Сатана и няма да се поддава на неговите кроежи. Не е ли това нещо, което повечето хора могат лесно да постигнат? (Да, така е.) Ти притежаваш нормално мислене и разум, така че когато чуеш слухове, дали след това ще ги разпространиш или не, зависи изцяло от теб. Контролира ли те някой друг? (Не.) И така, след като чуят тези слухове, не трябва ли хората да са наясно как трябва да се справят с тях, как трябва да се отнасят към тях и как да практикуват, така че да са в съгласие с принципите, както и с човешката природа и с разума? Всеки би трябвало да има тази частица преценка и да разбира този метод и път за практикуване, без да е необходимо другите да го учат. Дори децата знаят, че не бива да разпространяват клюки и че това е неуважително, неeтично е и всява раздори, и че човек не бива да бъде такъв. Това са мислите и поведението, които хората с нормален разум трябва да притежават. Има обаче един тип хора, които нямат такъв разум и в още по-голяма степен им липсва такава човешка природа. Това ги кара да искат да разпространяват слухове и негативна пропаганда сред близките си възможно най-скоро, след като са чули тези неща, така че всички заедно да ги анализират, преценяват и украсяват, а след това да разпространяват тези слухове сред по-широка аудитория. Те си мислят: „Не е ли страхотно? Не е ли вълнуващо това? Ако църковният живот беше изпълнен с това съдържание, колко богат щеше да бъде той! Хората щяха да получат толкова много знания!“. Какви са тези мисли и възгледи? Не са ли това мислите и възгледите на лош човек? Що за логика е това? Не е ли тя логиката на човек, който отчаяно се стреми към хаос? Не е ли вярно, че той не може да понася да вижда другите да се справят добре? В сърцето си дори се подиграва на братята и сестрите: „Вие, глупаци, навсякъде извън църквата се носят слухове. Негативните оценки, нападки и клевети срещу божия дом, особено срещу христос и божието дело, са навсякъде. В църквите на религиозния свят са окачени всякакви негативни пропагандни материали. Щом хората там чуят „Източна светкавица“, започват да сипят заклеймяващи думи и да се дистанцират. Всички ви критикуват и заклеймяват, но вие, глупаци, все още сте тук, вярвате в бог и се стремите към истината!“. Като вижда тези хора да следват Бог с такава твърда вяра, той се чувства неудобно, а също и много отвратен. По-специално, когато види, че нечие общение за истината показва истинско разбиране и промяна в нрава и че всички му се възхищават, той намразва този човек. Ако види, че някой се придържа към принципите, постига резултати и проявява преданост в изпълнението на дълга си в Божия дом, той се ядосва и казва: „Защо не чуваш слуховете или пропагандата извън църквата? Защо си толкова глупав и искрен? Виж колко съм прозорлив — имам позиции и в двата лагера. Участвам в църковния живот на божия дом и не казвам, че не вярвам в бог, и ако не ми беше позволено да изпълнявам дълг, не бих се съгласил с това, но също така давам ухо на новините извън църквата. Продължавам да обръщам внимание на негативната пропаганда и на коментарите от религиозния свят, от невярващия свят и от интернет“. Той винаги има неправилен възглед. Като вижда братята и сестрите, които се стремят към истината и изпълняват дълга си, той се чувства вътрешно неудовлетворен. Винаги иска да подведе и да отмъкне един-двама от тези хора и дори постоянно иска да смущава някои от тях и да им влияе. Също така постоянно иска да „събуди“ някои хора, като разпространява слухове, така че те да повярват на слуховете и да се подведат. Кажете Ми, какъв точно е този тип човек? Уместно ли е да считаме такива хора за част от Божия дом и за братя и сестри? (Не.) Тогава какъв е най-подходящият начин да се отнасяме към тях? Най-уместно е да ги считаме за неверници, за слуги на Сатана. Това не е необосновано заклеймяване или несправедливост към тях. Това е факт.

Какво е отвратителното в тези хора, които разпространяват безпочвени слухове? Независимо от кой канал чуват негативната пропаганда, дори когато очевидно са наясно, че това са слухове и дяволски думи без никаква фактическа основа, те продължават да ги разпространяват сред другите с неуморен ентусиазъм. Какво е естеството на това разпространяване? Човек с богобоязливо сърце ще се чувства отвратен, когато чуе слухове. Особено когато става въпрос за думи, с които се напада и обижда Бог, той изобщо няма да ги спомене, за да не оскверни устата си, което доказва, че има богобоязливо сърце. Той казва: „Това, че другите съдят и клеветят Бог, и нападат и очернят църквата, си е тяхна работа. Аз не бива да участвам в техните грехове. Тяхното оклеветяване на Бог вече е възмутително бунтарство и ужасен грях — не мога да изрека тези думи със собствената си уста. Не трябва да казвам същите неща като тях. Категорично няма да го направя!“. Обаче онези, които са слуги на Сатана, могат да преразкажат дословно негативната пропаганда и слуховете, които са чули, и го правят многократно и без никакви опасения, дори ги разпространяват навсякъде. Тези хора имат ли и най-малка частица богобоязливо сърце? Боят ли се от Бог? Не, не се боят. На пръв поглед те също вярват в съществуването на Бог, но да вярваш не означава че признаваш, че Бог е Създателят, който господства над всички неща. Сатана също вярва, че има Бог в света, във вселената и сред всички неща, но как се отнася към Бог, когато Бог му говори? Как разговаря с Бог? Има ли богобоязливо сърце? Отнася ли се към Бог като към Бог? Не. Какъв метод използва, за да разговаря с Бог? Изпитва Го, мами Го и Му се подиграва, сякаш се шегува. Когато Бог попита: „Отде идеш?“, как отговори Сатана? („От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7).) Това човешки думи ли са? (Не.) И така, какво означават тези думи? Защо Сатана говори по този начин? Какъв вид отношение поражда такива думи? Не е ли това отношение на присмех? (Да.) Какво означава присмех? Това е да се подиграваш на някого, нали? „Няма да ти кажа откъде съм дошъл. Какво можеш да направиш по въпроса?“. Думите са изречени към теб, но нямат за цел да ти позволят да разбереш за какво всъщност става въпрос — говорещият отказва да ти каже това, а вместо това просто ти се присмива. Това е присмех. Това отношение показва ли отнасяне с Бог като с Бог в какъвто и да било смисъл? Има ли в него някакво чувство на уважение към Бог или боязън от Бог? Категорично не — това е лицето на Сатана. Онези, които разпространяват слухове, могат да ги разнасят небрежно сред братята и сестрите. Те знаят много добре, че тези слухове не отговарят на фактите, но въпреки това правят всичко възможно да ги разпространяват, като търсят всякакви възможности и поводи да го правят. Не е ли това поведението и подходът на Сатана? Ето как действа Сатана. Той признава съществуването на Бог и знае, че Бог господства над всички неща, но не изпитва ни най-малка боязън от Него. Това е лицето на Сатана, това е природата същност на Сатана. Някои братя или сестри може да кажат: „Въпреки че този човек не се стреми към истината, вярата му в Бог е искрена. Когато чу, че църквата ще го изолира или премахне, той толкова се разтревожи, че заплака и много се притесни. Дори му се появиха афти в устата! Той не желае да напусне Божия дом. Той вярва в съществуването на Бог. Затова, независимо какво прави, трябва да се отнасяме към него като към брат, да му даваме любов и да сме толерантни, и дори когато разпространява слухове, пак трябва да се отнасяме към него с любов, за да му помагаме и да го подкрепяме“. Правилни ли са тези думи? Истината ли са те? (Не.) Бог е изрекъл толкова много слова, а тези хора все още не им вярват. Но независимо колко слухове изричат дяволите и сатаните, тези хора вярват на всички тях и дори безскрупулно разпространяват тези слухове, за да нападат и клеветят Бог. Само заради това не заслужават да бъдат наричани братя или сестри. Правилно ли е това? (Да.) Тъй като те могат безскрупулно да разпространяват слухове, да клеветят Бог, да нападат Бог и да клеветят Божия дом и църквата, имаме основателна причина да ги считаме за слуги на Сатана, за сатани. Те са врагове на Бог и на всички Божии избраници. И така, как трябва да се отнасяме към нашите врагове? (Да ги отхвърлим.) Точно така, трябва да ги отхвърлим.

Някои хора не обичат истината. След като чуят слухове, макар че не ги разпространяват открито в църквата, те ги разпространяват задкулисно сред близките си. Някои непроницателни хора стават негативни и слаби, след като чуят тези слухове. Някои престават да посещават събиранията, а други се оттеглят от църквата — но разпространителят на слухове въпреки това не признава, че именно разпространението на слухове от негова страна е причинило това. Въпреки многократните увещания и общение, той продължава да прави това, когато се сблъска с такива въпроси, въздържа се само от открито и нагло разпространяване на слухове по време на събиранията или на публични места от страх да не се разобличи, да не бъде отхвърлен от братята и сестрите или да не бъде премахнат от църквата, и вместо това предпочита тайно да разпространява някои слухове чрез изпращане на съобщения до други хора или чрез контактуване с хора. Тогава дали такива хора не са зли? Всъщност те са още по-коварни. Независимо колко тайно действат, мотивите им и естеството на действията им са същите като на слугите на Сатана. Целта на разпространяването на слухове е да се смути изпълнението на дълга на хората, те да станат негативни и слаби, да ги накарат да се отрекат от Бог, да се отдалечат от Бог и да изоставят дълга си. Някой някога казвал ли е: „Целта на това, че разпространявам слухове, не е да смущавам хората да изпълняват дълга си или да подкопавам инициативността им, а да им помогна да развият проницателност и да повишат имунитета си, така че когато чуят слухове, да бъдат имунизирани срещу тях, да не им вярват, да могат правилно да се стремят към истината и да могат спокойно да изпълняват дълга си“? Някой някога разпространявал ли е слухове с това намерение? (Не.) Убедително ли е това твърдение? Всъщност то не издържа. Щом могат да разпространяват слухове, особено онези, които нападат, клеветят и хулят Бог — като ги изричат небрежно всеки път, когато си отворят устата, и ги разпространяват навсякъде без никакви скрупули, — независимо колко слухове разпространяват, дали слуховете се разпространяват открито или задкулисно, и независимо от въздействието им върху хората, накратко казано, целта им при разпространяването на слухове не е да помогнат на хората да разберат истината и да развият проницателност, а да смущават и подвеждат хората, да ги карат да се съмняват и да се отдалечават от Бог — това, което правят, смущава и разрушава делото на църквата. От тази гледна точка, независимо от причината или контекста, в който се разпространяват слуховете, същността на хората, които разпространяват слухове, несъмнено е на слуги на Сатана. Всеки, който изрича слухове, които клеветят, нападат и хулят Бог, се съпротивлява на Бог и е негов враг. Вярно ли е това? (Да.) Макар че ти не си инициатор на слуховете, фактът, че можеш да ги разпространяваш, доказва, че вярваш, че слуховете са верни, или че вътре в теб си много склонен да им вярваш. „Само да бяха верни слуховете, нямаше да ми се налага да вярвам в бог, бог нямаше да е бог и фактът на въплъщението на бог нямаше да съществува. Той щеше да е просто човек и аз щях да мога свободно да съчинявам слухове за него, да го очерням, да го нападам и клеветя“. Не е ли това целта? Ако ти вярваш в Бог, но винаги искаш да говориш и да действаш своеволно, това не е ли желание да се противопоставиш на Бог? (Да, така е.) Някои хора казват: „Това бунтуване срещу Бог ли е? Това ли означава да нямаш вяра в Бог?“. Естеството му е много по-сериозно. Това е съпротивляване на Бог и противопоставяне на Бог. Само Божиите врагове се съпротивляват и противопоставят на Бог по този начин. Поквареното човечество, поради това че има покварения нрав на Сатана, не разбира истината и няма познание за Бог, може да се бунтува срещу Бог. Сатана обаче прави нещо повече от това да се бунтува срещу Бог. Той предава Бог, съпротивлява се на Бог и се противопоставя на Бог. Това го прави враг на Бог. Взаимоотношението между Божиите врагове и Бог е взаимоотношение на противопоставяне. Какво означава противопоставяне? Означава да бъдеш непримирим. Независимо от ситуацията или средата, противопоставянето на Сатана на Бог не се променя с времето или географията. Същността на Сатана е да се противопоставя на Бог и това е неизменно. Сатана просто е враг на Бог. Съпротивата на Сатана срещу Бог и непримиримостта му към Него не трае ден или само няколко години, или десетилетия. Той започна да се противопоставя на Бог още от момента, в който Го предаде. И кога ще приключи това противопоставяне? Ще бъде ли някога Сатана трогнат и поправен от Бог? Ще намалее ли постепенно с времето противопоставянето му на Бог? Не. Той ще продължи да се противопоставя на Бог. Кога ще престане да съществува това противопоставяне? Когато Божието дело завърши, а Сатана приключи служенето си и вече е непотребен, и Бог го унищожи — тогава противопоставянето ще спре. А какво да кажем за онези, които са слуги на Сатана? Докато са в църквата, те ще продължават да се противопоставят на църквата, на Божия дом и на Бог. Някои хора казват: „Те вярват в Бог, понякога правят приношения, дават милостиня и дори приютяват братя и сестри. Как така се противопоставят на Бог? Те не Му се противопоставят, а дори вършат някои добри дела“. Правилни ли са тези думи? Може ли приютяването на братя и сестри и даването на малко пари на бедни братя и сестри да заличи противопоставянето им на Бог? Може ли това да докаже, че те съответстват на Бог? (Не.) И така, как възниква това противопоставяне? (То е определено от тяхната природа същност.) Точно така, тяхната природа същност е да се съпротивляват на Бог и да враждуват с Бог. Вие трябва да разпознавате такива хора въз основа на Божиите слова: вижте кой обича да събира от различни канали негативна пропаганда или слухове, които нападат и клеветят Божия дом и църквата, и кой се интересува от тези негативни неща и е готов да вярва на тези слухове и дяволски думи. Това ще ви позволи да видите истинските лица на тези неверници. Тези хора обикновено не четат Божиите слова, не са ентусиазирани, когато слушат братята и сестрите, които разговарят за истината, и са равнодушни към изпълнението на дълга си. Те винаги смятат вярата в Бог за безинтересна. Върху какво се съсредоточават, когато гледат видеоклипове и предавания на Божия дом? Когато виждат положителни коментари, оставени от религиозни хора, те се чувстват неудобно и ги прескачат. Но когато видят религиозни хора и невярващи, които застават на страната на големия червен змей, обиждат църквата, обиждат Божия дом и обиждат братята и сестрите с дяволските си думи, те се чувстват особено щастливи и развълнувани. Всеки път, когато чуят тези негативни пропаганди и слухове, те се вълнуват така, сякаш са инжектирани с адреналин, не стъпват по земята от емоция и дори се събуждат радостно от сън. Не е ли това нечестиво? Наблюдавайте хората около себе си, за да видите кой принадлежи към този тип хора. Вижте дали имат нрав, който мрази истината и мрази Бог. Ако наистина забележите такъв човек, трябва да сте особено предпазливи и да го разпознаете. Наблюдавайте думите, действията и поведението му. Щом се убедите, че е зъл човек, че е слуга на Сатана, трябва да го отхвърлите и да не се отнасяте към него като към брат или сестра. Такива хора трябва да бъдат премахнати от църквата възможно най-бързо. Някои хора казват: „Защо трябва да премахваме тези хора? Ако в Божия дом има още един човек, това означава още един източник на сила за вършене на работа. Това, че има още един човек, го прави и малко по-вълнуващ. Тези хора вярват в Бог от много години и въпреки че не обичат и не практикуват истината, те вярват в съществуването на Бог още от детството си, вярват в Стареца на Небето. Те също така вярват, че има бог на три метра над тях, а още повече вярват, че има разплата за доброто и злото. Те обикновено не се осмеляват да вършат очевидно лоши дела и са готови да помагат на другите. Просто имат това малко любимо занимание — обичат да разпространяват слухове и клюки. По-специално те разпространяват слухове от големия червен змей, които очернят Бог, повтарят тези неща, без дори да се замислят много за тях, вероятно защото са невежи и неосведомени“. На пръв поглед те не приличат на зли хора и не са прекъсвали или смущавали делото на църквата, но са особено активни в разпространяването на слухове и винаги искат да са първите, които да ги разпространят. Не трябва ли хората да бъдат бдителни за такива хора? Не са ли те слуги на Сатана? Същността на такива хора е съвсем очевидна! Те никога не се интересуват от Божиите слова или от истината и никога не търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си. Във всичко, което правят, не проявяват искреност, не влагат сърцето си и не желаят да понасят несгоди. Те просто действат нехайно и отбиват номера, като постоянно се шегуват. С речта и с действията си не оскърбяват никого и могат да се разбират с всички, изглеждат дружелюбни към другите — просто обичат да събират и разпространяват слухове. Въз основа на тези действия може ли да окачествим тези хора като слуги на Сатана? (Да.) Защо е възможно? Дали това не преекспонира нещата? (Не.) Те нямат никакъв интерес да се стремят към истината. Щом заслушат някоя проповед, те стават сънливи. Щом се разговаря за Божиите слова, те се чувстват отвратени и неспокойни, постоянно стават, за да пият вода или да отидат до тоалетната, винаги се чувстват вътрешно неспокойни — слушането на общение им се струва толкова невероятно трудно, колкото да се подложат на мъчение. Но щом чуят слуховете на Сатана или дяволските думи на невярващите, интересът им се разпалва, въодушевяват се и започват да разпространяват тези слухове и дяволски думи с голям ентусиазъм. Такива хора братя и сестри ли са? Не. Те изпитват неприязън към истината и я презират до мозъка на костите си. Що се отнася до въпросите, свързани с Бог и Неговото дело, независимо дали става въпрос за Божията идентичност и същност, за Божия статус, за Божието достойнство или за плътта, в която Бог е въплътен, те ги презират в сърцата си. Те са напълно лишени от богобоязливо сърце. Затова винаги таят представи за Бог и Неговото дело. Могат лесно да повтарят всякакви сатанински слухове и дяволски думи и така постигат целта си да ги разпространяват, без да имат никакви угризения на съвестта. Що за отрепки са това? Дали са вярващи в Бог? (Не.) Това са действията на онези, които на думи признават Бог и твърдят, че Го следват, които вярват, че има Старец на Небето, които вярват, че има бог на метър над тях, и които вярват, че за доброто и злото има разплата. Това е тяхното отношение към Бог. Ако някой е обидил родителите им или е измислил слухове за тях зад гърба им, те несъмнено биха се сражавали до смърт. Когато обаче някой обижда Бог, напада Бог или клевети Бог, те не само че не се разстройват, но могат да го повтарят на шега и дори да го разпространяват навсякъде. Това ли трябва да прави един последовател на Бог? (Не.) И така, уместно ли е много хора да се отнасят към тези неверници като към братя и сестри? (Не.) Поради това, когато има подозрения, че такива хора са слуги на Сатана, останалите трябва да са нащрек. Водачите и работниците трябва своевременно да информират братята и сестрите да внимават с тези хора, така че всеки да може да ги разпознае. След като се потвърди, че са слуги на Сатана, дяволи, всички заедно трябва да ги отхвърлят и да ги премахнат от църквата. Това съобразено ли е с принципите? (Да.) Значи именно това трябва да се направи.