4. Даване воля на негативността, когато желанието на човека да придобие благословии е унищожено

Даването воля на негативността има и друго проявление. Някои хора казват: „Толкова години вярвам в Бог, а какво придобих?“. Когато такива хора дават воля на негативността си, основното нещо, което казват, е: „А какво изобщо придобих?“, което означава, че не са придобили нищо. Те вярват, че е особено трудно да се получат някакви ползи или благословии от Божия дом или от Бог, докато вярват в Него, и че хората трябва да предлагат огромна любов и да имат невероятна издръжливост, а не да са нетърпеливи за бързи резултати. Що се отнася до Божиите слова, които разобличават хората, кастрят ги, облагородяват ги и пречистват покварата им, те вярват, че това е само повърхностна, високопарна реторика, на която не може да се вярва безусловно. Те смятат, че ако практикуват според Божиите слова, наистина ще понесат голяма загуба. Смятат, че най-същественото нещо за тях е да получават ползи и предимства във всеки един момент, както и да осъществяват въжделенията и желанията си, а това дали практикуват истината или не, изобщо не е от решаващо значение — те вярват, че щом не вършат зло, това е достатъчно и няма да бъдат отстранени от църквата. Как се чувстват повечето хора, след като чуят тези негативни думи? Дали вътрешно ги одобряват и се съгласяват с тях, или изпитват известно презрение към тях и смятат, че тези хора са егоистични, достойни за презрение, че са нечестиви и жалки и че могат да ги разпознаят, да ги разобличат и да ги ограничат, да ги спрат да продължават да разпространяват негативност и смърт? Дали повечето хора се отвращават от такива негативни думи и ги заклеймяват, или е възможно да бъдат подведени от тях и да станат негативни? Някои хора, след като чуят тези думи и видят, че са с празни ръце, си мислят: „Не е ли вярно това! Аз също не съм придобил нищо. В Божия дом получавам само три яденета на ден, постоянно съм зает и наистина не съм придобил нищо друго“. Вие имате ли такива мисли? Чувствате ли се по същия начин? Онези, които разбират истината, ще кажат: „Какво имаш предвид, като казваш, че не си придобил нищо? Ние сме придобили толкова много от Бог! Разбрахме толкова много истини!“. Но някои хора може да не се съгласят с тях и ще кажат: „Не изглежда много реалистично да се твърди, че сме придобили „толкова много“. Просто получихме малко благодат, получихме някои възможности да изпълняваме дълга си, разбрахме някои доктрини за това как да постъпваме, срещнахме и опознахме много братя и сестри от различни места и разширихме много кръгозора си. И това се счита само за малка придобивка“. В коя от тези категории попадате вие? Има хора във всички тези категории, нали? (Да.) Ще обсъдим този въпрос в два аспекта. Първо, нека да поговорим за това какво се случва с онези, които вярват в Бог винаги с цел да придобият благодат — те вярват ли в Бог, за да се стремят да придобият истината, за да постигнат спасение? (Не, те вярват заради придобиването на благословии.) А Бог дал ли им е малко благодат, закрила, доброта, просветление и озарение? (Бог им е дал много от тези неща.) Може да се каже, че всеки човек, който вярва в Бог, е получил Божията закрила. Конкретна ли е Божията закрила? Има ли някакви примери от реалния живот за нея? Какви видове закрила са получили хората? (Относително очевиден вид закрила е, че след като повярваме в Бог, повече не се влияем от нечестивите тенденции на света. Не изпадаме в упадък или не се стремим към онези нечестиви неща, като например да ходим по нощни клубове, да пушим, да пием и т.н. Най-малкото, не се занимаваме с тези неща и аз вярвам, че сме доста защитени в това отношение.) Това е много осезаем аспект, който хората могат да видят и лично да преживеят. Да не се влияеш и да не се подвеждаш от нечестивите тенденции на света, да живееш като човек в рамките на нормална човешка природа с подобието на човешко същество — това е практически пример и доказателство за Божията закрила. Има ли още такива примери? (Да не бъдеш смущаван от зли духове и да си способен да живееш под Божията закрила.) Това също е практически пример. Дали повечето хора са имали такова преживяване? Можете ли да проумеете смисъла му? Някои хора казват: „Невярващите също не са смущавани от зли духове. Колко от невярващите са смущавани от зли духове?“. Вярно ли е това твърдение? Смятате ли, че това твърдение е съобразено с фактите? (Доста от моите съученици са били смущавани от зли духове. Някои от тях преживяват сънна парализа, а други чуват гласове. Те не вярват в Бог и не знаят какво се случва. Търсят лечение навсякъде, но не могат да се излекуват, живеят в страх и ужас. Това е мъчително. Аз обаче никога не съм била смущавана или не съм страдала по този начин понеже вярвам в Бог от детството си. През повечето време сърцето ми се чувства относително стабилно и спокойно.) Истински вярващите в Бог нямат това притеснение. Ние не се тревожим, че ще страдаме от дисоциативно разстройство или че ще бъдем смущавани или обладавани от зли духове. Не се страхуваме, защото имаме Бог. Освен това в реалния живот невярващите постоянно говорят за физиогномия, фън шуй и гадаене — на Запад има дори астрология. Някои хора се покланят на известни будистки статуи, на зли духове и идоли, а други не се покланят, но независимо дали го правят или не, всички те в някаква степен са повлияни и ограничени от тези неща. Например преди да излязат от къщи, те трябва да погадаят малко, за да видят коя посока е благоприятна и коя не. Когато отварят магазин, те определят коя позиция на щанда ще им донесе пари и коя не, какви вещи да поставят в магазина и на кои идоли да се покланят, за да привлекат богатство, и къде да поставят определени вещи, за да не нарушат фън шуй. При преместване трябва да определят благоприятния момент за това, за да осигурят бъдещото благоденствие на семейството и за да избегнат нещастни случаи, както и да определят кои моменти са неблагоприятни. Дори учениците се влияят от тези вярвания, когато се явяват на приемни изпити. В деня на изпита избягват да произнасят думи, свързани с неуспех, а вместо това трябва да казват думи като „отличен“ и „успех“. Всеки един аспект от живота — от децата, които ходят на училище, до родителите, които живеят в ежедневието, печелят пари, местят жилището си, търсят работа, както и браковете на децата им и т.н. — се влияе от т.нар. фън шуй и късмета, наред с други идеи. И така, когато хората се влияят от тези неща, от какво са ограничавани? Ограничават ги зли духове. Всички тези неща се контролират от зли духове. Тогава защо хората се покланят на тези зли духове? Защо се влияят от тези неща? Защо за такъв прост въпрос като преместването винаги трябва да разсъждават кой момент е благоприятен за преместване и кой не, кое е благоприятно да се премести първо и кое не е благоприятно да се премества? Защо винаги трябва да обмислят тези неща? Те трябва да се съобразяват с тях, защото ако не го направят, злите духове ще започнат да действат, ще ги измъчват и изтезават. Какво разбирате от тези въпроси? Цялото човечество живее под контрола на злите сили. Кои са злите сили? По-големите зли сили са Сатана и дяволите, а по-малките зли сили са злите духове на различни места, онези, които контролират различни раси хора. Всеки аспект на човешкия живот е ограничен и контролиран от тези зли духове. Дори при строежа на къща, по време на монтажа на основната греда, хората окачват червен плат и изстрелват петарди за малко късмет, а всички строителни работници носят червени дрехи, за да си осигурят финансово благоденствие и да избегнат злополуки. За всички тези неща има някои специфични изисквания и поговорки, както и табута, и те трябва да избягват табутата и да следват тези поговорки. Някои хора например често се сблъскват с несгоди и нещата им не вървят гладко — губят работата си, жените им ги напускат и вкъщи не им остава нищо. Не могат да изплащат дори ипотеките на жилищата си и изглежда, че при тях нищо не върви, както трябва. Не са направили нищо лошо, но защо им се случват тези неща? Тъй като нямат други възможности, прибягват до поклонение на лъжебогове и зли духове или спешно търсят някого, който да провери техния фън шуй, за да промени късмета им, и след като го направят, нещата постепенно тръгват към по-добро. Преди не вярваха в тези неща, но сега, когато възникнат проблеми, те искрено се кланят на лъжебогове и зли духове и трябва да се консултират с гадатели или врачки, преди да направят нещо. Изтощително ли е да се живее по този начин? (Да.) Това е крайно уморително! Макар че искат, те не могат да живеят свободно и непринудено, нито да избягат от възпирането на тези поговорки и правила. Ако нарушат тези правила, злите духове действат и ги смущават, и те биват насилствено подчинени от тези зли духове и трябва да им се покланят ежедневно, за да върви гладко животът им. Тези, които вярват в Бог обаче, не са ограничени от тези феодални суеверия или от действията на злите духове. Те могат да преместят жилището си или да отидат, където пожелаят, без да им се налага да избягват каквито и да било табута. В континентален Китай комунистическата партия винаги потиска и преследва религиозните вярвания. Ако вярващият не може повече да живее на дадено място, той трябва бързо да се премести — трябва ли да избере благоприятен ден или час за това, или да се поклони на нещо? Не. Той се моли на Бог и Бог го закриля. Всичко е в Божиите ръце — той не е обвързан от тези неща. Когато иска да яде нещо или да излезе от къщи, трябва ли да се допита до алманаха или да провери дали това не нарушава някое табу? Не, той се моли на Бог и всичко е в Божиите ръце. Когато хората живеят под Божието господство и върховенство, под Божията закрила и под Божието напътствие, злите духове и мръсните демони, малки и големи, са държани настрана. Те не смеят да действат върху онези, които вярват в Бог. Нима тези хора не са защитени? Не живеят ли те свободно и лесно? (Да, така е.) Голяма ли е тази благодат? (Да.) Независимо дали вече си придобил истината или не, щом си човек, който искрено вярва в Бог, ти си човек, предопределен и избран от Бог, и когато дойдеш пред Бог, Той те закриля по този начин, като ти позволява да се наслаждаваш на такава благодат. Каква огромна благодат е това! Личната ти безопасност и всички твои движения се пазят в безопасност и сигурност, Бог поема отговорност за тези неща и ги закриля, затова не е нужно да се тревожиш. През повечето време хората дори не се молят и не си мислят съзнателно: „Ще се помоля на Бог и ще поискам от Него да ме закриля. Надявам се всичко да е наред и да не се случи нищо лошо“. Дори не ти се налага да се молиш. Щом имаш в сърцето си това просто убеждение: „Вярвам в Бог, всичко е в Божиите ръце“, Бог ще действа. Хората се наслаждават на такава огромна благодат от Бог — с това малко ли се придобива? (Придобива се много.) Бог е единственият и неповторим Върховен владетел в света. Животът ти и всичко, което притежаваш, са в Божиите ръце, в ръцете на този Върховен владетел, сърцето ти се чувства мирно, стабилно и спокойно и няма нужда да се тревожиш за нищо. Независимо колко знания имаш за Бог или колко истини разбираш, можеш да бъдеш абсолютно сигурен в това в сърцето си. Всичко е в ръцете на Бог. Ако вярващите в Бог имат място за Него в сърцата си и разбират истината, злите духове не смеят да ги смущават, да им вредят или да се приближават до тях. Следователно за вярващите не е необходимо да се занимават с тези ненужни процеси. Това е такава огромна благодат — как можеш въпреки това да казваш, че не си придобил нищо от вярата си в Бог? Не ти ли липсва съвест? Без да се вглеждаме в нищо друго, самото твърдение за това, че човек не е придобил нищо, доказва пълната липса на съвест и доказва, че съвестта на човека е изцяло лоша. За останалото няма какво да се говори повече.

Бог дава свободно на хората истината и живота, като им предоставя Своите слова, без да иска нищо в замяна. Макар че те може да считат, че духовният им ръст е все още незрял, че не са разбрали много от истината и че не могат да изразят ясно малкото, което наистина разбират, само тези неща, които Бог им е дал, тази обич и любов — каква огромна благодат е това! Бог е дал на хората най-ценните неща. Хората са получили от Бог най-ценните неща в света. Независимо дали си го почувствал или не, Бог вече ги е дал на човека. За какво все още има да се оплакват хората? Заслужават ли те да получат тези неща? Подбраните от Бог хора са най-щастливите хора на света. Ти си подбран и избран от Бог. Ти си един от най-щастливите хора и най-големите късметлии на света. Как можеш да кажеш, че не си придобил нищо? Ти си станал един от най-щастливите хора и един от най-големите късметлии, защото Бог те е подбрал и избрал, и затова злите духове и мръсните демони не смеят да се доближат до теб. Някои хора питат: „Това означава ли, че моят статус и моята идентичност са станали достойни за уважение?“. Може ли да се каже това? Не може, защото всичко това се дължи на Божията любов и на Божиите действия. Хората са придобили толкова много! Само в този живот хората са придобили толкова много. Как изобщо са пригодни да получат всичко това? Някои хора, които вярват в Бог, изобщо не се стремят към истината и продължават да казват: „Какво съм придобил от многото години вяра в Бог?“. Не можеш ли сам да го изчислиш? В сърцето си знаеш дали разбираш истината, колко по-малко зло си извършил, а още повече си наясно на колко благодат си се наслаждавал. Ако в сърцето си си наясно по тези въпроси, не би говорил неща, които са толкова лишени от съвест. Някои хора също така казват: „Божият дом ми предоставя също храна, дрехи и подслон“. Не е ли това нещо много незначително в сравнение с Божията благодат и закрила? Струва ли си дори да се споменава? Онези обаче, които имат съвест, смятат, че макар да не си струва да се споменава, то все пак е част от Божията благодат. Божията благодат е неизмерима. Бог е дал толкова много на хората! Що се отнася до тези материални неща, от гледна точка на Бог, Той дори не ги брои.

Един от аспектите на действията на Бог е да закриля хората, а другият е да ги води по пътя на спасението, за да може да бъдат спасени. Хората са се наслаждавали на тази обич на Бог и на Неговата любов към тях и Бог ги е дарил с изобилна благодат! Освен това има нещо, което е най-важно: истината, която Бог е дарил на хората, а именно словата, които никой никога в човешката история, в нито една епоха, не е чувал или получавал. Независимо колко пъти Бог е създавал човечеството, Той никога не е вършил това дело или не е изричал тези слова. Всички мистерии, свързани с човечеството, това, което хората могат да понесат, да схванат и да разберат — Бог ви е казал всичко това. Могат ли тези мистерии, тези истини да бъдат измерени с някакво количество? Те не могат да бъдат измерени. Хората не могат да изчерпят насладата от тях в продължение на много животи. Защо казвам това? Защото тези Божии слова са основата за съществуването на хората и те могат да съществуват вечно. Ако ти наистина имаш достатъчно късмет да оцелееш и да живееш вечно, тогава тези слова и истини от Бог може да ти предоставят ресурс за вечни времена. Какво означава вечността? Означава да не си ограничен от времето, означава да си безграничен. Ако го тълкуваме буквално, това означава да нямаш край — да продължиш да живееш вечно, точно като Самия Бог. Тези слова и истини от Бог могат да съществуват до онова време. „Онова време“ е понятие и определение за време, изразено на човешки език, но всъщност то означава безкрайно. Кажи Ми, голяма ли е стойността на тези слова от Бог, или не е? Невероятно голяма е! Ако не се стремиш към тях, тогава ти губиш, ти си глупак. Но ако се стремиш към тях, тези слова имат за теб стойност, която далеч надхвърля само този живот. Тя се простира във вечността. Те винаги ще бъдат валидни и полезни за теб и ще имат стойност и значение завинаги, и вечно ще ти предоставят ресурс. Ако разбереш тези слова, ако ги получиш и живееш според тях, ще можеш да живееш вечно. Казано по-просто, ще живееш вечно, без да усетиш вкуса на смъртта. Не е ли това нещо, за което хората мечтаят? Ще минат безброй епохи, ще умрат безброй хора, но ти ще останеш жив. По какъв начин ще останеш жив? Именно чрез Божиите слова, чрез истината ще имаш пригодността да живееш по този начин. Какво ще правиш с този непрекъснат живот? Имаш Божието поръчение, Божието ръководство, а имаш и мисия. Каква е твоята мисия? Чрез това, че изживяваш Неговите слова, Бог иска да Го прославиш и да бъдеш Негово свидетелство. Това е стойността на Божиите слова. Стойността и значението на истината и словата, които хората чуват, с които влизат в контакт и с които преживяват в тази епоха, ще съществуват във вечността. Защо ще съществуват във вечността? Тези Божии слова не са теология, теория, лозунг или вид знание, а те са словата на живота. Щом получиш тези слова, щом живееш и оцеляваш според тях, Бог ще ти позволи да продължиш да живееш и няма да те остави да умреш. Това означава, че Той няма да те унищожи или да отнеме живота ти — Той ще ти позволи да продължиш да живееш. Не е ли това голяма благословия? (Да, така е.) Чрез тези слова Бог иска от теб да предвкусиш тази благословия в този живот и да я получиш в идния свят. Това е Божието обещание. Предвид огромното обещание, което Бог е дал на човечеството, много ли са получили хората? (Да.) Бог е дал такова голямо обещание на човечеството и го е направил достояние на всички. Той ти е разказал за него и ти е позволил да дойдеш и да го вземеш свободно. Не е необходимо да жертваш живота си или да предаваш цялото си имущество. Достатъчно е да се вслушваш в Божиите слова и да действаш според Божиите изисквания и Неговите желания, и ще можеш да получиш това обещание от Бог. Нима Бог не е дал много на човечеството? В момента ти си на път да получиш това обещание: макар че все още не си го получил напълно, малко ли си получил? Като погледнем обещанието, което Бог е дал на човечеството, хората са получили немалко. Те са придобили значително предимство. Не са загубили абсолютно нищо и не са претърпели никакви загуби. Само са инвестирали малко време и плътта им може би се е отрудила в известна степен. Може да са пожертвали малко лично домашно благоденствие, личните си плътски предпочитания и желания, може да са се отказали от някои свои въжделения, интереси и мечти и т.н. В сравнение с разбирането на истината, с постигането на спасение и с получаването на Божието обещание обаче всички тези лични перспективи, цели и въжделения не си заслужава да бъдат споменавани, защото те могат да те отведат само в ада, а Бог няма да ти даде Своето обещание за тези неща. И обратното, когато хората инвестират ограничено време, цена, която са готови и способни да платят, в крайна сметка те разбират истината и схващат някои мистерии, някои принципи на собствените си постъпки, определени същности и първопричини за всички събития и неща и т.н., които не са били разбрани от човечеството от сътворението му от Бог. Още по-важното е, че те придобиват известни познания за Бог и са способни да се боят от Него. След като са получили всичко това, не си ли струва да платят такава цена? Какви оплаквания имат хората? Защо казват, че не придобиват нищо от това, че вярват в Бог? Съвестта им не е ли напълно прогнила? Придобил си толкова много, а все още не си доволен. Какво искаш още? Ще бъдеш ли доволен, ако те направят президент или милиардер? Ако Бог ти даде тези неща, тогава ти няма да си бил избран от Бог. Бог не иска да придобива такива хора.

Хората винаги казват, че не са придобили нищо от вярата си в Бог, което показва, че нямат съвест, че не са способни да възприемат истината, че не се стремят към нея и че имат изключително низък характер. Такива хора нямат чисто разбиране за това какво върши Бог, какво изисква Бог от хората и какво е дарил Бог на хората, наред с други неща. В крайна сметка, когато се случи нещо, което ги прави малко неудовлетворени, огромният гняв, който са натрупали, моментално избухва: „Какво съм придобил от това, че вярвам в Бог? Плътта ми е страдала толкова много. Изпълнявах всеки дълг, който ми възлагаше църквата. Колкото и трудно или уморително да беше, никога не съм се оплаквал. Колкото и големи да бяха трудностите, никога не съм казал нищо. Никога не съм предявявал каквито и да било изисквания към Божия дом. Какво придобих от моята голяма любов и голяма преданост? Ако дори аз не придобия нищо, тогава за другите има още по-малка надежда, че ще придобият нещо!“. Подтекстът е: „Вие не сте предложили толкова, колкото аз, не сте платили цената, която аз платих. Ако дори аз не съм придобил нищо, какво можете да придобиете вие? Всички вие трябва да внимавате, не бъдете глупави!“. Нима на такива хора не им липсва съвест? Безсъвестният човек винаги говори глупости и думи от вироглавост. Той не може да възприеме нито една от всичките многобройни истини, изречени от Бог, или от всичките многобройни чисти и положителни неща и твърдения, а вместо това упорито се вкопчва в собствените си възгледи: „Аз понасям несгоди и плащам цена за Бог, така че Бог трябва да ме благослови и да ми позволи да придобия повече от другите. В противен случай, ще дам воля на негативността си, ще избухна, ще сипя ругатни! Каквото и да поискам, Бог трябва да ми го даде, а ако не го получа, значи Бог не е праведен и аз ще твърдя, че не съм придобил нищо — това е самата истина!“. Не им ли липсва човешка природа? Думите на човек, на когото му липсва човешка природа, със сигурност не могат да бъдат непоколебими, камо ли да са съобразени с истината. Малко прекалено е да се очаква това от тях. Думите, които човек изрича, трябва да бъдат основателни искания, основателни твърдения, а не изопачени аргументи. Те трябва да останат непоколебими, независимо кой ги чува или кой ги оценява. Думите и действията на хората с лоша човешка природа обаче не могат да останат непоколебими. Когато избухват в гняв и дават воля на оплакванията си, някои хора си мислят: „Защо казва, че нищо не е придобил? Възможно ли е Божият дом да го е ощетил по някакъв начин? Да не би някои от действията на Божия дом да не са в съгласие с принципите и да не могат да бъдат извадени наяве? Този човек по принцип изглежда доста способен да понася несгоди и да плаща цена, но днес избухна толкова яростно и каза, че не е придобил нищо. Изглежда, че наистина не е придобил нищо. Това не провокира ли един добре възпитан човек да се разгневи? Тогава по-добре да внимавам. Не бива да понасям такива несгоди и да плащам такава цена, както преди, когато изпълнявам дълга си!“. Ето как се влияят някои объркани хора, на които им липсва проницателност.

Ако хората, които често дават воля на негативността си, наистина имат възгледи или идеи, които да изразят, оставете ги първо да говорят и да разобличат своите възгледи. След като го направят, всички ще разберат: „Те считат, че цената, която са платили, не съответства на това, което са придобили. Считат, че не са придобили никакви ползи и че са претърпели загуби, затова желанието им се е изпарило. Оплакват се от Бог, надяват се да се спазарят с Бог, изискват милост и ползи!“. Може ли обикновеният човек да разпознае такъв човек, след като го чуе да говори по този начин? Щом всички са способни да го разпознаят, кажете на този човек: „Приключи ли с говоренето? Ако нямаш какво повече да кажеш, тогава млъкни, защото иначе ще станеш за смях. Ако твоята нечестива природа бъде разобличена пред всички и не бъде незабавно обуздана, това ще отприщи обществено възмущение. Когато всички те разобличат и отхвърлят, ще бъде твърде късно за съжаления“. Предупреди го по този начин и така ще си го ограничил. Или пък би могъл да му кажеш: „Ако считаш, че си загубил, не е задължително да вярваш в Бог. Ти считаш, че не си придобил нищо, но какво точно искаш да придобиеш? Ако искаш да направиш състояние и да станеш богат или да заемеш висок пост, тогава съжалявам, но това не са неща, които човек може да получи само защото ги иска. Това са неща, отредени от Бог. Явяването на Бог и Неговото дело за спасението на човека не са свързани с това да даде тези неща на хората. Иди там, където можеш да ги получиш. Божият дом не е светът, той не може да задоволи дяволите и сатаните. По-добре не искай такива неща от Божия дом, нито от братята и сестрите. Ако се осмелиш да поискаш тези неща от Бог, тогава ще накърниш Неговия нрав и ще предизвикаш Неговия гняв. Това е така, защото Бог е дарил хората с много благодат и с още повече истини, които да бъдат техен живот. Това, че ти не смяташ за ценно придобиването на истината, означава, че си глупав и невеж“. Всички го упрекват и го кастрят по този начин. Какво мислиш за тази практика? Или можеш да кажеш: „Божият дом не ти дължи нищо. Това, че си отдал всичко на Бог и че си изпълнявал дълга си, са все доброволни неща. Знаеш ли на колко много благодат от Бог си се наслаждавал, откакто си започнал да вярваш в Него и да изпълняваш дълга си? Ако изобщо имаш някаква съвест, не бива да казваш на Бог, че не си придобил нищо. Трябва да дойдеш пред Бог и да признаеш собствените си проблеми. Ако наистина вярваш, че Бог е истината, че всичко, което Бог върши, е истината и че Неговите слова са истината, тогава не бива да казваш това, не бива да се оплакваш. Сегашното ти отношение не е отношението, което трябва да има човек, който вярва в Бог, нито е отношението, което трябва да има човек, който търси истината. Опитваш се да се бунтуваш, да разискваш отново старите си проблеми с Бог! Опитваш се да се разделиш с Бог, да си уредиш окончателната сметка! Но нито Бог, нито Божият дом ти дължи нещо. Ако искаш да си уредиш сметките с Божия дом, тогава побързай и напусни Неговия дом. Не досаждай на Божия дом, защото в противен случай ще предизвикаш Неговия гняв и Той ще те порази. Това не би било чудесно последствие. Ако имаш някаква съвест или разум, трябва да се успокоиш, да се помолиш и да потърсиш, за да видиш дали има нещо нередно в гледната точка, която стои зад твоя стремеж да вярваш в Бог, и дали пътят, по който вървиш, е този, който Бог изисква от теб да извървиш. Ти имаш толкова много неразумни изисквания към Бог, толкова голямо негодувание. Това показва, че нещо се е объркало в твоя стремеж. Ти не си натрупал толкова дълбоко негодувание само за ден-два. Това се е трупало дълго време. Или може би си идвал пред Бог с погрешен възглед в ума си, откакто си започнал да вярваш в Него, и каквото и да ти е казал Той, ти си бил безчувствен, в резултат на което не изпитваш никакво разкаяние, нито че си длъжник. Може би именно това е довело нещата да са такива, каквито са днес. По-добре е да побързаш да се изповядаш и да се покаеш. Все още има време да се покаеш. Ако не го направиш и продължиш да вършиш зло и да даваш воля на негативността си, тогава ще станеш дявол, антихрист. Когато Божият дом те премахне, за теб вече няма да има никакъв шанс да бъдеш спасен — това, което е заклеймено от Божия дом, е заклеймено и от Бог. Отправяме ти това предупреждение предвид способността ти да понасяш несгоди и да плащаш цена през многото години, в които си вярвал в Бог. Даваме ти шанс. Ако настояваш на собствения си път и отказваш да чуеш съветите, а Божият дом реши да те премахне, тогава ти вече няма да бъдеш брат или сестра. Няма да има никаква надежда да бъдеш спасен. Когато дойде това време, ти наистина няма да си придобил нищо. Не изпитвай съжаление тогава. Това, което е най-съществено за теб сега, е да направиш обрат в мислите си, във възгледите си и в посоката на стремежа си. Повече не се стреми винаги да придобиеш нещо. Вслушвай се в Божиите слова. Виж колко от това, което Бог разобличава от покварения нрав на хората, можеш да осмислиш и да познаеш в себе си Разреши ли проблемите, които можеш да откриеш в себе си, тези, които можеш да видиш ясно? Осъзна ли своето бунтарство срещу Бог? Изкорени ли го? Най-големият проблем, с който се сблъскваш сега, е желанието ти винаги да уреждаш сметките си с Бог — какъв е този проблем? Не е ли това проблем, който трябва да бъде разрешен? Винаги вярваш в Бог с някакъв умисъл, с мисълта за сделка. Винаги си нетърпелив да придобиеш благословии, надяваш се да размениш усилията, себеотдаването и плътските страдания за благословиите на небесното царство — не е ли това логиката на един бандит? Защо не погледнеш какви хора Бог дарява с благословии, какви са Божиите изисквания към хората, какво е казал Бог на хората и какво трябва да постигнат те, за да получат Божиите обещания? Ако наистина вярваш в Бог и ако наистина искаш да бъдеш спасен, тогава не се опитвай винаги да придобиеш нещо от Бог. Трябва да погледнеш колко от Божиите слова си приложил на практика, дали си човек, който следва Божиите слова. Да следваш Божиите слова означава да практикуваш и да живееш според Божиите изисквания и според истините принципи, а не просто да страдаш малко физически и да платиш малка цена. Поквареният ти нрав не е изкоренен и зад всички цени, които плащаш, и зад всички несгоди, които понасяш, стоят намерения. Бог не одобрява това. Той не иска такава цена. Ако настояваш да си уредиш сметките с Бог, ако настояваш да спориш и да се караш с Бог, тогава ти накърняваш Божия нрав и Той ще те остави да си вървиш по пътя надолу към ада, за да бъдеш наказан. Това е възмездието за вършенето на зло. Ти си се наслаждавал на много благословии и благодат от Бог и Той ти е дал някакво специално материално отношение. Вече си получил това, което ти се полага — какво още искаш от Бог?“. Ако разговаряш с тези думи, дали настроението за оплакване на човек, който има малко съвест и разум, няма да се уталожи малко, като ги чуе? Дали тези думи са чисто възприемане, което е в съгласие с истината? (Да.) Ако човек има човешка природа и разум, той може да ги разбере и да ги приеме. Само онези, които нямат човешка природа, онези, които са без съвест и разум, биха си помислили, че тези думи се опитват да ги измамят, че те са високопарна реторика, недостойна за вяра, и че не са толкова осезаемо полезни, колкото видимата благодат или материалните благословии. Така че преди той да види тези осезаеми ползи, каквото и да кажеш, то е безполезно. Той няма да го приеме. Може да не се противопостави на това в лицето ти, но зад гърба ти все пак ще продължи да се съпротивлява в сърцето си, от време на време ще дава воля на негативността си, ще изтъква собствения си принос, ще изброява несгодите, които е изтърпял, както и това как се отнася Божият дом към него, как той понася Божия дом — той винаги пази тези неща в сърцето си. Каквото и да му се случи, щом не получи желаното, зверството му се отприщва, той избухва в ярост, разобличава позорното си поведение и дава воля на негативността си. Трябва ли все пак да се опитате да убеждавате такъв човек? Ако след просто настояване той продължава да проявява същия характер, старите му проблеми се връщат и дяволщината му отново избухва, какво трябва да се направи? Тогава е време да му наложите ограничения. Не му оставяйте възможност да се покае. Той е безнадежден случай. Той е глупав, упорит нещастник. В какъв смисъл е „глупав, упорит нещастник“? В смисъл, че не приема чистия път и не приема положителните неща. Вместо това възприема изопачени аргументи, ереси и заблуди, като се вкопчва в собствените си възгледи за придобиване на материални ползи, извличане на предимства и избягване на загуби. Независимо по какъв начин Божият дом разговаря за истината, той винаги казва: „Това са все хубаво звучащи думи. Кой не може да каже няколко хубави думи? Ако беше изгубил, нямаше да казваш това“. Той упорито се вкопчва в тези възгледи и когато се случи нещо неприятно или претърпи загуба, счита, че не е придобил нищо от това, че е вярвал в Бог, и отново дава воля на негативността си. Трябва ли все пак да му се даде шанс? Вече няма да има шанс. Ако не изпълнява добре дълга си, а вместо това смущава другите, веднага го спрете и го ограничете. Не му позволявайте да говори свободно. Ако продължава да разпространява негативност и да смущава другите, не проявявайте повече любезност към него. Бързо го изчистете. Това не е проявяване на нелюбов, нали? (Не, не е.) Истината му е била поднесена на тепсия в общението, но той не може да я приеме, независимо от начина, по който е разговаряно за нея — какво показва това? На пръв поглед този човек изглежда неверник, но в същността си той е дявол. Той е дошъл в Божия дом, за да поиска благодат и благословии от Бог, за да придобие ползи, и няма да се успокои, докато не ги придобие. Ако не е придобил никакви ползи, след като е вярвал известно време, сатанинският му нрав ще избухне. Той ще излива недоволството си срещу Бог, ще върши зло и ще причинява смущения. Това е дявол. Малкото страдания и себеотдаване, които е предприел, в основата си не са практикуване на Божиите слова. Те са единствено с цел сключване на сделка, придобиване на ползи и благословии за себе си. Когато нещо сполети онези, които винаги искат да придобият нещо от вярата си в Бог, те са негативни и слаби и винаги казват: „Нищо не придобих от вярата си в Бог“. Тогава те се отказват и започват да действат безразсъдно, търсят отмъщение и често дават воля на негативността си, за да излеят емоциите си на недоволство. Вече сме разговаряли за това как да се отнасяме към такива хора: с тях трябва да се справяме според принципите. Ако могат да приемат истината и да гарантират, че няма да причиняват повече смущения в бъдеще, може да им се даде още един шанс да останат в църквата. Ако винаги искат да смущават и да вредят на делото и живота на църквата, тогава ги изчистете. Това се прави, за да се защити делото на църквата и да се гарантира, че Божиите избраници могат да живеят необезпокояван църковен живот. Това решение се взема и този метод се възприема въз основа на този принцип. Той е уместен.