Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (Пета част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

IX. Даване воля на негативността

Днес продължаваме да се занимаваме с дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. По отношение на различните прекъсвания и смущения, които възникват в църковния живот, миналия път разговаряхме по осмия въпрос — разпространяване на представи, а днес ще разговаряме по деветия — даване воля на негативността. Даването воля на негативността е и нещо, за което често се чува в ежедневието. По подобен начин действията или твърденията, свързани с даване воля на негативността, също трябва да бъдат ограничавани и спирани, когато се появят в църковния живот, защото даването воля на негативността не е поучително за никого, а по-скоро въздейства на хората, смущава ги и им причинява загуби. Поради това даването воля на негативността е нещо негативно, естеството му е подобно на другите модели на поведение, действия и твърдения, които смущават църковния живот. Освен това то може да смущава хората и да има неблагоприятни въздействия. Никой не може да поучава другите или да им носи ползи, като дава воля на негативността си. Това носи само вредни последствия, а може да засегне и нормалното изпълнение на дълга на хората. Затова когато в църквата се дава воля на негативността, това трябва да бъде съответно спряно и ограничено, а не хората да му се поддават или да го насърчават.

A. Какво означава да даваш воля на негативността

Първо нека разгледаме как трябва да се разбира и разпознава даването воля на негативността. Как трябва да разпознаваме даването воля на негативността? Кои от забележките и проявленията на хората са проявления на даване воля на негативността? Преди всичко негативността, на която хората дават воля, не е нещо положително, а е нещо негативно, което противоречи на истината, и то е нещо, което е породено от техния покварен нрав. Притежаването на покварен нрав води до трудности при практикуването на истината и покоряването пред Бог — и поради тези трудности у хората се разкриват негативни мисли и други негативни неща. Те се пораждат в контекста на това, че хората се опитват да практикуват истината. Това са мисли и възгледи, които въздействат и пречат на хората, когато се опитват да практикуват истината, и те са изцяло негативни неща. Независимо доколко тези негативни мисли и възгледи са съгласно човешките представи и колко разумно звучат, те не идват от разбирането на Божиите слова, а още по-малко са познание за преживяване на Божиите слова. Вместо това те са породени от човешкия ум и изобщо не са в съгласие с истината. Следователно те са неща, свързани с негативността, негативни неща. Намерението на хората, които дават воля на негативността, е да намерят много обективни причини за неуспеха си да практикуват истината, така че да спечелят съчувствието и разбирането на другите хора. Тези негативни твърдения влияят и подкопават в различна степен инициативата на хората да практикуват истината и дори могат да спрат много от тях да практикуват истината. Тези последствия и негативни въздействия допринасят за това тези неща още по-заслужено да бъдат окачествявани като негативни, противопоставящи се на Бог и напълно враждебни на истината. Някои хора не могат да прозрат същността на негативността и смятат, че честата негативност е нещо нормално и че не оказва съществено влияние върху стремежа на хората към истината. Този начин на мислене е погрешен. В действителност тя има много голямо влияние и ако негативността на човека стане твърде тежка за понасяне, тя лесно може да го доведе до предателство. Това ужасно последствие е причинено не от нещо друго, а от негативността. И така, как трябва да се разпознава и разбира даването воля на негативността? Казано по-просто, даването воля на негативността означава да се подвеждат хората и да им се пречи да практикуват истината. То включва използването на меки тактики, на привидно нормални методи, за да се подвеждат и спъват хората. Това вредно ли е за тях? В действителност това е изключително вредно за тях. И така, даването воля на негативността е нещо негативно, то е заклеймено от Бог. Това е най-простото тълкуване на даването воля на негативността. И така, какъв точно е негативният компонент в даването воля на негативността? Кои неща са негативни и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху хората, да причинят смущения и да навредят на църковния живот? Какво включва негативността? Ако хората имат чисто възприемане на Божиите слова, дали думите, с които разговарят, ще съдържат някаква негативност? Ако хората имат отношение на истинско покорство към обстоятелствата, нагласени за тях от Бог, тогава познаването на тези обстоятелства ще съдържа ли някаква негативност? Когато споделят своето знание за преживяване с всички, то ще съдържа ли някаква негативност? Със сигурност не. По отношение на всичко, което се случва в църквата или около тях, ако хората са способни да го приемат от Бог, ако имат правилно отношение и могат да имат нагласа на търсене и покорство, тогава дали тяхното знание, разбиране и преживяване на случващото се ще съдържа някаква негативност? (Не.) Категорично не. Така погледнато в тези аспекти, тогава какво точно е негативност? Как може да бъде разбрана тя? Нима негативността не съдържа неща от следното естество — неподчинение, недоволство, оплаквания и негодувание от страна на хората? По-сериозните случаи на негативност включват също така съпротива, предизвикателно отношение и дори шумно протестиране. Изразяването на забележки, които съдържат тези елементи, може да се окачестви като даване воля на негативността. И така, ако се съди по тези проявления, когато човек дава воля на негативността си, има ли в сърцето му някакво покорство пред Бог? Със сигурност няма. Има ли готовност да се опълчи на плътта и да изкорени своята негативност? Не — няма нищо друго освен съпротива, непокорство и противопоставяне. Ако сърцата на хората са изпълнени с тези неща — ако сърцата им са превзети от тези негативни неща — тогава това ще породи съпротива, непокорство и предизвикателно отношение спрямо Бог. И ако нещата стоят така, дали хората все пак ще са способни да практикуват истината и да се покоряват на Бог? Няма да са способни. Всичко, което ще се случи, е, че ще се отдалечат от Бог и ще станат по-негативни, а може дори да се усъмнят в Бог, да се отрекат от Бог и да Го предадат. Това не е ли опасно? Всеки, който често е негативен, е способен да дава воля на негативността, а това означава да се противопоставя на Бог и да се отрича от Него. Поради това хората, които често дават воля на негативността, са склонни да предадат Бог и да Го напуснат по всяко време и на всяко място.

Ако се съди по значението на думата „негативност“, когато човек стане негативен, настроението му се понижава и той изпада в лошо състояние на духа. Настроението му е изпълнено с негативни елементи, липсва му нагласа за активен напредък и стремеж напред, липсва му положително, активно сътрудничество и търсене. Нещо повече, той не показва охотно покорство, а точно обратното — изпада в невероятно унило настроение. Какво представлява унилото настроение? Олицетворява ли то положителните аспекти на човешката природа? Означава ли то наличие на съвест и разум? Означава ли, че живеем с достойнство, че живеем в рамките на достойнството на човешката природа? (Не.) Ако то не представлява тези положителни неща, какво представлява тогава? Може ли да представлява липса на истинска вяра в Бог, както и липса на решителност и решимост на човека да се стреми към истината и активно да постига напредък? Може ли да представлява силно недоволство от настоящата ситуация и трудности и от затрудненото им разбиране, както и нежелание да се приемат фактите от настоящето? Може ли да представлява ситуация, в която сърцето на човека е изпълнено с неподчинение, с желание да предизвиква и с желание да избяга от настоящата ситуация и да я промени? (Да.) Това са състоянията, които хората проявяват, когато посрещат съответната ситуация с негативност. Накратко казано, независимо от всичко, когато хората са негативни, тяхното недоволство от настоящата ситуация и от това, което Бог е подредил, не е равнозначно на нещо толкова просто, като това просто да имат погрешни разбирания, да не разбират, да не възприемат или да не са способни да преживяват. Невъзприемането може да е въпрос на заложби или време, което е нормално проявление на човешката природа. Неспособността да преживяват може да се дължи и на някои обективни причини, но те не се считат за негативни неща. Някои хора също така са неспособни да преживяват, но когато се сблъскат с неща, които не разбират или не прозират, или с неща, които не са способни да възприемат или преживеят, те ще се молят на Бог и ще търсят Неговите желания, ще чакат Божието просветление и озарение и активно ще търсят от другите и ще разговарят с тях. Някои хора обаче са различни. Те нямат тези пътища на практикуване, нито имат такова отношение. Вместо да чакат, да търсят или да намерят някого, с когото да разговарят, те развиват погрешни разбирания в сърцата си и считат, че събитията и обстоятелствата, с които се сблъскват, не са съобразени с техните желания, предпочитания или фантазии, което води до неподчинение, недоволство, съпротива, оплаквания, предизвикателно отношение, шумни протести и други подобни негативни неща. След като са породили тези негативни неща, те не мислят много за тях, нито идват пред Бог да се молят и да размишляват, за да придобият познание за собственото си състояние и поквара. Те не четат Божиите слова, за да търсят Божиите желания, и не използват Божиите слова, за да разрешават проблеми, а още по-малко се допитват до другите и разговарят с тях. Вместо това те настояват, че това, в което вярват, е правилно и точно, таят в сърцата си неподчинение и недоволство и остават в капана на негативните емоции. Когато са в капана на тези емоции, те може да са способни да ги потискат и да им устоят за ден-два, но за по-дълъг период от време в умовете им се пораждат много неща, включително човешки представи и фантазии, човешка етика и морал, човешка култура, традиции и знания и т.н. Те използват тези неща, за да оценяват, изчисляват и разбират проблемите, с които се сблъскват, като напълно се оплитат в мрежата на Сатана, и по този начин възникват различни състояния на недоволство и неподчинение. От тези покварени състояния след това се появяват различни погрешни идеи и възгледи и тези негативни неща вече не могат да бъдат контролирани в сърцата им. След това те търсят възможности да излеят и да дадат воля на тези неща. Когато сърцата им са изпълнени с негативност, те казват ли: „Вътрешно съм изпълнен с негативни неща. Не бива да говоря безразсъдно, за да не вредя на другите. Ако ми се иска да говоря и не мога да се сдържа, ще говоря на стената или на нещо, което не разбира човешката реч“? Достатъчно добри ли са, за да направят това? (Не.) Какво правят тогава? Търсят възможности да имат публика, която да приеме техните негативни възгледи, забележки и емоции, и използват това, за да излеят от сърцата си различни негативни чувства като недоволство, неподчинение и негодувание. Те вярват, че по време на църковния живот е най-доброто време за даване воля на негативността и че това е добър повод да излеят своята негативност, недоволство и неподчинение, защото има много слушатели и думите им могат да повлияят на другите да станат негативни и да донесат неблагоприятни последствия за църковното дело. Разбира се, онези, които дават воля на негативността си, не могат да се сдържат дори зад кулисите. Те винаги изливат негативната си реч. Когато няма много хора, които да ги слушат как дават воля на негативността, те не намират това за вълнуващо, но когато всички се съберат, те се изпълват с енергия. Ако се съди по емоциите, състоянията и другите аспекти на онези, които дават воля на негативността, тяхната цел не е да помогнат на хората да разберат истината, да прозрат кое е истинско, да изчистят погрешните разбирания или съмненията относно Бог, да опознаят себе си и своята покварена същност или да разрешат проблемите си с непокорството и покварата, така че да не се бунтуват срещу Бог или да Му се противопоставят, а по-скоро да Му се покоряват. Техните цели по същество са две: от една страна, те дават воля на негативността, за да излеят собствените си емоции. От друга страна, те се стремят да въвлекат повече хора в негативността и в капана на съпротивата и шумните протести срещу Бог заедно със себе си. Поради това актът на даване воля на негативността трябва да бъде категорично спрян в църковния живот.

Б. Различните състояния и проявления на хората, които дават воля на негативността

1. Даване воля на негативността, когато се чувстват недоволни от това, че са освободени

В общи линии това са емоциите и проявленията на негативност. След като разговарях за тях, хората трябва да се сравняват с тях и да видят кои от техните модели на поведение, забележки и методи в реалния живот са проявления на даване воля на негативността и кои ситуации ги карат да изпадат в негативност, което води до даване воля на негативността. Кажете Ми при обичайни обстоятелства кои ситуации карат хората да бъдат негативни? Кои са най-често срещаните форми на негативност? (Когато някой е освободен от позицията си или когато е кастрен, той може да развие някаква негативност в сърцето си.) Да бъдеш освободен е един сценарий, а да бъдеш кастрен — друг. Защо освобождаването води до негативност? (Някои хора, след като бъдат освободени, нямат себепознание и смятат, че именно техният статус е довел до падението им. След това казват: „Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-тежко падаш“, като изразяват някои негативни възгледи. Те не възприемат чисто това, че са били освободени. Те са непокорни в сърцата си.) Вътре в тях има неподчинение и недоволство, които са негативни емоции. Оплакват ли се? (Да. Чувстват, че са понесли несгоди и са платили цена, че винаги са работили упорито, без да получат нищо добро в замяна, и въпреки това са били освободени. Затова казват: „Трудно е да си водач. Който стане водач, няма късмет. В крайна сметка всички биват освободени“.) Разпространяването на тези забележки е даване воля на негативността. Ако просто са непокорни и недоволни, без да го разпространяват, това все още не представлява даване воля на негативността. Ако от неподчинението и недоволството постепенно възникне настроение на оплакване и те не признават факта, че имат лоши заложби и са били неспособни да се справят с работата, а след това започнат да се аргументират с изкривената си логика, като по време на спора изказват всякакви твърдения, възгледи, оправдания, причини, обяснения, обосновки и т.н., тогава правенето на подобни забележки е равносилно на даване воля на негативността. Някои лъжеводачи, които са освободени заради това, че не вършат истинска работа, таят в сърцата си неподчинение и недоволство, без изобщо да имат покорство. Те винаги си мислят: „Да видим кой може да заеме мястото ми на водач. Другите не са по-добри от мен. Щом аз не мога да свърша работата, значи и те не могат!“. Какво ги прави непокорни? Те смятат, че заложбите им не са лоши и че са свършили много работа, но защо тогава са ги освободили? Това са вътрешните мисли на лъжеводачите. Те не размишляват, за да опознаят себе си и да видят дали действително са свършили някаква истинска работа, колко действителни проблема са разрешили или дали наистина са парализирали църковното дело. Рядко се замислят над тези неща. Не считат, че проблемът е в това, че им липсва истината реалност и че не могат да прозрат нещата. Те по-скоро считат, че след като са свършили много работа, не би трябвало да бъдат окачествявани като лъжеводачи. Това е основната причина за тяхното неподчинение и недоволство. Те винаги си мислят: „Много години съм изпълнявал дълга си, ставал съм рано и съм оставал до късно всеки ден, и заради кого? След като повярвах в Бог, оставих семейството си, отказах се от кариерата си и дори рискувах да бъда арестуван и хвърлен в затвора, за да изпълнявам дълга си. Колко несгоди съм понесъл! А сега казват, че не съм свършил истинска работа и просто ме освобождават — това е толкова несправедливо! Дори да нямам никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Ако не са несгоди, то е умора! С моите заложби и способности да плащам цена в работата си и ако все пак считат, че не отговарям на критериите и ме освободят, тогава мисля, че едва ли има водачи, които да отговарят на критериите!“. Дали с изричането на тези думи те дават воля на негативността? Има ли сред тези думи едно-единствено изречение, което да изразява покорство? Има ли дори намек за желание да се търси истината? Има ли някакъв самоанализ, като например: „Казват, че работата ми не отговаря на критериите, но какво точно ми липсва? Каква действителна работа не съм свършил? Какви проявления на лъжеводач показвам?“. Самоанализирали ли са се по този начин? (Не.) И така, какво е естеството на думите, които те казват? Оплакват ли се? Оправдават ли се? С каква цел се оправдават? Не е ли, за да придобият съчувствието и разбирането на хората? Не искат ли повече хора да ги защитят, да се оплачат от несправедливостта, която са понесли? (Да.) Тогава срещу кого протестират шумно те? Не спорят ли с Бог и не протестират ли шумно срещу Него? (Да.) Тяхната реч е оплакване от Бог, противопоставяне на Бог. Сърцата им са изпълнени с оплаквания, със съпротива и с непокорство. Не само това, но като дават воля на негативността си, те целят да накарат повече хора да ги разберат, да им съчувстват и да станат негативни като тях, да накарат повече хора да се оплакват от Бог, да се съпротивляват срещу Него и да Го предизвикват или да протестират шумно срещу Него, също като тях. Нима не дават воля на негативността си, за да постигнат тази цел? Тяхната цел е просто повече хора да узнаят за така наречената истина по въпроса и да накарат другите да повярват, че са онеправдани, че това, което са направили, е било правилно, че не е трябвало да бъдат освободени и че освобождаването им е било грешка. Те искат повече хора да застанат в тяхна защита. Чрез това се надяват да възстановят имиджа, статуса и репутацията си. Всички лъжеводачи и антихристи, след като бъдат освободени, дават воля на негативността си по този начин, за да спечелят съчувствието на хората. Нито един от тях не може да се самоанализира и да опознае себе си, да признае грешките си или да покаже истинско разкаяние и покаяние. Този факт доказва, че лъжеводачите и антихристите са все хора, които не обичат истината, и изобщо не я приемат. И така, след като са разкрити и отстранени, те не могат да опознаят себе си чрез истината и чрез Божиите слова. Никой не ги е видял да се разкайват или да имат истинско себепознание, нито ги е видял да показват истинско покаяние. Изглежда, че те никога няма да придобият себепознание или да признаят грешките си. Ако се съди по този факт, освобождаването на лъжеводачите и антихристите е напълно уместно и съвсем не е несправедливо. Въз основа на пълната липса на самоанализ и себепознание, както и на липсата на всякакво разкаяние, е очевидно, че техният нрав на антихристи е тежък и че те изобщо не обичат истината.

Някои лъжеводачи, след като бъдат освободени, изобщо не признават грешките си, не търсят истината, не се самоанализират и не се опознават. Те ни най-малко нямат сърце или нагласа за покорство. Вместо това разбират погрешно Бог и се оплакват, че Бог се отнася несправедливо с тях, като си блъскат главата да намерят различни оправдания и причини, за да се оправдаят и защитят. Някои дори казват: „Никога преди не съм искал да бъда водач, защото знаех, че това е трудна работа. Ако се справяш добре, не те награждават, а ако не се справяш добре, те освобождават и ставаш печално известен, отхвърлен от братята и сестрите и оставаш без абсолютно никакво достойнство. Как може някой да покаже лицето си след това? Сега, когато ме освободиха, съм още по-убеден, че не е лесно да бъдеш водач или работник. Това е тежка и неблагодарна работа!“. Какво означава твърдението „да бъдеш водач или работник е тежка и неблагодарна работа“? В него предава ли се някакво намерение да се търси истината? Не се ли получава така, че те са започнали да мразят факта, че Божият дом е подредил да бъдат водачи или работници, и сега използват този вид твърдение, за да подведат другите? (Да, така е.) Какви са последствията, до които може да доведе това твърдение? По този въпрос умът, мисленето, възприемането и разбирането на повечето хора ще бъдат повлияни и смутени от тези думи. Това е последствието, до което даването воля на негативността води хората. Например, ако ти не си водач и чуеш това, ще се стреснеш и ще си помислиш: „Не е ли вярно! Не трябва да ме избират за водач. Ако ме изберат, ще трябва бързо да намеря всякакви причини и оправдания, за да откажа, ще кажа, че ми липсват заложби и не мога да върша работата“. Някои, които са водачи, също са засегнати от това твърдение и си мислят: „Колко ужасяващо! Дали в бъдеще и аз ще се сблъскам със същия резултат като тях? Ако нещата ще се развият по този начин, категорично отказвам да бъда водач“. Тези негативни емоции и това негативно, неблагоприятно твърдение смущават ли хората? Те несъмнено причиняват смущения. Независимо кой е човекът, дали е с добри или с лоши заложби, когато чуе тези думи, той неволно ще ги възприеме на първо място и те ще заемат доминираща позиция в съзнанието му и ще го засегнат в различна степен. Какви са последствията от това, че е засегнат? Повечето хора няма да са способни да се отнесат правилно към въпроса за това да са водачи и да са освободени от водачеството, и няма да имат отношение на покорство. Вместо това ще имат сърце, което винаги разбира погрешно Бог и се предпазва от Него, ще развият негативни емоции по отношение на този въпрос и ще бъдат особено чувствителни и уплашени, когато въпросът бъде споменат. Когато хората проявяват тези модели на поведение, не са ли попаднали те в изкушението и подвеждането на Сатана? Ясно е, че те са подведени и смутени от хората, които дават воля на негативността. Тъй като нещата, които изричат хората, които дават воля на негативността, произтичат от покварения им нрав и от Сатана, и понеже те нямат разбиране на истината или прозрение за преживяване, придобито чрез покоряване на средата, която Бог е нагласил, онези, които ги чуват, са смутени в различна степен. Негативността, на която хората дават воля, причинява някакъв неблагоприятен, смущаващ ефект върху всички. Някои, които активно търсят истината, ще бъдат по-малко засегнати. Други, без никаква съпротива, няма как да не бъдат разтревожени и дълбоко засегнати, дори да знаят, че думите са погрешни. Независимо какво казва Бог, как разговаря по въпроса или какви изисквания има, те пренебрегват всичко това и вместо него имат предвид думите на онези, които дават воля на негативността си, като винаги се предупреждават да не отслабват бдителността си, сякаш тези негативни твърдения са техният защитен чадър, техният щит. Независимо какво казва Бог, те не могат да се избавят от своята предпазливост и погрешно разбиране. Тези хора, които нямат навлизане в истината или в Божиите слова и които не разбират истината реалност, нямат проницателност за тези негативни твърдения и не им се съпротивляват. В крайна сметка те се оказват възпирани и обвързани от тези негативни твърдения и не могат повече да приемат Божиите слова. Не са ли претърпели вреда от това? До каква степен са претърпели вреда? Те не могат да възприемат или да разберат Божиите слова, а вместо това смятат негативните думи, думите на недоволство, неподчинение и оплакване, изразени от хората, за положителни неща, смятат ги за свои лични девизи, които трябва да пазят близо до сърцата си, и ги използват, за да направляват живота си, да се противопоставят на Бог и да пренебрегват Неговите слова. Не са ли попаднали те в мрежата на Сатана? (Да.) Тези хора неволно са уловени в мрежата на Сатана и са заловени от Сатана. Негативните твърдения, които тези хора изразяват по такъв прост въпрос като освобождаването от дадена длъжност, въпреки това имат огромно въздействие върху другите. За това има първопричина: онези, които приемат тези негативни твърдения, вече са били пълни с представи и фантазии — и дори с някои погрешни разбирания и предпазливост — относно това да си водач. Въпреки че тези погрешни разбирания и предпазливост не са били напълно оформени в съзнанието им, след като чуят тези негативни твърдения, те са още по-убедени, че предпазливостта и погрешните им разбирания са правилни. Те считат, че имат още повече основания да вярват, че да си водач носи със себе си много нещастия и не много добри неща и че в никакъв случай не бива да стават водачи или работници, за да избегнат освобождаване и отхвърляне заради допуснати грешки. Не са ли били напълно подведени и повлияни от онези, които дават воля на негативността си? Само негативните твърдения, изразени от човек, който е бил освободен, както и чувството му на неподчинение и недоволство, могат да причинят толкова значителни въздействия и вреди за хората. Какво мислите — сериозен ли е въпросът, че негативните емоции, на които хората дават воля, са изпълнени с атмосфера на смърт? (Да, сериозен е.) Кое го прави толкова сериозен? Това, че по перфектен начин отговаря на дълбоко вкоренената предпазливост и погрешно разбиране на хората по отношение на Бог, като същевременно отразява състоянията им на погрешно разбиране на Бог и съмнение в Бог, както и вътрешното им отношение към Него. Следователно твърденията, разпространявани от онези, които дават воля на негативността си, директно удрят по жизненоважните точки на хората и те ги приемат напълно, и попадат напълно в мрежата на Сатана дотолкова, че не могат да се освободят. Това добро или лошо нещо е? (Лошо.) Какви са последствията от това? (То кара хората да предават Бог.) (То кара хората да се пазят от Бог и да го разбират погрешно, да се отдалечават от Бог в сърцата си, да подхождат негативно към дълга си и да се страхуват да приемат важни поръчения. Те се задоволяват с изпълнението на обикновен дълг и така пропускат много възможности да бъдат усъвършенствани.) Може ли такива хора да бъдат спасени? (Не.)

Преди две хиляди години Павел изложи много възгледи и написа много писма. В тези писма той изрече много заблуди. Тъй като на хората им липсва проницателност, онези, които четяха Библията през последните две хиляди години, приемаха предимно мислите и възгледите на Павел, а оставяха настрана словата на Господ Исус, не приемаха истините от Бог. Могат ли тези, които приемат мислите и възгледите на Павел, да дойдат пред Бог? Могат ли да приемат Неговите слова? (Не.) Ако не могат да приемат Божиите слова, могат ли те да се отнасят към Бог като към Бог? (Не.) Когато Бог дойде и застане пред тях, могат ли те да разпознаят Бог? Могат ли да Го приемат като свой Бог и Господ? (Не.) Защо не могат? Погрешните мисли и възгледи на Павел са изпълнили сърцата на хората и са създали всевъзможни теории и поговорки. Когато хората ги използват, за да оценяват Бог, Неговото дело, Неговите слова, Неговия нрав и Неговото отношение към хората, те вече не са покварени човешки същества от обикновен, прост тип, а застават срещу Бог, проучват Го внимателно и Го анализират, и стават враждебни към Него. Може ли Бог да спаси такива хора? (Не.) Ако Бог не ги спаси, ще имат ли те все още възможност да получат спасение? Божието предопределение и избор са дали на хората възможност, но ако след Божието предопределение и избор пътят, който хората изберат, е този, в който следват Павел, дали тази възможност за спасение все още съществува? Някои хора казват: „Аз бях предопределен и избран от Бог, затова вече съм в безопасната зона. Определено ще бъда спасен“. Издържат ли тези думи? Какво означава да бъдеш предопределен и избран от Бог? Означава, че си станал кандидат за спасение, но дали ще бъдеш спасен, зависи от това колко добре се стремиш и дали си избрал правилния път. Дали накрая всички кандидати ще бъдат избрани и спасени? Не. По същия начин, ако хората приемат чувствата като непокорство, недоволство и оплакване, или забележките, мислите и възгледите, изразени от онези, които дават воля на негативността, и сърцата им са изпълнени и обладани от тези негативни неща, това не означава, че те просто са съгласни донякъде с тях — това означава, че ги приемат напълно и искат да живеят според тях. Когато хората живеят според тези негативни неща, какво става взаимоотношението им с Бог? То се превръща в антагонистично взаимоотношение. Това не е взаимоотношението между Създателя и сътворените същества, нито е взаимоотношението между Бог и поквареното човечество, и със сигурност не е взаимоотношението между Бог и онези, които получават спасение. Вместо това то се превръща във взаимоотношение между Бог и Сатана, между Бог и Неговите врагове. Така че това дали хората могат да получат спасение се превръща във въпросителна, в неизвестност. Негативните твърдения, направени от онези, които са били освободени, са изпълнени с оплаквания, погрешни разбирания, оправдания и защити. Те дори казват някои неща, които подвеждат и привличат хората към тях. След като чуят тези твърдения, хората развиват погрешно разбиране и предпазливост по отношение на Бог и дори се отдалечават от Него и Го отхвърлят в сърцата си. Затова когато такива хора дават воля на негативността си, те трябва незабавно да бъдат ограничени и спрени. Тяхната неспособност да приемат от Бог ситуациите, които преживяват, да търсят истината и да се покоряват на Бог, е техен личен проблем и не бива да им се позволява да засягат другите. Ако не могат да го приемат, нека да го смелят и разрешат постепенно. Но ако дават воля на негативността си и засягат и смущават нормалното навлизане на другите хора, трябва да бъдат спрени и ограничени своевременно. Ако не могат да бъдат ограничени и продължават да дават воля на негативността си, за да подвеждат и привличат хората на своя страна, тогава трябва да бъдат незабавно премахнати. Не бива да им се позволява да продължават да смущават църковния живот.