В. Принципите и пътищата за изкореняване на представите

Все още има някои неща, свързани с разпространяването на представи, за които трябва да разговаряме. Някои хора казват: „По време на църковния живот трябва да практикуваме разобличаване и разнищване, когато става въпрос за разпространяването на представи, и да го ограничаваме. В хода на вярата в Бог обаче сме склонни да развиваме различни представи. Това е нещо извън нашия контрол. Затова когато става въпрос за представи, какъв път на практикуване трябва да следваме, така че да можем да практикуваме точно и да не причиняваме смущения и прекъсвания по време на църковния живот, да не влияем пагубно на другите или да не причиняваме загуби в живота на други хора? Какъв е уместният начин да се действа?“. Не е ли факт, че хората имат представи? Не е ли това неизбежно? (Да, така е.) Някои хора казват: „Само онези, които не се стремят към истината, ще развият представи.“ Правилно ли е това твърдение? Само отчасти е правилно. Онези, които се стремят към истината, също могат понякога да развият представи за Бог, когато се сблъскат с особени ситуации, защото преди хората да разберат истината и Божиите намерения и преди да имат познание за Бог, те ще развият някои представи за Божиите слова и за Божието дело. Тези представи са някакви погрешни човешки идеи, които не съответстват на истината. Някои представи може да съответстват на морала, философията, традиционната култура, етичните теории и т.н. и на пръв поглед тези идеи може да изглеждат правилни. Те обаче просто не съответстват на истината и са в противоречие с нея. Това е факт. Как хората трябва да се изправят пред тези представи? Преди да се стремят към истината, те вече носят със себе си много представи. Това са присъщи представи. По време на процеса на стремежа към истината у хората ще се породят доста нови представи поради промяната на средата и различните условия. Това са придобити представи. И двата вида представи са неща, пред които хората трябва да се изправят в пътуването си на вярата в Бог. И така, има ли решение за изкореняване на представите? Съществува ли път на практикуване? Някои казват: „С това е лесно да се справим. Можем да се опълчим на присъщите ни представи. Не е необходимо да им обръщаме никакво внимание. Сигурни сме, че в процеса на стремежа към истината тези представи постепенно ще бъдат изкоренени и премахнати, щом разберем истината. Що се отнася до придобитите представи, ние се уповаваме на Бог, за да ги изкореним, и освен това не сме възпирани от тях. Поради това досега не сме създали в сърцата си представи, които биха могли да доведат до такива неща като съпротива, заклеймяване или хулене на Бог“. Какъв е този метод на практикуване, този начин на изправяне пред представите и справяне с тях? Може ли с него да се изкоренят представите? Има ли той недостатъци? Активно и положително ли е това отношение към представите? (Не.) Има ли това отношение каквото и да било положително въздействие върху хората? Ако използваш пасивен метод, при който пренебрегваш тези представи, запазваш ги в най-скритите кътчета на сърцето си, потискаш ги и се молиш, когато се проявят, а след това ги считаш за изкоренени, справяш се с тях по същия начин, когато се появят отново, и след това не мислиш за тях и се държиш така, сякаш те не са проблем, и вярваш, че „във всеки случай Богът, в когото вярвам, все още е моят Бог, аз все още съм Божие сътворено същество и Бог все още е моят Създател, това не се е променило“ — това ли е най-ефективният начин да се изкоренят представите? По този начин постига ли се положителен резултат? С този вид практикуване изкореняват ли се напълно представите из основи? Очевидно не. Независимо дали са големи или малки, независимо дали са много или малко, докато тези представи съществуват в сърцата на хората, те ще оказват някакво негативно въздействие върху навлизането им в живота и върху връзката им с Бог и ще причиняват смущения. Особено когато хората са слаби, когато се сблъскват със среда, която не могат да преодолеят, когато не разбират Божиите намерения, когато нямат път за практикуване и не знаят как да удовлетворят Бог, когато чувстват, че нямат надежда за спасение, тези представи бързо се появяват вътре в тях, завладяват мислите им, настаняват се в сърцата им и дори могат да повлияят на оставането или напускането им, както и на пътя, който избират. Може да се окаже, че има представа, от която никога не си се интересувал и която никога не те е засягала или поваляла — винаги си вярвал, че ти си нейният господар, че можеш да я контролираш — но след като преживееш определен провал, освобождаване от длъжност или отстраняване, или строго дисциплиниране и укор от Бог, или дори когато се почувстваш така, сякаш си паднал в бездънна пропаст, в този момент тази представа вече не е просто нещо второстепенно за теб. Дори ако я пренебрегнеш, тя може да смущава и подвежда мислите ти, дори да завладее мислите и възгледите ти, отношението ти към Бог и вярата ти в Бог. Ако нямаш подходящ метод или принцип на практикуване, за да се справиш с тези представи, или ако нямаш ясно разбиране за тях, те периодично ще влияят на навлизането ти в живота или на непосредствения ти избор. Те дори могат да повлияят на връзката ти с Бог и на отношението ти към Бог. И така, когато се сблъскат с различни представи, които възникват в някакъв контекст, какво отношение и какъв метод трябва да възприемат хората, за да се изправят срещу тях и да се справят с тях, така че да избегнат вреди и да постигнат положителен резултат? Това е въпрос, за който определено трябва да се разговаря.

Хората, които живеят в плът, имат свободна воля и свободни мисли. Независимо дали са образовани, какви са заложбите им или какъв е полът им, щом имат мисли, те ще създават представи. Ако една представа владее твоя покварен нрав, ти ще предизвикаш Бог заради тази представа. Следователно проблемът с хората, които имат представи, трябва да бъде разрешен. Не само хората, които разпространяват представи, създават представи. Те просто разпространяват своите представи, като безразсъдно се противопоставят на Бог и разпространяват различни възгледи и оценки за Него. Но нима тези, които не разпространяват представи, нямат такива? Всеки човек има представи. Това е факт. Разликата е, че онези, които умишлено разпространяват представи, имат природа същност, която изпитва присъща неприязън към истината. Понеже те не приемат истината и дори вярват, че техните представи са правилни и напълно съответстват на истината, ако представите им противоречат на истината, те избират да приемат своите представи, а не истината. Ето къде се провалят и защо биват ограничавани и заклеймявани. Тогава защо обикновените, нормалните хора не биват заклеймявани, когато създават представи? Това е така, защото повечето от тях говорят и действат рационално и в сърцето си знаят, че човешките представи не съответстват на истината и са неправилни. Макар че не могат веднага да изкоренят представите си, те са готови да ги изоставят. Когато изберат да приемат истината, вътрешните им представи се заменят и изкореняват от истината. Те се избавят от своите представи и вече не се влияят, не са ограничавани или завладени от тях. Така че тези хора, въпреки че имат представи, не ги разпространяват. Те все пак могат да изпълняват нормално дълга си, да следват нормално Бог, да приемат Божиите слова и Божието дело, да се покоряват на Божието върховенство и на Божиите подредби и да се покоряват на Божието спасение. Те винаги признават, че са сътворени същества, а Бог е Създателят. Независимо какви представи таят в сърцата си, те могат да поддържат нормална връзка с Бог, да поддържат връзка между едно сътворено същество и Създателя, да се въздържат от това да се откажат от дълга си, да се въздържат от това да изоставят Божието име и вярата им в Бог остава непроменена. Дори така да стоят нещата, ако представите никога не бъдат изкоренени, те все пак могат да погубят хората и да доведат до тяхното унищожение. Затова все още трябва да разговаряме за това как най-добре да се изправяте пред представите и да ги изкорените.

Кое според вас се изкоренява по-лесно: присъщите представи, които хората имат отпреди да повярват в Бог, или представите, които хората развиват в специална среда и обстановка, след като повярват в Бог? (Присъщите представи се изкореняват по-лесно.) Фантазиите и представите, които хората имат за Бог, когато за пръв път започват да вярват в Него, се изкореняват по-лесно, докато представите, които развиват, докато преживяват Божието дело, след като са повярвали в Него, не се изкореняват толкова лесно — това е теоретично твърдение, но в крайна сметка то не е съобразено с фактите. Какво означава „теоретично“? Означава, че този вид заключения се извеждат от хората въз основа на философията и логиката. След като хората за пръв път започват да вярват в Бог и разберат истината за виденията, някои от техните представи отпадат и се изкореняват. В действителност това изкореняване се постига само на доктринално ниво. Изглежда така, сякаш тези представи са изкоренени, но много от представите, които хората развиват, докато следват Бог, са свързани с присъщите им представи. Теоретично от тези два вида представи присъщите представи се изкореняват по-лесно, но фактически, щом хората могат да приемат истината и да обичат положителните неща, щом достигнат до разбиране на истината, и двата вида представи се изкореняват лесно. Например някои от вас казват, че присъщите представи се изкореняват по-лесно, но може да срещнете хора с изопачени възприемания, които са много упорити и се втренчват в маловажни детайли, които се ровят в Библията, в духовните класици и в тълкуванията на библейските тълкуватели. Тези хора ти повтарят нещата, които намират, и независимо как общуваш с тях за истината, те не я приемат. Не могат да приемат чистите проповеди, истината или правилните думи. Не възприемат тези неща, когато ги чуят. От една страна, има проблем със способността им да възприемат. От друга страна, те не обичат положителните неща или истината, а вместо това обичат да упорстват и да се втренчват в маловажни детайли, да си играят с езика, и обичат теориите и теологията. Могат ли такива хора да се избавят от представите си? (Не.) Ако се съди по фактите, по нрава и предпочитанията на такива хора, те не могат да приемат истината. Първоначалните представи на хората всъщност са много плитки и повърхностни, те се изкореняват много лесно. Ако даден човек има нормално мислене и нормална способност за възприемане, когато разговаряш с него за истината относно виденията, стига да я разбере, той лесно може да се избави от представите си. Но има един тип хора, които нямат нормално мислене, не могат да възприемат истината и не приемат истината. Могат ли такива хора да се избавят от представите си? (Не.) Затова представите на такива хора се изкореняват трудно. Ако човек има нормален разум и е способен да приеме истината, тогава каквито и представи да си създава за Бог след като повярва в Бог, и в каквато и среда или контекст да възникват тези представи, той не спори с Бог. Той казва: „Аз съм човек, имам покварен нрав, моето мислене и моите действия може да са погрешни. Бог е истината, Бог никога не греши. Независимо колко разумни са мислите ми, те все пак са човешки мисли, идват от човек и не са истината. Ако противоречат на Божиите слова или на истината, тогава тези мисли, колкото и да са разумни, са погрешни“. Възможно е в момента той да не знае с какво точно са погрешни тези представи, така че как да практикува? Да практикува покорство, да не е упорит, да не се втренчва в определени детайли, да се избави от въпроса и да вярва, че един ден Бог ще му го разкрие. Някой го пита: „Ами ако Бог не му го разкрие?“. Той отговаря: „Тогава ще се покоря завинаги. Бог никога не греши и това, което Той върши, никога не е грешно. Ако това, което Бог върши, не отговаря на човешките представи, това не означава, че Бог греши, а че хората не могат да го възприемат или да го разберат. Следователно това, което хората най-вече трябва да правят, е да не проучват внимателно, да не мислят постоянно за своите представи и да не ги използват, за да търсят недостатъци на Бог, да не използват своите представи като причина и оправдание да не се покоряват на Бог и да Му се противопоставят“. Ето как се отнася към своите представи. Дали този вид практикуване е практикуване на истината? Това наистина е практикуване на истината. Когато развиват представи, този тип хора не сравняват Бог с тях и не ги използват, за да проучват внимателно Бог, за да проверяват дали Бог е истински и дали съществува. Вместо това те се избавят от представите си и се стремят да приемат истината и да опознаят Бог. Но въпреки че полагат всички усилия да опознаят Бог, те все пак не могат да Го опознаят. Какво правят тогава? Въпреки това се покоряват. Те казват: „Бог никога не греши. Бог винаги е Бог. Бог е Този, Който изразява истината. Бог е източникът на истината“. Когато се занимават с тези представи, те първо поставят Бог в позицията на Бог, а себе си — в позицията на сътворени същества. Следователно, дори да не са загърбили представите си или да не са ги изкоренили, отношението им на покорство пред Бог не се променя. Това отношение ги защитава и им позволява да останат признати от Бог като сътворени същества пред Него. И така, лесно ли се изкореняват представите на такива хора? (Да.) Как се постига това? Да предположим, че когато се сблъскат с някаква ситуация, те говорят по този начин: „Да кажеш, че всичко, което бог прави, е истина и е правилно, че бог е всемогъщ и не може да греши — не е ли това неправилно? Въпреки че се казва, че бог не може да прави грешки, това е само теоретично твърдение. Всъщност има някои неща, които бог прави, които са невнимателни и които не са съобразени с човешките чувства. Мисля, че това не е съвсем правилно. По отношение на нещата, които не са съвсем правилни, не е нужно да им се покорявам или да ги приемам, нали? Въпреки че не отричам божието име или неговата идентичност, представите, които сега развих, ми дадоха повече прозрение и по-добро разбиране за бог — бог също прави някои неща погрешно и има моменти, когато допуска грешки. Затова оттук нататък няма да вярвам, когато хората казват, че бог е праведен, съвършен и свят. Ще поставям малък въпросителен знак на тези твърдения. Въпреки че бог е създателят и аз мога да приема неговото върховенство, в бъдеще трябва да приемам избирателно и не мога да се покорявам объркано и сляпо. Ами ако се покоря погрешно? Няма ли да претърпя загуба? Не мога да бъда човек, който се покорява глупаво“. Ако се отнасят към представите и към Бог по този начин, могат ли лесно да се избавят от своите представи? Дали този вид практикуване е практикуване на истината? (Не.) Дали връзката между тях и Бог не става проблемна? Не проучват ли те внимателно и непрекъснато Бог? Бог се е превърнал в обект на тяхната внимателна проверка, а не във Върховният владетел, който управлява съдбата им. Макар че признават, че са сътворено същество под господството на Създателя, това, което правят, не е изпълнение на дълга и отговорностите на сътворено същество. Те не се отнасят към Създателя от същинската си позиция на сътворено същество, а вместо това застават в опозиция на Създателя, внимателно проучват Създателя и анализират действията и поведението Му, като избират дали да се покорят и да приемат въз основа на собствената си преценка. Това отношение и този начин на практикуване ли са проявленията, които трябва да има човек, който приема истината? Могат ли да се изкоренят техните представи? (Не, не могат да се изкоренят.) Те никога не могат да се изкоренят. Това е така, защото връзката им с Бог е изкривена. Това не е нормална връзка, не е връзка между едно сътворено същество и Създателя. Те се отнасят към Бог като към обект на внимателна проверка, постоянно го проучват внимателно. Приемат онова, което считат за правилно и добро, но вътрешно се съпротивляват и спорят с Бог за онова, което не отговаря на човешките представи и фантазии или на човешките предпочитания, и се отчуждават от Бог. Дали такъв човек приема истината? На пръв поглед, в отсъствието на каквито и да било инциденти и без никакви представи за Бог, той може да се покори на словата, които Бог изрича. Но щом развие представи, неговото покорство изчезва. То не се вижда никъде и не може да бъде приведено в действие. Какво става в тази ситуация? Ясно е, че той не е човек, който практикува истината. Той не приема Бог като източник на истината или като самата истина. За хората, които не приемат истината, е трудно да се избавят от представите си или да ги изкоренят, независимо кога възникват тези представи.

Ако се съди по съдържанието на горното общение, кой вид представа според вас е по-лесно да се изкорени? Това зависи от ситуацията. Представите на онези, които могат да приемат истината, които имат разум и са правилните хора, се изкореняват лесно, независимо кога възникват те. Представите на онези, които не могат да приемат истината, се изкореняват трудно, независимо кога възникват те. Някои хора вярват в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, но дори сега нищо от това, което казват, не отговаря на истината. Всичко е само думи, доктрини и човешки представи. Те изобщо не разбират никаква истина — могат ли да се избавят от своите представи, когато те възникнат? Трудно е да се каже. Ако не приемат истината, няма да са способни да се избавят от представите си. Неизбежно е хората да имат представи. Умът на всеки може да породи различни представи по всяко време, независимо дали са присъщи или придобити. В сърцата на всички има представи, колкото и години да вярват в Бог. Така че какво трябва да се направи? Дали този проблем просто е неразрешим? Той може да бъде разрешен. Има няколко принципа, които трябва да запомните. Тези принципи са от решаващо значение. Когато се сблъскате с такива ситуации, практикувайте според тези принципи. След като практикуваш известно време, ще видиш резултати и ще навлезеш в истината реалност. Когато възникнат представи, независимо каква е представата, първо разсъждавай и анализирай в сърцето си дали това мислене е правилно. Ако ясно почувстваш, че това мислене е неправилно, че е изопачено и богохулствено, тогава незабавно се помоли на Бог и поискай от Бог да те просветли и да те напътства да осъзнаеш същността на този проблем, а след това обсъди разбирането си по време на събиране. Докато придобиваш разбиране и преживяваш нещата, съсредоточи се върху изкореняването на представите си. Ако практикуването по този начин не постигне очевидни резултати, трябва да разговаряш за този аспект на истината с някого, който разбира истината, да се стремиш да придобиеш помощ от другите и решения от Божиите слова. Чрез Божиите слова и чрез преживяванията си постепенно ще потвърдиш, че Божиите слова са правилни, и ще осъзнаеш големите резултати по отношение на въпроса за изкореняването на собствените ти представи. Като приемеш и преживяваш такива слова и делото от Бог, най-накрая ще разбереш Божиите намерения и ще имаш известно познание за Божия нрав, което ще ти даде възможност да се избавиш от своите представи и да ги изкорениш. Ти вече няма да разбираш Бог погрешно или да се предпазваш от Бог, нито ще предявяваш неразумни изисквания. Това се отнася за лесно изкоренимите представи. Но има и друг вид представи, които са трудни за разбиране и изкореняване от хората. По отношение на представите, които са трудни за изкореняване, има един принцип, който трябва да спазвате: не ги изразявайте и не ги разпространявайте, защото изразяването на такива представи не носи нищо добро на другите. Това е факт на предизвикване на Бог. Ако разбираш естеството на разпространяването на представи и последствията от него, най-добре е сам ясно да ги прецениш и да се въздържаш от необмислени изказвания. Ако кажеш: „Чувствам се ужасно да сдържам думите си в църквата. Имам чувството, че мога да се пръсна“, ти все пак трябва да обмислиш дали разпространяването на тези представи е наистина ползотворно за Божиите избраници. Ако не е ползотворно и може да накара другите да имат представи за Бог или дори да предизвикат и да съдят Бог, не вредиш ли на Божиите избраници? Ти вредиш на хората. Това не е по-различно от разпространяването на чума. Ако наистина имаш разум, по-скоро би предпочел сам да понесеш болката, отколкото да разпространяваш представи и да вредиш на другите. Ако обаче ти е мъчително да сдържаш думите си, трябва да се помолиш на Бог. Ако проблемът се разреши, това не е ли нещо добро? Ако с представите си съдиш и разбираш погрешно Бог, дори когато Му се молиш, тогава само си навличаш неприятности. Трябва да се молиш на Бог така: „Боже, имам тези мисли и искам да се избавя от тях, но не мога. Моля Те, дисциплинирай ме, разкрий ме чрез различни видове среди и ми позволи да осъзная, че представите ми са погрешни. Независимо как ще ме дисциплинираш, готов съм да го приема“. Тази нагласа е правилна. След като се помолиш на Бог с тази нагласа, няма ли да се почувстваш по-малко задушен? Ако продължиш да се молиш и да търсиш, да получаваш просветление и озарение от Бог, да разбираш Божиите намерения и сърцето ти да става светло, вече няма да се чувстваш задушен. Дали тогава проблемът няма да бъде разрешен? Твоите представи, съпротива и непокорство срещу Бог в повечето случаи ще изчезнат. Най-малкото няма да изпитваш нужда да ги изразяваш. Ако това все още не работи и проблемът не е напълно разрешен, намери някого с преживяване, който да ти помогне да изкорениш представите си. Помоли го да намери няколко пасажа от Божиите слова, свързани с изкореняването на представите, които имаш, и ги прочети десетки или стотици пъти. Може би твоите представи ще бъдат напълно изкоренени. Някои може да кажат: „Ако изразя представите си по време на събиране с братята и сестрите, това ще бъде разпространяване на представи, така че не мога да го направя. Но се чувствам ужасно, че ги задържам в себе си. Мога ли да говоря за тях със семейството си?“. Ако членовете на семейството ти също са братя и сестри по вяра, изразяването на тези представи сред тях също би ги смутило. Уместно ли е това? (Не.) Ако това, което казваш, би имало пагубно въздействие върху другите, ако би им навредило и би ги подвело, категорично не бива да го казваш. Вместо това се моли на Бог да разреши въпроса. Щом се молиш, ядеш и пиеш Божиите слова с благочестиво сърце, със сърце, което е гладно и жадно за праведност, твоите представи могат да бъдат изкоренени. Божиите слова съдържат цялата истина. Те могат да разрешат всеки проблем. Зависи само от това дали можеш да приемеш истината и дали си готов да практикуваш Божиите слова, както и дали можеш да се избавиш от собствените си представи. Ако вярваш, че Божиите слова съдържат цялата истина, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да разрешиш проблемите, когато възникнат. Ако, след като си се молил известно време, все още не се чувстваш просветлен от Бог и не си получил ясни слова от Бог какво да правиш, но несъзнателно твоите представи вече не ти въздействат вътрешно, не смущават живота ти, постепенно изчезват, не засягат нормалната ти връзка с Бог и, разбира се, не засягат изпълнението на дълга ти, тогава тази представа не е ли изкоренена в общи линии? (Да, така е.) Това е пътят на практикуване.