Б. Как да се отнасяме към хората, които разпространяват представи

Какви са последствията, когато някой в църквата разпространява представи и недоволство от Бог? Засяга ли то пряко резултатите на църковния живот? Смущава ли нормалния църковен живот и работата на църквата? (Да.) Това се отразява на вярата на хората в Бог и влияе на способността им да изпълняват нормално дълга си. Поради това онези, които разпространяват представи, трябва да бъдат ограничавани. Дори ако споменават такива неща само от време на време, те трябва да бъдат ограничавани и разпознавани. Вижте какъв тип човешка природа имат, дали това, че разпространяват представи, се дължи на временен негативизъм и слабост, или се дължи на проблем с тяхната природа същност — дали системно не се стремят към истината и умишлено разпространяват представи, за да подвеждат повече хора и да смущават църковния живот и да му вредят. Ако това е само случаен негативизъм и слабост, достатъчно е да ги подкрепите и да им помогнете чрез общение за истината. Ако не се вслушват в съветите и продължават да разпространяват представи и да смущават църковния живот — дори да предизвикват негативизъм и слабост у другите, като засягат способността им да изпълняват нормално дълга си — тогава това означава, че са слуги на Сатана и трябва да бъдат премахнати според принципите. Защо да не им се даде още един шанс? Смятате ли, че такива хора са неверници? (Да.) Независимо каква е тяхната човешка природа, такива хора са неверници. Неверниците са като плевелите сред житото — те трябва да бъдат изтръгнати. Ако показват само някои от проявленията на неверниците и не са причинили смущения в църковния живот, ако все още могат да служат като приятели на църквата и да ѝ служат, можете да ги оставите на мира. Но онези, които постоянно разпространяват представи, винаги изразяват възгледите и забележките на неверниците. Те не казват нещата случайно. Целта им е да подстрекават, да подвеждат и да привличат повече хора да се отдалечат от Бог. Намерението им е следното: „Ако не мога да придобия благословии, няма да вярвам повече. Никой от вас не бива да се надява да придобие благословии и вие също не бива да вярвате! Ако продължавате да вярвате, какво ще стане, ако постоянствате и в крайна сметка някой ден придобиете благословии — това няма ли да ме постави в трудно положение? Как бих могъл да се чувствам вътрешно балансиран тогава? Това няма да стане. За да не съжалявам в бъдеще, ще ви смущавам и ще разколебая вярата ви, ще ви накарам да се отдалечите от бог, да предадете бог и да напуснете църквата заедно с мен — така би било най-добре“. Това е тяхната цел. Не трябва ли такива неверници да бъдат премахнати? (Да, трябва.) Те трябва да бъдат премахнати. Ако някои неверници престанат да вярват, църквата просто ще си прибере обратно техните книги с Божиите слова и ще ги зачеркне. Има и други неверници, които имат някакви положителни чувства относно вярата в Бог и към вярващите. Те не играят положителна роля в църквата. Просто от време на време помагат като приятели на църквата. Такива хора, въпреки че не се стремят към истината и не разговарят за нея, не разпространяват представи и не смущават църковния живот. Щом могат да служат, трябва да им се позволи да останат в църквата, и не е необходимо да бъдат премахнати. Към онези неверници, които постоянно разпространяват представи обаче, не бива да се проявява никаква милост. Те разпространяват своите представи и погрешни разбирания за Бог, смущават църковния живот и причиняват прекъсвания и смущения в делото на църквата. Тези неверници са слуги на Сатана. Те имат представи. Но те не само не търсят истината, за да ги изкоренят, но дори разпространяват своите представи, за да подвеждат Божиите избраници. Те предават Бог и искат да завлекат заедно със себе си към гибел и други хора. Именно с такива намерения те смущават работата на църквата. Може ли Бог да им прости? Не, те не бива да бъдат пощадени. Не става въпрос за това, че трябва да бъдат ограничени или изолирани. Те трябва да бъдат изчистени и зачеркнати завинаги, без да им се показва каквато и да било снизходителност!

В църквата някои хора никога не се стремят към истината и никога не разбират как Бог върши делото Си, за да спаси хората. След като преживеят някои неща, те развиват погрешни разбирания, съпротива и оплаквания спрямо Бог. Някои от нещата, които казват и правят, служат за разпространяване на представи. Представите, които разпространяват, не са просто отклонения от възприемането на Божиите слова и Божието дело или погрешното разбиране на Бог. Някои от тях са по-сериозни и директно отричат, че Божиите слова са истината — те напълно съдят и заклеймяват Бог. А в други разпространявани от тях представи дори открито се напада и хули Бог. Те не разнищват и не се опитват да опознаят собствената си поквара и бунтарство с покорно сърце, като заемат гледната точка на сътворено същество или на Божий последовател, нито приемат истината и разговарят за своето разбиране на Божието дело и за своето възприемане на Неговите намерения. Изразяваните от тях представи са напълно противоположни на тези положителни разбирания. Когато другите чуят техните представи, те не придобиват разбиране за Бог, нито развиват истинска вяра и, разбира се, тяхната вяра в Бог също не расте. Вместо това вярата им в Бог става неясна, отслабва или дори се губи напълно. Същевременно виждането за Божието дело става неясно за тях. Колкото повече хора слушат разпространяваните от тях представи, толкова по-объркани стават сърцата им, дори до такава степен, че не им е ясно защо трябва да вярват в Бог, и тогава те започват да се съмняват дали Бог съществува. Дали Божиите слова са истината, дали Божиите слова и Божието дело могат да пречистят и да спасят хората и други подобни въпроси — всичко това става неясно и съмнително за тях. Когато хората чуят разпространяваните от такива хора представи и погрешни разбирания, те започват да се съмняват и да се пазят от Бог. Започват да ограничават Бог в сърцата си, развиват погрешни разбирания и оплаквания спрямо Бог и дори вътрешно се отдалечават от Бог. Това е много притеснително. Щом имат тези негативни мисли, възгледи, планове и замисли, става ясно, че информацията и забележките, които са приели, не са съгласно нуждите на нормалната човешка природа, камо ли истината — сто процента сигурно е, че те идват от Сатана. Независимо от намеренията или мотивите на онези, които разпространяват представи, независимо от това дали умишлено или неумишлено разпространяват заблуди и безпочвени слухове, щом причиняват пагубно въздействие в църквата, те трябва да бъдат ограничавани. Разбира се, ако такива хора бъдат установени и разпознати извън църковния живот, те също трябва незабавно да бъдат спирани и ограничавани. Ако някой, който разбира истината, може да използва Божиите слова или собственото си разбиране, за да опровергае и разобличи онези, които разпространяват такива неща, и да помогне на братята и сестрите да ги разпознаят, това е още по-добре. Това е борба срещу Сатана. Ако нямаш нужния духовен ръст, трябва да се научиш да ги разпознаваш и да стоиш далече от тях. Ако имаш духовния ръст, трябва да ги разобличаваш. Смеете ли да го направите? Знаете ли как да го направите? Това най-много разкрива дали човекът притежава истината реалност. Когато някои новоповярвали чуят представите и погрешните разбирания за Бог, разпространявани от такива хора, те са шокирани и казват: „Как може някой, който вярва в Бог, да говори така?“. Ако хора без основа чуят тези представи и заблуди, ще станат ли негативни и слаби? Ще приемат ли тези заблуди? Ще бъдат ли подведени и ще напуснат ли църквата? Всичко това е възможно. Когато някой, който разпространява представи, каже: „Никога повече няма да вярвам в бог“, независимо в какво състояние се намира, когато го казва, то показва, че той напълно е загубил вяра в Бог и че е неверник. Независимо от целта, с която разпространява такива думи, можеш ли да придобиеш някакво поучение, когато ги чуеш? (Не.) Когато си слаб и чуеш тези думи, вероятно ще си кажеш: „Този човек споделя моята болка. Когато говори за своите представи, сякаш изразява моите съкровени мисли“. Ако обаче някой с вяра чуе тези думи, той би си помислил: „Това е възмутително бунтарство! Как може да се изричат такива думи? Не е ли това богохулство? Аз не бих се осмелил да говоря такива неща, защото това накърнява Божия нрав!“. Фактът, че може да разпространява тези представи, показва, че тези идеи са се развили отдавна и вече са пуснали корени в сърцето му. Ако тези идеи току-що са започнали да се оформят и все още са в начален стадий, и не са се развили напълно в представи, щом човек не ги изрича на глас и не е подвел или смутил другите, това показва, че той има малко разум, че може да държи езика зад зъбите си и така да избегне последствията от това да бъде премахнат. Но ако говори открито и смущава църковния живот, тогава към него не може да се проявява повече любезност. Той трябва да бъде разобличен и премахнат. Хората, които не обичат истината и нямат способността да я възприемат, често са склонни да развиват представи. Онези, които често четат Божиите слова и имат способността да възприемат обаче, ще търсят истината, за да се справят с представите си, дори ако възникнат такива. Онези, които често разпространяват представи, се разкриват и отстраняват чрез Божието дело. Те са хора, които изобщо не обичат истината и които не могат да я приемат, и всички те изпитват неприязън към истината и я мразят. Това е извън всякакво съмнение.

Проблемът с разпространяването на представи със сигурност съществува в църковния живот в различни държави и на различни места, защото хората, които не обичат истината, са навсякъде. Онези, които не се стремят към истината, онези, които изпитват неприязън към истината, онези, които търсят плътски удоволствия, както и неверниците, злите хора и други, тъй като не се стремят към истината, винаги таят представи за Божиите слова и за въплътения Бог. Сърцата им са пълни с представи, пълни са с фантазии за Бог и с изисквания към Него и те не могат да възприемат и да разберат чисто всяка дума, която Бог казва. Те ги разбират само въз основа на собствените си представи, предпочитания и дори въз основа на личните си придобивки и загуби. Сърцата им са пълни с различни представи, фантазии и неразумни изисквания към Бог, както и с различни погрешни разбирания и оценки за Бог и т.н. Затова за тези хора е естествено да разпространяват представи — това не е нещо ново. Докато съществуват такива хора, разпространяването на представи ще се случва от време на време и може да се случи във всеки един момент. Когато нещо, което Бог казва или върши, не е съобразено с техните представи и желания и когато накърнява техните интереси, те изпадат в ярост и започват да говорят открито заради собствените си интереси и да се съревновават с Бог и с Неговото дело. Тези хора винаги се противопоставят на истината и на Бог, анализират и проучват внимателно Божиите слова, Божия нрав и Божието дело. Те непрекъснато проучват внимателно и изследват правилността на Божиите слова и на Божието дело, а също така искат да проверят дали плътта на въплътения Бог е съобразена с Божията идентичност и с Божия статус. По време на процеса на проверката им е много трудно да получат точни отговори. В техните очи дори е много трудно Божиите слова да бъдат изпълнени и да се сбъднат. Затова те имат доста неща за казване, когато разпространяват представите си. Те разпространяват представите си независимо от времето, мястото или контекста. Винаги, когато се чувстват неудовлетворени по някакъв начин от Бог, те оценяват нещата, като използват своите представи. Ако Божиите слова и Божието дело не съответстват на техните представи, те бързо изразяват представите си. Този вид изразяване окачествяваме като разпространяване. Защо се нарича „разпространяване“? Защото нещата, които те изразяват, нямат положително въздействие върху Божиите избраници, върху църковния живот или върху делото на Божия дом. Вместо това те причиняват само смущения, прекъсвания и вреди. Затова е точно да наричаме изричането на такива забележки „разпространяване“.

След като придобиете основна проницателност по въпроса за разпространяването на представи, трябва да разнищвате и да разпознавате различните погрешни представи и забележки на хората въз основа на истината, а след това да се справяте с тях и да ги изкоренявате според правилата на Божия дом. Водачите и работниците, разбира се, носят неотклонна отговорност за справянето с такива въпроси. Едновременно с това всички Божии избраници, след като изслушат това общение, също имат задължението и отговорността да разобличават и да разнищват хората, които разпространяват представи, както и техните думи и модели на поведение. Ако нямаш смелостта да ги спреш или да ги ограничиш, можеш да разговаряш и да разискваш с тях въз основа на Божиите слова и истината, която разбираш. Каква е целта на такова разискване? Тя е да се даде възможност на хората с малък духовен ръст и неразбиране на истината, след като изслушат разискванията, да осъзнаят чии думи са съгласно истината, вместо да бъдат объркано подведени от представите и заблудите, разпространявани от някои хора. Това е полезно за Божиите избраници и за църковния живот. Когато се установи, че някой говори думи, които не са съгласно истината — независимо дали са човешки представи или заблуди — трябва да се проведат разисквания. Такива разисквания са поучителни за хората. Най-малкото, след като изслушат тези разисквания, наблюдателите могат ясно да видят, че думите на онези, които разпространяват представи, наистина са представи, и могат да разберат кои аспекти на тези представи не са съобразени с истината, каква е същността на представите, защо не отговарят на истината, защо са окачествени като представи, защо хората, които ги разпространяват, трябва да бъдат ограничавани и т.н. — те са способни да получат точно прозрение за тези въпроси, вместо да бъдат подвеждани и да си играят с тях по объркващ начин. Въпреки че разпространяваните от хората представи могат да причинят известно смущение и вреда на навлизането в живота на Божиите избраници и на църковния живот, преживяването на тези неща наистина не е нещо лошо за хората. Най-малкото то им позволява да израснат в проницателност, да видят какво е истинското лице на онези, които разпространяват представи, да видят какъв нрав разкриват те, когато разпространяват представи, и да видят разликата между разпространяваните от тях представи и истината. От една страна, хората ще са способни да разпознават тези забележки и да имат имунитет срещу тях. От друга страна, те ще имат и известна проницателност по отношение на такива хора и ще знаят какви думи изричат неверниците, онези, които изобщо не притежават нищо от истината и които често таят представи за Бог, и ще знаят, че вярата им не е истинска — най-малкото хората ще могат да придобият този вид проницателност. Разбира се, ако все още не си се сблъскал с тези проблеми, не се моли безразсъдно, като казваш: „Боже, моля те, подреди за мен среда, в която да видя какво се има предвид под „разпространяваните от хората представи“. Да станеш свидетел на разпространяването на представи не е игра и лесно може да доведе до това да бъдеш подведен. А когато тези неща се случат, трябва да се справиш с тях правилно. Не позволявай да ти се изплъзнат и не ги избягвай. Изправи се пред тях правилно и подхождай към всяка среда, която Бог е нагласил за теб, със сериозно и строго отношение. Това е отношението, което трябва да има човек, който се стреми към истината, за да получи истината. Когато се сблъскаш с някого, който разпространява представи, трябва да се научиш да се молиш на Бог: „О, Боже, моля те, бъди с мен, просветли ме и ме напътствай, за да мога да разпозная тези думи и този тип хора, а също така ми дай възможност да осъзная дали имам в себе си някоя от представите на тези хора“. След това, след като се помолиш, иди и преживей този въпрос. Разбира се, това ще бъде и моментът, в който ще бъдеш изпитан по отношение на това колко от истината наистина разбираш и колко голям е твоят духовен ръст. Когато някой разпространява представи, ако ги чуеш и нямаш никаква вътрешна реакция или мисли, а вместо това си като едно радио — приемаш всякакви представи, които те изразяват и разпространяват, без никаква съпротива или способност да ги отхвърлиш, и още повече без никаква способност да ги разпознаеш — това не е ли много притеснително? Някои хора, когато чуят, че даден човек изразява представи, чувстват в сърцето си, че това, което се казва, е погрешно, и искат да разговарят и да спорят с този човек, но не знаят как да се изразят по подходящ начин или как да го разобличат и разнищят. Те също така се страхуват, че ако не успеят да се аргументират ефективно, ще се изчервят от срам, а след това, когато накрая бъдат победени, ще загубят достойнството си и ще се окажат в неловка ситуация. Въпреки това те не изпитват и желание да се примирят, без да разискват, като си мислят: „Слушал съм много проповеди и разбирам доста неща, така че защо не мога да намеря думи, с които да го опровергая? Нямам никакви представи за Бог и имам истинска вяра в Него, защо тогава не мога да обясня ясно нещата сега, когато е време да опровергая неговите заблуди?“. Те наблюдават как човекът, който разпространява представи, говори все повече, а думите му стават все по-скандални и отвратителни, но просто не могат да го опровергаят или разнищят и не са способни да се изправят и да го разобличат, още по-малко да го спрат, което ги кара да се чувстват изключително тревожни и притеснени вътрешно. Едва в този момент те осъзнават, че духовният им ръст е твърде малък, и виждат, че разбирането им за истината все още не се е оформило в цялостен и правилен възглед, че това са само откъслечни фрази, разпръснати късчета светлина и идеи, и изобщо не са истинско познаване на истината. Те много добре знаят, че този човек разпространява представи и подвежда хората и е неверник, и искат да го разобличат и да опровергаят възгледите му, само че им липсва подходящ и силен език, за да го направят. Могат само да кажат: „Всичко, което Бог прави, е добро. Трябва да го приемеш. Бог е свят и съвършен. Той съвсем не е такъв, какъвто ти казваш. Бог господства над всички неща, а хората са сътворени същества. Те трябва да се покоряват на Бог. Хората не губят, като се покоряват на Бог“. Те могат да изразят само тези повърхностни теории, които изобщо не засягат съществените точки. След като преживеят това специално събитие, те осъзнават, че духовният им ръст е твърде малък, и си мислят: „Защо съм толкова неспособен? Обикновено мога да говоря надълго и нашироко за грандиозни доктрини и съм доста красноречив. Мога да говоря един час на събиране без проблем и да напиша от три до пет страници бележки за проповед, без да ми трепне окото, и се чувствам много уверен в това отношение. Но когато се сблъскам с човек, който разпространява представи, който съди и хули Бог по този начин, защо нямам бдителност и реакция? Защо не мога да направя мощно разобличение и опровержение?“. Какво откриват тогава? Не е ли то, че осъзнават, че не разбират истината? Дали това осъзнаване е нещо добро, или е нещо лошо? (Нещо добро е.) Накрая те откриват действителния си духовен ръст. Ако не се бяха сблъскали с човек, който разпространява представи, все още можеше да си мислят, че имат духовен ръст, че разбират истината, че имат проницателност, че могат да прозрат всичко, че могат да проповядват различни духовни доктрини и че могат да разговарят по малко за всяка истина с голяма вещина. Когато обаче се сблъскат с човек, който разпространява представи, макар че знаят, че това е погрешно, те се оказват безпомощни, неспособни да направят нищо и в крайна сметка се оказват победени. Смущаващо ли е това? Славно ли е това? (Не.) И така, как трябва да се разреши този проблем? Ако нямаш правилните думи, за да спориш с този човек, а също така искаш да избегнеш неудобството и да останеш непоколебим в свидетелството си, за да посрамиш напълно и да победиш Сатана, какво трябва да направиш? Ще ви кажа един ефективен метод: ако виждаш, че той непрекъснато разпространява представи, а на повечето хора им липсва проницателност и се влияят от тях, но ти не можеш да го обориш в спор, тогава е време да свалиш ръкавиците, да удариш по масата и да кажеш: „Млъкни! За какво говориш? Може да не съм способен да те оборя в спор, но знам, че ти си неверник! Погледни се какво говориш. Има ли една-единствена дума, която да е съобразена с истината? Толкова години се наслаждаваш на Божията благодат — изричал ли си някога дума на възхвала или свидетелство за Бог? Имаш оплаквания срещу Бог. Ако разполагаш с това, което е необходимо, иди направо на третото небе и говори директно с Бог. Спри да причиняваш смущения тук. Сега официално ти нареждам да се махнеш!“. Бихте ли се осмелили да кажете това? Това прибързано поведение ли е? (Не е.) Това е отправяне на декларация към Сатана. Просто го направете. Кажете му: „Махай се, невернико! Напразно си се наслаждавал на толкова много Божия благодат, ти безсъвестен нещастнико. Ти си недостоен да бъдеш човек!“. Само две думи: „Махай се!“. Как ви звучи това? То е мощно, но не може да се използва безразсъдно. Не бива да казвате това на новите братя и сестри във вярата, които все още не са разбрали истината, но на неверниците и слугите на Сатана можете безмилостно да давате такива заповеди: „Това е Божият дом, домът на истинските братя и сестри, домът на онези, които следват Бог. Това не е дом на дяволи и сатани. Дяволи и сатани не са ни нужни тук. Ти си дявол и сатана, така че се махай!“. Уместно ли е това? (Да.) Това не е най-добрият метод. Уча ви на този метод само защото духовният ви ръст е малък, защото нямате достатъчно духовен ръст, за да се борите със Сатана. Всъщност той не е идеален. Идеалният метод е — ако разбирате много истини и имате истинска вяра в Бог и истинско познание за Него — вие сте способни да го опровергаете и го опровергавате толкова убедително, че той да е напълно засрамен, затова накрая казва на всички: „Не мога да запазя вярата си. Прекалено ме е срам да се изправя пред когото и да било от вас. Аз съм дявол и сатана. Сам ще напусна църквата“. Тъй като сега нямате тази способност, трябва да се отнасяте към онези, които често разпространяват представи, според метода, на който ви научих.

Знаете ли вече как да се справяте с онези, които често разпространяват представи в църквата? Сега можете ли да разпознаете онези, които разпространяват представи, за да подвеждат хората? (Да.) Кои са основните видове говорене, с които се разпространяват представи? Единият вид е насочен към Божиите слова, другият — към Божието дело, а третият — към Божия нрав и Божията същност. Тези видове говорене варират от леки — фантазии и погрешни тълкувания за Бог — до тежки, като например осъждане, заклеймяване и хулене на Бог. Освен тях има и негативни забележки и забележки на съпротива на хората — за изразяване на неща като оплаквания, неподчинение и недоволство спрямо Бог. В обобщение, всички думи, с които се разпространяват представи, са от естеството да предизвикват, да съдят, да заклеймяват и да хулят Бог, а последствията, които причиняват, са да карат хората да се отнасят с подозрение и предпазливост към Бог, да Го разбират погрешно и да се отдалечават от Него, и дори да Го отхвърлят. Всичко това би трябвало лесно да се разпознава.