2. Разпространяване на представи за Божиите слова и Божието дело

Тези хора, които разпространяват представи, използват собствените си представи, за да оценяват Божиите слова, да оценяват Божието дело, както и да оценяват Божията същност и Божия нрав. Те вярват в Бог в рамките на своите представи, възприемат Бог в рамките на своите представи и наблюдават и проучват внимателно всяко слово, което Бог казва, всеки елемент от делото, което Бог върши, и всяка среда, която Бог нагласява, в рамките на своите представи. Когато това, което Бог върши, е съобразено с техните представи, те гръмко възхваляват Бог и казват, че Бог е праведен, че Бог е верен и че Бог е свят. Когато това, което Бог прави, не е съобразено с техните представи, когато интересите им търпят сериозни загуби и те понасят голяма болка, те започват да отричат словата, които Бог казва, и делото, което Той върши. Те дори разпространяват представи, за да подтикнат повече хора да разбират погрешно Бог и да се предпазват от него, като казват: „Не вярвайте толкова лекомислено на божиите думи и не практикувайте лекомислено божиите думи. В противен случай, ако се възползва от вас и претърпите загуби, никой няма да поеме отговорност за това“ и т.н. Например Бог казва: „Непременно ще благословя изобилно онези от вас, които искрено Ми отдават всичко“ — тези слова не са ли истината? Тези слова са сто процента истината. Те не съдържат никаква прибързаност или измама. Те не са лъжи или грандиозно звучащи идеи, още по-малко са някаква духовна теория — те са истината. Каква е същността на тези думи на истината? Тя е, че трябва да си искрен, когато отдаваш всичко на Бог. Какво означава „искрен“? С готовност и без примеси. Да не си мотивиран от пари или слава и със сигурност да не си мотивиран от собствените си намерения, желания и цели. Ти отдаваш всичко, не защото си принуден или защото те подтикват, уговарят или теглят, а по-скоро това ти идва отвътре, доброволно. То е породено от съвестта и разума. Това означава да бъдеш искрен. По отношение на готовността да отдаваш всичко на Бог, това означава да бъдеш искрен. Тогава как искреността се проявява на практика, когато отдаваш всичко на Бог? Не се занимаваш с лъжа или измама, не прибягваш до номера, за да избегнеш някаква работа, и не вършиш нещата нехайно. Отдаваш цялото си сърце и ум, като правиш всичко по силите си, и т.н. — има твърде много подробности, за да ги споменаваме тук! Накратко казано, да бъдеш искрен включва истините принципи. В Божиите изисквания към човека има критерий и принцип. Някои хора казват: „Ако предложа искреността си и всичките си оскъдни спестявания във вярата си в бог, ще придобия ли повече? Ако мога да придобия повече, тогава си струва да предложа всичко!“. След като предложат всичко, те виждат, че Бог не ги е благословил, и разсъждават върху това, като си мислят: „Може би не съм предложил достатъчно, затова ще предложа повече. Ще отида и ще проповядвам евангелието“. Когато се сблъскват с трудности, докато проповядват евангелието, те се молят. Понякога, когато им липсва храна и не спят добре, те продължават да се молят и си мислят: „Бог е казал, че онези, които искрено отдават всичко на Бог, със сигурност ще бъдат изобилно благословени. Може би моята искреност все още не е достатъчна, затова ще се моля повече“. Чрез молитва те придобиват вяра и нямат нищо против да понесат малко несгоди. Наистина започват да виждат някакви резултати от проповядването на евангелието и си мислят: „Сега вече имам известна искреност. Ще побързам да се прибера вкъщи, за да видя дали животът на семейството ми се е подобрил, дали заболяването на детето ми се е подобрило и дали семейният бизнес върви гладко — дали има или няма благословии от бог“. Това искрено отдаване всичко на Бог ли е? (Не.) Какво е това? (Сделка.) Това е сключване на сделка с Бог. Те използват собствените си методи и това, което считат за „искреност“, основана на представите им, за да направят това, което искат, и да получат желаното от това. Непрекъснато използват „искреността“, която разбират, за да проверят изречените от Бог слова, като постоянно се ровят в това какво точно възнамерява да направи Бог, какво е направил и какво не е направил, и постоянно разсъждават за това дали Бог ще ги благослови, или не, и дали възнамерява да ги благослови изобилно. Непрекъснато пресмятат какво са предложили и колко трябва да придобият, дали Бог им го е дал и дали Божиите слова са се изпълнили. Непрекъснато търсят факти, с които могат да проверят Божието твърдение. Докато отдават всичко на Бог, те винаги искат да проверят дали Божиите слова са верни. Целта им е да проверят дали това, че отдават всичко на Бог може да им спечели Божиите благословии. Те постоянно изпитват Бог, винаги искат да видят Божиите благословии върху себе си, за да потвърдят словата Му. Когато открият, че Божиите слова не се изпълняват толкова лесно, колкото са си представяли, и че е трудно да се потвърди истинността на Божиите слова, представите им за Бог стават още по-сериозни. В същото време те започват твърдо да вярват, че не всяка дума, която Бог казва, е непременно истината. С това, което е скрито в сърцата им, те започват да се съмняват в Бог и да Го поставят под въпрос, като често развиват представи за Него. От време на време тези хора, чиито сърца са изпълнени с представи, разкриват някои от представите си за Бог, докато водят църковен живот и общуват с братята и сестрите. Те развиват представи за Божиите слова и също така използват представите си, за да оценяват Божието дело. Когато Божието дело постоянно не е съобразено с представите им и е в пълен разрез с техните очаквания, те разпространяват своите представи, за да дадат воля на недоволството си от Бог. Например Бог казва, че делото Му е към края си и хората трябва да се отрекат от всичко, за да следват Бог и да отдадат всичко на Него, да сътрудничат на Божието дело и повече да не се стремят към светски перспективи, хармонично семейство и други подобни неща. След като Бог е изрекъл тези слова, Той продължава да върши много работа. Минават три, пет, седем или осем години и някои хора виждат, че Божието дело все още продължава неотклонно, без никакви признаци, че делото Му завършва или че големите катаклизми приближават и че всички вярващи са се укрили. Онези, които използват своите представи, за да оценяват Божието дело, изгарят от нетърпение Божието дело да завърши бързо, за да могат вярващите да споделят чудесните Божии благословии. Но Бог не действа така. Той не осъществява този въпрос според човешките представи и фантазии. Онези, които не могат да чакат, стават неспокойни и започват да имат опасения, като казват: „Божието дело не приближава ли вече към своя край? Не трябва ли скоро да приключи? Не каза ли бог, че големите катаклизми приближават? Защо божият дом все още върши толкова много работа? Кога точно ще приключи божието дело? Кога ще свърши?“. Тези хора ни най-малко не се интересуват от истината или от Божиите изисквания. Те нямат никакъв интерес да практикуват истината, да се покоряват на Бог или да се измъкнат от влиянието на Сатана, за да постигнат спасение. Те се интересуват единствено и най-вече от такива неща като това кога ще завърши Божието дело, дали изходът им ще бъде живот или смърт, кога ще могат да влязат в царството, за да се наслаждават на благословии, и как ще изглеждат красивите сцени в царството. Това са най-големите им грижи. Затова, след като издържат известно време и видят, че небето и земята остават непроменени, а държавите по света продължават да съществуват нормално, те казват: „Кога ще се сбъднат тези божии думи? Чакам вече няколко години — защо все още не са се сбъднали? Могат ли божиите думи наистина да се сбъднат? Бог държи ли на думата си или не?“. И така, тези хора губят търпение, стават неспокойни и започват да търсят възможности да се върнат в света, за да живеят собствения си живот.

Божието дело и истините, които Бог изразява, винаги надхвърлят човешките фантазии и винаги са отвъд човешките представи. Колкото и да се опитват, хората не могат да ги проумеят или оценят. Те не знаят точно какви са методите на Божието дело или какви цели възнамерява да постигне то, затова в крайна сметка някои хора започват да се съмняват: „Наистина ли бог съществува? Къде точно се намира бог? Бог продължава да изразява истини, но дали не изразява твърде много от тях? Не каза ли бог, че ще ни въведе в своето царство? Кога можем да влезем в небесното царство? Как така тези неща все още не са се сбъднали или изпълнили? Колко точно още години ще са необходими? Винаги се казва, че божият ден е наближил, но това „наближил“ се споменава от години насам — защо е толкова далече и сякаш безкрайно?“. Те не само мислят по този начин, но и разпространяват тези съмнения навсякъде. Какъв проблем показва това? Защо, след като са слушали толкова много проповеди, те все още изобщо не разбират истината? Защо винаги използват човешки представи и фантазии, за да ограничат Божието дело? Защо не могат да погледнат на тези неща според Божиите слова? Могат ли да потвърдят съществуването на Бог и да определят път към спасението чрез Божиите слова? Разбират ли, че всички тези слова, които Бог казва, и всичко, което върши, са с цел да спаси хората? Разбират ли, че само чрез придобиване на истината и чрез постигане на спасение хората могат да придобият всички благословии, които Бог е обещал на човечеството? От това, което казват, и от представите, които разпространяват, става ясно, че те в основата си не разбират какво точно прави Бог и каква е целта на това, че Бог върши цялото това дело и изрича всички тези слова. Те са просто неверници! След като толкова много години са слушали проповеди и толкова много години са пропилели в Божия дом, какво са придобили? Те дори не са потвърдили дали Бог съществува, нямат категоричен отговор на този въпрос. Каква роля играят в църквата? След като известно време са полагали труд, без да придобият благословии, те безскрупулно разпространяват представи, за да подвеждат и смущават другите. Нещата, които небрежно казват, са осъждане на Бог и Неговото дело. Някои от тях казват: „Мислех, че божието дело ще бъде завършено за три до пет години. Не очаквах, че сега, когато са изминали десет години, то все още няма да е завършено. Кога ще бъде завършено това дело? Непрекъснато се пишат статии за свидетелства, непрекъснато се създават видеоклипове с изпълнения на химни и филми, непрекъснато се проповядва евангелието — кога ще приключи това?“. Те дори питат другите: „Не мислите ли и вие така? Е, без значение какво мислите вие, аз мисля така. Аз съм честен човек. Казвам, каквото мисля, за разлика от някои хора, които не казват това, което мислят, и държат всичко в себе си“. Колко „честни“ са те, като се осмеляват да кажат всичко! Още по-лошо, те казват: „Ако божието дело не свърши скоро, просто ще си намеря работа, ще изкарам малко пари и ще си живея живота. Всичките тези години, през които вярвах в бог, пропуснах толкова много хубави ястия, толкова много приятни места, толкова много материални наслади! Ако не вярвах в бог, щях да живея в имение, да имам кола и може би дори щях да пътувам по света няколко пъти през последните години. Като се замисля, животът без вяра в бог, беше доста добър. Бях доста щастлив. Въпреки че беше малко празен, можех да се наслаждавам на плътски удоволствия, да ям и да пия добре, да правя каквото си искам, без никакви ограничения. През тези години на вяра в бог страдах толкова много и бях твърде строг към себе си! Въпреки че придобих малко истина и се чувствам малко по-сигурен в сърцето си, тези истини не могат да заменят онези плътски удоволствия! Освен това божието дело никога не свършва и бог никога не се явява пред хората, така че никога не се чувствам истински сигурен. Казват, че разбирането на истината и придобиването ѝ носят спокойствие и радост, но каква е ползата от спокойствието и радостта? Аз все още нямам плътска наслада!“. Тези мисли минават през ума им безброй пъти и те си ги повтарят многократно. Когато считат, че представите им имат достатъчно основание, за да останат непоколебими, и чувстват, че моментът е назрял и са достатъчно пригодни, за да придирят на Божието дело, те не могат да не разпространяват цитираните по-горе забележки и представи. Те разпространяват недоволството си от Бог и своите представи и погрешни разбирания за Божието дело, като се опитват да подведат повече хора в това да разбират погрешно Бог и Неговото дело. Разбира се, има и такива със скрити мотиви, които искат да попречат на повече хора да отдават всичко на Бог, като искат от тях да изоставят сегашния си дълг и да отхвърлят Бог. Ако църквата се разформирова, за тях това би било най-доброто нещо. Каква е тяхната цел? „Ако аз не мога да придобия благословии, никой от вас не бива да се надява на това. Ще объркам нещата за всички вас, така че никой от вас да не може да се надява да придобие истината или благословиите, обещани от бог!“. Като не виждат никаква надежда да придобият благословии, те губят търпение да чакат повече. Самите те не придобиват благословии и не искат и другите да ги придобият. Ето защо, когато разпространяват представи, те в известен смисъл дават израз на своето недоволство, оплакват се, че нищо в Божието дело не е съобразено с човешките представи и фантазии и че Божият метод на вършене на делото е безразличен към чувствата на хората. Едновременно с това те искат да подвеждат и да въвличат повече хора в погрешното разбиране на Бог и в оплакването им от Бог, в развиване на представи за Бог и в загуба на вяра. Те искат, подобно на тях, повече хора да изоставят Бог поради своите погрешни разбирания и представи за Него.