Б. Характеристики на човешката природа на хората, които често нападат другите

Днес разговаряхме за няколко аспекта, свързани с въпроса за взаимните нападки и словесните престрелки. Схванахте ли естеството на проявленията, показани от различните типове хора в рамките на всеки от тези аспекти? Нека да започнем с тези, които са склонни да нападат другите — притежават ли те разума на нормалната човешка природа? (Не.) В какво се проявява липсата им на разум? Какво е тяхното отношение и какви са техните принципи към хората, събитията и нещата? Какви методи и отношение избират, за да се справят с различните хора, събития и неща? Например те обичат да спорят за правилно и грешно — не е ли това едно от отношенията, които таят към хората, събитията и нещата? (Да, така е.) Това че обичат да спорят за правилно и грешно означава, че се опитват да изяснят кое е правилно или грешно по всеки един въпрос, че не спират, докато въпросът не се изясни и не се разбере кой е бил прав и кой — крив, и упорито се втренчват в безсмислени неща. Какъв точно е смисълът от такова поведение? В крайна сметка правилно ли е да се спори за правилно и грешно? (Не.) Къде е грешката? Това изобщо свързано ли е с практикуването на истината? (Няма никаква връзка.) Защо казвате, че няма връзка? Да се спори за правилно и грешно не е придържане към истините принципи, не е обсъждане на истините принципи, нито е общение за тях. Вместо това хората все обсъждат кой е прав и кой крив, кой постъпва правилно и кой греши, кой има право и кой не, кой има основателна причина и кой не, и кой изразява по-висша доктрина. Ето това изследват. Когато Бог подлага хората на изпитания, те все се опитват да спорят с Него, все изтъкват един или друг аргумент. Обсъжда ли Бог такива неща с теб? Пита ли Бог каква е обстановката? Пита ли за причините и мотивите ти? Не пита. Бог те пита дали имаш отношение на покорство или на съпротива, когато те подлага на изпитание. Пита те дали разбираш истината и дали си покорен, или не. Това е всичко, за което Бог пита, и не пита за нищо друго. Той не те пита за причината, поради която нямаш покорство, не гледа дали имаш основателна причина. Той изобщо не се интересува от подобни неща. Бог гледа само дали си покорен, или не. В каквато и среда и в каквато и обстановка да живееш, Той проучва внимателно само дали има покорство в твоето сърце, дали имаш покорно отношение. Бог не обсъжда с теб кое е правилно и кое не е. Той не се интересува от причините ти. Интересува се единствено от това дали наистина си покорен — само за това те пита Бог. Това не е ли истина принцип? Има ли истини принципи в сърцата на този тип хора, които обичат да спорят за правилно и грешно и които обичат да се впускат в словесни престрелки? (Няма.) Защо няма? Обръщали ли са някога каквото и да е внимание на истините принципи? Стремили ли са се някога към тях? Търсили ли са ги някога? Никога не са им обръщали никакво внимание, не са се стремили към тях, не са ги търсили и истините принципи изобщо не присъстват в сърцата им. В резултат на това те могат да живеят само според човешките представи. В сърцата им има само правилно и грешно, вярно и невярно, основания, причини, софистика и доводи, а малко след това взаимно се нападат, съдят и заклеймяват. Нравът на подобни хора е такъв, че те обичат да спорят за правилно и грешно и съдят и заклеймяват хората. Такива хора изобщо не обичат и не приемат истината, те са склонни да се опитват да спорят с Бог, дори да Го съдят и да Го предизвикват. Накрая ще бъдат наказани.

Търсят ли истината онези, които обичат да спорят за правилно и грешно? Търсят ли Божиите намерения, Божиите изисквания или истините принципи, които трябва да се прилагат в тези ситуации, чрез хората, събитията и нещата, с които се сблъскват в тях? Не търсят. Когато се сблъскват със ситуации, те са склонни да изучават „какво е това събитие“ или „какъв е този човек“. Какво е това поведение? Не е ли то това, което хората често наричат неумолимо втренчване в хора и неща? Те спорят за обосновките на хората и за хода на събитията, настояват за изясняване на тези неща, но не споменават в коя част от процеса на тези сложни ситуации са потърсили истината, са разбрали истината или са били просветлени. Липсват им тези преживявания и методи на практикуване. Те просто продължават да казват: „Ти със сигурност си ме нарочил по този въпрос, обиждаш ме. Мислиш ли, че съм толкова глупав, че не мога да разбера? Защо ти е да ме обиждаш? Аз не съм те обидил. Защо си ме нарочил? Щом си ме нарочил, няма да се въздържам! Отдавна проявявам търпение към теб, но търпението ми си има граници. Не си мисли, че лесно се поддавам на натиск. Не се страхувам от теб!“. Вкопчени в тези въпроси, те непрестанно представят своите обосновки, разискват кое е правилно и кое е грешно, кое е правилното и неправилното по въпроса, но техните така наречени обосновки изобщо не са съобразени с истината и нито една дума от тях не отговаря на Божиите изисквания. Те се занимават с хората, събитията и нещата до такава степен, че на другите им идва до гуша и никой не желае да ги слуша, но самите те никога не се уморяват да говорят за тези неща, говорят за тях, където и да отидат, сякаш са обладани от тях. Това се нарича неумолимо втренчване в хора и неща и просто отказ от търсене на истината. Втората характеристика на хората, които се впускат във взаимни нападки и словесни престрелки, е особената им склонност към неумолимото втренчване в хора и неща. Обичат ли истината онези, които неумолимо се втренчват в хора и неща? (Не.) Те не обичат истината, това е очевидно. Тогава тези хора разбират ли истината? Знаят ли какво всъщност представлява истината, за която говори Бог? Ако се съди по външното им поведение на неумолимо втренчване в хора и неща, знаят ли те какво всъщност е истината? Ясно е, че не знаят. Каква е идеята, пред която благоговеят? Това е идеята, че всеки човек, чиито думи са най-обосновани, е прав, че всеки човек, чиито действия са прями и могат да бъдат изложени пред всички, е прав, и че всеки човек, който действа в съответствие с морала, етиката и традиционната култура, като придобива одобрението на мнозинството, е прав. Според тях тази „правота“ представлява истината, така че те могат неумолимо да се втренчват в хора и неща с голяма дързост и никога не спират да се занимават с тези въпроси. Вярват, че да се обосновеш е равносилно на това да притежаваш истината — не е ли това много притеснително? Някои хора казват: „Не съм прекъсвал или смущавал делото на църквата, не се възползвам от другите, не обичам да крада от другите и не съм насилник. Не съм зъл човек“. Дали подтекстът тук е, че си човек, който практикува истината, че си някой, който притежава истината? Голяма част от онези, които неумолимо се втренчват в хора и неща, вярват, че са почтени хора, които следователно не бива да се притесняват от слухове и които считат себе си за почтени, благородни хора, които никога не биха ласкали другите. Затова когато се сблъскат със ситуации, те са склонни да спорят, да обсъждат и да настояват да докажат чрез тези средства, че обосновката им е правилна. Те вярват, че ако обосновката им е солидна и може да бъде представена открито, а мнозинството се съгласи с нея, то те са хора, които притежават истината. Каква е тяхната „истина“? По какъв критерий се измерва тя? Смятате ли, че такива хора могат да разберат истината? (Не.) Затова те винаги неумолимо се втренчват в хора и неща и упорито се занимават с тях. Тези хора не разбират истината, затова винаги казват: „Не съм те обидил. Защо винаги ме нарочваш? Не е редно да ме нарочваш!“. Те вярват: „Ако не съм те обидил, не бива да се отнасяш с мен по този начин. Щом се отнасяш с мен по този начин, аз ще ти отвърна със същото, ще ти отмъстя и моето отмъщение е законна самозащита, то е законно. Това е истината принцип. Следователно това, което правиш ти, не е съобразено с истините принципи, но това, което правя аз, е съобразено. Затова ще се втренча в този въпрос, винаги ще го повдигам и винаги ще те споменавам!“. Те вярват, че неумолимото втренчване в хора и неща е съобразено с истините принципи, но това не е ли огромна грешка? Наистина е огромна грешка и те са неправилно ориентирани. Неумолимото втренчване в хора и неща е съвсем различен въпрос от практикуването на истината. Това е вторият проблем с човешката природа на тези хора — те неумолимо се втренчват в хора и неща. С какво са свързани проблемите на човешката природа? Не са ли те свързани с природата на човека? Тези хора вярват в Бог от много години, но не разбират истината и считат, че понятията, които познават, като например да бъдеш открит и прям, почтен и честен, откровен и непосредствен, чистосърдечен и порядъчен и т.н., са основата на това как да се държи човек, и смятат тези неща за истини принципи. Това е дълбоко погрешна гледна точка.

Хората, които се впускат във взаимни нападки и които са склонни да участват в словесни престрелки, имат ненормална човешка природа. Първият ѝ аспект е, че обичат да спорят за правилно и грешно. Вторият е неумолимото втренчване в хора и неща. Какъв е третият аспект? Не е ли той пълният им отказ да приемат истината? Те не могат да приемат дори едно-единствено правилно твърдение. Мислят си: „Дори това, което казваш, да е правилно, все пак трябва да ми помогнеш да запазя имиджа си, трябва да говориш тактично и да не ме нараняваш. Ако думите ти са остри и биха могли да доведат до това да загубя имиджа си, трябва да ми ги кажеш насаме. Не бива да ме нараняваш пред много хора, без да се съобразяваш с гордостта ми и без да ми даваш възможност за изход от това неловко положение. Още повече, че това което казваш, е погрешно, така че трябва да ти отвърна!“. В по-сериозни случаи този тип хора се съпротивляват: „Колкото и правилни да са думите ти, аз няма да ги приема! Нямам нищо против, ако говориш за някой друг, но да ме нарочваш, не е нормално, дори да си прав!“. Дори когато четат Божиите слова, ако почувстват, че Божиите слова са насочени към тях или ги разобличават, те изпитват неприязън към тези слова и не желаят да ги слушат — просто защото са изправени само пред Божиите слова и не могат да спорят с Бог. Ако някой им посочи техните проблеми или състояния в лицето или неволно ги спомене, без да иска да ги критикува, те са способни да отвърнат и да започнат словесни престрелки. Не означава ли това, че такива хора напълно отказват да приемат истината? (Да.) Това е тяхната човешка природа същност — абсолютен отказ да приемат истината. И така, независимо от съдържанието на словесните им престрелки или от мястото, където това се случва, човешката природа на такива хора е ясна. Те не разбират истината и дори да разбират какво се казва по време на проповедите, те не приемат истината. Все така се впускат във взаимни нападки и непрекъснато участват в словесни престрелки или често са склонни да нападат другите. Ако съдим по тези техни проявления, що за хора са те? Първо, дали обичат истината? Дали са личности, които могат да практикуват истината, когато я разберат? (Не.) Когато установят проблеми, те могат ли да търсят истината, за да ги разрешат? (Не.) Когато таят представи и предразсъдъци или лични мнения по отношение на други хора, могат ли да поемат инициативата да ги оставят настрана, за да търсят истината? (Не.) Те не могат да направят нито едно от тези неща. Като погледнем всички тези неща, на които са неспособни, очевидно е, че всички хора, които са склонни да нападат другите и да се впускат в словесни престрелки, не са добри. Ако се съди по различните им проявления, те не обичат истината и не са готови да я търсят. По въпроси, свързани с истината, независимо какви предразсъдъци или погрешни гледни точки развиват, те остават самоправедни и изобщо не търсят истината, а дори когато ясно е разговаряно с тях за истината, те отказват да я приемат, а още по-малко са готови да я практикуват. В същото време тези хора показват още по-отвратително проявление: след като са придобили разбиране за някои думи и доктрини, те използват тези велики доктрини, които разбират, за да нападат, да съдят и да заклеймяват произволно другите, и дори да ги възпират и контролират. Ако не успеят да те потиснат с осъжданията и заклеймяванията си, ще измислят всякакви начини да те възпрат с кухи теории. Ако пак не отстъпваш, ще прибягнат до още по-достойни за презрение и ужасни методи, за да те нападат, докато не им отстъпиш, не станеш слаб и негативен или не започнеш да им се възхищаваш и да бъдеш манипулиран от тях — тогава ще се почувстват удовлетворени. И така, въз основа на моделите им на поведение, на проявленията им и на отношението им към истината, що за хора са това? Те напълно отказват да приемат истината — това е тяхното отношение към истината. А какво да кажем за човешката им природа? По-голямата част от тези лица са зли хора. Консервативно казано, повече от 90% от тях са зли хора. Злите хора обичат да изясняват кое е правилно и кое е грешно по всеки въпрос, иначе няма да се избавят от него и винаги проявяват такава склонност. Освен това, когато се сблъскат със ситуации, злите хора се занимават с хора и неща и неумолимо се втренчват в тях, като винаги представят свои собствени обосновки, винаги се опитват да накарат всички да се съгласят с тях и да ги подкрепят, да кажат, че са прави, и не позволяват на никого да каже нещо лошо за тях. Освен това, когато злите хора се сблъскат със ситуации, те винаги търсят възможности да затворят хората в клетка и да ги контролират. Какъв метод използват, за да контролират хората? Те заклеймяват всеки, карат всеки друг да повярва, че този човек е непригоден, че има проблеми и недостатъци и че е по-непълноценен от тези зли хора, след което злите хора се чувстват доволни и щастливи. След като са победили всички останали и са останали изправени само те, не са ли поставили всички под свой контрол? Целта, която постигат, като контролират хората, е да заклеймят и да повалят всички, да накарат всички да повярват, че са неспособни, да ги направят негативни и слаби, да загубят вяра в Божиите слова и в истината, да загубят вяра в Бог и да нямат път, който да следват — след това тези зли хора се чувстват щастливи и удовлетворени. Като разглеждаме тези аспекти, не е ли ясно, че злите хора съставляват по-голямата част от този тип хора? Погледнете кои типове хора винаги са склонни да нападат другите, когато са в група, в лицето или зад гърба им, като използват различни методи, за да нападат другите — това са злите хора. Тези хора изобщо не приемат истината, нито разговарят за нея и често се възползват от ситуацията, за да се хвалят, че са добри хора, че всичко, което правят, е оправдано и добре обосновано и че те се държат почтено и открито — винаги се хвалят, че са достойни и почтени хора, че са прями и справедливи. Тези хора никога не свидетелстват за истината, нито свидетелстват за Божиите слова. Те просто обичат неумолимо да се втренчват в хора и неща и да представят собствените си обосновки. Тяхното намерение и цел е да накарат хората да повярват, че са добри хора и че разбират всичко. Що се отнася до онези хора в църквата, които често се впускат във взаимни нападки и словесни престрелки, независимо дали става въпрос за онези, които инициират нападенията, или за онези, които са нападани, ако църковният живот е прекъснат и смутен, тогава повечето хора трябва да се изправят, за да ги предупредят и ограничат. На тези хора не бива да се дава време да се развихрят и да вършат лоши неща, нито трябва да им се позволява да засягат другите, като дават воля на личната си злоба и търсят отмъщение поради личното си озлобление и временен гняв. Разбира се, църковните водачи трябва да изпълняват и отговорностите си по подобаващ начин, като ефективно ограничават тези хора да не прекъсват и да не смущават църковния живот и да предпазват мнозинството от хората от смущения. Когато хората се впускат във взаимни нападки и словесни престрелки, църковните водачи трябва да са способни да ги спрат и да ги ограничат своевременно. Ако опитите да бъдат спрени и ограничени не разрешат проблема, а те продължават да се нападат взаимно и да влизат в словесни престрелки, като смущават другите, и продължават да вредят на църковния живот, тогава такива хора трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Това е отговорност на църковните водачи.

Доста разговаряхме за моделите на поведение и проявленията на онези, които се впускат във взаимни нападки и словесни престрелки. Току-що накратко разнищихме и разговаряхме за човешката им природа, което ще ви даде възможност да придобиете повече проницателност за тях и ще даде възможност на повечето от вас да разберете какво се случва и да ги разпознаете своевременно, когато те говорят и действат. Колкото по-задълбочено разберете и опознаете същността на тези хора, толкова по-бързо ще можете да ги разпознаете и впоследствие все по-малко ще бъдете смущавани от тях. Повечето от вас трябва да са наясно с вредата, която онези, които се впускат във взаимни нападки и словесни престрелки, причиняват на църковния живот и на Божиите избраници. Този тип хора определено няма да се самоанализират и да спрат да се карат. Ако не се вземат бързи мерки и не бъдат премахнати, те ще причиняват постоянни прекъсвания и смущения на църковния живот. Затова справянето с такива хора и премахването им е много важен елемент от работата на църковните водачи и той не бива да се пренебрегва.

5 юни 2021 г.