По темата за взаимните нападки и словесните престрелки, за която току-що разговаряхме, сега разбирате ли принципите на проницателността? Можете ли да разграничите кои ситуации представляват взаимни нападки и словесни престрелки? Взаимните нападки и словесните престрелки се срещат често сред групи от хора и често могат да бъдат наблюдавани. Взаимните нападки включват преди всичко целенасочено прицелване в проблемите на даден човек, за да бъде нападнат лично, да бъде съден, заклеймен и дори наруган, с цел отмъщение, контраатака, даване воля на лична злоба и т.н. Във всеки случай взаимните нападки и словесните престрелки не са свързани с общение за истината, нито с практикуване на истината и със сигурност не са проявление на хармонично сътрудничество. Точно обратното, те са проявление на отмъщение и нападки срещу хората заради избухливост и заради покварения нрав на Сатана. Със сигурност целта на взаимните нападки и словесните престрелки не е ясното общение за истината, а още по-малко е да се спори, за да се разбере истината. Целта е по-скоро да се задоволят собственият покварен нрав, собствените амбиции, егоистични желания и плътски предпочитания. Очевидно взаимните нападки не са свързани с общение за истината и със сигурност не са свързани с това да се помага на хората и да се проявява отношение на любов към тях. Вместо това те са една от стратегиите и методите на Сатана за измъчване на хората, за заиграване с тях и за заблуждаването им. Хората живеят в покварен нрав и не разбират истината. Ако не изберат да практикуват истината, е много лесно да попаднат в капана на такива примки и изкушения, както и в битките на взаимни нападки и словесни престрелки. Те спорят, докато лицата им почервенеят, и дори продължават до безкрайност, и то заради една-единствена дума, фраза или поглед, като се борят с години, за да надделеят един над друг, до степен на ситуация, в която всички са губещи, само заради едно нещо. Щом се срещнат, започват да спорят безкрайно, а някои дори се нападат, ругаят и заклеймяват един друг в компютърните чат групи. Колко сериозна е станала тази омраза! Не са се ругали достатъчно по време на събиранията, все още не са се освободили от омразата си, не са постигнали целите си и след като се приберат вкъщи, колкото повече мислят за това, толкова повече се ядосват и продължават да се ругаят взаимно. Какъв е този дух? Заслужава ли си да се насърчава, заслужава ли си да се защитава? (Не.) Що за „безстрашен дух“ е това? Това е дух на липса на боязън, това е дух на беззаконие, това е последствие от покваряването на човека от Сатана. Разбира се, подобни модели на поведение и подобни действия носят значителни смущения и загуби на навлизането в живота на тези хора, а също така причиняват смущения и прекъсвания в църковния живот. Затова когато водачите и работниците се сблъскат с такива ситуации и открият, че двама души се нападат един друг, че се впускат в словесни престрелки и се кълнат да се бият докрай, те трябва бързо да ги изчистят, да не ги търпят и със сигурност да не се отнасят към тях със снизхождение. Трябва да защитят останалите братя и сестри и да поддържат нормален църковен живот, да гарантират постигането на резултати на всяко събиране и да не позволяват на такива хора да губят времето на братята и сестрите за четене на Божиите слова и общение за истината и да смущават нормалния църковен живот. Ако по време на събиранията се установи, че те се нападат взаимно и влизат в словесни престрелки, това трябва незабавно да бъде спряно и преодоляно. Ако не може да бъде ограничено, тези хора трябва да бъдат разобличени и разнищени незабавно чрез събиране, и да бъдат изчистени. Църквата е място за ядене и пиене на Божиите слова, за поклонение пред Бог. Тя не е място за взаимни нападки или за впускане в словесни престрелки, за да се дава воля на личната злоба. Всеки, който често смущава църковния живот и засяга навлизането в живота на Божиите избраници, трябва да бъде изчистен. Църквата не приветства такива хора, не допуска смущения от дяволи или присъствието на зли хора — изчистете тези хора и проблемът ще бъде разрешен.

Ако в църквата се установи, че някои хора се впускат във взаимни нападки и словесни престрелки, независимо от техните оправдания и причини и независимо какъв е акцентът на тяхното обсъждане — дали става въпрос за нещо, което интересува всички, или не — щом се прекъсва и смущава църковният живот, този въпрос трябва да бъде решен незабавно и без да се чака. Ако не е възможно да се спрат или да се ограничат участниците, те трябва да бъдат изчистени. Именно тази работа трябва да свършат водачите и работниците, когато се сблъскат с такива ситуации. Основният принцип е не да подстрекаваш лошото поведение на тези хора, като ги толерираш или проявяваш снизхождение към тях, нито да действаш като „надлежен чиновник“, който отсъжда кое е правилно и кое е грешно по отношение на тези хора, преценява кой е прав и кой греши, кой е в правото си и кой не е, разграничава ясно кой е прав и кой не е, и след това налага еднакви наказания на двете страни, или наказва този, когото смята за виновен, и възмездява другия — това не е начинът за разрешаване на проблема. При справянето с този въпрос не бива да го съпоставяш със закона и още по-малко да го съпоставяш с моралните норми и да го преценяваш според тях, а по-скоро трябва да го съпоставяш и да се справяш с него според принципите на църковното дело. Що се отнася до двете страни, замесени във взаимните нападки, щом те причиняват прекъсвания и смущения на църковния живот, църковните водачи и работници трябва да приемат за свой неотменим дълг да ги спрат и ограничат, или да ги изолират, или да ги премахнат, вместо да слушат внимателно двете страни да излагат какво се е случило и да говорят за причините и оправданията на всяка от тях, за намерението, целта и основната причина, които стоят зад това, че са нападнали другия човек и са влезли в словесна престрелка — от тях не се изисква да разберат цялата история, а да разрешат проблема, като отстранят тези прекъсвания и смущения на църковния живот и се справят с онези, които са ги причинили. Да предположим, че водачите и работниците изгладят нещата и възприемат „умерен“ подход, като приложат помирителна политика спрямо двамата, които са се впуснали във взаимните нападки, като им позволят безразсъдно да причиняват прекъсвания и смущения на църковния живот, без да се намесят и да се справят с тях — те продължават да бъдат снизходителни към тези хора. Само ги увещават и ги съветват всеки път и не са способни да разрешат проблема из основи. Тези водачи и работници са занемарили своите отговорности. Ако в църквата възникне проблем с хора, които се впускат във взаимни нападки и словесни престрелки, които причиняват сериозни смущения и вреди на църковния живот, с което пораждат негодувание и отвращение у мнозинството от хората, водачите и работниците трябва да действат бързо, като изолират или премахнат двете страни в съответствие с работните подредби на Божия дом и с принципите за пречистване на църквата. Те не бива да действат като „надлежни чиновници“, които отсъждат по делото на участниците и се произнасят по техните лични кавги, не бива да слушат внимателно тези хора, които бълват отвратителни, безсмислени глупости, за да видят кой е прав и кой греши, кое е правилно и кое е грешно, и след като преценят тези неща, да накарат повече хора да проведат обсъждания и общения по тези въпроси, което ще доведе до това все повече хора да изпитват отвращение и омраза в сърцата си. Това ще загуби времето, което хората би трябвало да използват, за да ядат и да пият Божиите слова и да разговарят за тях. Още повече това е занемаряване на отговорността от страна на водачите и работниците и този принцип на практикуване е неправилен. Ако в даден момент страните, които са ограничени, се покаят и вече не губят времето на събирането с взаимните си нападки и словесните си престрелки, тогава наложената им изолация може да бъде отменена. Ако са били премахнати като зли хора и някой твърди, че са се променили и че са станали по-добри, е необходимо да се види дали показват действителни проявления на покаяние, а също и да се потърси мнението на мнозинството по въпроса. Дори да бъдат приети обратно, те трябва да бъдат наблюдавани внимателно и времето им за говорене трябва да бъде строго ограничено, а по-късно с тях трябва да се действа по съответния начин според проявленията им. Това са принципи, които църковните водачи и работници трябва да разбират и на които трябва да обръщат внимание. Разбира се, справянето с този въпрос не може да се основава на субективни предположения. Взаимните нападки на двете страни трябва да имат естество на причиняване на прекъсвания и смущения. На хората не бива да се забранява да говорят и да се изолират само защото единият от тях в даден момент е казал нещо, което е наранило другия, и този човек след това е отвърнал със своя коментар. Справянето с хората по този начин наистина не е съгласно принципите! Водачите и работниците трябва правилно да схванат принципите, да гарантират, че мнозинството е съгласно с това, че действията им са съгласно принципите, вместо да вилнеят и да вършат лоши неща или да преувеличават сериозността на проблема във възможно най-голяма степен. Когато става въпрос за този аспект на работата, от една страна, мнозинството трябва да се научи да разпознава какво е нападка, а, от друга страна, църковните водачи и работниците също трябва да познават принципите, които трябва да бъдат схванати, и отговорностите, които трябва да бъдат изпълнени при извършването на тази работа.

4. Произволно заклеймяване на хора

Съществува и друго проявление на взаимните нападки. Някои хора знаят няколко духовни термина и винаги използват някои от тях в речта си, като например „дявол“, „Сатана“, „непрактикуване на истината“, „нехаресване на истината“, „фарисей“ и т.н. — те ги използват, за да съдят произволно определени хора. Няма ли това малко естеството на нападка? Преди имаше един човек, който искаше да ругае всеки, който не действаше според неговите желания, когато си взаимодействаше с братята и сестрите. Но той си мислеше: „Сега, когато вярвам в бог, ми се струва неприлично да ругая хората. Така изглеждам в разрез със святото благоприличие. Не мога да ругая или да използвам нецензурни думи, но ако не ругая, ще се чувствам неспокоен, няма да съм способен да смекча омразата си — винаги ще искам да ругая хората. Как тогава да ги ругая?“. Затова измисли нов термин. Всеки, който го обидеше, който го наранеше с действията си или който не го слушаше, беше наругаван от него по този начин: „Зъл дявол!“, „Ти си зъл дявол!“, „Еди-кой-си е зъл дявол!“. Той добавяше „зъл“ пред думата „дявол“ — наистина никога не бях чувал някой да използва тази фраза преди това. Не е ли доста новаторско? Братята и сестрите бяха нехайно наругавани от него, че са „зли дяволи“ — на кого би му било приятно да чуе подобно нещо? Например, ако помолеше някой брат или сестра да му налее чаша вода, а те бяха твърде заети и му казваха да го направи сам, той ги ругаеше: „Ти си зъл дявол!“. Ако се върнеше от събиране и видеше, че храната му още не е приготвена, се ядосваше: „Вие, зли дяволи, всички сте толкова мързеливи. Излизам, за да изпълня дълга си, а дори няма готова храна за мен, когато се върна!“. Всеки, който взаимодействаше с него, можеше потенциално да бъде наруган като „зъл дявол“. Що за човек е това? (Зъл човек.) Защо е зъл? В неговите очи всеки, който го обижда или не се съобразява с желанията му, е зъл дявол — той самият не е такъв, но всички останали са такива. Има ли някакво основание да твърди това? Абсолютно никакво. Просто произволно е избрал дума, с която да ругае хората, която му позволява да смекчи омразата си и да даде воля на емоциите си. Той вярва, че ако наистина наругае някого, другите ще кажат, че той не прилича на вярващ в Бог, но счита, че ако нарече някого дявол, това не е ругатня и би трябвало да изглежда разумно за другите, и така удовлетворява собствените си желания и същевременно не дава възможност на другите да му намерят кусури. Този човек е доста лукав и зъл, той използва най-злобния език, език, който не оставя на хората никаква възможност за съпротива, за да им отмъсти и да ги заклейми, и въпреки това хората не могат да го обвинят, че ругае или говори неразумно. Когато се сблъскат с такъв човек, повечето хора биха ли го избягвали или биха се сближили с него? (Биха го избягвали.) Защо? Те не могат да си позволят да го провокират, затова могат само да стоят далече от него. Така биха постъпили умните хора.

Явлението, при което някой е произволно заклеймен, лепнат му е етикет и е измъчван, често се среща във всяка църква. Например някои хора таят предразсъдък към определен водач или работник и за да си отмъстят, го коментират зад гърба му, разобличават го и го разнищват под предлог, че разговарят за истината. Намеренията и целите зад подобни действия са погрешни. Ако човек наистина разговаря за истината, за да свидетелства за Бог и да е от полза на другите, той трябва да разговаря за собствените си истински преживявания и да носи полза на другите, като разнищва и опознава себе си. Такава практика дава по-добри резултати и Божиите избраници ще я одобрят. Ако нечие общение разобличава, напада и принизява друг човек в опит да му се нахвърли или да му отмъсти, тогава намерението на общението е погрешно, то е неоправдано, Бог го ненавижда и то не е поучително за братята и сестрите. Ако намерението на някого е да заклейми другите или да ги измъчва, тогава той е зъл човек и върши зло. Всички Божии избраници трябва да имат проницателност, когато става въпрос за зли хора. Ако някой умишлено се нахвърля на хората, разобличава ги или ги принизява, тогава трябва да му се помогне с любов, да се разговаря с него, да бъде разнищен или кастрен. Ако не е способен да приеме истината и упорито отказва да влезе в правия път, тогава това е съвсем друго нещо. Когато става въпрос за зли хора, които често произволно заклеймяват, лепят етикети и измъчват другите, те трябва да бъдат напълно разобличени, за да може всеки да се научи да ги разпознава, и след това да бъдат ограничени или отлъчени от църквата. Това е от съществено значение, тъй като такива хора смущават църковния живот и църковната работа и има вероятност да подвеждат хората и да внасят хаос в църквата. По-специално някои зли хора често нападат и заклеймяват другите, единствено за да постигнат целта си да се изтъкнат и да накарат другите да им се възхищават. Тези зли хора често използват възможността да разговарят за истината на събиранията, за да разобличават, разнищват и потискат косвено другите. Те дори оправдават това, като казват, че го правят, за да помогнат на хората и да разрешат съществуващите проблеми в църквата, и използват този претекст за прикритие, чрез което да постигнат целите си. Те са от хората, които нападат и измъчват другите, и всички те очевидно са зли хора. Всички онези, които нападат и заклеймяват хората, които се стремят към истината, са изключително злостни и само онези, които разобличават и разнищват злите хора, за да опазят делото на Божия дом, имат чувство за справедливост и са одобрявани от Бог. Злите хора често са много лукави в своите злодеяния. Всички те умеят да използват доктрината, за да измислят оправдания за себе си и да постигнат целта си да подвеждат другите. Ако Божиите избраници не ги разпознаят и не са способни да ограничат тези зли хора, църковният живот и делото на църквата ще се превърнат в пълна бъркотия — или дори в стълпотворение. Когато злите хора разговарят за проблемите и ги разнищват, те винаги имат намерение и цел и тя винаги е насочена към някого. Те не разнищват и не опознават себе си, нито се откриват и излагат на показ, за да разрешат собствените си проблеми — напротив, те се възползват от възможността да разобличават, да разнищват и да нападат другите. Често се възползват от общението за себепознанието, за да разнищват и заклеймяват другите, а чрез общението за Божиите слова и истината разобличават, принизяват и очернят хората. Те изпитват особено силно отвращение и омраза към онези, които се стремят към истината, към онези, които носят бремето на църковната работа, и към онези, които често изпълняват дълга си. Злите хора ще използват всякакви оправдания и извинения, за да ударят по мотивацията на тези хора и да им попречат да изпълняват църковната работа. Част от това, което изпитват към тях, е завист и омраза. Друга част е страхът, че тези хора, когато се изправят, за да вършат работа, представляват заплаха за тяхната слава, придобивки и статус. Затова са нетърпеливи да опитат да ги предупредят, да ги потиснат и да ги ограничат по всевъзможни начини, като дори стигат дотам, че събират боеприпаси, с които да ги набедят и да изопачат фактите, за да ги заклеймят. Това напълно разкрива, че нравът на тези зли хора мрази истината и положителните неща. Те изпитват особено силна омраза към онези, които се стремят към истината и обичат положителните неща, както и към онези, които са по-скоро простодушни, порядъчни и почтени. Може и да не го казват, но това е техният начин на мислене. Защо се насочват именно към онези, които се стремят към истината и към порядъчните и почтените хора, за да ги разобличават, принизяват, потискат и отхвърлят? Това очевидно е опит от тяхна страна да съборят и да поразят добрите хора и онези, които се стремят към истината, да ги стъпчат, за да могат те самите да контролират църквата. Някои хора не вярват, че това е така. На тях задавам един въпрос: защо когато разговарят за истината, тези зли хора не разобличават и не разнищват самите себе си, а вместо това винаги нарочват другите и ги разобличават? Възможно ли е те наистина да не разкриват поквара или да нямат покварен нрав? Със сигурност не е възможно. Защо тогава настояват да си нарочат други хора, за да ги разобличават и разнищват? Какво точно се опитват да постигнат? Този въпрос изисква задълбочен размисъл. Човек постъпва както трябва, ако разобличава злодеянията на злите хора, които смущават църквата. Но вместо това тези хора разобличават и измъчват добрите хора под претекст, че разговарят за истината. Какви са техните намерения и цели? Дали са разярени, защото виждат, че Бог спасява добрите хора? Такава е действителната ситуация. Бог не спасява злите хора, затова злите хора мразят Бог и добрите хора — всичко това е съвсем естествено. Злите хора не приемат истината и не се стремят към нея. Те самите не могат да бъдат спасени, но измъчват онези добри хора, които се стремят към истината и които могат да бъдат спасени. Какъв е проблемът тук? Ако тези хора имаха познание за себе си и за истината, те биха могли да се открият и да разговарят, но те винаги нарочват другите и ги провокират — винаги имат склонност да нападат другите — и винаги набелязват онези, които се стремят към истината, за свои въображаеми врагове. Това са отличителните белези на злите хора. Онези, които са способни на такова зло, са истинските дяволи и сатани, те са същинските антихристи, които трябва да бъдат ограничавани, а ако вършат много зло, с тях трябва да се справят незабавно, като бъдат отлъчени от църквата. Всички онези, които се нахвърлят върху добрите хора и ги отхвърлят, са гнили ябълки. Защо ги наричам гнили ябълки? Защото е вероятно да предизвикат ненужни спорове и конфликти в църквата, което води до все по-голямо влошаване на положението там. Един ден нарочват един човек, а на следващия — друг, и винаги се прицелват в другите, в онези, които обичат истината и се стремят към нея. Това няма как да не смути църковния живот и да не се отрази на нормалното ядене и пиене на Божиите слова от Божиите избраници, както и на нормалното им общение за истината. Тези зли хора често се възползват от това, че живеят църковен живот, за да нападат другите в името на общението за истината. Във всичко, което казват, прозира враждебност. Те правят провокативни забележки, за да нападат и заклеймяват онези, които се стремят към истината, и онези, които отдават всичко на Бог. Какви ще са последствията от това? То ще прекъсне и смути живота на църквата и ще накара хората да бъдат неспокойни в сърцата си и да са неспособни да се смирят пред Бог. По-специално безскрупулните неща, които тези зли хора казват, за да заклеймят, нападнат и наранят другите, може да предизвикат съпротива. Това не благоприятства разрешаването на проблемите. Напротив, то подклажда страх и тревога в църквата и обтяга взаимоотношенията между хората, то води до възникване на напрежение между тях и предизвиква раздор. Поведението на тези хора не само оказва въздействие върху църковния живот, но и поражда конфликти в църквата. То дори може да повлияе на работата на църквата като цяло и на разпространяването на евангелието. Затова водачите и работниците трябва да предупреждават този тип хора, а също така трябва да ги ограничават и да се справят с тях. От една страна, братята и сестрите трябва да поставят строги ограничения на тези зли хора, които често нападат и заклеймяват другите. От друга страна, църковните водачи трябва незабавно да разобличават и спират онези, които произволно нападат и заклеймяват другите, а ако са непоправими, да ги изчистят от църквата. На злите хора трябва да се попречи да смущават живота на църквата по време на събиранията и същевременно на обърканите хора трябва да се ограничи възможността да говорят по начин, който влияе на църковния живот. Ако се установи зъл човек, който върши зло, той трябва да бъде разобличен. Не бива да му се позволява по никакъв начин да действа умишлено и да върши зло, както му е угодно. Това е необходимо, за да се поддържа нормален църковен живот и да се гарантира, че Божиите избраници могат да се събират, да ядат и да пият от Божиите слова и да разговарят нормално за истината, което им позволява да изпълняват нормално дълга си. Само тогава Божията воля може да бъде извършена в църквата и само по този начин Божиите избраници могат да разберат истината, да навлязат в реалността и да придобият Божиите благословии. Забелязали ли сте такива зли хора в църквата? Те винаги таят завистлива омраза към добрите хора и винаги ги нарочват тях. Днес не харесват един добър човек, утре друг. Те са способни да критикуват всекиго и да изтъкват множество негови недостатъци, а това, което казват, звучи много добре обосновано и разумно, и в крайна сметка предизвикват всеобщо възмущение и се превръщат в бич за групата. Те смущават църквата до такава степен, че сърцата на хората се изпълват със смут, много хора стават негативни и слаби, от събиранията не се придобива никаква полза или поучаване, а някои хора дори губят желание да посещават събиранията. Не са ли такива зли хора гнили ябълки? Ако не са достигнали до нивото, на което трябва да бъдат премахнати, те трябва да бъдат изолирани или ограничени. Например по време на събирания им отделете уединено място, за да им попречите да влияят на другите. Ако настояват да търсят възможности да говорят и да нападат хората, трябва да бъдат ограничени — да им се забрани да говорят безполезни неща. Ако стане невъзможно да бъдат ограничени и те са на ръба да избухнат или да се съпротивляват, трябва незабавно да бъдат премахнати. Тоест, когато вече не желаят да бъдат ограничавани, те казват: „На какво основание ограничавате моето изказване? Защо всички останали имат право да говорят пет минути, а аз само една?“ — когато постоянно задават тези въпроси, това означава, че ще се съпротивляват. Когато са на път да се съпротивляват, не са ли непокорни? Не се ли опитват да причинят неприятности, да предизвикат безредици? Не се ли готвят да смутят църковния живот? Те са на път да разкрият кои са в действителност. Времето за справянето с тях е настъпило — те трябва бързо да бъдат изчистени. Това разумно ли е? Да. Осигуряването на нормален църковен живот за мнозинството наистина не е лесно, тъй като има всякакви зли хора, зли духове, мръсни демони и „специални таланти“, които искат да провалят нещата. Можем ли да си позволим да не ги ограничим? Някои „специални таланти“ започват да принизяват и да нападат другите, още щом си отворят устата — ако носиш очила или нямаш много коса, те те нападат. Ако споделяш свидетелството си за преживяване по време на събиранията или ако си активен и отговорен в изпълнението на дълга си, те те нападат и съдят. Ако имаш вяра в Бог по време на изпитания, ако си слаб или ако преодоляваш семейни трудности, като използваш вярата си, без да се оплакваш от Бог, те те нападат. Какво означава „да те нападат“ тук? Означава, че каквото и да правят другите, то никога не се харесва на тези хора. Те винаги не го харесват, винаги търсят кусури, които не съществуват, винаги се стремят да обвинят другите хора в нещо и в техните очи нищо от това, което другите хора правят, никога не е правилно. Дори ако разговаряш за истината и разрешаваш въпросите според работните подредби на Божия дом, те ще се заяждат с теб и ще те критикуват, ще ти намират кусури във всичко, което правиш. Те умишлено създават неприятности и всеки е обект на техните нападки. Всеки път, когато в църквата се появи такъв човек, трябва да се справите с него. Ако се появят двама такива души, трябва да се справите и с двамата. Това е така, защото те нанасят значителна вреда на църковния живот, причиняват прекъсвания и смущения в делото на църквата, а последствията от това са ужасни.