Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (Трета част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

На последното събиране разговаряхме за дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Във връзка с тази отговорност разговаряхме главно за различни проблеми, свързани с църковния живот, които групирахме в единадесет въпроса. Продължете и ги прочетете. (Първо, често отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Второ, изричане на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение. Трето, бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела. Четвърто, сформиране на клики. Пето, съревноваване за статус. Шесто, поддържане на непристойни взаимоотношения. Седмо, впускане във взаимни нападки и словесни престрелки. Осмо, разпространяване на представи. Девето, даване воля на негативизма. Десето, разпространяване на безпочвени слухове. И единадесето, манипулиране и смущаване на изборите.) Миналия път разговаряхме за петия въпрос, който касае съревноваването за статус, и за шестия въпрос, който се отнася до поддържането на непристойни взаимоотношения. Тези два вида проблеми, подобно на предишните четири въпроса, също причиняват смущения и прекъсвания на църковния живот и на нормалния ред в църквата. Съдейки по естеството на тези два вида проблеми, вредата, която нанасят на църковния живот, и въздействието им върху навлизането в живота на хората, и двата може да представляват хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата.

VII. Впускане във взаимни нападки и словесни престрелки

Днес ще разговаряме за седмия въпрос — взаимните нападки и словесните престрелки. Такива проблеми са често срещани в църковния живот и са очевидни за всички. Когато хората се събират, за да ядат и пият Божието слово, да разговарят за личните си преживявания или да обсъждат някои актуални проблеми, различните гледни точки или споровете за правилното и неправилното често водят до пререкания и спорове между хората. Ако хората имат несъгласия и различни гледни точки, но това не смущава църковния живот, тогава това счита ли се за впускане във взаимни нападки и словесни престрелки? То не отговаря на критериите. То спада към нормалното общение. Затова на пръв поглед много проблеми може да изглеждат свързани със седмия въпрос, но в действителност към него спадат само тези, които са по-сериозни по отношение на обстоятелствата и естеството и съответно представляват прекъсвания и смущения. Нека сега разговаряме за това естеството на кои проблеми отговаря на критериите за включване в този въпрос.

Първо, ако погледнем проявленията на впускането във взаимни нападки, със сигурност тук не става въпрос за нормално общение за истината или за търсене на истината, или за различни разбирания, или за светлина, основана на общение за истината, или за търсене, общение, обсъждане на истините принципи и търсене на път за практикуване по отношение на определена истина, а за спорове и пререкания относно правилното и неправилното. В общи линии това е начинът, по който то се проявява. Този вид проблем среща ли се понякога в църковния живот? (Да.) Само по външни признаци е очевидно, че действие като това да се впускаш във взаимни нападки, със сигурност не е свързано с търсене на истината, нито с общение за истината под напътствието на Светия Дух, нито с хармонично сътрудничество. Вместо това корените му са в избухливостта, а използваният в него език съдържа осъждане и заклеймяване, дори и проклятия — този вид проявление наистина е разкриване на покварения нрав на Сатана. Когато хората се нападат един друг, независимо дали езикът им е остър или тактичен, това носи в себе си избухливост, злоба и омраза, лишено е от любов, толерантност и търпение и, естествено, още повече е лишено от хармонично сътрудничество. Хората използват различни методи, за да се нападат един друг. Например, когато двама души обсъждат някакъв въпрос, първият казва на втория: „Някои хора имат лоша човешка природа и надменен нрав. Перчат се винаги, когато направят нещо, и не слушат никого. Те са същите като това, което Божиите слова казват за онези, които се държат варварски и са лишени от човешка природа, подобно на зверовете“. След като чуе това, вторият човек си мисли: „Дали това, което току-що каза, не беше насочено към мен? Ти дори се позова на Божиите слова, за да ме разобличиш! След като говориш така за мен, и аз няма да се въздържа. Ти беше груб с мен, затова и аз ще постъпя зле с теб!“. И така, вторият човек казва: „Някои хора външно може да изглеждат много набожни, но всъщност дълбоко в себе си те са по-зловещи от всички останали. Те дори поддържат непристойни взаимоотношения с противоположния пол, подобно на блудниците и проститутките, за които се говори в Божиите слова — Бог е крайно отвратен от такива хора и изпитва неприязън към тях. Каква е ползата от това човек да изглежда набожен? Всичко това е преструвка. Бог най-много не харесва тези, които се преструват. Всички преструващи се хора са фарисеи!“. След като чуе това, първият човек си мисли: „Това е контраатака срещу мен! Добре, ти беше груб с мен, затова не ме обвинявай, че не се въздържам!“. Напред-назад, двамата са започнали да се карат. Това общение за Божиите слова ли е? (Не.) Какво правят те? (Нападат се взаимно и се карат.) Те дори се възползват от някакво стратегическо предимство и намират „основа“ за своите нападки, като се позовават на Божиите слова като основа — това е впускане във взаимни нападки и същевременно е участие в словесни престрелки. Наблюдава ли се понякога тази форма на общение в църковния живот? Нормално ли е това общение? В рамките на нормалната човешка природа ли е? (Не.) А тази форма на общение причинява ли прекъсвания и смущения в църковния живот? Какъв вид прекъсвания и смущения причинява тя? (Нормалният църковен живот бива смутен, хората се впускат в пререкания за правилното и неправилното и съответно не са способни спокойно да разсъждават и да разговарят за Божиите слова.) Когато хората се впускат в такива караници и спорове за правилното и неправилното и отправят лични нападки по време на църковния живот, Светият Дух все още ли върши делото Си? Светият Дух не върши делото Си. Този вид общение хвърля в смут сърцата на хората. Има едни слова в Библията, спомняте ли си ги? („Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19-20).) Какво означават тези слова? Когато хората се събират пред Бог, те трябва да са в единомислие и да са единни пред Бог. Бог ще им дари благословии и Светият Дух ще върши делото Си само когато хората са в единомислие. Но дали двамата спорещи, за които споменах преди малко, бяха в единомислие? (Не.) С какво се занимаваха те? С взаимни нападки, с караници и дори с осъждане и заклеймяване. Макар на пръв поглед да не използваха скверни ругатни и да не се обиждаха с епитети, мотивацията зад думите им не беше общение за истината или търсене на истината и те не говореха в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Всяка дума, която изричаха, беше безотговорна и носеше със себе си враждебност и злоба. Всяка дума не отговаряше на фактите, нито имаше някаква основа. Всяка дума не се отнасяше до това да се прецени даден въпрос според Божиите слова и Божиите изисквания, а до това да се отправят лични нападки, осъждания и заклеймявания, основани на собствените предпочитания и собствената воля, срещу човек, когото мразеха и на когото гледаха отвисоко. Нищо от това не е проявление на единомислие. По-скоро това са думи и проявления, които идват от избухливостта и покварения нрав на Сатана и те не са богоугодни. Затова Светият Дух не върши делото Си. Това е проявление на впускане във взаимни нападки.

В църковния живот между хората често възникват спорове и конфликти по незначителни въпроси или заради противоречиви гледни точки и интереси. Често споровете възникват и поради несъответстващи индивидуалности, амбиции и предпочитания. Различни видове несъгласия и раздори възникват между хората и поради различия в социалния статус и нивото на образование или поради различия в тяхната човешка природа и естество, дори поради различия в начините на говорене и справяне с въпросите, наред с други причини. Ако хората не се опитват да разрешат тези въпроси, като използват Божието слово, ако няма взаимно разбиране, толерантност, подкрепа и помощ, а вместо това те таят предразсъдъци и омраза в сърцата си и се отнасят един към друг с избухливост в рамките на покварен нрав, тогава това вероятно ще доведе до взаимни нападки и осъждане. Някои хора имат малко съвест и разум и, когато възникнат спорове, те могат да проявят търпение, да действат разумно и да помогнат на другата страна с любов. Някои хора обаче не могат да постигнат това, защото им липсват дори най-елементарна толерантност, търпение, човечност и разум. Те често развиват различни предразсъдъци, подозрения и погрешни разбирания спрямо другите по банални въпроси или заради една дума или изражение на лицето, вследствие на което в сърцата им се пораждат различни мисли, съмнения, осъждане и заклеймяване. Тези явления често се срещат в църквата и често засягат нормалните взаимоотношения между хората, хармоничното взаимодействие между братята и сестрите и дори тяхното общение за Божиите слова. Обичайно е да възникват спорове, когато хората взаимодействат помежду си, но ако такива проблеми възникват често в църковния живот, те могат да засегнат, да смутят и дори да унищожат нормалния църковен живот. Например, ако някой започне спор по време на събиране, тогава това събиране ще бъде смутено, църковният живот ще бъде безплоден и присъстващите на събирането няма да придобият нищо и по същество ще се съберат напразно и ще си губят времето. Следователно тези проблеми вече ще са засегнали нормалния ред на църковния живот.

A. Няколко вида проявления на впускане във взаимни нападки и словесни престрелки

1. Взаимно разобличаване на недостатъците

Някои хора винаги обичат да бръщолевят за домашни въпроси и маловажни теми по време на събиранията, да говорят за банални домашни дела и да се впускат в разговори с братята и сестрите, щом ги срещнат, което кара тези братя и сестри да се чувстват безпомощни. Някой може да се изправи, за да ги прекъсне, но какво се случва тогава? Ако постоянно ги прекъсват, те стават нещастни, а когато са нещастни, това води до неприятности. Те си мислят: „Винаги ме прекъсваш и не ме оставяш да говоря. Добре тогава. И аз ще те прекъсвам, когато говориш! Когато ти разговаряш за Божиите слова, аз ще те прекъсна с друг пасаж от Божиите слова. Когато говориш за себеопознаването, аз ще говоря за Божиите слова, които съдят хората. Когато говориш за това как да разбереш надменния си нрав, аз ще говоря за Божиите слова за определяне на изхода и крайната цел на хората. Каквото и да кажеш, аз ще кажа нещо различно!“. Не е само това. Ако други се присъединят, за да го прекъснат, тогава този човек се изправя и ги напада. Същевременно, тъй като таи обида и омраза в сърцето си, по време на събиранията той често разобличава недостатъците на човека, който го е прекъснал, като говори за това как този човек е мамил други хора в бизнеса си, преди да повярва в Бог, колко безскрупулен е бил в отношенията си с другите и т.н. — говори за тези неща винаги, когато другият човек заговори. Отначало другият човек може да прояви търпение, но с течение на времето започва да си мисли: „Винаги ти помагам, винаги проявявам толерантност и търпение към теб, но ти не проявяваш никаква толерантност към мен. Ако се отнасяш с мен по този начин, не ме обвинявай, че не се въздържам! Живеем в едно и също село от толкова дълго време — и двамата се познаваме добре. Ти ме нападна, така че и аз ще те нападна. Ти разобличи моите недостатъци, но ти самият имаш много такива“. И така, той казва: „Ти дори крадеше неща, когато беше млад. Тези дребни кражби, които извърши, са още по-позорни! Това, което аз вършех, поне беше бизнес, всичко беше с цел да си изкарвам прехраната. Кой не прави по няколко грешки в този свят? А какво да кажем за твоето поведение? Ти имаш поведение на крадец, на обирджия!“. Това не е ли впускане във взаимни нападки? Какъв е методът на тези нападки? Това е взаимно разобличаване на недостатъците, нали? (Да, така е.) Той дори си мисли: „Ти продължаваш да разобличаваш моите недостатъци, да информираш всички за тях и за моето позорно минало, и правиш така, че другите да не ме уважават повече — е, тогава и аз няма да се въздържам. Знам всичко за това колко партньори си имал, с колко хора от противоположния пол си бил. Заредил съм се с всички тези боеприпаси. Ако още веднъж разобличиш недостатъците ми и ме изкараш от релсите, ще извадя наяве всички твои прегрешения!“. Взаимното разобличаване на недостатъците е често срещан проблем сред тези, които се знаят и познават добре. Вероятно поради несъгласие или поради това, че между тях има конфликти или вражди, двама души изваждат наяве стари и банални въпроси, които използват като оръжие, за да се нападат един друг по време на събиранията. Тези двама души разобличават недостатъците си, нападат се и се заклеймяват взаимно, като отнемат от времето на всички за ядене и пиене на Божието слово и оказват въздействие върху нормалния църковен живот. Може ли такива събирания да са плодотворни? Дали хората около тези двама души все още имат желание да се събират? Някои братя и сестри започват да си мислят: „Тези двамата наистина носят само неприятности, какъв е смисълът да засягат тези въпроси от миналото! Сега и двамата вярват в Бог, трябва да се избавят от тези неща. Кой няма проблеми? Нима сега и двамата не са дошли пред Бог? Всички тези проблеми могат да бъдат разрешени с Божието слово. Разобличаването на недостатъците не е практикуване на истината, нито е извличане на поука от силните страни на един човек, за да се компенсират слабостите на друг. Това са взаимни нападки, това е сатанинско поведение“. Взаимните им нападки смущават и унищожават нормалния църковен живот. Никой не може да ги спре и който и да разговаря с тях за истината, те не искат да го чуят. Някои хора ги съветват: „Престанете да разобличавате недостатъците си. В действителност всичко това не е толкова важно. Не е ли то просто едно кратко словесно несъгласие? Между вас двамата няма дълбока омраза. Ако и двамата бихте могли да сте откровени, да се разкриете, да се избавите от предразсъдъците, обидата и омразата си, за да се молите и да търсите истината пред Бог, всички тези проблеми биха могли да бъдат разрешени“. Но двамата все още са в задънена улица. Единият от тях казва: „Ако той може да ми се извини пръв и ако пръв прояви откровеност и се разкрие, тогава и аз бих направил същото. Но ако, както преди, не иска да се избави от това нещо, тогава няма да се въздържам срещу него! Вие искате от мен да практикувам истината — защо той не я практикува? Искате от мен да се избавя от тези неща — защо той пръв не го направи?“. Не се ли държи неразумно? (Да, така е.) Той започва да се държи неразумно. Ничий съвет няма въздействие върху тези хора и те не се вслушват в общението за истината. Щом се видят, започват да спорят, да разобличават недостатъците си и да се нападат. Не се стига единствено до удари, но във всичко друго, което правят един на друг, има омраза и всяка дума, която казват, съдържа намеци за нападки и проклятия. Ако в църковния живот има двама такива души, които се нападат и влизат в словесни престрелки още щом се видят, може ли този църковен живот да бъде плодотворен? Могат ли хората да придобият нещо положително от него? (Не.) Когато възникнат такива ситуации, повечето хора започват да се тревожат и казват: „Всеки път, когато се съберем, тези двамата винаги се карат и не слушат ничий съвет. Какво да правим?“. Щом двамата са там, събиранията не са спокойни и всички са смутени от тях. В такива случаи църковните водачи трябва да се намесят, за да разрешат въпроса. Те не бива да позволяват на такива хора да продължават да смущават църковния живот. Ако след многократни съвети, общения и положителни напътствия не се постигнат никакви резултати, а двете страни продължават да държат на предразсъдъците си и отказват да си простят, ако продължават да се нападат взаимно и да смущават църковния живот, тогава е необходимо въпросът да бъде разрешен според принципите. Трябва да им се каже: „И двамата сте в това състояние от дълго време и то причинява сериозни смущения на църковния живот и на всички братя и сестри. Повечето хора са ядосани от това ваше поведение, но се страхуват да кажат нещо по въпроса. Предвид сегашното ви отношение и проявления, в съответствие с принципите църквата трябва да преустанови участието ви в църковния живот и да ви накара да се изолирате за самоанализ. Когато сте способни да се разбирате хармонично, да участвате в нормално общение и да имате нормални междуличностни взаимоотношения, тогава можете да се върнете в църковния живот“. Независимо дали те са съгласни с това или не, църквата трябва да вземе това решение. Това е разрешаване на въпроса въз основа на принципите. Тези въпроси трябва да се решават по такъв начин. От една страна, това е полезно за тези двама души. То може да ги подтикне към самоанализ и себеопознаване. От друга страна, то главно предпазва повече братя и сестри от това да бъдат смущавани от зли хора. Някои хора казват: „Те не са сторили никакво зло. От гледна точка на същността им те не са зли хора. Просто имат дребни недостатъци в човешката си природа, просто са своенравни, имат склонността да бъдат неразумни, предразположени са към ревност и спорове. Защо да ги изолираме само заради това?“. Независимо каква е тяхната човешка природа, щом те смущават църковния живот, църковните водачи трябва да се намесят, за да разгледат въпроса и да го разрешат. Ако тези двама души са зли, веднага след като това бъде разпознато, отговорът не бива да се свежда само до изолирането им. Трябва незабавно да се вземе решение направо да бъдат премахнати. Ако действията им се ограничават до това да се нападат един друг и да спорят за това кое е правилно и кое е неправилно, без да причиняват вреда на други хора или да извършват други лоши дела, които биха причинили загуби на интересите на Божия дом, и ако не са зли, тогава не е необходимо да бъдат премахнати. Вместо това църковният им живот трябва да бъде преустановен и те трябва да бъдат изолирани, за да се самоанализират. Този подход е най-подходящ. Целта на справянето с въпроса по този начин е да се осигури нормалният ред на църковния живот и да се гарантира, че църковната работа може да продължи нормално.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.