В. Непристойни взаимоотношения, свързани с лични интереси

Друг вид непристойни взаимоотношения са взаимоотношенията, свързани с лични интереси. Хората вършат неща като ласкаене, въздигане, хвалене и взаимно спечелване на благоразположение в името на интересите. Внасянето на такова криво поведение и нечестива атмосфера в църковния живот оказва сериозно въздействие върху другите, които спокойно четат Божиите слова или слушат споделени преживявания. Щом се установи взаимоотношение, свързано с лични интереси, замесените лица често казват или вършат неща, които противоречат на желанията им, за тяхна собствена изгода. Например, ако някой види, че друг човек би могъл да облагодетелства бизнеса или интересите му по някакъв начин, той може да избере този човек за водач, да го предложи за определен дълг или да се съгласява с всичко, което този човек казва, като твърди, че то е правилно, независимо дали е съобразено с истината, за да си спечели неговото благоразположение. За да си спечели благоразположението му, той прави много неща, които не са съобразени с принципите и които противоречат на истината, и които смущават Божиите избраници да разпознават хората, събитията и нещата и да навлизат в истината. Те описват неправилното и изопаченото като правилно, описват човешките представи и фантазии все едно са съгласно Божиите намерения и т.н., като по този начин смущават мислите на хората и правилната посока и цел на техния стремеж. Всички тези модели на поведение произтичат от поддържането на взаимоотношение на лични интереси. За да защитят и поддържат собствените си интереси, те могат да говорят против съвестта си и да действат против принципите. Това, което казват и правят, води до смущения и унищожаване на църковния живот, което в крайна сметка води до това, че все повече хора са неспособни да разговарят за Божиите слова, да четат с молитва Божиите слова или да споделят лични преживявания по нормален и подреден начин, което води до загуби в навлизането на хората в живота. Когато хората разговарят за личните си разбирания от преживяване, те често се сблъскват с намеса от взаимоотношенията на хората, свързани с лични интереси. Някои от тях са устни намеси, други са поведенчески, а трети се отнасят до цели и посоки. Хората често са прекъсвани при общението за истината и четенето на Божиите слова с молитва, често са отклонявани от темата и често са засягани в различна степен. Затова онези, които поддържат непристойни взаимоотношения на лични интереси и свързаните с тях модели на поведение, трябва да бъдат ограничавани. Църковните водачи, които са изправени пред тези проблеми, не бива да си затварят очите и със сигурност не бива да допускат такива злодеяния, като намират извинения за появата на такива неща в църковния живот. Вместо това те трябва да бъдат бдителни и схватливи и незабавно да ги спират и ограничават.

Поддържането на непристойни взаимоотношения, свързани с лични интереси, е често срещано явление в църквата. Например, ако някой планира да се кандидатира да бъде избран за следващия църковен водач, той може да привлече група хора и да им изложи идеите си. Тези хора не са глупави. Те му намекват: „Ако изберем теб, какви ползи ще ни осигуриш?“. По този начин между тях се формира взаимоотношение, основано на лични интереси. За да обслужат личните си интереси, те често заемат една и съща позиция по въпроси по време на събиранията. Без другите да са наясно или да знаят предисторията, те винаги говорят за това колко добър е даден човек, как това, което прави друг човек, е позволено и благословено от Бог, кой е направил приношения и колко е принесъл, и кой какъв принос е дал за Божия дом, като често сипят взаимни похвали и се хвалят взаимно. В църковния живот те често споменават тези неща в служба на консенсуса, който са постигнали преди това, и за да отстояват взаимните си интереси. Например някой може да каже: „Ако ме избереш за водач, след като заема позицията си, ще те направя ръководител на група“. Нима всички те не търсят лична изгода? За да реализират интересите си, не трябва ли да кажат определени неща или да извършат определени действия? Затова по време на събиранията имат различни проявления и всички те имат за цел да отстояват постигнатия преди това консенсус и свързаните с него интереси. Преди да постигнат целта си, повечето от това, което правят, е продиктувано от интереси. И така, не са ли намеренията и целите, които стоят зад това, което казват и правят, напълно неправилни? Не е ли непристойно взаимоотношението, установено между тях? Не трябва ли да се ограничат такива непристойни взаимоотношения в църквата? Някои казват: „Как можем да ги ограничим, ако не са разкрити?“. Освен ако такива неща изобщо не се вършат, веднъж предприети, те могат да бъдат разкрити и ще бъдат разобличени. Ако хората разговарят правилно за истината и за личните си разбирания и преживявания, без да смесват нищо, което не е свързано с истината, всеки може да възприеме това. Ако има опорочаване, хората могат да разпознаят и това. Затова в църквата трябва да се ограничат и различните търговски отношения, които възникват с цел обслужване на взаимни интереси. Най-малкото замесените в тях трябва да бъдат предупредени и да се разговаря с тях, като им се даде възможност да разпознаят собствените си проблеми и да разберат сериозните последствия от участието си в такива дейности, като същевременно се даде възможност на братята и сестрите да разпознаят естеството на тези въпроси. Какво въздействие оказва този вид дейност върху повечето хора? Тя кара хората да си мислят, че няма голяма разлика между църквата и обществото, като и на двете места всички се експлоатират взаимно и хората участват в сделки за собствена изгода. Това поведение не е умерено смущение, а създава сериозни смущения в църковния живот. Кажете Ми, добър човек ли е този, който постоянно привлича хората, за да спечели гласовете им на избори, като използва необичайни средства, за да манипулира избора и да спечели позицията на водач? Очевидно е, че водачите, които са избрани по този начин, не са добри хора. Могат ли братята и сестрите, които са попаднали в ръцете им, да очакват нещо добро? Ако някой стане водач с необичайни средства, вместо да бъде избран въз основа на принципи, такъв водач определено не е добър човек. Ако му се позволи да ръководи, това е равносилно на явно предаване на братята и сестрите на зъл човек, на антихрист, като повечето хора на практика са предадени в ръцете на Сатана. При такъв сценарий плодовете на техния църковен живот ще бъдат съвсем очевидни. Това е вид непристойно взаимоотношение, обвързано с интереси. Независимо дали става въпрос за групи или за отделни хора, щом взаимоотношенията между хората включват интереси, те ще клонят повече към лични облаги в действията си, отколкото да действат според принципите, за да отстояват интересите на Божия дом. Такива взаимоотношения не се основават на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а противоречат както на съвестта, така и на разума, а още повече на истините принципи. Това, което те казват, правят и показват, заедно с техните намерения, цели, мотивации, произход и т.н., всичко това е продиктувано от интереси. Затова тези взаимоотношения може да бъдат определени като непристойни. Тъй като създаването на такива взаимоотношения смущава Божиите избраници да живеят църковен живот и затруднява повечето хора да четат Божиите слова и да разговарят за истината в тишина пред Бог, такива непристойни взаимоотношения трябва да бъдат ограничавани в църквата. За случаите, които са тежки и представляват поведение на зли хора, трябва да се издават предупреждения и, ако замесените не се покаят, независимо от всичко, те трябва да бъдат премахнати от църквата.

Г. Омраза между хората

Непристойните междуличностни взаимоотношения имат различни проявления. Още едно от тях е личната омраза. Например в семейството може да възникнат търкания или спорове между свекърви и снахи, между снахи, между братя или между съседи. Понякога това прераства дори в омраза и, тъй като са противници, тези хора не са способни да си сътрудничат или да работят заедно, до такава степен, че дори не могат да се гледат един друг, спорят и се карат винаги, когато се видят. Когато се видят на събирания, сърцата им са изпълнени с омраза и те са неспособни да се смирят пред Бог, за да се насладят на Божието слово, да се самоанализират и да опознаят себе си, и със сигурност не са способни да се избавят от предразсъдъците и от омразата си, за да проведат нормално събиране. Вместо това всеки път, когато се срещнат, влизат в кавги и пререкания помежду си, разобличават недостатъците си и се нападат един друг, дори се ругаят, което оказва силно негативно въздействие върху Божиите избраници. Такива хора са неверници, те са невярващи. За онези, които искрено вярват в Бог и обичат истината, каквото и да се случи, с когото и да имат спорове или към когото и да имат предразсъдъци, те са способни да търсят истината, да се самоанализират и да опознаят себе си, както и да разрешават проблемите си съгласно истините принципи. Ако са извършили нещо нередно и са задължени на някого, могат да се извинят и да признаят грешките си по своя инициатива. Те категорично няма да прибягнат до предизвикване на спорове или неприятности по време на събиранията. Напълно непристойно е за светците да влизат в спорове и да предизвикват безпорядъци в църквата. Подобно поведение силно позори Бог. На хората, които постъпват по този начин, до голяма степен им липсват човешка природа, съвест и разум. Те категорично не са истински вярващи в Бог. Този въпрос е относително по-често срещан сред новоповярвалите. Понеже те не разбират истината и техният покварен нрав не е пречистен, лесно се впускат в спорове за много неща, дори оставят избухливостта си да се развихри и се впускат в битки. Ако не се изкорени този покварен нрав, хората ще таят омраза в сърцата си и дори когато водят църковен живот, отново ще влизат в безкрайни спорове с тази избухливост и омраза. Това засяга църковния живот и влияе на Божиите избраници, които ядат и пият Божието слово, възхваляват Бог и споделят своето разбиране от преживяването на Божиите слова. Това влияе пряко и на навлизането в живота на Божиите избраници. Някои новоповярвали лесно започват спорове заради несъгласие по незначителни въпроси. Например преди началото на събирането някои хора може да поискат да пеят един химн, докато други предпочитат друг — дори такъв банален въпрос може лесно да доведе до спорове. По същия начин различните мнения по даден въпрос понякога може бързо да прераснат в дебати и дори обидата към някого поради липсата на внимание към изказа може да предизвика спорове. Подобни инциденти са често срещани сред новоповярвалите. Когато възникнат спорове по време на събиранията, те няма как да не смущават църковния живот. Това не смущава ли и Божиите избраници? Онези, които са склонни да спорят и да обсъждат кое е правилно и кое е погрешно, са хората, които най-лесно смущават църковния живот. Те се грижат само за задоволяване на собствената си суета и репутация, без да се съобразяват с интересите на Божиите избраници. Когато действат по този начин, не причиняват ли смущения в църковния живот? (Да, така е.) Църквата е място, където братята и сестрите се събират, за да ядат и пият Божиите слова и да им се наслаждават. Тя е място за покорство и почит към Бог. Тя в никакъв случай не е място за даване на воля на личното недоволство и със сигурност не е място за кавги или спорове за това кое е правилно и кое е погрешно. Когато такива хора предизвикват смущения по този начин, до какви последствия води това? То води директно до липса на наслада по време на събиранията, води до това, че Божиите избраници са неспособни да получат житейска поука и дори прави повечето хора неспособни да намерят покой и ги кара да страдат неописуемо. С течение на времето някои хора стават пасивни и слаби, дори не желаят да посещават събиранията. Тази ситуация е често срещана в повечето църкви и е нещо, което всички Божии избраници са преживели. И така, как трябва да се реши въпросът с честите спорове и караници по време на събиранията? Трябва да се изберат няколко откъса от Божиите слова, които имат отношение към въпроса, и да се прочетат на всички няколко пъти по време на събиранията. След това всеки трябва да разговаря за истината, като сподели своето разбиране. Този подход може да доведе до известни резултати. Не само че склонните към спорове може да признаят своите прегрешения и да изпитат съжаление, но дори наблюдателите може да премислят дали са разкривали своя покварен нрав в подобни ситуации и дали са способни да спорят с другите — по този начин наблюдателите също могат да опознаят себе си. Независимо дали човек участва в спорове или не, след като прочете няколко пъти няколко пасажа от Божиите слова, той може да разпознае собствения си покварен нрав и да види, че да живееш според покварен нрав наистина означава да нямаш съвест и разум и да нямаш ни най-малка човешка природа. Резултатът от това да водиш църковен живот по този начин не е лош, нали? Макар че в началото на събирането може да има спорове, ако след това всеки може да чете Божиите слова, да се смири пред Бог, за да се самоанализира, да разреши проблемите с помощта на истината и да се покае истински — ако тези резултати могат да бъдат постигнати — тогава това е нормален църковен живот. Следователно каквото и да се случи по време на събиранията, то не е непременно лошо. Щом всички постигнат единомислие, за да търсят истината, и заедно прочетат няколко подходящи откъса от Божиите слова няколко пъти, дори проблемите да не могат да бъдат напълно разрешени, хората ще бъдат способни да ги прозрат донякъде и да имат известна проницателност — всички ще имат полза от това. Бихте ли казали, че е трудно да се постигне подобен църковен живот? Това е превръщане на нещо лошо в нещо добро, това донякъде е скрита благословия. То обаче не бива да кара хората да застъпват идеята, че споровете и дебатите са желани в църковния живот. Зад това категорично не може да се застава. Споровете и дебатите лесно могат да доведат до изблици на избухливост и конфликти, което е лошо за всички и причинява скръб у участващите. Затова търсенето на истината за разрешаване на проблемите е най-добрият подход, а разбирането на истината може действително да предотврати подобни инциденти в бъдеще. Мъдрите хора трябва да заемат търпеливо и толерантно отношение, когато възникнат търкания и сблъсъци. Тъй като те също имат покварен нрав и лесно могат да наранят другите, когато разкрият покварения си нрав, трябва незабавно да се помолят на Бог и да потърсят истината, за да разрешат проблемите. По този начин към момента на събирането личната неприязън и омразата вече ще са се разсеяли, което води до чувство на освобождаване в сърцата им и улеснява приятелското разбирателство с братята и сестрите, с което се насърчава хармоничното сътрудничество. Когато някой види, че брат или сестра разкриват покварения си нрав, трябва да им предложи помощ с любов, а не да ги съди, да ги заклеймява или да ги отхвърля. Може да се случи така, че проблемите да не бъдат разрешени след един или два опита за помощ, но все пак са необходими търпение и толерантност. Стига да не смущават църковния живот или да не извършват зло умишлено, към тях трябва да се отнасяме с търпение и толерантност до последно — ще дойде ден, когато те ще се вразумят. Ако някой е със зла човешка природа и отказва всякаква помощ, ако не приема истината, независимо от начина, по който се разговаря за нея, тогава той не вярва искрено в Бог и трябва да се стои далече от такива хора. Ако те многократно смущават църковния живот, към тях трябва да се отнасяме и да се справяме с тях според принципите. Ако те не са зли хора, а само често разкриват покварения си нрав, ненавиждат себе си, но се чувстват безсилни да направят друго в момента, тогава на такива хора трябва да се помогне с любов, да им се помогне да разберат истината, да разпознаят и да осъзнаят разкриването си на поквара — по този начин разкриването им на поквара постепенно ще намалее. Ако братята и сестрите само от време на време са засегнати от тези хора, те могат да бъдат извинени. Стига да няма големи проблеми с човешката им природа и да не са измамни или зли хора, тогава те трябва да бъдат подкрепяни и подпомагани чрез общение за истината. Ако могат да приемат истината, към тях трябва да се отнасяте с любов. Ако обаче отказват да се покаят и оказват негативно въздействие върху църковния живот за дълъг период от време, църковните водачи трябва да им отправят предупреждения и да им налагат ограничения. Ако те упорито отказват да приемат истината, такива хора са зли. Злите хора не могат да се разбират с никого, те са гнили ябълки и демони. Задържането им в църквата само ще предизвика прекъсвания и смущения. Затова тези, които отказват да се променят въпреки многократните увещания, трябва да бъдат третирани като зли хора и да бъдат премахнати от църквата. Всеки, който често смущава църковния живот и навлизането в живота на Божиите избраници, е неверник и зъл човек, и той трябва да бъде премахнат от църквата. Независимо кой е човекът и как е действал в миналото, ако често смущава делото на църквата и църковния живот, ако отказва да бъде кастрен и винаги се защитава с несъстоятелни аргументи, той трябва да бъде премахнат от църквата. Този подход е изцяло в името на поддържането на нормалния ход на църковното дело и в защита на интересите на Божиите избраници и е напълно съобразен с истините принципи и с Божиите намерения. Навлизането в живота на Божиите избраници и делото на църквата не бива да бъдат засягани от споровете и неразумните разправии на няколко зли човека — това не си заслужава и е несправедливо спрямо Божиите избраници.

Ако злите хора често предизвикват смущения в църквата, което води до неефективен църковен живот, най-доброто решение е да се категоризират хората и събиранията да се разделят на различни групи: онези, които обичат истината и искрено изпълняват дълга си, да се събират заедно; онези, които искат да се стремят към истината, но не изпълняват дълга си, да се събират заедно и онези, които обичат да предизвикват прекъсвания и смущения, да клюкарстват за другите и да съдят и заклеймяват другите, да се събират заедно. По този начин църквата може да бъде разделена основно на три групи хора — може да се каже, че всички се подреждат според типа си — и така се гарантира, че тези групи няма да си пречат по време на събиранията. Хората с лоша човешка природа, колкото и безразсъдно да извършват прегрешения, няма да засягат другите, а ще вредят само на себе си. Някои хора имат зъл нрав. Ако някой каже нещо, което ги наранява или обижда, те ще намразят този човек и ще мислят за начини, по които да го нападнат и да му отмъстят. Както и да се разговаря за истината с тях или както и да бъдат кастрени, те не го приемат. По-скоро ще умрат, отколкото да се покаят, и ще продължат да смущават църковния живот. Това доказва, че са зли хора. Не можем да продължаваме да търпим тези типове зли хора. Те трябва да бъдат премахнати от църквата в съответствие с истините принципи. Това е единственият начин за цялостно разрешаване на този проблем. Каквито и грешки да са допуснали или каквито и лоши неща да са извършили, тези хора със зъл нрав няма да позволят на никого да ги разобличи или кастри. Ако някой ги разобличи и ги обиди, те ще изпаднат в ярост, ще си отмъстят и никога няма да оставят въпроса да отшуми. Те нямат търпение и толерантност към другите хора и не проявяват снизходителност към тях. На какъв принцип се основава тяхното поведение? „Предпочитам да предам, отколкото да ме предадат“. С други думи, те не търпят да бъдат обиждани от когото и да било. Не е ли това логиката на злите хора? Точно такава е логиката на злите хора. На никого не е позволено да ги обижда. За тях е недопустимо някой да ги предизвика дори по най-незначителен начин и те ненавиждат всеки, който го прави. Те ще продължат да преследват този човек и никога няма да оставят въпроса да отшуми — такива са злите хора. Трябва да изолирате или да премахнете злите хора веднага щом установите, че притежават същността на зли хора, преди да могат да сторят някакво голямо зло. Това ще сведе до минимум вредите, които нанасят. Това е мъдрият избор. Ако водачите и работниците чакат, докато някой зъл човек причини някакво бедствие, за да се справят с него, те са пасивни. Това би доказало, че водачите и работниците са много глупави и нямат принципи в действията си. Има някои водачи и работници, които са точно толкова глупави и невежи. Те настояват да изчакат, докато получат неопровержими доказателства, преди да се справят със злите хора, защото считат, че само така съзнанието им ще бъде спокойно. Но всъщност не са необходими неопровержими доказателства, за да сте сигурни, че някой е зъл. Можете да разберете това по ежедневните му думи и действия. След като сте сигурни, че той е зъл, можете да започнете с това да го ограничите или да го изолирате. Това ще гарантира, че нито делото на църквата, нито навлизането в живота на Божиите избраници ще бъдат засегнати. Някои водачи и работници не могат да разпознаят кой е зъл, нито могат да се справят своевременно със злите хора. В резултат на това делото на църквата и църковният живот биват засегнати, а навлизането в живота на Божиите избраници бива възпрепятствано. Това е много глупаво. По този начин лъжеводачите вършат работата. От една страна, на тях им липсва проницателност, а от друга страна, те са угодници, които се страхуват да не обидят другите. Когато служат като водачи, първо, такива хора не могат да вършат истинска работа, и второ, вредят на Божиите избраници. Те дори не могат да разрешат незабавно проблема със смущенията, причинени от зли хора, нито могат да защитят братята и сестрите. Такива хора не са годни за водачи и работници. Кажете Ми, ако някой е окачествен като зъл човек, пак ли има нужда да разговаряме за истината, за да му помогнем? (Не.) Няма нужда да му се дава шанс. Някои хора имат твърде много „любов“ и винаги дават на злите хора шанс да се покаят, но може ли с това да се постигне някакъв резултат? Съответства ли това на принципите на Божиите слова? Виждал ли си някой зъл човек, който може истински да се покае? Никой никога не е виждал това. Да се надяваш злите хора да се покаят е като да жалиш отровни змии, то е като да жалиш диви зверове. Това е така, защото въз основа на същността на злите хора може да се определи, че злите хора никога няма да обичат положителните неща, никога няма да приемат истината и никога няма да се покаят. В техния речник няма да откриеш думата „покаяние“. Независимо как ще разговаряш с тях за истината, те няма да загърбят собствените си мотиви и интереси, ще намерят различни причини и извинения, за да се оправдаят, и никой не може да ги разубеди. Ако претърпят загуба, тя е непоносима за тях и те безкрайно ще натякват на другите за нея. Как може такива хора, които не са готови да понесат никаква загуба, да се покаят истински? Онези, които поставят собствените си интереси над всичко, са изключително егоистични хора. Те са зли хора и никога няма да се покаят. Ако вече напълно си възприел, че такъв човек е зъл, и все още му даваш шанс да се покае, това не е ли глупаво? То е все едно да топлиш в пазвата си замръзнала змия, докато не те ухапе по-късно. Само глупак би направил такава глупост. В църквата е нормално явление Божиите избраници да мразят злите хора, защото на злите хора им липсва човешка природа и винаги вършат неморални неща. Да мразиш злите хора е правилният начин на мислене. Той е част от това, което хората трябва да притежават в своята нормална човешка природа.

Кажете Ми, какъв тип човек е този, който няма никаква любов към братята и сестрите? Защо няма дори малко нормално междуличностно взаимоотношение с братята и сестрите? Този човек с когото и да взаимодейства, свързва тези взаимодействия само с интереси и сделки. Ако не са намесени интереси или сделки, той няма да се занимава с хората. Това не е ли зъл човек? Някои хора не се стремят към истината и живеят само въз основа на чувствата. Те се сближават с всеки, който се отнася добре с тях, и считат за добър всеки, който им помага. Такива хора също нямат нормални междуличностни взаимоотношения. Те живеят единствено въз основа на чувствата. Тогава те могат ли да се отнасят към братята и сестрите честно и справедливо? Това е абсолютно непостижимо. Затова всеки, който няма нормално междуличностно взаимоотношение с братята и сестрите или с онези, които искрено вярват в Бог, е човек без съвест и разум, без нормална човешка природа и определено не е човек, който обича истината. Тези хора не се различават от нищожната паплач сред невярващите. Те взаимодействат с всеки, от когото имат полза, и пренебрегват онези, от които нямат полза. Освен това, когато видят някой, който се стреми към истината, или някой, който може да сподели свидетелства от преживявания — някой, на когото всички се възхищават и когото всички харесват — те стават завистливи, изпълват се с омраза и се опитват всячески да съберат „боеприпаси“, с които да съдят и заклеймяват хората, които се стремят към истината. Нима злите хора не правят точно това? Такива хора нямат съвест и разум — те са по-лоши от зверове. Те не могат да се отнасят правилно към хората, не могат да се разбират нормално с другите, не могат да изграждат нормални междуличностни взаимоотношения с Божиите избраници и дори могат да мразят онези, които се стремят към истината. Такива хора вероятно се чувстват много изолирани и самотни в сърцата си, винаги се оплакват от Небето и от другите хора. Каква радост или смисъл има в живота им? Тези хора имат порочен нрав и с когото и да взаимодействат, могат да се изпълват с омраза по банални въпроси, да го заклеймяват и да му отмъщават, да му навличат бедствия. Такива зли хора са същински дяволи, които носят бедствия на църквата всеки ден, в който останат в нея. Ако останат дълго време, бедствията няма да имат край. Бедствията може да бъдат предотвратени само ако тези хора бъдат премахнати от църквата. Освен това има хора, които външно изглеждат цивилизовани, но изпитват особена страст към облагите. Така че тяхната вяра в Бог е също така за преследване на облаги. Ако известно време не са се възползвали от някакво необосновано предимство, лицата им стават мрачни, сякаш някой им дължи много пари. Всеки, който види обидените им и унили лица, веднага бива емоционално засегнат. Какво въздействие според вас би имало едно такова лице, ако се появи в църковния живот? Повечето от Божиите избраници определено биха се почувствали неудобно, като го видят, а четенето на Божиите слова и общението им за истината ще бъдат смутени и засегнати в различна степен. Особено онези, които не са се вкоренили в истинския път, ако виждат често това неизменно мрачно лице в църковния живот, това би ги засегнало много лесно! В църквата трябва да има повече хора с весели индивидуалности, които говорят просто и открито, повече хора, чиито сърца са изпълнени с мир и радост и чиито духове са волни и освободени. Това би направило църковния живот приятен. Тези кисели хора, които са вечно навъсени, трябва да се молят на Бог у дома и да коригират начина си на мислене, преди да дойдат на събиранията. Така ще бъдат в добро настроение и ще придобият нещо от събирането. Освен това то ще бъде от полза и за другите, най-малкото те няма да бъдат смущавани. За да гарантират, че Божиите избраници могат да живеят нормален църковен живот, водачите и работниците трябва да се научат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми. Ако някой дойде на събирането с навъсено лице, водачите и работниците трябва да се намесят и да го попитат: „Нуждаеш ли се от помощ?“. Това се нарича да помагаш на другите по своя инициатива от любов. Ако водачите и работниците видят някой с проблем и не му обърнат внимание, а го избягват и се пазят от този „кисел човек“, без да разговарят за истината, за да разведрят деня му, тогава те не вършат реална работа. За да работят ефективно в църквата, водачите и работниците трябва преди всичко да се научат да бъдат довереници на Божиите избраници, подобно на това, което невярващите биха нарекли грижовен държавен служител. Някои хора не желаят да играят такава роля, винаги предпочитат да бъдат странични наблюдатели — по този начин как могат да водят Божиите избраници към добър църковен живот? Всъщност това дали някой има проблеми в сърцето си, до известна степен може да се разбере по изражението на лицето му. Ако лицето на някого е винаги навъсено, това със сигурност означава, че сърцето му е мрачно, без капчица светлина. Ако по цял ден е потопен в спорове за това кое е правилно и кое е неправилно, може ли на лицето му все пак да има усмивка? Лицата на тези хора винаги са осеяни с тъмни облаци, без нито миг слънце, а това се отразява и на изпълнението на дълга им. Ако водачите и работниците се заемат с този въпрос и го разрешават мудно, което кара братята и сестрите да страдат от постоянни смущения и от неописуемо нещастие, това доказва, че водачите и работниците са неспособни да вършат реална работа, неспособни са да разрешават проблемите с истината и са напълно безполезни. Ако водачите и работниците разбират истината и могат да установят проблемите на братята и сестрите, ако могат да им предоставят своевременна подкрепа и помощ, ако не само са способни да помагат за разрешаването на проблемите на хората, но могат и да им помогнат да разберат и истините принципи и да изпълняват дълга си, тогава изпълнението на дълга им и справянето с въпросите ще бъде ефективно и църковната работа няма да бъде засегната. Ако водачите и работниците не могат бързо да установят и разрешат проблемите, това засяга делото на църквата. Ако водачите и работниците не могат да установят проблемите и да се справят с тях, с което нанасят вреди на делото на църквата и възпрепятстват навлизането в живота на Божиите избраници, те не са ли се провалили пред Бог и пред Неговите избраници? Не им ли липсват принципи при справянето с въпросите? Да се справяш с проблемите незабавно и без колебание, след като си прозрял същността им — това се нарича изпълняване на отговорностите и преданост, това е изпълняване на дълга по начин, който отговаря на критериите.

Темата на днешното общение е шестият въпрос — поддържането на непристойни взаимоотношения. Проблемите от този вид, които възникват в църковния живот, са основно следните: непристойни взаимоотношения между половете, взаимоотношения между хора от един и същи пол, взаимоотношения, свързани с лични интереси и омразата между хората. Независимо дали става въпрос за взаимоотношения, основани на плътска похот, на плътски интереси или на сантиментални обвързаности на плътта, всички те попадат в категорията на непристойните взаимоотношения, защото излизат извън обхвата на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Съществуването на тези непристойни взаимоотношения може да обезпокои хората до известна степен. По-сериозното е, че те могат да смутят навлизането в живота на хората, стремежа им към истината и стремежа им да опознаят Бог. Тези различни видове непристойни взаимоотношения не произлизат от съвестта или от разума и противоречат на нормалната човешка природа. За хората е трудно да приемат и да практикуват истината, когато живеят в рамките на тези ненормални взаимоотношения, а това ги смущава в църковния им живот и в стремежа им към житейско израстване, а също така внася смут в реда на църковния живот. Това е вредно за навлизането в живота на Божиите избраници и може да навреди и на делото на църквата. Поради всичко това е наложително водачите и работниците незабавно да установят тези проблеми и да се справят с тях.

Що се отнася до непристойните взаимоотношения, вече изброихме различни ситуации и ги категоризирахме. Можете ли да дадете някои примери, за да практикувате проницателност? Каква е целта да се учите на проницателност? Тя е да ви се даде способността да разпознавате и да определяте същността на хората, събитията и нещата, така че да правите точни преценки и след това да се отнасяте към тях според принципите. Това е крайният резултат. Някой казвал ли е: „По цял ден говориш за тези въпроси за правилното и неправилното, за тези ежедневни въпроси — вече не искаме да ги слушаме. Дори не искаме да идваме повече на събиранията. Не трябва ли да разговаряш за истината? Защо винаги говориш за тези ситуации?“. Забелязали ли сте такива хора? Що за хора са те? (Хора, на които им липсва духовно разбиране.) Ние разговаряме по този начин и въпреки това те все още не могат да разберат истината — нямат интелигентността на нормален човек. Такива хора са напълно безполезни. Трябва ли някой, чиято интелигентност не отговаря на човешката интелигентност, все пак да бъде каран да слуша проповеди? Може би той ще предложи: „Събиранията винаги са свързани с общение за истината, винаги се говори за неща като практикуване на истината — уморих се да слушам това, не желая повече да идвам на събиранията“. Ако той наистина поддържа такова мнение, значи е човек, който изпитва неприязън към истината. Божият дом не настоява тези хора да присъстват. Бързо ги отпраща. Ако те самите не желаят да идват на събиранията и не са възприемчиви към това, което се обсъжда на тях, ние не настояваме — не искаме да им създаваме неприятности. Такива хора, дори цял живот да вярват в Бог, няма да разберат истината и няма да навлязат в реалността. Това са усилия, хвърлени на вятъра. Ако им харесва да слушат богословски знания, тогава нека отидат и да изучават богословски знания. Един ден, когато не получат истината като живот, ще съжаляват за това.

29 май 2021 г.