II. Изричане на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение

Второто проявление на хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения в църковния живот, е, когато се изричат думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение. Обикновено повечето хора могат да изричат някакви думи и доктрини. Повечето хора са правили това. Трябва да разгледаме типичния случай на човек, който изрича думи и доктрини в резултат на малкия си духовен ръст и липсата на разбиране на истината. Щом не отнема твърде много време, не го прави нарочно, не обсебва разговора, не изисква снизходителност от всички да може да си говори на воля, не изисква от всички да го слушат, не подвежда другите и не се опитва да спечели уважението им, тогава това не представлява прекъсване и смущаване. Тъй като на повечето хора им липсва истината реалност, изричането на думи и доктрини е много често срещано явление. Донякъде неуместното говорене е оправдано, може да бъде простено и да не се третира твърде сериозно. Има обаче едно изключение, а именно когато човекът, който изрича думи и доктрини, прави това умишлено. Какво е това, което той прави умишлено? Не е умишлено изричането на думи и доктрини, защото и на него му липсва истината реалност. Неговите действия, като например изричането на думи и доктрини, скандирането на лозунги и говоренето за теории, са същите като на всички останали. Има обаче една разлика: когато изрича думи и доктрини, той винаги иска да бъде уважаван от другите, да се сравнява с водачите и работниците и с онези, които се стремят към истината. Още по-неразумно е, независимо какво казва и как го казва, че целта му е да привлече хората на своя страна, да подведе сърцата им, и всичко това с цел да бъде уважаван. С каква цел търси уважение? Той иска да има статус и престиж в сърцата на хората, да се превърне в открояваща се личност или водач сред тълпата, да се превърне в необикновен или необичаен човек, да се превърне в специална фигура, в човек, чиито думи носят власт. Тази ситуация се различава от типичните случаи на хора, които изричат думи и доктрини, и представлява прекъсване и смущение. Какво отличава тези хора от онези, които изричат думи и доктрини по по-обичайния начин? Това е постоянното им желание да говорят. При всяка възможност те ще говорят. Стига да има събиране или група от хора на едно място — стига да има публика — те ще говорят, тъй като имат особено силно желание за това. Те не говорят с цел да споделят вътрешните си мисли, придобивки, преживявания, разбирания или прозрения с братята и сестрите, за да насърчават разбирането на истината или пътя за нейното практикуване. Вместо това целта им е да използват възможността да изричат доктрини, за да се изтъкват, да покажат на другите колко са ерудирани, да покажат, че имат ум, знания и начетеност, че стоят над обикновения човек. Те искат да бъдат известни като способни личности, а не просто като обикновени хора. Искат да бъде така, че по всеки въпрос всички да се обръщат към тях и да се консултират с тях. За всеки въпрос в църквата или за всяка трудност, пред която се изправят братята и сестрите, те искат да бъдат първият човек, за когото се сещат другите. Искат да бъде така, че другите да не могат да направят нищо без тях, да не смеят да се справят с какъвто и да е въпрос без тях, всички да чакат заповедта им. Това е резултатът, който искат да постигнат. Целта им при изричането на думи и доктрини е да впримчват и да контролират хората. За тях изричането на думи и доктрини е просто метод, подход. Те изричат думи и доктрини не защото не разбират истината, а по-скоро чрез това целят да накарат хората да им се възхищават от сърце, да ги уважават и дори да се страхуват от тях, да бъдат възпирани и контролирани от тях. Затова този вид изричане на думи и доктрини представлява прекъсване и смущение. В църковния живот такива хора трябва да бъдат ограничавани и поведението на изричане на думи и доктрини също трябва да бъде спряно, да не се допуска да продължава безконтролно. Някой може да каже: „На такива хора трябва да се налагат ограничения, но в такъв случай трябва ли да им се дава възможност да говорят?“. Честно казано, може да им се дава възможност да говорят, но щом се върнат към старите си начини на изтъкване, когато амбицията им е на път отново да избухне, трябва незабавно да им се отнеме думата, за да се отрезвят и успокоят. Какво трябва да се направи, ако често се изтъкват по този начин и амбицията им все още се разкрива често, а желанията им трудно биват въздържани? Трябва веднага да бъдат ограничени и да не им се позволява да говорят. Ако никой не иска да ги слуша, когато говорят, и ако тонът и поведението им, погледът в очите им и жестовете им са отблъскващи за всички, които ги чуват и виждат, тогава това е сериозен проблем. Стига се дотам, че всички изпитват неприязън. Тогава не трябва ли такива хора, които играят ролята на контрастиращ предмет в църквата, да напуснат сцената? Време е да излязат от ролята си. Не означава ли това, че те са приключили със служенето си? Какво трябва да се направи, когато служат за последен път? Трябва да бъдат изчистени. Щом си отворят устата, те казват все същото, на което ограничението не може да сложи край. Всички са уморени да го слушат. Отвратителното им лице, това лице на Сатана, на дявол, става очевидно. Що за хора са това? Те са антихристи. Ако бъдат премахнати твърде рано, повечето хора ще таят представи и няма да бъдат убедени в сърцето си, и ще кажат: „В Божия дом липсва любов, щом човек се премахва, без дори да бъде подложен на известен период на наблюдение и без да му се остави никаква възможност да се покае. Той просто е казал няколко думи за външни хора, разкрил е малко покварен нрав и е бил малко надменен, но намеренията му не са били лоши. Несправедливо е да се отнасят с него по този начин“. Когато мнозинството може обаче да разпознае и да прозре докрай същността на злите хора, тогава уместно ли е да се позволи на такива зли хора да продължават с безразсъдните си прегрешения, прекъсвания и смущения в църквата? (Не е уместно.) Това е несправедливо към всички братя и сестри. В такива случаи решението на въпроса е в премахването им. След като са служили за последно и мнозинството ги е разпознало, повечето хора няма да имат възражения, когато ги премахнеш — няма да се оплакват или да разбират погрешно Бог. Ако все още има хора, които ги защитават, можеш да им кажеш: „Този човек е извършил много злини в църквата. Той е окачествен като антихрист и е премахнат. Ти обаче все още му симпатизираш толкова много. Все още мислиш за добротата, която е показал към теб, и се застъпваш за него. Ти си твърде сантиментален и ти липсват принципи. Какви са последствията от това? Малко помощ от негова страна и не можеш да я забравиш. Каквото и да ти каже, ти му се подчиняваш искрено и винаги искаш да му се отплатиш. Сега той вече е премахнат. Искаш ли да го придружиш? Ако и ти искаш да бъдеш премахнат, така да бъде“. Това ли е уместният начин за справяне със ситуацията? На този етап да. Ако такива хора постоянно изричат думи и доктрини, за да подвеждат другите, като смущават хората толкова непоносимо, че те не искат да идват повече на събиранията, това не е ли защото водачите и работниците са безчувствени и оглупели, защото им липсва проницателност и са неспособни да се справят своевременно с тези хора? Това е неспособност да си вършат работата, това е провал в изпълнението на отговорностите им.

Досега повечето хора имат известна степен на проницателност по отношение на антихристите, които изричат думи и доктрини. С изключение на случаите, в които те избягват да привличат внимание, веднага щом надигнат глава, като се представят достатъчно конкретно по различни начини, и различните им проявления са достатъчни, за да могат хората да ги определят като антихристи, тогава не бива да има повече забавяния или колебание. Те трябва незабавно да бъдат ограничени и изолирани. Ако служенето им вече няма стойност, те трябва да бъдат премахнати веднага. Лесно е да се разпознаят такива лицемерни антихристи, които изричат думи и доктрини, защото такива хора очевидно са антихристи. Само че този тип антихристи винаги искат да подвеждат хората, като използват възможността да изричат думи и доктрини, за да постигнат целта си да задържат властта. Това е един от начините, по които се проявяват антихристите, и той лесно се разпознава. Тази тема вече беше достатъчно обсъждана преди, така че тук няма да бъде доразвивана. В обобщение, водачите и работниците трябва да обръщат голямо внимание на такива хора, като незабавно и точно разбират и схващат техните ходове, мисли и гледни точки, техните планове и действия, както и погрешните забележки, които разпространяват, и незабавно да се погрижат за тях по съответния начин. Това е отговорност на водачите и работниците. Затова водачите и работниците най-малкото трябва да бъдат будни духом и да имат педантично мислене в тази задача, а не да са вцепенени и оглупели. Ако един антихрист подвежда много хора, като изрича думи и доктрини по време на събирания, а църковните водачи все още не го разпознават като антихрист и не могат да го разобличат и да се справят с него незабавно, това е провал в изпълнението на техните отговорности. Ако много хора вече са били подведени от антихристите и намират събиранията за безсмислени, щом не могат да чуят антихристите да изричат там думи и доктрини, и затова не желаят да посещават събиранията или дори не желаят да ядат и да пият Божиите слова, и да слушат проповеди, а предпочитат да слушат проповедите на антихристите — ако църковните водачи осъзнаят сериозността на ситуацията и започнат да предприемат действия и да променят нещата едва когато хората са подведени и контролирани до такава степен от антихристите — това би довело до значителни забавяния! Навлизането в живота на много от Божиите избраници би пострадало поради вцепенеността и оглупяването на такива лъжеводачи. Когато антихристите бъдат разнищени, разпознати и премахнати, някои хора може да се подведат и да ги последват. Някои дори може да кажат: „Ако ги премахнеш, няма да вярваме повече в Бог. Ако ги накараш да си тръгнат, всички ще си тръгнем!“. В този момент става напълно ясно, че църковните водачи не вършат никаква реална работа, което е тежък провал в изпълнението на техните отговорности.

В църковния живот първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да схванат състоянието на различните хора. Трябва внимателно да наблюдават и да разберат по какъв път е поел всеки отделен член на църквата и какъв е нравът му същност чрез взаимодействие, и незабавно и точно да открият и да определят кой върви по пътя на антихриста и кой притежава същността на антихрист. След това трябва да се съсредоточат върху тези лица, да им обърнат голямо внимание и веднага да разберат и да схванат гледните точки и твърденията, които разпространяват, и какви действия се готвят да извършат. Когато те искат да подвеждат хората, да ги впримчват и контролират, водачите и работниците трябва бързо да се изправят, за да ги спрат, а не да чакат пасивно. Ако чакате, докато Бог ги разкрие, или докато братята и сестрите бъдат подведени, или докато братята и сестрите имат разбиране и проницателност за тях, преди да разобличите антихристите, това вече би забавило нещата. Ето защо, за да се предпазят от антихристите, водачите и работниците трябва да поемат инициативата да нанесат първия удар и да се подготвят предварително. Първата стъпка е да повишат и да развият онези, които са относително порядъчни и могат да се стремят към истината, тоест правилно да поят и снабдяват онези, които поемат водеща роля в различните дейности, и да ги развият да бъдат стожери в църквата. Само по този начин различните дейности в църквата могат да вървят гладко и безпрепятствено, а евангелската работа може да продължи да се разпространява. Каквато и работа да се върши, ако липсва добър водач, тя става много трудна за изпълнение. Основното проявление на непокорството на антихристите към Бог е да подвеждат Божиите избраници да ги следват, за да прекъсват и смущават всеки елемент от работата в Божия дом. Първото нещо, което антихристите целят да направят в една църква, е да навредят на хората с чувство за справедливост и на онези, които заемат водеща роля в различни елементи от работата. Те привличат на своя страна тези, които могат да подведат и да контролират, а онези, които не могат да подведат или да контролират, ги набеждават, залагат им капани и ги свалят от власт, и накрая ги премахват от църквата. Това проправя пътя на антихристите към контролиране на църквата. Те свалят първо няколкото ключови личности, които могат да се стремят към истината. Мнозинството от останалите са хора, които поемат натам, накъдето духне вятърът. След това за тях става много по-лесно да се справят конкретно с водачите и работниците. Без сътрудничеството и помощта на онези, които се стремят към истината, водачите и работниците по същество се борят сами, без помощ. Ти си в светлината, а антихристите дебнат в мрака, готови да извършат подли атаки, да те набедят, да те вкарат в капан и да те оклеветят във всеки един момент, като те повалят на земята, така че да не можеш да се изправиш. След това антихристите намират хора, които да те ритат, докато си на земята, като те оставят напълно обезсърчен и отчаян. Затова е много трудно да се реши цялостно въпросът с антихристите, ако онези, които се стремят към истината, не обединят сили срещу тях. В църковния живот първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да поддържат нормалния ред в църквата. При наличието на тези зли хора, които вървят по пътя на антихристите, няма да има добри резултати от църковния живот, той няма да може лесно да влезе в правия път и повечето хора често ще бъдат смущавани и повлиявани. Затова откриването, разбирането, схващането и посочването на злите хора, на антихристите и на онези, които вървят по пътя на антихристите, е първата и най-важна задача, с която водачите и работниците трябва да се заемат по отношение на църковния живот. Нормалният ред в църковния живот може да се поддържа само чрез ограничаване или премахване на тези хора. Ако те не бъдат ограничени и им се позволи да действат с преднамерена безотговорност и да предизвикват смущения, различните елементи на църковната работа ще стигнат до застой. Понеже повечето хора нямат проницателност спрямо тях и не могат да прозрат същността им, и дори са смутени и подведени от различните им погрешни мисли и гледни точки, за Божиите избраници е трудно да влязат в правия път и да навлязат в истината реалност в църковния живот. Ако през този период църковният живот е съвсем нормален, Божиите избраници получават придобивки и напредък, като ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината, и накрая имат някакво навлизане в живота и малко от истината реалност, но след това биват подвеждани и смущавани от антихристите, които изричат думи и доктрини, и тогава не само че губят тази частица чисто възприемане и истинско разбиране, която току-що са придобили, но приемат и много благовидни ереси и заблуди — те отново бързо се объркват, подобно на гребци, оттласнати назад от течението в момента, в който спрат да гребат, което е много притеснително. За хората не е лесно да осъзнаят житейското израстване. Настъпването на частица напредък може да отнеме години и е изключително бавно. За хората е трудно да придобият частицата духовен ръст, която имат — тя не се придобива лесно. Чрез заблуждаването и смущаването от страна на антихристите частицата чисто възприемане, което хората имат, се губи. Още по-сериозно е това, че след смущаването от страна на Сатана и антихристите хората се изпълват с много сатанинска философия, сатанински кроежи и хитрости, както и с отровата, насадена в тях от Сатана. Тези неща не само не позволяват на хората да опознаят Бог и да Му се покорят, но точно обратното — карат ги да развият представи и погрешни разбирания за Бог и да се отдалечат от Него, което прави покварения нрав на хората още по-сериозен и допълнително улеснява предателството им спрямо Бог. Последствията от това са много сериозни. Кажете Ми, при наличието на такива сериозни последствия, необходимо ли е да бъдат спирани и ограничавани онези, които подвеждат хората с думи и доктрини? Не е ли това важна задача, с която трябва да се заемат църковните водачи? (Да, така е.) Следователно ограничаването на злите хора и неверниците е важна задача за църквата. Някои хора казват: „Нямам проницателност, не знам как да го направя“. Всъщност, стига да имаш волята, да наблюдаваш внимателно и винаги да изследваш намеренията и мотивите на хората, постепенно ще развиеш проницателност. Веднага щом се покажат, тези неверници и зли хора имат свои собствени намерения и мотиви и всички те са насочени към това да накарат хората да им се възхищават и да ги боготворят, както и да ги накарат да слушат това, което казват. Ако можеш да доловиш техните намерения и мотиви, това вече означава, че имаш известна проницателност. Ако не си сигурен, можеш да разговаряш по този въпрос с някои хора, които относително разбират истината. По време на общението, от една страна, можеш да вземеш решение чрез истината, която всички разбират, и въз основа на различните фактически доказателства, които си схванал. От друга страна, чрез Божието просветление и напътствие и чрез светлината, дадена от Бог по време на общението, можеш да получиш потвърждение по този въпрос, като потвърдиш дали въпросният човек наистина е антихрист и дали наистина е човек, който трябва да бъде ограничен. Ако чрез общението всички получат потвърждение и единодушно се съгласят, че този човек наистина е антихрист, който трябва да бъде ограничен — след като се постигне пълно съгласие с братята и сестрите и всички стигнат до обща гледна точка — следващата стъпка на водачите и работниците е бързо да се справят с този човек и да го премахнат според истините принципи. Това е принципът. Щом хората разберат този принцип, те следва да извършат реална работа, което означава да изпълняват своята отговорност и да бъдат предани. Разбирането на принципите не е с цел проповядването им или с цел пълнене на главата ти с тях, а е с цел прилагането им в действителната работа по твоя дълг. Разбирането на принципите в действителната работа ти позволява да изпълняваш по-добре и по-задълбочено своите отговорности и задължения. Така че това също е част от работата на водачите и работниците. За да се поддържа нормалният ред в църковния живот и да се позволи на братята и сестрите нормално да водят църковен живот и да навлязат във всички истини, които Бог изисква, когато се появят антихристи, които изричат думи и доктрини, водачите и работниците трябва да са първите, които да се изправят, за да ги спрат и ограничат. По отношение на онези антихристи, които изричат думи и доктрини, не става въпрос те да бъдат ограничени само защото са казали няколко погрешни неща. Ако дългосрочното наблюдение или отзивите от мнозинството и конкретните им проявления са достатъчни, за да се установи, че те наистина са от типа на антихристите, тогава водачите и работниците трябва да излязат, за да ги спрат и ограничат, и да не им позволят да продължат да действат безконтролно. Да се проявява снизходителност към тях е равносилно на това да се оставят дяволи, сатани, мръсни демони и зли духове да вилнеят в църквата, което означава, че такива водачи и работници пренебрегват своите отговорности, и по същество работят за Сатана. С това приключи общението по втория тип въпроси, отнасящи се до прекъсванията и смущенията в църковния живот.