Общението на последното ни събиране беше посветено на единадесетата отговорност на водачите и работниците. Разговаряхме за отговорността, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и за работата, която трябва да вършат по опазването на приношенията. Каква работа трябва да вършат водачите и работниците по опазването на приношенията? (Първата задача е да ги опазват. Втората е да проверяват сметките. Третата е да проследяват, да разглеждат и да проверяват дали различните разходи са съобразени с принципите. Трябва да се извършва стриктна проверка и неразумните разходи трябва да бъдат строго ограничавани. Най-добре е прахосването и разхищението да бъдат предотвратени, преди да се случат. Ако вече са се случили, на виновните трябва да се потърси отговорност. Трябва не само да се издават предупреждения, но и да се изисква компенсация.) Това е всичко в общи линии. Основното нещо е да бъдат опазвани, след което да бъдат проверявани сметките, а след това да се проследяват и да се проверяват разходите, както и да се използват и харчат правилно. След като завършихме нашето общение за единадесетата отговорност, хората вече имат точно разбиране и познания за приношенията и освен това вече са запознати с работата, която водачите и работниците трябва да вършат по тяхното опазване, както и с начина, по който лъжеводачите вършат тази работа и какво е тяхното специфично поведение в тази връзка. Независимо дали общението ни е за отговорностите на водачите и работниците или за различните модели на поведение на лъжеводачите и независимо дали е общение за положителни неща или за разобличаване на негативни неща, основната му цел е да накара хората да разберат как да вършат правилно работата по опазване на приношенията и как да отстранят неразумните практики при опазването, изразходването и разпределянето им. Всички Божии избраници — били те водачи или работници — трябва да изпълняват своята отговорност по опазването на приношенията. А каква е тази отговорност? Тя е да надзирават и своевременно да докладват за всички установени проблеми — т.е. да изпълняват функциите за надзираване и докладване. Не си мислете, че „опазването на приношенията е отговорност на водачите и работниците и няма нищо общо с нас, обикновените вярващи“. Този възглед е неправилен. Тъй като хората са разбрали тези истини, те трябва да изпълнят своята отговорност. По проблеми, които водачите и работниците не са способни да открият, или по отношение на неясни аспекти, неща, които не е лесно да се открият, ако някой установи някакви проблеми, свързани с неразумност или с нарушаване на принципите при опазването, разпределянето и използването на приношенията, той трябва незабавно да докладва за тях на водачите и работниците, така че да се осигури тяхното разумно опазване, разумно използване и разумно разпределяне. Това е отговорност на всеки един от Божиите избраници.

Точка дванадесет: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (част първа)

След като приключихме с общението по единадесетата отговорност, преминаваме към общение по дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Какво е основното съдържание на тази отговорност? То се отнася преди всичко до изискването водачите и работниците да се справят с различните хора, събития и неща в църквата — както и с различните проблеми — които прекъсват и смущават нормалния ред в църквата и му вредят. Какво първо трябва да разберат водачите и работниците, за да могат ефективно да се справят с тези проблеми и да ги разрешават, да изпълняват отговорностите си и да вършат добре тази работа? Отговорността е „своевременно и точно да се идентифицират различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата“. Това е обхватът на тази работа. С наличието на цел и обхват става ясно кои проблеми трябва да бъдат разрешени и каква работа и какви отговорности се очаква да поемат водачите и работниците. Какво е основното изискване към водачите и работниците в рамките на дванадесетата отговорност? То е да се спрат и ограничат различните хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения, и да се обърнат нещата в положителна посока, като същевременно се разговаря за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях. Какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, за да се направи това? Ако виждаш различни хора, събития и неща, които прекъсват и смущават нормалния ред в църквата и му вредят, но въпреки това си мислиш, че това не са проблеми, значи има повод за тревога. Това показва, че не можеш да прозреш същността на проблема, т.е. не разбираш вредата, която прекъсването и смущаването на църковния живот могат да донесат на църковната работа, както и последствията и въздействията, които може да имат върху навлизането в живота на Божиите избраници. Могат ли такива водачи и работници при все това да вършат добре църковната работа? Могат ли да разрешават проблеми и да обръщат нещата в правилната посока? (Не.) Тогава какъв е ключовият момент, за който трябва да се разговаря тук? Ключовият момент е, че водачите и работниците могат да прозрат същността на различните въпроси и ефективно да разрешат различни действителни проблеми само ако първо разберат истините принципи. За да вършат добре църковната работа, водачите и работниците първо трябва да знаят обикновено какви проблеми възникват в църковната работа. След това трябва точно да разберат, разпознаят и преценят естеството на възникналите проблеми, дали те засягат църковната работа и нормалния ред на църковния живот и дали са от естество, което прекъсва и смущава църковната работа. Това е много важен въпрос, който водачите и работниците трябва първо да разберат. Едва след като разберат това, е възможно ефективно да разрешат тези проблеми и да са способни „да ги спрат и ограничат, и да обърнат нещата в положителна посока“, както се споменава в дванадесетата отговорност. В обобщение, преди да разрешиш даден проблем, трябва първо да разбереш в какво се изразява той, какви са съответните състояния и ситуации, естеството на проблема, колко сериозен е той, как да го разнищиш и разпознаеш, и как да практикуваш вярно. Ето какво първо трябва да разберат водачите и работниците. Тъй като водачите и работниците трябва да разберат тези неща, нека да разговаряме за тях конкретно в няколко аспекта, така че както водачите и работниците, така и Божиите избраници да могат да разберат как да се изправят пред тези проблеми, когато възникнат, как да ги съпоставят с Божиите слова и как да използват истините принципи, за да ги разрешат. По този начин, когато водачите и работниците се сблъскат с трудности, с които не могат да се справят, всички Божии избраници могат да се изправят заедно пред тях и да потърсят истината за решения, а когато се сблъскат с проблеми, свързани с прекъсване и смущение на църковната работа, всички да могат да се изправят, за да ги спрат и ограничат. Същевременно по отношение на негативните хора и въпроси те могат да извършат публично разнищване, разпознаване и окачествяване, така че тези проблеми да могат да бъдат спрени, ограничени и изкоренени из основи. Нека тогава започнем общението с най-специфичните въпроси.

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

Кои са областите, с които водачите и работниците трябва да започнат, за да идентифицират проблемите, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата? Те трябва да започнат, като се вгледат в църковния живот, за да открият тези проблеми. Всички вие знаете ли нещо за това кои проблеми обикновено се появяват в църковния живот, чието естество предполага предизвикването на прекъсвания и смущения? Независимо колко много хора има в една църква, със сигурност ще има повече от няколко, които биха прекъсвали и смущавали църковната работа. Какви са действията по прекъсване и смущаване, за които знаете? (Постоянно отклоняване от темата, когато се разговаря за истината на събирания, без съсредоточаване върху основните въпроси.) (Също така обичайното изричане на думи и доктрини.) Отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Например, когато други хора разговарят за това как човек да бъде предан в изпълнението на дълга си, те ще говорят за това как той да се грижи добре за съпруга (или съпругата) и децата си. Когато другите хора разговарят за това как предаността в изпълнението на дълга цели човек да удовлетвори Бог и да Му се покори, те ще говорят за това как предаността в изпълнението на дълга цели човек да придобие благословии за семейството и близките си. Не е ли това отклоняване от темата? (Да, така е.) Ако не ги прекъснете, те ще продължат до безкрай. Ако ги ограничите, ще се разсърдят и ще изпаднат в ярост от срам и по този начин ще влошат с още една степен лошото си поведение. Следователно по своето естество този въпрос е на нивото на прекъсването и смущаването, което е нещо много сериозно. Макар че отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, е често срещан проблем, обективно погледнато, той може да прекъсне и смути живота на църквата. Това е първият проблем. Що се отнася до втория, „изричането на думи и доктрини“, дали това ще се определи като прекъсване и смущаване, зависи от сериозността на случая. Някои хора изричат думи и доктрини, защото им липсва истината реалност. Щом отворят уста, от нея излизат само думи и доктрини, само празни теории. Въпреки това намерението им не е да подвеждат другите и да печелят уважението им. С ограничения и разубеждаване те ще придобият самосъзнание и след това ще изричат по-малко думи и доктрини, и вече няма да пречат на навлизането в живота на братята и сестрите. Това не се брои за прекъсване и смущаване. Обаче онези, които умишлено изричат думи и доктрини с намерението да подведат другите, го правят дори когато много добре знаят, че това, което казват, са думи и доктрини. Целта им е по този начин да спечелят уважението на другите. Те искат да привлекат хората на своя страна и да ги подведат, както и да заграбят статус. По своето естество това е нещо доста сериозно. То е различно по своето естество от това да си способен да изричаш думи и доктрини само поради неразбиране на истината. Такова поведение представлява прекъсване и смущение. Различните хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения в църковния живот, са навсякъде. Това не са само въпроси като изричане на думи и доктрини или отклоняване от темата. Кои са някои от другите въпроси? (Сформиране на клики, сеене на раздори и потискане на позитивността на другите.) (Има също така даване воля на негативността, създаване на неприятности и постоянно притесняване на хората.) (Когато някои хора имат представи за работните подредби в Божия дом, те разпространяват тези представи и дават воля на негативността си, заради което тези представи за работните подредби възникват и у други хора.) Тези неща наистина могат да се определят като прекъсвания и смущения. Сформирането на клики е едно от тях, сеенето на раздори е другото, заедно с измъчването и нападането на хората, разпространяването на представи, даването воля на негативността, разпространяването на необосновани слухове и съревноваването за статус — всичко това са прекъсвания и смущения. Тези проблеми са много по-сериозни по своето естество от отклоняването от темата при разговарянето за истината. Има и един въпрос, който е свързан с изборите. Какъв вид проблеми, които възникват по време на избори, се отнасят към предизвикването на прекъсвания и смущения? Има например манипулиране на гласове — обещаване на ползи, за да си осигуриш гласове. Това е един от начините да се подкопае изборът. И тайни действия — задкулисно въздействане върху съзнанието на хората, за да ги привлечеш на своя страна, да ги подведеш и да ги накараш да гласуват за теб. Това са все проблеми, които възникват по време на избори. Представляват ли те прекъсвания и смущения? (Да.) Съвкупно тези проблеми се наричат нарушаване на принципите на изборите. Друг проблем е бръщолевенето за домашни въпроси, създаването на лични връзки и уреждането на лични дела. Някой може да идва на събиранията заради тези неща — не за да разбере истината или да разговаря за Божиите слова, а за да урежда лични дела. Този проблем сериозен ли е? (Да.) Той също е равносилен на предизвикване на прекъсвания и смущения.

Сега нека обобщим различните въпроси, свързани с прекъсването и смущаването, които възникват в църковния живот: първо, честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Второ, изричането на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение. Трето, бръщолевенето за домашни въпроси, създаването на лични връзки и уреждането на лични дела. Четвърто, сформирането на клики. Пето, съревноваването за статус. Шесто, сеенето на раздори. Седмо, нападането и измъчването на хора. Осмо, разпространяването на представи. Девето, даването воля на негативизма. Десето, разпространяването на необосновани слухове. И единадесето, нарушаването на изборните принципи. Общо единадесет. Тези единадесет проявления са проблемите, свързани с прекъсването и смущаването, които често възникват в църковния живот. Когато живеят църковен живот, ако тези проблеми възникнат, водачите и работниците трябва да се изправят пред тях и да ги спрат, да ги ограничат и да не им позволят да се разраснат безконтролно. Ако водачите и работниците не са способни да ги ограничат, тогава всички братя и сестри трябва да се обединят, за да ги ограничат. Ако замесеният човек няма зла човешка природа и не причинява умишлено прекъсвания и смущения, а просто няма разбиране за истината, може да му се помогне и той да бъде подкрепен чрез общение за истината. Ако човекът, който предизвиква прекъсвания и смущения, е зъл и случаят е маловажен, тогава неговите прекъсвания и смущения трябва да бъдат спрени и ограничени чрез общение и разобличаване. Ако той е готов да се покае и вече не говори и не действа по начин, който предизвиква прекъсвания и смущения, ако е готов да бъде най-незначимият член в църквата, ако може да слуша и да се подчинява послушно и да прави всичко, което църквата подрежда, като приема ограниченията, определени от братята и сестрите, тогава той може временно да остане в църквата. Но ако не приема, а вместо това се противопоставя и става враждебен към мнозинството, тогава трябва да се предприеме втората стъпка — да бъде премахнат от църквата. Уместен ли е този подход? (Да.)

I. Често отклоняване от темата, когато се разговаря за истината

Сега ще разговаряме за различните хора, събития и неща, които се появяват в църковния живот и които по своето естество представляват прекъсвания и смущения. Първото от тях е честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Как се определя честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината? Как можем ясно да възприемем думите на общението, при които има отклонение от темата? Често ли се отклонявате от темата, когато разговаряте за истината? (Да.) Докъде трябва да стигне този проблем, за да може естеството му да се причисли към прекъсването и смущението? Ако всеки случай на отклоняване от темата, когато се разговаря за истината, се окачествява като прекъсване и смущение, дали в бъдеще хората няма да се страхуват да говорят или да разговарят в църковния живот? И ако хората се страхуват да разговарят, не означава ли това, че не са възприели ясно въпроса? (Да, така е.) И така, когато бъде точно определено кой вид отклоняване от темата по време на разговарянето за истината представлява прекъсване и смущение, повечето хора ще бъдат освободени от възпиранията си. Виждам, че се отклонявате от темата дори в нормален разговор, но още по-често това се случва по време на общение за истината. Затова е необходимо да се разговаря по този въпрос с голяма яснота, за да бъдете предпазени от възпирания. Не позволявайте на страха от това, че ще се отклоните от темата, което представлява прекъсване и смущение, да ви възпира да говорите и да ви кара да не се осмелявате да разговаряте, макар че имате знания, или — когато наистина искате да разговаряте — да ви принуждава първо да си помислите: „Дали това, което искам да кажа, е свързано с темата? Дали е извън темата? Трябва да обмисля и да събера мислите си, преди да говоря, и след това да се придържам към плана, за да не се отклоня от темата, независимо от всичко. Ако все пак се отклоня от темата, това няма да е от полза за никого и ще изгуби ценно време на събирането, ще повлияе на разбирането на истината от братята и сестрите. А ако е сериозно, може дори да прекъсне и смути църковния живот“. Как тогава трябва да възприемаме въпроса за отклоняването от темата? Първо, трябва да помислим дали отклоняването от темата е от полза за братята и сестрите, а след това трябва ясно да видим какви са последствията от отклоняването от темата за църковния живот. По този начин можем ясно да видим, че отклоняването от темата не е маловажен въпрос. В сериозни случаи той дори може да представлява прекъсване и смущаване на църковния живот и на църковната работа. Да кажем, че по някаква тема търсите пасаж от Божиите слова, за да разговаряте за знанието и разбирането си. Или да предположим, че по някаква тема разговаряте за знанието, което сте придобили, за истините, които сте разбрали, и за намеренията на Бог, които сте разбрали от нещо, което сте преживели. Или да кажем, че общението ви по дадена тема е малко многословно, че не се изразявате толкова ясно по нея и се повтаряте няколко пъти. В тези ситуации отклонявате ли се от темата? Нито една от тези ситуации не се счита за отклоняване от темата. Тогава какво означава да се отклоняваш от темата? Отклоняваш се от темата, когато това, което казваш, има малка връзка или няма никаква връзка с темата на общението, когато е просто бръщолевене по външни въпроси и изобщо не е поучително за хората. Това е пълно отклоняване от темата. Сега нека обсъдим какво означава да предизвикаш прекъсване и смущение. В случая с отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, какви думи и какви модели на поведение представляват прекъсвания и смущения? Каква е същността на проблема тук? Как отклоняването от темата по своето естество представлява прекъсване и смущение? Не си ли струва да се разговаря за това в общение? След като се разговаря за него в общение, ще разберете ли какво означава отклоняване от темата? (Да.) Тогава дайте своите отговори на въпроса. (Когато нечие общение е на теми, които нямат нищо общо с истината — например празно говорене и разговори за домашни въпроси, обсъждане на неща, свързани със социални тенденции, които смущават сърцата на хората и им пречат да бъдат смирени пред Бог и да размишляват върху Неговите слова — това общение се е отклонило от темата.) За колко основни точки говори това? (Едната от тях е, че темите не са свързани с истината.) Това е много важен момент: да не са свързани с истината. Едната точка е празното говорене и бръщолевенето по домашни въпроси. Другата е говоренето за традиционната култура, за човешкото морално мислене и за неща, които хората считат за благородни, сякаш са истината. Това е проблем на изопаченото разбиране. Всички тези неща не са свързани с истината. Например в Божиите слова се казва: „Младите хора не бива да са лишени от стремежи“. Някой казва: „От древни времена героите са се появявали по време на младостта си“ или „Амбицията не се ограничава от възрастта“. Или когато говориш за това как да се боиш от Бог, те казват в общение: „На три метра над теб има бог“, „Когато човек действа, Небето гледа“, „Ако имаш чиста съвест, не е нужно да се страхуваш от духове, които чукат на вратата ти“, или „Сърцето на човека трябва да клони към доброто“. Това не е ли отклоняване от темата? Тези думи не са ли несвързани с истината? Какви са тези думи? (Сатанински философии.) Те са сатанински философии, а също така са традиционната култура на определен етнос. Първото проявление на отклоняването от темата е, когато темата, по която се говори, не е свързана с истината. Това е, когато човек изказва философии и теории, които невярващите считат за правилни и възвишени, и принудително ги свързва с истината. Това е отклоняване от темата. Темата не е свързана с истината — това проявление би трябвало да е лесно за разбиране. Второто проявление е, когато обсъжданите теми смущават умовете на хората. Когато за истината не се разговаря на събиране, а това, за което се разговаря, е знание, начетеност, философия и право или обществени явления и различни сложни междуличностни отношения, тогава това смущава умовете на хората. Това се случва, когато някой разговаря по въпроси, които в основата си не включват истината и нямат никакво отношение към нея, сякаш тези неща са истината. Това предизвиква объркване в умовете на другите и докато слушат, мисленето им преминава от общение за истината към външни въпроси. Как се държат тогава тези хора? Те започват да се съсредоточават върху знанието и начетеността. По своето естество смущаването на умовете на хората е нещо сериозно. Третото проявление е, когато обсъжданите теми карат хората да разбират погрешно Бог, което води до липса на яснота относно виденията. Някои хора не са много наясно с истината, но въпреки това искат да се преструват, че имат яснота и разбиране. Затова, когато разговарят за истината, те вкарват в думите си някои задълбочени доктрини, смесват религиозни доктрини, които са чули и разбрали, говорят безпочвено и пресилено. След като ги чуят, хората губят яснота за виденията. Те не знаят точно каква истина е искал да обсъди човекът. Колкото повече слушат, толкова по-объркани стават и толкова повече вярата им в Бог намалява, а може дори да развият погрешни разбирания за Бог. Хората не просто излизат от този разговор без разбиране на истината — умовете им се объркват. Това има негативно въздействие. Ето какво произтича от отклоняването от темата.

Отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, се проявява по няколко начина и всеки от тях по своето естество представлява смущение за навлизането в живота от страна на хората. Когато хората са слушали такова общение, те не просто нямат ясно разбиране за истината и път за практикуване. Вместо това умът им се обърква, истината им става все по-неясна и те развиват някои погрешни тълкувания и погрешни разбирания. Това е въздействието и неблагоприятните последствия, които отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, оказва върху хората. Всяко едно от тези три проявления е доста сериозно по своето естество. Например първото е, че „темата, по която се говори, не е свързана с истината“. Говоренето на неща, които изглеждат правилни, но не са, и внасянето в църквата на сатанински неща, като например човешко знание, философия, теории, традиционна култура и известни поговорки на изтъкнати личности, за да се проповядват и анализират, като се използва възможността за общение за истината, за да се подведат хората, представлява смущение за тях. То е много сериозно по своето естество. Ако един проницателен човек слуша такова общение, той би казал: „Това, което казваш, не е правилно. То не е истината. Това, за което говориш, е морално поведение и поговорки, които невярващите считат за добри. Това са догми на невярващите за това как да постъпват и как да се справят със света, които в основата си не са свързани с истината“. На някои хора обаче им липсва проницателност и когато чуят тези заблуди, те дори се съгласяват с тях и се придържат към тях като към истината. Ако водачите и работниците не спрат това и не го ограничат в такива моменти, ако не разговарят за него и не го разнищят, така че хората да придобият проницателност, тогава някои от Божиите избраници може да бъдат подведени. Какви са последствията от това да бъдат подведени? Те ще повярват, че нещата, проповядвани от известните личности от невярващия свят, които хората считат за правилни, добри и задълбочени, като например народните пословици, максимите на известните личности и теориите за собствените постъпки, са правилни и че всички те са истината, точно като Божиите слова. Дали не са били подведени? На пръв поглед изглежда, че те разговарят за истината, но в действителност тя е примесена с някои човешки идеи и някои от подвеждащите философии на Сатана, а това очевидно представлява смущение за хората. Ако някой подвежда хората, като представя философията на Сатана и човешкото знание за истината, тогава водачите и работниците трябва да разобличат и разнищят въпроса, така че братята и сестрите да израснат в проницателност и да разберат каква е истината в действителност. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Второто проявление е „смущаване на умовете на хората“. Някои хора винаги се възползват от възможността да разговарят за истината, за да говорят за неща, които изглеждат правилни, но не са, като възвеличават човешкото знание, начетеност, дарби и таланти. Те говорят и за морални норми, традиционна култура и т.н. Те представят тези неща, които идват от Сатана, за положителни, за истината, което води хората до погрешното убеждение, че те трябва да се пропагандират, да се разпространяват и да се възхваляват в църквата, да се спазват от всички, води до увеличаване на заблудите и ересите в умовете на хората, които изглеждат правилни, но не са, и обърква умовете на хората и ги кара да се носят по течението, без да знаят каква всъщност е истината или как да практикуват правилно, когато се сблъскват с проблеми, или кой път е правилният. Това потапя сърцата им в мрак. Това е последствието от разпространяването на ереси и заблуди, за да бъдат подвеждани хората. Що се отнася до третото проявление, няма да разговаряме подробно за него. В обобщение, някои от дискусиите извън темата са свързани със знания, други — с човешки представи, а трети — с морално добри модели на поведение, наред с други неща. Но нито едно от тези неща не е свързано с истината — всички те са в противоречие с нея. Затова, когато тези въпроси възникнат, водачите и работниците трябва да ги спрат и да ги ограничат. Ако след като чуят нечие общение, хората не само нямат яснота в сърцата си за истината, но и са смутени, а някогашните им ясни умове са объркани и те не знаят как да практикуват правилно, тогава общението на такъв човек трябва да бъде спряно и ограничено. Например в общението си за истините относно нормалната човешка природа някои хора казват: „Това, което Бог най-много харесва в нормалната човешка природа, е способността да понася несгоди, да не жадува за плътско удоволствие или лекота, да се откаже от вкусната храна, да не се наслаждава на това, на което човек би трябвало да се наслаждава, или на това, което Бог е приготвил, способността да се опълчи на тези плътски желания, да въздържа всички желания на плътта, да подчинява тялото и да не позволява на плътта да взема връх. Така че, когато искаш да спиш през нощта, трябва да се опълчиш на плътта. Ако не можеш, трябва да намериш начин да я въздържиш. Колкото по-голяма е решимостта ти да се опълчиш на плътта и колкото повече се опълчваш на плътта, толкова повече проявления на практикуване на истината и толкова повече преданост към Бог доказано притежаваш. Мисля, че най-изявеното проявление на нормалната човешка природа — и тази, за която трябва най-много да се застъпваме — е подчиняването на тялото, опълчването на плътските желания, нежадуване на плътска лекота и пестелив в материалните наслади. Колкото си по-пестелив, толкова повече благословии ще натрупаш в небесното царство“. Не звучат ли тези думи доста положително? Има ли грешка в тях? Измерени с човешката логика, догми и представи, тези думи биха минали във всяка религиозна или социална група. Всеки би им вдигнал палец, за да изрази одобрението си и да каже, че това, което изразяват, е правилно, че вярата им е добра и чиста. Дали в църквата няма хора, които също биха повярвали на това? Измерени с човешките представи, всички тези думи са правилни. Какво е правилното в тях? Някои може да кажат: „Бог наистина харесва такива хора. Това е умереният начин, по който и Той живее“. Не е ли това човешка представа? Хората таят такава представа, така че ако някой човек наистина даде такова общение, няма ли това да е просто съобразяване с представите на мнозинството? (Да.) Когато хората възприемат подобна представа, не се ли съгласяват с гледната точка на този човек? Когато си се съгласил и си приел гледната точка на този човек, тогава не се ли съгласяваш и с неговите действия? Няма ли след това да се опиташ да му подражаваш? И когато си способен да го направиш, няма ли пътят, който следваш, твоят път на практикуване, да бъде определен? Какво означава да бъде определен? Това означава, че си решил да действаш и да практикуваш по такъв начин. Тъй като в сърцето си вярваш, че Бог обича такива хора и харесва, когато действаш по този начин, че само ако постъпваш по този начин можеш да бъдеш човек, когото Бог приема, който може да влезе в небесното царство и да бъде благословен на небето, който има добра крайна цел, ти решаваш да действаш по този начин. Когато вземаш това решение, дали умът ти вече не е бил смутен и подведен от този вид мисъл и от тази гледна точка? Това е факт. Това е последствието. Умът ти е смутен, а ти дори не го осъзнаваш. Тук има и друг проблем: след като умът ти е парализиран и смутен от подобни мисли и гледни точки, не губиш ли тогава яснота за Божиите намерения и изисквания? Не развиваш ли тогава погрешни разбирания за Бог и не се ли отдалечаваш от Него? Не показва ли това, че нямаш яснота относно виденията? Помисли за това внимателно: когато си подведен от някаква мисъл или гледна точка, която хората считат за правилна, но тя е погрешна, тогава твоят ум не е ли смутен? Могат ли тогава виденията в сърцето ти все пак да бъдат ясни? (Не.) И така, точно ли е твоето познание за Бог, или е погрешно разбиране? Ясно е, че е погрешно разбиране. И така, дали това, което разбираш и което считаш за правилно, всъщност е истината? Не, не е — то е в разрез с Божиите слова, с истината и им противоречи. Следователно този вид отклоняване от темата, когато се разговаря за истината, наистина представлява смущение в умовете на хората. С оглед на това, че това отклоняване от темата представлява толкова голямо смущение в умовете на хората, може ли да се каже, че то представлява смущение за Божието дело? То води хората към представи и към философията и логиката на Сатана, така че не отдалечава ли хората от Божието присъствие? Когато хората разбират погрешно Бог, когато не разбират Неговите намерения и не могат да практикуват според Неговите намерения и изисквания, а вместо това практикуват според логиката на Сатана и според човешките представи, тогава по-близо ли са до Бог или са по-далече от Него? (По-далече са от Него.) Те са по-далече от Него. И така, не трябва ли по време на събиранията да се ограничава общението на подобна тема? (Да.) Естеството на този вид отклоняване от темата е такова, че смущава хората, затова то наистина трябва да бъде ограничено. Ако не се направи така, че да бъде спряно и ограничено, ще има редица объркани хора, които са с лоши заложби и са безчувствени — по-специално тези които нямат духовно разбиране — които подражават на човека, който се отклонява от темата, и го следват. Това е моментът, в който водачите и работниците трябва незабавно да се изправят, за да го спрат. Те не бива да позволяват на този човек да продължава да се отклонява от темата. Те не бива да позволяват темата на неговото общение да подвежда повече хора и да смущава умовете на повече хора. Това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, функция, на която трябва да служат.

Това е всичко от нашето общение за отклоняването от темата, когато се разговаря за истината. Сега ще обобщим колко далеч трябва да се отклони човек от темата в своето общение за истината и по какви теми трябва да разговаря, за да може естеството му да се определи като прекъсване и смущение. Някои видове отклоняване от темата са очевидни: когато някой напълно се отклони от темата, когато започне да се занимава с празни брътвежи или да обсъжда домашни въпроси, това лесно се разпознава. Например, когато всички разговарят за това как да изпълняват дълга си, някой може да разговаря за своето „славно“ минало, да говори за добрите дела, които е извършил, или как е помогнал на братята и сестрите, и т.н. Никой не иска да слуша за това и колкото повече говори, толкова по-силна неприязън изпитват хората към това, докато накрая пренебрегнат този човек. След това човекът ще се почувства неудобно. Щом мнозинството може да разпознае този човек, той няма да може да продължи повече. Не е нужно много разбиране на истината, за да си способен да разпознаеш този вид отклоняване от темата. Да говориш безразборно, да бръщолевиш за домашни въпроси, да се възвеличаваш, да се изтъкваш и да използваш темата на общението, за да говориш за собственото си „славно“ минало — този вид отклоняване от темата се разпознава лесно. По принцип това не представлява кой знае какво смущение, защото повечето хора са отблъснати от подобни неща и не желаят да ги слушат, а и са наясно, че този човек се изтъква, а не разговаря за истината, че се е отклонил от темата. Групата може да се опита да не го засрамва точно когато започне да говори, но когато това продължи по-дълго, хората започват да се отвращават, не желаят да слушат по-нататък и смятат, че би било по-добре вместо това сами да четат Божиите слова. Ако човекът продължи, те ще станат и ще си тръгнат. Когато този човек види, че нещата са взели обрат и че се излага, той няма да продължи да говори. Какъв вид отклоняване от темата вече е оказало неблагоприятно влияние върху хората, но те все още не могат да го прозрат като нещо негативно, а вместо това приемат съдържанието извън темата за истината и го слушат внимателно? Този вид отклоняване от темата може да представлява смущение за хората и човек трябва да бъде проницателен в такива случаи. Дайте пример за такъв вид отклоняване от темата. (Когато някой не се самоанализира, след като е бил кастрен, а съсредоточи говоренето си само върху правилността и погрешността на въпроса, това обърква умовете на всички. То не само прави хората неспособни да развият проницателност, а вместо това те чувстват, че казаното от този човек е съгласно истината и че той е прав. Това кара всички да застанат на негова страна.) Под претекст, че разговаря за това как да приеме да бъде кастрен, той се защитава и оправдава, като кара хората да мислят, че е бил кастрен неоснователно, кара ги да застанат на негова страна и да му съчувстват, а освен това ги кара да се възхищават на способността му да се покорява и да приема да бъде кастрен при такива обстоятелства. Това подвежда хората. Това е умишлен, преднамерен случай на отклоняване от темата, който не само прави слушателите неспособни да се покорят, когато са изправени пред кастрене, и неспособни да приемат кастренето, да се самоанализират и да се опознаят, но вместо това ги кара да се пазят от кастренето и да му се съпротивляват. Такова общение не помага на хората да разберат значението на това, че са кастрени, че хората трябва да заемат правилното отношение, когато са изправени пред кастрене, как да го приемат и как да практикуват. Вместо това то кара хората да изберат друг начин за справяне с кастренето, начин, който не е практикуване на истината и не е действане в съответствие с истините принципи, а такъв, който прави хората по-лукави. Такова общение служи за подвеждане на хората. Отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, е вид проблем, който възниква в църковния живот. Ако този вид проблем достигне нивото на прекъсване и смущение, водачите и работниците трябва да се намесят, за да го спрат и ограничат, като разговарят за него и го разнищят, така че мнозинството да израсне в проницателност, да се поучи от преживяването и да си вземе поука.