II. Незаинтересованост от изразходването на приношенията или липса на въпроси за тях

Друго проявление на лъжеводачите по отношение на опазването на приношенията е, че не знаят как да ги управляват. Знаят само, че приношенията не бива да се пипат, че с тях не бива да се злоупотребява произволно или че не бива да се присвояват, че са свещени, че са заделени настрана като нещо свято и че човек не бива да има неправилни помисли за тях. Когато обаче стане въпрос за това как точно да се управляват добре приношенията, как човек да е добър настойник в опазването им, те нямат никакъв път, никакви принципи, никакви конкретни планове или стъпки в тази задача. Така че по въпроси като регистрирането, преброяването и опазването на приношенията, както и проверяването на сметките за постъпленията и отчисленията, и проверката на разходите, тези лъжеводачи са доста пасивни. Когато някой им представи нещо за одобрение, те го подписват. Когато някой заяви възстановяване на разходите, те му го отпускат. Когато някой поиска пари за някаква цел, те му ги дават. Не знаят къде се пазят различните машини и оборудване. Освен това не знаят дали съответният попечител е подходящ, нито как да разберат дали е такъв. Не могат да прозрат сърцата на хората и не могат да прозрат същността на хората. Така че, макар всички изходящи приношения, които са в обхвата на управлението на тези хора, да се регистрират, ако се разгледат подробностите за разходите в тези сметки, много от тях са неразумни и ненужни — много от тях са прекомерни и разточителни. Приношенията се губят с подписите на тези водачи и работници. На пръв поглед изглежда, че вършат конкретна работа, но в действителност няма никакви принципи в това, което правят. Те не извършват проверка — те отбиват номера, като се придържат към нормите и правилата, нищо повече. Това изобщо не отговаря на критериите за управление на приношенията, още по-малко на принципите му. Така че през периода на работа на лъжеводачите има твърде много неразумни разходи. Ако там има някой, който надзирава и управлява нещата, как се появяват тези неразумни разходи? Това се случва, защото тези водачи и работници не поемат отговорност в работата си. Те отбиват номера и се справят с нещата по нехаен начин, и не действат в съответствие с принципите. Не оскърбяват другите, действат като угодници и не извършват надлежна проверка. Може дори да няма нито един истински отговорен човек сред тези, които управляват приношенията, нито един, който може действително да извърши проверка. Лъжеводачите не обръщат внимание дали хората, които пазят приношенията, са подходящи или дали в църквите на тези хора има някакви опасни ситуации. За тях всичко е наред, стига те самите да са в безопасност. Когато възникне опасност, първото нещо, за което мислят, е къде могат да избягат и дали собствените им пари няма да бъдат ограбени, но нито проверяват, нито питат за местонахождението на приношенията или дали са в опасност. Няколко месеца или дори половин година след инцидента те може да попитат от гузна съвест и когато научат, че някои приношения са попаднали във владението на големия червен змей, че някои са били прахосани от зли хора и че местонахождението на други е неизвестно, за известно време ще се почувстват зле — ще се помолят малко, ще признаят грешката си и с това всичко ще приключи. Що за същества са тези хора? Не съществува ли проблем в това да се работи по този начин? Как ще се отнася Бог към човек, който таи такова отношение към приношенията? Ще го смята ли за истински вярващ? (Не.) Тогава за какъв ще го смята? (За невярващ.) Когато Бог смята някого за невярващ, този човек изпитва ли някакво чувство? Духът му става безчувствен и притъпен, а когато действа, той няма Божието просветление или напътствие, нито каквато и да е светлина. Той няма Божията закрила, когато му се случи нещо, често е негативен и слаб и живее в мрак. Макар че често слуша проповеди и може да страда и да плати цена в работата си, той просто не постига никакъв напредък и изглежда жалък. Това са неговите „резултати“. Не е ли това дори по-трудно да се понесе, отколкото наказанието? Кажете ми, ако това е резултатът от нечия вяра в Бог, дали това е повод за радост и празнуване или за скръб и ридаене? Според Мен не е добър знак.

Лъжеводачите никога не приемат сериозно работата по управлението на приношенията. Макар да казват: „Хората не трябва да пипат Божиите приношения. Божиите приношения не бива да се присвояват от никого и не бива да попадат в ръцете на лоши хора“ и да скандират тези лозунги доста добре, а думите им да звучат много етично и почтено, те не действат като човешки същества. Въпреки че не присвояват приношенията и нямат неправилни помисли за тях, нито намерение да ги заграбят, а някои от тях дори никога не използват парите на Божия дом или не пипат Божиите приношения за някакви свои разходи, а вместо това харчат собствените си пари, като водачи и работници те изобщо не вършат практическа работа, когато става въпрос за управлението на приношенията. Те дори не правят такива прости неща като това да питат за състоянието на изразходването на приношенията или да проверяват как се изразходват приношенията. Това очевидно са лъжеводачи. Отношението им към приношенията е следното: „Не ги харча и не ги присвоявам, а също така не се занимавам с това как другите ги харчат или дали ги присвояват“. На тези лъжеводачи казвам, че това тяхно равнодушно отношение е много обезпокоително. Да не ги харчиш и да не ги присвояваш е нещо, което хората трябва да правят, но като водач или работник това, което трябва да правиш в допълнение, е да управляваш добре приношенията, но въпреки това ти не си го направил. Това се нарича занемаряване на отговорност. Това е проявление на лъжеводач. Може да не си похарчил нито стотинка или да не си присвоил нито едно приношение, но тъй като не вършиш действителна работа и не се занимаваш конкретно с управлението на приношенията, можеш да бъдеш окачествен като лъжеводач и това е обосновано и разумно. Някои водачи никога не вземат или не използват никакви приношения — дори ако всички други водачи и работници ги използват, те не го правят, а когато Божият дом уреди да им даде нещо, те го отказват. Те изглеждат съвсем чисти и лишени от ламтеж, но когато им се възложи да управляват приношенията, няма да свършат абсолютно никаква конкретна работа. Независимо кой харчи приношенията, те ще одобрят разхода — дори не отправят никакви запитвания и не казват нито дума повече за това. Въпреки че тези хора не присвояват нито стотинка от приношенията, при тяхното управление приношенията стават притежание на зли хора, а поради тяхната безотговорност и занемаряване на отговорността приношенията може да бъдат прахосани и пропилени от всеки. Това прахосване и разхищение не е ли свързано с тяхното лошо управление? Не е ли причинено от тяхното занемаряване на отговорността? (Така е.) Нима те нямат дял в злодеянията на тези хора? Не носят ли отговорност за тях? Това е голяма отговорност, която трябва да носят, и те не могат да избягат от нея! Те просто се придържат към своя начин на мислене: „Във всеки случай не присвоявам Божиите приношения и не желая, нито планирам да го правя. Независимо кой харчи Божиите приношения, не ги харча аз. Независимо кой ги взема и използва, не го правя аз. Независимо кой им се радва, не го правя аз. Това е моето отношение към приношенията — можеш да правиш каквото си искаш!“. Съществуват ли такива хора? (Да.) Антихристите харчат приношенията за модни дрехи, луксозни стоки и дори за коли. Кажете Ми, може ли този тип лъжеводач да види този проблем? Той самият не присвоява приношения, има такова отношение, така че не смята ли, че е лошо те да се присвояват? (Да, смята, че е лошо.) И така, когато антихристите вършат такова голямо зло, защо го пренебрегват и не го спират? Защо не се отнасят сериозно към него? (Не искат да причиняват оскърбление.) Нима това не е злодеяние? (Така е.) Това е неизпълнение на отговорността, която един настойник трябва да изпълнява. Ако по време на твоето управление приношенията попаднат във владение на зли хора, ако се прахосват, разхищават и изразходват неразумно, ако се изплъзват по този начин, но въпреки това ти не вършиш никаква работа и дори дума не обелваш, това не е ли занемаряване на отговорност? Не е ли проявление на лъжеводач? Ако не казваш каквото трябва, ако не вършиш работата, която трябва, ако не изпълняваш отговорността, която трябва, и макар че разбираш всяка доктрина, просто не вършиш действителна работа, тогава определено си лъжеводач. Ти смяташ, че: „Във всеки случай аз не присвоявам приношения. Ако другите го правят, това си е тяхна работа“. Тогава не си ли лъжеводач? Да не присвояваш приношенията е твоя лична работа, но дали си ги опазил добре? Изпълнил ли си отговорността си по отношение на приношенията? Ако не си, значи си лъжеводач. Не си намирай оправдания, като казваш: „Във всеки случай не присвоявам приношенията, така че не съм лъжеводач!“. Да не присвояваш приношенията не се окачествява като критерий за измерване на това дали един водач или работник е съгласно критериите. Истинският критерий за това дали е съгласно критериите е дали изпълнява отговорността си, дали извършва това, което трябва, и дали изпълнява задължението, което трябва, в нещата, които са му поверени от Бог — това е най-важното. И така, в управлението на приношенията какво е твоето задължение и твоята отговорност? Изпълнил ли си ги докрай? Съвсем ясно е, че не си. Просто отбиваш номера. Страхуваш се да не оскърбиш хората, но не се страхуваш да не накърниш Бог. Пренебрегваш приношенията, защото се страхуваш да не оскърбиш хората, да не навредиш на доброто си име в техните очи — ако имаш това проявление, определено си лъжеводач. Това не е лепене на етикет върху теб. Фактите са изложени пред всички: ти не можеш дори да изпълняваш задължението и отговорността си — толкова си егоистичен! Управляваш собствените си вещи, личното си имущество доста добре, съвестно и внимателно. Не позволяваш тези вещи да бъдат изложени на природните стихии. Не позволяваш на никого да ги отнесе и не позволяваш на никого да се възползва от теб. Но по отношение на приношенията нямаш никакво чувство за отговорност — не изпълняваш дори една десета от отговорността, която проявяваш, когато става въпрос за управлението на собствените ти вещи. Как може да бъдеш смятан за добър настойник? Как може да бъдеш смятан за водач или работник? Очевидно е, че си лъжеводач. Това е проявление на един тип лъжеводачи.

III. Ограничаване на разумните разходи

Има и друг тип лъжеводачи, които също са доста омразни. След като хора като тях станат водачи, те виждат, че отговорникът за опазване на приношенията е харчил пари разточително и много прахоснически, затова го освобождават от поста. След това искат да намерят човек, който е способен да планира щателно и да изготвя бюджета внимателно, който наистина цепи стотинката и знае как да управлява един дом икономично. Смятат, че такъв тип човек би бил добър настойник, и се оказва, че според тях никой не е подходящ, като в крайна сметка те сами започват да пазят приношенията. Когато братята и сестрите казват, че трябва да се отпечатат някои екземпляри от книгите с Божиите слова за проповядване на евангелието, тези водачи не го позволяват, като смятат, че печатането на книги е доста скъпо. Не ги интересува дали това е необходимо за делото спешно — за тях всичко е наред, стига да спестят пари. Те просто не знаят къде използването на Божиите приношения би било в най-голяма степен съгласно Неговите намерения. Всичко, което знаят да правят, е да защитават Божиите приношения и да не позволяват изобщо да бъдат пипани. Те не харчат това, което трябва да се похарчи — извършват проверката наистина „добре“, няма що! Как може делото да продължи по този начин? Имат ли тези водачи принципи в действията си? (Не.) Те не позволяват да се върши работата, която трябва да се свърши, не позволяват да се печатат книгите, които трябва да се отпечатат, нито позволяват да се харчат пари, които трябва да се похарчат — не позволяват никакви разумни разходи. Това управление ли е? (Не.) Какво е тогава? Това е липса на разбиране на принципите. Хората, на които им липсва разбиране на принципите, не знаят как да управляват приношенията, когато работят. Смятат, че трябва да бдят над парите и да не позволяват те да намалеят с нито една стотинка, и че независимо от разходите, парите не бива да се пипат. Дали това е съгласно Божиите намерения? (Не, не е.) Регулирането на нещата и извършването на щателна проверка без принципи не е управление. Безразборното харчене, разхищението и прахосването не е управление, но да не се позволява да се похарчи нито стотинка и да се ограничават разумните разходи заради щателни проверки също не е управление. Нито едното, нито другото е съгласно принципите. Тъй като някои хора не разбират принципите на използване, разпределение и управление на приношенията, се стига до появата на всякакви абсурдни ситуации и хаос. Външно тези водачи изглеждат доста отговорни и всеотдайни, но какво се случва с работата, която вършат? (Безпринципна е.) И тъй като е безпринципна, евангелската работа в техния район среща препятствия и ограничения, а някои свързани с църквата дейности също са ограничени поради това, че проверяват прекалено строго използването на приношенията. На пръв поглед те изглеждат много съвестни и отговорни в опазването на приношенията. Но в действителност, тъй като нямат духовно разбиране и действат само въз основа на своите представи и фантазии, и дори извършват проверки за Божия дом под претекст, че са пестеливи в името на църквата, те сериозно засягат напредъка на различните работни проекти от църковното дело, без дори да знаят това. Може ли такива хора да бъдат окачествени като лъжеводачи? (Да.) Това ги квалифицира като лъжеводачи. До известна степен те вече са причинили смущения и прекъсвания в делото на евангелието и на църквата. Тези смущения и прекъсвания са причинени от това, че им липсва разбиране за принципите, както и от това, че работят безразсъдно въз основа на собствените си предпочитания и представи, без да търсят истините принципи, без да обсъждат нещата или да си сътрудничат с другите. Приношенията няма да бъдат пропилени или прахосани, когато са при тях, но те не могат да използват приношенията разумно в съответствие с принципите и не позволяват използването им с единствената цел да бъдат опазени, вследствие на което делото на разпространяването на евангелието се забавя и нормалното протичане на делото на Божия дом страда. И така, въз основа на това проявление, съвсем не е пресилено те да се определят като лъжеводачи. Защо такива хора също се определят като лъжеводачи? Те не знаят как да вършат работа, а възприятието им за това как да се отнасят към приношенията и какви са начините да се отнасят към тях са твърде изопачени, така че могат ли да вършат добре друга работа? Със сигурност не. Не съществува ли проблем с възприятието на тези хора? (Съществува.) Тяхното възприятие е изопачено, те се придържат към правила, използват притворство и са псевдодуховни. Не се съобразяват с делото на Божия дом и не действат в съответствие с принципите — не могат да намерят принципите за действие и просто се оставят на собственото си дребнаво хитроумие и на собствената си воля, и спазват правилата. Ето защо работата им води до смущения и прекъсвания. Начинът им на работа е глупав и недодялан — противен е. Такива хора очевидно са лъжеводачи. Някой да е казал: „Аз пазя приношенията толкова добре, върша тази работа толкова внимателно, и въпреки това съм окачествен като лъжеводач. Тогава няма повече да ги управлявам! Който иска да ги харчи, да ги харчи. Който иска да ги използва, да ги използва. Който иска да ги вземе, да ги вземе!“? На някого да му е минавала тази мисъл? Каква е тогава целта ни, когато разобличаваме различните състояния и проявления на разнородните типове лъжеводачи? (Да накараме хората да схванат принципите и те да избягват да вървят по пътя на лъжеводачите.) Точно така. Целта е да накараме хората да схванат принципите, за да са способни да вършат добре работата си и да изпълняват отговорността си в съответствие с принципите, да не се оставят на фантазиите и представите си, да не таят човешка воля или прибързаност, да не позволяват на някоя теория, която са си представяли, да замени истините принципи, да не се преструват на духовни и да не използват това, което смятат за духовност, като имитация или заместител на принципите. Сред водачите и работниците съществуват такива хора и си струва да ги приемем като предупреждение.

IV. Заграбване на приношенията и изпитване на наслада от тях

Има и друг тип лъжеводачи и работата, която те вършат по отношение на управлението на приношенията, е още по-объркана. Те смятат, че като водач или работник не могат винаги да са вперили поглед в приношенията или да бъдат толкова внимателни, когато става въпрос за тях. Смятат, че просто трябва да вършат добре административната работа на църквата и да изпълняват добре дейностите на църковния живот и на навлизането в живота на Божиите избраници, а освен това да гарантират, че различните видове свързани с църквата дейности се вършат добре. Смятат, че приношенията са пари и предмети, които Бог предоставя на църквата, и че тези пари и тези предмети са там, за да задоволят потребностите на водачите и работниците в живота и в работата им. Подтекстът тук е, че приношенията са подготвени за водачите и работниците и че след като някой бъде избран за водач или работник, Бог му позволява да се наслаждава на тези приношения и че водачите и работниците са с предимство при разпределянето, наслаждаването и изразходването им — така че щом човек стане водач или работник, той става господар на приношенията, техен управител и собственик. Когато такъв тип хора в работата си имат досег с приношенията, те не ги регистрират, не ги преброяват или не ги пазят, нито проверяват сметките за входящите и изходящите приношения, а още по-малко проверяват състоянието на тяхното изразходване и разпределение. Вместо това проучват и се ориентират какви приношения има и дали има такива, на които водачите и работниците могат да се наслаждават. Такова е отношението на тези водачи и работници към приношенията. Според тях няма нужда приношенията да бъдат регистрирани, преброявани, опазвани, нито да проверяват постъпленията и отчисленията или състоянието на изразходването на приношенията — подобни неща нямат нищо общо с тях — те просто трябва да разпределят приношенията между водачите и работниците, като им дават предимство, когато се стигне до това да им се наслаждават. Според тях това, което водачите и работниците казват, е принцип — тяхно е решението как да изразходват и разпределят приношенията. Смятат, че да си избран за водач или работник означава, че някой вече е бил доведен до съвършенство и че подобно на свещеник те имат привилегията да се наслаждават на приношенията, както и последната дума, правото на използване и правото на разпределяне, когато става въпрос за приношенията. В някои църкви, преди да е възможно да се регистрират нещата, принесени от братята и сестрите, да се преброят и да се приберат за съхранение от подходящия персонал, водачите и работниците вече са ги прегледали, пресели и отделили, като задържат това, което могат да използват, изяждат това, което могат да изядат, обличат това, което могат да носят, и разпределят това, от което не се нуждаят, пряко на този, който има нужда от него, като по този начин се разпореждат вместо Бог. Това е техният принцип. Какво се случва тук? Наистина ли си мислят, че са свещеници? Не е ли това съвсем лишено от разум? (Така е.) Има и други водачи и работници, които виждат, че на едно семейство не му достигат два стола, а на друго му липсва печка, че някой е с влошено здраве и трябва да взема хранителни добавки, след което използват парите на Божия дом, за да купят всички тези неща. Разпределението, потреблението, изразходването и правото на използване на всички приношения принадлежат на тези водачи и работници — смислено ли е това? Дали този подход не се дължи на нещо, което не е наред с възприятието им? На какво основание се разпореждат? Имат ли водачите и работниците правото да контролират приношенията? (Не.) Приношенията трябва да се управляват от тях, а не да се контролират и използват от тях. Те нямат привилегията да им се наслаждават. Равностойни ли са водачите и работниците на свещениците? На хора, които са били доведени до съвършенство? Те ли са собствениците на приношенията? (Не.) Тогава защо решават да използват приношенията, за да купуват разни неща за това и онова семейство без разрешение — защо имат това право? Кой им е дал това право? Предвиждат ли работните подредби следното: „Първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, след като заемат поста си, е да поемат пълен контрол върху финансите на Божия дом“? (Не.) Тогава защо част от водачите и работниците вярват в това? Какъв е проблемът при тях? Когато някой брат или сестра принесе скъпа дреха и на следващия ден някой водач или работник я носи, какво се случва? Защо приношенията, направени от братята и сестрите, попадат в ръцете на някого? Тук „личност“ означава не някой друг, а водач или работник. Той не просто не успява да управлява добре приношенията — вместо това е пръв в заграбването им и в това да им се наслаждава сам. Какъв проблем се крие тук? Ако погледнем на този водач или работник в контекста на това, че не върши действителна работа, когато става въпрос за управлението на приношенията, тогава той може да бъде окачествен като лъжеводач. Ако обаче го разглеждаме в контекста на това, че заграбва приношенията и им се наслаждава сам, тогава може стопроцентово да се окачестви като антихрист. В такъв случай какъв точно е разумният начин да се окачестви въпросното лице? (Като антихрист.) Той е едновременно лъжеводач и антихрист. Когато управляват приношенията, лъжеводачите преглеждат всички приношения и възлагат на хора да ги управляват. Но преди да направят това, те заграбват една част за себе си и решават да разпределят друга част без позволение. Що се отнася до нещата, които са останали — които не искат или които не разпознават, но не желаят да раздадат — за момента заделят тези неща настрани. Когато става въпрос за местонахождението на тези приношения, за това дали има подходящ човек, който да ги пази, дали трябва да се проверяват редовно, дали някой не ги краде или дали някой не ги заграбва, лъжеводачите неизменно не се интересуват от тези неща. Техният принцип е следният: „Вече се сдобих с нещата, на които следва да се наслаждавам, и с нещата, от които се нуждая. Който иска да вземе останалите неща, които не ми трябват, да ги вземе. Който иска да ги управлява, да ги управлява. Те принадлежат на този, който ги грабне пръв — този, в чиито ръце попаднат, има предимство“. Що за принцип и логика е това? Такива хора просто са дяволи и зверове!

Веднъж един лъжеводач каза, че в склада са се събрали доста неща, и Аз попитах дали ги е регистрирал. Той каза: „Дори не знам какви са някои от тези неща, така че няма начин да ги регистрирам“. Аз казах: „Глупости. Как може да няма начин да се регистрират? Би трябвало да има записи за тях от момента, в който са били донесени тук за първи път!“. „Беше доста отдавна, няма как да знам“. Що за приказки са това? Поема ли той отговорност? (Не.) Казах му: „Има някои дрехи — виж кои братя и сестри имат нужда от тях и им раздай дрехите“. „Някои са излезли от мода. Никой не се интересува от тях“. Казах му: „Раздай това, от което се нуждаят братята и сестрите, а с това, от което не се нуждаят, се справи по подходящ начин“. Той не направи нищо впоследствие. Беше ли съвестен и старателен? Когато от него се иска да свърши някаква работа, той непрекъснато се оплаква, казва негативни неща и изтъква трудности. Това, което не казва е, че ще се справи с тези неща добре, в съответствие с принципите. Изобщо няма намерение да се покорява. Независимо какво изискване се отправя към него, той продължава да говори за трудности, все едно ако накара другия човек да занемее, като продължава по този начин, ще спечели и ще придобие надмощие, а после ще си е свършил работата. Що за същество е този човек? Не си станал водач или работник, за да можеш да създаваш неприятности или да посочваш трудностите и проблемите — направен си такъв, за да можеш да разрешаваш проблемите и да се справяш с трудностите. Ако наистина си способен в работата си, след като посочиш проблемите и трудностите, ще продължиш да говориш за това как ти би се справил с тях и как би ги разрешил в съответствие с принципите. Лъжеводачите могат само да скандират лозунги, да проповядват доктрина, да се бият в гърдите и да споменават обективни оправдания и извинения — те нямат никакви реални способности за работа, а при управлението на приношенията по същия начин са неспособни да действат в съответствие с принципите или да изпълняват отговорността си. Ето колко слабоумни и неспособни са те, но въпреки това продължават да смятат, че след като вече са водачи или работници, имат привилегии и статус, притежават изтъкната идентичност и са собственици и ползватели на приношенията. Този тип лъжеводач знае само как да се наслаждава на привилегията да харчи приношенията — не може да види или да открие никакви случаи на неразумно, безразборно изразходване на приношенията, а дори да ги види, въпреки това не прави нищо, за да се справи с тях. Защо е така? Защото знае само как да се наслаждава на усещането за превъзходство, което идва с това да си водач или работник — изобщо няма никакво разбиране за Божиите изисквания към водачите и работниците или за принципите на работа в Божия дом. Той е просто некадърник, просто измет и просто слабоумен. Не е ли противно, че такива объркани хора все още желаят да се наслаждават на предимствата на статуса? Какво сте разбрали от нашето разобличаване на този тип лъжеводач? Щом този тип човек стане водач или работник, той иска да крои схеми относно приношенията и не ги изпуска от поглед. С просто око се вижда, че отдавна е жадувал да харчи пари разточително и да прахосва приношенията. Най-накрая му се отваря възможност. По този начин може да харчи произволно и да използва Божиите приношения както си иска, като се наслаждава на неща, за които не е работил. Така истинският му алчен образ е напълно разобличен. Виждате ли такива хора сред предишните и настоящите водачи и работници? Те винаги тълкуват погрешно отговорностите на водачите и работниците и определението за тях, а щом станат водачи или работници, се мислят за господари на Божия дом, вписват се в редиците на свещениците и се считат за видни личности. Не е ли това малко слабоумно? Дали щом някой стане водач или работник, той вече не е покварен човек? Дали незабавно се превръща в осветена личност? Щом стане водач, той вече не знае кой е и смята, че трябва да се наслаждава на приношенията — не са ли такива хора слабоумни? Такива хора определено са слабоумни, те нямат разума на нормалната човешка природа. Дори след като сме разговаряли за това, те все още не знаят какъв е дългът и какви са отговорностите на водачите и работниците. Със сигурност има такива водачи и работници и проявленията на такива хора са съвсем очевидни и видими.

Това са в основни линии проявленията на различните типове лъжеводачи по отношение на опазването на приношенията. Тези с по-сериозни проблеми не попадат в категорията на лъжеводачите — те са антихристи. Затова трябва добре да схващате този обхват. Ако някой е лъжеводач, той е точно това — не може да бъде окачествен като антихрист. Антихристите са много по-отблъскващи от лъжеводачите по отношение на човешката си природа, действията, проявленията и същността си. Повечето лъжеводачи имат лоши заложби, слабоумни са, липсва им способност за работа, възприятието им е изопачено и нямат духовно разбиране, характерът им е непочтен, егоистични и подли са, а сърцата им не са на правилното място. Това ги кара да не са способни на практическа работа и да не я вършат, що се отнася до опазването на приношенията, и се отразява на разумното управление и на надлежното опазване на приношенията. Част от приношенията дори попада в ръцете на зли хора поради това, че лъжеводачите занемаряват отговорностите си, не вършат практическа работа и не действат в съответствие с принципите и с изискванията на Божия дом — този вид проблем също се появява доста често. Различните проявления на лъжеводачите в опазването на приношенията се разобличават най-вече по следния начин: характерът им е непочтен, егоистични и подли са, възприятието им е изопачено, липсва им способност за работа, заложбите им са лоши, изобщо не търсят истините принципи и са тъпи и слабоумни хора. Неколцина може да кажат: „Признаваме всички други проявления, които Ти разобличи, но ако те са тъпи и слабоумни, как са могли да станат водачи?“. Признавате ли, че някои водачи и работници са тъпи и слабоумни? Съществуват ли такива хора? Някои може да кажат: „Имаш твърде лошо мнение за нас. Всички сме модерни хора, завършили сме колеж или средно образование — имаме отлични способности за прозрение по отношение на това общество и човечеството. Как бихме могли да изберем слабоумен човек за наш водач? Невъзможно е това да се случи!“. Какво му е невъзможното? Повечето от вас са слабоумни и също са недостатъчно интелигентни, така че като нищо бихте избрали слабоумен човек за водач. Защо казвам, че повечето от вас са слабоумни? Защото повечето от вас, независимо колко са преживели, не могат да прозрат същността на нещата и не могат да схванат принципите. Можете да упорствате в това просто да спазвате някакви правила години наред, като многократно прилагате един и същ подход без промяна и оставате неспособни да схванете принципите, независимо как се разговаря с вас за истината. Какъв е проблемът тук? Заложбите ви са твърде лоши. Не можете да прозрете същността или корена на проблемите и не сте способни да откриете закономерностите в развитието на нещата, а още по-малко да следвате принципите, които трябва да притежавате, когато правите нещата — това се казва да си слабоумен. Колко време ви е необходимо на всички, за да схванете принципите за нещата, които се отнасят до вашия дълг? Има хора, които от няколко години се занимават с работа с текст, но дори и сега статиите и сценариите, които пишат, са все още празни думи, те все още не могат да схванат принципите и не знаят какво е реалност или как да кажат нещо практическо. Това означава да имаш твърде лоши заложби и твърде ниска интелигентност. С интелигентността, която притежавате, не е ли логично да изберете слабоумен човек за водач? И не просто ще го изберете, но и сърцата ви ще му принадлежат. Когато се налага той да бъде освободен от поста, няма да искате това да се случи. Две години по-късно, когато ти ще си го прозрял и ще си придобил разбиране, ще дойде моментът, в който ще си способен да разпознаеш, че е лъжеводач, но преди това, независимо какво ти казват, няма да позволиш да го освободят от длъжност. Не си ли дори по-слабоумен от него? Защо казвам, че някои водачи и работници не са достатъчно интелигентни? Защото знаят как да вършат само най-простата работа. Когато стане въпрос за малко по-сложна работа, те не знаят как да я свършат, когато се сблъскат с дребно затруднение, не знаят как да се справят с него, а когато им е възложена допълнителна работа, не знаят какво да правят със себе си. Това не е ли проблем с интелигентността им? Нима вие не избирате такива водачи? Нима не им се прекланяте с възхищение: „Те вярват в Бог, без да търсят романтичен партньор, и са отдавали всичко на Бог повече от двадесет години. Имат решимостта да страдат, така е, и са наистина сериозни по отношение на работата си“. „Дали тогава разбират принципите в работата си?“. „Ако не ги разбират, тогава кой ги разбира?“. И се оказва, че работата им е пълна бъркотия, когато я проверят — че не са способни да извършат никаква работа. Казано им е какви са принципите на работата им, но така и не знаят как да я изпълнят. Просто продължават да задават въпроси и не знаят какво да правят, освен ако не им се каже директно. Да им се кажат принципите е същото като да не им се каже нищо. Дори принципите да бъдат изброени един по един, те пак няма да знаят как да извършат работата. Има ли такива водачи? Независимо как им се казват принципите, те не ги разбират и не са способни да извършат работата. Разговаряйте с тях или ги инструктирайте за едни и същи слова или неща няколко пъти, но те пак няма да разберат и проблемът след това ще остане напълно неразрешен — те пак ще питат какво да правят и ако се пропусне и една фраза, нещата няма да се получат. Нима не са слабоумни? Нима вие не избирате тези слабоумни водачи? (Така е.) Не можете да отречете това, нали? Със сигурност има такива водачи.

Различните проявления на лъжеводачите, за които разговаряхме днес, са свързани главно с работата по управлението на приношенията. Чрез разобличаването на различните проявления на лъжеводачите хората трябва да знаят, че управлението на приношенията е важна част от работата на водачите и работниците и че те не трябва да я пренебрегват. Въпреки че тази част от работата по общите въпроси се различава от другите дейности, тя е свързана с нормалното функциониране на останалата част от делото на Божия дом. Затова управлението на приношенията е много важна и съществена част от работата. По какъв начин се вижда, че е важна? Нещата, които се пазят като част от работата по управлението на приношенията, принадлежат на Бог — казано донякъде неуместно, тези неща са лично имущество на Бог, затова водачите и работниците трябва да са още по-всеотдайни, съвестни и усърдни по отношение на тази работа. Ако разглеждаме тази дейност от гледна точка на нейната природа, не мисля, че е пресилено да я причислим към административната работа. Причината да я причисляваме към категорията на административната работа е, че извършването ѝ е свързано с отношението на хората към Бог и към Неговите активи. Затова е необходимо хората да имат правилното отношение и да схващат правилните принципи при изпълнението на тази работа. Причината да я поставяме в категорията на административната работа е да накараме водачите и работниците да разберат, че е много важно да я вършат и че тя е много сериозна задача и много тежко бреме. Целта е да ги накараме да разберат, че не трябва да подхождат към нея така, сякаш е обикновена работа, свързана с общите въпроси — че трябва да имат точно, дълбоко познание за значението на тази работа, а след това да започнат да са всеотдайни, съвестни и усърдни по отношение на нея. Хората могат да са невнимателни към другите — дори да възникват грешки, не е голям проблем. Но Аз призовавам хората да не бъдат объркани, да не бъдат нехайни и да не бъдат от онези, които само говорят, но нищо не правят, в начина, по който подхождат към Бог. Доброто справяне с работата за управление на приношенията е важно поръчение от Бог към водачите и работниците.

8 май 2021 г.