IV. Своевременно установяване на местонахождението на приношенията, както и на различните обстоятелства, свързани с техните пазители

Освен да проверяват състоянието на изразходваните приношения и да се справят с неразумните разходи, водачите и работниците имат и друга задача от първостепенно значение: те трябва своевременно да установяват местонахождението на приношенията, както и различните обстоятелства, свързани с техните пазители. Целта на това е да се попречи на зли хора, на хора, които таят тъмни помисли, и на хора с алчни сърца да се възползват от пропуските, за да заграбят приношенията. Някои хора виждат, че в Божия дом има доста неща и че никой не пази някои от тях, нито води отчет, и затова винаги си мислят кога ще превърнат тези неща в своя частна собственост и ще ги използват за своя лична употреба. Такива хора има навсякъде. Външно изглежда, че някои хора не се възползват от другите и нямат голямо желание за материални неща или пари, но това е така, защото ситуацията и условията не са подходящи — ако приношенията наистина се оставят в ръцете им за съхранение, те като нищо биха ги присвоили. Неколцина ще попитат: „Ама този човек беше толкова добър преди: не беше алчен и имаше приличен характер — как стана така, че като му се повериха само няколко приношения, той се разкри?“. Това се дължи на факта, че не си прекарал много време с този човек, че не си го разбрал в дълбочина, че не си прозрял природата му същност. Ако беше осъзнал в самото начало, че този човек е точно от този тип, приношенията нямаше да имат злата участ да попаднат във владението на зли хора. Така че за да предотвратят попадането на приношенията в ръцете на зли хора, водачите и работниците имат друга, по-важна задача: своевременно да установяват и да са в течение на местонахождението на приношенията и различните обстоятелства, свързани с техните пазители. Да речем, че някой разполага с няколкостотин или няколко хиляди юана, които трябва да управлява, и ако има поне малко съвест, няма да ги присвои — но ако става дума за десетки или стотици хиляди, тогава на повечето хора не може да се разчита, това би било опасно и е възможно да настъпи промяна в сърцата им. Как би могла да настъпи тази промяна? Няколкостотин или няколко хиляди юана вероятно не биха изкушили сърцето на човек, но при десетки или стотици хиляди сърцето му може лесно да се изкуши. „Не бих могъл да спечеля толкова, дори да имам няколко живота, а сега тези пари са в ръцете ми — колко по-добро щеше да е положението ми, ако бяха мои!“. Той обмисля това: „Не се чувствам виновен, че имам такива мисли — всъщност има ли бог или няма? Къде е бог? Нима не е ясно, че никой не знае за тези мои мисли? Никой не знае, а аз не се чувствам виновен или угрижен — означава ли това, че няма бог? Тогава, ако взема тези пари за себе си, няма ли да ме сполети някакво наказание или възмездие? Няма ли да има последствия?“. Нима сърцето на този човек не е в процес на промяна? Не са ли в опасност приношенията, оставени в ръцете му? (В опасност са.) В допълнение някои хора, които управляват приношенията, са доста добри. Те имат основа във вярата си в Бог и са предани в действията си, и дори да им възложиш да пазят няколко десетки или стотици хиляди юани, те ще се справят добре и със сигурност няма да ги присвоят. В семействата им обаче има неколцина невярващи и когато тези хора видят пари, очите им светват, както когато вълк съзре плячката си. Забравете десетките или стотици хиляди — те биха напъхали в джоба си и хиляда юана, ако ги видят. Не ги интересува чии са. Смятат, че те принадлежат на този, който успее да ги прибере в джоба си, на този, който ги грабне пръв. Ако около човека, който пази приношенията, се навъртат такива зли вълци, няма ли опасност тогава приношенията да бъдат заграбени навсякъде и по всяко време? Може ли да възникне такава ситуация? (Възможно е.) Не е ли опасно, ако водачите и работниците са небрежни и нямат чувство за отговорност, и дори не забелязват или не отиват да се поинтересуват и да изследват нещата, когато приношенията са в такава опасна ситуация? Нещо може да се обърка навсякъде и по всяко време. Има и друг вид ситуация: някои пазители държат в домовете си както пари, така и различни предмети, а също така приемат там братя и сестри, водачи и работници. Това може временно да е относително безопасно, но дали е подходящо да се държат там приношения дългосрочно? (Не.) Дори да е подходящ човекът, който ги пази, то средата и условията категорично не са подходящи. Или трябва да бъдат преместени хората, които са приели в домовете си, или трябва да се махнат приношенията оттам. Ако водачите и работниците нито изследват тази задача, нито изпълняват отговорността си по отношение на нея, нещо може да се обърка навсякъде и по всяко време. Приношенията може да претърпят загуби и да попаднат в ръцете на зли демони навсякъде и по всяко време. Съществува и друг вид ситуация: някои църкви се намират във враждебна среда, в която има чести арести на хора и поради това има голяма вероятност местонахожденията на къщите, в които се пазят приношенията, да бъдат издадени и големият червен змей да нахлуе в тях и да ги претърсва — приношенията могат да бъдат плячкосани от зли демони по всяко време. Подходящи ли са такива места за съхраняване на приношенията? (Не.) Тогава, ако вече са били прибрани там, какво трябва да се направи? Да бъдат преместени веднага. Някои водачи и работници не изпълняват отговорностите си и не вършат истинска работа. Не са способни да предвидят тези неща или да помислят за тях, не са наясно с тях и едва когато нещо се обърка и приношенията са похитени от зли демони, си мислят: „Трябваше да ги преместим още тогава“ и просто усещат леко съжаление. Но ако нищо не се обърка, може да минат още десет години и те пак няма да преместят приношенията. Не могат да предвидят какви сериозни последствия биха могли да възникнат поради този проблем и не са способни да приоритизират нещата въз основа на значението и неотложността им. Когато се сблъскат с тази ситуация, водачите и работниците трябва да имат ясна представа за нея: „Едно от местата, където се съхраняват приношенията, не е подходящо. Средата е твърде опасна и доста братя и сестри бяха арестувани, следени или поставени под наблюдение в района. Трябва да помислим как да изкараме приношенията оттам. Пренасянето им на относително безопасно място би било по-добър ход, отколкото да ги оставим на сегашното им място и да чакаме някой да ги грабне“. Когато ситуацията е възникнала току-що и те предвиждат, че приношенията са в опасност, трябва да ги преместят незабавно, за да не бъдат завладени и погълнати от големия червен змей, злия дявол. Това е единственият начин да се гарантира безопасността на приношенията и да се избегнат каквито и да било уловки или пропуски. Това е работа, която водачите и работниците трябва да свършат. Появи ли се и най-малкият признак на опасност, щом някой бъде арестуван, щом възникне ситуация, първата мисъл на водачите и работниците трябва да бъде дали приношенията са в безопасност, дали не биха могли да попаднат в ръцете на зли хора, да бъдат присвоени от тях или да бъдат грабнати от зли демони, и дали приношенията са претърпели някакви загуби. Трябва своевременно да предприемат мерки за защита на приношенията. Това е отговорност на водачите и работниците. Някои водачи и работници може да кажат: „Като правим тези неща, от нас се иска да поемаме рискове. Можем ли да не ги правим? Не е ли вярно, че хората са първият ни приоритет, което означава, че няма нужда да поставяме приношенията на първо място, а по-скоро хората?“. Какво мислите за зададения въпрос? Имат ли тези хора човешка природа? (Не.) Да пази добре приношенията, да ги управлява добре и да ги наглежда добре — това са отговорностите, които един добър настойник трябва да изпълнява. Погледнато по-сериозно, дори да се наложи да пожертваш живота си, това си заслужава и именно това трябва да направиш. Това е твоя отговорност. Хората винаги викат: „Да умреш за Бог е достойно“. Наистина ли са готови да умрат за Бог? В момента от теб не се иска да умреш за Бог. Просто се налага да поемеш известен риск, за да опазиш приношенията в безопасност. Готов ли си да го направиш? Трябва да кажеш с радост: „Готов съм!“. Защо? Защото това е Божие поръчение и изискване към човека, това е твоя неизбежна отговорност и не бива да се опитваш да се измъкнеш от нея. Като се има предвид, че си заявил готовност да умреш за Бог, тогава защо не можеш да платиш някаква цена и да поемеш известен риск, за да опазиш приношенията? Не трябва ли да направиш точно това? Ако не правиш нищо реално, но винаги крещиш, че ще умреш за Бог, не са ли празни тези думи? Водачите и работниците трябва да имат чисто разбиране за работата, свързана с опазването на приношенията, и трябва да се нагърбят с тази отговорност. Не бива да я заобикалят или да я избягват, нито да се отдръпват от отговорността си. Тъй като си водач или работник, тази работа е бреме, което трябва да носиш като свой дълг. Това е важна работа — готов ли си да я свършиш, дори ако поемаш някакъв риск, дори ако животът ти е заложен на карта? Трябва ли да я свършиш? (Да.) Трябва да си готов да я свършиш. Не бива да се отричаш от тази отговорност. Това е Божие изискване към човека и поръчение, което Той дава на човека. Бог ти е казал най-минималното Си изискване и поръчение — ако дори не си готов да го изпълниш, тогава какво си способен да вършиш?

Водачите и работниците трябва да извършват работата по опазване и изразходване на приношенията възможно най-щателно и практично. Не бива да са немарливи към нея, а още по-малко да се отнасят към нея като към нечия чужда работа и да се отричат от отговорността си. Водачите и работниците трябва лично да извършват проверка, да са ангажирани и да отправят запитвания относно тези неща, и дори да се занимават лично с тях, за да не позволят на зли хора и на такива с лоша човешка природа да се възползват от пропуските и да причинят вреди. Колкото по-щателно вършиш тази работа, толкова по-малко възможности ще имат злите и лошите хора да се възползват от пропуските. Колкото по-подробни са запитванията ти и колкото по-строго е управлението ти, толкова по-малко ще са случаите на неразумни разходи, прахосване и разхищение. Някои казват: „Дали това се прави, за да се спестят пари на Божия дом? Дали Божият дом не разполага с достатъчно средства? Ако е така, аз ще принеса още малко“. Това ли се случва? (Не.) Това е отговорността на водачите и работниците, това е Божието изискване към човека и това е принцип, който водачите и работниците трябва да спазват, когато вършат тази работа. Като вярващ в Бог, като човек, поел ролята на настойник в Божия дом, отношението ти към приношенията трябва да бъде отговорно и такова на извършване на строга проверка. В противен случай не си пригоден да вършиш тази работа. Ако беше обикновен вярващ, който няма чувство за отговорност и не се стреми към истината, от теб нямаше да се изисква да вършиш тези неща. Ти си водач или работник и ако нямаш това чувство за отговорност, не си достоен да си такъв, а дори и да служиш като такъв, ти си безотговорен лъжеводач или лъжеработник и рано или късно ще бъдеш отстранен. Всички онези, на които напълно им липсва чувство за отговорност, са хора, които изобщо не защитават делото на Божия дом — на всички тях им липсва и капчица съвест и разум. Как е възможно такива хора да изпълняват дълг? Всички те са бездушна измет — трябва незабавно да напуснат Божия дом и да се върнат в света, където им е мястото!

Ако не разговаряхме по този начин за общото знание за приношенията, както и за истините, свързани с опазването на приношенията, и принципите, които хората трябва да практикуват, щяхте ли да сте наясно с тези неща? (Нямаше да сме наясно.) Когато хората не са наясно с точните принципи, могат ли да изпълнят част от отговорността си? Изпълнявали ли са отговорността си? Нима повечето не са действали съгласно следната най-повърхностна теория и принцип: „Във всеки случай не ламтя за Божиите приношения, не ги присвоявам, нито злоупотребявам с тях, следя ги добре и не позволявам на хората да ги харчат произволно — това не е ли достатъчно“? Това ли е практикуване на истината? Това ли е изпълняване на отговорността? (Не.) Ако знанията на повечето хора не стигат по-далеч от този критерий, тогава тази тема наистина заслужава общение. Чрез това общение сега възприемате ли и разбирате ли малко повече за това как да опазите приношенията и какво отношение и знание трябва да имате за тяхното опазване? (Да.) Ще завършим нашето общение тук с истините, които засягат приношенията, и с принципите, свързани с това как да се отнасяме с приношенията и как да ги управляваме.

Отношението и проявленията на лъжеводачите във връзка с приношенията

I. Отнасяне към приношенията като към обща собственост

Сега ще направим едно простичко разобличаване и разнищване на лъжеводачите по отношение на точка единадесет от отговорностите на водачите и работниците. Ще разгледаме какви проявления имат лъжеводачите в отношението си към приношенията и в тяхното опазване и управление. Първото проявление е, че на лъжеводачите им липсва точно познание за приношенията. Те смятат: „На думи приношенията се правят на бог, но всъщност се правят на църквата. Ние не знаем къде е бог, а той така или иначе не може да използва толкова много неща. Тези приношения се правят на бог само формално. В действителност се правят на църквата и на божия дом и не се предлагат изрично на определен човек. Църквата и божият дом са нарицателни за всички свои хора и това означава, че приношенията са на всички, а това, което е на всички, е обща собственост. Така че приношенията са обща собственост, която принадлежи на всички братя и сестри“. Точно ли е това разбиране? Съвсем ясно е, че не е. Няма ли проблем с човешката природа на хората, които имат такова разбиране? Не са ли те хора, които ламтят за приношения? Хората, които имат алчни сърца и желание да заграбят приношенията, използват този метод и този възглед по отношение на приношенията. Очевидно те са хвърлили око на приношенията и биха искали да си ги присвоят за собствено ползване. Що за същества са това? Не са ли от същата порода като Юда? Затова този тип водач или работник приема, че Божиите приношения са обща собственост на църквата. В сърцето си таи този вид отношение — не пази съвестно приношенията, нито ги управлява разумно и отговорно, а вместо това ги използва своеволно, безочливо и по напълно неудържим начин, без принципи. Позволява на всеки да ги използва, а ако нечий „официален пост“ е по-издигнат, ако нечий статус е по-висок, ако някой има престиж сред братята и сестрите, получава предимството на притежание и употреба. Това е същото като в компаниите и заводите на обществото, където служебните автомобили и хубавите модерни неща са за ръководителите, директорите на заводите и председателите. Такива хора смятат, че така трябва да бъде и с Божиите приношения, че който е водач или работник има предимство в това да използва луксозните неща в Божия дом и направените приношения на Бог. Така че всички онези, които използват като претекст това, че са водачи и работници, за да купуват модерни компютри и мобилни телефони, както и всички онези водачи и работници, които взимат приношенията за себе си, смятат, че приношенията са обща собственост и че трябва да се използват и прахосват както им харесва. Когато някои братя и сестри принасят златни и сребърни бижута, чанти, дрехи и обувки, те не уточняват, че това приношение е за Бог, и затова някои лъжеводачи смятат: „Тъй като не уточниха, че тези вещи се принасят на бог, те трябва да се използват от църквата. Всичко, което се дава на църквата, е обща собственост, а водачите и работниците трябва да имат предимство при ползването на общата собственост“. Така те си присвояват тези неща като нещо нормално. След като са си избрали някои неща, остават други, които да се ползват от всеки, който ги иска, и да се вземат от всеки, който ги иска — всички си ги поделят. Тези водачи и работници наричат това разпределение на благата. Като ги следват, хората могат да ядат и да пият добре и наистина да се наслаждават. Всеки е щастлив и те казват: „Да благодарим на бог — щяхме ли да можем да се радваме на тези неща, ако не вярвахме в него? Това са приношения и ние не сме достойни да им се радваме!“. Казват, че не са достойни, но въпреки това стискат здраво тези неща и не ги пускат. Такива водачи и работници не просто заграбват приношенията, не просто ги поделят и ги ползват лично, без да получават ничие одобрение — докато правят това, те неизменно не обръщат внимание на управлението, изразходването и използването на приношенията, нито избират подходящи хора, които да ги управляват и да водят отчетност, а още по-малко проверяват сметките или обстойно преглеждат състоянието на разходите. Безразличието на лъжеводачите към управлението на приношенията води до хаос и някои приношения се губят и прахосват. Това, което най-много се откроява в работата на лъжеводачите е, че всеки действа по собствена воля. Важи това, което каже надзорникът на който и да е екип, и когато някой екип трябва да купи нещо, той може да реши да го направи сам, без да е необходимо да представя заявка за одобрение. Стига нещо да е необходимо за работата, той може да го купи, без да се притеснява колко струва, дали може да влезе в употреба или дали е необходимо — във всеки случай той харчи приношенията, а не нечии пари. Лъжеводачите не осъществяват надзор над това, нито извършват проверки, а още по-малко разговарят за принципите. Когато се купи нещо, неизменно не обръщат внимание дали има кой да го пази, дали нещо може да се обърка с него или дали си струва похарчените пари. Защо не обръщат внимание на тези неща? Защото парите не са техни — смятат, че всеки може да ги харчи, тъй като така или иначе не се харчат техните пари. Във всеки аспект от управлението на приношенията цари хаос. Доколко е хаотично? Същото е като в големите държавни заводи на социалистическите страни, където всеки бърка в общата каца, независимо колко работа върши. Всеки си прибира неща вкъщи, яде от храната на завода, взема парите на завода и си присвоява нещата на завода. Това е пълен хаос. Лъжеводачите не въвеждат правила за разходите при закупуване на всякакви устройства или оборудване. Божият дом въвежда правила, но те не преглеждат обстойно, не проверяват, не проследяват, нито инспектират разходите. Не изпълняват нито една от тези задачи. Работата на лъжеводачите е напълно хаотична, няма ред в нищо и навсякъде се виждат пропуски. На злите хора и на онези, чиито сърца са на погрешното място, се позволява на всяка крачка да се възползват от пропуските и да се облагодетелстват. Божиите приношения се прахосват и разхищават на воля от тези хора и въпреки това те не се наказват или санкционират по никакъв начин — дори не получават предупреждение. Що за водачи и работници са това? Не хапят ли ръката, която ги храни? Настойници ли са на Божия дом? Те са крадливи предатели на Божия дом!

Как трябва да се гледа на тези водачи и работници, които не поемат отговорност, когато става въпрос за опазване на приношенията? Не са ли те непочтени и не са ли лишени от съвест и разум? Тези лъжеводачи смятат нещата, предложени на Бог и на църквата от братята и сестрите, за собственост на Божия дом и казват, че трябва да се управляват от братята и сестрите като група. И така, когато се разкрият проблеми и Горното държи хората отговорни, те правят всичко по силите си, за да се защитят и не признават колко сериозно е по същество това, че са откраднали и заграбили Божиите приношения, след като са станали водачи и са придобили статус. Нима това не са непочтени хора? Те са просто безсрамни! Не разбират защо братята и сестрите принасят пари и вещи, нито на кого ги принасят. Ако нямаше Бог, кой би принасял с лека ръка неща, които харесва? Това е толкова проста логика и въпреки това тези така наречени „водачи“ не я познават или разбират. Тези лъжеводачи имат любима фраза: „приношенията на Божия дом“. Този израз не се ли нуждае от коригиране? Какъв трябва да е правилният израз? „Приношения“ или „Божии приношения“. Ако ще се добавя определяща дума, трябва да се добави „Божии“ — приношенията принадлежат само на Бог. Ако не се добавя определяща дума, това са просто „приношения“ — хората все пак трябва да знаят, че собственикът на приношенията е Създателят, Бог, а не човекът. Човекът не е достоен да притежава приношения и дори свещениците не могат да казват, че приношенията са техни — те могат да се наслаждават на приношенията с Божието позволение, но те не им принадлежат. Определящата дума на „приношения“ никога няма да бъде някой човек — може да бъде само Бог и никой друг. Тогава е съвсем очевидно, че изразът „приношенията на Божия дом“, често използван от лъжеводачите, е погрешен и трябва да се коригира. Не бива да има такъв израз като „приношенията на Божия дом“ или „приношенията на църквата“. Има хора, които дори казват „нашите приношения“ и „приношенията на нашия Божи дом“. Всички тези изрази са погрешни. Приношенията се правят на Бог от сътвореното човечество, от онези, които следват Бог. Единствено Бог има изключителното право да бъде техен собственик, техен ползвател и да им се наслаждава. Приношенията не са обща собственост. Те не принадлежат на човека, а още по-малко на църквата и на Божия дом — вместо това те принадлежат на Бог. Бог позволява на църквата и на Божия дом да ги използва — това е Неговото поръчение. Следователно всички подобни изрази като „приношенията на Божия дом“, „приношенията на църквата“ и „нашите приношения“ са неточни и нещо повече — те са изрази на хора със зла умисъл, имат за цел да подведат хората и да притъпят съзнанието им, и нещо повече — да ги отклонят от правия път. Тези хора категоризират приношенията като обща собственост, която принадлежи на църквата или на Божия дом, или на всички братя и сестри. Всичко това е проблемно и погрешно и трябва да се коригира. Това е проявление на един тип лъжеводачи. Такива хора смятат приношенията за обща собственост и ги използват както им харесва или смятат, че като водачи имат право да разпределят тези неща и затова ги разпределят на хора, които харесват, или на всички поравно. Какъв вид сценарий се опитват да създадат? Такъв, при който всеки е равен с другите, всеки може да се радва на Божията благодат и всеки има дял от общото благо. Те биха искали да купят благоразположението на хората, като са щедри с ресурсите на Божия дом. Това не е ли отблъскващо? Това е подло и безсрамно поведение! Как могат да бъдат окачествени такива хора? Такива лъжеводачи ламтят за приношенията и за да попречат на хората да ги надзирават, разобличават и разпознават, разпределят между братята и сестрите останалите накрая вещи, които не използват, като купуват благоразположението им и постигат сценарий, при който всички са равни, както и дават възможност на всеки да се възползва от връзките си с тях, така че никой да не ги разобличи. Ако се натъкнете на този тип водач, който може да ви позволи да извлечете някои ползи и с когото можете да ползвате някаква „обща собственост“ — ако имате това право и се възползвате от този вид изгода, бихте ли били доволни от това? Бихте ли били способни да откажете? (Да.) Ако сте алчни, ако нямате богобоязливи сърца и не се страхувате от Бог, няма да си способен. Всеки, който има поне малко почтеност, поне малко разум и поне малко богобоязливо сърце, ще отхвърли това, а също така ще се изправи, за да укори този водач, да го кастри, да го спре с думите: „Първото нещо, което трябва да правиш като водач, е да управляваш добре приношенията, а не да ги присвояваш, а още по-малко да решаваш без одобрение да ги разпределяш между всички по свое усмотрение. Нямаш това право, това не е Божието поръчение за теб. Приношенията са си на Бог и има принципи за използването им от църквата — никой няма последната дума за тях. Може да си водач, но нямаш тази привилегия. Бог не ти е дал тази привилегия. Нямаш правото да използваш Божиите неща — Бог не ти е възложил тази работа. Така че бързо махни златните и сребърните бижута, които братята и сестрите са предложили на Бог, свали дрехите, които са Му предложили. Бързо плати обезщетение за нещата, които си изял и които не е трябвало да ядеш. Ако все още си човек и имаш някакъв срам, направи това незабавно. Освен това, независимо на кого си изпратил тези приношения, за да се домогнеш до благоразположението му, или на кого си позволил да ги заграби и да ги ползва, незабавно възстанови тези приношения. Ако не го направиш, ще уведомим всички братя и сестри и ще се разправим с теб като с Юда!“. Бихте ли се осмелили да направите това? (Да.) Всеки носи тази отговорност, когато става въпрос за приношенията, и всеки трябва да се отнася към тях с тази съвест и с този вид отношение. Разбира се, има и задължението да надзирава как другите се отнасят с приношенията, дали ги пазят добре и дали ги управляват в съответствие с принципите. Не си мисли, че това няма нищо общо с теб, след което не носиш отговорност, като казваш: „Във всеки случай аз не съм водач или работник, това не е моя отговорност. Дори да открия нещо, не е необходимо да се занимавам с него или да казвам нещо за него — това е въпрос за водачите и работниците. Който харчи пари произволно и присвоява приношения, той е Юда и Бог ще го накаже, когато му дойде времето. Който причинява последствие, носи отговорност за него. Няма нужда да се занимавам с това. Каква полза би имало, ако се меся където не ми е работата?“. Какво мислите за такъв тип човек? (Той няма съвест.) Ако откриеш, че в някои области, които водачите и работниците не обследват, има хора, които прахосват и заграбват приношенията, трябва сам да отправиш предупреждение към въпросните хора, а също така своевременно да докладваш за това на водачите и работниците. Трябва да кажеш: „Ръководителят на нашия екип и нашият водач често вземат приношенията за себе си. Освен това ги харчат произволно и не участват в обсъждания с другите, а просто сами решават дали да купят това или онова нещо. Повечето от техните разходи не са съгласно принципите. Може ли Божият дом да се заеме с това?“. Отговорност на Божиите избраници е да докладват и да дават информация за проблемите, които откриват. Досегашното ни общение беше за проявлението на един тип лъжеводачи — тяхното отношение към приношенията е да ги разглеждат като обща собственост.