Отговорностите на водачите и работниците по отношение на опазването на приношенията

I. Надлежно опазване на приношенията

Сега ще разгледаме какви точно отговорности трябва да изпълняват водачите и работниците, когато става въпрос за опазването на приношенията. В случая с приношенията водачите и работниците трябва първо да разберат какво представляват те. Когато хората предлагат една десета от това, което изкарват, това е приношение. Когато ясно заявяват, че предлагат пари или вещи на Бог, това са приношения. Когато ясно заявяват, че предлагат някаква вещ на църквата и на Божия дом, това е приношение. След като са разбрали определението и понятието за приношение, водачите и работниците трябва да имат категорично схващане за приношенията, направени от хората, трябва да управляват тези приношения и да извършват надлежна проверка в това отношение. Първо трябва да намерят надеждни хора, чиято човешка природа отговаря на критериите, за да действат като пазители, да водят систематичен отчет на приношенията и да ги пазят. Това е първата задача от работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Тези пазители на приношенията може да имат средни заложби и да не са способни да бъдат водачи или работници, но на тях ще може да се разчита и те няма да присвоят нищо, докато приношенията са в тяхно владение — приношенията няма да изчезнат или да се объркат и ще бъдат надлежно опазени. За това има правила в работните подредби. Единствено надежден човек, чиято човешка природа е пригодна, ще е подходящ за тази цел. Когато хора с посредствена човешка природа видят нещо хубаво, те ламтят за него и винаги търсят възможности да си го присвоят. Каквото и да се случи, те винаги се стремят да се възползват. Такива хора не могат да бъдат използвани. Човек, чиято човешка природа е пригодна, трябва най-малкото да бъде честен — човек, на когото хората вярват. Ако е натоварен със задачата да пази приношенията или да управлява активите на църквата, той ще го прави добре, като е щателен, усърден и проявява голямо внимание. Хора като него имат богобоязливи сърца и няма да злоупотребяват с тези неща, да ги дават назаем и т.н. Накратко казано, можеш да си сигурен, че когато си поверил приношенията в техните ръце, няма да изчезне нито стотинка и няма да се загуби нито една вещ. Трябва да се намери такъв човек. Нещо повече, в Божия дом има правило, че трябва да се намери не само един такъв човек. Най-добре е да са двама или трима — някои от тях водят отчетност, а други се занимават с опазването. След като тези хора бъдат намерени, приношенията трябва да се категоризират и да се води систематичен отчет за това кой каква категория вещи пази и колко ги пази. След като се намерят подходящи хора, а вещите са опазени и регистрирани по категории, приключва ли всичко? (Не.) Тогава какво трябва да се направи след това? На всеки три до пет месеца трябва да се проверяват отчетите за постъпленията и разходите, за да се види дали са верни, т.е. дали сметководителят е бил точен в сметките си, дали нещо е пропуснато при регистрирането, дали общата сума съответства на отчетите за постъпленията и разходите и т.н. Подобна счетоводна работа трябва да се извършва щателно. Водачите и работниците, които не са много вещи в такава работа, трябва да се погрижат да я изпълнява някой, който е относително опитен в нея, а след това да извършват редовни проверки и да изслушват отчетите му. В обобщение, независимо дали те самите разбират от счетоводство и цялостно планиране, не могат да не обръщат внимание на работата по опазване на приношенията, нито пък могат да я пренебрегват и просто да не се интересуват от нея. Вместо това трябва да извършват редовни проверки, като питат какво става с проверените сметки и дали си съответстват, а след това на място да проверяват някои документирани разходи, за да видят каква е ситуацията с разходите напоследък, имало ли е разхищения, в какво състояние е счетоводството и дали постъпленията съответстват на разходите. Водачите и работниците трябва да са пределно наясно с всички тези обстоятелства. Това е една от задачите, свързани с опазването на приношенията. Бихте ли казали, че тази задача е лесна? Съществува ли известна степен на предизвикателство в нея? Някои водачи и работници казват: „Не мога да се занимавам с цифри, заболява ме главата, като ги видя“. Е, тогава намери подходящ човек, който да ти помага с проверките и надзора. Нека той ти помогне да проверяваш тези неща. Тази работа може да не ти харесва или да не си добър в нея, но ако знаеш как да използваш хората и го правиш правилно, все пак ще си способен да вършиш добре тази работа. Използвай подходящи хора, за да я вършат, а ти можеш просто да слушаш отчетите им. Това също върши работа. Придържай се към следния принцип: редовно проверявай и сверявай всички опазвани активи заедно с отговорника за тази работа, след което задавай няколко въпроса за важните разходи — можеш ли да постигнеш това? (Да.) Защо водачите и работниците трябва да вършат тази работа? Защото това означава да защитят приношенията — това е твоя отговорност.

Приношенията, които хората правят на Бог, са с цел Той да им се радва, но дали Бог ги използва? Вършат ли работа на Бог тези пари и тези вещи? Дали тези приношения на Бог не са предназначени да се използват за разпространяване на делото на евангелието? Не са ли предназначени те за всички разходи по делото на Божия дом? Тъй като са свързани с делото на Божия дом, както управлението, така и изразходването на приношенията предполага отговорности от страна на водачите и работниците. Независимо кой предлага тези пари или откъде идват тези вещи, щом принадлежат на Божия дом, трябва да ги управляваш добре и да проследяваш тази работа, да я проверяваш и да се грижиш за нея. Ако приношенията, направени на Бог, не могат да бъдат правилно изразходвани за разпространяване на Божието дело на евангелието, а вместо това се прахосват и пилеят безразборно или дори се присвояват и заграбват от зли хора, това уместно ли е? Не е ли това неизпълнение на отговорността от страна на водачите и работниците? (Така е.) Това е неизпълнение на отговорността от тяхна страна. Така че водачите и работниците трябва да вършат тази работа. Това е техен неотменим дълг. Да се управляват добре приношенията, да се даде възможност те да бъдат правилно използвани за разпространяване на делото на евангелието и за всяка работа, свързана с Божието управление, е отговорност на водачите и работниците и тя не бива да се пренебрегва. Братята и сестрите старателно успяват да спестят малко пари, които да принесат на Бог. Да предположим, че поради небрежно и нехайно изпълнение на дълга на водачите и работниците тези пари попаднат в ръцете на зли хора — всички ще бъдат безразсъдно прахосани и пропилени от зли хора или дори заграбени от тях. Вследствие на това водачите и работниците няма да имат достатъчно пари за пътни разходи или за издръжка, а когато дойде време да се печатат книги с Божиите слова или да се купуват необходимите устройства и инструменти, няма да има достатъчно пари. Не означава ли това да се забави делото? Когато парите, предложени от братята и сестрите, стават притежание на зли хора, вместо да се използват по предназначение, а за делото на Божия дом е необходимо да се похарчат средства, които обаче не са достатъчни, не се ли възпрепятства така делото? Не са ли успели водачите и работниците да изпълнят отговорността си? (Не са успели.) Тъй като водачите и работниците не са успели да изпълнят отговорността си и не са управлявали добре приношенията, и не са били добри настойници или не са влагали сърце в изпълнението на отговорността си по отношение на тази задача, приношенията са претърпели загуби и някои църковни дела са затънали в състояние на парализа или са били спрени за известно време. Не носят ли водачите и работниците голяма отговорност за това? Това е прегрешение. Ти самият може да не си заграбил, прахосал или пропилял тези приношения и може да не си ги сложил в собствения си джоб, но до тази ситуация се е стигнало заради твоята небрежност и заради неизпълнението на отговорността ти. Не трябва ли да понесеш отговорността за това? (Да.) Това е много голяма отговорност, която трябва да се носи!

II. Проверяване на сметките

Освен че трябва да прилагат правилно различните работни подредби и да са способни да разговарят за истината, за да разрешават проблеми в работата си, водачите и работниците трябва също така да пазят добре приношенията. Те трябва да намерят подходящи хора, в съответствие с изискванията на Божия дом, да управляват систематично приношенията и от време на време да проверяват сметките. Някои задават въпроса: „Как да ги проверявам, като обстоятелствата не го позволяват?“. „Обстоятелствата не го позволяват“ — причина ли е това да не се проверяват сметките? Можеш да ги проверяваш дори когато обстоятелствата не го позволяват. Ако не можеш да отидеш сам, трябва да изпратиш надежден и подходящ човек, който да осъществява надзор и да види дали отговорникът опазва приношенията по подходящ начин, дали има някакви несъответствия в сметките, дали отговорникът е надежден, какво е било състоянието му напоследък и дали е бил негативен, дали се е страхувал, когато се е сблъсквал с определени ситуации, и дали е възможно предателство. Да предположим, че чуеш, че семейството му има финансови затруднения — дали е възможно да злоупотреби с приношенията? Чрез общение и разглеждане на ситуацията може да установиш, че отговорникът е доста надежден, че знае, че приношенията не бива да се пипат, и че независимо колко е закъсало семейството му за пари, той не е посегнал на приношенията, а чрез дълъг период на наблюдение може да се докаже, че е напълно надежден. Освен това трябва да се провери дали не е опасна обкръжаващата среда около къщата, в която се съхраняват приношенията, дали някои братя и сестри не са били арестувани там от големия червен змей, дали пазителят на приношенията не се е сблъскал с някаква опасност, дали приношенията се съхраняват на подходящо място и дали не трябва да бъдат преместени. Средата и обстоятелствата в домовете на пазителите трябва да се проверяват често, за да може по всяко време да се реагира и да се планира по подходящ начин. Докато правиш това, трябва също да се интересуваш от време на време кои екипи наскоро са се сдобили с нови устройства и как са били получени тези устройства. Ако са били закупени, трябва да попиташ дали някой е прегледал заявките и ги е разписал преди покупката, дали са били купени на висока цена или на разумна пазарна цена, дали не са били похарчени ненужни пари и т.н. Да кажем, че след проверка и преглед на сметките не са открити проблеми със счетоводните отчети, но се установява, че някои купувачи често са разхищавали приношения по разточителен начин. Без значение колко скъпо е нещо, те ще го купят. Нещо повече, когато знаят много добре, че даден продукт ще бъде намален, че цената му ще падне, те не чакат, а вместо това го купуват веднага, и то купуват най-хубавите неща, нещата от висок клас, най-новите модели. Тези купувачи харчат пари безпринципно и разточително, харчат приношенията за закупуване на разни неща за Божия дом така, сякаш правят нещо за врага си. Те никога не купуват практични неща в съответствие с принципите, а просто намират някой магазин и пазаруват направо, независимо от цената и качеството на нещата. След като бъдат доставени, тези вещи се развалят след няколко дни употреба, а купувачите им не ги носят на поправка, когато се развалят — те купуват нови. В случай че при проверка на сметките и преглед на финансовите разходи се установи, че някои хора сериозно са прахосвали и разхищавали приношения, как трябва да се постъпи? Трябва ли на тези хора да бъде отправено дисциплинарно предупреждение или трябва да бъдат накарани да платят обезщетение? Разбира се, и двете са необходими. Ако се установи, че сърцата им не са на правилното място, че са просто невярващи, неверници, че са дяволи, тогава проблемът не може да се реши само с дисциплинарно предупреждение или кастрене. Независимо как се разговаря за истината, те няма да я приемат. Независимо как са кастрени, те няма да го приемат сериозно. Ако от тях се поиска да платят обезщетение, те ще го направят, но ще продължат да действат по същия начин и в бъдеще и няма да се променят. Те със сигурност няма да действат в съответствие с изискванията на Божия дом. Вместо това ще действат по своеволен, безразсъден и безпринципен начин. Как трябва да се постъпва с такъв тип хора? Могат ли да бъдат използвани занапред? Не бива. Ако бъдат използвани, тогава водачите и работниците ще са големи глупаци — просто ще са твърде безмозъчни! Когато бъдат открити такива неверници, те трябва незабавно да бъдат освободени, отстранени и изчистени от църквата. Те дори не са пригодни да служат — не са достойни за това!

Когато водачите и работниците проверяват сметките и разходите, е възможно да открият не само случаи на прахосничество и разхищение или неразумни разходи — може също така да открият, че някои от хората, които вършат тази работа, са непочтени, че са низки и егоистични и че са причинили загуби на църковното дело. Ако откриете подобна ситуация, как трябва да се справите с нея? Лесно е да се справите с нея: трябва да се заемете с нея и да я разрешите на място — да освободите тези хора, след което да изберете подходящи, които да вършат работата. Подходящи хора означава такива, чиято човешка природа е пригодна, които притежават съвест и разум, и които са способни да се справят с нещата в съответствие с принципите на Божия дом. Когато пазаруват за Божия дом, те ще купуват икономични неща, които освен това са относително практични и трайни, неща, които са крайно необходими за закупуване. Не е задължително да купуват евтини неща, но да не изпитват нужда да купуват и най-скъпите. Освен това от дадена група сходни продукти те ще изберат тези с относително добри отзиви и репутация, както и с подходящи цени, а разбира се, ако гаранцията им е по-дълга, това е още по-добре. Това е типът човек, когото трябва да намерите за покупките за Божия дом. Трябва сърцето му да е на правилното място и в действията си да се съобразява с Божия дом, както и да премисля нещата. Освен това трябва да се справя с нещата в съответствие с изискванията на Божия дом, като действа и постъпва подобаващо, без увъртане и с яснота. След като сте намерили такъв човек, накарайте го да се справи с няколко неща за Божия дом и го наблюдавайте. Ако изглежда относително подходящ, може да бъде използван. След като това обаче е уредено, нещата не приключват тук — занапред трябва да се срещате и да разговаряте с него, и да проверявате работата му. Някои задават въпроса: „Дали това е защото не може да му се има доверие?“. Не се дължи изцяло на липса на доверие — понякога, дори да може да му се има доверие, все пак трябва да се направят проверки. А какво трябва да се проверява? Да се види дали има отклонения в практикуването му в ситуации, когато не е разбрал принципите или е таял изопачено възприемане. Необходимо е да му се помогне, като се извърши обследване. Например да предположим, че според него на пазара има много популярно изделие, но не е сигурен дали Божият дом ще има нужда от него и се притеснява, че ако не го купи сега, в бъдеще то може да не се продава повече. Той те пита как да се справи с това. Ако не знаеш, тогава трябва да го накараш да се обърне към някого, който се занимава професионално с тази работа. Тогава този професионалист казва, че изделието е новост, че няма да се използва през повечето време и че няма нужда да се харчат пари за него. След справка с мнението на професионалиста се решава, че няма нужда да се купува изделието, че да се купи би било разхищение, а да не се купи сега няма да е загуба. Водачите и работниците трябва да вършат работата си до тази степен. Без значение колко важно или незначително е нещо, ако могат да го видят, да помислят за него или да научат повече за него, тогава трябва неизменно да го проследят и проверят, и да направят това по предписания начин в съответствие с изискванията на Божия дом. Именно това означава човек да изпълнява отговорността си.

Някои хора често правят заявки за покупки на някои неща, като искат от Божия дом да купи тези продукти, но при внимателен преглед и проверки обикновено се установява, че трябва да се купи само едно от пет поискани неща и няма нужда да се купуват останалите четири. Какво трябва да се направи в такива случаи? Заявените продукти трябва да бъдат прегледани и обмислени стриктно, не трябва да се купуват набързо. Не трябва да се купуват само защото тези хора казват, че делото ги изисква — на тези хора не бива да се позволява произволно да заявяват разни неща по свое желание под предлог, че са за тяхната работа. Независимо каква маска си слагат тези хора и независимо колко прибързани са, водачите и работниците или пазителите на приношенията трябва категорично да са непоколебими в сърцата си. Те трябва съвестно да следят и проверяват тези неща. Не бива да се допуска и най-малката грешка. Нещата, които задължително трябва да се купят, трябва да се проучат и да получат зелена светлина от водачите, а ако закупуването им не е задължително, трябва да бъдат отказани, а не одобрени. Ако водачите и работниците вършат тази работа педантично, конкретно и задълбочено, това ще намали случаите на разхищение и прахосване на приношения, а още повече, разбира се, ще намали необоснованите разходи. При тази работа не се изисква просто да се гледа внимателно какви са записаните постъпления и разходи в счетоводните книги, какви са цифрите. Това е второстепенно. Най-важното е сърцето ти да е на правилното място и да гледаш на всеки разход и на всеки запис така, сякаш се отнася до собствената ти банкова сметка. След това ще разгледаш сметките в детайли, ще можеш да ги запомниш и ще можеш да ги разбереш — и ако има пропуск или проблем, ще можеш да го хванеш. Ако гледаш на сметките като на чужди или публични, със сигурност сърцето и умът ти ще останат слепи за тях и няма да си способен да откриеш каквито и да било проблеми. Някои хора държат малко спестявания в банката и всеки месец преглеждат извлечението си и лихвата, след което проверяват сметките — проверяват колко харчат всеки месец, колко пъти теглят пари и какви суми внасят. Всяко движение е записано в ума им, те знаят всяка сума добре като петте си пръста, и са наясно с това в съзнанието си. Ако някъде възникне проблем, могат да го установят с един поглед и не пропускат и най-малката грешка. Хората могат да бъдат толкова внимателни със собствените си пари, но дали проявяват същата загриженост към Божиите приношения? По Мое мнение 99,9% от хората не го правят, така че когато Божиите приношения се предават на хората, за да бъдат опазени, често има случаи на прахосване и разхищение, и различни видове неразумни разходи, но въпреки това никой не смята това за проблем, а хората, отговорни за тази задача, също никога не изпитват угризения на съвестта. Да не говорим, че ако изгубят сто долара — дори да са хиляда, десет хиляди — в сърцето си те не усещат угризение, морален дълг или обвинение. Защо хората са толкова объркани, когато стане дума за този въпрос? Не показва ли това, че сърцата на повечето хора не са на правилното място? Как се получава така, че си толкова наясно със спестяванията си в банката? Когато парите на Божия дом се внесат по сметката ти временно, за да ги пазиш, ти не приемаш това сериозно и не се безпокоиш за тях. Що за нагласа е това? Не си предан дори когато става въпрос за опазване на Божиите приношения, така че все още ли вярваш в Бог? Отношението на хората към приношенията е доказателство за отношението им към Бог — отношението им към приношенията е много показателно. Хората са безразлични към приношенията и не се интересуват от тях. Няма да се натъжат, ако приношенията се изгубят, няма да поемат отговорност и няма да ги е грижа. Нима нямат същото отношение към Бог? (Така е.) Казва ли някой: „Приношенията на Бог са Негови. Стига да не ламтя за тях или да не ги заграбвам, всичко е наред. Който ги заграби, ще бъде наказан — това си е негова работа и той го заслужава. Това няма нищо общо с мен. Нямам задължението да се занимавам с това“? Правилно ли е това твърдение? Очевидно не е. Къде тогава бърка този човек? (Сърцето му не е на правилното място. Той не защитава делото на Божия дом и не опазва приношенията.) Какво представлява човешката природа на такъв тип хора? (Тя е егоистична и низка. Те се грижат много за собствените си неща и ги защитават много добре, но се отнасят с безразличие към Божиите приношения. Човешката природа на такива хора е с толкова ниско качество.) На първо място, тя е егоистична и низка. Нима хората от този тип не са коравосърдечни? Те са егоистични и низки, коравосърдечни и лишени от човешки чувства. Могат ли такива хора да обичат Бог? Могат ли да Му се покоряват? Могат ли да имат богобоязливо сърце? (Не.) Тогава за какво следват Бог? (За да придобият благословии.) Не е ли това да си напълно лишен от срам? Начинът, по който човек се отнася към Божиите приношения разкрива в най-голяма степен неговата природа. Всъщност хората не са способни да направят нищо за Бог. Дори да са способни да изпълнят известна част от някакъв дълг, това е много ограничено. Ако дори не можеш да се отнасяш правилно към приношенията — които принадлежат на Бог — или да ги опазиш добре, ако таиш подобен вид възглед и отношение, тогава не си ли човек, на когото най-много му липсва човешка природа? Не е ли лъжовно да казваш, че обичаш Бог? Не е ли измамно? Толкова е измамно! При този тип човек няма никаква човешка природа — Бог би ли спасил такава отрепка?

III. Проследяване, разглеждане и проверяване на всякакви видове разходи, извършване на строга проверка

За да бъдат водачите и работниците добри настойници на Божия дом, първата работа, която трябва да вършат добре, е да управляват правилно приношенията. Освен че трябва да пазят правилно приношенията, те трябва да извършват строга проверка на това как се изразходват. Какво означава да извършват стриктно обследване? Това преди всичко означава изцяло да премахнат неразумните разходи и да се стараят да направят всяко изразходване на приношения разумно и ефективно, а не приношенията да се прахосват и разхищават. Ако бъдат установени случаи на прахосване или разхищение, водачите и работниците не само трябва да ги прекратят своевременно, но и да потърсят отговорност, а също така и да идентифицират подходящи хора, които да вършат тази работа. Водачите и работниците трябва да знаят точно къде отива всеки разход и за какво е предназначен всеки разход, който е в обхвата на тяхното управление — те трябва стриктно да преглеждат тези неща. Например, ако в дадена стая липсва вентилатор, те трябва да зададат параметрите за това кой да го купи, колко да се похарчи за него и какви функции би било най-подходящо да има. Някои водачи и работници казват: „Заети сме, не можем да намерим време да отидем да го купим“. От теб не се иска да отидеш и да го купиш сам. Трябва да намериш добър човек, човек със заложби, който да се справи с тази задача. Не карай някой будала или лош човек, чието сърце е на погрешното място, да го купи. Хората с нормална човешка природа знаят, че трябва да купуват неща с подходящи функции и на подходяща цена — прекомерните функции са безполезни и струват значително повече. От друга страна хората, които търсят показност и чиито сърца не са на правилното място, купуват непрактични неща, които имат купища различни функции, а това струва повече пари. Купувачите трябва да притежават разум. Те трябва да разбират принципите. Закупените вещи трябва да са практични, без да струват много, и да се считат за подходящи от всички. Ако накараш някой безотговорен човек, който обича безразборно да харчи и да пилее пари, да направи тази покупка, той просто ще плати висока цена за климатик от най-висок клас, който ще струва десет пъти повече от закупуването на вентилатор. Според него, макар климатикът да струва малко повече, все пак най-важни са хората — този климатик не само филтрира въздуха, но може и да регулира влажността и температурата, и има различни таймери и настройки. Това не е ли разхищение? Това е разточителство и прахосничество. Този човек възнамерява да се забавлява и харчи пари за кеф, за да се перчи, а не за да купи практични неща. Сърцата на такива хора са на погрешното място. Ако пазаруват за себе си, те намират начини да спестят пари, търсят намалени стоки и се опитват да се пазарят. Пестят пари, ако могат — колкото по-евтино, толкова по-добре. Когато обаче пазаруват за Божия дом, не ги интересува колко харчат. Дори не си правят труда да гледат евтини неща, просто искат да купят това, което е скъпо, с най-високо качество и най-модерно. Това означава, че сърцата им не са на правилното място. Може ли да се използват хора, чиито сърца са на погрешното място? (Не.) Когато се занимават със задачите на Божия дом, хората, чиито сърца са на погрешното място, правят само нелепи и безполезни неща. Те не харчат пари за правилните неща. Само разхищават и прахосват приношенията, а всеки техен разход е неразумен.

Някои други хора имат сиромашко мислене и смятат, че трябва да купуват най-евтините неща, когато пазаруват за Божия дом — колкото по-евтино, толкова по-добре. Според тях така се пестят парите на Божия дом, затова без изключение купуват остарели неща на разпродажба. В резултат на това се купуват най-евтините машини, които са долнокачествени. Те се повреждат веднага след като влязат в употреба, не може да се поправят и стават неизползваеми. Тогава се налага да се купят други с подходящо качество, които могат да се използват нормално, и така се харчи още една сума. Това не е ли глупаво? За такива хора се казва, че са стиснати и че притежават сиромашко мислене. Винаги искат да пестят парите на Божия дом, а какво излиза от цялото им икономисване и пестене? Превръща се в разхищение, в прахосване на пари. Те дори си намират оправдания: „Не го направих нарочно. Имах добри намерения — просто се опитвах да спестя пари на Божия дом — не исках да харча безразборно“. Дали има някаква полза от това, че не са искали да го направят? Всъщност те харчат безразборно, причиняват разхищения, а това е пилеене на пари и работна ръка. Такива хора също не могат да бъдат използвани — те са будали, не са достатъчно находчиви. Накратко — хората, чиито сърца са на погрешното място, няма как да бъдат използвани, за да купуват неща за Божия дом, като същото важи и за будалите. Тези, които трябва да се използват, са находчиви хора с определен опит в пазаруването и с определени заложби, които гледат на всичко по неизопачен начин. Каквото и да се купува, то трябва да е практично и цената му да е разумна, а дори да се повреди, трябва да може лесно да се поправи и лесно да се намерят части за него. Това е разумно. След като някои хора купят нещо и видят, че има едномесечен срок за връщане, те бързат да го изпробват и виждат резултатите до месец. Ако е леко дефектно и не работи добре, го връщат веднага и избират нещо друго, като намаляват загубите. Тези хора имат относително добра човешка природа. Хората без човешка природа купуват нещо, след което го захвърлят. Не го изпробват, за да видят дали всичко му е наред или дали е трайно, нито гледат колко е гаранцията му или какъв срок за връщане има — тези неща не ги интересуват. Когато някой ден изведнъж се поинтересуват от тази стока, те я вземат и я изпробват, и едва тогава установяват, че е неизправна. Проверяват касовата бележка и виждат, че срокът за връщане е изтекъл и артикулът вече не може да бъде върнат. Тогава казват: „Хайде да купим друг“. Нима това не е разхищение? „Хайде да купим друг“ — с този израз Божият дом трябва да се бръкне с още една сума. Като правят заявка за друг артикул, на пръв поглед изглежда, че го правят в името на църковното дело и че това е разумен разход, а всъщност скритата причина е, че са били небрежни в дълга си, тъй като не са проверили своевременно стоката, след като са я купили. Една сума от приношенията е пропиляна и се плаща за друга, а все още няма кой да опази добре новия артикул, така че и той се използва само за кратко, преди да се повреди. Учудващо е, че няма кой да следи тези неща и да се справя с възникналите проблеми — какво правят водачите и работниците? Те напълно са се провалили в изпълнението на отговорностите си по отношение на тази работа — не са изпълнили функцията си да надзирават, инспектират и да извършват проверка, и затова приношенията се прахосват и разхищават по този начин. Ако купувачите са отговорни хора, те своевременно ще върнат закупената от тях стока, щом видят, че тя не е практична. Това намалява загубите и разхищенията. Ако са безотговорни хора, а сърцата им са на погрешното място, те ще купуват долнокачествени неща и така ще разхищават приношенията. Тогава на кого точно трябва да се припише тази загуба на пари? Не носят ли отговорност за това както купувачът, така и водачите и работниците? Ако водачите и работниците се бяха справили с този въпрос съвестно, практично и щателно, нямаше ли тези проблеми да се открият? Нямаше ли тези пропуски да бъдат коригирани? (Щяха да бъдат коригирани.) Ако водачите и работниците често ходят в църквите на различни места, за да проверяват състоянието на изразходваните приношения, те ще могат да откриват проблемите и да прекратяват този вид прахосничество и разхищение. Ако водачите и работниците са мързеливи и безотговорни, тези случаи на неразумни разходи, на прахосничество и на разхищение ще възникват непрекъснато — те ще продължат да се множат като зараза. Каква е причината за това множене? Дали не е свързано с това, че водачите и работниците не вършат практическа работа, а вместо това се поставят над другите и действат като недосегаеми чиновници? (Да, така е.) Такива водачи и работници нямат съвест или разум и не притежават човешка природа. Тъй като всички пари, които църквата харчи, принадлежат на Божия дом и са Божии приношения, а те смятат, че нямат нищо общо с този въпрос, нито се интересуват от него, нито задават въпроси и го пренебрегват. Повечето хора смятат, че парите на Божия дом трябва да се похарчат, че е нормално да се харчат по всякакъв начин, че стига да не ги прибират в джоба си или да не ги присвояват, няма значение дали са пропилени, и че това просто означава човек да има малко по-широки пръсти. Водачите и работниците просто си затварят очите за това: „Всеки може да харчи тези пари както си иска и да купува каквото си иска. Няма значение колко от тях се разхищават — този, който разхищава парите, носи отговорност за тях и в бъдеще ще бъде изправен пред възмездие и наказание — аз нямам нищо общо с това. В края на краищата не аз съм този, който ги харчи, и това не са моите пари“. Не е ли това същият възглед и отношение, които невярващите таят към харченето на обществени средства? Все едно че харчат парите на враговете си. Когато невярващите работят в някой завод, ако ръководството е небрежно, предметите за обща употреба винаги ще се крадат, хората ще ги отнасят в домовете си или предметите ще се съсипват нехайно, а ако нещо се повреди, хората ще поискат от завода да купи ново. Когато пазаруват за завода, без изключение ще купят хубави, скъпи неща. Във всеки случай парите ще се похарчат произволно и без лимит. Ако вярващите в Бог също имат такава нагласа към приношенията, могат ли да бъдат спасени? Ще върши ли Бог Своето дело върху подобна група хора? (Не.) Ако хората имат такова отношение към Божиите приношения, тогава трябва да си наясно, без Аз да ти казвам, какво е отношението на Бог към тези хора.

Най-прекият начин, по който се проявява отношението на даден човек към Бог, е отношението му към приношенията. Каквото е отношението ти към приношенията, такова е и отношението ти към Бог. Ако се отнасяш към приношенията така, както към собствената си банкова сметка — прилежно, старателно, предпазливо, стриктно, отговорно и внимателно — тогава отношението ти към Бог е в общи линии същото. Ако отношението ти към приношенията е като отношението ти към публичната собственост, като към зеленчуците на пазара — взимаш небрежно по няколко от всичко, което ти трябва, без дори да погледнеш зеленчуците, които не харесваш, пренебрегваш ги, независимо къде са натрупани, не се интересуваш дали някой ще ги вземе и използва, правиш се, че не виждаш, когато паднат на земята и някой ги настъпи, смяташ, че всичко това няма нищо общо с теб — тогава те чакат неприятности. Ако това е отношението ти към приношенията, отговорен човек ли си? Може ли човек като теб да изпълнява добре дълга си? Очевидно е какъв вид човешка природа притежаваш. С две думи, когато се занимават с управлението на приношенията, освен да ги пазят добре, водачите и работниците имат основна отговорност и да проследяват по-нататъшната работа — най-важното е редовно да проверяват сметките, както и да проследяват, разглеждат и проверяват всякакви разходи, и да извършват строга проверка. Категорично трябва да елиминират неразумните разходи, преди да са довели до прахосване и разхищение, а ако неразумните разходи вече са довели до това, трябва да потърсят сметка от отговорните лица, да ги предупредят и да ги накарат да платят обезщетение. Ако не можеш да свършиш добре дори тази работа, бързо си подай оставката — не заемай позицията на водач или работник, защото не можеш да се справиш с тази работа. Ако дори не можеш да се заемеш с тази работа и не можеш да я вършиш добре, каква работа можеш да вършиш? Избройте Ми последователно: колко са общо задачите, които водачите и работниците трябва да изпълняват по отношение на приношенията? (Първата е да ги опазват. Втората е да проверяват сметките. Третата е да проследяват, разглеждат и проверяват всякакви видове разходи и да извършват строга проверка. Неразумните разходи трябва да бъдат елиминирани и независимо кой причинява прахосване или разхищение, трябва да му се потърси отговорност и да се накара да плати обезщетение.) Лесно ли е да се работи в съответствие с тези стъпки? (Да.) Това е ясно очертан начин на работа. Ако не можеш да свършиш дори такава проста работа, тогава какво можеш да правиш като водач или работник — като настойник на Божия дом? На всяка крачка има случаи на разхищение и прахосване на приношенията и ако ти като водач или работник не си наясно с това и то изобщо не те разстройва, тогава дали Бог изобщо е в сърцето ти — има ли изобщо място за Него там? Това е съмнително. Казваш, че боголюбивото ти сърце е голямо и че наистина имаш богобоязливо сърце, но когато Неговите приношения се прахосват и разхищават по този начин, ти някак си не си наясно с това и то изобщо не те разстройва — нима това не поставя под въпрос твоята любов към Бог и боязънта ти от Него? (Да, така е.) Дори вярата ти е под въпрос, а какво остава за твоята любов към Бог и за боязънта ти от Него. Твоята любов към Бог и боязънта ти от Него не са валидни — те са необосновани! Доброто опазване на приношенията е задължение, което водачите и работниците трябва да изпълняват, а освен това е тяхна неизменна отговорност. Ако приношенията не се пазят добре, това е неизпълнение на отговорността от тяхна страна — може да се каже, че всички, които пазят незадоволително приношенията, са лъжеводачи и лъжеработници.