Доброто управление на материалните вещи на Божия дом е отговорност на всички Божии избраници

След като разбрахте отговорностите на водачите и работниците, разбрахте ли също така и принципите, които всеки брат и сестра трябва да схване по отношение на това как да се отнася към различните материални вещи на Божия дом? Вие може да не сте водачи и работници, но все пак трябва да изпълнявате отговорността за упражняване на надзор. Това е право на Божиите избраници. Също така, по отношение на различните материални вещи на Божия дом — книги и всякакви инструменти, ежедневна храна, напитки и предмети, и др. — всеки трябва да се отнася към тях с любов и грижа. Всеки трябва също така да извършва редовни проверки, ремонти и поддръжка на различните неща, които използва, и трябва да ги използва разумно — не допускай да стане така, че да се повредят и похабят, когато са в твое притежание, нито ги изхвърляй безразборно. Някои казват: „Това нещо така или иначе не е мое. Не съм го купил с мои пари. Божият дом ми го е предоставил — то е обществена собственост. Не е необходимо да се интересувам кога се поддържа и ремонтира или къде се съхранява. Не мога да го нося със себе си, сякаш съм го присвоил“. Разумна ли е тази мисъл? Не е ли доста егоистична и лишена от човешка природа? (Да.) И така, какви принципи трябва да се следват при използването на материалните вещи на Божия дом? Ако нещо е било разпределено за твое ползване, тогава ти отговаряш за ремонта и опазването му, докато го използваш. Ти си изцяло отговорен. Без никой друг да те подтиква или надзирава, трябва да се отнасяш към предмета, да го цениш и да го опазваш сякаш е твоя лична собственост. Това означава да имаш човешка природа. В каквото и състояние да е бил предметът, когато ти е бил предоставен, когато вече не ти е позволено да го използваш или си приключил с него, трябва да го върнеш напълно невредим и в първоначалното му състояние на човека, който го опазва. Това означава да имаш разум. Това е нещо, което трябва да съществува в човешката природа. Ти казваш, че вярваш в Бог, че имаш съвест и разум, че обичаш истината, че се стремиш към нея и ѝ се покоряваш, но ако нямаш дори най-минималната човешка природа, която трябва да имаш в отношението си към даден материален предмет, как изобщо можеш да говориш, че обичаш истината или че я практикуваш? Не е ли това прекалено несериозно? Ако не можеш да изпълниш дори отговорността, която се изисква в отношението ти към даден материален предмет, това означава, че човешката ти природа не е добра — това обикновено се нарича „липса на човешка природа“. Освен това, както и да използваш собствените си вещи, независимо дали си груб, или внимателен в отношението си към тях, това е твое право. Никой няма да ти се меси. Но Божият дом има принципи за използването на вещите в него. Всички тези принципи се основават на съвестта и разума и въпреки че не могат да достигнат висотата на истината, те най-малкото съответстват на критериите за човешката природа. Ако не можеш да отговориш дори на този критерий за човешката природа, ако дори не можеш правилно да се отнасяш към уредите и консумативите, които Божият дом ти предоставя, и да ги използваш правилно, тогава има проблем с това дали можеш да разбереш истината и да навлезеш в истината реалност — тук трябва да се постави въпросителен знак. Затова, когато става въпрос за отношението ти към тези неща, ти имаш правото да ги използваш и естествено имаш и отговорността да ги ремонтираш, поддържаш и да се грижиш за тях. Трябва да приемаш тези неща на сериозно. Ако, подобно на невярващите, казваш: „Това така или иначе не е мое. Не съм го купил с мои пари. Ако дадена обществена вещ се счупи, счупила се е — просто ще се купи нова или ще бъде поправена в най-лошия случай. Все пак не съм загубил нищо“. Ако мислиш така, това е беда — ти си в опасност. Ти не притежаваш почтен характер и нямаш добри намерения. Ако използваш пестеливо собствените си вещи, но се отнасяш към нещата на Божия дом като към маловажни и не те е грижа за това да ги цениш — това не значи ли, че си човек, който няма добри намерения? Обича ли Бог хора, които нямат добри намерения? (Не.) Кажете Ми, Бог проучва ли внимателно хора, които нямат добри намерения? (Да.) Бог проучва внимателно както онези, които имат добри намерения, така и онези, които нямат. Когато приемеш внимателната проверка на Бог, какво трябва да направиш, ако откриеш, че мислиш по този начин? Да не обръщаш внимание? Да оставиш нещата без проверка? Да не ти пука? „Какво мисля аз, си е моя лична работа. Кой си ти, че да се месиш в това? Щом ми позволяваш да използвам нещо, значи имам право да го използвам — и във всеки случай ще е добре, стига само да не счупя машината. Защо поставяш толкова високи и толкова много изисквания?“. Добър начин на мислене ли е това? (Не.) Това е „липса на човешка природа“. Ако имаш такива мисли, трябва да приемеш Божията внимателна проверка и да кажеш: „Боже, имам покварен нрав и човешката ми природа е лоша. Преди си мислех, че съм доста благороден и почтен, че имам достойнство. Не бих си помислил, че този малък предмет ще ме разкрие: имам егоистични желания, нямам добри намерения, имам си свои малки цели. Готов съм да приема Твоята внимателна проверка и Твоето дисциплиниране и съм готов да се променя“. Трябва да се молиш и да се покаеш пред Бог и да Му позволиш да те проучва внимателно. Когато си приел Неговата внимателна проверка, как трябва да се промениш? Ще кажеш: „Беше неморално да мисля така, както преди — това е мисленето на невярващите, на неверниците. Вече не мога да мисля така. Не трябва да поемам по този път. Аз съм вярващ в Бог. Трябва да бъда човек с човешка природа и достойнство, трябва да правя неща, които Бог обича. Трябва да променя начина си на използване на инструментите и машините в бъдеще. Трябва да ги оставям да почиват, когато е необходимо, да ги ремонтирам, когато е необходимо, и да ги поддържам, когато е необходимо. Трябва да ги почиствам често и редовно да проверявам различните им компоненти, за да осигуря нормалната им употреба. И ще ги почиствам веднага, след като приключа с тях, ще ги прибирам на сигурно място, за да не позволявам на неоторизирани лица да ги пипат“. И когато използваш машини отново в бъдеще, ще бъдеш особено внимателен и грижлив. Твоите възгледи постоянно ще се променят, начините ти на действие ще се подобряват, ще превръщат предишните ти егоистични, достойни за презрение мисли и действия в чувство за отговорност, в нагласа да се грижиш за нещата и в нагласа да поемаш отговорност. Промяната в мисленето ти е началото на постигането на истински обрат. Тя се превръща в промяна на начините, по които действаш, когато актуализираш мисленето и мислите си в практикуването си. Едва когато достигнеш това ниво, Бог вижда, че ти наистина се променяш и се покайваш. Тези обрати и промени, които правиш, ще бъдат наистина приемливи за Бог. Това е практикуване на истината. Кое е най-същественото нещо, което човек трябва да притежава при практикуването на истината? Съвестта и разумът, които хората трябва да имат. А егоистичният, достоен за презрение човек има ли съвест и разум? (Не.) Може въз основа на някоя доктрина да знаеш, че не можеш да оставяш предметите на Божия дом да се търкалят наоколо или да ги повреждаш и разхищаваш, или да бъдеш безотговорен към тях — но какво е твоето отношение в сърцето ти и в мислите ти? „Какъв е смисълът да се грижа за тези неща? Това нещо дори не е мое“. Поведението ти ще се ръководи от подобно мислене и ще бъде ли полезна тогава доктрината, която знаеш? Не — тя просто ще бъде доктрина, която изобщо няма да ти послужи за нищо. Само когато мисленето и възгледите ти се променят и ти наистина си се променил и си се покаял пред Бог, поведението ти и практическите ти действия ще започнат да се променят. Именно тогава това, което изживяваш, ще започне да има човешка природа. Именно тогава ще започнеш да навлизаш в истината реалност. Такъв малък въпрос разкрива човешката природа на даден човек, както и дали този човек наистина обича истината.

Управлението на различните материални вещи на Божия дом е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и всеки един от Божиите избраници трябва да предлага съвместен надзор, помощ и всякакво сътрудничество. Това е отговорност на всеки. Божиите избраници трябва да служат за пример. Те трябва да започнат от себе си — само когато самите те вършат добре работата си, са пригодни да надзирават другите и да оценяват дали това, което другите правят, е уместно и съгласно принципите. Това е въпрос, който засяга всекиго. Това малко нещо разкрива човешката природа, както и отношението на хората към истината. Водачите и работниците трябва да вършат тази работа добре и с изключителна енергия, според принципите на Божия дом, и всеки обикновен брат и сестра също трябва да се отнася към този въпрос със строгост и предпазливост. Трябва често да се самоанализираш относно това дали има проблеми с твоята човешка природа и мислене, какъв вид отношение имаш. Когато откриеш, че има проблем с твоето отношение и мислене, трябва своевременно да се молиш и да направиш обрат — и когато управляваш или използваш вещите на Божия дом, трябва да се стремиш, от една страна, да не изпитваш угризения на съвестта, нито да си в дълг пред Бог, а от друга страна, да накараш другите да ти се възхищават и да одобряват това, което правиш, и да казват, че имаш човешка природа, която е очевидна за всички. Най-важното е хората да се придържат към принципите, когато правят това. Това е задължението, което хората трябва да изпълняват — нещо, което всеки член на Божия дом трябва да постигне. Това не е отговорност само на водачите и работниците.

Сега в общи линии ясна ли ви е десетата точка от отговорностите на водачите и работниците? След като са разбрали принципите, хората трябва да бъдат по-внимателни и старателни при вършенето на тази работа, да полагат повече усилия за нея и да не бъдат мързеливи — тогава в общи линии ще са способни да намалят повредите и разхищението на материалните вещи на Божия дом и да ги предпазят да не попаднат във владение на зли хора. Това би трябвало да е постижимо. Защо казвам, че е лесно за постигане? Това са въпроси, с които всеки може да се сблъска в ежедневието си у дома. Лесно е да си внимателен, когато управляваш нещата в собствения си дом, така че ако опазваш вещите на Божия дом като твои собствени, според изискванията на Божия дом, ако ги разпределяш разумно и ако успееш да намалиш повредите и разхищенията, и ако не позволиш на зли хора да ги присвоят, тогава ще изпълняваш отговорността на водачите и работниците. Тази работа по своята природа изглежда като задача от общ характер. Защо я наричаме задача от общ характер? Тя включва управлението на материални вещи. Ако ги управляваш и ги разпределяш добре, значи изпълняваш отговорността си. Освен това принципът на тази работа е доста прост — тя включва само един-единствен принцип и не съдържа сложни истини. Стига човек да има бреме и правилните намерения, той може да върши тази работа добре, без да е необходимо да разбира твърде много истина и без да е необходимо с него да се провежда общение за твърде много истина. Следователно тази работа е единична задача и е задача от общ характер. Това е работа, която е лесна за вършене от водачите и работниците. Стига да си малко по-трудолюбив, да задаваш повече въпроси, да отправяш повече запитвания, да се ангажираш повече и да имаш правилните намерения, ще можеш да се справиш. Изобщо не е сложно. Приключихме нашето общение по десета точка от отговорностите на водачите и работниците. Толкова е просто.

Отношението и проявленията на лъжеводачите по отношение на материалните вещи на Божия дом

След като разбрахте тази отговорност на водачите и работниците, във връзка с нея ще продължим да разнищваме какви проявления имат лъжеводачите при изпълнението на тази работа и какви неща правят, въз основа на които могат да бъдат окачествени като лъжеводачи. Първо, когато лъжеводачите вършат тази работа, те не са способни да опазват надлежно различните предмети. Опазването е първият важен аспект, когато става въпрос за всякакви материални вещи. Лъжеводачите създават бъркотия във всичко, което вършат. Освен че са изключително объркани по отношение на истината и различните принципи, свързани с нея, те също така са объркани, когато става въпрос за опазването на различните материални вещи на Божия дом. Те не знаят какви хора да търсят, за да ги управляват, или какъв е начинът, по който трябва да бъдат опазвани. Те нямат точни цели и конкретни планове, още по-малко подробни стъпки за извършването на тази работа. Ако има някой, който е готов да си направи труда, тези предмети може да бъдат опазени. Ако няма, лъжеводачът допуска тези предмети да бъдат небрежно оставени настрана. Той не намира подходящ човек, който да ги опазва, или подходящо място, където да бъдат съхранявани, а още по-малко разговаря за конкретните принципи на опазването им. В същото време той не урежда по никакъв начин бъдещото разполагане, ремонт и поддръжка на тези материални вещи. Някои лъжеводачи дори са напълно невежи по отношение на това какви предмети има Божият дом — не ги е грижа и не питат за това. Да кажем например, че Божият дом е отпечатал нови книги с Божии слова. Колко книги са останали, след като са били раздадени, на кого е възложено да ги съхранява, как се съхраняват и дали се съхраняват на правилното място — един лъжеводач няма да знае нито едно от тези неща, нито ще пита или ще отправя запитвания за тях. Защо няма да отправя запитвания? Той смята, че опазването на материалните вещи на Божия дом е незначителен въпрос, че той е водач, че е човек, който върши важни неща, че той само проповядва. Той изобщо не обръща внимание на тези „незначителни въпроси“, а ги прехвърля към хора, които не разбират нищо, и не се интересува дали са свършени добре, или зле. Следователно той изобщо не приема на сериозно работата по опазването на материалните вещи на Божия дом. Това е една от причините. Другата е, че някои лъжеводачи са объркани — в умовете им цари хаос. Те нямат нормално мислене или съзнание за опазването на нещата и нямат процедура или път за това как да опазват предметите на Божия дом. Така че те не знаят колко от тези неща са повредени и не знаят дали има случаи на разхищение. Когато някои неща са взети от зли хора, лъжеводачът казва: „Оставете ги — във всеки случай всичко е в Божиите ръце“. Някои важни предмети се използват от хора без ничие одобрение. Тези хора вземат тези неща и други не могат да ги използват в работата си, и никой не смее да ги поиска. Лъжеводачът казва: „Не е кой знае какво. Просто купете нова. Те взеха онази вещ, така че нека първо те да я използват. Това е само вещ — все едно е кой я използва. Ако не я използват разумно, това е нещо между тях и Бог. Няма нужда да се намесваме“. Вижте как проповядват велика доктрина, за да „разрешат“ въпроса, като превръщат големите проблеми в малки, а малките — в нищо. Лъжеводачите не изпълняват нито една от отговорностите си, когато става въпрос за опазването на различните предмети на Божия дом. Не ги е грижа, нито питат за това, и нито разрешават, нито се справят с каквито и да било проблеми. Дори ако Горното провери работата им, те просто отговорят уклончиво, за да отбият номера, и това е всичко.

Някои братя и сестри купуват оборудване, дрехи и лекарства за ползване от Божия дом, а когато лъжеводачът види тези предмети, той ги преглежда и взема за себе си хубавите дрехи, обувки и чанти, и едва след това позволява на другите да вземат останалите неща, от които той самият няма нужда. Когато глупаците, които ръководи, видят това, те казват: „Нашият водач си избра каквото иска — сега е наш ред. Като приключим, ще подхвърлим безполезните остатъци на братята и сестрите под нас“. Тези неща принадлежат на човека, в чиито ръце попаднат, а останалите неща, които никой не харесва, се захвърлят настрана и никой не ги опазва. И така, на теория, за различните материални вещи на Божия дом има места за безопасно съхранение, но всъщност изобщо не се съхраняват безопасно — тези места са бунища, които никой изобщо не управлява. Те просто захвърлят нещата на някое място и ги оставят да се трупат. Има дрехи, обувки и чорапи, лекарства и електроника, както и стоки за бита и кухненски принадлежности — бъркотия, с всякакви боклуци в нея, и дори храната за хора и храната за кучета се смесва. Ако попиташ кой управлява тези неща и дали ги сортира, или дали има инструкции за тези неща и как трябва да бъдат опазвани, или, ако тези неща не са необходими за работата на Божия дом, дали братята и сестрите имат нужда от тях — никой не знае отговорите. Съвсем нормално е братята и сестрите да не знаят, но водачите и работниците също нямат отговори на нито един от тези въпроси — те напълно отхвърлят отговорността за тези неща, като казват или „Не знам“, или „Някой се грижи за това“, като по този начин те отпращат и мамят Божия дом. Това води до неразрешаването на тези проблеми. Не е трудно за водачите и работниците да намерят подходящи хора, които да управляват различните материални вещи на Божия дом, нали? Лъжеводачите дори не вършат простата работа да намерят някой предан човек, който да опазва тези неща надлежно, който да прави добър опис и да ги подрежда добре. Какво правят те тогава? Когато братя и сестри са предложили дрехи или стоки за бита на Божия дом и лъжеводачите видят тези предмети, те се нахвърлят върху тях, като глутница изгладнели вълци, които поглъщат заедно месо. Пробват кои дрехи им стават, отново и отново, и избират неща за себе си до безкрай. Когато Божият дом закупува различни видове важни и скъпи машини и оборудване, те се втурват първи да изберат хубавите за себе си. Защо избират хубавите? Смятат, че като водачи или работници имат привилегировани права на ползване върху вещите на Божия дом. Каквото и да предостави Божият дом, те винаги първи избират най-хубавото. Така се отнасят към предметите на Божия дом. Това вършене на работа ли е? Не е ли това проявление на лъжеводачи? Когато става въпрос за неща със срок на годност — храна и лекарства например — лъжеводачите просто не се интересуват от тях. Не намират подходящ персонал, който да ги управлява, нито казват на персонала: „Някои от тези неща имат срок на годност, така че веднага ги запишете. Побързайте да ги разпределите на братята и сестрите преди да изтече срокът им на годност, така че да бъдат използвани разумно — не чакайте срокът им да изтече, не позволявайте да се разхищават“. Лъжеводачите никога не правят тези неща. Когато срокът на нещо изтече, те просто го изхвърлят. Когато водачите и работниците вършат работа в Божия дом, строго погледнато, те трябва да бъдат разпоредители на Божия дом. Първото нещо, което трябва да правят, е да опазват разумно и добре предметите на Божия дом, като ги наблюдават внимателно и извършват надлежна проверка в това отношение. Това също е основен елемент от делото на Божия дом, но лъжеводачите не могат да свършат дори такава основна работа. Дали са объркани, с лоши заложби и глупави — или нямат добри намерения? Ако са глупави и объркани, как знаят да избират хубавите неща за себе си? Защо не се разделят със собствените си вещи или не ги раздават небрежно на други хора? Защо не развалят или повреждат собствените си вещи? И защо такова е отношението им към вещите на Божия дом? Ясно е, че им липсва морал и че нямат добри намерения. След като водачите и работниците получат статус и влязат в съприкосновение с по-широк обхват от работата на Божия дом, те получават привилегирован достъп до различните материални вещи и до обществената собственост на Божия дом, и са най-информирани за тези неща. И въпреки това те не им обръщат внимание, не ги опазват надлежно и позволяват на всеки да ги използва и да ги взема, просто оставят всеки, който е готов да се грижи за тях, да го прави, а ако някой не е готов да се грижи за тях и е безотговорен, те не възразяват, и дори да научат, че някой има проблем, не го разрешават. Това са лъжеводачи. В този момент стигаме до заключението, че лъжеводачите, освен че са с лоши заложби и не носят бреме, са също така с лоши намерения и лош характер. Тъй като тези водачи са с лоши заложби и им липсва способност за възприемане, това, че се справят зле с работата, която включва истината и навлизането в живота, е разбираемо. И тъй като са с лоши заложби и нямат работоспособност, това, че се справят зле с работата, която включва администриране, също е нещо, което може да се толерира. Но това, че дори не са способни да извършват работа, която включва управление на различните предмети на Божия дом — което е най-минималната, проста работа — показва нещо още по-очевидно: при някои лъжеводачи проблемът не е толкова прост, не е свързан само с това, че имат лоши заложби и че не носят бреме, а има нещо повече — те имат особено низък характер и лоша човешка природа. Чрез нашето общение за десетата отговорност на водачите и работниците се разкри още едно проявление на лъжеводачите: те не просто имат лоши заложби, не носят бреме и се отдават на плътски удобства — те имат също така лош характер и лоши намерения. Не се интересуват от неща, които не са техни — дори не ги опазват. Ти си назначен за разпоредител на Божия дом и въпреки това хапеш ръката, която те храни, и не защитаваш интересите на Божия дом, докато живееш от него. Небрежно захвърляш настрана вещите на Божия дом, сякаш принадлежат на външни хора, не ги опазваш и смяташ, че не са нещо кой знае колко важно. Това не е неизпълнение на отговорностите ти — това е проблем на човешката ти природа, това е огромна липса на морал! Неопазването или лошото опазване на нещата, които трябва да се опазват, показва, че лъжеводачите нямат човешка природа и нямат добри намерения. Те дори не могат да опазват добре предметите на Божия дом, така че, ако трябваше да ги разпределят, дали биха могли да го правят разумно? Справят се още по-зле с това да действат според принципите. Те виждат как вещите на Божия дом се изхвърлят небрежно, как се повреждат и се разхищават, без никой, който е подходящ за това, да ги управлява, и знаят твърде добре в сърцата си, че това, което правят, не е правилно — и все пак не се справят с него. Това означава да имаш лоши намерения. Могат ли тези отрепки, които нямат добри намерения, разумно да разпределят различните материални вещи на Божия дом? Те са още по-малко способни на това — ако ги накарате да разпределят тези неща, те ще направят неща, които са лишени от морал в още по-голяма степен.

В една фермерска църква, където отглеждат кучета, човекът, отговорен за тях, е много загрижен за новородените кученца. Страхуваше се, че кученцата няма да получат необходимите хранителни вещества, затова подаде заявка за органични яйца, с които да ги храни. Лъжеводачът там одобри молбата му веднага. Не се замисли колко дефицитни са органичните яйца. Те не стигат дори за хората, така че защо трябва да ги дават на кучетата? Това не е ли абсурден начин за справяне с този въпрос? Каква е природата на това поведение на този лъжеводач? Как да бъде окачествено то? Не е ли абсурдна тази практика на този лъжеводач? Това, което той говори постоянно, щом си отвори устата, са доктрини, които отговарят на вкусовете на хората, но всъщност той не разбира ни най-малка частица от истините принципи, така че когато нещо се случи, той подхожда към него и се справя с него според човешките фантазии, предпочитания и субективни желания — и в крайна сметка стига дотам, че извършва такова отвратително нещо, като това да храни кучетата с органични яйца. Може ли този вид разпределяне на вещите на Божия дом от този лъжеводач да се счита за разумно? (Не.) Защо не може той да постигне разумно разпределяне? На пръв поглед изглежда, че лъжеводачът се е намесвал, грижел се е и е проследявал дори този много малък въпрос и че е имал достатъчно основание и достатъчни доводи да подкрепи тази молба — но дали е действал съобразно принципите? Дали е действал според принципите, изисквани от Божия дом? Не. И така, ако погледнем природата на това негово действие, добро дело ли е то, или е злодеяние? Изпълнение на отговорността му ли е, или е неизпълнение? Това е неизпълнение — то е безпринципно, безразсъдно вършене на лоши неща! Като разглеждаме този въпрос, каква според вас е същността на човешката природа на този лъжеводач? Не е ли това изопачено възприемане и сляпо прилагане на правила? Това, което той казва с всяка своя дума, са правилни доктрини и то звучи сякаш в него няма нито една грешна фраза, но всъщност е изопачено. Такива хора са лъжливо духовни и имат изопачено възприемане — те са боклуци, на които им липсва духовно разбиране. Току-що споменахме, че човешката природа на лъжеводачите е, че те са с низък характер и нямат добри намерения. Липсват им принципи, когато дойде време да разпределят вещите на Божия дом, и те ги разпределят сляпо, което разкрива, че лъжеводачите имат изопачено възприемане и сляпо прилагат правила, както и че са безпринципни в действията си — те просто действат сляпо и произволно. На пръв поглед лъжеводачите изглеждат толкова доброжелателни и добри, но всъщност това е лъжлива доброжелателност и лъжлива доброта. Например когато женското куче роди кученца, гледачът на кучета каза, че трябва да дадат на кучетата ново одеяло, предназначено за хора. Тогава някой каза: „Жалко би било да се даде ново одеяло на кучетата — по-добре да го дадем на братята и сестрите, а старото одеяло, което сменяме, да дадем на животните“. Какво мислите вие за това предложение? Да се разпределят нови неща на хората, а стари — на животните, е доста разумно. Това е принципът. Това е разумно разпределяне. Как лъжеводачите се справят с такива неща, когато се сблъскат с тях? След като чу това, този лъжеводач разсъждаваше: „Животните никога не използват нови неща. Винаги използват стари, мръсни неща. Ние, хората, винаги използваме нови неща. В Божиите слова се казва, че понякога дори не сме толкова добри, колкото прасетата или кучетата. Така че, не се карайте с прасетата и кучетата за вещи. Това е липса на човешка природа“. И така, той в крайна сметка даде новото одеяло на тези животни. Хората там може и да не загубиха от това, че използваха старото одеяло, но начинът, по който този въпрос бе разрешен, е много показателен за проблема. Каква роля изигра лъжеводачът в този случай? Бихте ли казали, че нормални хора биха могли да направят такова нещо? (Не.) Тогава какъв тип хора биха допуснали нещата да стигнат дотам, когато се занимават с този въпрос? (Абсурдни типове, на които им липсва разумът или мисленето на нормалните хора.) Тези отговори са все правилни — тези хора са нищожества. Когато нормални хора се сблъскат с нещо подобно, те знаят как да се справят с него разумно, но лъжливо духовните лъжеводачи с изопачено възприемане не знаят как да се справят. Изглежда, че техният начин на справяне с въпроса също има основание, че е в съгласие с принципите на Божия дом и че е подкрепен от множество разумни обосновки — но въпреки това хората, след като го чуят, не знаят да се смеят ли, да плачат ли, толкова е нелепо. Как така не могат да проумеят дори толкова проста и очевидна логика? Как стигат дотам, че се справят по такъв изопачен начин? Отвратително е. Ако ги накарате да действат като разпоредители, те ще накарат кучетата да ловят мишки, котките да пазят къщата, а прасетата да спят в леглата — всичко ще бъде в безпорядък. Способни ли са лъжеводачите разумно да разпределят различните материални вещи на Божия дом? (Не.) Те са особен вид, те са объркани хора и са абсурдни типове. Освен тези лъжеводачи с особено изопачено възприемане и нечисти подбуди, повечето лъжеводачи също създават бъркотия и хаос в този вид работа, макар че имат известни заложби и възприемането им не е изопачено. Те не могат да изпълнят дори най-минималните отговорности, които се изискват от тях. Затова, когато ги попиташ за тази работа, техният отговор винаги е един и същ: „Еди-кой си се занимава с това. Еди-кой си знае. Ако имаш някакви въпроси, ще трябва да отида да попитам еди-кого си“. И с това се приключва. Това е проявлението, което лъжеводачите показват, когато вършат тази работа.