Разумно разпределяне

По отношение на материалните вещи на Божия дом, освен опазването им, има и друга важна работа — разумното им разпределяне. Всички тези предмети са за човешка употреба — всички те са полезни неща — така че основната цел при опазването им е те да могат да бъдат разумно използвани. Преди да се пристъпи към разумното използване на тези предмети, от водачите и работниците зависи да ги разпределят разумно. Какво означава разумно разпределяне? Божият дом има принципи и правила, що се отнася до това на кого трябва да бъдат дадени тези предмети за ползване. Основната цел на тези предмети, независимо дали са принесени от братята и сестрите, или са закупени от Божия дом, не е в натрупването им за помощи или като милостиня за благотворителна дейност. Напротив, те са предвидени за използване от всички братя и сестри, които изпълняват дълга си на пълно работно време. И така, как трябва да бъдат разпределени — какви са принципите за тяхното разпределение — е друга отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват при управляването на различните материални вещи на Божия дом. Тук споменахме разумно разпределение. В този случай да бъдеш „разумен“, е принципът, който се изисква от Божия дом.

I. Разумно разпределяне на книгите с Божии слова

Ще започнем с книгите с Божии слова. Всеки път, когато се издават нови книги, Божият дом има изисквания и правила по отношение на принципите за това на кого трябва да бъдат предоставяни тези книги. В църквата има хора, които четат Божиите слова, и хора, които не ги четат. Има хора, които обичат истината, и хора, които не я обичат. Има хора, които изпълняват дълг, и хора, които не го изпълняват — трябва да се прави разграничение между тези типове хора. Има и някои специални книги от категорията на учебниците — граматика, речници и други подобни справочници. Всички те трябва да се разпространяват в строго съответствие с принципите. Трябва да се дават на онези, които се нуждаят от тях, а не на онези, на които не са нужни. Има и някои справочници, отпечатани в сравнително малки количества — ако те се предоставят на даден човек, какво се изисква от него? Може да ги четеш, но не ги повреждай, не ги оставяй на произволни места и не късай безразборно страници от тях. А когато приключиш с четенето им, трябва да ги върнеш на първоначалното им място. Що се отнася до книгите за вярата в Бог, водачите и работниците трябва да ги разпространяват в строго съответствие с работните подредби на Божия дом и трябва да позволят и на Божиите избраници да разберат принципите и да действат според тях.

II. Разумно разпределяне на различни видове оборудване

Следва въпросът за това как да се разпределят различните видове оборудване. Това е относително важна задача. Разпределянето на различните видове оборудване е донякъде по-строго. Такова оборудване включва електроника, както и инструментите, необходими за различните професии. Когато водачите и работниците ги разпределят, трябва да има принципи и за това. Онези, на които се предоставят, трябва да са хора, способни да работят умело с такова оборудване и да го използват правилно и разумно. Ако някой е начинаещ или просто не знае как да използва дадено нещо, то не трябва да му се предоставя. Това важи особено за качествената електроника от висок клас, като например висок клас фотоапарати и по-скъпи компютри, както и записващо оборудване, фотографски устройства или оборудване, необходимо за видео постпродукция — такова оборудване още по-малко трябва да се предоставя на такъв човек, за да се предотвратят повреди. Водачите и работниците трябва да гарантират, първо, че онези, които използват такова оборудване, са способни да ценят машините, и второ, са способни да ги използват и поддържат правилно. Някоя машина например, според правилата за употребата ѝ, трябва да получи десетминутна почивка след два часа употреба, за да се охлади. Ако не се охлади, това ще повреди машината и ще съкрати експлоатационния ѝ живот. Хората, които ценят дадена машина, ще я използват в строго съответствие с предпазните мерки за поддръжка. Ще ги спазват сами, без да им казваш да правят това, и ще бъдат още по-стриктни и прецизни, ако все пак ги подтикнеш. Такива хора са подходящи да използват машини. Те са подходящи да използват висок клас неща, защото знаят да ценят машините и се отнасят сериозно към предпазните мерки за тяхната поддръжка и ремонт. Такива хора, които могат да ценят машините и да ги използват нормално, са най-подходящите при разпределянето и предоставянето на висок клас машини. Водачите и работниците трябва да извършват надлежна проверка в това отношение. Ако има висок клас компютър и той се предоставя за ползване на всеки, който кандидатства, като заяви нуждата си от него, правилен ли е принципът в този случай? (Не.) Какво не е правилно в него? За водачите и работниците част от разпределянето и предоставянето на такива неща трябва да се основава на професионалната компетентност на лицето, на което е възложена работата. От друга страна, то трябва да се основава на степента, до която това лице пази машините, на това дали има човешка природа, дали цени машините, когато ги използва. Ако човекът не знае как да се грижи за машините и няма уменията за професията, а просто иска да си играе с машината от любопитство, тогава той трябва да бъде ограничен и да му бъде забранено да я използва. Той не е подходящ да използва висок клас машини и да се грижи за тях. Достатъчно е на онези, които изпълняват обикновен дълг, да се дават обикновени машини. Онези, които имат познания по дадена професия, които имат добра човешка природа и знаят как да използват, да поддържат и да ценят машините, може да използват по-висок клас неща, защото са вещи в дадена професия и са способни да използват висок клас машини. Ако дадеш на объркан или груб човек да ползва нещо от висок клас, той ще съсипе машината само за няколко дни. Други няма да са способни да я използват и няма да е лесно тя да бъде поправена. Това не само възпрепятства работата на църквата, но и разхищава материална вещ на Божия дом. Какво става ясно от всичко това? Че такива хора не са подходящи да използват качествени машини. Качествените машини трябва да се дават за ползване на хора с човешка природа, които разбират от дадена професия. За онези, които не са експерти в дадена професия и чиято човешка природа е лоша, е достатъчно да използват обикновени неща. Разумно ли е да се разпределят нещата по този начин? (Да.)

Различните хора се отнасят по различен начин с всякакви материални неща. Някои хора си купуват висок клас компютър и след две години употреба той все още изглежда като нов. По екрана му никога няма да видиш отпечатък от пръст, а клавиатурата винаги е толкова чиста, без нито една прашинка. Работният плот също е хубав и чист, а това, което се съхранява на компютъра, е доста организирано и ясно. Ако някой им каже, че не е добре екранът да се използва дълго време, те веднага ще попитат как най-добре да го предпазят — правят това, което е най-добро. Ако някой им каже, че компютърът трябва да почива след продължителна употреба, че ще функционира по-зле, ако загрее твърде много, което ще повлияе на дълготрайността на машината, то, когато осъзнаят, че са използвали компютъра си повече от два часа, те веднага ще го спрат, за да може да се охлади. Ако се охлажда бавно, защото времето е твърде горещо, ще му пуснат вентилатор. Те се отнасят към машината с толкова специална грижа, сякаш е тяхно дете. Те са особено внимателни и грижливи, когато слагат компютъра в чантата си, а когато го поставят на масата, трябва да почистят повърхността ѝ и да поставят машината правилно. Не е ли това тяхна силна страна? (Да, така е.) Такива хора не само ценят самите машини — когато видят други да съсипват и повреждат машини, трудно могат да го понесат. Такива хора са подходящи да използват качествени машини. Някои хора с пари също си купуват висок клас компютри, които изобщо не пазят, след като ги занесат у дома. Не ги почистват, колкото и прах да се събере по тях, и доста ги замърсяват. Други хора използват една машина две години и тя все още изглежда като нова, а тези хора използват една машина два месеца и тя изглежда сякаш е била използвана десет години. Ако им кажете, че машините се нуждаят от поддръжка, те ще отвърнат: „Какъв е смисълът да се поддържа това нещо? Машините служат на хората, те са в услуга на хората. Ако се счупи, просто си купуваш нова!“. В резултат на това машината се поврежда за по-малко от шест месеца поради неправилна употреба. Какво мислите за такива хора? Подходящи ли са да използват висок клас машини? (Не.) Колкото и качествени компютри да си купят, те не мислят да ги пазят, а ги захвърлят и ги подмятат небрежно. По някои от компютрите им има драскотини, някои са повредени от вода, други падат на земята и се чупят. Използват ги доста грубо. Нещо липсва в човешката природа на такива хора. Готови ли сте да разпределите качествени машини за използване на такива хора? (Не.) Някои хора носят очила и стъклата им винаги са почистени толкова добре, за разлика от стъклата на други хора, които са с мръсна повърхност, по тях има мръсотия, следи от пръсти и други подобни неща. Как изобщо могат да ги използват така? Онези, които биха се грижили за очилата си, внимават къде ги оставят. В никакъв случай няма да допуснат стъклата да докосват повърхността на масата или какъвто и да е предмет, нито ще допуснат да бъдат надраскани или ожулени. Очилата са толкова важни, особено за късогледите хора — как ще ги използваш, ако надраскаш стъклата? Някои хора се отнасят грубо с очилата си и стъклата им се замъгляват, след като са ги носили съвсем кратко време. Не могат да видят нищо ясно, когато ги носят — по-добре би било да не ги носят. И все пак те смятат, че е добре да продължават да ги носят такива, каквито са, сякаш това няма никакво значение. Аз съм озадачен от това: нима целта им при носенето на очила не е да могат да виждат нещата по-ясно? Какво могат да видят ясно, когато стъклата им са толкова изподраскани? Това не са ли груби хора? Наистина са груби! В човешката природа на прекалено грубите хора нещо липсва — те не знаят как да се грижат за нещата, а още по-малко мислят да ги ценят.

Когато става въпрос за важното оборудване и важните инструменти на Божия дом, каква е отговорността на водачите и работниците? При разпределянето на такова оборудване то трябва да се дава на подходящите хора. Онези, които използват такова важно оборудване от висок клас, категорично трябва да са хора, които знаят как да ценят нещата. Те ще го ценят, ще се грижат за него и ще го поддържат. Когато е в тяхно притежание, можеш да бъдеш сигурен, че никога няма да го унищожат или повредят умишлено, или поради фактори, причинени от самите тях, освен поради моментна небрежност или липса на някакъв елемент от общите знания. Такива хора могат да използват това оборудване. На тях може да им се разпредели качествено оборудване от висок клас. На хората, които по природа са груби при използването на вещи, ще е достатъчно просто да им се дадат обикновени неща за ползване. Също така хората, съхраняващи такова оборудване и инструменти, са отговорни за воденето на дневници за тяхната употреба: кой какво е взел и колко дълго го е използвал, или кой предмет се ползва само от определен човек, който, ако го повреди, трябва да заплати обезщетение според стойността му. И двете страни трябва да одобрят тези неща, така че нещата да са справедливи и разумни за всички. За машините и оборудването трябва да се полагат добри грижи, независимо дали ще се използват за кратък, или за дълъг период от време. Потребителят трябва да се научи да ги използва правилно и ако се повредят, трябва да бъдат ремонтирани своевременно. Колкото по-старателно се извършва тази работа, толкова по-добре. Ако възникне ситуация, при която сатанинският режим арестува хора, тогава най-основната отговорност на водачите и работниците е да разпределят важното оборудване и важните инструменти на надеждни, заслужаващи доверие хора. След като са го изпратили, трябва да дадат на човека някои съвети и да му кажат: „Това са неща от Божия дом, които да използваш при изпълнение на дълга си. Те не са играчки. Трябва да ги използваш разумно и да се грижиш добре за тях. Не ги повреждай. Тъй като това оборудване и тези инструменти са необходими за изпълнение на дълга, ако има повреди по тях, трябва да се заплати обезщетение според стойността им. Ако работата се забави поради повредено оборудване, това е въпрос от по-сериозно естество, което означава, че има известно смущение и унищожение. Затова трябва да знаеш как да използваш правилно всякакви видове оборудване и инструменти при изпълнение на дълга — в никакъв случай не трябва да увреждаш имуществото на Божия дом. Не забравяй тези принципи: разумна употреба и редовна проверка, ремонт и поддръжка — ако нещо се повреди, докладвай своевременно и подай заявка за ремонт“. За да вършат добре тази работа, водачите и работниците трябва, от една страна, да познават принципите на разпределение и употреба, а от друга страна, трябва да уведомят потребителите как да извършват поддръжка и обслужване, и ако възникне повреда, как да извършват ремонти и т.н. Това са стандартни знания, които хората трябва да разбират и притежават, когато става въпрос за полагане на грижа и използване на всякакви видове оборудване и инструменти.

Водачите и работниците трябва разумно да разпределят различното оборудване на Божия дом. Ако например служител се нуждае от компютър с относително всеобхватни функции, трябва да му разпределиш един. Ако ти каже, че един не му е достатъчен, трябва да го попиташ за причината и да разпиташ наоколо, и да видиш дали това, което казва, е вярно. Не се води само по заявката му и не му давай толкова компютри, колкото поиска — ако каже, че един не е достатъчен, да му дадеш два, ако каже, че два не са достатъчни, да му дадеш три. Нима тогава няма да разпределяш компютрите, сякаш са играчки? Нима това няма да е безразсъдно? Трябва първо да проучиш ситуацията и да вземеш решение въз основа на принципите на Божия дом. В никакъв случай не трябва произволно да одобряваш всякакви заявки, в случай че някои хора просто подават безразборни заявки под прикритието, че изпълняват дълг. Освен това някои хора, които вършат важна работа, може да се нуждаят от компютри от по-висок клас, но личните им компютри да са с по-ниска конфигурация. Водачите и работниците трябва своевременно да проучат и това и да разпределят оборудването разумно. Решенията за предоставяне на компютри трябва да се вземат въз основа на естеството на работата на дадено лице и изискванията за класа компютър. Ако някой е просто обикновен водач или работник и не се занимава с компютърни технологии или видеопродукция, а използва компютрите само за действия като влизане в интернет, търсене на ресурси и провеждане на разговори, и няма големи изисквания по отношение на спецификациите на компютъра си, тогава за него ще е достатъчно да използва обикновен компютър. Някои по-възрастни хора знаят само как да извършват прости операции като писане на клавиатурата, влизане в интернет и провеждане на разговори, но щом станат водачи или работници, им се предоставят много висок клас компютри. Разумно ли е това? Нима не търсят специални привилегии? Нима не се наслаждават на ползите от статуса? (Да, така е.) За какво трябва да се използва това висококачествено оборудване от висок клас? То трябва да се дава за ползване на съответния работен и професионален персонал. Не е задължително да съответства на статуса на дадено лице. Някои водачи и работници погрешно смятат, че трябва да се ползват с привилегировани права на използване на различните предмети на Божия дом. Има ли такова правило в Божия дом? Не. Щом някои хора станат водачи и работници, бързо им се предоставят висок клас компютри, мобилни телефони и слушалки, снабдяват ги с всякакъв вид висок клас оборудване. Какво е последствието от това? Дали наистина се прави, за да се постигнат добри резултати в работата? Нима тези хора не жадуват за плътско удоволствие? За какво изобщо използваш висок клас компютри? Нима не провеждаш просто събирания онлайн и не проповядваш думи и доктрини? Знаеш ли как да качваш видеоклипове, или способен ли си да създаваш видеоклипове? Знаеш ли как да поддържаш мрежовата сигурност, или можеш ли да създаваш уебсайтове? Запознат ли си с тези професии? Ако не, за какво ти е тогава някакъв висок клас компютър? Това не е ли отвратително? (Да, така е.) Ако имаш собствени пари, никой не го е грижа колко компютъра ще си купиш с тях и никой няма да се меси в това, независимо колко висок клас са те. Сега говорим за начина, по който разумно трябва да бъдат разпределяни материалните вещи на Божия дом. Какво означава „разумно“? Когато водачите и работниците използват такъв висок клас оборудване на Божия дом, това счита ли се за „разумно“ използване? (Не.) Те не познават професията, нито знаят как да правят каквото и да било. Това, че имат висок клас компютър, прави ли ги висок клас хора? За какво се перчат? В Божия дом няма правило, което да дава на водачите и работниците привилегировани права на ползване и разпределяне на материалните вещи в него. Те нямат тази специална привилегия и това не е разумен принцип за разпределяне на предмети от Божия дом — изобщо не е разумно. Някой може сам да си купи тези неща, ако има възможност да го направи. Ако няма и трябва да му бъдат разпределени от Божия дом, тогава е достатъчно да използва обикновени вещи. Това е справедливо и разумно. Онези, които наистина знаят как да използват такъв висок клас оборудване, са професионалните служители, ангажирани с тази работа, така че Божият дом трябва да разпредели това оборудване на тях. Това са някои от принципите, които водачите и работниците трябва да разбират и да схващат относно разпределянето на материалните вещи на Божия дом. Проверете отново, въз основа на тези принципи, дали тези неща не са били неразумно разпределени някъде. Ако това се е случило, побързайте да го поправите. След като някои хора станат водачи или работници, виждат, че никой в Божия дом не им се подмазва, че никой не им предоставя висок клас предмети и че все още носят собствените си стари дрехи, все още използват собствения си изключително обикновен малък компютър и че Божият дом не им е осигурил качествен такъв. И така, те отиват при финансовия екип и правят заявка за закупуване на компютър. Разумно ли е това? (Не.) Те казват: „Ако не ми го предоставиш, няма да си изпълнявам дълга — ще намеря възможност да накарам Божия дом да ми купи компютър от по-висок клас, по-нов модел, по-бърз!“. Те са много смели — няма нещо, което не биха се осмелили да направят. След като тези хора станат водачи, те се отнасят към Божия дом като към своя собственост, и си мислят: „Парите на Божия дом са и мои — ще ги харча, както си искам!“. Това е нещо, което антихристите са способни да направят.

III. Разумно разпределяне на различни ежедневни консумативи и хранителни продукти

Вече говорихме за разумното разпределяне на различни материални вещи и оборудване. Сега ще говорим за нещата за ежедневна употреба, като например: зърно, зеленчуци и сушени храни, както и необходими продукти за готвене, различни допълнителни храни и др. Тези продукти не само трябва да бъдат разумно съхранявани, но и разумно разпределяни. И така, как тогава да бъдат разумно разпределяни тези различни продукти? Божият дом има критерии за храната си и хората, които управляват такива продукти, трябва да ги разпределят разумно при строго спазване на тези критерии. Те не бива да дават повече от хубавата храна на онези, с които са близки. Например, ако е закупен вкусен, качествен ориз или ако плодове или месо се купуват само от време на време, а ти даваш повече от тях на този, с когото си в добри отношения, или даваш всички качествени стоки на него, а лошите предоставяш на другите — това смята ли се за разумно разпределяне? (Не.) Как тогава да се измери „разумността“ тук? Кой начин на разпределяне на нещата може да се счита за разумен? Равномерното разпределяне, според принципите и изискваните критерии, които Божият дом е определил за храните, като се предоставя толкова, колкото трябва да се даде. Ако смяташ, че си близък с някого, можеш да му дадеш своя собствен дял. Не бъди щедър с нещата на другите хора и не използвай материалните вещи на Божия дом, за да проявяваш щедрост към други хора. Ако искаш да си щедър, направи го със своите собствени неща. Щедростта не е принцип в Божия дом — принципът на Божия дом е разумното разпределяне. Разпределянето на нещата за ежедневна употреба и различните хранителни продукти трябва да се извършва в съответствие с критериите, установени от Божия дом, а не безразборно. Естествено, водачите и работниците може да надзирават и да следят дали хората, отговорни за разпределянето на тези неща, имат добри намерения, дали разпределянето им е разумно, дали се извършва в съответствие с принципите на Божия дом, как повечето хора го докладват, дали имат оплаквания и дали за всеки е била положена грижа. Какво да се прави, ако понякога нещата са оскъдни? Редно ли е водачите и работниците да ги задържат, за да ги ядат те самите? Някои може да кажат: „Водачите и работниците имат най-висок статус и престиж и обикновено те са тези, които ни говорят най-много, от което устите им пресъхват. Ако има нещо хубаво, нека го оставим те да го изядат“. Редно ли е да се разпределят нещата по този начин? (Не. Нещата трябва да се оставят на тези, които наистина се нуждаят от тях.) Ако някои относително скъпи здравни продукти не достигат, как трябва да бъдат разпределени? Те трябва да бъдат разпределени на онези, които са отдавали всичко на Бог в продължение на много години и са дали своя принос. Тези хора са в лошо здравословно състояние поради възрастта си, но все още съвестно изпълняват своя дълг, а братята и сестрите са получили значителна полза от тях. Тези хора трябва малко да поддържат телата си и да се грижат за тях, и е съвсем правилно да им се позволи да ядат и да използват тези здравни продукти. Никой не трябва да се бори за оскъдните запаси. Ето как водачите и работниците трябва да разпределят тези неща. Разумно ли е това? (Да.) Тогава повечето хора биха ли имали възражения срещу такова разпределяне? Има ли някой, който да каже: „Може да не съм толкова стар, но имам да върша много работа — работя повече от осем часа на ден. Работата ми може да не е толкова ефективна и може да не я върша от толкова много години, но и моето здраве понякога не е толкова добро. Защо никой не се грижи за мен? Когато има хубави неща, никога не идва моят ред да ги получа, но когато има работа за вършене, винаги мен търсят.“? Трябва ли на такъв човек да се даде дял? Тъй като е имал нахалството да поиска това, оставете му малко — разумно ли е това? Бихте ли се съгласили да направите това? (Не.) Ако бях Аз, щях да се съглася. Защо да се тревожите толкова за такива неща? Хората не живеят живота си за удоволствие. Те не живеят, за да ядат, да пият и да се веселят. Защо да се карате за такива неща? Ако някой наистина иска да се кара за тях и обстоятелствата му са донякъде уместни, тогава нека се наслади малко на тези неща. Ще му бъде оказана известна специална благосклонност, но ти няма да си загубил от това. Няма нужда да се тревожиш толкова. И така, да предположим, че някой каже: „Защо не ми дадеш малко? И аз не съм в добро здраве. А ако наистина хапна нещо хубаво, ще мога, с подобреното си здраве, да върша повече работа и да полагам повече усилия за Божия дом, и работата ми ще бъде по-ефективна“. Щом е отправил тази молба, не го поставяй в неловко положение, като я отхвърлиш, разпредели му малко храна. Другите хора не бива да се тревожат толкова много за това — бъдете малко по-великодушни. Нима твоят живот не би продължил както досега и без тези неща? Това, което Бог дава на хората, не е оскъдно. То е щедро и изобилно — няма нужда да се карате за неща. Ако има някакъв специален продукт и никой не счита, че се нуждае от него или че трябва да му се наслади, тогава той трябва да се разпредели на този тип човек, за когото мнозинството в крайна сметка се съгласи, че е най-подходящ да го изяде. Ние наблягаме на човешката природа и на разумното разпределяне на нещата. Онези, които получават тези неща, трябва да ги приемат от Бог и да Му благодарят за Неговата благодат. Другите не трябва да се карат за тях. Ако го правиш, ти си неразумен, умишлено създаваш неприятности и прекаляваш. Ето как трябва да се постъпва в такива специални обстоятелства. Има принципи както за специалните, така и за обикновените обстоятелства. Не трябва да се отнасяте безразборно към тях, още по-малко въз основа на изискванията към човешките взаимоотношения. Когато тези неща се разпределят разумно, водачите и работниците са изпълнили своята отговорност.

Когато разпределят ежедневните консумативи и храна, водачите и работниците трябва да извършват това и въз основа на реалните ситуации, на реалния брой хора и на реално необходимите количества, така че да ги разпределят по един наистина разумен начин, с цел да не се допускат прахосването или загубата им. Това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват. Понякога, когато не разбират конкретните обстоятелства, те може да разпределят някои неща според основен принцип, и впоследствие, чрез обратна връзка от всички и последващо наблюдение, да научат, че разпределението не е било разумно, че е било донякъде обвързано с правилата. В такъв случай те трябва да се подобрят следващия път, за да избегнат повтарянето на този проблем и да намалят прахосничеството и загубите. Това означава да изпълнят своята отговорност. Разбира се, за да избегнат повреди и прахосничество, те трябва, от една страна, да се консултират повече при разпределянето на нещата. Тe трябва също така стриктно да се придържат към принципите. Това е необходимо. Не предоставяйте нещата безразборно, като не ги давате на онези, които наистина се нуждаят от тях, като не ги давате на онези, които изпълняват дълга си искрено, които притежават истината реалност, а ги давате конкретно на подмазвачи, които нямат духовно разбиране. Да се върши това, означава ли, че се действа в съответствие с принципите? (Не.) Да се върши това, не е ли безразсъдно своеволие? Да не се действа според принципите, означава да не се изпълняват отговорностите на човек. Какво предполага изпълнението на отговорностите на човек? То не е свързано с това да се отбива номерът и да се спазват правила, и не се изпълнява чрез предприемане на поредица от установени стъпки — вместо това то означава да се действа в наистина строго съответствие с принципите, изисквани от Божия дом, като същевременно се гарантира, че няма случаи на прахосничество или повреда на нищо от Божия дом. Ето какво означава наистина да изпълняваш своята отговорност. Например при предоставяне на яйца на петима души трябва да давате на всеки човек по едно на ден и да му ги давате на всеки десет дни, така че да предоставите точно петдесет яйца. Трябва да ги предоставяте по този начин, отчасти защото това е малко количество и е лесно за съхранение. Освен това, това е точното количество, което те ще изядат. Да се практикува така, според критериите и спецификациите, изисквани от Божия дом, е напълно правилно — това означава да действаш според принципите. Ако водач или работник, който се страхува от затруднения, им предостави количество яйца за сто дни наведнъж — петстотин яйца — това би ли било уместно? Кажете Ми, петдесет яйца ли са по-лесни за транспортиране и съхранение, или петстотин? (Петдесет.) По-малкото количество е по-лесно за транспортиране и съхранение. Някои хора изпращат количество за сто дни и в резултат на това някои яйца се счупват по пътя, а други биват смачкани, когато ги пренасят до местоназначението им. Едно счупване след друго и част от тях се поврежда. Добавете към това факта, че когато хората видят, че им се предоставят много яйца, те небрежно ще ги прахосват и така остават без яйца за ядене преди деня на следващата доставка. И така, когато тези яйца се счупят и повредят, причината за това не е ли неизпълнението от страна на водачите и работниците? (Да, така е.) Ако поискат още, можете ли да им дадете? Според принципите не можете да им дадете повече преди определената дата, но те се чувстват огорчени, когато нямат яйца, с които да се хранят. Какво трябва да се направи в този случай? (Трябва да им се дават навреме и в точното количество.) Когато ги даваш навреме и в точното количество, това означава, че действаш според принципите — това е разумното разпределяне. Когато разпределят тези неща, водачите и работниците на всяка цена трябва да се придържат към принципа на разумното разпределяне и към критерия, изискван от Божия дом, като ги предоставят навреме и редовно. Освен това те трябва да имат своевременно разбиране за това дали е имало случаи на прахосничество, дали е имало повторни заявки или молби за продукти, които не достигат поради прахосничество, и дали е имало случаи на прахосничество с предоставени продукти, които хората не са харесали. Например месото и зеленчуците се предоставят заедно, но повечето хора предпочитат месото, така че може да го изядат за три или пет дни, а зеленчуците да останат. Зеленчуците не траят много. Някои се развалят и изгниват след известно време и така свършват, преди да бъде предоставена следващата партида. Тогава някой може да подаде повторна заявка и да поиска още. Трябва ли да се дава повече в такъв случай? Разумно ли е да му се дава повече? (Не.) Други хора тайно ще изядат месото и яйцата и всички зеленчуци, които харесват, като същевременно ще изтъкнат всевъзможни причини и извинения да не ядат тези, които не харесват. Когато зеленчуците пожълтеят и се развалят, те казват, че са негодни за ядене, и накрая ги дават на прасетата и кокошките или просто ги изхвърлят, след което искат още. Когато водачите и работниците се сблъскат с такъв случай, как трябва да се справят? Ако кажат: „Ще ви дам повече следващия път, защото виждам, че не ви е достатъчно — ще ви осигуря повече, тъй като вие ядете много“, това ли е подходящият начин да се справят? Не са ли слепи? (Да.) Защо са слепи? (Те не разбират какво се случва в действителност: основната причина храната, която са предоставили, да не е достатъчна, е, че е била прахосана.) Те правят прибързани заключения, без да разберат какво наистина се случва. На повечето места има достатъчно храна за ядене, която се предоставя според спецификациите на Божия дом. Защо само на това едно-единствено място никога не е достатъчна? Този въпрос не се ли нуждае от конкретно разследване? Те трябва да отидат на място и да попитат внимателно и подробно за ситуацията, за да разберат какво се случва. В крайна сметка чрез своето разследване и разбиране те откриват, че готвачът на това място е лош и неморален човек, който е хранил кокошките с храна, предназначена за хората, и умишлено е разхищавал храната на Божия дом. Той е доста придирчив към това, с което се храни, и обича да яде само вкусна храна. Не яде зеленчуци, когато няма месо, а когато има месо, няма да яде дори тофу. Когато получи яйца, той ги яде на всяко хранене. Избира единствено вкусна храна и не яде обикновени зеленчуци, нито го е грижа дали ще се развалят. Разбирането е показало, че готвачът е лош човек — трябва ли тогава да му се дава увеличена дажба следващия път, когато се предоставят неща? (Не.) Само с това ли се приключва — да не му се дава повече? Как трябва да се разреши този проблем, след като бъде установен? Сменете готвача незабавно, заменете го с някого с малко човешка природа, който да поеме дълга. Открийте и разрешете проблема своевременно и отстранете тези зли хора, тези гнили ябълки. Някои може да попитат: „След като вече не готви, добре ли е да го караме да храни кокошките?“. (Не.) Ако той храни кокошките, те няма да снасят яйца. Ако той храни прасетата, те ще отслабнат. Няма да е добре да го карате да храни каквото и да било. Такива хора трябва да бъдат отпратени — те не са годни да изпълняват дълг в Божия дом. Ако бъдат установени други проблеми при разпределянето на материалните вещи на Божия дом, те също трябва да бъдат разрешавани своевременно. Каква е целта на разрешаването на тези проблеми? Да се намали прахосничеството и развалянето на материалните вещи на Божия дом. Някои може да попитат: „За да се разрешат тези проблеми, трябва да се отиде и да се разследва в кухнята. Нима Ти не си казвал, че на водачите и работниците не им е позволено да влизат в кухнята? Защо сега им е позволено?“. Това са два отделни въпроса. Аз не съм казвал, че не им е позволено да влизат там — това беше свързано с анализа на въпроса, че водачите и работниците не знаят как да работят, че се мотаят и се разхождат без работа, като се наслаждават на ползите на статуса си, и винаги ходят в кухнята да си намират хубави неща за ядене. В настоящия случай те трябва да отидат в кухнята, за да разрешават проблеми, а не за да си намират хубави неща за ядене. Ходете, когато трябва, и не ходете, когато не трябва. Водачите и работниците имат много работа и това е една от задачите им, чиито конкретни проблеми може да бъдат разбрани само като се навлезе в дълбините на кухнята и се добие разбиране за детайлите. Ако се установи, че готвачът е неподходящ, той трябва да бъде отстранен незабавно и да бъде заменен с подходящ човек. Така се гарантира, че предоставените от Божия дом продукти няма да бъдат прахосвани и няма да се развалят. Както и да го кажа, изискването към водачите и работниците е те да изпълняват своите отговорности — ако е твое задължение да се тревожиш и да направиш нещо, тогава ти категорично трябва да се тревожиш за него и да го направиш. Трябва да наблюдаваш с очите си и да използваш ушите си, за да слушаш внимателно какво казва всеки тип човек — и, разбира се, трябва също така да се научиш дълбоко в себе си да имаш мнения, мисли и проницателност за всякакви неща. Друг важен аспект е да приемаш присърце принципите, за които Божият дом изисква да бъдат следвани, и никога да не се отклоняваш от тях. Каквато и работа да вършиш, първо трябва да разбереш кои са принципите и правилата, изисквани от Божия дом. Преди да започнеш работа, трябва да си зададеш още няколко пъти въпроси като: ясни ли са ми принципите, изисквани от Божия дом? Как трябва да се направи това, ако трябва да се свърши според принципите на Божия дом? Как трябва да се направи според принципите при специални обстоятелства? Как трябва да се постъпи при обикновени обстоятелства? На всяка цена трябва да си зададеш повече от тези и други подобни въпроси, преди да започнеш работа, и да се молиш повече пред Бог. Част от този процес включва самоизследване. Друга част е приемане на Божията внимателна проверка. Това помага на водачите и работниците да допускат по-малко грешки и да се отклоняват по-малко в работата си, а същевременно спомага и за намаляване на прахосването на материалните притежания на Божия дом и на загубите, причинени на Божия дом. По-важното е, че по този начин се поддържат отговорностите на водачите и работниците и се изпълняват тези отговорности. Това е, което водачите и работниците наистина трябва да правят. Това е изискването към водачите и работниците. Опазването и разпределянето на различните материални вещи на Божия дом не е сложна задача. От една страна, става въпрос за това самите водачи и работници да са запознати с принципите. От друга страна, водачите и работниците трябва да разговарят повече за тези принципи с хората, които отговарят за управлението на различните материални вещи, да проследяват нещата повече, да се опитват повече да разбират нещата и да разследват повече състоянието на управлението, като същевременно разговарят повече с надзорниците, отговорни за разпределянето на различните материални вещи на Божия дом, за да им дадат по-задълбочено разбиране на тези принципи. Разбира се, водачите и работниците също трябва постоянно да питат и да се интересуват как тези хора разпределят и предоставят продуктите и дали има някакви специални обстоятелства — например дали надзорниците разпределят продуктите според принципите, изисквани от Божия дом, през различните сезони, по различно време и в случаите, когато различни типове хора имат различни изисквания. Целта на това е да се даде възможност различните вещи на Божия дом да изпълняват функциите си ефективно, да бъдат използвани разумно в максималната възможна степен и да бъдат съхранявани при възможно най-добрата грижа и поддръжка. Това е отговорността на водачите и работниците.