Критерият за изпитване дали водачите и работниците отговарят на изискванията

Чрез днешното общение разбирате ли вече по-ясно отговорностите, които водачите, работниците и надзорниците трябва да изпълняват? Имате ли по-добра представа в съзнанието си? По-точно ли е разбирането ви за ролята на водачите и работниците? (Да.) От една страна, водачите и работниците са придобили известно разбиране за това кои задачи трябва да изпълняват. От друга страна, всички останали вече имат някои пътища за това как да разпознаят дали даден водач или работник отговаря на критериите. Според изискванията на деветата отговорност на водачите и работниците отговарят ли на критериите повечето водачи и работници? (Не.) И така, кои водачи и работници могат да започнат да отговарят на критериите и кои не могат? Тези със заложби, които отговарят на критериите, с известен практически опит, с известни принципи в справянето с нещата и с чувство за бреме за църковното дело, могат да започнат да отговарят на критериите като водачи и работници след известен период на обучение. Хората със слаби заложби и без способност за възприемане обаче, които не могат да схванат принципите, независимо колко много истина им се разяснява в общение, не могат да започнат да отговарят на критериите като водачи и работници и могат само да бъдат отстранени. Следователно, ако искаш да станеш водач или работник, който отговаря на критериите, и искаш да бъдеш избран от другите за водач или работник, първо трябва да прецениш дали заложбите ти са достатъчни. Как можеш да оцениш това? Като видиш дали можеш да прилагаш работни подредби. Вземи една скорошна работна подредба, прочети я и се изпитай, за да видиш дали имаш стъпките и плановете за нейното прилагане. Ако имаш идеи и планове и знаеш как да я приложиш, тогава трябва да поемеш работата като свой неотменен дълг, когато братята и сестрите те изберат. Ако след като прочетеш работната подредба обаче умът ти е празен, изобщо не можеш да прозреш кой е най-подходящ да му бъде възложено да отговаря за работата, а още по-малко можеш да прозреш как конкретно да приложиш различните точки от църковно дело, нито знаеш как да разговаряш, да надзираваш, да проверяваш и да проследяваш, и нямаш наум стъпки или планове за прилагане, но някои братя и сестри погрешно смятат, че си много талантлив и подходящ да бъдеш водач или работник, какво трябва да бъде твоето отношение? Трябва да кажеш: „Благодаря ти за похвалата, но всъщност нямам много талант. Нямам необходимото — преценил си ме погрешно. Ако ме изберете за водач, това ще забави църковното дело. Знам собствения си духовен ръст. Дори не знам как да приложа проста работна подредба — нямам представа откъде да започна и нямам никакви насоки. Без разбиране на истината църковното дело не може да бъде изпълнено добре. Дори Горното да ме назначи, няма да мога да я свърша. Наистина не съм подходящ за тази роля“. Какво мислиш за такова признание? Този подход показва разум. Хората, които казват това, имат много повече разум от лъжеводачите. Лъжеводачите никога не биха могли да кажат нещо с толкова много разум. Лъжеводачите си мислят: „Мен ме избраха, значи трябва да съм водач. Защо да не съм? Талантлив съм, значи го заслужавам. Проблем ли е да не можеш да прилагаш работни подредби? Кой се ражда научен как да го прави? Не е ли нещо, което мога да науча? Стига да мога да проповядвам, това е достатъчно. Имам духовно разбиране, познавам и разбирам Божиите слова, мога да разговарям и мога да намеря пътя на практикуване в Божиите слова. Умел съм в изкореняването на покварения нрав на хората и на различните им състояния. Прилагането на работните подредби на Божия дом не е голяма работа. Не е ли това просто административна управленска работа? Преди съм учил административно управление, така че тази част от работата на Божия дом не е проблем за мен!“. Такъв човек не е ли в опасност? (Да.) Къде се крие опасността? Можете ли да прозрете този въпрос? (Той не може да върши работата и ще прекъсва и смущава делото на Божия дом, като не само вреди на себе си и на братята и сестрите, но и забавя делото на Божия дом.) Само вреда ли е това? До това ли води то в крайна сметка? Ако беше само това, все пак можеше да се поправи. Ключовият въпрос е, че ако един лъжеводач продължи да изпълнява ролята си дълго време, той ще тръгне по пътя на антихристите и в крайна сметка ще стане антихрист. Мислиш ли, че да бъдеш водач или работник е толкова просто? Със статуса идва изкушението, а с изкушението идва опасност. Каква е тази опасност? Това е вероятността да се тръгне по пътя на антихристите. Най-лошото последствие от следването на пътя на антихристите е да станеш антихрист.

Някои хора казват: „Някои лъжеводачи просто имат по-слаби заложби, но човешката им природа не е лоша. Могат ли те да следват пътя на антихристите?“. Кой е казал, че ако човешката природа не е лоша, това означава, че няма да следват пътя на антихристите? Колко лоши трябва да бъдат, за да се считат за антихристи? Можеш ли да прозреш това? Ако един лъжеводач продължи да изпълнява ролята си дълго време, той вече е поел по пътя на антихристите. Има ли разлика между това да следваш пътя на антихристите и да станеш антихрист? (Не.) Спомни си: какъв път следват тези лъжеводачи? Лъжеводачите не вършат конкретна работа, нито са способни да вършат конкретна работа, но въпреки това искат да стоят на високи позиции, за да поучават другите и да карат хората да ги слушат и да им се подчиняват. Това следване на пътя на антихристите ли е? Какво е последствието от следването на пътя на антихристите? (Те естествено стават антихристи.) Въпреки че лъжеводачите не са вродено антихристи или зли хора, ако следват пътя на антихристите дълго време без надзор или без някой да ги докладва и освободи от длъжност, могат ли те да заграбят властта и да установят независими царства? (Да.) В този момент не са ли станали те антихристи? И така, виждате ли — не е ли опасна ролята на лъжеводача? (Да.) Да бъдеш лъжеводач вече е много опасно. Въпреки че в момента разнищваме лъжеводачите и не засягаме антихристите, има връзка между същността на тези две неща. Всъщност лъжеводачите следват пътя на антихристите. Следването на този път естествено ще ги доведе до това да станат антихристи, което се определя от тяхната природа същност. В този момент няма нужда да се гледа тяхната човешка природа същност. Само пътят им определя дали са антихристи. Помислете за онези лъжеводачи, които са били освободени от длъжност. Ако не са били освободени от длъжност навреме, тогава, съдейки за тяхната същност по това как са се държали и какво са разкрили по време на мандата си, щели ли са те в крайна сметка да тръгнат по пътя на антихристите? Щели ли са да станат антихристи? Всъщност някои хора вече са показали признаци на това и Божият дом своевременно ги е освободил от длъжност. Ако не са били освободени от длъжност, са щели да започнат да живеят на гърба на църквата и да подвеждат хората. Щели са да започнат да се държат като чиновници или господари на високи позиции, да командват хората, да издават заповеди и да карат другите да им се подчиняват, сякаш са Бог. Дори са щели да твърдят, че са доведени до съвършенство от Бог и че са хора, използвани от Бог. Това не е ли притеснително? И така, как трябва да гледаме на състоянията и проявленията на такива лъжеводачи и как да ги окачествяваме? Те могат предварително да бъдат окачествени като лицемери, като хора, които живеят на гърба на църквата, като фарисеи. А какво се случва, ако това продължи да се развива? Въпреки че лъжеводачите може да не са толкова порочни или нечестиви като антихристите и въпреки че на повърхността може да изглеждат способни да понасят несгоди и да вършат тежка работа, да помагат на другите на всяка крачка и да са способни да бъдат търпеливи и толерантни към хората, точно както фарисеите, които са пътували по суша и море, за да проповядват и да работят, какво значение има това в крайна сметка? Ако не могат да изпълнят нито една задача, с какво техните действия и поведение се различават от тези на фарисеите? Техните дела в сътрудничество ли са с Божието дело, или се противопоставят на Божието дело и го смущават? Ясно е, че те се съпротивляват на Божието дело и възпрепятстват нормалния напредък на различните точки от църковното дело. Това не е ли същото като поведението на фарисеите и на онези пастори и старейшини в религиозния свят? Лъжеводачите са точно като тях. И така, как трябва да ги окачествим? Какво ще се случи, ако лъжеводачите продължат да действат? Те не само няма да успеят да приложат работните подредби на Божия дом, но и ще започнат да ги осъждат, критикуват, съдят, заклеймяват и да вършат други подобни неща — ще се появи цяла поредица от антихристки поведения. Те не само не прилагат работните подредби, но и намират различни извинения, за да се съпротивляват и да възпрепятстват тяхното прилагане. Това не е сътрудничество с Божието дело, а възпрепятстване и смущаване на работата на Божия дом. Това е използване на собствените им представи и фантазии, както и на властта и статуса, дадени им от Божия дом, за да възпрепятстват прилагането на работните подредби на Божия дом. Не е ли това същността на проблема? (Да.) Лъжеводачите не вършат реална работа и не могат да изпълняват различните задачи, подредени от Горното, но въпреки това отстояват статуса си, за да проповядват на хората, като смятат, че са „главите“, предводителите на Божиите избраници. Това вече ги прави антихристи — истински антихристи. Това окачествяване на такива хора точно ли е? Изключително точно е, без никаква грешка! Това не е логическо разсъждение, а окачествяване, основано на тяхната същност. Хората, които не могат да прилагат работните подредби на Божия дом, са лъжеводачи, и хората, които не прилагат работните подредби на Божия дом, също са лъжеводачи. Преди да бъдат разкрити като фарисеи, те могат да бъдат окачествени като лъжеводачи. Обаче от момента, в който станат фарисеи и заживеят на гърба на църквата, разчитат на „миналите си постижения“ и заемат позиции, без да прилагат работни подредби или да вършат конкретни задачи, като се превръщат в препъникамъни за работата на Божия дом, такива хора трябва да бъдат окачествени като антихристи. Как да окачествите дали някой е лъжеводач или антихрист? Лъжеводачът се окачествява въз основа на това дали може да прилага работни подредби и да върши реална работа. Хората, които не прилагат работни подредби и не вършат реална работа, са лъжеводачи. Обаче ако знаят, че не могат да вършат истинска работа и не могат да прилагат работните подредби от Горното, но въпреки това искат да отстояват статуса си, за да проповядват и да скандират лозунги, за да спечелят сърцата на хората, и пренебрегват работните подредби на Божия дом, и очакват Божият дом — предвид факта, че са вярвали в Бог много години и са страдали за църковното дело много години — да ги задържи, за да могат да живеят на гърба на църквата и да използват Божия дом като старчески дом, като продължават да подвеждат братята и сестрите, като дори искат властта да оформят дискурса и правомощия за вземане на решения, тогава такива хора са антихристи. Ето как определяте дали някой е лъжеводач или антихрист. Ясен ли е този принцип и критерий за окачествяване? (Да.)

Деветата отговорност на водачите и работниците е свързана предимно с работните подредби. Дали даден водач или работник прилага работните подредби, е критерият за изпитване дали отговаря на изискванията. Оценяването дали водачите и работниците са истински или лъжливи въз основа на това дали вършат църковното дело според работните подредби, е най-точният метод. Използването на тяхното отношение към работните подредби за разпознаване и разнищване на лъжеводачите и за определяне дали са лъжеводачи или антихристи е напълно справедливо. Оценяването на водачите и работниците въз основа на това как прилагат работните подредби, дали могат да прилагат работните подредби и ефективността и задълбочеността на тяхното прилагане е справедливо и разумно за всеки водач или работник. Целта не е някой да бъде умишлено затрудняван. Можете ли да разпознаете, че някои лъжеводачи не прилагат работните подредби и в крайна сметка стават антихристи? Това твърдение основателно ли е? (Да.) Защо е основателно? (Защото лъжеводачите не прилагат работните подредби и заемат позициите си, за да установят свои собствени независими царства. Това означава, че вече са поели по пътя на антихристите.) Това е явлението — каква е същността на проблема? Неприлагането на работните подредби е съпротива срещу Бог и противопоставяне на Бог. Какво означава да се противопоставяш на Бог? Тези, които следват пътя на антихристите, се противопоставят на Бог, застават в пряка опозиция на Него. Ако някой е просто лъжеводач, той не знае как да върши работата или да прилага работните подредби. Той не се съпротивлява умишлено на Бог. Качествата на антихристите обаче са много по-сериозни по своето естество от тези на лъжеводачите. Някои лъжеводачи отдавна следват пътя на антихристите. Тези хора започват с това, че не вършат реална работа и не прилагат работни подредби. След като са били водачи дълго време и са способни да проповядват някои думи и доктрини, те чувстват, че позицията им е сигурна, че имат капитал и че са придобили престиж сред хората. Тогава се осмеляват да започнат да правят каквото си искат и да се противопоставят на Бог. Винаги се надценяват, като смятат, че са придобили престиж сред братята и сестрите, че думите им имат тежест и следователно трябва да имат абсолютно право на изказване и правомощия за вземане на решения във всичко, което правят. Мислят, че хората трябва да ги слушат, че хората трябва да им пазят репутацията, ако се изложат, докато правят нещо, или ако сбъркат думите си — както и Божият дом. Божият дом трябва да се консултира с тях по всички възникнали въпроси и да им дава дял от добрите неща, а те трябва да получават по-добри предимства и по-висока похвала от другите. Мислят, че Бог също трябва да ги гледа по различен начин. Предвид възприеманите от тях предимства и превъзходство, те смятат, че Божият дом не бива лесно да ги кастри или да разобличава покварения им нрав пред другите, а още по-малко да ги освобождава от длъжност, без да се съобразява с чувствата им. Такива хора са в опасност. Те разчитат на „миналите си постижения“. Те са фарисеи и вече са станали антихристи. Това не се ли определя от тяхната природа същност? Ако някой се стреми към истината и притежава истината реалност, би ли предявил тези неразумни изисквания към Божия дом и към Бог? (Не.) Има един тип хора, които, след като са работили дълго време, смятат, че са придобили статус и имат капитал, и така развиват такива мисли и такова чувство за превъзходство. Що за хора са това? Това са хора със същността на антихрист. Тъй като не се стремят към истината и следват пътя на антихристите, те са надменни и самоправедни, и предявяват всякакви неразумни изисквания към Бог и към Божия дом. Разчитат на „миналите си постижения“, живеят на гърба на църквата, вкопчват се в статуса си и в крайна сметка стават антихристи. Това е типичен антихрист. Има ли такива хора в църквата? Всеки, който се гордее, че е духовен човек, е от този тип. Те очевидно са безполезни и не могат да вършат никаква конкретна работа, но въпреки това се смятат за духовни, смятат се за хора, на които Бог гледа благосклонно и които са обект на Неговото усъвършенстване. Смятат, че са възлюбени Божии синове, че са победители. Какъв път следват такива хора? Хора, които се стремят към истината ли са? Хора, които се покоряват на истината ли са? Хора, които се покоряват на устроеното и подреденото от Бог ли са? Категорично не, сто процента не. Те са хора, които се стремят към статус, репутация и благословии и вървят по пътя на антихристите. Когато такива хора заемат позиция дълго време, като служат като лъжеводачи дълго време, те неизбежно стават антихристи. Антихристите са пречки за делото на Божия дом. Те не могат да вършат работа според работните подредби и не могат да следват Божията воля или да правят неща според Божиите изисквания. Още по-малко могат да се откажат от своя статус, репутация и интереси, за да вършат работата на църквата, защото са антихристи.

Общението по деветата отговорност на водачите и работниците е предимно за прилагането на работните подредби. Дали даден водач или работник отговаря на критериите и изпълнява отговорностите си, се определя предимно от това как прилага работните подредби и от резултатите от това прилагане. Разбира се, този критерий се използва и за разобличаване на лъжеводачите и пътищата, които следват, както и за последствията, които те носят за църковното дело и за навлизането в живота на Божиите избраници. Всички тези определяния, преценки и окончателни окачествявания се основават на прилагането на работните подредби от страна на лъжеводачите. Прилагането на работните подредби е основна задача, така че определянето дали даден водач или работник отговаря на критериите въз основа на това дали прилага работните подредби е много реалистично и изключително основополагащо. Освен това придържането на всеки водач и работник към този критерий е напълно разумно и справедливо, без никаква нечистота.

24 април 2021 г.