Общение с пример за това как да се прилагат работните подредби

Относно това как да се прилагат работните подредби от Горното, нека дадем конкретен пример. Да кажем например, че работната подредба изисква хората да пишат статии със свидетелства за преживяване. Това е конкретна задача, която обхваща широк кръг от аспекти и е дългосрочна, продължителна задача, а не е временна работна подредба. И така, след като тази работна подредба бъде издадена, какво трябва да направят първо водачите и работниците? Според деветата отговорност на водачите и работниците, която изисква от тях да осигуряват напътствия, надзор и подтик, и да проверяват и проследяват статуса на прилагането на работните подредби, първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да разговарят с ръководителите на екипи и с надзорниците за това как конкретно да се изпълни тази задача по подходящ начин и така, че да даде резултати, като се гарантира, че всеки има път и принципи, които да следва за тази работа. Само чрез общение до такава степен работата може да бъде свършена добре. Първо, трябва да се уверят, че всички разбират изискваните от Горното критерии за писане на статии със свидетелства и какъв вид статии със свидетелства се изискват. Първо, трябва да се установят конкретното съдържание, принципите и обхватът на тези статии и да се гарантира, че всички водачи и работници са наясно с това. Освен това да се предоставят конкретно общение и напътствия относно дължината, формата, темата и езиковия стил на статиите — например да бъдат уведомени, че статиите могат да бъдат написани под формата на разказ, дневник, личен разказ, поема в проза и т.н. Това не е ли осигуряване на напътствия? (Да.) След осигуряването на напътствия всеки ще знае конкретното понятие и определение за статиите със свидетелства, които трябва да напише. След това се определя кой има заложбите и опита да пише статии със свидетелства за преживяване и кой няма дълбоки преживявания и може само да се упражнява в писането на обикновени статии със свидетелства. Църковните водачи трябва да са напълно наясно с тези ситуации. След като статиите бъдат написани, те се преглеждат, за да се провери дали са истински и поучителни. Ако отговарят на критериите, те могат да се използват като примерни статии, които братята и сестрите, които все още не са писали статии или не знаят как да ги пишат, да четат и да използват за справка. Ако някой има преживявания и желае да пише статии със свидетелства, той трябва да следва принципите и изискванията, да споделя съдържанието на сърцето си и да говори практически думи, така че те да бъдат поучителни за читателите. Ако някои хора не са добри в писането на статии и могат да напишат само обикновен разказ за събития, какво трябва да се направи с тях? Дори статиите им да не отговарят на критериите, те все пак трябва да се упражняват. Те трябва да пишат статии за своето истинско разбиране и вникване, придобити от преживяването на Божиите слова. След редактиране и преглед на тези статии, ако съдържанието отговаря на критериите за статии със свидетелства, тогава такива статии са валидни. Независимо от стила на писане на статията и независимо от нейната форма — дали е написана като разказ или дневник — стига да е полезна и поучителна за читателите, тя може да бъде написана. Има и някои хора с ниско образователно ниво, които имат някои свидетелства за преживяване, но не знаят как да пишат статии със свидетелства. Какво трябва да се направи в такива случаи? Те могат да разкажат устно своите преживявания, а някой с по-високо образование може да им помогне да ги запишат и след това да ги изразят точно според истинския смисъл на този човек, като ги редактират в статия със свидетелство, която отговаря на критериите. Такива статии също са валидни. За да започнете тази работа, първо разговаряйте за това какво е статия със свидетелство и какъв е нейният формат. След това поставете конкретни изисквания и създайте подредби за хора с различно образователно ниво, различни възрастови групи и такива с различни преживявания и духовен ръст. Накарайте първо тези с преживявания да напишат няколко статии. Междувременно определете хора в църквата, които са подходящи да насочват братята и сестрите в писането на статии и които са подходящи за редактиране и коригиране на статии, за да изпълнят тези конкретни задачи. Това осигурява първоначална подредба на тази работа. Дали подреждането по този начин означава, че работата е изпълнена изцяло и можете да я оставите настрана? Не, това е просто осигуряване на конкретно ръководство, помощ и планове за прилагане въз основа на изискванията на работната подредба. Какво трябва да направят водачите и работниците след това? Трябва да надзиравате работата. Трябва ли този надзор да има цел? Надзорът не е случайна проверка на място. Той трябва да има основна цел. Трябва да имате ясна представа кой трябва да бъде надзираван и кои етапи на работата изискват надзор. Например, ако дадена сестра е църковен водач, която обикновено не е усърдна в работата си, обича да се хвали, цели се високо, но е некомпетентна, склонна е да мами началниците си и да крие неща от тези под нея, говори по особено приятен начин и е склонна да бъде нехайна в работата си, наложително е тя да бъде надзиравана в работата си. Не можете да ѝ се доверите напълно. Първата стъпка тогава е да проверите работата ѝ и да видите как върви изпълнението на работните подредби от нейна страна. Това просто произволно надзираване на хора ли е? (Не.) Това е необходимо за работата, защото тази работа е твърде важна и хората, които извършват този вид работа, трябва да бъдат надеждни. Ако те не изпълняват конкретни задачи и не са надеждни, ако сляпо им се довериш, това ще забави църковното дело, а освен това ти също ще занемариш отговорността си. По отношение на такива хора не можеш да се влияеш от това колко хубаво звучат думите им или колко силно заявяват решимостта си. Всъщност те просто говорят добре, но не вършат нищо съществено зад кулисите. Именно такива хора са обектите на надзора. Чрез надзор наблюдавай дали са се покаяли. Ако не са, незабавно ги освободи от длъжност и спри да хабиш усилия за тях. Всъщност трябва да практикуваш проследяване, надзор и осигуряване на напътствия на повечето водачи и работници. За тези, които могат да вършат реална работа и имат чувство за отговорност, ако това е работа, която знаят как да вършат, няма нужда от надзор. Въпреки това при нова или важна работа проследяването, надзорът и предоставянето на ръководство все още са необходими. Може да се каже, че задачата на водачите и работниците е да надзирават и проследяват работата по този начин. Проследяването, надзорът и предоставянето на ръководство не са свързани с недоверие, а с осигуряване на гладкото протичане на работата. Тъй като хората имат различни недостатъци и освен това различни видове покварен нрав, без да се практикува по този начин, е невъзможно да се гарантира, че работата е свършена добре. Тези, които току-що са били повишени на работа, изискват още повече проследяване, надзор и ръководство. Това е конкретна задача, която водачите и работниците трябва да изпълнят. Ако не практикуваш проследяване, надзор и предоставяне на ръководство, много задачи не могат да бъдат свършени добре, а някои работи може дори да бъдат провалени или доведени до застой. Това е твърде често срещано явление. По-специално водачите и работниците, които не се стремят към истината, изискват още повече надзор. При други работата може да бъде изпълнена доста добре, но при такива хора не е сигурно дали работата може да бъде изпълнена или колко добре ще бъде изпълнена, а дали ще бъде изпълнена според работната подредба е още по-трудно да се каже. Такива хора не са много надеждни в работата си. Ако им се довериш, без да надзираваш работата им, това по същество е нехайство и безотговорност към работата. При такива хора трябва да проследяваш, да надзираваш и да участваш в работата на тяхната църква. Ако те не желаят да те допуснат или не те приветстват, какво трябва да направиш? Може да кажеш: „Просто ще преглътна гордостта си и ще отида въпреки всичко“. Правилни ли са тези думи? (Не.) Това не е тяхна лична територия. Това е църква и попада в обхвата на твоята отговорност. Ти не се мотаеш в дома им, за да паразитираш. Отиваш в църквата, за да вършиш работа. Тук не става въпрос за преглъщане на гордостта. Макар че те са водачи, Божиите избраници не са техни. Именно защото са безотговорни и не са предани към работата си, ти трябва да проследяваш и надзираваш тяхната работа. И така, какво трябва да направиш, когато отидеш там? Първо, попитай ги кой в църквата има житейски преживявания и може да пише статии със свидетелства за преживяване, кой отделя относително по-голямо внимание на стремежа към истината, кой отделя относително по-голямо внимание на писането на дневници и бележки за духовна всеотдайност, кой се съсредоточава върху споделянето на своите преживявания на събирания и кой има най-много свидетелства за преживяване. Нека посочат първо тези хора. Ако те посочат няколко братя и сестри, като кажат, че това са тези, които отделят относително по-голямо внимание на четенето на Божиите слова, имат просветлението и озарението на Светия Дух, често пишат бележки за духовна всеотдайност, съсредоточават се върху практикуването на истината, когато се сблъскват със ситуации, и често споделят свидетелства за преживяване, които другите желаят да слушат, тогава трябва да се срещнеш с тези братя и сестри и да разговаряш с тях. Освен това в църквата определено има някои хора, които имат ниско образователно ниво и не могат да пишат статии, но имат практически преживявания. Тези хора се нуждаят от напътствия и обучение и можеш да накараш онези, които знаят как да пишат статии, да им помагат за известно време. В същото време избери човек, който да отговаря за изпълнението на конкретната работа на Божиите избраници по писане на статии със свидетелства за преживяване. Този човек ще отговаря за събирането, редактирането, преглеждането и след това подаването на готовите статии. А какво трябва да прави църковният водач? Накарай го да надзирава и проследява тези задачи. Някои хора може да кажат: „След като има църковен водач, защо трябва да избираме някой, който да отговаря за това? Не е ли излишно?“. Излишно ли е? (Не.) Защо не? Защото този църковен водач не върши реална работа и е твърде ненадежден, затова трябва да избереш друг човек, който да отговаря конкретно за тази работа. Ако църковният водач беше надежден, той щеше да може стабилно да извършва работата, след като получи работната подредба, и нямаше да е необходимо да го надзираваш по този начин. Избирането на отговорник не е с цел да се заобиколи църковният водач, а за да се постигнат по-добри резултати в работата. Ако не избереш този човек, работата може да пропадне и няма да е сигурно кога ще бъде завършена или ще даде резултати.

Целта на участието на водачите и работниците в църковното дело е да водят Божиите избраници да преживеят практически Божието дело. Те не само трябва да изпълняват добре собствения си дълг, но също така трябва да помагат и да водят Божиите избраници да извършват цялото църковно дело според критериите, изисквани от работните подредби. Само водачи и работници, които правят това, са съобразени с Божиите намерения. Но ако не участваш конкретно в работата и не практикуваш надзираване на водачите и работниците, които не вършат реална работа, тогава резултатите от тези църковни задачи може да пропаднат, провалени от лъжеводачи. Ако ясно разбираш положението на дадена църква и в сърцето си знаеш, че водачите на тази църква са безотговорни, но не проследяваш и не осигуряваш ръководство своевременно, не е ли това занемаряване на отговорността? При този вид работа, ако си я проследил конкретно и си участвал в нея, и ако си организирал както надзорника, така и хората да вършат работата, можеш ли тогава веднага да си тръгнеш? (Не.) Най-добре е да проследяваш за известен период. По време на проследяването, от една страна, можеш да подтикваш и да насочваш църковните водачи да работят активно по тази задача. Освен това можеш да имаш точно разбиране на работната ситуация на хората, които си организирал, и в същото време можеш да предоставяш навременни корекции и помощ за всички проблеми, с които те се сблъскват по всяко време. Ако си тръгнеш твърде рано и след това се върнеш, за да се справиш с проблемите и да ги разрешиш, когато възникнат, това ще забави работата. В обобщение, за тази конкретна работа, освен да участваш в организирането на персонала и надзорника, е най-добре също така да проследяваш за известен период, за да видиш какви проблеми възникват по време на тяхната работа. От една страна, като надзираваш дали църковните водачи изпълняват отговорността си, от друга, като виждаш как персоналът изпълнява работата. Тъй като повечето хора не са вършили тази работа преди и проблемите, които може да възникнат, са неизвестни, ти непрекъснато ще откриваш някои неизвестни проблеми, докато участваш в тази работа. Разбира се, най-добре е също така да предоставяш навременни решения. Да останеш на място, да надзираваш и да проследяваш са най-добрите практики. Недей просто небрежно да отбиваш номера и да приключваш. Това е работа, извършвана за специална ситуация, в която се предоставят известна помощ и напътствия. След разрешаването на проблемите проследи работата им за известен период. Виждаш, че вече са написани някои статии и има много видове статии, в които се разглеждат различни въпроси и се обхващат различни теми — някои са за преживявания на преследване от ККП, други са за преживявания на семейно преследване, трети са за това как хората стигат до разбиране на покварения нрав, който разкриват, или как се изкореняват различните покварени състояния, които хората проявяват, докато изпълняват дълга си, и така нататък. Всички тези статии със свидетелства трябва да бъдат прегледани, за да се гарантира, че отговарят напълно на фактите и че наистина поучават хората, преди да могат да бъдат одобрени и превърнати във видеоклипове. Когато работата достигне това ниво, вече ще си видял резултатите. Това доказва, че в предварителен план, персоналът и надзорникът, които си организирал за тази работа, са относително подходящи. След това, ако те могат сами да завършат тази работа, тогава е подходящо да се оттеглиш. Дали водачите и работниците, работещи по този начин, също получават поучение? Това по-възнаграждаващо ли е, отколкото просто да бръщолевят по цял ден за теории и да си губят времето? (Да.) Този вид работа носи големи награди. От една страна, се научаваш да решаваш действителни проблеми. От друга, изпълняваш отговорностите на водачите и работниците. Освен това разбирането ти за истината не спира на нивото на думи и доктрини, а по-скоро прилагаш истината повече в реалния живот. По този начин хората придобиват практическо преживяване, а разбирането им за истината става по-конкретно и практическо.

След като пилотен работен проект на дадена църква е бил насочван до тази степен и са постигнати първоначални резултати, каква работа трябва да свършат водачите и работниците след това? Свършена ли е работата ти, след като пилотният проект е завършен? Има ли още работа за теб? Все още има толкова много работа! След като работата на тази църква е била напътствана, виж коя друга църковна работа се нуждае от целенасочени напътствия, след което иди във въпросната църква и продължи да осигуряваш напътствия. Тъй като вече имаш известен работен опит и си схванал някои от истините принципи, ще бъде много по-лесно отново да осигуряваш напътствия. Разбира се, според обсъдените по-рано работни стъпки, първо трябва да провериш дали избраният персонал отговаря на критериите, дали е подходящ за тази работа и дали неговите заложби, човешка природа, образователно ниво, степен на стремеж към истината, отношение към дълга и разбиране на истината, наред с други аспекти, е относително идеален и дали е съставен от относително първокласни личности. Чрез период на надзор и проверка на работата ще имаш възможност да откриеш, че някои водачи и работници или надзорници не отговарят на критериите. Например някои хора имат лоши заложби и не могат да вършат работата. Други имат изопачено възприемане, неправилни възгледи, липсва им нормално мислене и нямат духовно разбиране. Те могат само да редактират статии въз основа на академичните си знания, но са невежи, когато става въпрос за уместността на специфични духовни термини и уместността на цитирането на Божиите слова. Те изобщо не са способни да прозрат тези неща, което показва, че е било неподходящо да бъдат избрани и че трябва да бъдат своевременно заменени. Други пък са избрани за надзорници и въпреки че могат да вършат известна работа, по-добри резултати се постигат, когато сами пишат статии. Когато ги помолят да служат като надзорници, те нямат време да пишат, когато се затрупат с работа, и не вършат много добре работата на надзорник. Те не са вещи в осигуряването на напътствия, в проверяването на работата или в коригирането на проблемите, а са по-добри в изпълнението на една-единствена, конкретна задача. Така че избирането на такъв човек за надзорник не е уместно и трябва да бъде избран друг кандидат. Следователно, когато водачите и работниците проверяват и проследяват конкретна задача, не е достатъчно просто да задават въпроси и да се осведомяват, за да разберат дали надзорникът разбира принципите. Трябва също така да наблюдават каква точно е човешката природа на човека и дали неговите заложби, способност за възприемане и духовен ръст са подходящи за изпълнението на този дълг. Ако проверката разкрие персонал, който не отговаря на критериите, трябва своевременно да се направят корекции. Ето какво включва проверката на работата.

За да се изпълни работата по писане на статии със свидетелства, водачите и работниците, освен да проверяват дали надзорникът на тази работа е подходящ, трябва също така да се научат да проверяват статиите и да предоставят известно ръководство и пресяване по отношение на работата по писане на статии. Статии, които са написани конкретно и практически, могат да се използват като примери. Статии, които са написани по кух и непрактически начин, без стойност, които не са поучителни за хората, трябва директно да бъдат отстранени. По този начин братята и сестрите ще знаят кои видове статии са ценни и кои не са, и в бъдеще няма да пишат статии без стойност, като по този начин ще избягват загубата на енергия и време. Така твоята работа ще бъде ценна. Когато отидеш да проверяваш работата, трябва да прегледаш всички видове статии със свидетелства за преживяване, които са написали, за да видиш дали има примесени някакви опорочавания или лъжи и дали статиите са поучителни или не. Трябва първо да пресееш тези неща. Когато пресяваш, не се ли учиш и ти? (Да.) Докато се учиш, ще вършиш тази работа все по-добре. Да предположим, че не проверяваш, не приемаш нещата сериозно и си безотговорен, а просто отбиваш номера, целиш единствено да свършиш работата и след това да докладваш на тези над теб, че е приключена, като си мислиш: „Във всеки случай в нашата църква има много хора, които могат да пишат статии със свидетелства. След като приключат с писането, ще ги предам всичките. Кой го е грижа дали отговарят на критериите или не? Стига по-висшестоящите водачи да знаят, че съм свършил много работа, приложил съм работните подредби и съм бил зает, това е достатъчно!“. Това отговорно отношение ли е? (Не.) Това е безотговорност. Ако поемаш отговорност, първо трябва да пресееш нещата за себе си. Всяка статия, подадена чрез теб, трябва да отговаря на критериите. Всеки, който я прочете, трябва да каже, че е поучителна, и да желае да я прочете. Само това е изпълнение на отговорността на водачите и работниците. Проверката на работата не е свързана с отбиване на номера, скандиране на лозунги, проповядване на доктрини или произволно поучаване на хората. Тя е свързана с проверка на ефективността и резултатите от работата, с проверка дали извършената от теб работа отговаря на критериите, дали постига резултатите от прилагането на работните подредби, дали отговаря на Божиите изисквания, кои области отговарят на критериите и кои не — това са нещата, които трябва да се проверяват. Това включва извършването на конкретна работа и е свързано със заложбите на хората, дали имат духовно разбиране, колко истина разбират, колко истина реалност притежават и способността им да гледат на нещата. Ако знаеш как да проверяваш работата и докато я проверяваш, можеш да откриваш проблеми, да схващаш сърцевината на проблемите, да улавяш същността на проблемите и да ги разрешаваш, и преди да предаваш статии със свидетелства, ги пресяваш според принципите, като гарантираш, че статиите, които предаваш, отговарят на критериите и са поучителни за тези, които ги четат, тогава ти отговаряш на критериите за водач или работник и си свършил работата си, както трябва.

Повечето хора могат да вършат работата по осигуряване на напътствия, надзор и подтик. Когато са необходими проверка и пресяване обаче, това изпитва заложбите на водачите и работниците и дали те притежават истината реалност. Някои хора могат да осигуряват напътствия, да надзирават работата и да кастрят или освобождават от длъжност и да се справят с неподходящ персонал, но не знаят как да оценят ефективността и резултатите от работата, която са възложили, дали тя е съобразена с работните подредби и как да се справят с това, ако не е съобразена. Повечето водачи и работници могат най-много да осигуряват напътствия, надзор и подтик, но когато става въпрос за проверка на работата, те не знаят какво да правят, нямат принципи и са объркани. Те си мислят: „Работните подредби са приложени, така че какво има да се проверява? Всички работят, никой не бездейства, хората, причиняващи прекъсвания и смущения, са отстранени, а тези, които трябваше да бъдат освободени от длъжност или изчистени, бяха третирани по съответния начин. Какво друго има да се проверява?“. Те просто са невежи. Проверката на работата изисква пресяване. Какво означава пресяване? Означава, че трябва да направиш заключение. Например надзорникът на работата по писане на статии със свидетелства за преживяване ти носи статия, като казва, че стилът на писане е доста добър, езикът е изчистен, а езиковият стил и темата на статията също са добри. Той обаче смята, че изглежда липсва практическо съдържание и статията не може да поучи хората, че трябва да бъде допълнена и подобрена, но самият той не може да прозре този въпрос, затова те моли ти да я погледнеш. Какво означава това, че те моли ти да я погледнеш? Означава, че има нужда ти да я пресееш. Как я пресяваш и дали я пресяваш добре, изпитва твоя действителен духовен ръст. Какво означава действителен духовен ръст? Означава дали разбираш истините принципи. Ако надзорникът не разбира принципите на писане на статии със свидетелства, не може да прецени дали една статия е практическа и истинска и не знае как да направи преценка, а ти си същият, неспособен да направиш преценка или да вземеш решение, това доказва едно: твоите заложби са приблизително същите като неговите и ти не си способен да пресяваш статии. Не е ли така? Истината, която разбираш, е приблизително същата като неговата и ти не можеш да прозреш проблемите, които той не може да прозре — това показва проблем. Ако можеш да прозреш проблеми, които той не може, и можеш да откриеш чрез проверка проблеми, които той не може, това доказва, че можеш да пресяваш статии. Например той счита, че повечето статии отговарят на критериите и са без значителни проблеми, но чрез твоята проверка и пресяване ти откриваш малка част, която не е съгласно критериите. Обясняваш проблемите в тези статии чрез разнищване и общение. Всички се съгласяват, че твоите доводи са разумни, съобразени са с принципите и не са издребняване, а наистина са реални проблеми, и че те трябва да бъдат коригирани. Някои статии са кухи и им липсва практическо разбиране за преживяване. Някои статии имат практическо разбиране за преживяване, но не са изразени достатъчно конкретно. Някои статии цитират Божиите слова неподходящо, като не избират по-подходящи пасажи от тях, което води до по-лоши резултати. Някои статии имат неправилни гледни точки, с изопачено възприемане и липса на общение за разбирането на истината, като оставят читателите без поучение и лесно ги карат да развият негативност и погрешни разбирания, и така нататък. Ти можеш да откриеш и прозреш всички тези проблеми. Чрез твоето общение им помагаш да схванат принципите, даваш възможност на тези с преживявания да напишат за истински свидетелства за преживяване. Ти избираш онези статии, които са поучителни и ценни за хората, например свидетелства за преживяване, които са съгласно критериите, така че когато Божиите избраници ги прочетат, да се поучат. Междувременно онези статии, на които им липсва истинско разбиране за преживяване или които съдържат изопачено възприемане, биват отстранени. Ако правиш това, не пресяваш ли? Ако имаш такава способност да възприемаш нещата и да вършиш работа, не са ли достатъчни твоите заложби? Не изпълняваш ли отговорностите на водачите и работниците? (Да, така е.) Ако те смятат, че повечето статии са приемливи, и ти ги донесат за пресяване, а ти също смяташ, че повечето от тях са добри, но всъщност някои от тях имат проблеми и се нуждаят от по-нататъшен подбор, редактиране и коригиране на проблемите, но ти не можеш да ги прозреш — когато ги предадеш на Горното и Горното открие, че някои статии не са съгласно критериите, и ги отстрани — не означава ли това, че не си пресял правилно? От една страна, проверката на работата изпитва заложбите на водачите и работниците, а от друга, изпитва степента на тяхното разбиране на истината. Някои хора не могат да пресяват, защото заложбите им са лоши и следователно им пречат да го правят, те не разбират истината в тази област и не могат да прозрат проблемите. Техните проверки са просто отбиване на номера, без да знаят какво да проверяват. Някои хора имат достатъчно добри заложби, но тъй като разбирането им за истината е повърхностно, те могат да забележат проблемите, но не знаят как да ги разрешат. Тези хора все пак имат възможност за подобрение. Въпреки това, ако хората дори не могат да забележат проблемите, няма начин да напреднат.