Девета точка: предавайте точно, издавайте и прилагайте различните работни подредби на Божия дом в съответствие с изискванията му, като осигурявате напътствия, надзор и подтик, и като проверявате и проследявате статуса на прилагането им (втора част)

Осигуряване на напътствия, надзор и подтик за прилагането на работните подредби, както и проверяване и проследяване на статуса на прилагането им

Днес ще продължим да разговаряме за деветата отговорност на водачите и работниците: „Предавайте точно, издавайте и прилагайте различните работни подредби на Божия дом в съответствие с изискванията му, като осигурявате напътствия, надзор и подтик, и като проверявате и проследявате статуса на прилагането им“. Последния път разговаряхме основно за различните съдържания и конкретни елементи в работните подредби, които хората трябва да разберат, както и за най-основните отговорности на водачите и работниците, а именно да предават, издават и прилагат работните подредби. Днес ще разговаряме конкретно за това как водачите и работниците трябва да осигуряват напътствия, надзор и подтик и как трябва да проверяват и проследяват статуса на прилагането на работните подредби, след като те са били издадени. Как водачите и работниците трябва да се отнасят към работните подредби и как точно да прилагат и изпълняват работните подредби според изискванията на Горното и стъпките, след като разберат значението на работните подредби — това са истините принципи, които водачите и работниците трябва да разберат чрез общение, и те трябва да схванат тези принципи, за да изпълняват добре различните елементи на църковното дело. Водачите и работниците трябва да знаят, че основното изискване на Божия дом към тези, които служат в тази роля, е главно да извършват работата си, съсредоточена около различните работни подредби. Не е редно те да се занимават със свое лично начинание или да правят нещата според собствените си желания, и със сигурност не е редно да се лутат сами в която и да е работа, която вършат. Разбира се, не е редно да измислят или да създават нещо. Вместо това от тях се изисква да работят конкретно и подробно въз основа на работните подредби на Божия дом. Как трябва да се върши работата конкретно? Какви подробности са включени? Отговорът на тези въпроси е в изискванията на деветата отговорност: освен да предават, издават и прилагат различните работни подредби на Божия дом, водачите и работниците трябва също така да осигуряват напътствия, надзор и подтик, и да проверяват и проследяват статуса на прилагането им. Това са конкретните пътища на практикуване за водачите и работниците, за да прилагат работните подредби. Сега ще ги обсъдим един по един.

След като работните подредби бъдат издадени, водачите и работниците трябва първо да разсъждават и да разговарят за различните изисквания и принципи, изложени в тях. След това трябва да намерят пътища и планове за практикуване, за да приложат конкретно работата. Първо, те трябва да знаят какво изискват работните подредби, каква конкретна работа трябва да се свърши и какви са съответните принципи, както и към кои хора и към кой аспект на работата са насочени работните подредби. Това е първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, след като получат работните подредби. Те не бива просто небрежно да прегледат работните подредби и след това да ги прочетат на глас на всички, или да ги предадат надолу и да уведомят всички за работата, и с това да приключат. Това е просто предаване и издаване на работните подредби. Това не е тяхното прилагане. Първата конкретна задача при тяхното прилагане е водачите и работниците да научат за конкретното съдържание на работните подредби, за Божиите изисквания и цели за тези елементи от църковната работа и за значението на извършването на тази работа, и след това да разработят конкретни планове за изпълнение и прилагане. Това е първата стъпка. Лесно ли е да се постигне първата стъпка? (Да.) Стига да можете да разбирате писмени думи и човешки език, първата стъпка би трябвало да е лесна за постигане. Разбира се, постигането на първата стъпка изисква също така водачите и работниците да имат сериозно, усърдно, отговорно и старателно отношение към работата, а не да бъдат объркани, нехайни или да отбиват номера. Независимо дали работната подредба е била споменавана преди или не, дали е лесна или донякъде трудна за постигане от хората, дали хората желаят, или не желаят да я вършат, във всеки случай водачите и работниците не бива да имат повърхностно отношение към църковното дело, просто да изричат някои доктрини, да скандират лозунги или да полагат някакви повърхностни усилия, за да се справят с нея нехайно. Какво е отношението, което хората трябва да имат? Първо, те трябва да имат сериозно, усърдно, отговорно и старателно отношение. Дали наличието на това отношение означава, че човек може добре да приложи конкретните елементи в работните подредби? Не, това е просто отношението, което човек трябва да има, когато върши каквато и да е работа. То не може да замени действителното прилагане на конкретни задачи. След като имат това отношение и също така разбират конкретното съдържание, изисквания и принципи на работните подредби, следващата стъпка за водачите и работниците е как да приложат конкретните задачи в работните подредби. Какво трябва да се направи първо? Те трябва да извършат правилно подготвителната работа. Това е много важно. Първо, те трябва да съберат водачите, работниците и надзорниците, за да разговарят за конкретните принципи на практикуване за тези задачи. След това трябва да разработят конкретни подредби и планове. В същото време те трябва да потърсят предложенията или идеите на Божиите избраници относно тези планове. След това всички трябва да търсят и да разговарят заедно, докато всички изисквания и принципи, изложени в работните подредби, бъдат разбрани и изяснени, и всички знаят как да приложат тези работни подредби и да практикуват — тогава първоначалната стъпка на прилагане на работните подредби се счита за завършена. И така, след като всички знаят как да приложат работните подредби, това означава ли, че задачата по прилагането на работните подредби е завършена? Не, не означава това. Някои подробни въпроси и специални ситуации не са споменати в работните подредби, но те са проблеми, които действително трябва да бъдат разрешени. Докато разговарят за работните подредби, водачите и работниците трябва да разкрият тези специални ситуации, тези въпроси, които трябва да бъдат разрешени, и да потърсят истината, за да ги разрешат из основи, като в същото време трябва да разработят и конкретни планове за тяхното прилагане. По този начин, когато водачите и работниците на всички нива прилагат работните подредби, те ще знаят кои принципи да следват и кои проблеми да разрешават. Това е минималното разбиране и отношение, което водачите и работниците трябва да имат към работните подредби. Тази задача може да се счита за отправна точка за водачите и работниците да се научат как да вършат църковна работа. Чрез търсене, общение, осигуряване на напътствия и изготвяне на подредби те се научават да се отнасят към някои действителни трудности и специални ситуации и да се справят с тях според истините принципи. Едва тогава те могат наистина да приложат работните подредби.

I. Осигуряване на напътствия

Когато се осигуряват първоначални напътствия за дадена задача, освен че се предлагат конкретни планове за прилагане при специални ситуации, на водачите и работниците със средни заложби и относително слаба работоспособност трябва да се дадат по-конкретни и подробни напътствия. Въпреки че тези хора може да разбират принципите и конкретните планове за прилагане за дадена задача като доктрини, те все пак не знаят как да ги изпълнят на практика при действителното прилагане. Как трябва да се отнасяте към малкото водачи и работници, които имат слаби заложби и им липсва работоспособност? Някои хора казват: „Ако човек със слаби заложби не може да свърши работата, защо просто не намерим някой с по-добри заложби, който да го замести?“. Трудността се крие тук: някои църкви не могат да намерят някой по-добър. В тези църкви всички вярват в Бог от приблизително еднакъв брой години и са горе-долу на едно и също ниво по отношение на своя духовен ръст. По-специално заложбите и работоспособността на всички са средни. За да намериш някой по-добър, ще трябва да прехвърлиш хора от други църкви, но това не е много удобно да се направи там и няма истински подходящи кандидати. Можеш да избереш само относително подходящи кандидати от местната църква. Ако работата им не отговаря на изискваните критерии, какво трябва да се направи в такива ситуации? Трябва да им кажеш как да вършат работата и как да я прилагат. Трябва да им кажеш конкретно кой трябва да бъде назначен и да отговаря за тази задача и кои хора трябва да бъдат избрани да си сътрудничат по нея. Обясни им всички тези подробности и ги остави да го изпълнят. Защо трябва да се прави по този начин? Защото членовете на местната църква като цяло имат много повърхностен опит и им липсва работоспособност, което прави невъзможно избирането на подходящи водачи и работници. Само като се работи по този начин, работните подредби могат да бъдат приложени. Ако не работиш по този начин и се отнасяш към тези хора по същия начин, както към другите водачи и работници, като им казваш само за конкретните принципи и планове и си безразборен, работните подредби няма да бъдат приложени. Ако не обърнеш внимание на това, не е ли това занемаряване на отговорността? (Да.) Това е отговорност на водачите и работниците. Някои водачи и работници казват: „Другите знаят как да прилагат работните подредби и как да практикуват. Защо този човек не знае? Ако не знае, няма да се занимавам с него. Това не е моя отговорност. Във всеки случай аз съм си свършил работата“. Този довод издържан ли е? (Не.) Например да кажем, че една майка има три деца и едно от тях е слабо, винаги се разболява и не иска да яде. Ако майката позволи на това дете да не яде, то може да не оцелее дълго. Какво трябва да направи тя? Като майка тя трябва да полага специални грижи за това слабо дете. Да предположим, че майката казва: „Вече е достатъчно добре, че се отнасям еднакво към децата си. Аз родих това дете и му приготвих храна. Изпълних отговорността си. Не ме интересува дали яде или не. Ако не яде, да гладува, а когато стане достатъчно гладно, ще яде“. Какво мислите за такава майка? (Тя е безотговорна.) Има ли такива майки? Само глупава жена или мащеха би постъпила така. Ако е биологичната майка и не е глупава, тя никога не би се отнесла така към собственото си дете, нали? (Да.) Ако детето е слабо, винаги се разболява и не обича да яде, майка му трябва да положи повече грижи и усилия. Трябва да намери начини да накара детето да яде, трябва да готви каквото детето иска да яде, като му приготвя специални ястия, а когато детето не иска да яде, трябва да го придумва. Когато стане на осемнадесет или деветнадесет години и тялото му е здраво като на нормален възрастен, майката може да се успокои и да се отдръпне и вече няма нужда да полага специални грижи за това дете. Ако една майка може да се отнася така към дете със специални обстоятелства и да изпълнява отговорността си, тогава какво да кажем за един водач или работник? Ако ти дори нямаш любовта на майка към братята и сестрите, тогава ти си просто безотговорен. Трябва да изпълняваш отговорностите, които трябва, трябва да имаш предвид църквите, за които отговарят тези, които са относително слаби и които притежават относително слаба работоспособност. Водачите и работниците трябва да обръщат специално внимание и да осигуряват специални напътствия по тези въпроси. Какво означава специални напътствия? Освен да се разговаря за истината, трябва също така да се осигурява по-конкретно и подробно ръководство и помощ, което изисква повече усилия по отношение на общуването. Ако им обясниш работата и те все още не разбират и не знаят как да я приложат, или дори ако я разбират като доктрина и, изглежда, че знаят как да я приложат, но ти все още не си сигурен и малко се притесняваш как ще протече действителното прилагане, какво трябва да направиш тогава? Трябва лично да отидеш дълбоко в местната църква, за да ги насочваш и да приложиш задачата заедно с тях. Кажи им принципите, като същевременно правиш конкретни подредби относно задачите, които трябва да се свършат според изискванията на работните подредби, като например какво да се направи първо и какво да се направи след това, и как правилно да се разпределят хората — организирай всички тези неща правилно. Това е практическо насочване в тяхната работа, а не просто скандиране на лозунги или безразборно разпореждане, и поучаването им с някои доктрини, след което да считаш работата си за свършена — това не е проявление на вършене на конкретна работа, а скандирането на лозунги и командването на хората не са отговорности на водачите и работниците. Едва когато местните църковни водачи или надзорници могат да поемат работата и тя е влязла в правия път и по принцип няма големи проблеми, едва тогава водачът или работникът може да си тръгне. Това е първата конкретна задача, спомената в деветата отговорност на водачите и работниците за прилагане на работните подредби — осигуряване на напътствия. И така, как точно трябва да се осигуряват напътствия? Водачите и работниците трябва първо да практикуват разсъждаване и разговаряне за работните подредби, да научат и да възприемат различните конкретни изисквания на работните подредби и да разберат и схванат принципите в работните подредби. След това трябва да разговарят заедно с водачите и работниците на всички нива относно конкретни планове за прилагане на работните подредби. Освен това трябва да осигурят конкретни планове за прилагане при специални ситуации и накрая трябва да окажат по-подробна и конкретна помощ и ръководство на водачите и работниците, които са относително слаби и имат относително слаби заложби. Ако някои водачи и работници изобщо не са способни да приложат задачата, какво трябва да се направи в такива ситуации? Водачите и работниците от по-високо ниво трябва да отидат дълбоко в църквата и лично да участват в задачата, като разрешават действителните проблеми чрез общение за истината и ги карат да се научат как да вършат работата и как да прилагат работата според принципите. Тези стъпки са ясно изложени в думи, но лесно ли е да се приложат? Има ли някакви трудности? Някои може да кажат: „Ти го правиш да звучи просто, но прилагането му не е толкова лесно. Понякога работните подредби са много сложни и никой не знае как да ги приложи!“. Само първата задача — разговарянето за конкретните изисквания на работните подредби и осигуряването на напътствия по практичен начин — някои водачи и работници намират това за доста изнурително. Те казват: „Никога не съм изпълнявал тези конкретни задачи, така че не знам как да разговарям и да осигурявам напътствия за тях. Те трябва просто да следват точните думи на работните подредби — за какво има да се разговаря? Не е ли това просто формалност?“. Те не знаят как да разговарят, знаят само как да скандират лозунги: „Трябва да приложим добре тази работа! Това е Божието изискване към нас. На всяка цена трябва да удържим позициите си, да отговорим на Божиите изисквания и да не разочароваме Божиите очаквания към нас. А що се отнася до това как да го направите, вие трябва сами да го измислите“. Какъв е проблемът с хората, които казват такива неща? Могат ли те да вършат работата? Имат ли работоспособност? Слаби ли са им заложбите? (Да, така е.)

Независимо какво се случва, дали е голям или малък въпрос, трябва да се молите на Бог и да търсите от Него, както и да мислите и да обмисляте внимателно и задълбочено, преди да вземете решение. Ако човек няма нормално мислене, още по-важно е той да се моли на Бог, да иска Божията помощ и да търси повече от онези, които разбират истината. Освен това за важни въпроси в църковното дело и за важни въпроси, срещани при изпълнение на дълга, трябва да разговаряте и да ги обсъждате със съответния персонал, за да постигнете консенсус и накрая да разработите конкретен и осъществим план за практикуване. Този план трябва да е консенсус, постигнат чрез внимателно обмисляне и консултации, и трябва да издържи пред водачи и работници от всяко ниво. Онези, които могат да разработят конкретни планове за практикуване, които издържат, се считат за хора с нормално мислене. Ако при сблъскване с проблеми, големи или малки, в мислите на човек няма нищо конкретно и той не може да измисли конкретни принципи на практикуване, а просто използва прости теоретични лозунги, за да замени принципите за справяне с проблемите, може ли той да върши добре работата си? Такъв човек има ли способността да мисли и способността да премисля нещата? (Не.) Какъв тип е човекът, на когото му липсва способността да мисли? (Човек със слаби заложби.) Ето какво означава да си човек със слаби заложби. Да вземем един пример. Да предположим, че живееш в чужбина и един ден внезапно получаваш призовка от съда. Това е доста неочаквано и внезапно, нали? Първо, не си извършил нищо незаконно. Второ, не си подавал никакви искове, нито си чул някой да те обвинява в нещо. Получаваш призовката, без да знаеш никакви обстоятелства около нея. Какво е първото чувство, което би изпитал един обикновен човек, изправен пред такава ситуация? Заплитането в правни въпроси би му причинило известна паника, притеснение и страх, би го накарало да се почувства неподготвен и да не му е много до ядене. Независимо дали човек е важен или не, смел или плах, възрастен или непълнолетен, никой не иска да се сблъсква с такава ситуация, защото тя не е нещо добро. Изправени пред тази ситуация, хората реагират по два различни начина. Първият тип хора си мислят: „Не съм извършил нищо незаконно, нито съм нарушил някакви държавни разпоредби. От какво да се страхувам? Това е общество, управлявано от закона, където всичко се основава на доказателства. Тъй като не съм направил нищо лошо, те няма да имат никакви доказателства срещу мен, дори и да ме съдят. Нямам от какво да се страхувам. Какво може да направи една призовка? Почтеният човек не трябва да се страхува от обвинения. Ще наема адвокат да ме защитава, няма да има никакви проблеми“. След като премислят това, те не чувстват натиск в сърцата си и ежедневието им остава незасегнато. Това е реакцията на единия тип хора. Сега да разгледаме реакцията на втория тип хора. След като получат призовката, те си мислят: „Не съм нарушил никакви закони, нито съм извършил престъпления, така че за какво може да става въпрос? Дали е защото вярвам в Бог? Да вярваш в Бог не е незаконно. Възможно ли е някой умишлено да ме е натопил и да ме е докладвал? Това изглежда по-вероятно. Но може ли да е нещо друго? Трябва да се консултирам с адвокат и да го помоля да отиде в съда, за да разбере защо съм получил призовката и кой е ищецът. Трябва да стигна до дъното на това, преди да реша каква контрамярка да предприема. Ако адвокатът каже, че е свързано с вярата ми в Бог, тогава трябва бързо да намеря хора, за да измислим контрамярка, а също така бързо да скрия всички книги или други подобни неща, свързани с вярата ми, за да попреча на врага ми да намери нещо, което да използва срещу мен“. След тези първоначални мисли, въпреки че не са направили никакви окончателни заключения или точни преценки относно получаването на призовката, те вече имат ясна представа за конкретния план на практикуване: какво да направят за план А, какво да направят за план Б и ако и двата не са осъществими, какво трябва да направят след това. Те обмислят всяка стъпка щателно и внимателно. Първо успокояват ума си и бързо се молят в сърцето си, а след това, след като се успокоят, незабавно се заемат с решаването на този въпрос. В рамките на един ден те са изяснили всички тези неща и знаят как да продължат. Независимо какъв е крайният резултат от този въпрос, нека първо разгледаме тези два типа хора. Кой от тях има способността да премисля проблемите? Кой има заложби? (Вторият човек.) Очевидно вторият човек има заложби. Да имаш само смелост и решителност, когато се сблъскаш със ситуация, не е равносилно на това да имаш заложби. Човек трябва да може да мисли, да притежава проницателност и да има способността да се справя с проблемите. В процеса на мислене той трябва да е способен да прави конкретни преценки и да разработва конкретни оперативни планове. Само такъв човек има заложби. На пръв поглед той може да изглежда много плах, да действа предпазливо и внимателно дори по отношение на маловажни въпроси и да третира малките въпроси като значими. Въпреки това методът и начинът, по който се справя с проблемите, доказват, че този човек има способността да мисли и способността да премисля и да се справя с проблемите. За разлика от него първият тип хора са много смели и не се страхуват от нищо. Когато се сблъскат със ситуация, те просто си мислят: „Не съм направил нищо лошо. Каквото и да се обърка, винаги ще има по-способен човек, който да го поправи. От какво да се страхувам?“. Те са безгрижни и живеят лесен живот, но не са ли малко глупаво смели и недосетливи? Този тип хора скандират силно лозунги и това, което казват, не е погрешно, но какво им липсва? (Нямат нормално мислене и им липсва способността да премислят проблемите.) Къде се проявява липсата им на нормално мислене? Когато се сблъскат със ситуация, независимо дали е нещо, което се е случило внезапно, или нещо, за което вече са знаели, те не могат да я премислят или да направят преценка, така че естествено няма да имат план за справяне с проблема или способността да го разрешат. Това е много очевидно. Отвън този тип хора изглеждат красноречиви, могат да говорят доктрини и могат също така да повдигат духа, изглежда, че имат заложбите да бъдат водачи. Въпреки това, когато са изправени пред проблеми, те не могат да прозрат същността на проблемите и не могат да разговарят за истината, за да ги разрешат. Могат само да изричат някои думи и доктрини и да скандират лозунги. На пръв поглед изглеждат проницателни, но когато се сблъскат с проблеми, не могат да анализират или да преценят причините за проблемите, нито могат да оценят сериозните последствия, които ще настъпят, ако проблемите продължат да се развиват. Те не могат да подредят тези въпроси в ума си, камо ли да разрешат проблемите. Такъв човек изглежда красноречив, но всъщност има слаби заложби и не може да върши истинска работа. По същия начин, ако водачите и работниците, след като получат работна подредба, могат само да я прочетат и обяснят буквално, и въпреки че може да издадат работната подредба и да разговарят за ключовите ѝ елементи на събиранията, те не знаят как да изготвят конкретни подредби и да осигурят конкретни напътствия за специфичните изисквания, принципи, въпроси, изискващи внимание, специални ситуации и т.н. на работната подредба, и нямат планове, нямат идеи и нямат способността да разрешават проблеми, тогава те имат слаби заложби. При прилагането на работните подредби първата задача, която водачите и работниците трябва да изпълнят — осигуряването на напътствия — не е лесна или проста. С тази първа задача се проверява дали един водач или работник притежава заложбите и работоспособността, които би трябвало да притежава. Ако водачите и работниците нямат тези заложби и работоспособност, те няма да могат да осигурят конкретни напътствия за работните подредби или да ги приложат.

II. Осигуряване на надзор и подтик

А сега да разговаряме за задачата на „надзора“. Ако се съди по буквалното му значение, надзор означава проверка: проверка на това кои църкви са изпълнили работните подредби и кои не са, какъв е напредъкът в прилагането, кои водачи и работници вършат реална работа и кои не, и дали някои водачи или работници просто предоставят работните подредби, без да участват в конкретните задачи. Надзорът е специфична задача. Освен че трябва да надзирават прилагането на работните подредби — дали са приложени, каква е скоростта на прилагането, какво е качеството на прилагането и постигнатите резултати — водачите и работниците от по-високо ниво трябва да проверяват дали водачите и работниците спазват стриктно работните подредби. Някои водачи и работници външно заявяват, че са готови да следват работните подредби, но след като се сблъскат с определена среда, се страхуват да не бъдат арестувани и се съсредоточават само върху това да се скрият, като отдавна са оставили работните подредби на заден план. Проблемите на братята и сестрите остават неразрешени, а те не знаят какво се съдържа в работните подредби и какви са принципите на практикуването. Това показва, че работните подредби изобщо не са приложени. Други водачи и работници имат мнения, представи и съпротива срещу някои от изискванията в работните подредби. Когато дойде време да ги прилагат, те се отклоняват от истинския смисъл на работните подредби и правят нещата според собствените си идеи, отбиват номера и замазват нещата, само за да ги приключат, или поемат по свой път, като вършат нещата така, както им е угодно. Всички такива ситуации изискват надзор от страна на водачите и работниците от по-високо ниво. Целта на надзора е по-доброто изпълнение на конкретните задачи, залегнали в работните подредби, без отклонения и в съответствие с принципите. При осъществяването на надзора водачите и работниците от по-високо ниво трябва да наблегнат много на това да установят дали има някой, който не върши реална работа или е безотговорен и бавен в прилагането на работните подредби, дали някой показва склонност да се противопоставя на работните подредби и не желае да ги прилага или ги прилага избирателно, или просто изобщо не спазва работните подредби, а вместо това просто осъществява собственото си начинание, дали някой задържа работните подредби и ги предава само според собствените си идеи, без да позволява на Божиите избраници да узнаят истинското значение и конкретните изисквания на работните подредби — само чрез надзор и проверка на тези въпроси водачите от по-високо ниво могат да разберат какво се случва наистина. Ако водачите от по-високо ниво не извършват надзор и проверка, могат ли да бъдат установени тези проблеми? (Не.) Не могат. Ето защо водачите и работниците трябва не само да предават работните подредби и да осигуряват напътствия на всяко отделно ниво, но и да надзирават работата на всяко отделно ниво при прилагането на работните подредби. Регионалните водачи трябва да надзирават работата на областните водачи, областните водачи трябва да надзирават работата на църковните водачи, а църковните водачи трябва да надзирават работата на всяка група. Надзорът трябва да се осъществява на всяко отделно ниво. Каква е целта на надзора? Тя е да се улесни точното прилагане на съдържанието на работните подредби в съответствие със специфичните им изисквания. Следователно задачата на надзора е много важна. Когато се извършва надзор, ако средата позволява, водачите и работниците трябва да отидат дълбоко в църквите, за да взаимодействат с тези, които вършат реалната работа. Те трябва да задават въпроси, да наблюдават, да разпитват, да научават и да схващат положението с изпълнението на работата. В същото време те трябва да научат какви трудности и мисли имат братята и сестрите относно тази работа и дали са схванали принципите ѝ. Всичко това са конкретни задачи, които водачите и работниците трябва да изпълнят. Особено за тези с относително слаби заложби и човешка природа, които са донякъде безотговорни, непредани и относително нехайни в работата си, водачите и работниците трябва още повече да надзирават и да ръководят тяхната работа. Как трябва да се извършват надзорът и ръководството? Да предположим, че кажеш: „Побързайте! Горното чака нашия работен доклад. Тази работа има краен срок; не я протакайте!“. Ще проработи ли този начин на подтикване? Дали подтикването означава просто да ги подбутваш малко и това е всичко? Кой е по-добрият начин за подтикване? Когато работите, включвате ли подтикването като част от задачите си? (Да. Ако видя, че някои задачи не се изпълняват своевременно, ще се опитам да разбера защо не ги изпълняват и ще проследя работата им.) Ако видиш някой, който не знае как да върши работата, трябва да му осигуриш конкретни напътствия и помощ, и да му предоставиш ръководство. Ако видиш някой, който е нехаен, трябва да го кастриш. Ако знае как да върши работата, но е твърде мързелив, за да я върши, ако е муден и протака, ако се отдава на плътски удобства, тогава трябва да бъде кастрен, според необходимостта. Ако кастренето не разреши проблема и отношението му не се промени, какво трябва да се направи? (Да не му се позволява да върши тази работа.) Първо, отправете му предупреждение: „Тази работа е много важна. Ако продължаваш да имаш към нея такова отношение, дългът ти ще бъде отнет и даден на друг. Ако не си готов да го вършиш, друг ще е готов. Ти не си предан на дълга си, не си годен за тази работа. Ако не си способен да се справиш с тази задача и не можеш да понесеш физически несгоди, Божият дом може да те замени с друг, а ти също можеш да подадеш оставка. Ако не подадеш оставка и все още си готов да я вършиш, тогава я върши добре и я върши според изискванията и принципите на Божия дом. Ако не можеш да постигнеш това и многократно забавяш напредъка, като причиняваш загуби на работата, тогава Божият дом ще се справи с теб. Ако не можеш да изпълниш този дълг, тогава съжалявам, но ще трябва да си тръгнеш!“. Ако след предупреждението той е готов да се покае, може да бъде задържан. Но ако след многократни предупреждения отношението му не се промени и той не покаже ни най-малък намек за разкаяние, какво трябва да се направи? Той трябва незабавно да бъде освободен от длъжност — няма ли това да разреши проблема? Не става въпрос да държим сметка на хората за дребни грешки или незначителни проблеми, когато видим, че някой ги има, а по-скоро става въпрос за това, че даваме на хората възможности. Ако те желаят да се покаят и се променят, като станат много по-добри от преди, тогава ги задръжте, ако изобщо е възможно. Ако многократното даване на възможности, общуването за истината, кастренето и предупреждаването не вършат работа и ничия помощ не е ефективна, тогава това не е обикновен проблем: човешката природа на този човек е твърде лоша и той изобщо не приема истината. В такъв случай той не е подходящ за този дълг и трябва да бъде отпратен. Той не е годен да изпълнява дълг. Ето как трябва да се постъпи по този въпрос.

Когато надзирават църковното дело, водачите и работниците трябва не само да са умели в установяването на различни проблеми, но и трябва да обръщат специално внимание на някои църковни водачи, за които се чувстват неспокойни или ги намират за ненадеждни. Тези хора трябва да бъдат надзиравани и проследявани за продължителен период. Не може просто от време на време да ги питате за положението или да отхвърляте въпроса с няколко думи и да го считате за приключен. Понякога е необходимо да се остане на място, за да се надзирава тяхната работа. Каква е целта на оставането на място? Тя е да се откриват и разрешават проблемите по-бързо и работата да се свърши добре. Понякога не можеш да откриеш проблеми веднага щом пристигнеш на работното място. Вместо това, чрез подробно разбиране, проверка на работата и внимателно наблюдение някои проблеми постепенно излизат наяве и могат да бъдат открити. Да останеш на място, за да извършваш надзор, не означава да следиш или да наблюдаваш хората. Какво означава надзор? Надзорът включва проверка и предоставяне на ръководство. Конкретно това означава да се пита подробно за работата, да се научава и схваща напредъкът на работата и слабите звена в нея, да се разбира кой е отговорен в работата си и кой не е, кой е способен и кой не е способен да извършва работата, наред с други неща. Надзорът понякога изисква консултиране, разбиране и разпитване за ситуацията. Понякога изисква разпит лице в лице или директна проверка. Разбира се, по-често включва директно общение с отговорните лица, като се пита за прилагането на работата, срещнатите трудности и проблеми и т.н. Докато се извършва надзор, можеш да откриеш кои хора само външно се влагат в работата си и вършат нещата просто повърхностно, кои хора не знаят как да изпълняват конкретни задачи, кои хора знаят как да ги изпълняват, но не вършат реална работа, и други подобни въпроси. Ако тези открити проблеми могат да бъдат разрешени своевременно, това е най-добре. Каква е целта на надзора? Тя е по-добре да се приложат работните подредби, да се види дали работата, която сте подредили, е подходяща, дали има някакви пропуски или неща, които не сте обмислили, дали има някакви области, които не са съгласно принципите, дали има някакви изопачени аспекти или области, в които са допуснати грешки, и т.н. — всички тези въпроси могат да бъдат открити по време на процеса на извършване на надзор. Но ако си стоиш вкъщи и не извършваш тази конкретна работа, можеш ли да откриеш тези проблеми? (Не.) За много проблеми трябва да се разпитва, наблюдава и разбира на място, за да се узнае за тях и да бъдат схванати. Когато извършваш надзор, трябва да подтикваш хората, които в работата си са безотговорни и небрежни, мамят тези над тях и крият неща от тези под тях, и които са нехайни и бавни. Току-що обсъдихме няколко стъпки относно това как да ги подтиквате: можеш да предоставяш ръководство, да разговаряш, да кастриш, да предупреждаваш и да ги освобождаваш от длъжност. Лесни ли са за изпълнение тези стъпки? (Да.)

III. Проверка и проследяване

След като водачите и работниците са подтикнали работата, следващата стъпка е да я проверят. Каква обикновено е целта на проверката на работата? Проверката на работата има за цел да се определи напредъкът на задачите, които са били организирани, да се установят всички проблеми, които трябва спешно да бъдат разрешени, и в крайна сметка да се гарантира, че работата е свършена съвсем добре. След като работата е била подредена, е необходимо да се проверят няколко аспекта: до какъв етап е стигнала последващата работа, дали е завършена, колко е ефективна, какви са резултатите, дали са установени конкретни проблеми, дали има някакви трудности, дали има области, които не съответстват на принципите, и така нататък. Проверката на работата, която сте организирали, също е конкретна и необходима задача. Някои водачи и работници често правят грешка: те смятат, че след като са организирали работата, задачата им е приключила. Те вярват: „Моята задача е изпълнена, отговорността ми е изпълнена. Във всеки случай аз ви казах как да го направите. Вие знаете какво да правите и се съгласихте да го направите. Няма нужда да се притеснявам как вървят нещата. Просто ми докладвайте, след като приключите“. След като планират и организират работата, те вярват, че задачата им е изпълнена и всичко е наред. Те не проследяват и не проверяват работата. Що се отнася до това дали човекът, когото са определили да отговаря за задачата, е подходящ, какво е състоянието на повечето хора, дали има проблеми или трудности, дали имат увереност, че ще свършат добре църковната работа, дали има изопачени или грешни аспекти, или дали има някакви нарушения на работните подредби от Горното, те не научават, не проверяват и не проследяват. Просто считат работата си за свършена след като са я подредили. Това не е вършене на конкретна работа. Какво трябва да се проверява в работата? Основните неща, които трябва да се проверят, са дали планът за прилагане е в съответствие с работните подредби, дали нарушава принципите и изискванията на работните подредби и дали има хора, които причиняват прекъсвания и смущения, хора, които сляпо и безрасъдно предизвикват неприятности, или хора, които изричат високопарни думи по време на работа. Разбира се, докато проверявате работата, вие проверявате и дали е имало грешки във вашето собствено прилагане на работните подредби. Проверката на работата на другите всъщност е проверка и на вашата собствена работа.