В историите на Ной и Авраам, както и в историята на Йов какво точно в тяхното поведение и реч, в тяхното отношение и във всяка тяхна дума и дело, когато Божиите слова и действия дойдоха при тях, трогна по-късните поколения? Това, което най-много трогна хората в отношението на тези трима души към Божиите слова, както и в тяхното отношение и всяка дума и дело, след като чуха Божиите слова и след като чуха какво Бог заповяда и изиска, е колко чиста и постоянстваща беше тяхната искреност към Бог, към Създателя. За днешните хора тази чистота и това постоянство може да бъдат наречени глупост и вманиаченост, но за Мен тяхната чистота и постоянство бяха най-трогателните и вълнуващи неща в тях, и още повече, нещата, които са толкова недостижими за другите хора. От тези хора Аз наистина разбрах и видях как изглежда един добър човек. От тяхното поведение и реч, както и от тяхното отношение, когато се изправиха пред Божиите слова и когато слушаха Божиите слова, виждам какви са хората, които Бог счита за праведни и съвършени. И какво е най-поразителното чувство, което изпитвам, след като прочета и разбера историите на тези хора? Това е дълбокият спомен, привързаността и обожанието към тези хора. Не е ли това чувство на трогване? Защо изпитвам такова чувство? През дългата история на човечеството никога не е имало историческа книга, която да се съсредоточи върху записването, възхваляването и разпространяването на историите на тези трима души, нито някой е използвал техните истории, за да образова по-късните поколения, като се отнася към тях като към хора, които да са пример за подражание на по-късните поколения. Но има едно нещо, което хората по света не знаят: в различни времена всеки от тези трима мъже е чул нещо различно от Бог, всеки е получил различно поръчение от Бог, към всеки са били поставени различни изисквания от Бог, всеки е направил нещо различно за Бог и е свършил различна работа, която му е била поверена от Бог — но всички те са имали едно общо нещо. Какво беше то? Всички те оправдаха очакванията на Бог. След като чуха Бог да говори, те бяха способни да приемат това, което Бог им беше поверил и беше изискал от тях, и след това бяха способни да се покорят на всичко, което Бог каза, бяха способни да се покорят на всяко едно нещо, което чуха Бог да изисква от тях. Какво направиха те, за да оправдаят очакванията на Бог? Сред цялото човечество те станаха примери за слушане, приемане и покорство на Божиите слова и за даване на гръмко свидетелство за Бог пред Сатана. Именно на тях трябва да подражават хората, защото в Божиите очи те са съвършени и праведни. В крайна сметка тогава каква е най-важната информация, която ни съобщава това? Че те са типът хора, които Бог иска, хора, които са способни да разберат казаното от Бог, които могат да използват сърцата си, за да слушат словата на Създателя, да ги схващат, да ги проумяват, да ги възприемат, да им се покоряват и да ги прилагат; такива хора са обичани от Бог. Независимо колко големи са изпитванията и изпитанията, на които Бог ги подлага, преди да утвърди праведните им дела, щом дадат гръмко свидетелство за Бог, те се превръщат в това, което е най-ценно в Божиите ръце, и в тези, които ще живеят вечно в Божиите очи. Това е фактът, който ни се съобщава. Това е, което искам да ви кажа, като разговарям за историите на Ной и Авраам, и това е, което трябва да разберете. Подтекстът е, че онези, които все още не разбират словата на Създателя и все още не знаят, че слушането на словата на Създателя е тяхна отговорност, задължение и дълг, и не са наясно, че приемането и покорството на словата на Създателя е отношението, което сътворените човешки същества трябва да имат, независимо колко години са следвали Бог — точно това са хората, които ще бъдат отстранени от Бог. Бог не иска такива хора, Той ненавижда такива хора. И така, колко точно хора в крайна сметка са способни да слушат, да приемат и напълно да се покорят на словата на Създателя? Колкото са способни на това. Онези, които са следвали Бог в продължение на много години, но все още презират истината, нагло нарушават принципите и не са способни да приемат Божиите слова и да им се покорят, независимо дали са изречени в плът или в духовния свят, в крайна сметка пак ще се сблъскат с един изход: отстраняване.

Изминаха вече тридесет години, откакто Бог се въплъти и дойде да върши дело на земята. Той е изрекъл много слова и е изразил много истини. Независимо как говори Той, независимо какви методи използва, за да говори, и независимо колко е съдържанието, което изрича, Той има само едно изискване към хората — те да са способни да слушат, да приемат и да се покоряват. Въпреки това има мнозина, които не могат да схванат или да изпълнят това най-просто изискване. Това е много проблемно и показва, че човечеството е толкова дълбоко покварено, изпитва големи трудности да приеме истината и не може лесно да бъде спасено. Дори сега, в контекста на това, че хората признават, че човекът е създаден от Бог, и факта, че Бог в плът е Самият Бог, хората все още се противопоставят на Бог и Го предизвикват, и отхвърлят Божието слово и Неговите изисквания. Те дори изследват, анализират, отхвърлят словата, изречени от Божието въплъщение, и са безразлични към тях, без да разбират как сътворените същества трябва да се отнасят към Божието слово и какво отношение трябва да имат към Божието слово. Това е наистина тъжно. Дори сега хората не знаят кои са, на каква позиция трябва да стоят или какво трябва да правят. Някои хора дори постоянно се оплакват от Бог и казват: „Защо Бог винаги изразява истини в Своето дело? Защо Той винаги изисква от нас да приемем истината? Когато Бог говори и върши дело, Той трябва да се консултира с нас и не бива винаги да ни затруднява. Нямаме причина да Му се подчиняваме напълно, искаме човешки права и свобода, трябва да гласуваме с вдигане на ръка за изискванията, които Бог ни поставя, и всички ние също така трябва да проведем обсъждания и да постигнем консенсус. Божият дом трябва да въведе демокрация и всички заедно трябва да вземат окончателните решения“. Дори сега много хора поддържат този възглед и макар да не го казват открито, го таят в сърцата си. Ако Аз нямам право да искам нищо от теб, ако нямам право да искам да се подчиняваш на това, което казвам, и да изисквам твоето абсолютно покорство на това, което казвам, тогава кой има право? Ако ти вярваш, че Бог на небето има право да го прави и че Бог на небето има право да ти говори от небето чрез гръм, тогава чудесно! Това означава, че няма да Ми се налага да бъда търпелив и сериозен или да си хабя дъха да говоря с теб — не искам да ти казвам нищо повече. Ако ти вярваш, че Бог на небето има право да ти говори от небето, от облаците, тогава давай, слушай, иди и търси Неговите слова — чакай Бог на небето да ти говори в небето, в облаците, сред огъня. Но има едно нещо, което трябва да ти е ясно: ако този ден наистина дойде, времето на твоята смърт ще е настъпило. По-добре би било този ден да не идва. „По-добре би било този ден да не идва“ — какво означават тези думи? Бог е станал човек, за да говори лично с човека лице в лице на земята, да издава истини, като казва на хората всичко, което трябва да правят, но хората са презрителни и лекомислени. В сърцата си те тайно се съпротивляват и се съревновават с Бог. Те не желаят да слушат, като вярват, че Бог на земята няма право да се опитва да управлява хората. Това отношение, което хората имат, радва ли Бог, или Го гневи? (Гневи Го.) И какво ще направи Бог, когато се разгневи? Хората ще се сблъскат с Божия гняв — разбирате това, нали? Божият гняв, а не Божието изпитание. Това са две отделни понятия. Когато Божият гняв се спусне над хората, те са в опасност. Мислите ли, че Бог е разгневен на онези, които обича? Разгневен ли е на онези, които са достойни да живеят в светлината на Божия лик? (Не.) На какъв тип хора е разгневен Бог? На онези, които са Го следвали в продължение на много години, но все още не разбират Неговите слова, които все още не знаят, че трябва да слушат Божиите слова, на които им липсва съзнанието да приемат и да се покорят на Божиите слова, Бог изпитва неприязън и отвращение към такива хора и не желае да ги спаси. Разбирате това, нали? И така, какво трябва да бъде отношението на хората към Бог, към въплътения Бог и към истината? (Трябва да слушаме, да приемаме и да се покоряваме.) Точно така. Трябва да слушате, да приемате и да се покорявате. Няма нищо по-просто от това. След като го чуете, трябва да го приемете в сърцето си. Ако не сте способни да приемете нещо, трябва да продължите да търсите, докато сте способни на пълно приемане — тогава, веднага щом го приемете, трябва да се покорите. Какво означава да се покориш? Означава да практикуваш и да изпълняваш. Не отхвърляйте нещата, след като ги чуете, като външно обещавате да ги направите, записвате ги, оформяте ги в писмен вид, чувате ги с ушите си, но не ги приемате присърце и просто продължавате по стария си начин и правите каквото си искате, когато дойде време да действате, като изхвърляте записаното на заден план в съзнанието си и го третирате като маловажно. Това не е покорство. Истинското покорство пред Божиите слова означава да ги слушаш и да ги възприемаш със сърцето си и наистина да ги приемаш — да ги приемаш като неотменна отговорност. Не е просто въпрос на това да кажеш, че приемаш Божиите слова. Вместо това то е да приемеш Неговите слова от сърце, да превърнеш приемането на Неговите слова в практически действия и да прилагаш Неговите слова без никакво отклонение. Ако това, което ти мислиш, това, с което се захващаш, и цената, която плащаш, са все за да изпълниш Божиите изисквания, това е изпълнение на Божиите слова. Какво се подразбира под „покорство“? Подразбира се практикуване и изпълнение, превръщане на Божиите слова в реалност. Ако записваш думите, които Бог казва, и Неговите изисквания в тетрадка и ги оформяш писмено на хартия, но не ги записваш в сърцето си, и правиш каквото си искаш, когато дойде време да действаш, и отвън изглежда, сякаш си направил това, което Бог е поискал, но ти си го направил според собствената си воля, тогава това не е слушане, приемане и покорство на Божиите слова, това е презиране на истината, това е открито нарушаване на принципите и пренебрегване на подредбите на Божия дом. Това е бунтарство.

Веднъж възложих на един човек да свърши нещо. Докато му обяснявах задачата, той внимателно си я записа в тефтерчето. Видях колко старателно си водеше записки — изглеждаше така, сякаш изпитва чувство за бреме към работата и се отнася към нея с внимание и отговорност. След като му възложих задачата, зачаках да чуя как се развиват нещата; минаха две седмици, но той не беше изпратил нито дума. И така, Аз се заех с това да го намеря и го попитах как върви задачата, която му бях дал. Той каза: „О, не! Забравих за нея! Обясни ми отново какво трябваше да направя“. Как ви се струва този отговор? Такова беше неговото отношение към възложената задача. Помислих си: „Този човек наистина не заслужава доверие. Махни се от Мен, и то веднага! Не искам да те виждам повече!“. Така се почувствах. И така, ще ви кажа един факт: никога не бива да свързвате Божиите слова с лъжите на измамник — това е отвратително за Бог. Някои казват, че държат на думата си, че думата им на две не става. Ако е така, когато става въпрос за Божиите слова, могат ли такива хора да действат според тях, когато ги чуят? Могат ли да ги изпълнят със същото внимание, с което вършат личните си дела? Всяко Божие изречение е важно. Той не говори на шега. Каквото каже, хората трябва да изпълняват и да прилагат. Когато Бог говори, Той консултира ли се с хората? Със сигурност не. А задава ли ти въпроси като в тест със затворени отговори? Със сигурност не. Ако можеш да осъзнаеш, че Божиите слова и поръчения са нареждания, че човекът трябва да действа според тях и да ги изпълнява, значи имаш задължението да ги изпълняваш и прилагаш. Ако мислиш, че Божиите слова са просто шега, несериозни забележки, които можеш да изпълниш, но можеш и да не изпълниш — както си решиш, и се отнасяш към тях по този начин, то ти си доста неразумен и негоден да бъдеш наречен човек. Бог никога повече няма да ти проговори. Ако човек действа на своя глава, когато става въпрос за Божиите изисквания, заповеди и поръчения, и се отнася към тях нехайно, значи той принадлежи към онези хора, които Бог ненавижда. За нещата, които ти заповядвам и ти поверявам пряко, ако постоянно се налага да те надзиравам и да те пришпорвам, да те проверявам, ако все Ме караш да се тревожа, да проучвам и да проверявам всичко на всяка крачка заради теб, то трябва да бъдеш отстранен. Сред отстранените в момента от Божия дом има много хора от този тип. Аз ги наставлявам за няколко неща и след това ги питам: „Записахте ли всичко това? Ясно ли е? Имате ли някакви въпроси?“. На което те отговарят: „Всичко записах, няма проблеми, няма нужда да се тревожиш!“. Те много лесно се съгласяват да ги свършат, дори слагат ръце на сърцето си и Ми се кълнат. Но дали наистина пристъпват към изпълнението на тези неща, след като се съгласят? Не, те просто изчезват безследно и повече няма новини от тях. Те веднага правят нещата, които харесват, като действат бързо и решително. С готовност се съгласяват с нещата, които им поверявам, но след това просто ги пренебрегват и когато по-късно ги потърся по въпроса, установявам, че не са направили абсолютно нищо. Този тип хора нямат никаква съвест или разум. Те са негодници и не са достойни да изпълняват дълг. Те са по-лоши от прасе или куче. Когато човек си вземе куче пазач, когато отсъства, кучето може да помогне, като пази къщата и двора, когато се появят непознати. Много хора са по-зле и от кучетата, когато трябва да се свърши нещо. При някои хора винаги трябва да има някой, който да ги надзирава, за да изпълняват дори малка част от дълга си, и винаги трябва да има някой, който да ги кастри и да ги наблюдава, преди да направят нещо. Това изпълнение на дълг ли е? Тези хора са лъжци! Ако не са планирали да го направят, защо тогава са се съгласили? Не е ли това умишлено заблуждаване на хората? Ако са смятали, че задачата ще бъде трудна, защо не са казали по-рано? Защо са обещали да я изпълнят, а след това не са го направили? Ако заблудят други хора, те не могат да им направят нищо, но ако заблудят Бог, какви са последствията? Този тип хора трябва да бъдат наказани и отстранени! Не мислите ли, че хората, които презират истината и открито нарушават принципите, са лоши хора? Всички те са лоши хора, всички те са демони и трябва да бъдат отстранени! Тъй като тези хора действат безогледно, нарушават принципите, бунтовни са и са непокорни, устройват собствено царство и тъй като са мързеливи и безотговорни, те са донесли големи загуби на църквата! Кой може да си позволи да възстанови такива загуби? Никой не може да поеме такава отговорност. Тези хора се оплакват и остават неубедени и недоволни, когато ги кастрят. Тези хора не са ли неразумни демони? На тях наистина не може да им се помогне и отдавна е трябвало да бъдат отстранени!

Разбирате ли какъв е смисълът на историите на Ной и Авраам, за които разговаряхме днес? Високи ли са Божиите изисквания към човека? (Не.) Това, което Бог изисква от човека, е нещо, което трябва да бъде най-основното в едно сътворено човешко същество. Неговите изисквания изобщо не са високи и са най-практични и най-реалистични. Хората трябва да притежават истинска вяра и пълно покорство, за да бъдат одобрени от Бог. Само онези, които притежават тези две неща, са наистина спасени. Но за онези, които са дълбоко покварени, онези, които презират истината и изпитват неприязън към положителните неща, и за онези, които са враждебни към истината, няма нищо по-трудно от тези две неща! Това е постижимо само за онези, които имат чисто и открито сърце към Бог, които притежават човешка природа, разум и съвест и които обичат положителните неща. Тези неща откриват ли се във вас? И в кого се откриват постоянството и чистотата, които хората трябва да притежават по отношение на Бог? По отношение на възрастта всички вие, които седите тук, сте по-млади от Ной и Авраам, но по отношение на чистотата не можете да се сравнявате с тях. Чистота, интелигентност и мъдрост не се откриват във вас. От друга страна, дребните хитрости не ви липсват. И така, как може да се разреши този проблем? Има ли някакъв начин да се изпълнят Божиите изисквания? Има ли път? Откъде да се започне? (Като слушаме Божиите слова.) Точно така: като се научите да слушате и да се покорявате. Някои хора казват: „Понякога това, което Бог казва, не е истината и не е лесно да се покорим. Ако Бог беше казал няколко думи на истина, покорството щеше да е лесно“. Правилни ли са тези думи? (Не.) Какво открихте в историите на Ной и Авраам, за които говорихме днес? Да се подчиняваш на Божието слово и да се покоряваш на Божиите изисквания е неотменен дълг на човека. И ако Бог каже нещо, което не е в съгласие с представите на човека, той не бива да го анализира или изследва. Когото и да заклейми или отстрани Бог и независимо у колко хора поражда представи и съпротива с това, Божията идентичност, Неговата същност, Неговият нрав и Неговият статус са завинаги неизменни. Той е Бог навеки. Тъй като ти не се съмняваш, че Той е Бог, твоята единствена отговорност, единственото нещо, което трябва да направиш, е да се подчиняваш на това, което Той казва, и да практикуваш според Неговото слово. Това е пътят на практикуване. Едно сътворено същество не бива да изследва, да анализира, да обсъжда, да отхвърля Божиите слова, да им противоречи, да се бунтува срещу тях или да ги отрича. Това е ненавиждано от Бог и не е това, което Той желае да види в човека. Как точно трябва да се отнасяте към Божиите слова? Как трябва да практикувате? Всъщност е много просто: научете се да им се подчинявате, слушайте ги със сърцето си, приемайте ги със сърцето си, разбирайте ги и ги възприемайте със сърцето си, а след това идете да ги практикувате и изпълнявате със сърцето си. Това, което ти чуваш и възприемаш в сърцето си, трябва да бъде тясно свързано с твоята практика. Не разделяй двете неща. Всичко — това, което ти практикуваш, това, на което се покоряваш, това, което вършиш със собствените си ръце, всичко, за което тичаш насам-натам — трябва да бъде съотнесено спрямо Божиите слова, след това трябва да практикуваш в съответствие с Неговите слова и да ги изпълняваш чрез действията си. Това означава да се покоряваш на словата на Създателя. Това е пътят на практикуване на Божиите слова.

18 юли 2020 г.