Колко време отне на Ной да построи ковчега, след като Бог му заповяда да го направи? (Сто и двадесет години.) През тези 120 години Ной направи едно нещо: построи ковчега и събра различни видове живи същества. И макар че това беше само едно нещо, а не много различни задачи, това едно нещо включваше огромно количество работа. И така, каква беше целта му? Защо построи този ковчег? Каква беше целта и значимостта на това начинание? Целта беше всеки вид живо същество да може да оцелее, когато Бог унищожи света с потоп. И така, Ной направи това, което направи, за да подготви оцеляването на всеки вид живо същество, преди Бог да унищожи света. А за Бог това беше ли много неотложен въпрос? От тона на Божията реч и от същността на това, което Бог заповяда, можеше ли Ной да чуе, че Бог бърза и че намерението Му е неотложно? (Да.) Да кажем например, че ви кажат: „Идва чума. Започнала е да се разпространява във външния свят. Имате да направите едно нещо и действайте бързо: побързайте и купете храна и маски. Това е всичко!“. Какво чувате в това? Спешно ли е? (Да.) И така, кога трябва да се направи това? Трябва ли да чакате до следващата година, още една година след това или след няколко години? Не — това е спешна задача, важен въпрос. Оставете всичко останало настрана и първо се погрижете за това. Това ли чувате от тези думи? (Да.) И така, какво трябва да направят онези, които са покорни на Бог? Те трябва незабавно да оставят настрана текущата си задача. Нищо друго няма значение. Бог много бърза по отношение на това, което току-що е заповядал да се направи. Те не бива да губят време за изпълнението и осъществяването на тази задача, която е неотложна за Бог и която занимава Бог; те трябва да я свършат, преди да се заемат с други работи. Това означава покорство. Но ако го анализираш, като си мислиш: „Идва чума? Разпространява се? Ако се разпространява, нека се разпространява — не се разпространява към нас. Ако се разпространи, тогава ще се справим с нея. Да купуваме маски и храна? Маски винаги има. И няма значение дали ги носиш, или не. Все още имаме храна, защо да се тревожим за това? Защо да бързаме? Ще изчакаме, докато чумата дойде тук. В момента имаме други неща за вършене“, това покорство ли е? (Не.) Какво е това? Събирателно това се нарича бунтарство. По-конкретно, това е безразличие, противопоставяне, анализ и изследване, както и да имаш презрение в сърцето, да мислиш, че това никога не би могло да се случи, и да не вярваш, че то е реално. Има ли истинска вяра при такова отношение? (Не.) Цялостното им състояние е следното: по отношение на Божиите слова и към истината те неизменно проявяват отношение на протакане, безразличие, небрежност. В сърцето си те изобщо не смятат това за важно. Те си мислят: „Ще слушам нещата, които Ти казваш, които са свързани с истината, и Твоите възвишени проповеди — няма да се колебая да си ги запиша, за да не ги забравя. Но нещата, които Ти казваш за купуването на храна и маски, не са свързани с истината, така че мога да ги отхвърля, мога да им се подигравам в сърцето си и мога да се отнасям към Теб с безразличие и пренебрежение; достатъчно е, че слушам с ушите си, но това, което мисля в сърцето си, не е Твоя грижа, не е Твоя работа“. Такова ли беше отношението на Ной към Божиите слова? (Не.) Какво показва, че той не е бил такъв? Трябва да поговорим за това. То ще те научи, че отношението на Ной към Бог е било напълно различно. И има факти, които го доказват.

В онази прединдустриална епоха, когато всичко трябваше да се извършва и завършва на ръка, всяка ръчна работа беше много изнурителна и отнемаше много време. Когато Ной чу Божието поръчение, когато чу всичко, което Бог описа, той почувства сериозността на този въпрос и тежестта на ситуацията. Той знаеше, че Бог ще унищожи света. И защо щеше да направи това? Защото хората бяха толкова зли, не вярваха в Божието слово и дори го отричаха, и Бог ненавиждаше това човечество. Дали Бог беше ненавиждал това човечество само ден-два? Дали Бог импулсивно каза: „Днес не харесвам това човечество. Ще го унищожа, така че се залавяй за работа и Ми направи ковчег.“? Така ли е? Не. След като чу Божиите слова, Ной възприе какво имаше предвид Бог. Бог не беше ненавиждал това човечество само ден-два. Той бързаше да го унищожи, за да може човечеството да започне отначало. Но този път Бог не пожела да създаде отново друго човечество. Вместо това Той щеше да позволи на Ной да има достатъчно късмет да оцелее като господар на следващата епоха, като прародител на човечеството. Щом проумя този аспект от Божия замисъл, Ной можа да почувства от дълбините на сърцето си неотложното намерение на Бог, можа да почувства колко неотложно е за Бог — и така, когато Бог говореше, освен че слушаше внимателно, съсредоточено и усърдно, Ной почувства нещо в сърцето си. Какво почувства той? Спешност — емоцията, която би трябвало да изпита едно истинско сътворено същество, след като е разбрало неотложните намерения на Създателя. И така, какво си помисли Ной в сърцето си, щом Бог му заповяда да построи ковчег? Помисли си: „От днес нататък няма нищо по-важно от това да построя ковчега, няма нищо по-значимо и по-спешно от това. Чух словата от сърцето на Създателя, почувствах неотложното Му намерение, затова не трябва да се бавя; трябва да построя ковчега, за който Бог ми говори и който поиска, по най-бързия начин“. Какво беше отношението на Ной? Той не посмя да се отнесе пренебрежително. И как изпълни построяването на ковчега? Незабавно. Той изпълни и приложи всеки детайл от това, което Бог му каза и от това, което Бог му поръча, незабавно и с цялата си енергия, и изобщо не беше нехаен. В общи линии отношението на Ной към повелята на Създателя беше покорство. Той не се отнесе с незаинтересованост към нея, а в сърцето му нямаше нито съпротива, нито безразличие. Напротив — той усърдно се стараеше да разбере намерението на Създателя, докато запомняше всеки детайл. Когато проумя какво е неотложното Божие намерение, той реши да побърза и да изпълни предаденото му от Бог по най-бързия начин. Какво означава „по най-бързия начин“? Означава да изпълни във възможно най-кратък срок работа, която преди би отнела един месец, да я свърши може би три или пет дни преди крайния срок, без въобще да се мотае и без да отлага абсолютно нищо, като придвижва напред целия проект по най-бързия начин. Естествено, докато изпълняваше всеки етап от работата, той полагаше всички усилия да сведе до минимум загубите и грешките и да не му се налага да преправя нещо вече направено; той също така завършваше всеки етап и всяка процедура навреме, и то добре, което гарантираше качеството на работата му. Това е истинско проявление на това да не се мотаеш. И така, какви са предпоставките за това, че той не можеше да не се мотае? (Чул е Божията повеля.) Да, такива бяха предпоставките и обстоятелствата за това. Е, защо Ной успя да не се мотае? Някои казват, че Ной е притежавал истинско покорство. И така, какво притежаваше, че да постигне такова истинско покорство? (Проявяваше внимание към Божието сърце.) Точно така! Това е то да имаш сърце! Хората, които имат сърце, са способни да проявят внимание към Божието сърце; тези, които нямат сърце, са празни черупки, глупаци, те не знаят как да са внимателни към Божието сърце. Начинът им на мислене е следният: „Не ме интересува колко спешно Му е това на Бог, ще го направя, както искам; във всеки случай не съм ленив или мързелив“. Това отношение, тази негативност, пълната липса на собствена инициатива — те не са присъщи на човек, който проявява внимание към Божието сърце, нито на човек, който разбира как да проявява внимание към Божието сърце. В такъв случай този човек притежава ли истинска вяра? Определено не. Ной проявяваше внимание към Божието сърце, имаше истинска вяра и поради това успя да изпълни Божието поръчение. Следователно не е достатъчно просто да приемеш Божието поръчение и да си склонен да положиш някакви усилия. Трябва също така да проявяваш внимание към Божиите намерения, да даваш всичко от себе си и да бъдеш предан, а това изисква да притежаваш съвест и разум; именно това е, което хората трябва да имат, и това е, което откриваме у Ной. Какво казвате вие, колко години щеше да отнеме построяването на такъв голям ковчег по онова време, ако Ной се беше забавил и нямаше чувство за неотложност, нямаше безпокойство, нямаше ефикасност? Можеше ли да бъде завършен за 100 години? (Не.) Щеше да отнеме няколко поколения на постоянно строителство. От една страна, построяването на солиден обект като ковчег би отнело години. Нещо повече, събирането на всички живи същества и грижата за тях също биха отнели много време. Лесно ли беше да се съберат тези същества? (Не.) Не беше. И така, след като чу Божиите заповеди и проумя неотложното Божие намерение, Ной почувства, че това няма да е нито лесно, нито просто. Той осъзна, че трябва да го осъществи съгласно Божиите желания и да завърши даденото от Бог поръчение, така че Бог да бъде удовлетворен и успокоен, за да може следващият етап от Божието дело да протече гладко. Такова беше сърцето на Ной. А какво беше това сърце? То беше сърце, което проявява внимание към Божиите намерения. Ако се съди по поведението на Ной при построяването на ковчега, той несъмнено е бил човек с огромна вяра и в продължение на сто години не е изпитвал никакви съмнения към Божието слово. На какво се е уповавал? Уповавал се е на вярата си в Бог и на покорството си към Него. Ной е бил способен да се покори напълно. Какви са подробностите относно неговото пълно покорство? Проявяването му на внимание. Вие имате ли такова сърце? (Не.) Вие сте способни да изричате доктрини и да скандирате лозунги, но не можете да практикувате и когато се сблъскате с трудности, не можете да изпълните Божиите заповеди. Когато говорите, говорите много ясно, но когато става въпрос за реални действия и когато се сблъскате с някаква трудност, ставате негативни, а когато страдате малко, започвате да се оплаквате и искате просто да се откажете. Ако в продължение на осем или десет години не валеше проливен дъжд, щяхте да станете негативни и да се усъмните в Бог, а ако минеха още 20 години без проливен дъжд, щяхте ли да продължите да бъдете негативни? Ной прекара повече от 100 години в построяване на ковчега и никога не стана негативен, нито се усъмни в Бог, а просто продължи да строи ковчега. Кой друг освен Ной би могъл да направи това? Какво не ви достига? (Не притежаваме нормална човешка природа и съвест.) Точно така. Вие не притежавате характера на Ной. Колко истини е разбирал Ной? Мислите ли, че е разбирал повече истини от вас? Вие сте чули толкова много проповеди. Тайнствата на Божието въплъщение, истинската история за трите етапа на Божието дело, Божият план за управление. Това са най-висшите и най-дълбоките тайнства, изразени пред човечеството, и всички те са ви разяснени, но как става така, че все още не притежавате човешката природа на Ной и не сте способни да направите това, което Ной е бил способен да направи? Вашата вяра и човешка природа са толкова по-лоши в сравнение с тези на Ной! Може да се каже, че нямате истинска вяра, нито минималната съвест или разум, които трябва да се притежават в рамките на човешката природа. Макар че сте слушали много проповеди и на пръв поглед изглежда, че разбирате истините, качеството на вашата човешка природа и поквареният ви нрав не могат да се променят веднага след като слушате повече проповеди или след като разбирате истините. Без проницателност за тези неща хората смятат, че не са много по-лоши от древните светци, като си мислят: „Ние сега също приемаме Божието поръчение и слушаме Божието слово от собствената уста на Бог. Ние също така приемаме насериозно всяко нещо, което Бог иска от нас да направим. Всички разговарят заедно за тези неща, а след това вършат работата по планиране, разгръщане и изпълнение. С какво се различаваме от древните светци?“. Голяма ли е разликата, която виждате сега, или не? Тя е огромна, предимно по отношение на характера. Днешните хора са толкова покварени, егоистични и достойни за презрение! Те не си мръдват и пръста, ако нямат полза от това! Да вършат добри дела и да подготвят добри дела е толкова изнурително за тях! Те са готови да изпълняват дълг, но нямат воля, готови са да страдат, но не могат да го понесат, искат да платят цена, но не могат да го направят, готови са да практикуват истината, но не могат да я изпълнят, и искат да обичат Бог, но не могат да приложат това на практика. Кажете Ми какво не достига на този тип човешка природа! Колко истина трябва да се разбере и притежава, за да се компенсира това?

Току-що разговаряхме за проявеното от Ной внимание към Божиите намерения, което беше ценна част от неговата човешка природа. Има и още нещо — какво е то? След като чу Божиите слова, Ной узна един факт. Както и узна какъв беше Божият план. Планът не беше просто да се построи ковчег, който да служи за паметник, или да се създаде увеселителен парк, или да се направи някаква голяма сграда като забележителност — случаят не беше такъв. От казаното от Бог Ной узна един факт: Бог ненавиждаше това човечество, което беше нечестиво, и беше решил то да бъде унищожено от потоп. Междувременно онези, които щяха да оцелеят до следващата епоха, щяха да бъдат спасени от потопа чрез този ковчег. Той щеше да им даде възможност да оцелеят. И какво беше ключовото в този факт? Че Бог щеше да унищожи света с потоп и че Той възнамеряваше Ной да построи ковчег и да оцелее, както и всеки вид живо същество да оцелее, но човечеството да бъде унищожено. Това нещо голямо ли беше? Това не беше някакъв дребен семеен въпрос, нито някакъв маловажен въпрос, засягащ отделен човек или племе. Напротив, той включваше голяма операция. Какъв вид голяма операция? Такава, която беше свързана с Божия план за управление. Бог щеше да направи нещо голямо, нещо, което засягаше цялото човечество и което беше свързано с Неговото управление, с Неговото отношение към човечеството и с неговата съдба. Това е третото сведение, което Ной научи, когато Бог му повери това начинание. И какво беше отношението на Ной, когато чу за това от Божиите слова? Дали беше на вяра, на съмнение или на пълно неверие? (На вяра.) До каква степен вярваше той? И какви факти доказват, че е вярвал в това? (Щом чу Божиите слова, той започна да ги прилага на практика и построи ковчега, както беше казал Бог, което означава, че отношението му към Божиите слова беше отношение на вяра.) От всичко, което Ной прояви — от степента на прилагане и изпълнение, след като Ной прие това, което Бог му беше поверил, до факта на това, което в крайна сметка беше постигнато — може да се види, че Ной е имал пълна вяра във всяко слово, което Бог е изрекъл. Защо е имал пълна вяра? Как така не е имал съмнения? Как така не се е опитал да анализира, не е изследвал това в сърцето си? С какво е свързано това? (С вярата в Бог.) Точно така, това беше истинската вяра на Ной в Бог. Следователно, когато ставаше въпрос за всичко, което Бог говореше, и за всяко Негово слово, Ной не просто слушаше и приемаше, а вместо това той имаше истинско познание и вяра в дълбините на сърцето си. Макар че Бог не му беше казал различните подробности, като например кога ще дойдат водите на потопа или колко години ще минат, преди да дойдат, или какъв ще бъде мащабът на тези потопи, или какво ще бъде, след като Бог унищожи света, Ной вярваше, че всичко, което Бог беше казал, вече е станало факт. Ной не се отнасяше към Божиите слова като към история, мит, някакво твърдение или писмено произведение, а в дълбините на сърцето си вярваше и беше сигурен, че Бог ще направи това и че никой не може да промени това, което Бог реши да осъществи. Ной смяташе, че хората могат да имат само едно отношение към Божиите слова и към това, което Бог желае да осъществи, а именно да приемат този факт, да се покорят на заповяданото от Бог и да изпълнят добре задачите, които Бог иска от тях да изпълнят — такова беше неговото отношение. И именно защото Ной имаше такова отношение — не анализираше, не изследваше, не се съмняваше, а вярваше от дълбините на сърцето си, и след това решаваше да изпълни това, което Бог изискваше, и да изиграе своята роля в това, което Бог желаеше да бъде осъществено — именно поради това беше постигнат фактът на построяването на ковчега и събирането и оцеляването на всеки вид живо същество. Ако, когато Ной чу Бог да казва, че ще унищожи света с потоп, Ной се съмняваше, ако не смееше да повярва напълно в това, защото не го беше видял и не знаеше кога ще се случи, тъй като имаше много неизвестни, тогава дали нагласата му и убеждението му да построи ковчега щяха да бъдат засегнати, щяха ли да се променят? (Да.) Как щяха да се променят? Докато строеше ковчега, той можеше да претупа работата, можеше да пренебрегне Божиите спецификации или да не събере в ковчега всеки вид живо същество, както Бог беше поискал. Бог каза, че трябва да има едно мъжко и едно женско от всеки вид, на което той можеше да каже: „За някои от тях е достатъчно да има само женски. Някои от тях не мога да намеря, така че да ги забравим. Кой знае кога ще се случи потопът, който ще унищожи света“. Великото начинание по построяването на ковчега и събирането на всеки вид живо същество отне 120 години. Щеше ли Ной да постоянства през тези 120 години, ако не беше имал истинска вяра в Божиите слова? Категорично не. С намесата от външния свят и различните оплаквания от членовете на семейството му, за човек, който не вярва, че Божиите слова са факт, актът на построяване на ковчег би бил много труден за осъществяване, да не говорим, ако щеше да отнеме 120 години. Миналия път ви попитах дали 120 години е дълъг период. Всички казахте, че е така. Попитах ви колко дълго бихте издържали и когато накрая попитах дали можете да се справите за 15 дни, никой от вас не каза, че може, и сърцето Ми се сви. Вие сте много по-лоши от Ной. Не струвате и колкото косъм от главата му, не притежавате дори една десета от неговата вяра. Колко сте жалки! От една страна, вашата човешка природа и почтеност са твърде ниски. От друга страна, може да се каже, че вашият стремеж към истината на практика отсъства. И така, вие не сте способни да постигнете истинска вяра в Бог, нито имате истинско покорство. Тогава как успяхте да издържите досега — защо, докато Аз разговарям, вие все още седите там и слушате? Във вас се откриват два аспекта. От една страна, повечето от вас все още желаят да бъдат добри. Вие не искате да сте лоши хора. Искате да поемете по добрия път. Имате тази малка решимост, имате това малко добро въжделение. В същото време повечето от вас се страхуват от смъртта. До каква степен се страхувате от смъртта? При най-малкия признак на неприятности във външния свят има такива сред вас, които полагат допълнителни усилия в изпълнението на дълга си. Когато нещата се успокоят, те се отдават на удобства и полагат много по-малко усилия в дълга си. Те винаги се грижат за плътта си. В сравнение с истинската вяра на Ной има ли някаква истинска вяра в това, което се проявява у вас? (Не.) И Аз мисля така. И дори да има малко вяра, тя е жалко малка и не е способна да издържи проверката на изпитанията.

Аз никога не съм създавал работни разпоредби, но често съм чувал те да бъдат предшествани от думи като тези: „В момента различните държави са в сериозен хаос, светските тенденции стават все по-нечестиви и Бог ще накаже човешкия род. Ние трябва да изпълняваме дълга си съгласно критериите, като правим еди-какво си, и да предложим своята преданост на Бог“. „В днешно време язвите стават все по-тежки, средата е все по-неблагоприятна, бедствията са все по-сериозни, хората са изправени пред заплахата от болести и смърт и само ако вярваме в Бог и се молим повече пред Бог, ще избегнем чумата, защото само Бог е нашето убежище. Днес, изправени пред такива обстоятелства и такава среда, ние трябва да подготвим добри дела, като правим еди-какво си, и да се въоръжим с истината, като правим еди-какво си — това е неотложно“. „Тази година напастта от вредители беше особено тежка, човечеството ще се сблъска с глад и скоро ще се изправи пред мародерства и социална нестабилност, така че онези, които вярват в Бог, трябва често да идват пред Бог, за да се молят и да искат Божията закрила, и трябва да поддържат нормален църковен живот и нормален духовен живот“. И така нататък. И след това, след като се изрече предисловието, започват конкретните разпоредби. Всеки път тези предисловия са играли навременна и решаваща роля във вярата на хората. Затова се чудя, дали работните разпоредби нямаше да бъдат изпълнени, ако тези предисловия и изявления не бяха направени? Без тези предисловия работните разпоредби нямаше ли да бъдат работни разпоредби? Нямаше ли да има причина да бъдат издадени? Отговорът на тези въпроси със сигурност е „да“. Това, което искам да знам сега, е каква цел имат хората, като вярват в Бог? Какво точно е значението на тяхната вяра в Бог? Разбират ли те, или не, фактите, които Бог желае да осъществи? Как хората трябва да се отнасят към Божиите слова? Как трябва да се отнасят към всичко, което Създателят изисква? Тези въпроси заслужават ли да бъдат обмислени? Ако хората се преценяваха според критерия на Ной, според Мен нито един от тях не би заслужил званието „сътворено същество“. Те не биха били достойни да дойдат пред Бог. Ако вярата и покорството на днешните хора се измерваха с отношението на Бог към Ной и с критериите, по които Бог е избрал Ной, щеше ли Бог да бъде удовлетворен от тях? (Не.) Те са много далеч от него! Хората винаги казват, че вярват в Бог и се прекланят пред Него, но как тази вяра и преклонение се проявяват в тях? Всъщност те се проявяват посредством уповаването им на Бог, техните изисквания към Него, както и тяхното истинско бунтарство срещу Него, и дори тяхното презрение към въплътения Бог. Може ли всичко това да се счита за презрение на човечеството към истината и за открито нарушаване на принципите? Всъщност случаят е точно такъв — това е неговата същност. Всеки път, когато работните разпоредби съдържат тези думи, „вярата“ на хората се увеличава. Всеки път, когато се издават работни разпоредби, когато хората осъзнаят изискванията и значимостта на работните разпоредби и са способни да ги изпълнят, тогава те вярват, че тяхната степен на покорство се е увеличила, че сега притежават покорство — но дали те всъщност наистина притежават вяра и истинско покорство? И какво точно е тази предполагаема вяра и покорство, когато се измерват според критерия на Ной? Един вид сделка, всъщност. Как би могло това да се счита за вяра и истинско покорство? Каква е тази така наречена истинска вяра на хората? „Последните дни са тук — надявам се Бог да действа скоро! Толкова е голяма благословията, че ще бъда тук, когато Бог унищожи света, че ще бъда благословен да остана и няма да страдам от опустошенията на унищожението. Бог е толкова добър, Той толкова много обича хората, Бог е толкова велик! Той е издигнал човека толкова много, Бог наистина е Бог, само Бог може да върши такива неща“. А тяхното така наречено истинско покорство? „Всичко, което Бог казва, е правилно. Прави каквото Той поиска. В противен случай ще бъдеш връхлетян от бедствие и всичко ще свърши за теб, никой няма да може да те спаси“. Тяхната вяра не е истинска вяра, а и покорството им не е истинско покорство — това не са нищо друго освен лъжи.

Днес на практика всеки по света знае за построяването на ковчега от Ной, нали? Но колко хора са наясно с истинската история? Колко хора разбират истинската вяра и покорство на Ной? И кой знае — и го интересува — каква е била Божията оценка за Ной? Никой не обръща внимание на това. Какво показва това? Показва, че хората не се стремят към истината и не обичат положителните неща. Миналия път, след като разговарях за историите на тези две личности, някой върна ли се към Библията, за да прочете подробностите от тези истории? Бяхте ли трогнати, когато чухте историите на Ной, Авраам и Йов? (Да.) Не се ли възхищавате на тези трима души? (Да.) Искате ли да бъдете като тях? (Да.) И така, проведохте ли подробни общения за техните истории и за същността на тяхното поведение, за тяхното отношение към Бог, както и за тяхната вяра и покорство? Откъде трябва да започнат хората, които искат да бъдат като този тип хора? Аз за пръв път прочетох историята на Йов много отдавна и имах известно разбиране и за историите на Ной и Авраам. Всеки път, когато чета и мисля в сърцето Си за това, което тримата мъже са проявили, какво Бог им е казал и направил, както и за различното им отношение, ми идва да заплача — трогнат съм. И така, какво ви трогна, когато ги четохте? (След като изслушах Божието общение, най-накрая разбрах, че когато Йов е преминавал през своите изпитания, той е мислил, че Бог страда заради него, и тъй като не е искал Бог да страда, е проклел самия ден, в който се е родил. Всеки път, когато четях това, чувствах, че Йов наистина е проявявал внимание към Божиите намерения и бях много трогнат.) Какво друго? (Ной е преминал през такива несгоди, когато е строил ковчега, но въпреки това е бил способен да прояви внимание към Божиите намерения. На Авраам му е било дадено дете на 100-годишна възраст и е бил изпълнен с радост, но когато Бог го помолил да принесе детето си, той е бил способен да се подчини и да се покори, а ние не можем да направим това. Ние нямаме човешката природа, съвестта и разума на Ной или Авраам. Изпълнен съм с възхищение, когато чета техните истории, и те са модели, които да следваме.) (Последния път, когато Ти разговаряше, спомена, че Ной е бил способен да постоянства 120 години при построяването на ковчега и че е изпълнил перфектно нещата, които Бог му е заповядал да направи, и не е разочаровал очакванията на Бог. Като сравнявам това с моето отношение към моя дълг, виждам, че нямам никакво постоянство. Това ме кара да се чувствам виновен, както и трогнат.) Всички сте трогнати, нали? (Да.) Засега няма да разговаряме по тази тема. Ще обсъдим всичко това, след като приключим с историите на Ной и Авраам. Ще ви кажа кои части Ме трогнаха и ще видим дали са същите, които трогнаха и вас.

Току-що разговаряхме за истинската вяра на Ной в Бог. Установените факти за построяването на ковчега са достатъчни, за да покажат неговата истинска вяра. Истинската вяра на Ной се проявява във всяко негово действие, във всяка негова мисъл и идея, и в отношението, с което е действал спрямо това, което Бог му е заповядал. Това е достатъчно, за да покаже истинската вяра на Ной в Бог — вяра, която е извън всяко съмнение и е лишена от примеси. Независимо дали това, което Бог е поискал от него да направи, е било съгласно собствените му представи, независимо дали е било това, което е планирал да прави в живота си, и независимо как е влизало в противоречие с нещата в живота му, а още по-малко колко трудна е била тази задача, той е имал само едно отношение: на приемане, покорство и изпълнение. В крайна сметка фактите показват, че построеният от Ной ковчег е спасил всеки вид живо същество, както и собственото семейство на Ной. Когато Бог изпрати потопа и започна да унищожава човешкия род, ковчегът носеше семейството на Ной и различни видове живи същества, плавайки по водата. Бог унищожи земята, като изпрати голям потоп в продължение на четиридесет дни, и оцеляха само осемте души от семейството на Ной и различните живи същества, които влязоха в ковчега, а всички останали хора и живи същества бяха унищожени. Какво се вижда от тези факти? Понеже Ной притежаваше истинска вяра и истинско покорство към Бог — чрез истинското сътрудничество на Ной с Бог — това, което Бог желаеше да направи, беше осъществено. То стана реалност. Именно на това Бог гледаше благосклонно у Ной и Ной не разочарова Бог. Той изпълни важното поръчение, което Бог му беше дал, и свърши всичко, което Бог му беше поверил. Това, че Ной беше способен да изпълни Божието поръчение, от една страна, се дължеше на Божиите заповеди, а в същото време, до голяма степен, се дължеше и на истинската вяра на Ной и на безпрекословното му покорство към Бог. Именно защото Ной притежаваше тези две най-ценни неща, той стана обичан от Бог, и именно защото Ной притежаваше истинска вяра и безпрекословно покорство, Бог го видя като човек, който трябва да остане, и като някой, който е достоен да оцелее. Всички освен Ной бяха обект на Божията ненавист, като се подразбираше, че всички те бяха недостойни да живеят сред Божието творение. Какво трябва да видим от построяването на ковчега от Ной? От една страна, видяхме благородния характер на Ной. Той притежаваше съвест и разум. От друга страна, видяхме истинската вяра и истинското покорство на Ной към Бог. Всичко това е достойно за подражание. Именно поради вярата и покорството на Ной към Божието поръчение Ной стана обичан в Божиите очи, сътворено същество, което беше обичано от Бог — което беше нещо щастливо и благословено. Само такива хора са годни да живеят в светлината на Божия лик. В Божиите очи само те са годни да живеят. Хора, които са годни да живеят: какво означава това? Означава онези, които са достойни да се наслаждават на всичко, на което могат да се наслаждават и което Бог е дарил на човечеството, които са достойни да живеят в светлината на Божия лик, които са достойни да получат Божиите благословии и обещания. Хора като тези са обичани от Бог, те са истински сътворени човешки същества и са тези, които Бог желае да придобие.