На последното събиране разговаряхме за десетата точка от различните проявления на антихристите: „Те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“. За какви подробности разговаряхме по-конкретно? (Бог основно разговаряше за това как да се отнасяме към Божието слово.) Това свързано ли е с десета точка? (Да. Защото в точката „те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“ един от начините на поведение на антихристите е, че те само слушат това, което Христос казва, но нито му се подчиняват, нито му се покоряват. Те не се подчиняват на Божиите слова и не практикуват според Божиите слова. На последното събиране Бог разговаряше за това как да се отнасяме към Божието слово, как да се подчиняваме на Божието слово и след това как да прилагаме и изпълняваме Божието слово.) Всичко това е разбрано, нали? По време на предишното ни събиране разказах две истории: едната беше историята на Ной, а другата — на Авраам. Това са две класически истории от Библията. Много хора знаят за тези истории и ги разбират, но след като са ги разбрали, много малко хора знаят как да се отнасят към Божиите слова и изисквания. И така, каква беше основната цел на нашето общение за тези две истории? Целта беше да накара хората да узнаят как, като хора и като сътворени същества, трябва да се отнасят към Божиите слова и изисквания — и да узнаят позицията, която едно сътворено същество трябва да заеме, и отношението, което трябва да има, когато е изправено пред Божиите изисквания и когато слуша Божиите слова. Това са основните неща. Това е истината, която хората трябваше да узнаят и да разберат, когато разговаряхме за тези две истории последния път. И така, след като разговаряхме за тези две истории, ясно ли ви е сега как да се покорявате на Христос и да се подчинявате на Неговите слова, какво отношение трябва да имат хората и каква трябва да бъде тяхната гледна точка и позиция спрямо Христос и спрямо изречените от Христос слова, както и как хората трябва да се отнасят към словата и изискванията, които идват от Бог, и какви истини трябва да бъдат разбрани в тази връзка? (Номер едно е да бъдем искрени с Христос, номер две е да се научим да уважаваме Христос и номер три е да се подчиняваме на Неговите слова, да слушаме Божиите слова със сърцата си.) Вие помните правилата. Ако не бях говорил за тези правила, щяхте ли да можете да ги извлечете от двете истории, които разказах? (Единственото, което можем да заключим, е, че трябва да се подчиняваме на всичко, което Бог казва.) Всичко, което можете да извлечете, са прости, догматични и теоретични начини на действие; вие все още не сте способни да разберете или да познаете в това истините, които хората трябва да търсят и да разберат. И така, нека да разговаряме подробно за историите на Ной и Авраам.

I. Отношението на Ной към Божиите слова

Нека първо да поговорим за историята на Ной. На последното събиране разгледахме в общи линии причините и последиците от историята на Ной. Защо не бяхме по-конкретни? Защото повечето хора вече знаят причините, последиците и конкретните подробности на тази история. Ако има подробности, които не са ви съвсем ясни, можете да ги намерите в Библията. Това, за което разговаряме, не са конкретните подробности от тази история, а как Ной, главният герой на историята, се е отнесъл към Божиите слова, кои аспекти на истината хората трябва да разберат от това, какво е било отношението на Бог, какво е мислил Той и каква е била оценката Му за Ной, след като е видял всяко негово действие. Това са подробностите, за които трябва да разговаряме. Отношението на Бог към Ной и оценката Му за това, което Ной е направил, са достатъчни, за да ни кажат какво точно ниво изисква Бог от човешкия род, от онези, които Го следват, от онези, които Той спасява. Има ли истина, която трябва да се търси в това? Там, където има истина, която трябва да се търси, си струва да се разнищва, да се обмисля и за която да се разговаря подробно. Няма да разглеждаме отново конкретните подробности от историята на Ной. Това, за което ще разговаряме днес, е истината, която трябва да се търси в различните отношения на Ной към Бог, както и изискванията и намеренията на Бог, които хората трябва да разберат от Божията оценка за Ной.

Ной беше обикновен член на човешкия род, който се покланяше на Бог и Го следваше. Когато Божиите слова достигнаха до него, отношението му не беше да действа бавно, да протака или да се размотава. Вместо това той слушаше Божиите слова с голяма сериозност, слушаше всяко слово на Бог с голяма грижа и внимание, като добросъвестно слушаше и се опитваше да запомни всичко, което Бог му заповяда, без да смее да бъде и най-малко небрежен. В отношението му към Бог и към Божиите слова имаше богобоязливо сърце, което показваше, че Бог има място в сърцето му и че той е покорен на Бог. Той слушаше внимателно какво казва Бог, съдържанието на Божиите слова, какво Бог поиска от него да направи. Той слушаше внимателно — не анализираше, а приемаше. В сърцето му нямаше отказ, антипатия или нетърпение. Вместо това той мирно, внимателно и съсредоточено отбелязваше в сърцето си всяко слово и всяко нещо, в което Бог поставяше изисквания към него. След като Бог му даде всяко едно наставление, Ной записа подробно и по свой собствен начин всичко, което Бог му беше казал и поверил. След това остави настрана собствения си труд, скъса с рутината и плановете на стария си живот и започна да се подготвя за всичко, което Бог му беше поверил да направи, и за всички запаси, необходими за ковчега, който Бог беше поискал от него да построи. Той не смееше да пренебрегне нито едно от Божиите слова, нито нещо от това, което Бог поиска, нито някоя подробност от това, което се изискваше от него в Божиите слова. По свой собствен начин той записа основните точки и подробности за всичко, което Бог поиска и му повери, след което ги обмисляше и разсъждаваше върху тях отново и отново. След това Ной тръгна да търси всички материали, които Бог беше поискал от него да подготви. Естествено, след всяко напътствие, което Бог му даде, той по свой собствен начин направи подробни планове и подредби за всичко, което Бог му беше поверил и наредил да направи — след което, стъпка по стъпка, той приложи и изпълни своите планове и подредби, както и всяка подробност и отделна стъпка от това, което Бог поиска. По време на целия процес всичко, което Ной направи, било то голямо или малко, забележително или не в очите на човека, беше това, за което беше наставляван от Бог, и беше това, което беше изречено и изисквано от Бог. От всичко, което се прояви у Ной, след като той прие Божието поръчение, е видно, че отношението му към Божиите слова не беше просто да слуша и нищо повече — още по-малко беше така, че след като чу тези слова, Ной избра време, когато беше в добро настроение, когато средата беше подходяща или когато моментът беше благоприятен, за да извърши това. Вместо това той остави настрана целия си труд, скъса с рутината на живота си и превърна построяването на ковчега, което Бог беше наредил, в най-големия приоритет в ежедневния си живот и съществуването си от този момент нататък и го приложи съответно. Отношението му към Божието поръчение и Божиите слова не беше на лекомислие, нехайство или каприз, още по-малко беше на отхвърляне. Вместо това той слушаше внимателно Божиите слова и влагаше сърцето си в това да ги запомни и да разсъждава върху тях. Отношението му към Божиите слова беше на приемане и покорство. За Бог само това е отношението, което Той изисква едно истинско сътворено същество да има към Неговите слова. В това отношение нямаше съпротива, нямаше нехайство, нямаше своеволие или безразсъдство, нито беше примесено с човешка воля. То беше, изцяло и напълно, отношението, което едно сътворено човешко същество трябва да има.

След като прие Божието поръчение, Ной започна да планира как да създаде ковчега, който Бог му беше поверил. Той потърси различни материали, както и хората и инструментите, необходими за построяването на ковчега. Естествено, това включваше много неща. Не беше толкова лесно и просто, колкото се предполага от текста. В онази прединдустриална епоха, епоха, в която всичко се правеше на ръка, чрез физически труд, не е трудно да си представим колко трудно е било да се построи такъв ковчег, такъв гигант, за да се изпълни задачата за построяването на ковчег, поверена от Бог. Разбира се, начинът, по който Ной планира, подготви, проектира и намери различни неща като материали и инструменти, не беше прост въпрос и Ной може би никога не е виждал толкова огромна лодка. След като прие това поръчение, като четеше между редовете на Божиите слова и съдеше по всичко, което Бог беше казал, Ной знаеше, че това не е прост въпрос, не е лесна задача. Това не беше проста или лесна задача — какво означаваше това? От една страна, това означаваше, че след като приеме това поръчение, Ной щеше да носи тежко бреме на раменете си. Нещо повече, ако се съди по това как Бог лично призова Ной и лично го наставляваше как да построи ковчега, това не беше нещо обикновено, не беше малък въпрос. Ако се съди по подробностите на всичко, което Бог каза, това не беше нещо, което всеки обикновен човек би могъл да понесе. Фактът, че Бог призова Ной и му възложи да построи ковчег, показва колко важен е бил Ной в Божието сърце. По този въпрос Ной, разбира се, беше способен да разбере някои от Божиите намерения — и след като го направи, Ной осъзна какъв живот щеше да го очаква през следващите години и беше наясно с някои от трудностите, с които щеше да се сблъска. Въпреки че Ной осъзна и разбра голямата трудност на това, което Бог му беше поверил, и колко големи щяха да бъдат изпитанията, пред които щеше да се изправи, той нямаше намерение да откаже, а вместо това беше дълбоко благодарен на Бог Йехова. Защо Ной беше благодарен? Защото Бог неочаквано му беше поверил нещо толкова значимо и лично му беше казал и обяснил всяка подробност. Още по-важно е, че Бог беше разказал на Ной и цялата история, от началото до края, защо трябваше да бъде построен ковчегът. Това беше въпрос от собствения план за управление на Бог, беше собствена дейност на Бог, но Бог му беше разказал за този въпрос, така че Ной усети неговата важност. В обобщение, като се съди по тези различни знаци, като се съди по тона на Божията реч и различните аспекти на това, което Бог предаде на Ной, Ной можеше да почувства важността на задачата за построяването на ковчега, която Бог му беше поверил, можеше да оцени това в сърцето си и не смееше да се отнесе лекомислено към нея, нито смееше да пренебрегне някоя подробност. Затова, след като Бог завърши да дава Своите наставления, Ной състави своя план и се зае да направи всички приготовления за построяването на ковчега, като търсеше работна ръка, подготвяше всякакви материали и, в съответствие с Божиите слова, постепенно събираше различните видове живи същества в ковчега.

Целият процес на построяване на ковчега беше изпълнен с трудности. За момента нека оставим настрана как Ной е преживял брулещите ветрове, жаркото слънце и проливния дъжд, палещата жега и лютия студ, както и четирите сменящи се сезона, година след година. Нека първо да поговорим за това какво колосално начинание е било построяването на ковчега, за подготовката му на различните материали и за безбройните трудности, с които се е сблъсквал в хода на построяването на ковчега. Какво включваха тези трудности? Противно на схващанията на хората, някои физически задачи невинаги се получаваха от първия път и Ной трябваше да премине през много неуспехи. След като завършеше нещо, ако то изглеждаше погрешно, той го разглобяваше, а след като приключеше с разглобяването, трябваше да подготви материали и да го направи наново. Не беше като в съвременната епоха, в която всеки прави всичко с електронно оборудване и след като то бъде настроено, работата се извършва по зададена програма. Когато днес се извършва такава работа, тя е механизирана и след като включиш машината, тя може да свърши работата. Но Ной живееше в епохата на първобитното общество и цялата работа се вършеше на ръка, трябваше да вършиш всичко с двете си ръце, като използваш очите и ума си, както и собственото си усърдие и сила. Разбира се, най-вече хората трябваше да разчитат на Бог. Трябваше да търсят Бог навсякъде и по всяко време. В процеса на сблъскване с всякакви трудности и в дните и нощите, прекарани в построяването на ковчега, Ной трябваше да се изправя не само пред различните ситуации, възникнали при завършването на това колосално начинание, но и пред различните среди около него, както и пред подигравките, клеветите и словесните обиди на другите. Макар че не сме преживели лично тези сцени, когато са се случили, не е ли възможно да си представим някои от различните трудности, с които Ной се е сблъскал и които е преживял, както и различните предизвикателства, пред които се е изправял? В хода на построяването на ковчега първото нещо, с което Ной трябваше да се сблъска, беше неразбирането от страна на семейството му, тяхното натякване, оплаквания и дори очерняне. Второто е, че той беше оклеветяван, осмиван и осъждан от хората около себе си — неговите роднини, приятели и всякакви други хора. Но Ной имаше само една нагласа, а именно да се подчинява на Божиите слова, да ги изпълнява до самия край и никога да не се отклонява от това. Какво беше решил Ной? „Докато съм жив, докато все още мога да се движа, не мога да изоставя Божието поръчение“. Това беше неговата мотивация да извърши великото начинание по построяването на ковчега, както и отношението му, когато му бяха представени Божиите заповеди и след като чу Божиите слова. Изправен пред всевъзможни неприятности, трудни ситуации и предизвикателства, Ной не отстъпи. Дори когато някои от по-трудните му инженерни задачи често се проваляха и нещата се повреждаха, въпреки че в сърцето си Ной се чувстваше разстроен и тревожен, когато си помисляше за Божиите слова, когато си мислеше за всяко слово, което Бог му заповядваше, както и за въздигането си от Бог, той често се чувстваше изключително мотивиран: „Не мога да се откажа, не мога да отхвърля това, което Бог ми заповяда и ми повери да направя. Това е Божието поръчение и щом съм го приел, щом съм чул изречените от Бог слова и Божия глас, щом съм приел това от Бог, значи трябва да се покоря напълно, значи то е нещо, което едно човешко същество трябва да постигне“. Затова с каквито и трудности да се сблъскваше, каквито и подигравки или клевети да отнасяше, колкото и да се изтощаваше тялото му, колкото и уморен да беше, той не изостави това, което му беше поверено от Бог, и постоянно помнеше всяко едно слово от това, което Бог му беше казал и заповядал. Независимо как се променяше обкръжението му, колко големи бяха трудностите, с които се сблъскваше, той вярваше, че нищо от това няма да продължи вечно, че единствено Божиите слова никога няма да преминат и само онова, което Бог е заповядал да се направи, със сигурност ще бъде изпълнено. Ной имаше в себе си истинска вяра в Бог и покорството, което трябваше да има, и продължи да строи ковчега, който Бог поиска от него да построи. Ден след ден, година след година Ной остаряваше, но вярата му не намаляваше и не настъпи промяна в отношението и решимостта му да довърши Божието поръчение. Макар че имаше моменти, в които тялото му се чувстваше уморено и изтощено, разболяваше се и в сърцето си беше слаб, решимостта и упоритостта му при завършването на Божието поръчение и покоряването му на Божиите слова не намаляваха. През годините, в които Ной строеше ковчега, той практикуваше да слуша изречените от Бог слова и да им се покорява, и едновременно с това практикуваше важната истина, че едно сътворено същество и обикновен човек трябва да довърши Божието поръчение. На пръв поглед целият процес всъщност беше само едно нещо: построяването на ковчега, изпълняването на това, което Бог му бе казал да направи добре и да завърши. Но какво се изискваше, за да изпълни това нещо добре и да го завърши успешно? Не се изискваха нито пламенността на хората, нито техните лозунги, още по-малко някакви клетви, дадени по мимолетна прищявка, нито така нареченото възхищение на хората към Създателя. Не се изискваха тези неща. Изправени пред построяването на Ноевия ковчег така нареченото възхищение на хората, техните клетви, пламенност и вяра в Бог в техния духовен свят — всичко това е абсолютно безполезно. На фона на истинската вяра на Ной и истинското покорство пред Бог хората изглеждат толкова бедни и жалки, а малкото доктрини, които разбират, изглеждат толкова кухи, бледи, немощни и слаби — да не кажем срамни, достойни за презрение и долни.

На Ной му бяха необходими 120 години, за да построи ковчега. Тези 120 години не бяха 120 дни, нито 10 години, нито 20 години, а десетилетия повече от продължителността на живота на един нормален човек днес. Като се има предвид продължителността на времето, трудността на изпълнението и мащабът на инженерната работа, ако Ной не притежаваше истинска вяра, ако вярата му беше просто мисъл, възлагане на надежди, пламенност или някакъв вид неясна и абстрактна вяра, щеше ли ковчегът изобщо да бъде завършен? Ако покорството му пред Бог беше само устно обещание, ако беше само бележка, направена писмено, с писалка, като тази, която вие записвате днес, можеше ли ковчегът да бъде построен? (Не.) Ако покорството му при приемането на Божието поръчение не беше нищо повече от воля и решителност, от едно желание, можеше ли ковчегът да бъде построен? Ако покорството на Ной пред Бог беше просто спазване на формалностите на отричане, себеотдаване и плащане на цена, или просто вършене на повече работа, плащане на по-висока цена и преданост към Бог на теория или под формата на лозунги, тогава можеше ли ковчегът да бъде построен? (Не.) Това би било твърде трудно! Ако отношението на Ной към приемането на Божието поръчение беше вид сделка, ако Ной го беше приел просто за да бъде благословен и възнаграден, можеше ли ковчегът да бъде построен? Категорично не! Пламенността на един човек може да продължи 10 или 20 години, или 50, или 60, но когато той е близо до смъртта и вижда, че не е придобил нищо, той ще загуби вяра в Бог. Тази пламенност, която устоява 20, 50 или 80 години, не се превръща в покорство или истинска вяра. Това е много трагично. Истинската вяра и истинското покорство, които се откриват у Ной, впрочем са точно това, което липсва на хората днес, и точно нещата, които хората днес не могат да видят и към които се отнасят с пренебрежение и презрение, или на които дори гледат отвисоко. Разказването на историята за построяването на Ноевия ковчег винаги се посреща с оживени обсъждания. Всеки може да говори за нея, всеки има какво да каже. Но никой не се замисля и не се опитва да проумее какво е имало у Ной, какъв път на практикуване е имал, какво желано от Бог отношение към Божиите заповеди и какъв възглед за тях е притежавал, или какъв характер е имал, когато е ставало въпрос за слушане и практикуване на Божиите слова. Затова казвам, че днешните хора не са годни да разказват историята на Ной, защото когато някой разказва тази история, той се отнася към Ной просто като към легендарна личност, дори като към обикновен старец с бяла брада. Те се питат в ума си дали наистина е имало такъв човек, какъв е бил той в действителност, и не се опитват да разберат как Ной е стигнал до тези проявления, след като е приел Божието поръчение. Днес, когато се връщаме към историята за построяването на Ноевия ковчег, смятате ли, че това е важно или незначително събитие? Дали това е просто обикновена приказка за един старец, който е построил ковчег в едни отминали времена? (Не.) Сред всички хора Ной беше човекът, който се боеше от Бог, покоряваше се на Бог и изпълняваше Божието поръчение, който е най-достоен за подражание. Той беше одобрен от Бог и трябва да бъде модел за онези, които следват Бог днес. А кое беше най-ценното в него? Той имаше само едно отношение към Божиите слова: да слуша и да приема, да приема и да се покорява, и да се покорява до смъртта. Именно това отношение, което беше най-ценното от всичко, му спечели Божието одобрение. Когато ставаше въпрос за Божиите слова, той не беше нехаен, не отбиваше номера и не ги проучваше внимателно, не ги анализираше, не им се съпротивляваше и не ги отхвърляше в главата си, след което да ги изтласква в задната част на съзнанието си. Вместо това той слушаше внимателно, приемаше ги малко по малко в сърцето си и след това разсъждаваше как да ги приложи на практика, как да ги изпълни, как да ги практикува според първоначалното намерение, без никакво отклонение. И докато разсъждаваше върху Божиите слова, той си казваше насаме: „Това са Божиите слова, това са Божиите наставления, Божието поръчение, аз съм обвързан от дълга, трябва да се покоря, не мога да пропусна нито една подробност, не мога да наруша нито едно от Божиите желания, нито мога да пренебрегна някоя от подробностите на казаното от Него, в противен случай не бих бил годен да се нарека човек, не бих бил достоен за Божието поръчение и за Неговата възхвала. В този живот, ако не успея да изпълня всичко, което Бог ми е казал и поверил, ще имам съжаления. Нещо повече, ще бъда недостоен за Божието поръчение и за Неговото възхваляване и няма да имам очи да се върна пред Създателя“. Всичко, което Ной беше мислил и обмислял в сърцето си, всяка негова гледна точка и всяко негово отношение, всяко от тях предопределяше това, че той в крайна сметка е способен да приложи на практика Божиите слова, да превърне Божиите слова в реалност, да доведе Божиите слова до резултат и да направи така, че те да бъдат изпълнени и осъществени чрез неговия усърден труд и да се превърнат в реалност чрез него, и така Божието поръчение да не пропадне. Ако се съди по всичко, което Ной мислеше, по всяка идея, която възникваше в сърцето му, и по отношението му към Бог, Ной беше достоен за Божието поръчение, той беше човек, на когото Бог се доверяваше, и човек, на когото Бог гледаше благосклонно. Бог наблюдава всяка дума и дело на хората, Той наблюдава техните мисли и идеи. В Божиите очи, щом Ной е способен да мисли по този начин, Той не е сгрешил в избора Си. Ной можеше да понесе Божието поръчение и Божието доверие и беше способен да изпълни Божието поръчение: той беше единственият избор сред целия човешки род.

В Божиите очи Ной беше Неговият единствен възможен избор за осъществяването на такова велико начинание като построяването на ковчег. И така, какво се откриваше у Ной? Две неща: истинска вяра и истинско покорство. В Божието сърце това са критериите, които Той изисква от хората. Просто е, нали? (Да.) „Единственият възможен избор“ притежаваше тези две неща, неща, които са толкова прости — но освен у Ной, те не се откриват у никой друг. Някои хора казват: „Как е възможно това? Отказали сме се от семействата и кариерите си, отрекли сме се от работа, перспективи и образование, изоставили сме имуществото и децата си. Вижте колко голяма е вярата ни, колко много обичаме Бог! С какво сме по-низши от Ной? Ако Бог поиска от нас да построим ковчег — е, съвременната индустрия е силно развита, нима нямаме достъп до дървен материал и изобилие от инструменти? Ние също можем да работим под жаркото слънце, ако използваме машини. Ние също можем да работим от зори до здрач. Не е кой знае какво да се свърши една малка работа като тази. На Ной му отне 100 години, но ние ще го направим за по-малко, за да не се тревожи Бог — ще ни отнеме само 10 години. Ти каза, че Ной е бил единственият възможен избор, но днес има много перфектни кандидати. Хора като нас, които са се отрекли от семействата и кариерата си, които имат истинска вяра в Бог, които наистина отдават всичко — всички те са перфектни кандидати. Как можеш да кажеш, че Ной е единственият възможен избор? Ти ни подценяваш, нали?“. Има ли проблем с тези думи? (Да.) Някои хора казват: „По времето на Ной науката и технологиите са били все още много слабо развити, той не е имал електричество, нито съвременни машини, дори най-простите електрически бормашини и верижни триони, нито дори пирони. Как изобщо е успял да построи ковчега? Днес ние имаме всички тези неща. Няма ли да ни е невероятно лесно да изпълним това поръчение? Ако Бог ни говореше от небето и ни кажеше да построим ковчег, тогава забравете само за един — лесно бихме могли да построим 10 ковчега. Това не би било нищо, съвсем проста работа е. Боже, заповядай ни каквото пожелаеш. Каквото изискваш, кажи ни. Изобщо няма да е трудно за толкова много от нас да построят ковчег! Можем да построим 10, 20, дори 100. Колкото пожелаеш“. Толкова ли са прости нещата? (Не.) Щом кажа, че Ной е бил единственият възможен избор, някои хора искат да се карат с Мен, те не са убедени: „Ти мислиш добро за древните, защото не са тук. Днешните хора са точно под носа Ти, но Ти не можеш да видиш доброто у тях. Ти си сляп за всички добри неща, които днешните хора са направили, за всичките им добри действия. Ной е направил само едно малко нещо. Нима не е защото тогава не е имало индустрия и целият физически труд е бил тежък, че Ти мислиш, че това, което той е направил, е достойно да се помни, че го смяташ за пример, за модел, и си сляп за страданията на днешните хора и за цената, която плащаме за Теб, и за нашата вяра днес?“. Така ли е? (Не.) Независимо от епохата или ерата, независимо какви условия има в средата, в която живеят хората, тези материални обекти и общата среда не значат нищо, те не са важни. Какво е важно? Най-важното не е в коя епоха живееш, нито дали си овладял някаква технология, нито колко от Божиите слова си прочел или чул. Най-важното е дали хората притежават истинска вяра, дали имат истинско покорство. Тези две неща са най-важни и нито едно от тях не може да липсва. Ако вие бяхте поставени по времето на Ной, кой от вас би могъл да изпълни това поръчение? Смея да твърдя, че дори всички вие да работите заедно, не бихте могли да постигнете това. Не бихте могли да направите дори половината от него. Още преди всички материали да са подготвени, много от вас биха избягали, като се оплакват от Бог и се съмняват в Него. Малък брой от вас биха могли да постоянстват с голяма трудност, да постоянстват поради своята непреклонност, пламенност и мисли. Но колко дълго бихте могли да постоянствате? Каква мотивация ви е необходима, за да продължите? Колко години бихте издържали без истинска вяра и истинско покорство? Това зависи от характера. Онези с по-добър характер и малко съвест биха могли да издържат осем или 10 години, 20 или 30, може би дори 50 години. Но след 50 години те щяха да си помислят: „Кога ще дойде Бог? Кога ще дойдат потопите? Кога ще се появи знакът, даден от Бог? Прекарах целия си живот във вършене на едно нещо. Ами ако потопите не дойдат? Страдах много през целия си живот, постоянствах 50 години — това е достатъчно добро, Бог няма да го запомни или да го заклейми, ако се откажа сега. Така че ще си живея собствения живот. Бог не говори и не реагира. Цял ден гледам синьото небе и белите облаци и не виждам нищо. Къде е Бог? Този, Който някога беше гърмял и проговорил — Бог ли беше това? Илюзия ли беше? Кога ще свърши това? Бог не се интересува. Колкото и да викам за помощ, всичко, което чувам, е тишина, и Той не ме просветлява и не ме напътства, когато се моля. Стига толкова!“. Щяха ли все още да имат истинска вяра? С течение на времето те вероятно щяха да се усъмнят. Щяха да помислят за промяна, щяха да потърсят изход, да загърбят Божието поръчение и да изоставят своята мимолетна пламенност и мимолетни обети. В желанието си да контролират собствената си съдба и да водят собствения си живот те щяха да изтласкат Божието поръчение на заден план в съзнанието си. И когато един ден Бог дойдеше лично да ги подтикне, когато попиташе за напредъка в построяването на ковчега, те щяха да кажат: „О! Бог наистина съществува! Значи наистина има Бог. Трябва да се захващам да строя!“. Ако Бог не говореше, ако не ги пришпорваше, те нямаше да гледат на това като на неотложен въпрос. Щяха да си мислят, че може да почака. Такъв непостоянен начин на мислене, това отношение на неохотно претупване — това ли е отношението, което хората с истинска вяра трябва да проявяват? (Не.) Погрешно е да имат такова отношение, то означава, че те не притежават истинска вяра, а още по-малко истинско покорство. Когато Бог ти говореше лично, твоята моментна пламенност би показала твоята вяра в Бог, но когато Бог те оставеше настрана и не те подтикваше, не те надзираваше и не правеше никакви запитвания, твоята вяра щеше да изчезне. Времето щеше да минава и когато Бог не ти говореше и не ти се явяваше, и не извършваше никакви проверки на работата ти, твоята вяра щеше напълно да изчезне; ти щеше да искаш да живееш собствения си живот и да се занимаваш със собствените си дела, а Божието поръчение щеше да бъде забравено на заден план в съзнанието ти. Твоята пламенност, клетви и решителност от онова време нямаше да значат нищо. Смятате ли, че Бог би се осмелил да повери велико начинание на такъв човек? (Не.) Защо не? (Той е ненадежден.) Точно така. Една дума: ненадежден. Ти не притежаваш истинска вяра. Ти си ненадежден. И така, ти не си годен да ти бъде поверено нещо от Бог. Някои хора казват: „Защо не съм годен? Ще изпълня всяко поръчение, което Бог ми повери — кой знае, може и да мога да го осъществя!“. Можеш да вършиш нещата в ежедневието си небрежно и няма значение дали резултатите са малко по-слаби. Но нещата, поверени от Бог, това, което Бог желае да бъде осъществено — кога изобщо е просто? Ако те бяха поверени на тъпак или на измамник, на човек, който е нехаен във всичко, което прави, на човек, който, след като приеме поръчение, е склонен да действа недобросъвестно навсякъде и по всяко време, това нямаше ли да забави едно велико начинание? Ако ви помолят да изберете, ако трябва да повериш голямо начинание на някого, на какъв човек би го поверил? Какъв тип човек би избрал? (Надежден човек.) Най-малкото този човек трябва да е надежден, да има характер и без значение кога или колко големи трудности среща, той ще вложи цялото си сърце и енергия, за да завърши това, което си му поверил, и ще ти даде отчет. Ако хората биха избрали такъв тип човек, на когото да поверят задача, какво остава за Бог! И така, за това голямо събитие, унищожаването на света от потопи, събитие, което изискваше построяването на ковчег и някой, достоен да оцелее, за да остане, кого би избрал Бог? Първо, на теория Той би избрал някой, който е годен да остане, който е годен да живее в следващата епоха. В действителност, преди всичко този човек трябва да е способен да се подчинява на Божиите слова, трябва да има истинска вяра в Бог и да се отнася към всичко, което Бог казва — без значение какво включва, дали отговаря на собствените му представи, дали е по негов вкус, дали е съгласно собствената му воля — като към Божиите слова. Без значение какво Бог поиска от него да направи, той никога не бива да отрича идентичността на Бог, винаги трябва да се счита за сътворено същество и винаги да се отнася към подчиняването на Божиите слова като към неотменен дълг. Това е типът човек, на когото Бог поверява това конкретно начинание. В Божието сърце Ной беше точно такъв човек. Той не само беше човек, достоен да остане в новата епоха, но беше и човек, който можеше да понесе тежка отговорност, който можеше да се покори на Божиите слова, без компромис, до самия край, и който щеше да използва живота си, за да завърши това, което Бог му беше поверил. Това Той откри у Ной. От момента, в който Ной прие Божието поръчение, до момента, в който завърши всяка една задача, която му беше поверена — през целия този период вярата на Ной и неговото отношение на покорство към Бог изиграха абсолютно решаваща роля; без тези две неща делото не можеше да бъде завършено и това поръчение нямаше да бъде осъществено.

Ако в хода на приемането на Божието поръчение Ной имаше свои собствени идеи, планове и представи, как щеше да се промени цялото начинание? Първо, изправен пред всяка подробност, предадена му от Бог — спецификациите и вида на материалите, средствата и методите за построяване на целия ковчег, както и мащаба и размерите на целия ковчег — когато Ной чуеше всичко това, щеше ли да си помисли: „Колко години ще са необходими, за да се построи нещо толкова голямо? Колко усилия и трудности ще са необходими, за да се намерят всички тези материали? Ще се изтощя! Със сигурност такова изтощение би съкратило живота ми, нали? Вижте на колко години съм, а Бог не ми дава почивка и иска от мен да направя нещо толкова изтощително — бих ли могъл да го понеса? Е, ще го направя, но имам един ас в ръкава си: просто ще направя в общи линии това, което Бог казва. Бог каза да намеря вид водоустойчив бор. Чувал съм за едно място, където мога да намеря, но е доста далеч и доста опасно. Намирането и получаването му ще изисква много усилия, ами ако намеря подобен вид наблизо като заместител, който е горе-долу същият? Ще бъде по-малко рисковано и ще изисква по-малко усилия — това също би било добре, нали?“. Имаше ли Ной такива замисли? Ако имаше, това щеше ли да бъде истинско покорство? (Не.) Например: Бог каза ковчегът да бъде построен с височина 100 метра. Като чува това, щеше ли той да си помисли: „Сто метра е твърде високо, никой не би могъл да се качи на него. Няма ли да е смъртоносно опасно да се катериш и да работиш на него? Затова ще направя ковчега малко по-нисък, да кажем 50 метра. Това ще бъде по-малко опасно и по-лесно за хората да се качват. Това би било добре, нали?“. Щеше ли Ной да има такива мисли? (Не.) И така, ако имаше, смятате ли, че Бог щеше да е избрал грешния човек? (Да.) Истинската вяра и покорството на Ной пред Бог му позволиха да загърби собствената си воля. Дори да е имал такива мисли, той никога не би действал според тях. По този въпрос Бог знаеше, че Ной е надежден. Първо, Ной нямаше да прави никакви промени в подробностите, определени от Бог, нито щеше да добавя свои собствени идеи, а още по-малко щеше да променя някоя от подробностите, определени от Бог, за своя лична изгода. Вместо това той щеше да изпълни дословно всичко, което Бог беше поискал, и независимо колко трудно беше да се набавят материали за построяването на ковчега, независимо колко тежка или изтощителна беше работата, той щеше да направи всичко възможно и да вложи цялата си енергия, за да я завърши правилно. Не е ли точно това, което го правеше надежден? И не беше ли това истинско проявление на неговото истинско покорство пред Бог? (Да.) Абсолютно ли беше това покорство? (Да.) И то не беше опетнено от нищо, не съдържаше нито едно от неговите собствени желания, не беше примесено с лични планове, а още по-малко с лични представи или интереси. Вместо това то беше чисто, просто, абсолютно покорство. И лесно ли беше да се постигне това? (Не.) Някои хора може да не са съгласни: „Какво толкова трудно има в това? Нима не включва просто да не мислиш, да бъдеш като робот, да правиш каквото Бог каже — не е ли лесно това?“. Когато дойде време за действие, възникват трудности. Мислите на хората винаги се променят, те винаги имат свои собствени желания и затова са склонни да се съмняват дали Божиите слова могат да бъдат осъществени. Божиите слова са лесни за приемане, когато ги чуят, но когато дойде време за действие, става трудно. Щом започнат несгодите, те са склонни да станат негативни и не им е лесно да се покорят. Очевидно е тогава, че характерът на Ной и неговата истинска вяра и покорство наистина са достойни за подражание. И така, ясно ли ви е сега как Ной е реагирал и се е покорил, когато е бил изправен пред Божиите слова, заповеди и изисквания? Това покорство не беше опетнено от лични идеи. Ной изискваше от себе си абсолютно покорство, подчинение и изпълнение на Божиите слова, без да се отклонява, без да хитрува, без да се прави на умен, без да има високо мнение за себе си и да си мисли, че може да дава предложения на Бог, че може да добавя свои собствени идеи към Божиите заповеди и без да допринася със собствените си добри намерения. Не е ли това, което трябва да се практикува, когато се опитваме да постигнем абсолютно покорство?