Сега нека поговорим за един въпрос, свързан с овцете. Разбира се, той все пак е свързан и с хората. Пролетта беше дошла. Времето беше топло и цветята цъфтяха. Зеленината избуяваше, тревата беше зелена. Всичко започваше да излъчва живот. Овцете бяха яли сено цяла зима и вече не искаха да го ядат, затова с нетърпение очакваха тревата да се раззелени, за да могат да ядат свежа трева. Случи се така, че това беше и времето, когато овцете раждаха агнета, което означаваше, че за тях беше още по-необходимо да ядат зелена трева. Колкото по-качествена беше тревата и колкото повече беше тя, толкова повече мляко щяха да произвеждат и толкова по-бързо щяха да растат агнетата. Хората също щяха да се радват да видят това, то беше нещо, което се очакваше с нетърпение: хубаво тлъсто агне за ядене до настъпването на есента. И с оглед на това, че хората имаха какво да очакват, не трябваше ли да измислят начини да дадат на агнетата повече хубава трева за ядене, да ги охранят, така че да са силни и тлъсти? Не трябваше ли да се замислят: „Тревата на полето в момента не е хубава. Агнетата ще растат бавно, ако я ядат. Къде има хубава трева?“. Не трябваше ли да положат малко усилия за това? Но кой знае какво си е мислел човекът, който се грижеше за овцете. Един ден отидох да видя овцете. Видях, че агънцата са добре и подскачаха при вида на хората, като поставяха предните си крака на подбедриците на хората, за да се изправят, понеже искаха да говорят с тях. Някои от агнетата имаха рога, затова хванах малките им рогца и си поиграх с тях. Тези агнета бяха живи, но бяха много слаби и кльощави. Помислих си за това, че агнетата са меки и вълната им не е гъста, но въпреки това са топли, и си помислих колко по-добре би било, ако бяха малко по-охранени. Като си мислех за това, попитах човека, който отглеждаше овцете: „Тази трева с лошо качество ли е? Няма ли достатъчно на полето, за да ядат овцете? Трябва ли земята да се прекопае и да се засади нова трева, за да имат достатъчно за ядене?“. Той каза: „Няма достатъчно зелена трева за ядене. В момента овцете все още ядат сено“. Като чух това, казах: „Не знаеш ли кой сезон е? Защо все още ги караш да ядат сено? Овцете са родили агнета, трябва да ядат хубава зелена трева. Защо все още ги карате да ядат сено? Замисляли ли сте се да разрешите този проблем?“. Той изтъкна куп оправдания. Когато му казах да прекопае полето, той каза, че не може — ако го направел, овцете нямало да имат какво да ядат сега. Какво мислите, след като чухте всичко това? Чувствате ли някакво бреме? (Бих измислил начини да намеря добро пасище или да окося трева от друго място.) Това е един от начините да се разреши проблемът. Трябва да измислиш решение. Недей просто да си пълниш корема и да забравяш за всичко останало — овцете също трябва да се нахранят до насита. След това казах на няколко други души: „Може ли това поле да се прекопае? Дори да го засадите през есента, овцете ще могат да ядат зелена трева догодина. Нещо повече, на други места има две пасища, не може ли овцете да бъдат водени там всеки ден, за да ядат свежа трева? Ако двете пасища се редуват, няма ли овцете да могат да ядат свежа трева?“. Лесно ли беше за изпълнение това, което казах? (Да.) Някои хора казаха: „По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Винаги казваш, че нещата са лесни за правене — как така е толкова лесно? Има толкова много овце и когато тичат наоколо, изобщо не е лесно да се пасат“. Дори пасенето на овцете беше толкова тежко за тях, имаха толкова много оправдания и трудности, но накрая се съгласиха. Няколко дни по-късно отидох да погледна отново. Тревата беше пораснала толкова, че беше почти до кръста. Чудех се как е могла да стане толкова висока, след като овцете ядяха от нея. След като зададох няколко въпроса, разбрах: овцете изобщо не бяха извеждани да пасат тук. Хората имаха и извинение: „На това пасище няма навес, на овцете им ставаше твърде горещо“. Аз казах: „Защо просто не им построите навес? Има само няколко овце. Какво се предполага, че трябва да правите тук? Не трябва ли да се занимавате с тези прости въпроси?“. Те отговориха: „Не можем да намерим кой да го построи“. Аз казах: „Има хора, които да вършат други неща, защо няма кой да свърши това? Ти търсил ли си някого? Теб те интересува само да ядеш месото на овцете, а не да ги отглеждаш. Как може да си толкова егоистичен? Искаш да ядеш агнешко, но не им позволяваш да ядат зелена трева — как може да си толкова неморален!“. След като бяха принудени, навесът беше построен и овцете започнаха да ядат зелена трева. Лесно ли беше да ядат малко прясна трева? Нещо толкова просто беше толкова трудно за изпълнение от тези хора. На всяка крачка те си измисляха извинения. Когато имаха извинение, когато имаше някакви трудности, те се отказваха и чакаха Аз да дойда и да разреша проблема. Винаги трябваше да следя какво се случва, винаги трябваше да ги държа под око, винаги трябваше да им оказвам натиск — не можех да не им оказвам натиск. Защо трябва Аз да се тревожа за нещо толкова незначително като храненето на овцете? Аз подготвям всичко за вас, защо тогава е необходимо толкова много усилие, за да ви накарам да се подчините на няколко Мои слова? Нима искам да се изкачиш на планина от ножове или да плуваш в море от огън? Или това е твърде трудно за изпълнение? Нима това не е твоя отговорност? Всичко това е по силите ти, то е в рамките на твоите способности. Не е кой знае какво изискване. Как така не си способен да го постигнеш? В какво се състои проблемът? Нима поисках от теб да строиш ковчег? (Не.) И така, колко голяма е разликата между това, което поисках да направиш, и построяването на ковчег? Огромна е. Задачата, която поисках от теб да изпълниш, щеше да отнеме само ден-два. Щеше да е достатъчно само да се кажат няколко думи. Беше постижимо. Строежът на ковчега беше огромно начинание, начинание за 100 години. Смея да твърдя, че ако вие бяхте родени в същата епоха като Ной, нито един от вас нямаше да е способен да се подчини на Божиите слова. Когато Ной се подчини на Божиите слова, когато строеше ковчега малко по малко, както беше заповядал Бог, вие щяхте да сте хората, които стоят отстрани, пречат на Ной, закачат го, подиграват му се и му се присмиват. Вие сте точно такъв тип хора. Напълно сте лишени от отношението на подчинение и покорство. Напротив, ти изискваш от Бог да ти окаже особена благодат и особено да те благослови и просветли. Как може да сте толкова безсрамни? Какво ще кажете, кое от нещата, за които току-що говорих, е Моя отговорност? Кое трябва да направя Аз? (Нито едно от тях.) Всички тези неща са човешки въпроси. Те не са Моя работа. Би трябвало да мога да ви оставя на мира. Защо тогава трябва да се намесвам? Не го правя, защото е Мое задължение, а за ваше добро. Никой от вас не е загрижен за това, никой от вас не е поел тази отговорност, никой от вас няма тези добри намерения — затова Аз трябва да положа повече усилия за това. Всичко, което е необходимо, е вие да се подчинявате и да сътрудничите, много е просто — но вие дори това не можете да направите. Изобщо хора ли сте?

Имаше и друг, по-сериозен инцидент. Имаше едно място, където се строеше сграда. Сградата беше доста висока и заемаше доста голяма площ. Вътре бяха поставени сравнително голям брой мебели и за да е удобно да се преместват, щеше да е необходима поне двойна врата, която трябваше да е висока поне 2,44 метра. Нормалните хора биха се сетили за всичко това. Но някой настояваше да се монтира единична врата с височина 1,83 метра. Той пренебрегна предложенията на всички останали, независимо от кого идваха. Объркан ли беше този човек? Той беше отявлен негодник. По-късно, когато един човек Ми разказа за това, Аз казах на този човек: „Трябва да монтираш двойна врата и тя трябва да е по-висока“. Той неохотно се съгласи. Е, привидно се съгласи, но какво каза тайно? „Какъв е смисълът да е толкова висока? Какво лошо има да е по-ниска?“. По-късно отидох да погледна отново. Беше добавена само още една врата, но височината беше същата. И защо височината беше същата? Невъзможно ли беше да се направи по-висока врата? Или вратата щеше да опре в тавана? Какъв беше проблемът? Проблемът беше, че той не искаше да се подчини. Това, което всъщност си мислеше, беше: „От теб ли зависи? Аз съм шефът тук, аз командвам. Другите правят каквото аз кажа, а не обратното. Какво знаеш ти? Разбираш ли от строителство?“. Това, че не разбирам от строителство, означава ли, че не мога да видя как изглеждат размерите? С толкова ниска врата в толкова висока сграда, когато човек, висок над метър и деветдесет, мине през нея, ако не се наведе, ще си удари главата в рамката. Що за врата беше това? Нямаше нужда да разбирам от строителство — кажете Ми, разумно ли беше Моето мнение по въпроса? Практично ли беше? Но такава практичност беше непонятна за този човек. Всичко, което знаеше, бе да спазва правилата, като казваше: „В нашия край всички врати са такива. Защо да е трябвало да я направя толкова висока, колкото каза ти? Ти ме помоли да го направя и ето как го направих. Ако нямаш нужда от мен, забрави! Това е начинът, по който правя нещата, и няма да ти се подчиня!“. Що за човек беше това? Смятате ли, че той все още може да бъде използван от Божия дом? (Не.) И така, какво трябва да се направи, след като не може да бъде използван? Макар че такива хора полагат някакво символично усилие в Божия дом и не биват изритвани веднага, и макар че братята и сестрите са способни да ги търпят, а и Аз съм способен да ги търпя, що се отнася до тяхната човешка природа — да забравим дали разбират истината, или не — щом работят и живеят в среда като Божия дом, вероятно ли е да се задържат? (Не.) Трябва ли да ги изритаме? (Не.) Вероятно ли е те да се задържат в църквата за дълго? (Не.) Защо не? Да оставим настрана дали могат да разберат какво им се казва. С нрава, който имат, след като положат някакво символично усилие, те започват да се държат надменно и да се опитват да командват. Може ли това да мине в Божия дом? Те са нищо, но въпреки това си мислят, че са доста добри, че са стълб и опора в Божия дом, където безразсъдно злосторничат и се опитват да командват. Те със сигурност ще се сблъскат с проблеми и няма да останат дълго. Такива хора, дори Божият дом да не ги изрита, след като останат известно време, ще забележат, че в Божия дом хората винаги говорят за истината, за принципите. Те не се интересуват от това, техният начин на действие тук е безполезен. Където и да отидат и каквото и да правят, те не са способни да си сътрудничат с другите и винаги искат да командват. Но това не работи и те се оказват ограничени във всяко едно отношение. С течение на времето повечето братя и сестри започват да разбират истината и принципите. Докато тези хора се опитват да правят каквото си искат, да бъдат началници и да командват, и не действат според принципите, много хора отправят презрителни погледи към тях — способни ли са те да понесат това? Когато дойде това време, те ще усетят, че не съответстват на тези хора, че те изначално не се вписват тук, че са на грешното място: „Как така случайно се озовах в божия дом? Мисленето ми беше твърде опростенческо. Мислех, че ако положа малко усилия, ще мога да избегна бедствието и ще бъда благословен. Никога не ми е хрумвало, че това няма да се случи!“. Те по същество не принадлежат на Божия дом. След като останат известно време, губят интерес, стават безразлични и няма нужда да бъдат изритвани — те се измъкват сами.

Някои хора казват: „Нима няма нещо, в което Ти да не си пъхаш носа? Месиш се навсякъде, нали? Ти просто утвърждаваш престижа Си, заявяваш присъствието Си и даваш на хората да разберат за всесилието Ти, като се месиш в чуждите работи, нали?“. Кажете Ми, щеше ли да е добре, ако не се грижех за тези неща? В действителност не искам да се грижа за тези неща, те са отговорност на водачите и работниците, но ако не го правех, щеше да има неприятности и бъдещата работа щеше да бъде засегната. Щеше ли да Ми се налага да се замесвам в такива въпроси, ако вие бяхте способни да ги решавате, ако правехте това, което исках от вас? Ако Аз не се занимавах с вас, вие нямаше да изживеете никакво човешко подобие, нито щяхте да живеете добре. Нямаше да сте способни да направите нищо сами. И въпреки това пак не Ми се подчинявате. Ще ви говоря за нещо изключително просто: невероятно незначителния въпрос за хигиената и грижата за средата, в която живеете. Как действате по отношение на този въпрос? Ако отида някъде и не ви уведомя предварително, ще бъде изключително неподредено и ще трябва да почистите веднага, което ще ви накара да се чувствате притеснени и неспокойни. Ако ви бях казал предварително, че идвам, тогава положението нямаше да е толкова лошо — но мислите ли, че не знам какво се случва зад кулисите? Всичко това са незначителни въпроси, едни от най-простите и най-основните аспекти на нормалната човешка природа. Но вие сте толкова мързеливи. Наистина ли сте способни да изпълнявате добре дълга си? Останах на някои места в континентален Китай в продължение на десет години, като учех хората там да сгъват юргани и да ги сушат на слънце, да чистят домовете си и да палят печки в тях. Но след десет години преподаване не успях да ги науча. Дали защото съм неспособен да преподавам? Не, тези хора са просто твърде мерзки. По-късно спрях да преподавам. Когато отидех някъде и попаднех на несгънат юрган, просто се обръщах и си тръгвах. Това място е прекалено скверно; прилошава Ми само като го гледам. Още от пръв поглед си личи, че това е място, където живеят зверове, не по-различно от кочина или кучешка колиба. Хората там са толкова немарливи — имат ли все още човешка природа? Споменатите по-горе дребни проблеми очевидно са неща, които могат да се променят, тогава защо те не могат да ги променят? Могат ли хора като тези, с такива заложби, да разберат истината? Могат ли да достигнат нивото да следват Божията воля и Божия път? За тях това е изключено. Сега ще ви кажа направо: заложбите ви са твърде лоши — вие дори не можете да се доближите до истината. Каква е основната мисъл, която излагам днес? Да се подчинявате на Божиите слова, е много важно и вие не трябва да го пренебрегвате. Да се подчиняваш на Божиите слова, не означава, че трябва да ги анализираш, изучаваш, обсъждаш или изследваш, или че трябва да проучваш причините зад тях и да се опитваш да разбереш защо е така. Вместо това трябва да прилагаш словата Му и да ги изпълняваш. Когато Бог ти говори, когато ти заповядва да изпълниш задача или ти поверява нещо, това, което Бог иска да види след това, е твоето действие и как го прилагаш стъпка по стъпка. Бог не се интересува дали разбираш този въпрос, или не, нито Го е грижа дали в сърцето си си любопитен за това, или имаш някакви съмнения по въпроса. Това, което Бог гледа, е дали го вършиш, дали имаш отношение на подчинение и покорство.

Случайно разговарях с някои хора за костюмите за представленията. Основният принцип беше цветът и стилът на костюмите да бъдат прилични, внушаващи респект, изискани и елегантни. Не трябваше да изглеждат като странни облекла. Освен това нямаше нужда да се харчат твърде много пари. Не беше необходимо да са от определен дизайнер, а още по-малко имаше нужда да се ходи в луксозни маркови магазини, за да се купуват. Моето мнение беше, че костюмите трябва да правят изпълнителите да изглеждат елегантни, прилични и внушаващи респект, че трябва да са представителни. Нямаше ограничения за цветовете, освен да се избягва всичко, което изглежда твърде скучно или тъмно на сцената. Повечето други цветове бяха подходящи: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово — нямаше правила за това. Защо този принцип? Божието творение съдържа всички цветове. Цветята се появяват в различни цветове, както и дърветата, растенията и птиците. Затова не трябва да имаме никакви представи или правила за цветовете. След като казах това, се страхувах, че те няма да разберат. Попитах ги отново и се успокоих едва когато всички онези, които Ме чуха, казаха, че са разбрали. Оставаше им да изпълнят задачата според принципа, за който бях говорил. Прост въпрос ли беше това? Нещо голямо ли беше? По-голямо или по-малко начинание беше от построяването на ковчег? (По-малко.) В сравнение с принасянето на Исаак от Авраам по-трудно ли беше? (Не.) Нямаше абсолютно никаква трудност и беше просто — въпрос на облекло. Хората са в досег с облеклото от момента на раждането си. Това не беше труден въпрос. Нещата станаха още по-лесни за изпълнение от хората, когато определих даден принцип. Ключовото беше дали ще се подчинят и дали са готови да го направят. След известно време, когато бяха продуцирани няколко представления и филми, видях, че всички костюми на главните герои бяха сини. Замислих се: „Има ли проблем с умовете на хората, които продуцират тези представления? Бях много ясен в това, което казах. Не съм въвеждал правило костюмите да са сини и че всеки, който не носи синьо, няма да бъде допуснат на сцената. Какво не е наред с тези хора? Какво ги подтикваше и владееше? Дали тенденциите във външния свят са се променили и хората вече носят само синьо? Не. Външният свят няма правила за цветове и стилове, хората носят всякакви цветове. Затова е странно, че такава ситуация се случва в нашата църква. Кой прави окончателната преценка на костюмите? Кой контролира този въпрос? Има ли някой, който дърпа конците?“. Наистина имаше един човек, който дърпаше конците. В резултат на това, независимо от стила, всички костюми без изключение бяха сини. Казаното от Мен нямаше никакво значение. Те вече бяха определили, че всички дрехи трябва да са сини — хората нямаше да носят нищо друго освен синьо. Синьото представляваше духовност и святост. То беше запазеният цвят на Божия дом. Ако костюмите им не бяха сини, тогава нямаше да позволят представлението да се играе и нямаше да се осмелят да го направят. Казах, че с тези хора е свършено. Това беше толкова просто нещо, обясних всяка точка много ясно и се уверих, че са разбрали, след като го направих. Едва след като всички се съгласихме, приключих темата. И какъв беше крайният резултат? Това, което казах, беше на вятъра. Никой не го счете за важно. Те все още действаха и практикуваха, както си искаха. Никой не изпълни това, което казах, никой не го осъществи. Какво всъщност имаха предвид, когато казаха, че са разбрали? Тези хора просто Ми угаждаха. Те клюкарстваха по цял ден като уличните клюкарки. По същия начин говореха и с Мен и такова беше отношението им. Затова в сърцето Си имах чувството: отношението, което тези хора имаха към Христос, беше тяхното отношение към Бог и то беше много притеснително отношение, опасен знак, лош сигнал. Искате ли да знаете какво сигнализира то? Трябва да знаете. Трябва да ви кажа това и трябва да слушате внимателно: ако се съди по това, което се проявява у вас, по вашето отношение към Божиите слова, много от вас ще бъдат потопени в бедствие. Някои от вас ще бъдат потопени в бедствие, за да бъдат наказани, а някои — за да бъдат облагородени, и бедствието не може да бъде избегнато. Онези, които бъдат наказани, веднага ще умрат, ще погинат. Обаче за онези, които бъдат облагородени в бедствието, ако то ги направи способни да се подчиняват и покоряват, и да останат непоколебими, и те придобият свидетелство, тогава най-трудното изпитание ще е приключило. В противен случай за тях няма надежда в бъдеще, те ще бъдат в опасност и няма да имат повече шансове. Чувате ли Ме ясно? (Да.) Това изглежда ли ви като нещо добро за вас? С една дума, за Мен то не предвещава нищо добро. Считам, че е лош знак. Казах ви фактите. Изборът, който ще направите, зависи от вас. Повече няма да говоря по този въпрос, нито ще се повтарям, нито ще го повдигам отново.

Темата, за която разговарях днес, е как да се отнасяте към Божиите слова. Да се подчиняваш и да се покоряваш на Божиите слова, е много важно. Много е важно да си способен да ги изпълняваш, прилагаш и практикуваш. Някои хора казват: „Дори и днес все още не знаем как точно да се отнасяме към Христос“. Как да се отнасяш към Христос е нещо много просто: твоето отношение към Христос е твоето отношение към Бог. В Божиите очи твоето отношение към Бог е твоето отношение към Христос. Разбира се, отношението, което имаш към Христос, е отношението, което имаш към Бог на небето. Твоето отношение към Христос е най-реалното от всичко — то може да се види и точно това Бог проучва внимателно. Хората искат да разберат как да се отнасяме към Бог по начина, по който Бог желае, и това е просто. Има три точки: първата е да бъдеш искрен; втората е уважение, да се научиш как да уважаваш Христос; а третата — и това е най-важната точка — е да се подчиняваш на словата Му. Да се подчиняваш на словата Му: това означава ли да слушаш с ушите си, или с нещо друго? (Със сърцата си.) Имаш ли сърце? Ако имаш сърце, тогава слушай с него. Само ако слушаш със сърцето си, ще разбереш и ще си способен да приложиш на практика това, което чуеш. Всяка от тези три точки е много проста. Буквалното им значение би трябвало да е лесно за разбиране и, логично погледнато, те би трябвало да са лесни за изпълнение — но как ги изпълнявате и дали сте способни, зависи от вас. Няма да обяснявам повече. Някои хора казват: „Ти си просто обикновен човек. Защо трябва да сме искрени с теб? Защо трябва да те уважаваме? Защо трябва да се подчиняваме на твоите слова?“. Аз имам Своите причини. И те са три. Слушайте внимателно и вижте дали това, което казвам, има смисъл. Ако има, трябва да го приемете; ако смяташ, че няма, не е нужно да го приемаш и можеш да потърсиш друг път. Причина номер едно е, че откакто прие този етап от Божието дело, ти ядеш, пиеш, наслаждаваш се и четеш с молитва всяко слово, което съм казал. Номер две е, че ти самият признаваш, че си последовател на Всемогъщия Бог, че си един от Неговите вярващи. Може ли тогава да се каже, че признаваш, че си последовател на обикновената плът, в която Бог е въплътен? Може. Накратко, номер две е, че ти признаваш, че си последовател на Всемогъщия Бог. Причина номер три е най-важната от всички: сред цялото човечество само Аз гледам на вас като на хора. Важна ли е тази точка? (Да.) Коя от тези три точки не сте способни да приемете? Какво ще кажете, има ли някоя от тези точки, за които току-що говорих, която да е невярна, необективна, несъответстваща на фактите? (Не.) И така, общо има шест точки. Няма да навлизам в подробности за всяка от тях. Разсъждавайте сами върху тях. Вече говорих надълго и нашироко по тези теми, така че би трябвало да сте способни да разберете.

4 юли 2020 г.