III. Разобличаване на това как хората днес се отнасят към Божиите слова

Каква беше темата на историите, които току-що разказах? (За отношението към Бог и за това как можем да се подчиняваме на Божието слово и да се покоряваме на Бог, когато се случват неща.) Кое беше основното нещо, на което ви научиха тези две истории? (Да се подчиняваме и да се покоряваме, и да действаме според изискванията на Божието слово.) Важно е да се научим да се подчиняваме и да практикуваме подчинение на Божиите слова. Ти казваш, че си Божи последовател, че си сътворено същество, че си човешко същество в Божиите очи. В това, което изживяваш и проявяваш обаче, няма и следа от покорството или от практикуването, които идват, след като чуеш Божиите слова. И така, не трябва ли да има въпросителни знаци след понятията „сътворено същество“, „някой, който следва Бог“ и „човешко същество в очите на Бог“, когато те се приложат спрямо теб? И предвид тези въпросителни знаци колко голяма е надеждата ти за спасение? Това е неизвестно, шансовете ти са малки и ти самият не смееш да кажеш. Преди това разказах две класически истории за това как да се подчиняваме на Божиите слова. Всеки, който е чел Библията и е следвал Бог в продължение на много години, вече е запознат с тези две истории. Но от четенето на тези истории никой не е извлякъл една от най-важните истини: да се подчиняваш на Божиите слова. Сега, след като чухме истории за това как да се подчиняваме на Божиите слова, нека да пристъпим към истории за хора, които не се подчиняват на Божиите слова. Щом се спомена за неподчиняване на Божиите слова, това трябва да са истории за днешните хора. Някои от нещата, които казвам, може да са неприятни за слушане и може да накърнят вашата гордост и самочувствие, и да покажат, че ви липсват почтеност и достойнство.

Аз казах на няколко души да засадят зеленчуци на един парцел земя. Това беше с цел да могат хората, които изпълняват дълга си, да имат органична храна и да не се налага да купуват неорганични зеленчуци, третирани с пестициди. Това беше нещо хубаво, нали? От една страна, всички живеят заедно като едно голямо семейство и могат да вярват в Бог заедно, като стоят настрана от тенденциите и борбите в обществото. Създаването на такава среда позволява на всички да се успокоят, за да изпълняват дълга си. Това е от по-тясна гледна точка. От по-обща гледна точка засаждането на зеленчуци, които да се консумират от изпълняващите дълга си, и участието в разпространението на Божието евангелие също е уместно. Когато казвам: „Засадете малко зеленчуци, за да ядат хората, които изпълняват дълга си наблизо“, тези думи не са ли съвсем лесни за разбиране? Когато казах на един конкретен човек да направи това, той разбра и засади някои често консумирани зеленчуци. Мисля, че засаждането на зеленчуци е нещо просто. Всички обикновени хора могат да го направят. Не е толкова трудно, колкото проповядването на евангелието или различните елементи от църковната работа. Затова не обърнах голямо внимание на това. След известно време отидох там и видях, че всички ядат зеленчуците, които сами са засадили, и чух, че понякога остават излишъци, които дават на кокошките. Казах: „Засадили сте толкова много зеленчуци и сте имали добра реколта. Изпращахте ли от нея на църквите? Хората в другите църкви успяха ли да ядат от зеленчуците, които засадихме?“. Някои хора казаха, че не знаят. Други казаха, че хората на други места си купуват собствени зеленчуци и не ядат от тези тук. Всеки каза нещо различно. Никой не го беше грижа за това. Щом самите те имаха зеленчуци за ядене, смятаха, че няма проблем. Не е ли това отвратително? Впоследствие казах на отговорника: „Напълно разумно е вие да ядете това, което отглеждате, но и другите хора трябва да ядат. Правилно ли е, че сте засадили толкова много и не можете да изядете всичко, докато на други места все още трябва да си купуват зеленчуци? Не ти ли казах, че тези зеленчуци не се садят само за вас — трябва да ги изпращаш и на другите близки църкви?“. Мислите ли, че трябва да им повтарям какво да правят и да им давам изрични правила, що се отнася за такъв дребен въпрос? Трябваше ли да вдигам голям шум за това, да свиквам всички на събиране и да държа проповед? (Не.) И аз не мисля така. Възможно ли е на хората да им липсва тази малка частица внимание? Ако беше така, те не биха били хора. Затова отново казах на този човек: „Побързай и ги изпрати на другите църкви. Иди и го свърши“. „Добре“, каза той, „ще го погледна“. Това беше отношението му. След известно време отново отидох там и видях на полето голяма площ със зеленчуци от всякакъв вид, който можете да си представите. Попитах хората, които ги бяха засадили, дали реколтата е голяма. Те казаха, че има толкова много, че не могат да ги изядат всичките, а някои са се развалили. Попитах отново дали са изпратили на близките църкви. Те отговориха, че не знаят, че не са сигурни. Казаха го по доста неясен и нехаен начин. Беше ясно, че никой не е приел този въпрос сериозно. Щом имаха какво да ядат, не ги интересуваше никой друг. Отново отидох да търся отговорника. Попитах го дали са изпратили някакви зеленчуци. Той каза, че са изпратили. Попитах го как е минала доставката. Той каза, че са били доставени. В този момент струва ли ви се, че имаше проблем? Отношението на тези хора не беше правилно. Те нямаха отношение на преданост и отговорност, когато изпълняваха дълга си, което е отвратително — но това, което последва, беше още по-отвратително. По-късно попитах братята и сестрите в близките църкви дали са получили доставки на зеленчуци. „Изпратиха ги — отговориха те, — но бяха в по-лошо състояние от зеленчуците, които можеш да намериш хвърлени на земята на пазара. Нямаше друго освен гнили листа, смесени с пясък и пръст. Не ставаха за ядене“. Как ви кара да се чувствате това, което чувате? Има ли ярост в сърцето ви? Вбесени ли сте? (Да.) И ако всички вие сте вбесени, мислите ли, че Аз щях да съм ядосан? Те неохотно изпратиха зеленчуци, но свършиха лоша работа. И кой беше причината за това лошо представяне? На това място имаше един зъл човек, който спря изпращането им. Какво каза той, след като наредих зеленчуците да бъдат доставени? „Щом ти ми казваш да направя това, ще събера малко гнили листа и зеленчуци, които не искаме да ядем, и ще им ги изпратя. Това се брои за доставка, нали?“. Когато научих това, наредих този демоничен боклук да бъде изхвърлен. Къде се намираше той, че се осмеляваше да се държи като тиранин тук? Това е Божият дом. Не е обществото и не е свободен пазар. Ако избухваш и се държиш като тиранин, значи не си добре дошъл тук и не мога да те търпя под носа Си, затова побързай и се махай! Махай се колкото се може по-далеч от Мен, върни се там, откъдето си дошъл! Мислите ли, че беше правилно да постъпя така? (Да.) Защо? (На такъв тип човек твърде много му липсва човешка природа.) Тогава защо някои хора, на които им липсва човешка природа, не са били отпратени? Някои хора нямат съвест или разум и не се стремят към истината, но не вършат зли неща, не смущават работата в църквата, не влияят на изпълнението на дълга на другите хора, нито влияят на църковния живот. Този тип човек трябва да бъде задържан засега, за да служи, но когато извърши зло и причини прекъсвания и смущения, тогава не е твърде късно да му се покаже вратата. И така, защо трябваше да изхвърля този боклук? Той искаше да се държи като тиранин и да командва в Божия дом. Той повлия на нормалния живот на братята и сестрите и засегна делото на Божия дом. Някои хора казаха, че е твърде егоистичен, твърде мързелив, че е изпълнявал дълга си нехайно. Така ли беше? Той искаше да се изправи срещу всички братя и сестри, срещу всички, които изпълняват дълг, и срещу Бог. Искаше да превземе Божия дом. Искаше да командва в Божия дом. Ако искаше да командва, тогава трябваше да направи нещо добро. Но той не направи нищо добро. Всичко, което правеше, вредеше на интересите на Божия дом и причиняваше вреда на Божиите избраници. Бихте ли могли да търпите такъв човек? (Не.) И ако никой от вас не би могъл, мислите ли, че Аз бих могъл? И днес има хора, които все още са недоволни от факта, че злият човек беше премахнат. Те не могат да го прозрат и все още Ми се противопоставят в мислите си. И днес има хора, които при споменаването на този човек все още не смятат, че съм се справил с този въпрос по подходящ начин, и които смятат, че Божият дом не е праведен. Що за банда е това? Знаете ли как този човек е брал китайското зеле, което е отглеждал? Обикновено се изскубва цялото стъбло, за да се яде, нали? Някой къса ли само листата? (Не.) Е, този странен тип не позволяваше на другите да изскубват цялото растение със стъблото. Казваше им просто да късат листата. За първи път се сблъсквах с подобно нещо. Защо мислите, че е вършил това? Защо не е позволявал на другите да изскубват цялото растение? Защото, ако изскубнат цялото растение, тогава полето ще се опразни и ще трябва да се прекопае и засади отново. За да си спести труда, той е искал от другите да късат листата. Когато им каза да правят това, никой не посмя да му се противопостави. Те бяха като негови роби — правеха всичко, което им казваше. Той командваше там. И така, мислите ли, че би било приемливо да не се отървем от него? (Не.) Да се позволи на такъв човек да остане, би било пагубно. Когато от време на време той проявява нещо добро, това е, защото то не засяга собствените му интереси. Вгледайте се внимателно във всичко, което той върши: няма нито едно нещо, което да не смущава и да не вреди на интересите на другите, няма нито едно нещо, което да не вреди на интересите на Божия дом. Този човек е роден демон, той се противопоставя на Бог и е антихрист. Може ли на такъв човек да му бъде позволено да остане в Божия дом? Заслужава ли той да изпълнява дълг? (Не.) И все пак някои хора се опитват да защитят такъв човек. Колко ли са объркани? Това не е ли отвратително? Опитваш се да покажеш, че имаш любов ли? Ако имаш любов, тогава му предоставяй ресурс. Ако имаш любов, остави го да ти навреди — но не му позволявай да вреди на интересите на Божия дом! Ако имаш любов, тогава, когато бъде изчистен, иди с него — защо продължаваш да се мотаеш тук? Тези хора послушни и покорни ли са? (Не.) Те са родени като банда демони. Този човек не се подчиняваше на нищо, което казвах. Ако кажех на запад, той тръгваше на изток, а ако кажех на изток, той тръгваше на запад. Държеше да Ми се противопоставя във всичко. Защо му беше толкова трудно да Ми се подчини дори малко? Това, че му казах да изпрати зеленчуци на другите братя и сестри, означаваше ли, че ще бъде лишен от своя дял? Лишавах ли го от правото му да яде тези зеленчуци? (Не.) Тогава защо не ги изпрати? Не трябваше да ги носи сам, това нямаше да му коства никакви усилия. Но той не само че не даде на другите от хубавите зеленчуци, а им даде от гнилите. Колко лош трябва да е, за да направи това? Може ли да се счита за човек? Казах му да изпрати зеленчуци, а не боклук. Нещо толкова просто, толкова лесно, само въпрос на помръдване на ръцете, а той дори и това не можа да направи. Човек ли е това? Ако дори нещо такова не ти е по силите, как можеш да твърдиш, че се покоряваш на Бог? Ти тръгваш с рогата напред, отвръщаш на удара и въпреки това все още се опитваш да паразитираш на гърба на Божия дом. Възможно ли е това някога да се случи? Дори днес има такива, които не са забравили: „Ти някога нарани чувствата ни. Ти някога изгони няколко от нас, но ние не бяхме съгласни. Искахме те да останат, но ти не им даде шанс. Ти праведен бог ли си?“. Мислите ли, че демоните някога биха казали, че Бог е праведен? (Никога.) Устата им може да казва, че Бог е праведен, но когато Бог действа, това не им се нрави. Те не могат да се заставят да възхваляват Божията праведност. Това са демони и лицемери.

Какво показва дори един толкова дребен въпрос като доставянето на зеленчуци? Лесно ли е хората да се покоряват на Бог и да се подчиняват на Божиите слова? (Не.) Хората ядат храна, предоставена от Бог, живеят в къщи, предоставени от Бог, използват неща, предоставени от Бог, но когато Бог поиска от тях да споделят излишните си зеленчуци с другите, покорни ли са? Могат ли тези слова да се осъществят при тях? При хората могат. Те могат да бъдат осъществени. Но при демоните, сатаните и антихристите те никога няма да се осъществят. Този човек си помисли: „Ако изпратя тези зеленчуци, ще си спомни ли някой, че съм направил нещо добро? Ако другите ядат тези зеленчуци и кажат, че това е божията благодат, че бог е поискал да го направя, ако всички благодарят на бог, кой ще благодари на мен? Аз съм героят зад кулисите, аз бях този, който се труди усилено. Аз бях този, който засади зеленчуците. Ти трябва да ми благодариш. А ако не го направиш, ако не знаеш, че аз съм го направил, тогава сънуваш, ако си мислиш, че можеш да ядеш зеленчуците, които аз отгледах!“. Не си ли е помислил това? И не е ли това зло? Толкова е зло! Как е възможно един зъл човек да практикува истината и да се подчинява на Божиите слова? Този човек е роден демон и Сатана. Той се противопоставя на Бог, съпротивлява се на истината и я презира. Той е неспособен да се подчинява на Божиите слова, така че има ли нужда да им се подчинява? Не. И така, как трябва да се разреши този въпрос? Изритваш го и намираш някого, който може да се подчинява, за да заеме мястото му. Това е, толкова е просто. Уместно ли е нещата да се разрешават по този начин? (Уместно е.) И Аз така мисля. Ако не си тръгне, ще създаде неприятности и ще навреди на всички останали. Някои хора казват: „Да не би Ти да си недоволен, защото той не се подчини на Твоите слова? Всичко, което е направил, е да не Ти се подчини — толкова сериозно ли е било това? Ти си го отпратил за нещо толкова дребно, но той всъщност не е направил нищо лошо. Просто е изпратил някакви гнили зеленчуци, а няколко пъти не е изпратил нищо и не Ти се е подчинил. Това е просто дребен въпрос, нали?“. Така ли е? (Не.) И така, как според вас Аз възприемам това? Той не можа да се подчини дори когато ставаше въпрос за нещо толкова дребно, но въпреки това се опита да възпрепятства нещата тук по неразумен начин. Това е Божият дом, тук нищо не му принадлежеше. Всеки стрък трева, всяко дърво, всяко хълмче, всеки воден басейн тук — той нямаше власт да контролира или да командва нито едно от тези неща. Опита се да командва, да възпрепятства нещата по неразумен начин. Какво беше той? Нищо негово нямаше да бъде взето или използвано, нито нещо, което му принадлежи, щеше да бъде изпратено. Всичко, което се искаше от него, беше да се помръдне и да изпълни отговорностите, които имаше, но той дори това не можа да направи. Тъй като не можа да направи това, Аз не го признах за вярващ и той трябваше да се махне от Божия дом, трябваше да бъде премахнат! Разумно ли беше да направя това? (Да.) Това са управленските закони на Божия дом. Ако се натъкна на такъв зъл човек, който върши зло, и не го изчистя, ако не изразя никакво отношение към него, тогава колко хора мислите, че ще понесат вреда? Няма ли това да хвърли Божия дом в безпорядък? И няма ли управленските закони на Божия дом да се превърнат в празни думи? И така, какво предвиждат управленските закони на Божия дом по отношение на тези антихристи и зли демони, които са непокорни, причиняват смущения, неразумно възпрепятстват нещата и се държат безсрамно? Да бъдат премахнати и отлъчени от Божия дом. Да бъдат изчистени от редиците на братята и сестрите. Те не се броят за членове на Божия дом. Какво мислите за това с тях да се постъпва по този начин? След като този тип хора бъдат изчистени, тогава цялата работа ще върви гладко. Демоните и сатаните се стремят да се възползват дори от нещо толкова дребно като яденето на зеленчуци. Дори с това се опитват да командват и да правят каквото си искат. Всичко, за което говорихме, е дреболия, но въпреки това то засяга най-елементарната от всички истини. Най-елементарната от истините е да се подчиняваш на Божиите слова. Какъв е нравът на онези, които дори това не могат да направят? Притежават ли те съвестта и разума на нормални хора? Ни най-малко. Това са хора, на които им липсва човешка природа.

Освен зеленчуци хората трябва да консумират и месо и яйца в ежедневието си. Затова казах на някои хора да отглеждат няколко кокошки и да ги хранят със зърно, зеленчуци и други подобни. Трябваше да бъдат свободно отглеждани. По този начин щяха да снасят по-добри яйца от тези, които се продават на пазарите. Самото пилешко месо също щеше да бъде органично. Най-малкото нямаше да има хормони в него и нямаше да бъде вредно за хората, когато го ядат. Кокошките можеше да не произвеждат голямо количество яйца или месо, но качеството щеше да е гарантирано. Разбирате ли какво имам предвид с това? (Да.) Тогава Ми кажете, колко информация се съдържа в това, което току-що казах? Първо, отглеждането на кокошки по този начин щеше да ни даде органични яйца за ядене. Независимо колко яйца щяхме да изядем, най-малкото нямаше да се налага да ядем яйца, които съдържат антибиотици. Това беше изискването за яйцата. Второ, изискването за месото беше да не съдържа хормони, така че хората да нямат никакви притеснения да го ядат. Бяха ли тези две изисквания прекалени? (Не.) Исканията, които отправих, не само че не бяха прекомерни, но бяха и практични, нали? (Да.) По-късно пилетата бяха купени и хранени. Когато започнаха да снасят, ядохме яйцата, но се усещаше лек вкус на антибиотици, подобно на яйцата, купени от супермаркета. Замислих се: дали не са им давали храна, която съдържа антибиотици? По-късно попитах хората, които се грижеха за кокошките, с каква храна са ги хранили, и те казаха, че са ги хранили с костно брашно. „Не е нужно да караме тези кокошки да снасят преждевременно. Хранете ги съгласно нормалните органични методи на свободното отглеждане. Оставете ги да снасят яйца нормално“, казах Аз. „Ние не ги отглеждаме, за да получим много яйца, а само за да може да ядем органични яйца. Това е всичко, което се изисква“. Какво имах предвид, когато казах това? Казах им да не хранят кокошките с нищо, което съдържа антибиотици, хормони и други подобни. Кокошките трябваше да получават различна храна от тази, която ядат кокошките на други места. На други места те порастват напълно само след три месеца, снасят яйца всеки ден и се използват като машини за снасяне на яйца до деня, в който бъдат заклани. Това дава ли добри яйца? И вкусно ли е месото? (Не.) Поисках кокошките да бъдат свободно отглеждани, да им се позволи да търсят храна навън, да ядат насекоми и плевели, а след това да бъдат хранени с малко зърнено-житни храни, зърна и други подобни. Въпреки че това щеше да означава по-малко яйца, качеството щеше да е по-добро. Щеше да е добре както за кокошките, така и за хората. Лесно ли беше да се постигне това, което поисках? (Да.) И лесно ли беше за разбиране? Имаше ли някаква трудност да се подчинят на това, което казах? (Било е лесно за разбиране. Това не е било трудно.) Не счетох, че има някаква трудност. Беше лесно. Не поставих никакви изисквания за броя на произведените яйца, а само за тяхното качество. Хората с нормален разум и с нормален начин на мислене щяха да разберат това веднага щом го чуят. Щяха да почувстват, че това е просто, че е изпълнимо, и скоро след това щяха да го изпълнят. Това се нарича да си послушен. И така, това ли направиха хората, които отглеждаха кокошките? Способни ли бяха на това? Да си способен да направиш това, би означавало да притежаваш разума на нормалната човешка природа. Да не си способен да направиш това, би означавало, че има проблем. Скоро след като казах това, времето застудя. Според нормалните природни закони това щеше да накара кокошките да спрат да снасят. Но имаше нещо много показателно: когато стана по-студено, кокошките не снасяха по-малко яйца, а повече. Имаше яйца за ядене всеки ден, но жълтъците не бяха толкова жълти, колкото преди, а белтъците ставаха все по-твърди. Яйцата ставаха все по-малко вкусни. Какво ставаше? Казах: „Какво става тук? И без това на тези кокошки им е достатъчно трудно да преживеят зимата, какво правите, като се опитвате да ги карате да снасят яйца за хората сега? Това е малко жестоко!“. Когато отидох и попитах по-късно, открих, че кокошките все още получават храна, която е била закупена от друго място — храна, която гарантираше, че ще продължат да снасят, независимо дали е пролет, лято, есен или зима. „Обикновено кокошките не снасят през този сезон. Можем да минем и без яйца. Просто продължавайте да се грижите за тях. Напролет те отново ще започнат да снасят яйца и те ще бъдат с добро качество“, казах аз. „Не бъдете лакоми. Не съм искал от теб да ги караш постоянно да снасят яйца, нито да осигуряваш яйца през зимата. Щом не съм искал това от теб, защо продължи да им даваш тази храна, която купи? Забранено ти е да ги храниш отново с нея“. Ясно ли се изразих? Първо, не изисквах да има яйца за ядене на всяка цена, независимо от сезона. Второ, казах им да не дават на кокошките тази храна, да не ускоряват процеса на снасяне на яйца. Трудно ли беше да се постигне това малко искане? (Не.) Но резултатът беше, че след известно време отново ядох яйца, снесени от нашите кокошки. Казах си: „Колко объркана е тази група, как така не се подчиниха на това, което им казах?“. Кокошките все още снасяха яйца, така че определено не бяха сменили храната — ето какво ставаше.

Какво можете да разпознаете от случилото се с отглеждането на кокошките? (Че хората нито се покоряват, нито се подчиняват на Божиите слова.) Някои хора казаха: „Да се подчиняваш на божиите слова — това означава да следваш божията воля. Трябва да се подчиняваме, когато става въпрос за велики и възвишени въпроси, тези, които засягат божията воля, изпълнението на божието дело и неговото основно дело. Всичко, за което ти говориш, се отнася до дребни въпроси от ежедневието, което няма нищо общо със следването на божията воля — така че не е нужно да правим това, което казваш. Това, за което говориш, не е свързано с нашия дълг, нито с нашето покорство и подчинение на божиите слова, така че е оправдано да ти се противопоставим, да изберем дали да ти се подчиним, или не. Нещо повече, какво знаеш ти за нормалния човешки живот, за семейните дела? Ти не разбираш, така че нямаш право да говориш. Не ни бълвай глупости — не е нужно да ти се подчиняваме за това“. Не е ли това, което си мислеха? А правилно ли беше да мислят така? (Не.) Къде беше грешката? (При следването на Божията воля не се прави разлика между важни и дребни въпроси. Щом са Божии слова, хората трябва да се подчиняват, трябва да се покоряват и да ги прилагат на практика.) Някои хора казаха: „Аз се подчинявам на божиите слова, които са истината. Не е нужно да се подчинявам на тези, които не са истината. Аз се покорявам само на истината. „Да следваш божия път“, означава да следваш онази част от словата от божията уста, които са истината, да им се подчиняваш и да им се покоряваш. Словата, които засягат живота на хората и които не са свързани с истината, могат да бъдат пренебрегнати“. Правилно ли е това разбиране? (Не.) И така, как гледате вие на истината и на Божиите слова? Не направиха ли те разграничение между Божиите слова и истината? И по този начин не превърнаха ли истината просто в нещо формално? Не счетоха ли истината за нещо много кухо? Божието сътворение на всички неща, формите и цветовете на листата на дърветата, формите и цветовете на цветята, съществуването и размножаването на всички неща — всичко това има ли нещо общо с истината? Има ли нещо общо със спасението на човека? Свързана ли е структурата на човешкото тяло с истината? Нито едно от тези неща не е свързано с истината, но всички те идват от Бог. Ако нито едно от тези неща не засяга истината, можеш ли да не признаеш тяхната правилност? Можеш ли да отречеш тяхната правилност? Можеш ли да унищожиш законите на Божието творение, както ти е угодно? (Не.) И така, какво трябва да бъде твоето отношение? Трябва да се придържаш към неговите закони. Когато има неща, които не разбираш, е правилно да се довериш на казаното от Божията уста. Не е нужно да ги изучаваш или да се опитваш да ги разбереш твърде дълбоко — трябва само да не нарушаваш законите им. Това означава да се довериш и да се покориш. Когато става въпрос за навиците, здравия разум и правилата на ежедневието и така нататък, които Бог изисква в ежедневния живот на хората, които не засягат спасението на човека, въпреки че може да не са на същото ниво или степен като истината, всички те са положителни неща. Всички положителни неща идват от Бог, така че хората трябва да ги приемат — тези слова са правилни. Освен това, след като са хора, какъв разум и каква съвест трябва да открият в тях? Номер едно е, че те трябва да се научат как да се подчиняват. На чии думи да се подчиняват? На думите на дяволите и на Сатана? На думите на хората? На думите на великите хора, на изключителните хора? На думите на антихристите? На нито едно от тези. Те трябва да се подчиняват на Божиите слова. Какви са принципите и конкретните практики на подчиняване на Божиите слова? Не е нужно да анализираш дали са правилни, или грешни, и не е нужно да питаш защо. Не е нужно да чакаш, докато ги разбереш, за да ги приложиш на практика. Вместо това трябва първо да слушаш, да изпълняваш, да прилагаш и да се придържаш, което трябва да бъде и първото ти отношение. Едва тогава ще бъдеш сътворено същество, годно и достойно човешко същество. Ако дори тези най-елементарни критерии за това да си човек са извън твоите възможности и Бог не признава, че си човек, можеш ли тогава да дойдеш пред Него? Достоен ли си да чуеш Божиите слова? Достоен ли си да чуеш истината? Достоен ли си за спасение? Ти не си пригоден за нито едно от тези неща.

Дали хората, за които току-що говорих, които се занимаваха с кокошките и яйцата, се подчиниха и покориха? (Не.) За какво счетоха те Божиите слова? За бриз, който духа покрай ушите им, а в главите си имаха определен възглед: „Ти си говори каквото искаш, а аз ще си правя каквото си знам. Не ме интересуват твоите изисквания! Достатъчно е, че ти осигурявам яйца за ядене — на кого му пука какви яйца ядеш. Искаш да ядеш органични яйца? Няма начин. Мечтай си! Ти ме помоли да гледам кокошки и ето как ги гледам, но ти добавяш и свои собствени изисквания — имаш ли право на глас по този въпрос?“. Това хора, които се подчиняват и покоряват, ли са? (Не.) Какво се опитват да направят? Опитват се да се бунтуват! Божият дом е мястото, където Бог говори и работи, и мястото, където властва истината — ако, когато Бог им каза нещо в лицето, тези хора не се подчиниха, не се покориха, могат ли те да практикуват Божието слово зад гърба Му? Това е дори още по-малко вероятно! От невероятно до още по-малко вероятно: предвид тези две неща, дали Бог е техният Бог? (Не.) И така, кой е техният бог? (Те самите.) Точно така — те се отнасят към себе си като към бог, вярват в себе си. В такъв случай за какво се мотаят още тук? Щом самите те са си бог, защо развяват знамето на вярата в Бог? Не е ли това мамене на другите хора? Не мамят ли самите себе си? Ако такова е отношението на тези хора към Бог, способни ли са те да се подчиняват? (Категорично не.) Дори за нещо толкова незначително те не могат да се подчинят на Божиите слова или да се покорят на Бог, Божиите слова не им въздействат, те не ги приемат и не могат да им се покорят. Могат ли такива хора да бъдат спасени? (Не.) И така, колко далече са те от спасението? Твърде далече, дори не са близо! Вътрешно Бог желае ли да спаси онези, които не се подчиняват на словата Му, които се изправят срещу Него? Определено не. Дори хората, ако преценяват това въз основа на собствените си мисли, не биха били готови да го направят. Ако дяволи и сатани като тези застанат срещу теб, за да ти се противопоставят във всяко едно отношение, ще ги спасиш ли? Невъзможно. Никой не иска да спасява такива хора. Никой не иска да се сприятелява с такива хора. По въпроса с отглеждането на кокошките — нещо толкова незначително — природата на хората беше разобличена. По отношение на нещо толкова незначително хората не бяха способни да се подчинят на казаното от Мен. Не е ли това сериозен проблем?