II. Авраам принесе Исаак

Има още една история, която си струва да се разкаже: историята на Авраам. Един ден двама пратеници дойдоха в дома на Авраам, който ги прие с ентусиазъм. Задачата на пратениците беше да кажат на Авраам, че Бог ще го дари със син. Щом чу това, Авраам беше безкрайно щастлив: „Благодаря на моя Господ!“. Но зад тях жената на Авраам, Сара, тихо се изкикоти. Кикотът ѝ означаваше: „Това е невъзможно, стара съм — как бих могла да родя дете? Да ми бъде даден син, що за шега!“. Сара не повярва. Чуха ли пратениците смеха на Сара? (Да.) Разбира се, че чуха, а и Бог видя това. И какво направи Бог? Бог наблюдаваше незабелязано. Сара, тази невежа жена, не повярва — но това, което Бог е решил да направи, може ли да бъде смутено от хората? (Не.) То не подлежи на смущението на никое човешко същество. Когато Бог реши да направи нещо, някои хора може да кажат: „Не вярвам, против съм, отказвам, възразявам, имам проблем с това“. Издържани ли са думите им? (Не.) И така, когато Бог види, че има хора, които не са съгласни, които имат какво да кажат, които не вярват, трябва ли да им даде обяснение? Трябва ли да им обясни как и защо върши това, което върши? Бог прави ли така? Не. Той не обръща внимание на това, което тези невежи хора правят и казват, не Го е грижа какво е тяхното отношение. Това, което Бог е решил да направи, отдавна е твърдо решено в сърцето Му: Той ще го направи. Всички неща и събития са под контрола и върховенството на Божиите ръце, включително кога някой ще има дете и какво ще бъде то — от само себе си се разбира, че и това е в Божиите ръце. Когато Бог изпрати пратениците да кажат на Авраам, че ще му даде син, всъщност Бог отдавна беше планирал многото неща, които щеше да направи по-късно. Какви отговорности щеше да поеме синът, какъв живот щеше да има, какви щяха да бъдат потомците му — Бог отдавна беше планирал всичко това и нямаше да има никакви грешки или промени. И така, можеше ли подсмихването на една глупава жена да промени нещо? Не можеше да промени нищо. И когато му дойде времето, Бог постъпи, както беше планирал, и всичко това се изпълни, както Бог беше казал и решил.

Когато Авраам беше на 100 години, Бог му даде син. Авраам беше живял 100 години без син и дните му бяха еднообразни и самотни. Как се чувства един 100-годишен мъж без деца, особено без син? „Нещо липсва в живота ми. Бог не ми е дал син и животът ми е малко самотен, малко изпълнен със съжаление“. Но какво беше настроението на Авраам, когато Бог изпрати пратениците да му кажат, че ще му бъде даден син? (Наслада.) Освен че беше изпълнен с огромна радост, той беше изпълнен и с очакване. Той благодари на Бог за Неговата благодат, за това, че му позволи да отгледа дете в оставащите му години. Какво чудно нещо беше това и точно така се случи. И така, на какви неща трябваше да се радва? (Че имаше потомци, че родът му щеше да бъде продължен.) Това е едното нещо. Имаше и друго, най-радостното нещо — какво беше то? (Това дете му беше лично дарено от Бог.) Точно така. Когато на обикновен човек трябва да се роди дете, идва ли Бог да му каже? Той казва ли: „Аз лично те дарявам с това дете, което ти обещах.“? Така ли постъпва Бог? Не. И така, какво беше специалното на това дете? Бог изпрати пратеници, за да кажат лично на Авраам: „На 100-годишна възраст ще получиш дете, което е лично дарено от Бог“. Ето това беше специалното на детето: за него беше казано от Бог и то беше лично дадено от Бог. Колко радостно нещо беше това! И нима специалното значение на това дете не е причина в умовете на хората да се роят мисли? Как се почувства Авраам, когато стана свидетел на раждането на това дете? „Най-накрая имам дете. Божиите слова се изпълниха. Бог каза, че ще ми даде дете, и наистина го направи!“ Когато това дете се роди и той го държеше в ръцете си, първото нещо, което почувства, беше: „Това дете не съм го получил от човешки ръце, а от Божиите ръце. Детето дойде толкова навреме. То беше дарено от Бог и аз трябва да го отгледам добре, да го възпитам добре и да го накарам да се покланя на Бог и да се подчинява на Божиите слова, защото идва от Бог“. Той ценеше ли много това дете? (Да.) То беше специално дете. Като се прибави и възрастта на Авраам, не е трудно да си представим колко много е ценял това момче. Обожанието, нежността и обичта на нормалния човек към детето му се срещаха и у Авраам. Авраам вярваше на словата, изречени от Бог, и със собствените си очи беше станал свидетел на изпълнението на Неговите слова. Той беше свидетел на тези слова от тяхното изричане до изпълнението им. Той почувства колко властни са Божиите слова, колко чудодейни са Неговите дела и, най-важното, колко много Бог се грижи за човека. Макар че, когато гледаше детето, Авраам изпитваше сложни и силни емоции, в сърцето си той имаше само едно нещо, което да каже на Бог. Кажете Ми, какво мислите, че е казал той? (Благодаря на Бог!) „Благодаря на моя Господ!“ Авраам беше благодарен, а също така поднесе своята дълбока благодарност и възхвала на Бог. За Бог и за Авраам това дете имаше изключително значение. Това е така, защото от момента, в който Бог каза, че ще даде на Авраам дете, Бог беше планирал и решил, че ще извърши нещо: имаше важни неща, велики неща, които Той искаше да постигне чрез това дете. Такова беше значението на детето за Бог. А за Авраам, поради специалната Божия благодат към него, поради това, че Бог му беше дарил дете, в хода на историята на целия човешки род и по отношение на цялото човечество, стойността и значимостта на неговото съществуване бяха изключителни, бяха необикновени. И това ли е краят на историята? Не. Най-важната част тепърва предстои.

След като Авраам получи Исаак от Бог, той го отгледа, както Бог му беше заповядал и както Бог беше поискал от него. В ежедневието си през тези незабележителни години Авраам водеше Исаак да принася жертви и му разказваше истории за Бог на небето. Малко по малко Исаак започна да разбира нещата. Научи се как да благодари на Бог и да Го възхвалява, научи се как да се подчинява и да дава приношения. Знаеше кога се дават приношения и къде е олтарът. Сега следва ключовият момент от историята. Един ден, по времето, когато Исаак започна да разбира нещата, но все още не беше достигнал зрялост, Бог каза на Авраам: „Не искам агне за това жертвоприношение. Вместо това принеси Исаак“. За човек като Авраам, който толкова много ценеше Исаак, Божиите слова не бяха ли като гръм от ясно небе? Да оставим Авраам, който беше на такава преклонна възраст — колко ли хора в разцвета на силите си — хора на по 30 и 40 години — биха могли да понесат тази новина? Някой би ли могъл? (Не.) И каква беше реакцията на Авраам, след като чу Божиите слова? „Ах? Дали Бог не е сгрешил в това, което каза? Бог никога не греши, така че дали старите ми уши не са чули погрешно? Ще проверя отново“. Той попита: „Боже, Ти искаш от мен да принеса Исаак ли? Исаак ли е жертвата, която искаш?“. Бог каза: „Да, точно така!“. След като се увери, Авраам знаеше, че Божиите слова не са погрешни, нито ще се променят. Точно това имаше предвид Бог. И болезнено ли беше за Авраам да чуе това? (Да.) Колко болезнено? Авраам си помисли наум: „След всичките тези години детето ми най-накрая започна да расте. Ако бъде принесено като жива жертва, това означава, че ще бъде заклано на олтара като агне на заколение. Да бъде заклано означава, че ще бъде убито, а убийството му означава, че от днес нататък ще бъда без това дете…“. След като мислите му стигнаха дотук, осмели ли се Авраам да мисли повече? (Не.) Защо не? Да мисли повече, би му донесло още по-голяма болка, като нож в сърцето. Да мисли повече, не би означавало да мисли за щастливи неща — би означавало агония. Детето нямаше да бъде отведено и да не го вижда няколко дни или години, но все пак щеше да е живо. Не беше така, че Авраам постоянно да мисли за него, а след това да го срещне отново в подходящ момент, след като порасне. Не беше така. Щом детето беше принесено на олтара, вече нямаше да го има, никога повече нямаше да го види, щеше да бъде принесено на Бог и щеше да се върне при Бог. Нещата щяха да бъдат както преди. Преди детето животът беше самотен. И щеше ли да е болезнено, ако нещата се бяха развили така, че той никога да не беше имал дете? (Нямаше да е много болезнено.) Да имаш дете и след това да го загубиш — това е изключително болезнено. Това е нещо съкрушително! Връщането на това дете на Бог би означавало, че оттам насетне детето никога повече нямаше да бъде видяно, гласът му никога повече нямаше да бъде чут, Авраам никога повече няма да го гледа как играе, нямаше да може да го възпитава, нямаше да може да го кара да се смее, нямаше да го вижда как расте, нямаше да може да се наслаждава на всички семейни радости, които идваха с неговото присъствие. Всичко, което щеше да остане, щеше да бъде болка и копнеж. Колкото повече Авраам мислеше за това, толкова по-болезнено ставаше. Но колкото и да беше трудно, едно нещо беше ясно в сърцето му: „Това, което Бог каза и което Бог ще направи, не беше шега, не може да е погрешно, а още по-малко може да се промени. Освен това детето е дошло от Бог, така че е напълно естествено и обосновано то да бъде принесено на Бог, а когато Бог го пожелае, мой дълг е да Му го върна без компромиси. Изминалото десетилетие на семейна радост беше специален дар, на който се наслаждавах в изобилие. Трябва да благодаря на Бог и да не предявявам неразумни изисквания към Него. Това дете принадлежи на Бог, не бива да го смятам за свое, то не е моя лична собственост. Всички хора идват от Бог. Дори да бъда помолен да принеса собствения си живот, не бива да се опитвам да споря с Бог или да диктувам условия, още по-малко когато детето е лично обявено и дарено от Бог. Щом Бог казва да го принеса, ще го направя!“.

Минута по минута, секунда по секунда, времето минаваше така, а моментът на жертвоприношението наближаваше все повече. Но вместо да става все по-нещастен, Авраам се чувстваше все по-спокоен. Какво го успокои? Какво даде възможност на Авраам да избяга от болката и да има правилното отношение към това, което предстоеше да се случи? Той вярваше, че отношението на човека към всичко, което Бог е направил, трябва да бъде единствено на покорство, а не на опити да се спори с Бог. След като мислите му стигнаха дотук, той вече не изпитваше болка. Като взе малкия Исаак, стъпка по стъпка той пристъпи към олтара. На олтара нямаше нищо — не както обикновено, когато там вече щеше да има агне. „Татко, още ли не си подготвил днешното жертвоприношение?“, попита Исаак. „Ако не си, тогава какво ще бъде пожертвано днес?“. Какво почувства Авраам, когато Исаак попита това? Възможно ли е да се е почувствал щастлив? (Не.) И така, какво направи той? В сърцето си мразеше ли Бог? Оплакваше ли се на Бог? Съпротивляваше ли се? (Не.) Нищо от това. Какво показва това? От всичко, което се случи след това, е ясно, че Авраам наистина не мислеше такива неща. Той сложи на олтара дървата, които щеше да запали, и повика Исаак. И при вида на Авраам, който вика Исаак към олтара, в този момент какво си мислят хората? „Какъв безсърдечен старец си. Нямаш човешка природа. Ти не си човек! Той е твой син, наистина ли можеш да понесеш да направиш това? Наистина ли можеш да го направиш? Наистина ли си толкова жесток? Имаш ли изобщо сърце?“. Не мислят ли така? А Авраам мислеше ли тези неща? (Не.) Той повика Исаак до себе си и, неспособен да каже и дума, извади въжето, което беше подготвил, и върза ръцете и краката на Исаак. Тези действия предполагат ли, че това приношение щеше да бъде истинско или измамно? То щеше да бъде истинско, без примеси, не за показ. Той издигна Исаак на раменете си и колкото и да се бореше и да викаше малкото дете, Авраам изобщо не си помисли да се откаже. Той решително постави собствения си малък син върху дървата, за да бъде изгорен на олтара. Исаак плачеше, крещеше, бореше се, но Авраам извършваше действията за жертвоприношение на Бог, като подготвяше всичко за жертвоприношението. След като постави Исаак на олтара, Авраам извади ножа, който обикновено използваше за клане на агнета, и го хвана здраво с две ръце, вдигна го над главата си и го насочи към Исаак. Той затвори очи и точно когато ножът щеше да се спусне, Бог проговори на Авраам. Какво каза Бог? „Аврааме, спри ръката си!“. Авраам никога не си бе представял, че Бог може да каже такова нещо, докато се канеше да Му върне Исаак. Това не беше нещо, което се беше осмелил да си помисли. И все пак, едно по едно, Божиите слова се забиваха в сърцето му. Така Исаак беше спасен. В този ден жертвоприношението, което наистина щеше да бъде дадено на Бог, беше зад Авраам. Това беше агне. То беше подготвено от Бог много по-рано, но Бог не беше дал никакъв предварителен знак на Авраам, а му каза да спре точно когато той беше вдигнал ножа и беше готов да го забие. Никой не би могъл да си представи това, нито Авраам, нито Исаак. Като гледаме принасянето на Исаак от Авраам, Авраам наистина ли възнамеряваше да пожертва сина си, или се преструваше? (Наистина възнамеряваше да направи това.) Той наистина възнамеряваше да направи това. Действията му бяха чисти, в тях нямаше никаква измама.

Авраам принесе собствената си плът и кръв в жертвоприношение на Бог, а и когато Бог го накара да направи това приношение, Авраам не се опита да спори с Него с думите: „Не може ли да използваме някой друг? Нека бъда аз или който и да е друг човек“. Вместо да каже такива неща, Авраам даде на Бог своя най-ценен и скъп син. И как беше направено това приношение? Той беше чул какво каза Бог и след това просто отиде и го направи. Щеше ли да има смисъл за хората, ако Бог дадеше на Авраам дете и след като детето пораснеше, Той поискаше от Авраам да Му го върне и поискаше да Му го отнеме? (Не.) От човешка гледна точка това не би ли било напълно неразумно? Нямаше ли да изглежда така, сякаш Бог си играе с Авраам? Бог даде на Авраам това дете един ден, а само няколко години по-късно Той искаше да го отнеме. Ако Бог искаше детето, Той трябваше просто да го вземе. Нямаше нужда да причинява на този човек такова страдание, като иска от него да пожертва детето на олтара. Какво означаваше детето да бъде принесено на олтара? Че Авраам трябваше да го заколи и след това да го изгори със собствените си две ръце. Дали това е нещо, което човек би могъл да понесе да направи? (Не.) Какво имаше предвид Бог, когато поиска тази жертва? Че Авраам трябваше лично да направи тези неща: лично да върже сина си, лично да го постави на олтара, лично да го убие с нож и след това лично да го изгори като приношение на Бог. За хората нищо от това не би изглеждало като проява на внимание към чувствата на човека. Нито едно от тези неща не би имало смисъл според техните представи, начин на мислене, етична философия или морал и обичаи. Авраам не живееше във вакуум, нито живееше в свят на фантазии. Той живееше в света на хората. Имаше човешки мисли и човешки възгледи. И какво си мислеше, когато му се случи всичко това? Освен страданието му и освен някои неща, които го озадачиха, имаше ли в него бунт или отхвърляне? Нападаше ли и обиждаше ли Бог словесно? Ни най-малко. Точно обратното: от момента, в който Бог му заповяда да направи това нещо, Авраам не смееше да се отнесе несериозно към него, а веднага започна да се подготвя. И какво беше настроението му, докато започваше тези приготовления? Беше ли радостен, весел и щастлив? Или го болеше, беше тъжен и с натежало сърце? (Болеше го и беше тъжен.) Болеше го! Всяка негова стъпка беше тежка. След като осъзна това и след като чу Божиите слова, на Авраам всеки ден му се струваше като година. Той беше нещастен, неспособен на радост и с натежало сърце. Какво обаче беше единственото му убеждение? (Че трябва да се подчини на Божиите слова.) Точно така, то беше, че трябва да се подчини на Божиите слова. Той си каза: „Благословено да бъде името на моя Господ Йехова. Аз съм един от Божия народ и трябва да се подчинявам на Божиите слова. Независимо дали това, което Бог казва, е правилно, или погрешно, и независимо как Исаак дойде при мен, ако Бог поиска, тогава трябва да дам. Такъв е разумът и такова е отношението, което трябва да има човек“. Авраам не беше лишен от болка или трудности, след като прие Божиите слова. Той изпитваше болка и имаше свои собствени трудности, и те не бяха лесни за преодоляване! Въпреки това какъв беше крайният резултат? Както Бог беше пожелал, Авраам донесе собствения си син, малкото дете, до олтара и всичко, което направи, беше видяно от Бог. Както Бог беше наблюдавал Ной, така беше наблюдавал и всяко движение на Авраам и беше трогнат от всичко, което той направи. Макар че нещата не завършиха така, както всеки си мислеше, че ще завършат, това, което Авраам направи, беше уникално сред цялото човечество. Трябва ли той да служи за пример на всички, които следват Бог? (Да.) Той е модел за всички сред човечеството, които следват Бог. Защо казвам, че той е модел за човечеството? Авраам не разбираше много истини, нито беше чувал някакви истини или проповеди, изречени от Бог лично на него. Той просто беше повярвал, беше признал и се беше подчинил. Какво притежаваше неговата човешка природа, което беше толкова уникално? (Разума на сътворено същество.) Кои думи отразяват това? (Той каза: „Благословено да бъде името на моя Господ Йехова. Трябва да се подчинявам на Божиите слова и независимо дали те съответстват на представите на човека, или не, трябва да се покоря“.) В това Авраам притежаваше разума на нормалната човешка природа. Нещо повече, той притежаваше и съвестта на нормалната човешка природа. И къде се отразяваше тази съвест? Авраам знаеше, че Исаак е дарен от Бог, че е нещо Божие, че принадлежи на Бог и че трябва да Му го върне, когато Той поиска, а не винаги да се вкопчва в него. Такава е съвестта, която човек трябва да притежава.

Днешните хора притежават ли съвест и разум? (Не.) В кои неща се отразява това? Независимо колко благодат Бог дарява на хората и независимо на колко благословии или на колко благодат се наслаждават те, какво е отношението им, когато от тях бъде поискано да се отплатят за Божията любов? (Съпротива, а понякога и страх от несгодите и умората.) Страхът от несгодите и умората е конкретно проявление на липсата на съвест и разум. Измислянето на извинения, опитът да се поставят условия и да се сключват сделки също са конкретни проявления, нали? (Да.) Има и жалване, нехайно и хитро вършене на нещата, както и ламтене за плътски удобства — всичко това са конкретни проявления. Хората днес нямат съвест, но въпреки това често хвалят Божията благодат, преброяват всички тези благодати и се трогват до сълзи, докато ги броят. Щом приключат с броенето обаче, всичко свършва дотук. Те продължават да бъдат нехайни, да вършат нещата механично, да бъдат измамни, да бъдат хитри и да се отпускат, без изобщо да проявяват покаяние. Тогава какъв беше смисълът от броенето ти? Това е проявление на липса на съвест. Как тогава се проявява липсата на разум? Когато Бог ви кастри, вие се оплаквате, чувствата ви са наранени, вече не желаете да изпълнявате дълга си и казвате, че Бог няма любов. Когато страдате малко, докато изпълнявате дълга си, или когато средата, която Бог ви е нагласил, е малко трудна, малко предизвикателна или малко тежка, вие вече не желаете да го изпълнявате. И в нито една от различните обстановки, нагласени от Бог, не сте способни да търсите да се покорите, обръщате внимание само на плътта и искате единствено да се отскубнете и да се развихрите. Това ли означава да си лишен от разум, или не? Не искате да приемете върховенството и разпоредбите на Бог, а просто искате да придобиете ползи от Него. Когато изпълнявате малко работа и страдате малко, вие изтъквате своите квалификации, мислите се за по-висши от другите, докато се наслаждавате на предимствата на статуса си, и започвате да си придавате важност на чиновник. Нямате желание да вършите никаква реална работа, нито сте способни да изпълнявате някаква реална работа — искате само да давате заповеди и да бъдете чиновници. Искате да бъдете закон за себе си, да правите каквото ви е угодно и безразсъдно да злосторничите. Освен да се отскубнете и да се развихрите, нищо друго не се проявява във вас. Това притежаване на разум ли е? (Не.) Ако Бог ви беше дал добро дете, а по-късно ти беше казал направо, че ще ти го отнеме, какво щеше да бъде твоето отношение? Би ли могъл да имаш същото отношение като Авраам? (Не.) Някои биха казали: „Как бих могъл да не го направя? Синът ми е на двайсет години и аз го принесох на Божия дом, където сега изпълнява своя дълг!“. Това жертва ли е? В най-добрия случай ти просто си повел детето си по правия път, но имаш и скрит мотив: страхуваш се, че в противен случай детето ти може да загине в бедствие. Не е ли така? Това, което правиш, не се нарича правене на жертва. То изобщо не е същото като жертването на Исаак от Авраам. Просто няма сравнение. Когато Авраам чу какво му заповяда Бог, колко трудно щеше да бъде това наставление за него — или за всеки друг член на човечеството — да го изпълни? Това би било най-трудното нещо на света, няма нищо по-трудно. Това не беше принасяне на нещо като агне или малко пари, не беше светско притежание или материален предмет, нито беше животно, което нямаше връзка с човека, който правеше приношението. Това са неща, които човек може да даде с краткотраен изблик на усилие — докато жертвата, която Бог поиска от Авраам, беше животът на друг човек. Тя беше от собствената плът и кръв на Авраам. Колко трудно трябва да е било! Детето също така имаше специален произход, тъй като беше дадено от Бог. Каква беше целта на Бог, когато му дари дете? Да има син, който да порасне, да се ожени, да има деца и така да продължи рода. А сега това дете трябваше да бъде върнато на Бог, преди да е достигнало зряла възраст, и тези неща никога нямаше да се случат. Тогава какъв беше смисълът Бог да даде дете на Авраам? Можеше ли някой наблюдател да разбере смисъла на всичко това? Според човешките представи това няма смисъл. Поквареното човечество е егоистично. Никой не би могъл да разбере смисъла на това. Авраам също не можеше да се досети. Той не знаеше какво в крайна сметка искаше да направи Бог, освен че му беше казал да пожертва Исаак. И така, какъв избор направи Авраам? Какво беше неговото отношение? Въпреки че не беше способен да проумее всичко това, той все пак беше способен да направи това, което Бог му заповяда. Той се подчини на Божиите слова и се покори на всяка дума от това, което Бог поиска, без да се съпротивлява или да иска избор, камо ли да се опитва да диктува условия на Бог или да спори с Бог. Преди Авраам да може да разбере смисъла на всичко, което се случваше, той беше способен да се подчини и да се покори — което е изключително рядко и похвално и е извън възможностите на всеки от вас, които седите тук. Авраам не знаеше какво се случва и Бог не му беше разказал цялата история. Въпреки това той прие всичко сериозно, като вярваше, че хората трябва да се покоряват на всичко, което Бог иска да направи, и че не бива да задават въпроси, че ако Бог не казва нищо повече, тогава то не е нещо, което хората трябва да разберат. Някои хора казват: „Трябва обаче да разбереш всичко докрай, нали? Дори ако това означава да умреш, трябва да разбереш защо“. Това ли е отношението, което трябва да има едно сътворено същество? Когато Бог не ти е позволил да разбереш, трябва ли да разбереш? Когато от теб се поиска да направиш нещо, ти го правиш. Защо трябва да усложняваш нещата? Ако Бог искаше от теб да разбереш, Той вече щеше да ти го е обяснил. Щом не го е направил, няма нужда да разбираш. Когато не се изисква от теб да разбереш и когато си неспособен да разбереш, всичко зависи от това как действаш и дали можеш да се покориш на Бог. Това е трудно за вас, нали? В такива обстоятелства вие не се покорявате и у вас не остава нищо друго освен жалване, погрешно тълкуване и съпротива. Авраам беше точно обратното на това, което се проявява във вас. Подобно на вас, той не знаеше какво щеше да направи Бог, нито знаеше какви са мотивите за действията на Бог. Той не разбираше. Искаше ли да попита? Искаше ли да знае какво се случва? Искаше, но ако Бог не му беше казал, къде другаде можеше да отиде, за да попита? Кого можеше да попита? Божиите неща са мистерия. Кой може да отговори на въпроси за Божиите неща? Кой може да ги разбере? Хората не могат да заместват Бог. Попитайте някой друг и той също няма да разбере. Можете да го обмислите, но няма да го проумеете, то ще е непонятно за вас. Така че, ако не разбирате нещо, това означава ли, че не трябва да правите това, което Бог казва? Ако не разбирате нещо, можете ли просто да наблюдавате, да се бавите, да чакате възможност и да търсите друг вариант? Ако не можете да разберете нещо — ако то е непонятно за вас — означава ли това, че не трябва да се покорите? Означава ли това, че можете да се вкопчвате в човешките си права и да кажете: „Имам човешки права. Аз съм независим човек, така че какво Ти дава право да ме караш да правя глупави неща? Аз се извисявам между небето и земята — мога да Ти се противопоставя.“? Това ли направи Авраам? (Не.) Тъй като вярваше, че е просто едно обикновено и незабележимо сътворено същество, човек под Божието върховенство, той избра да се подчини и да се покори, да не се отнася несериозно към нито едно от Божиите слова, а да ги практикува в тяхната цялост. Каквото и да каже Бог, и каквото и да им каже да направят, хората нямат друг избор. Те трябва да слушат, а след като са слушали, трябва да отидат и да го приложат на практика. Освен това, когато го прилагат на практика, хората трябва да се покоряват напълно и с мир в душата. Ако признаваш, че Бог е твоят Бог, тогава трябва да се подчиняваш на Неговите слова, да запазиш място за Него в сърцето си и да прилагаш Неговите слова на практика. Ако Бог е твоят Бог, тогава не бива да се опитваш да анализираш това, което ти казва. Нещата стоят така, както Той казва, и няма значение, че не разбираш или не възприемаш. Важното е, че трябва да приемеш и да се покориш на това, което Той казва. Такова отношение имаше Авраам, когато ставаше въпрос за Божиите слова. Именно защото Авраам имаше такова отношение, той беше способен да се подчинява на Божиите слова, да се покорява на това, което Бог му заповядваше да прави, и да стане праведен и съвършен човек в очите на Бог. Това беше така независимо от факта, че в очите на всички тези високомерни и надменни хора Авраам изглеждаше глупав и объркан от това, че пренебрегва живота на собствения си син заради вярата си и небрежно го поставя на олтара, за да бъде заклан. Какво безотговорно действие, мислеха си те, какъв неспособен и безсърдечен баща е той и колко егоистично е от негова страна да направи такова нещо заради вярата си! Авраам беше възприеман по този начин в очите на всички хора. Но дали Бог го виждаше по същия начин? Не. Как го виждаше Бог? Авраам беше способен да се подчини и да се покори на това, което Бог каза. До каква степен беше способен да се покори? Той го направи без компромиси. Когато Бог поиска това, което беше най-ценно за него, Авраам го върна на Бог, като го принесе на Бог. Авраам се подчини и се покори на всичко, което Бог поиска от него. Независимо дали се възприема през призмата на представите на човека или през очите на покварените, Божието искане изглеждаше изключително неразумно, но въпреки това Авраам беше способен да се покори. Това се свеждаше до неговата почтеност, която се характеризираше с истинска вяра и покорство пред Бог. Какво беше отражението на тази истинска вяра и на това покорство? Само с две думи: неговото подчинение. Нищо не е по-ценно и по-скъпо притежание за едно истинско сътворено същество и нищо не е по-рядко и по-похвално. Именно това най-ценно, рядко и похвално нещо напълно отсъства у последователите на Бог днес.

Днешните хора са образовани и знаещи. Те разбират съвременната наука и са дълбоко пропити, обусловени и повлияни от традиционната култура и от покварените социални нрави. Умовете им са объркани, имат заплетени представи, а вътре в тях е пълен хаос. След като са слушали проповеди в продължение на много години и макар да признават и да вярват, че Бог е Върховният владетел на всички неща, те все още имат пренебрежително и безразлично отношение към всяко от Божиите слова. Отношението им към тези слова е да ги пренебрегват, да си затварят очите и ушите за тях. Що за хора са това? Те питат „защо“ за всичко, чувстват необходимост да проумеят всичко и да разберат абсолютно всичко. Изглежда, че са много сериозни по отношение на истината. Външното им поведение и усилия, както и нещата, от които се отказват външно, предполагат непоколебимо отношение към вярата и вярването в Бог. Запитай се обаче следното: придържали ли сте се към Божието слово и към всяко Негово наставление? Изпълнили ли сте ги всички? Послушни хора ли сте? Ако в сърцето си продължаваш да отговаряш на тези въпроси с „не“ и „не съм“, тогава каква точно е твоята вяра? С каква цел всъщност вярваш в Бог? Какво точно си придобил от вярата си в Него? Струва ли си да се изследват тези неща? Струва ли си да се задълбаваме в тях? (Да.) Всички вие носите очила. Вие сте съвременни, цивилизовани хора. Какво у вас е наистина съвременно? Какво у вас е цивилизовано? Това, че си „съвременен“ и „цивилизован“, доказва ли, че си човек, който се подчинява на Божиите слова? Такива неща не означават нищо. Някои хора казват: „Аз съм високообразован и съм учил богословие“. Други казват: „Чел съм класическата Библия няколко пъти и говоря иврит“. Трети казват: „Бил съм в Израел много пъти и лично съм докосвал кръста, който е носил Господ Исус“. Някои казват: „Бил съм в планината Арарат и съм видял останките от ковчега“. Други казват: „Видял съм Бог“ и „Бил съм грабнат пред Бог“. Каква е ползата от всичко това? Бог не изисква от теб нищо трудно, само да се подчиняваш искрено на Неговите слова. Ако това е извън твоите възможности, тогава забрави всичко останало. Каквото и да кажеш, то няма да е от полза. Всички вие знаете историите на Ной и Авраам, но само да ги познавате е безполезно. Замисляли ли сте се някога кое е било най-рядкото и похвално нещо у тези двама мъже? Искате ли да бъдете като тях? (Да.) Колко много го искате? Някои хора казват: „Толкова много искам да бъда като тях. Мисля за това, когато се храня, когато сънувам, когато изпълнявам дълга си, когато чета Божиите слова и когато уча химни. Молил съм се за това толкова много пъти и дори съм написал обет. Нека Бог ме прокълне, ако не се подчинявам на Неговите слова. Просто не знам кога Бог ми говори. Не е като да ми казва с гръм от небето“. Каква е ползата от всичко това? Какво означава, когато казваш: „Толкова много искам.“? (Това е просто самозалъгване, това е просто въжделение.) Каква е ползата от едно въжделение? То е същото като това един комарджия да ходи в казиното всеки ден. Дори когато е загубил всичко, той все още иска да залага. Понякога може да си помисли: „Само още един опит и тогава обещавам, че ще се откажа и никога повече няма да залагам“. Той мисли същото, докато мечтае или се храни, но след като помисли за това, пак се връща в казиното. Всеки път, когато залага, казва, че ще е за последен път. И всеки път, когато излезе от вратите на казиното, казва, че никога няма да се върне — в резултат на което, след като цял живот е правил опити, пак не успява да се откаже. Вие като този комарджия ли сте? Често решавате да направите нещо и след това се отричате от решенията си. Ваша втора природа е да мамите Бог и това не се променя лесно.