I. Ной построи ковчега

Днес ще започна с това да ви разкажа няколко истории. Слушайте и вижте за каква тема говоря и дали тя има някаква връзка с темите, които разгледахме преди това. Тези истории не са задълбочени, вероятно всички вие ще ги разберете. Разказвали сме ги и преди, това са стари истории. Първата е историята на Ной. По времето на Ной човечеството беше изключително покварено: хората се покланяха на идоли, съпротивляваха се на Бог и вършеха всякакви злодеяния. Вършенето на злодеяния беше видяно от Божиите очи, думите, които те говореха, достигнаха до Божиите уши и Бог реши, че ще унищожи този човешки род с потоп, че ще заличи този свят. И така, трябваше ли всички хора да бъдат изтребени, без да остане нито един? Не. Един човек беше късметлия. Той намери благосклонно отношение в Божиите очи и нямаше да бъде обект на Божието унищожение: този човек беше Ной. Ной щеше да остане, след като Бог унищожи света с потоп. След като реши, че ще сложи край на тази епоха и ще унищожи този човешки род, Бог направи нещо. Какво беше то? Един ден Бог призова Ной от небето. Той каза: „Ной, злото на това човечество достигна до ушите Ми и Аз реших да унищожа този свят с потоп. Ще построиш ковчег от гоферово дърво. Ще ти дам размерите на ковчега и ти трябва да събереш всички видове живи същества, за да ги поставиш в него. Когато ковчегът бъде завършен и в него бъдат събрани по едно мъжко и едно женско от всяко живо същество, създадено от Бог, ще дойде Божият ден. Тогава ще ти дам знак“. След като изрече тези слова, Бог си тръгна. И след като чу Божиите слова, Ной започна да изпълнява всяка една задача, която Бог му беше дал, без никакъв пропуск. Какво направи той? Той потърси гоферовото дърво, за което говореше Бог, и различните материали, необходими за построяването на ковчега. Той също така се подготви за събирането и отглеждането на всички видове живи същества. И тези две велики начинания се запечатаха в сърцето му. От момента, в който Бог поверява на Ной построяването на ковчега, в нито един момент Ной не си помисля: „Кога Бог ще унищожи света? Кога ще ми даде знак, че ще го направи?“. Вместо да размишлява върху тези въпроси, Ной приема искрено и присърце всички неща, които Бог му казва, и след това извършва всяко едно от тях. След като приема това, което му е поверено от Бог, Ной се заема да извърши и да изпълни строежа на ковчега, за който Бог му говори, като най-важното нещо в живота му, без ни най-малък намек за недоглеждане. Дните минават, годините се нижат, ден след ден, година след година. Бог не надзирава Ной, нито го пришпорва, но през цялото това време Ной упорито изпълнява важната задача, поверена му от Бог. Всички Божии слова и фрази се запечатват в сърцето му като издълбани в каменна плоча думи. Без да обръща внимание на промените във външния свят, на подигравките на околните, на несгодите, свързани с това, на трудностите, които среща, той упорито изпълнява това, което Бог му е поверил, като никога не се обезсърчава и не помисля да се откаже. Божиите слова са се запечатали в сърцето на Ной и той ги изпълнява в ежедневието си. Ной подготвя всеки един от материалите, необходими за построяването на ковчега, и с всеки внимателен удар на неговия чук и длето ковчегът постепенно приема формата и характеристиките, възложени от Бог. В дъжд и вятър, независимо от подигравките или злословията на хората, животът на Ной продължава по този начин година след година. Бог тайно наблюдава всяко действие на Ной, без да му каже нито дума, а сърцето Му е затрогнато от него. Ной обаче нито знае, нито усеща това. От началото до края той просто строи ковчега и събира всички видове живи същества с непоколебима преданост към Божиите слова. В сърцето на Ной Божиите слова са най-висшата заръка, която да следва и да изпълнява, и те са неговата житейска посока и цел, към които се стреми през целия си живот. Така че независимо какво му казва Бог, независимо какво иска от него, какво му заповядва да направи, Ной го приема напълно и го взема присърце, счита го за най-важното нещо в живота си и се отнася към него по този начин. Той не само че не го забравя, не само че го пази в сърцето си, но го осъществява в ежедневието си, като приема и изпълнява Божието поръчение с живота си. И така, дъска по дъска, ковчегът беше построен. Всяко действие на Ной и всеки негов ден бяха посветени на Божиите слова и заповеди. Може да не изглежда така, сякаш Ной извърши разтърсващо, грандиозно начинание, но в Божиите очи всяко движение на Ной, дори всичко, което се опита да направи с всяка своя стъпка, всеки положен от ръката му труд — всичко това беше ценно, заслужава да бъде запомнено и трябва да му се подражава от това човечество. Ной се придържаше към това, което му е поверено от Бог. Той беше непоколебим в убеждението си, че всяко слово, произнесено от Бог, е истина. Той нямаше никакво съмнение в това. В резултат на това ковчегът беше завършен и в него можеха да живеят всякакви живи същества. Преди Бог да унищожи света, Той даде на Ной знак, с който му каза, че потопът приближава и че трябва да се качи на ковчега незабавно. Ной направи точно както Бог беше казал. Когато Ной се качи на ковчега, когато от небето се изля голям порой, Ной видя, че Божиите слова се бяха сбъднали, че Неговите слова се бяха изпълнили: Божият гняв се беше спуснал над света и никой не можеше да промени всичко това.

Колко години бяха необходими на Ной да построи ковчега? (120 години.) Какво представляват 120 години за хората днес? Това е повече от продължителността на живота на един нормален човек. Може би дори повече от продължителността на живота на двама души. И все пак през тези 120 години Ной вършеше едно нещо и всеки ден вършеше едно и също нещо. В онова прединдустриално време, в онази ера преди информационните комуникации, в онази епоха, в която всичко зависеше от двете ръце на хората и от физическия труд, Ной вършеше едно и също нещо всеки ден. В продължение на 120 години той не се отказа, нито спря. Сто и двадесет години: как можем да осмислим това? Може ли някой друг от човешкия род да остане отдаден на вършенето на едно нещо в продължение на 120 години? (Не.) Това, че никой не може да остане отдаден на вършенето на едно нещо в продължение на 120 години, не е изненадващо. И все пак имаше един човек, който, в продължение на 120 години, упорстваше неотклонно в това, което Бог му беше поверил, без никога да се оплаква или да се отказва, неподатлив на никаква външна среда, и накрая го завърши точно както Бог беше казал. Що за нещо беше това? В човешкия род това беше рядко, необичайно — дори уникално. В дългия ход на човешката история, сред всички човешки родове, които са следвали Бог, това беше изцяло без аналог. По отношение на мащабите и трудността на свързаното с него инженерство, нивото на физическа сила и усилие, които изискваше, и времето, което отне, това не беше лесно начинание, поради което, когато Ной свърши това нещо, то беше уникално за човечеството и той е модел и пример за всички, които следват Бог. Ной беше чул само няколко послания, а и по онова време Бог не беше изразил много слова, затова няма съмнение, че Ной не разбираше много истини. Не разбираше нито съвременната наука, нито съвременните знания. Беше изключително обикновен човек, незабележим член на човешкия род. И все пак по едно се различаваше от всички останали — знаеше как да се подчинява на Божиите слова, знаеше как да ги следва и как да се придържа към тях, знаеше кое е правилното място на човека и имаше способността наистина да вярва и да се покорява на Божиите слова и нищо повече. Тези няколко прости принципа бяха достатъчни, за да му позволят да изпълни всичко, което Бог му беше поверил, и той упорито ги следваше не само в продължение на няколко месеца, на няколко години или на няколко десетилетия, а в продължение на повече от век. Не е ли изумителен този брой години? Кой друг освен Ной би могъл да го направи? (Никой друг.) И защо не? Някои хора казват, че се дължи на неразбирането на истината, но това не съответства на фактите. Колко истини разбираше Ной? Защо беше способен на всичко това? Днешните вярващи са чели много от Божиите слова и разбират част от истината. Защо тогава не са способни да го направят? Други казват, че това е заради покварения нрав на хората. А нима Ной нямаше покварен нрав? Защо Ной беше способен да го постигне, а хората днес не могат? (Защото съвременните хора не вярват в Божиите слова и нито се отнасят към тях, нито се придържат към тях като към истината.) И защо не са способни да се отнасят към Божиите слова като към истината? Защо не са способни да се придържат към Божиите слова? (Те нямат богобоязливо сърце.) Как тогава се поражда богобоязливо сърце в тях, когато изобщо не разбират истината и не са чули много истини? (Трябва да имат човешка природа и съвест.) Точно така. В човешката природа на хората трябва да присъстват две най-ценни неща: първото е съвестта, а второто е разумът на нормалната човешка природа. Притежаването на съвест и разум на нормалната човешка природа е минималният критерий за това да си човек. Това е минималният, най-основен критерий за оценяването на човека. Това обаче липсва на днешните хора и затова, колкото и истини да чуят и разберат, това да притежават богобоязливо сърце надхвърля възможностите им. Каква тогава е съществената разлика между днешните хора и Ной? (Те нямат човешка природа.) И каква е същността на тази липса на човешка природа? (Те са зверове и демони.) „Зверове и демони“ не звучи много приятно, но съответства на фактите. По-учтиво казано, нямат човешка природа. Хората без човешка природа и разум не са човеци, а са по-долу и от животните. Ной успя да изпълни Божието поръчение, защото когато чу Божиите слова, той можеше да ги пази неизменно в сърцето си. За него Божието поръчение беше начинание за цял живот, вярата му беше непоколебима, волята му не се промени в продължение на сто години. Именно понеже той имаше богобоязливо сърце, беше истински човек и беше крайно разумен, Бог му повери да построи ковчега. Хора с толкова човешка природа и разум, колкото Ной, са изключителна рядкост и ще е много трудно да се намери друг.

Всъщност Ной беше способен да направи само едно нещо. То беше много просто: след като чу Божиите слова, той ги изпълни и го направи безкомпромисно. Той никога не се съмняваше, нито се отказваше. Продължаваше да върши всичко, което Бог му поискаше, вършеше го и го изпълняваше по начина, по който Бог му беше казал, безкомпромисно, без да се замисля защо или за собствената си изгода или загуба. Той помнеше Божиите слова: „Бог ще унищожи света. Трябва незабавно да построиш ковчег и когато бъде завършен и дойдат водите на потопа, всички вие ще се качите на ковчега, а всички онези, които не са се качили на ковчега, ще загинат“. Той не знаеше кога ще се осъществи това, за което Бог беше говорил, а само че казаното от Бог трябва да се изпълни, че всички Божии слова са истински, без нито една лъжлива дума сред тях, и че от Бог зависи кога те ще се осъществят и в кой момент ще се материализират. Той знаеше, че единствената му задача в онзи момент беше да запази неизменно в сърцето си всичко, което Бог беше казал, и след това да не губи време при изпълнението му. Такива бяха мислите на Ной. Това мислеше той, това и направи, и това са фактите. И така, каква е съществената разлика между вас и Ной? (Когато чуем Божието слово, ние не тръгваме да го практикуваме.) Това е поведение, а каква е съществената разлика? (Липсва ни човешка природа.) Разликата е, че Ной притежаваше двете неща, които са най-малкото, което човек трябва да притежава — съвестта и разума на нормалната човешка природа. Вие не притежавате тези неща. Справедливо ли е да се каже, че Ной може да бъде наречен човешко същество, а вие не заслужавате да бъдете наричани така? (Да.) Защо казвам това? Фактите са налице: по отношение на това, което Ной направи, вие не бихте могли да направите дори една мъничка част от него, камо ли половината. Ной беше способен да упорства 120 години. Колко години бихте могли да упорствате вие? 100? 50? 10? Пет? Две? Половин година? Кой от вас би могъл да упорства половин година? Да излезете и да търсите дървото, за което Бог говори, да го отсечете, да му свалите кората, да го изсушите, след това да го нарежете в различни форми и размери — бихте ли могли да издържите на това половин година? Повечето от вас клатят глави — не бихте могли да се справите дори половин година. Ами три месеца? Някои хора казват: „Мисля, че и три месеца ще е трудно. Аз съм дребен и деликатен. В гората има комари и други буболечки, мравки и бълхи също. Не бих могъл да понеса всички те да ме хапят. Нещо повече, ако сека дърва всеки ден, ако върша тази мръсна, уморителна работа навън под палещото слънце и брулещия вятър, няма да минат и два дни, и ще изгоря от слънцето. Това не е работата, която искам да върша — има ли нещо по-лесно, което може да ми бъде заповядано да направя?“. Можеш ли да избираш какво Бог ти повелява да направиш? (Не.) Ако не можеш да издържиш три месеца, имаш ли истинско покорство? Притежаваш ли реалността на покорството? (Не.) Не бихте издържали три месеца. Има ли тогава такива, които биха издържали половин месец? Някои хора казват: „Не мога да разпозная гоферовото дърво, нито да сека дървета. Дори не знам накъде ще падне дървото, когато го отсека — ами ако падне върху мен? Освен това, след като отсека дърветата, мога да нося най-много един или два ствола. Повече от това ще съсипе гърба и раменете ми, нали?“. Не можете да се справите дори половин месец. И така, какво можете да направите? Какво можете да постигнете, когато от вас се иска да се подчинявате на Божиите слова, да се покорявате на Божиите слова, да изпълнявате Неговите слова? Освен да използвате компютри и да давате заповеди, какво сте способни да правите? Ако това беше времето на Ной, вие ли щяхте да бъдете тези, които Бог призовава? Категорично не! Вие нямаше да бъдете тези, които Бог призовава; нямаше да бъдете тези, на които Бог гледа благосклонно. Защо? Защото ти не си човек, който е способен да се покори, след като чуе Божиите слова. А ако не си такъв тип човек, заслужаваш ли да живееш? Когато дойде потопът, заслужаваш ли да оцелееш? (Не.) Ако не заслужаваш, тогава ще бъдеш унищожен. Що за човек си ти, ако не можеш да се справиш с прилагането на Божиите слова дори за половин месец? Ти човек, който наистина вярва в Бог, ли си? Ако, след като чуеш Божиите слова, си неспособен да ги изпълниш, ако не можеш да издържиш половин месец, ако не можеш да понесеш дори две седмици несгоди, какъв ефект има върху теб тази малка частица истина, която разбираш? Ако тя няма дори малък ефект да те възпира, тогава за теб истината е просто някакви думи и тя е абсолютно безполезна. Що за човек си ти, ако разбираш всички тези истини, но когато от теб се иска да приложиш Божиите слова и да понесеш 15 дни несгоди, не можеш да ги понесеш? В Божиите очи ти сътворено същество, което отговаря на критериите, ли си? (Не.) Като се имат предвид страданията на Ной и 120-те години упорство, между вас има нещо повече от малка разлика — не може да се прави сравнение. Причината, поради която Бог призова Ной и му повери всичко, което искаше да бъде направено, беше, че в Божиите очи Ной беше способен да се подчини на Неговите слова, той беше човек, на когото можеше да се повери голямо начинание, беше надежден човек и човек, който можеше да превърне в реалност това, което Бог искаше да бъде направено. В Божиите очи това беше истински човек. А вие? Вие не можете да постигнете нито едно от тези неща. Не е трудно да си представим какви сте всички вие в Божиите очи. Вие човешки същества ли сте? Годни ли сте да бъдете наричани човешки същества? Отговорът е ясен: не сте! Аз съкратих времето максимално до 15 дни, само две седмици, и нито един от вас не каза, че може да го направи. Какво показва това? Че вашата вяра, преданост и покорство не се равняват на нищо. Това, което вие смятате за вяра, преданост и покорство, Аз го виждам като едно нищо! Вие се хвалите, че сте доста добри, но според Мен сте много далече от това!

Най-невероятното, най-възхитителното и най-достойното за подражание в историята за Ной са неговите 120 години упорство, неговите 120 години покорство и преданост. Значи сгрешил ли е Бог в избора Си на човек? (Не.) Бог е Богът, Който наблюдава най-съкровената същност на човека. Сред онова огромно море от хора Той избра Ной, призова Ной и Бог не сгреши в избора Си: Ной оправда очакванията Му, той успешно завърши онова, което Бог му беше поверил. Това е свидетелство. Това е, което Бог искаше, това е свидетелство! Но във вас има ли някакъв намек или загатване за това? Няма. Ясно е, че такова свидетелство липсва във вас. Това, което се разкрива във вас, това, което Бог вижда, е белегът на срама. Няма нито едно нещо, за което, когато се говори, да може да трогне хората до сълзи. По отношение на различните проявления на Ной, особено на твърдата му вяра в Божиите слова, която не се поддаде на съмнение и не се промени в продължение на един век, и на упорството му да строи ковчега, което не се разколеба в продължение на един век, както и по отношение на тази негова вяра и воля, никой в съвременността не може да се сравни с него, никой не може да се мери с него. И въпреки това никой не се интересува от предаността и покорството на Ной, никой не вярва, че в това има нещо, което е достойно да бъде ценено от хората и на което те да подражават. Вместо това какво е по-важно за хората сега? Повтарянето на лозунги и говоренето на доктрини. Те изглежда разбират много истини и са придобили истината — но в сравнение с Ной те не са постигнали и една стотна, една хилядна от това, което той е направил. Колко са далече! Разликата е от земята до небето. От построяването на ковчега от Ной открихте ли какви хора са обичани от Бог? Какви точно качества, сърце и почтеност се откриват в онези, които са обичани от Бог? Вие притежавате ли всички неща, които Ной притежаваше? Ако считаш, че имаш вярата и характера на Ной, тогава би било донякъде простимо да поставяш условия на Бог и да се опитваш да се пазариш с Него. Ако считаш, че те напълно ти липсват, тогава ще ти кажа истината: не се ласкай — ти си нищо. В Божиите очи ти си по-нищожен от глист. И въпреки това имаш наглостта да се опитваш да поставяш условия на Бог и да се пазариш с Бог? Някои хора казват: „Ако съм по-нищожен от глист, какво ще кажеш да служа като куче в Божия дом?“. Не, ти не си подходящ за това. Защо? Ти не би могъл дори да пазиш добре вратата на Божия дом, така че в Моите очи ти не си равен дори на куче пазач. Тези думи нараняват ли ви? Неприятно ли ви е да чуете това? Това не е с цел да се нарани вашето самочувствие. Това е изявление, основано на факти, твърдение, основано на доказателства, и ни най-малко не е лъжливо. Точно така действате вие, точно това се проявява във вас. Точно така се отнасяте към Бог и така се отнасяте и към всичко, което Бог ви поверява. Всичко, което казах, е вярно и идва от сърцето. Тук ще приключим с обсъждането на историята на Ной.