„Никога не се предавай“ е нещо, което хората казват, когато са направлявани от сатанински нрав, и това е манталитет, за който се застъпва сатанинският свят. Като какъв виждаме този манталитет? (Психическо заболяване.) Това е начин на мислене и принцип, според който хората живеят и вършат нещата, застъпван от психично болни хора. Той подтиква и мотивира хората да използват всички възможни средства, за да задоволят собствените си желания и необуздани амбиции, никога да не се обезсърчават, независимо от ситуацията, да преследват нещата според принципа „отстоявай позицията си и никога не се отказвай“ и да не анализират дали техните желания и необуздани амбиции са основателни, или не. Щом имат този манталитет, той е достоен за възхвала. Ако човек изследва нещо в полза на човечеството, никога не се предава, не се обезсърчава от провала, продължава да се развива в положителна посока и продължава да изследва, за да могат хората да живеят по-добре в бъдеще, тогава това би било донякъде похвално. Това ли е обаче целта, която човечеството преследва в този свят? Кой прави безкористно такива неща за доброто на човечеството? Никой. Дори да има хора, които външно правят неща под претекста, че вършат добрини за човечеството, всъщност те го правят за собствената си репутация и професионални постижения, за да остане името им в историята. Това са техните цели и нито една от тези цели не е правилна. Освен тези неща, към какво насочва хората манталитетът никога да не се предават? На първо място, манталитетът никога да не се предават предизвиква човешките граници и инстинкти. Например на спортно игрище човек прави три салта подред и сърцето му не издържа, а той казва: „Никога няма да се предам. Трябва да поставя на изпитание ограниченията си и да счупя световния рекорд на Гинес. Ще направя десет салта!“. В резултат на това, когато прави осмото си салто, той умира. Ами ако нямаше този манталитет, който да го мотивира да направи това? (Щеше да го направи според способностите си.) Точно така. Какво изисква Бог от хората? Бог изисква от хората да живеят в нормална човешка природа и им позволява да имат слабост. Има граница на това, което физическият инстинкт и органите на хората могат да издържат. Хората трябва да са наясно какво ниво могат да постигнат. Дали този човек е бил наясно с последствията от това да направи десет салта подред? Не е бил наясно с това и го е направил на сляпо, с което е поставил на изпитание границите си, така че кой е виновен за смъртта му? (Той е виновен.) Източникът на опитите му да направи десет салта е Сатана, който непрекъснато го е мотивирал с думите: „Никога не бива да се предаваш. Да се откажеш след пет салта е жалко. Трябва да направиш осем!“. Той е разсъждавал: „Осем също не е достатъчно. Ще направя десет!“. В резултат на това, след като прави осмото салто, сърцето му спира да бие и дишането му секва. Не е ли изигран от Сатана? Разбира се, използваме този случай само като пример. Може да има някой, който може да направи двадесет салта без проблем. Когато хората имат тази воля, че никога не бива да се предават, те се борят наляво и надясно и накрая пропиляват живота си. Малко по-добър сценарий е, ако просто пропилеят живота си, но не са извършили никакво зло. Тогава те все още може да имат шанс да се преродят в хора в следващия си живот и отново да опитат от това какво е да си човек. Някои хора обаче са извършили голямо зло и това е довело до бедствие, затова трябва да плащат ужасна цена за него в продължение на няколко живота. Трябва да продължат да го изплащат и да страдат във всеки живот. Ако не го изплатят изцяло в този живот, има и следващ живот и не се знае колко живота ще им отнеме, за да го изплатят изцяло. Това е резултатът.

Когато някои хора се провалят в проповядването на евангелието, те отказват да се примирят с това и казват: „Никога няма да се предам. Този път не успях да обърна никого във вярата — провалих се. Следващия път не мога да се проваля. Категорично трябва да бъда свидетел за Бог и да бъда мъжко чедо, което побеждава!“. Добре е, че хората имат тази решимост, но какво да кажем за факта, че са способни да изрекат думите „никога няма да се предам“? Що за нрав е това? Не е ли това нравът на архангела? Нима Бог ги е накарал да свидетелстват по този начин? Разбират ли те истината? Дали това, което правят, е свидетелстване за Бог? Това, което правят, е да позорят Бог. Според вас що за хора са това? (Тъпаци.) Те са тъпаци. Не разбират истината, но въпреки това казват, че свидетелстват за Бог — щеше да е напълно достатъчно, ако не позоряха Бог. Какви са тези думи „никога не се предавай“? Какво означават те? Означават никога да не се признава провалът. В действителност тези хора са се провалили, но смятат, че като не признават провала, са постигнали психологическа победа. Всички невярващи ценят високо този вид манталитет, при който хората продължават да се борят след многобройни провали и с колкото повече неуспехи се сблъскват, по-смели стават. Ако преди си имал такъв манталитет и си разчитал на него, за да се бориш за постигането на дадена цел, тогава това не е ли позорно? Кои аспекти от покварения нрав на хората разкриват главно думите „никога не се предавай“? Кои аспекти от същността на хората могат да представят тези думи? Нима хора като тези — които по-скоро биха умрели, отколкото да се предадат, и които по-скоро биха умрели, преди да признаят поражение — не са надменни и лишени от разум? Фактът, че хората могат да бъдат надменни до такава степен и че по-скоро биха умрели, отколкото да признаят поражение, не е просто проблем с липсата на разум; това донякъде граничи с чиста глупост, като на отчаяните престъпници. Някои хора казват: „Дали това е така, защото са млади и безразсъдни?“. Има връзка. В обществото има една популярна поговорка: „Трябва да заложиш всичко, за да спечелиш“. Това е характерно за манталитета на младите хора да залагат всичко, като гневни младежи. „Ако си готов да рискуваш живота си, можеш да постигнеш всичко“ — това е манталитетът никога да не се предаваш. Дали възрастните хора имат такъв дух? И те го имат. Вижте, политическите среди практически са съставени само от възрастни и по-стари хора — съперничеството е жестоко! Хората имат покварен нрав и живеят според покварения си нрав. Всички те имат такъв манталитет в по-голяма или по-малка степен. Той няма голяма връзка с това дали са стари или млади, но е пряко свързан с техния нрав. Ако вярваш в Бог и разбираш истината, ще видиш този въпрос ясно и ще знаеш, че такъв манталитет не е съгласно истините принципи и че е покварен нрав. Ако не разбираш истината, няма да можеш да прозреш този въпрос и ще си мислиш: „Добре е да имам воля за борба; това е правилно. Как могат хората да живеят, ако нямат малко воля за борба? Ако нямат малко воля за борба, в тях няма да остане никакъв дух, за да живеят. Тогава какъв е смисълът да живеят? Примиряват се с всяка неблагоприятна ситуация — каква слабост и страхливост е това!“. Всички хора смятат, че трябва да се борят за достойнство, докато са живи. Как се борят за достойнство? Като наблягат на думата „борба“. Независимо с каква ситуация се сблъскват, те се опитват да постигнат целите си чрез борба. Манталитетът никога да не се предаваш изхожда от думата „борба“. Това, което атеистите почитат най-много, е борбеният дух. Те се борят с Небето; борят се със земята; борят се с другите хора — това е нещото, което ги прави най-щастливи. Те смятат, че колкото по-способен е човек да се бори, толкова по-героичен е той — героите са изпълнени с воля за борба. Оттук е възникнал манталитетът никога да не се предават; това е ядрото на борбата. Всички видове демони, които принадлежат на Сатана, никога не са приемали истината, така че според какво живеят те? Живеят според сатанинската философия на борбата. Всеки ден, в който живеят, те се борят. Независимо какво правят, те винаги се опитват да постигнат победа чрез борба и се перчат с победата си. Опитват се да се борят за достойнство във всичко, което правят — могат ли да го постигнат? За какво точно се състезават и се борят? Цялата им борба е за слава, придобивки и статус. Цялата им борба е за собствения им интерес. Защо се борят? За да играят ролята на герой и да бъдат наречени най-добрите. Борбата им обаче трябва да завърши със смърт и те трябва да бъдат наказани. По този въпрос няма съмнение. Където има сатани и демони, има борба. Когато най-накрая бъдат унищожени, и борбата ще свърши. Такъв ще бъде изходът на сатаните и демоните.

Трябва ли манталитетът на несломима воля за борба да бъде развиван и насърчаван? (Не.) Тогава хората как трябва да подходят към него? (Трябва да го изоставят.) Хората трябва да го разпознават, да го заклеймяват и да го изоставят. Този израз не е истината и не е критерий, който хората трябва да спазват, камо ли да е изискване, което Бог има към човечеството. Този израз няма връзка с Божиите слова и с Божиите изисквания към хората. Какво изисква Бог от хората? Бог не се нуждае от това да имаш несломима воля за борба. Това, от което Бог се нуждае, е хората да разберат собствената си покварена същност, да знаят що за хора са, какъв тип хора са, какво им липсва, дали заложбите им са големи или малки, каква е способността им за възприемане, дали са хора, които истински обичат Бог, и дали са хора, които обичат истината. Бог се нуждае от това да разбираш точно себе си по тези начини, а след това да правиш каквото можеш според собствения си духовен ръст и според заложбите, които притежаваш, по възможно най-добрия начин. Това съдържа ли значението на думата „борба“? (Не.) Не е нужно да се бориш. Някои хора казват: „Не мога ли да се боря с покварения си нрав?“. Може ли поквареният ти нрав да бъде победен с борба? Може ли да бъде променен с борба? (Не.) Не, не може да бъде променен. Някои хора казват: „Мога ли да се боря със злите сили на Сатана? Мога ли да се боря с антихристите? Мога ли да се боря със злите хора, с хората с нечестив нрав и с хората, които причиняват прекъсвания и смущения?“. Това със сигурност не е редно. Защо не е редно? Сама по себе си борбата не е практикуване на истината. Кога в Божиите слова се е казвало „борете се с антихристите“, „борете се с фарисеите“, „борете се с лицемерите“ или „бори се с покварения си нрав“? Казвал ли е Бог тези неща? (Не.) За разлика от това, в обществото, в този сатанински свят, има борби срещу земевладелци, борби срещу властимащите и борби срещу интелектуалци, както и борби между масите, боеве с петли, боеве с кучета, бикоборства и т.н. Във всеки случай нито едно от тези неща не е добро. Борбата е тактика, чрез която Сатана вреди на хората и носи бедствие на живите същества. Тя не позволява на човечеството да съжителства мирно. По-скоро създава разногласия и омраза сред хората, след което ги кара да се бият помежду си и да се избиват, докато той гледа забавлението и врявата отстрани. Тъй като това е сатанинско поведение, ако в църквата и в Божия дом възникнат някакво поведение, явления или въпроси, свързани с борбата, как бихте погледнали на тези неща? Бихте ли вдигнали палци в подкрепа и одобрение, или бихте ги спрели? (Бихме ги спрели.) Трябва да ги спрете, да им обясните нещата ясно, да ги накарате да разберат и да им кажете, че трябва да вършат нещата според истината, да вършат нещата съгласно принципите и да действат в пълно съответствие с Божиите слова. Можете също така да ги кастрите, но кастренето, порицаването и дори дисциплинирането им не е борба. За какво се отнася борбата? Борбата е от избухливост да се препираш с други хора за това кое в дадено нещо е вярно и кое не е, да спориш с хората и да бъдеш неразумен, да избухваш в безпричинен гняв, дори да използваш тайни кроежи и измамни планове, или да използваш човешки тактики, методи и средства, за да принудиш някого да се покори, да го победиш и да го измъчваш многократно, докато не се предаде. Това се нарича борба. Борбата е изцяло един вид избухливо поведение и действие, а също така е чисто сатанински вид поведение, метод и средство за вършене на нещата. Тя няма нищо общо с истината. Някои хора казват: „Защо да е погрешно, когато Божиите избраници се надигнат и се борят с хора като лъжеводачи, антихристи, фарисеи и зли хора? Не е ли нещо добро да се бориш с тях, докато не се предадат или не бъдат премахнати? Няма ли Божият дом да бъде спокоен тогава? Няма ли тогава братята и сестрите да могат да водят спокойно църковния си живот? Защо не ни е позволено да се борим с тези хора?“. Правилна ли е борбата с тези хора? Първо, едно нещо е сигурно и то е, че борбата е нещо погрешно. Защо е погрешно? Бог наказва и заклеймява злите хора, така че какво значение има, ако хората се борят с тях? Защо е погрешно, когато хората ги унижават, нахвърлят се върху тях и ги измъчват, когато нямат нищо по-добро за правене, крещят им, притискат ги към земята и ги критикуват? Бог предоставя управленски закони и в тези закони няма условия, които да се отнасят до борбата. Бог постановява единствено управленски закони, в които има методи и принципи за справяне с всякакъв тип хора. Законите казват на хората кой тип хора трябва да бъде отлъчен, кой тип хора трябва да бъде премахнат, кой тип хора трябва да бъде освободен, кой тип хора трябва да бъде развиван, кой тип хора трябва да бъде оползотворен, кой тип хора не бива да бъде оползотворяван, кой тип хора може да бъде спасен и кой тип хора не може да бъде спасен. Бог само казва на хората принципи. Следователно как, като хора, трябва да тълкувате тези Божии слова? Всички тези Божии слова са истината. Какво е истината? Това е, че когато Бог върши нещо или се занимава с всякакъв тип хора, дори ако те са зли хора, които са извършили зли неща, причинявайки изключителна загуба на делото и интересите на Божия дом, Бог пак ще използва Своите методи, за да се справи с тях; категорично няма да използва никакви сатанински или избухливи методи, за да се справи с тях. Как се нарича това? Това се нарича безпристрастно отношение към хората. Съдържа ли се борба в тази безпристрастност? Не. Това истината ли е? (Да.) Независимо колко избухлив, колко сатанински и колко зъл е този човек, ние приемаме Божиите слова за най-висше наставление и за точни принципи, които да използваме, за да се справим с него. Не го осъждаме, нито се съюзяваме срещу него от избухливост; категорично не правим такива неща. Това се нарича безпристрастно отношение към хората и това са принципите, които Бог е дал на хората.

В източния свят съществува недвусмисленият израз „несломима воля за борба — никога да не се предаваш“. В западния свят може би има израз със същото значение. Щом е бил покварен от Сатана и живее под властта на Сатана, всеки човек има сатанински нрав, особено надменен и самоправеден е и не отстъпва пред никого. Когато са движени от такъв нрав, у хората със сигурност ще се породят манталитета и начина на мислене никога да не се предават. Всички хора виждат този вид мислене и манталитет, застъпвани от човечеството, като правилни, положителни и като нещо, което е достатъчно, за да подкрепя хората, докато вървят по пътя си и продължават да живеят. Независимо колко правилни им се струват тези така наречени манталитет и мислене и колко правилни казват, че са те, всички ние трябва да имаме проницателност по отношение на тях. Истината няма власт над нито една раса сред цялото човечество. Колкото и възвишени, древни или загадъчни идеи или традиционна култура да е създала дадена раса, каквото и образование да е получила или каквито и знания да притежава, едно нещо е сигурно: нито едно от тези неща не е истината и няма никаква връзка с нея. Някои хора казват: „Някои от моралните норми или представите за измерване на добро и зло, правилно и неправилно, черно и бяло, които съдържа традиционната култура, изглеждат доста близки до истината“. Фактът, че звучат близо до истината, не означава, че са близки по значение с нея. Твърденията на поквареното човечество произлизат от Сатана и никога не са истината, а само Божиите слова са истината. Следователно, колкото и близки до Божиите слова да изглеждат някои от човешките думи, те не са истината и не могат да се превърнат в истината. Това е извън съмнение. Те са близки само по формулировка и израз, но всъщност тези традиционни представи са несъвместими с истините на Божиите слова. Макар че може да има известна близост в буквалния смисъл на тези думи, те нямат общ източник. Божиите слова идват от Създателя, а думите, идеите и възгледите на традиционната култура идват от Сатана и от демони. Някои хора казват: „Идеите, възгледите и известните твърдения в традиционната култура са всеобщо признати като положителни. Дори да са лъжи и заблуди, могат ли да се превърнат в истината, ако хората ги поддържат в продължение на няколкостотин или няколко хиляди години?“. Категорично не. Подобна гледна точка е също толкова нелепа, колкото и твърдението, че маймуните са еволюирали до хора. Традиционната култура никога няма да се превърне в истината. Културата си е култура и колкото и благородна да е тя, все пак е просто нещо относително положително, създадено от поквареното човечество. Това, че е положителна, обаче не означава, че е истината и не я издига като критерий; тя е просто относително положителна и нищо повече. И така, ясно ли ни е вече дали зад тази „положителност“ се крие добро или лошо влияние на традиционната култура върху човечеството? Без съмнение тя има лошо и негативно въздействие върху човечеството.

Днес разнищихме поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Това е вид философия за светските отношения. Разнищихме и известния идиом с исторически произход „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Не са ли само тези два израза достатъчни, за да ви дадат ново разбиране за традиционната култура на човечеството и за философиите за светските отношения? Каква точно е същността на традиционната култура и на философиите за светските отношения? Първо, можете да бъдете сигурни, че тези неща въобще не са положителни. Те произтичат от покварения нрав на хората — техният източник е Сатана. Какво носят на човечеството? Те подвеждат, покваряват, обвързват и възпират човечеството. Това е сигурно и е извън всякакво съмнение. Всичко, което носят на човечеството, е негативно влияние и негативен ефект, така че те истината ли са? (Не.) Не са истината, но въпреки това човечеството ги почита като истината. Как е възможно това? Хората са подведени. Тъй като хората не са били спасени от Бог, не разбират истината и не са чули точните неща, които Бог казва за изразите и въпросите от този вид, те в крайна сметка приемат идеите и възгледите, които според техните представи смятат за относително правилни, добри и които отговарят на волята им. Тези неща са влезли първи в сърцето им и доминират там, така че хората се вкопчват в тях в продължение на стотици и хиляди години. Тези традиционни култури, които са сатанински философии, отдавна са пуснали корени в сърцата на хората, като подвеждат поколение след поколение и им влияят. Ако не приемете истината, ще продължите да бъдете подвеждани и повлиявани от тези философии. Днес разнищих и разговарях за „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ и „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Единият от тези изрази е поговорка, а другият е идиом. В тези два израза можем да видим каква точно е сатанинската култура в целия свят: тя се състои от ереси и заблуди, които подвеждат хората, покваряват хората, пагубни са за хората и им вредят. Ако човечеството се придържа към тези философии на Сатана, тогава, докато преминават през живота, хората само ще стават все по-покварени и все по-нечестиви; ще се избиват взаимно, ще се борят помежду си и това няма да има край. Няма да има доверие между хората, няма да има хармонично съжителство и взаимна любов. Казано накратко тази култура носи на човечеството неблагоприятни последствия. Под влиянието на тези така наречени идеи и нагласи тя кара човечеството постоянно да върши зло, постоянно да се съпротивлява на Бог, постоянно да предизвиква моралните граници на хората и да използва всякакви средства, за да постигне целите си. В крайна сметка те ще последват пътя на унищожението и ще бъдат наказани. Това е същността на човешката култура. Като говорим за поговорки, какво е вашето виждане за тях? Някои хора може да кажат: „Това не са истински идеи, които се застъпват от човечеството. Хората от висшето общество, които притежават относително високо ниво на прозрение, не се придържат към тях“. Току-що разнищихме един идиом, с който хората от висшето общество са съгласни, „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“. Възвишен ли е този идиом? (Не.) Не е възвишен, но този идиом, тези идеи и тези нагласи определено се възхваляват и застъпват от всички във всяко висше училище и във всички висши кръгове на човешкото общество. Това е човешка култура. Човечеството е обусловено, претръпнало и покварено от тези аспекти на традиционната култура. И какъв е крайният резултат? Традиционната култура подвежда, възпира и обвързва човечеството и по естествен начин възникват определен вид манталитет и теория, които човечеството пропагандира и разпространява, предава ги надлъж и нашир и кара хората да ги приемат. В крайна сметка те завладяват сърцето на всеки, налагат на всички одобрение към този вид манталитет и идея и всички са покварени от тази идея. Когато са покварени до определена степен, хората вече нямат никакви представи за правилно или грешно; те вече не искат да различават кое е справедливост и кое — злонамереност, нито кои неща са положителни и кои — негативни. Дори идва ден, в който не са сигурни дали всъщност са човешки същества, и има много извратени хора, които не знаят дали са мъже или жени. Колко далеч от унищожението е човешки род като този? Какво е днешното човечество в сравнение с хората по времето на Ной? Не е ли още по-нечестиво? Хората вече са достигнали върха на нечестивостта и са толкова нечестиви, че има някои неща, които не можете да слушате — след като ги чуете, сте отвратени. Всички хора са извратени до известна степен. Външно телата им изглеждат човешки, но нещата, които мислят в сърцата си, всъщност не са това, което хората трябва да мислят. Всички те са извратени и неспособни да направят обрат. Какво имам предвид, като казвам, че са неспособни да направят обрат? Имам предвид, че може би преди сто-двеста години повече хора са били готови да слушат Бог да говори и да изрича слова. Те са вярвали, че в този свят съществува справедливост, праведност и безпристрастност. Хората са били готови да приемат такъв факт и са копнеели той да се осъществи. Дори повече, надявали са се, че ще дойде ден, в който ще дойде Спасителят, който може да спаси човечеството от влиянието на мрака и нечестивостта. Сто-двеста години по-късно обаче има все по-малко такива хора. Колко хора има, които могат да разберат Божиите слова? Колко хора има, които могат да приемат истината? Дори много хора да са получили Божията благодат, какво от това? Броят на хората, които наистина Го следват, става все по-малък. Което показва, че в човешкия род има все по-малко хора, които, след като чуят Божиите слова, са насърчени, способни да обичат положителните неща, копнеят за светлината, копнеят за справедливост и копнеят за идването на Божието царство, за безпристрастност и праведност. Какво показва това? Че сатанинските философии, закони, идеи и т. нар. манталитети са подвели и покварили целия човешки род. До каква степен са подведени и покварени хората? Всички хора са приели за истина заблудите и дяволските думи на Сатана и всички му се кланят и го следват. Те не разбират словата на Бог, Създателя. Каквото и да казва Създателят, колкото и много да казва и колкото и ясни и практични да са словата Му, никой не разбира, никой не възприема. Всички те са вцепенени и оглупели, а мисленето и съзнанието им са объркани. Как се объркаха? Сатана е този, който ги обърка. Сатана напълно поквари хората. В днешното общество има всякакви различни идеи, идеологии и твърдения. Хората вярват в онова от тях, което си изберат, и следват онова от тях, което си изберат. Никой не може да им каже какво да правят, нито е способен да им каже какво да правят. Дотук се е стигнало. Така че фактът, че сте способни да изберете да вярвате в Бог, е благословия. Днес вие сте способни да разберете какво казва Бог, имате малко съвест, вярвате в това, което Бог казва, копнеете за идването на Божието царство и копнеете да живеете в царство на светлина, справедливост, безпристрастност и праведност. Рядкост ли е да имате тази искреност? Как я получихте? Чрез Божията закрила и делото на Светия Дух в теб, което ти дава яснота, че можеш да вярваш в Бог и да Го следваш. Ако Бог не вършеше делото Си във вас, щяхте ли да сте способни да бъдете тук сега като вярващи? Можехте ли да се промените по начина, по който сте се променили сега? Само погледнете, имат ли онези невярващи все още човешко подобие? В момента може да не разбираш много истини и в много случаи възгледите ти все още са абсолютно същите като на невярващите — каквото мислят те, това мислиш и ти. Въпреки че понякога не приемаш някои от техните възгледи, нямаш проницателност и нямаш друг път, по който да поемеш. Когато дойде денят, в който разбираш истината, ще си способен да разпознаеш, че техните възгледи са погрешни и нечестиви, и сърцето ти ще е способно да ги отхвърли. Тогава ще видиш ясно техните демонични лица. Ще видиш, че те са живи дяволи, а не хора. Те са маскирани като хора, но не вършат човешки неща. Как можеш да разбереш, че е така? Думите, които разпространяват, са особено приятни за ухото и са способни да подвеждат хората, но това, което те правят и изпълняват, е изключително нечестиво и безобразно и е просто безсрамно и неразумно. Така наречените идеи и така наречените манталитети, в които се вкопчват, са изключително нечестиви и крайно реакционни, в пълно противоречие са с Божиите слова и с истината и са антипод на Божиите слова и истината, но въпреки това тези хора приемат тези погрешни доводи и ереси за истината и ги разпространяват усилено, енергично и ги рекламират публично, за да подвеждат и покваряват човечеството, за да могат да прикрият различните си низки и безсрамни престъпления и безобразни лица. От това можеш ясно да видиш, че всички те са демони, зверове и нечисти духове, които не могат да бъдат вразумени. Не можеш да говориш разумно с тях и не можеш да им говориш добри или истински думи. Когато дойде денят, в който можеш да виждаш с такава степен на яснота, ще знаеш, че човечеството е твърде дълбоко покварено; че ти си също толкова покварен, колкото и другите хора; че само в днешно време, когато вярваш в Бог и разбираш някои истини, можеш да изживяваш някакво човешко подобие, да се откъснеш от влиянието на дяволите и Сатана и да ги разпознаеш, да ги мразиш и да ги изоставиш; че без Божието спасение щеше да си точно като тях — нямаше да има разлика — и щеше да си способен на всякакви зли или нечестиви неща. Сега ти се стремиш към истината, влагаш много труд и усилия в истината, отдаваш значение на практикуването и превръщаш истината в своя собствена реалност. Когато разбираш истината, когато можеш да я практикуваш, когато можеш да изживееш реалността на Божиите слова и когато имаш истинско свидетелство за преживяване, сърцето ти ще бъде щастливо и спокойно, нагласата и състоянието ти ще бъдат все по-нормални, връзката ти с Бог ще става все по-близка и все по-нормална и дните ти ще стават все по-добри. Ако не практикуваш истината, ако винаги живееш според сатанинските философии, ако винаги разбираш погрешно Бог и си подозрителен към Него, тогава сърцето ти ще бъде все по-далече от Бог, вярата ти в Бог ще бъде напразна и ти няма да придобиеш нищо. Дори да си вярвал в Бог дълги години, дори да разбираш много думи и доктрини и да не приемаш различните погрешни мисли и възгледи на невярващите, това е безполезно. Това е така, защото не разбираш истината и можеш да говориш само за някои думи и доктрини, и все още не можеш да практикуваш истината. Защото онези неща, които първи са влезли в сърцето ти и са станали доминиращи там, все още имат власт над теб и ти си способен да живееш единствено според тези неща. Каквото и да искаш да правиш и каквато и ситуация да те сполети, ти няма да си способен да се въздържиш да не бъдеш контролиран от тези сатанински философии. Така че ако тези сатанински философии имат власт над сърцето ти, ти няма да си способен да практикуваш истината. Някои хора казват: „Аз не практикувам истината, нито следвам Сатана“. Възможно ли е това? Няма среден път. Единствено като приемеш истината, като я разбереш и след това премахнеш онези сатанински неща, които първо са влезли в сърцето ти и са започнали да господстват там, можеш да стигнеш до това да вършиш нещата според истината. Когато истината има власт над сърцето ти и Божиите слова имат власт над сърцето ти, ти по естествен начин ще бъдеш способен да практикуваш истината в това, което казваш и правиш.

Как се отнасят хората към логиката и мислите на Сатана и към психологическите опори, които контролират начина, по който те живеят? Като към психологическа храна? Като към пилешка супа за душата? Всъщност това са нещата, които покваряват хората, и ако човек ги „изяде“, ще умре. Ако хората непрекъснато приемат тези неща и трупат сатанински неща вътре в себе си, какво означава това? Че все още не са се отървали от първоначалния си покварен нрав и отгоре на това са продължили да приемат нова поквара от Сатана. Това означава, че за тях всичко е приключило. Неизбежно е да не могат да бъдат спасени. Ти трябва непрекъснато да разпознаваш и да отхвърляш тези неща, като постоянно се отърваваш от тях, не живееш според тях и приемаш Божиите слова. Има хора, които казват: „Няма да приема тези неща. Божиите слова ще влязат в мен от само себе си“. Това не е възможно. Трябва активно да търсиш истината и да я приемаш, и чрез процеса на разбиране на истината ще придобиеш по естествен начин проницателност за погрешните доводи и ереси и бавно ще се избавиш от тях. По този начин Божиите слова постепенно ще се превърнат в твои принципи за вършене на нещата и когато вършиш неща, ще знаеш кой начин на вършенето им е съгласно Божиите намерения, ще практикуваш истината по много естествен начин и този аспект от покварения ти нрав ще се е променил. Според вас това трудно ли е да се направи, или не? Всъщност не е трудно. Единственото трудно нещо в него е, че хората не го прилагат на практика. Някои хора си мислят: „Това е наистина трудно — по-трудно от изкачването до небесата! Не е ли това същото като да принудиш рибата да живее на сушата? Не ме ли поставя това в трудно положение?“. Така ли е? Не, не е така. Трябва да подхождаш към тези въпроси правилно и да имаш правилна проницателност за тях. Днес прекарах толкова дълго време в общение и разнищване само на няколко сатанински заблуди, но дали само тези няколко неща са единственото, което се е натрупало вътре в хората? (Не.) Има много повече от това! По-късно ще разговарям последователно по тези теми. Преди не съм разговарял за този аспект, но самите вие разсъждавали ли сте някога върху тези теми? Не сте. Ако разсъждавате върху тях, бихте ли получили някакви резултати? Ако бяхте способни да положите малко усилия за истината, щяхте да имате известна проницателност за сатанинските заблуди и нямаше да сте напълно невежи, както сега. Изглежда ли ви внезапно Моето общение по тези теми днес? Има ли някой, който си казва: „Не разговаряме ли за разпознаване на антихристите? Защо изведнъж разговаряме по тези теми?“. Всички тези въпроси са свързани с покварения нрав на Сатана. Освен това са свързани и с разпознаването на покварения нрав на Сатана от хората и са от полза за способността им да разбират точно истината. Най-малкото след общението хората ще знаят: „Оказва се, че този велик израз не е истината“. От този момент нататък заблуди като „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ и „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ може да бъдат премахнати от сърцето ти. Някои от вас може да не могат да ги премахнат в момента, но ти поне знаеш, че тези изрази не са истината, и следващия път, когато чуеш някой да ги казва, ще знаеш, че са подвеждащи и няма да ги приемеш. Макар сърцето ти да чувства, че изразите са донякъде правилни и че все пак е добре да се вършат такива неща, ти също така си мислиш: „Бог каза, че тези изрази не са истината. Не мога да действам според тях“. Това не ти ли е от полза? (Да.) Каква е Моята цел, като казвам тези неща? Защо разнищвам тези изрази по този начин? Вярващите винаги казват: „Трябва да практикуваме истината. Всички Божии слова са истината. Всички Божии слова са положителни неща и те са това, което трябва да практикуваме“. Един ден биваш кастрен и в сърцето ти изплуват изразите „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ и „когато небето е напът да възложи голяма отговорност на даден човек, сърцето му първо трябва да изпита болка“. Те истината ли са? Това шега ли е? Ако те накарат да свидетелстваш за Бог, как ще го направиш? Казваш: „Вярващите трябва да понасят унижения и да носят тежко бреме, да спят на съчки и да вкусват жлъчка и трябва да имат несломима воля за борба и манталитет да не се предават“. Това свидетелстване за Бог ли е? (Не.) Като се отнасяш към сатанинската логика като към Божии слова и истина и свидетелстваш за нея, не само че не си свидетелствал правилно за Бог, но си станал за посмешище на Сатана и си опозорил Бог. Какво е това, което правиш? Ако Бог те заклейми за това, ти ще сметнеш, че е несправедливо, и ще кажеш: „Аз съм невеж. Не разбирам. Бог никога не е разговарял с мен за това“. Ако Той не те заклейми, но естеството на действията ти е много сериозно, какво трябва да направи Бог по въпроса? Да те остави настрана? (Не.) Няма нужда да се прави нищо. Що се отнася до Мен, Аз просто ще ви накарам да разберете колкото е възможно повече и ще ви накарам да узнаете колкото е възможно повече — според вашето ниво на възприемане и според това, което съм способен да ви кажа — какво точно е истината, дали изразите, които смятате за добри и правилни, са свързани с истината и дали те са истината. Трябва да ви накарам да разберете тези неща. Ако, след като узнаеш тези неща, все още мислиш по същия начин и си все така настоятелен, тогава Бог няма да те остави настрана, нито ще те пренебрегне. Ти заслужаваш да бъдеш заклеймен и Бог ще действа. Защо Бог ще направи това? Ако действаш по този начин, докато не разбираш тези неща, тогава Бог ще сметне това за твоя глупост и невежество, но ако си наясно с тези неща и все пак действаш по този начин, тогава ти съзнателно вършиш зло и Бог трябва да се справи с това според принципите.

19 декември 2019 г.