Кое е положително: трудностите или унижението? Има ли разлика между двете? (Да, има.) Трудностите са положителни. Ако с желание приемаш правосъдие, наказание, кастрене и с желание понасяш тези трудности, тогава твоето тълкуване на тези трудности ще бъде: „Трябва да понасям тези трудности. Независимо какво прави Бог, дори да не го разбирам и сърцето ми да го понася трудно, да съм негативен и слаб, всичко, което Той прави, е правилно. Аз имам покварен нрав и не бива да споря с Бог. Колкото и трудно да го понася сърцето ми, то е резултат от моите собствени грешки. Бог не греши; всичко, което Бог прави, е правилно. Заслужавам да понасям тези трудности. Кой ме е накарал да имам покварен нрав? Кой ме е накарал да се съпротивлявам на Бог? Кой ме е накарал да върша зло? Тези неща не са ми дадени от Бог; те са предизвикани от моята собствена природа. Трябва да изстрадам тези трудности“. Тогава понасянето на тези трудности от хората положително ли е? (Да.) Ако хората го разбират по положителен начин и го разберат от Бог, тогава тези трудности са положителни. Да предположим обаче, че те казват: „Мога да се покоря, но въпреки че се покорявам, все пак трябва да обясня ясно доводите си и трябва да споделя ясно какво мисля вътре в себе си и какво правя. Не мога просто да се покоря по такъв страхлив и объркан начин. В противен случай ще се пръсна, ако трупам всичко в себе си“. Те винаги искат да обяснят нещата ясно и просто, да обяснят нещата от игла до конец, да говорят за своите доводи, да говорят за това какво мислят, да говорят за това как плащат цена и да говорят за това колко са прави. Те не желаят да бъдат хора, които се покоряват на Бог — да се въздържат от самооправдание, от самозащита или от говорене за собствените си доводи. Нямат желание да действат по този начин. В такъв случай как се отнасят към покорството? Отнасят се като към понасяне на унижение. Какво си мислят вътрешно? „Трябва да понеса всичките тези унижения, за да накарам Бог да ме одобри и да каже, че съм се покорил“. Това унижение действително ли съществува? Ако изобщо не съществува, защо все още обясняват нещата ясно и просто, за да се отърват от това „унижение“? Това не е истинско покорство. Дори ако умисълът зад нещата, които вършиш, да е правилен, Бог иска да устрои нещата по този начин. Не е нужно да се защитаваш; не е нужно да спориш. Йов по-добре ли вършеше нещата от теб, или не? (Той вършеше нещата по-добре.) Ако Йов беше спорил и се беше защитавал, когато беше изпитван, щеше ли Бог да го слуша? Не, нямаше да го слуша. Това е факт. Знаеше ли Йов, че Бог не изслушва защитата на хората? Йов не знаеше, но не се защити. Такъв беше духовният ръст, който имаше; той наистина се покори. Какво лошо направи Йов, че Бог се отнесе с него по този начин? Той не направи нищо лошо. Бог каза, че Йов се бои от Него и отбягва злото и че е съвършен човек. Казано в контекста на „унижението“, Бог не е трябвало да кара Йов да изтърпява онези унижения и не е трябвало да го предава на Сатана и да позволява на Сатана да го изкушава и да го лиши от всичките му притежания. Според логиката на хората, които не се покоряват, Йов е преминал през трудности и е изтърпял големи унижения, и когато е получил тези изпитания, той е понесъл унижения и е носил тежко бреме, за да получи впоследствие още по-големи благословии от Бог. Всъщност вярно ли е това? (Не.) Така ли мислеше и практикуваше Йов? (Не.) Как практикуваше той? Как подходи към тези изпитания? Нямаше нужда да търпи, нито си мислеше, че понася унижение. Какво си мислеше той? (Бог даде и Той отне.) Точно така. Хората идват от Бог. Бог ти е дал живот и ти е дал дъх. Ти си изцяло от Бог, така че не са ли всички тези неща, които получаваш, неща, които Бог ти е дал? С какво имаш да се похвалиш? Всичко е дадено от Бог, така че ако Бог иска да го отнеме, за какво има да спориш? Когато Той ти дава нещо, ти си щастлив, а когато не ти дава нещо, ти си нещастен, оплакваш се от Бог, искаш го от Бог и се бориш с Бог. Дали Бог ще ти даде нещо, зависи от Бог; хората няма за какво да спорят. По този начин ли действаше Йов? (Да.) Йов действаше по този начин. Имаше ли чувство за несправедливост в сърцето му? (Не.) Не, нямаше. На пръв поглед Йов имаше достатъчно основание да го нарече несправедливост, да се оправдава, да се защитава, да се противопоставя на Бог и да обясни всичко на Бог ясно и просто. Той беше този, който беше най-достоен да направи тези неща, но направи ли ги? Не, не ги направи. Той не каза нито дума, просто направи няколко неща: разкъса наметалото си, обръсна си главата и се простря на земята, като се поклони. Какъв тип човек видяха хората в него след тази поредица от действия? Човек, който се бои от Бог и отбягва злото, съвършен човек. Какво е определението за съвършен човек? Някой, който не отсъжда за това, което Бог върши, а вместо това го хвали и му се покорява, и независимо колко големи трудности понася, не казва: „Понесох несправедливост. Това е унижение“. Независимо колко големи трудности понася, той никога не изразява нито една дума от този сорт, нито казва една дума от този сорт. Как се нарича това? Невярващите го наричат „отказ от себе си“. Къде е логиката тук? Така ли е? (Не.) „Отказът от себе си“ е психическо отклонение и е безсмислица. С колкото и голямо или болезнено нещо да се сблъска Йов, той никога не спореше с Бог, нито се бореше с Него; той просто се покоряваше. Каква беше първоначалната причина да се покори? Боязън от Бог. Способността му да се покори идваше от неговото разбиране за Бог. Той вярваше, че всичко идва от Бог и че всичко, което Бог върши, е правилно.

Някои ръководители на екипи и надзорници, които биват освободени, плачат безспирно, вдигат скандали и се поддават на емоциите си. Те си мислят, че са понесли несправедливост, оплакват се, че Бог не е праведен, и считат, че братята и сестрите са ги онеправдали, като са ги разобличили и докладвали, като казват: „Вие нямате съвест. Бях толкова добър с вас, а вие ми се отплащате по този начин! Бог не е праведен. Понесох такава голяма несправедливост, а Бог не ме защити; просто грубо ме освободиха. Всички ме гледате отвисоко и Бог също ме гледа отвисоко!“. Те мислят, че с тях са се отнесли много несправедливо, и вдигат скандал. Кажете Ми, може ли такъв човек да се покори? От това, което виждам, не е лесно. Не приключи ли всичко за него? За какво вдигаш скандал? Ако можеш да го приемеш, тогава го приеми. Ако не можеш да приемеш истината и не можеш да се покориш на истината, тогава се махай от Божия дом! Не вярвай в Бог — никой не те принуждава. На каква несправедливост си бил подложен? За какво вдигаш скандал? Това е Божият дом. Ако ти стиска, иди да вдигаш скандал в обществото и иди да търсиш сатани и дяволски царе, на които да вдигаш скандал. Не вдигай скандал в Божия дом. Какво толкова, че си освободен като ръководител на екип? Можеш да живееш и без да си ръководител на екип, нали? Няма ли да вярваш в Бог, ако не си ръководител на екип? Йов понесе толкова големи трудности, но какво каза? Не се оплака нито веднъж и дори възхваляваше Бог с думите „благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Дали възхваляваше името на Йехова, защото получи изобилие от награди и ползи? Не. Просто така разбираше и така практикуваше. Това не е ли свързано и с характера на човека? (Да.) Някои хора имат низък характер и когато са леко онеправдани, мислят, че с тях са се отнесли изключително несправедливо и че всички под слънцето трябва да се чувстват виновни за това и да ги молят за прошка. Тези хора са толкова проблемни! Как бихте обяснили думата „унижение“? Понасянето на унижение се случва често при невярващите, но в Божия дом то се нарича по различен начин: понасянето на трудности и унижение, за да се придобие истината, е трудност, която хората трябва да понесат. Независимо дали са кастрени или освободени, хората, които разбират истината, не смятат това за унижение. Те смятат, че заслужават да понесат трудности и че хората не могат да им се покорят, защото имат покварен нрав, но това не е унижение. Кой понася истинско унижение? Бог е този, който понася унижение. Бог спасява човечеството, но хората не разбират. Вижте, след като Бог изведе израилтяните от Египет, те се покланяха на идоли. Когато нямаха какво да ядат, те се оплакваха от Бог и Бог трябваше да им изпрати манна и друга храна. След няколко добри дни те не обръщаха внимание на Бог, но когато срещнеха трудности, отново Го търсеха. Няма ли да кажете, че Той понесе голямо унижение? Не понесе ли въплътеният Бог голямо унижение, когато бе отхвърлен от епохите? Хората са нищо и не са способни на нищо. Те се наслаждават на толкова много благодат, предоставена им от Бог, и се наслаждават на толкова много истини, предоставени им от Бог, но смятат, че е особено несправедливо, когато понасят малко заслужени трудности. Каква несправедливост понасят хората? Има някои хора, които обикновено имат доста силен дух, но когато понесат малко трудности — когато братя и сестри ги кастрят, или някой им каже нещо неприятно, или никой не ги подкрепя или ласкае — те се чувстват огорчени, чувстват, че са понесли големи трудности и са били онеправдани, и се оплакват: „Всички вие ме гледате отвисоко и никой не ми обръща внимание. Обречен съм да се отнасят зле с мен!“. За какво вдигаш скандал? Каква е ползата да се казват тези неща? Някоя от тези думи в съгласие ли е с истината? (Не.) Тогава какво представлява това — унижение ли е? Ти не си способен да видиш ясно трудностите, които заслужаваш да понесеш, и не ги приемаш. Слушал си толкова много проповеди, но не разбираш как хората трябва да практикуват истината и как трябва да се покоряват. Не знаеш нищо от това и все още си мислиш, че си понесъл някакво голямо унижение. Не си ли неразумен? Съществува ли това унижение за хората, които приемат Божието спасение? (Не.) Дори ако понякога братята и сестрите определено се отнасят с теб несправедливо, как трябва да го преживееш? Например някъде има петдесет долара и след като минеш покрай тях, те изчезват и всички подозират, че ти си ги взел. Какво би направил? Ще се почувстваш огорчен и разстроен вътрешно: „Въпреки че съм беден, все още имам морални устои. Все още държа на достойнството си. Никога не съм взимал нещо, което е принадлежало на друг. Ръцете ми са напълно чисти. Вие винаги ме гледате отвисоко и аз съм първият човек, когото подозирате, когато това се случи. Бог не е изяснил нещата в моя полза. Изглежда, че и Той не ме харесва!“. Ти вдигаш скандал. Това брои ли се за унижение? (Не.) И така, какво трябва да направиш в тази ситуация? Ако си ги взел, признай си и обещай, че никога повече няма да взимаш нищо. Ако не си ги взел, кажи: „Не съм ги взел. Бог наблюдава най-дълбоките дебри на човешките сърца. Който е взел тези пари, знае, и Бог също знае. Няма да кажа нито дума повече“. Не е нужно да казваш: „Вие ме гледате отвисоко. Всички вие искате да ме тормозите“. Каква е ползата да се казват тези неща? Хубаво ли е да се казват много такива неща? (Не.) Защо не? Ако казваш много такива неща, това доказва един факт: Бог не е в сърцето ти. Ти не вярваш в Бог и нямаш истинска вяра в Бог. Когато кажеш истината по въпроса, Бог знае. Той наблюдава най-дълбоките дебри на човешките сърца и проучва внимателно всичко, което хората казват и правят. От другите хора зависи как искат да го видят. Ти вярваш, че Бог знае всички тези неща и няма нужда да се говори много. Трябва ли да се чувстваш огорчен? Не, не трябва. Какво значение има този въпрос? Ти считаш, че си понесъл несправедливост, когато си оклеветен и осъден за това, че вярваш в Бог, но можеш ли да говориш за него ясно? Като упорито се защитаваш срещу тях, ти отлагаш същинския въпрос. Това е безсмислено, нали? Каква е ползата да се спори с тях? Това не е практикуване на истината.

Хората понасят много трудности по време на процеса на преживяване на Божието спасение. Унижения ли са трудностите, които хората понасят? (Не.) Със сигурност не са. Защо казвам това? (Понеже хората имат покварен нрав, те трябва да понесат тези трудности.) Поквареният нрав на хората е една част. Освен това, който и аспект на истината да не разбираш и каквато и част вътре в теб все още да е негативна, можеш да повдигнеш въпроса и да разговаряш за него. Не е нужно да го задържаш в себе си. Каква е целта на общението? (Да се разрешават проблеми.) Да се търси истината, да се стигне до разбиране на истината и да се разрешат проблемите, които са вътре. Не е нужно да ги задържаш в себе си. Не е нужно да понасяш унижения. Не е нужно да търпиш с думите: „Не разбирам, но въпреки това ме карат да се покоря. Трябва да разбера, преди да се покоря“. Ако не разбираш, можеш да разговаряш. Търсенето на истината е правилният път. Това не е погрешно. Когато за някои неща се разговаря и те се обяснят ясно, хората ще знаят какво да правят. Трябва да таиш отношение на търсене на истината и да разрешаваш проблемите чрез търсене на истината. Ако не разбираш истината и само практикуваш покорство, в крайна сметка пак няма да можеш да разрешиш проблемите си. Затова дори да се изисква да се покориш, не се изисква да се покориш по объркан или безпринципен начин. В покорството обаче се съдържа един най-основен принцип, който е, че когато не разбираш, първо трябва да се покориш, да имаш покорно сърце и покорно отношение. Това е рационалността, която трябва да имат хората. След като постигнеш това, тогава бавно търси. По този начин можеш да избегнеш накърняването на Божия нрав, можеш да бъдеш защитен и да стигнеш до края на пътя. Всички думи, които Бог използва, за да разобличава, да заклеймява и дори да съди и да проклина хората, имат ли за цел да ги унижават? (Не.) Нуждаят ли се хората от изключително търпение, за да понесат всичко това? (Не.) Не, не се нуждаят. Напротив, хората се нуждаят от изключителна вяра, за да приемат всичко това. Само като приемеш това, можеш наистина да разбереш каква точно е покварената природа на Сатана, каква точно е покварената същност на хората, какъв точно е източникът на враждебността на хората към Бог и защо хората не съответстват на Бог. Трябва да търсиш истината в Божиите слова, преди да можеш да разрешиш тези проблеми. Ако не приемаш истината и, независимо колко ясно Божиите слова излагат нещата, ти не я приемаш, тогава никога няма да разрешиш тези проблеми. Дори ако разбираш, че „Божиите слова не ни унижават; те просто ни разобличават и са за наше добро“, ти признаваш това само в смисъла на доктрината. Никога няма да стигнеш до разбиране на истинския смисъл на всичко, което Бог казва, или какъв е ефектът, който то трябва да постигне. Също така никога няма да разбереш каква точно е истината, за която говори Бог. Може ли общението ни по този начин до известна степен да накара хората да имат активно и положително отношение към приемането на кастренето, приемането на освобождаването и приемането на делото, подредбите и върховенството, които Бог извършва и които не са в съгласие с представите на хората? (Да.) Най-малкото хората ще мислят, че всичко, което Бог върши, е правилно, че не бива да го разбират по негативен начин и че отношението, което трябва да имат най-напред, е активно да приемат това, да му се покорят и след това да му сътрудничат. Всичко, което Бог върши по отношение на хората, не изисква голямо търпение от тяхна страна. Тоест, не е нужно да понасяш всичко това. Какво трябва да правиш? Нужно е да приемаш, да търсиш и да се покоряваш. Терминът „понасяне на унижение“, който невярващите използват, очевидно е оскърбителен за хората. Нищо от онова, което Бог върши, не изисква от теб да понасяш унижение. Можеш да практикуваш търпение, любов, смирение, както и покорство, приемане, честност, откритост и търсене; това са относително положителни неща. И така, каква е логиката зад това, което казват невярващите? Това е сатанинска философия и сатанински лъжи. В обобщение, понасянето на унижение не е принцип, който тези, които вярват в Бог, трябва да спазват. То не е истината; то е сатанинско нещо. Това, което Бог изисква от хората, не е да понасят унижения, защото тук не съществува никакво унижение. Всички действия на Бог към хората са действия на любов, спасение, грижа за тях и защита. Нещата, които Бог казва, и делото, което Той върши в хората, са все положителни и са все истината. Абсолютно нищо в тях не е същото като тези на Сатана и в тях няма нито един от методите и средствата на Сатана. Само като приемат Божиите слова, хората могат да бъдат пречистени и спасени.

По какви начини у хората се проявява действието на „понасяне на унижения“, за което говори Сатана? То се проявява у тях под формата на вреда, злоупотреба, опустошение и потъпкване. С една дума, то е бич за вас. Независимо дали си понесъл трудности или унижения, казано накратко, това, което хората в крайна сметка придобиват от нещата, на които Сатана ги подлага, със сигурност не е истината. Какво придобиват хората? Болка. Това, което Сатана постига у хората, са безброй форми на унижение и подигравки, както и злоупотреба и поквара. И така, какво е постигнато в хората и как ги кара да се чувстват? Кара ги да понасят огорчения и да правят компромиси, за да се запазят, и дори ги кара да се изкривяват вътрешно. Хората се научават да използват всякакви тактики и методи, за да се справят с всичко това и да подхождат към него, като се научават да се подмазват на другите, да се преструват и да изричат лъжи. Когато хората разкриват и проявяват всички тези неща, сърцата им доволни, щастливи и спокойни ли са, или са изпълнени с гняв и болка? (Изпълнени са с гняв и болка.) Колкото повече унижение понасят в този свят, гневът в сърцата на хората увеличава ли се, или намалява? (Увеличава се.) Тогава хората все по-враждебно ли гледат на човечеството, или все по-любящо? (Враждебно.) Хората гледат все по-враждебно на човечеството и мразят всеки, когото видят. Когато хората са млади и току-що са навлезли в обществото, всичко им се струва прекрасно и те се доверяват на хората с особена лекота. Когато станат на трийсет години, те вече не се доверяват толкова много на другите. Когато станат на четирийсет години, те нямат доверие на повечето хора, а когато станат на петдесет години, сърцата им са пълни с омраза и те са склонни да се обърнат и да навредят на другите. Какво понасят хората, преди да се изпълнят с омраза? Само унижение и болка. Когато нямаш способностите и властта, които другите имат, когато другите ти кажат, че си нещо, трябва бързо да кимнеш с глава в знак на съгласие, а когато те наругаят, трябва да слушаш. Няма какво да направиш, но какво си мислиш вътре в себе си? „Един ден, когато имам власт, ще те убия със собствените си ръце и ще залича три поколения от рода ти!“. Омразата в сърцето ти става все по-силна. Това е последствието, което понасянето на унижения и носенето на тежко бреме носи на поквареното човечество. Хората мислят, че понасянето на унижения и носенето на тежко бреме, което се възхвалява и насърчава от обществото, е нещо положително и че е вид манталитет и начин на мислене, който позволява на хората да работят усилено и да се стремят да станат по-силни. И така, защо това в крайна сметка предизвиква гняв и омраза у хората? (Защото не е истината.) Точно така. То води до това неблагоприятно последствие, защото не е истината. Какво създава поколения, които негодуват и убиват за отмъщение в обществото и в бандите? (След като хората понесат унижение, омразата в сърцата им расте и те убиват за отмъщение.) Точно така, по този начин възниква убийството за отмъщение. Поколение след поколение хората брутално се убиват взаимно, докато човечеството не бъде унищожено от бедствие. Това е последствието. Човечеството е живяло според философиите и логиката на Сатана и постепенно се е развивало до настоящия момент под властта на Сатана. Връзката между хората е все по-изкривена, все по-далечна, все по-лишена от доверие и все по-хладна. До каква точка е стигнала сега? Стигнала е до точката, в която сърцата на двама души, които нямат нищо общо помежду си, са изпълнени с взаимна омраза и с взаимна враждебност. В миналото съседите често са контактували и често са общували помежду си, но сега човек може да е мъртъв от пет-шест дни и съседът му да не узнае. Никой няма да го провери. Как се стигна дотук? Дотук се стигна поради тази взаимна омраза. Ти не искаш другите да са враждебни към теб, но в същото време си враждебен към другите — това е порочен кръг. Това е неблагоприятно последствие и бедствие, донесено на човечеството от законите на Сатана. Възгледите и впечатленията, които хората имат за другите в сърцата си, са все по-неблагоприятни, така че те стават все по-добри в понасянето на унижения и носенето на тежко бреме, а гневът и омразата в сърцата им растат, докато накрая не кажат: „Би било по-добре, ако всички бяха мъртви и нито един да не остане жив!“. Не изпълва ли този вид омраза сърцата на всички? Те желаят този свят да бъде унищожен възможно най-скоро: „Всички хора са лоши до мозъка на костите си. Заслужават да бъдат унищожени!“. Казваш, че другите хора са лоши до мозъка на костите си, но какво да кажем за теб? Възможно ли е ти наистина да си се променил? Да си постигнал спасение? В същото време, щом мразиш другите за това, че са лоши до мозъка на костите си, ти трябва да си по-добър от тях. Ако ти си също толкова лош, колкото светските хора, тогава нямаш разум. Когато човек с разум види, че човечеството е лошо до мозъка на костите си, той трябва да се стреми към истината и да изживее човешко подобие, за да удовлетвори Бог — именно това е подходящо да направи. По този начин, когато Бог унищожи този нечестив човешки род, този човек ще бъде пощаден.

Мразите ли този нечестив човешки род? (Да.) Повечето хора, които вярват в Бог, имат някаква човешка природа и разум; сърцата им са по-добри, те копнеят за светлината и за това Бог и истината да държат властта. Те не харесват нечестивите неща и нещата, които са несправедливи. Би трябвало да са изпълнени с надежда, любов и толерантност към човечеството, така че как биха могли да го мразят? Някои хора казват: „Като си спомня как, когато бях в училище, учителят ме тормозеше, но не смеех да кажа нищо за това; просто трябваше да го понасям. Затова реших да уча усърдно и след това да вляза в университет. Ще ви покажа от какво тесто съм замесен и тогава аз ще бъда този, който ще ви тормози!“. Някои хора казват: „Като си спомня как, когато работех, страховити хора в компанията винаги ме тормозеха и си мислех: „Само почакайте до деня, в който ще ви надмина с постиженията си. Тогава ще ви вгорча живота!“. Има и други, които казват: „Като си спомня как, когато се занимавах с бизнес, доставчикът винаги ме мамеше и си мислех: „Когато дойде денят, в който направя голямо състояние, ще ти го върна!“. Животът на никого не е лесен и всеки има моменти, в които е тормозен — всеки има хора, които мрази вътрешно и с които иска да си уреди сметките. Дотам е стигнал светът; изпълнен е с омраза и с враждебност. Враждебността на хората един към друг е твърде крайна, те не могат да се разбират хармонично и не са в приятелски отношения. С този свят скоро ще е свършено; стигнал е до крайната спирка. Всеки има сърцераздирателни истории в себе си от времето, когато е бил тормозен от някого, някъде, или от времето, когато е бил тормозен, гледан отвисоко, измамен или е пострадал от други хора в някоя компания, организация или група хора. Тези неща се случват навсякъде. Какво доказва това? Доказва, че сред човечеството вече няма хора като Ной. Не е ли така? (Да, така е.) Сърцето на всеки е пълно с нечестивост и с враждебност към истината, към положителните неща и към справедливостта. Хората вече са неспасяеми. Няма човек, няма учение и няма теория, които да могат да спасят човечеството — това е факт. Някои хора все още се надяват: „Кога ще има световна война? След войната всички, които заслужават да умрат, ще бъдат мъртви, а хората, които останат, ще могат да започнат отначало. Ще започне нова ера и ще бъде създадена нова държава“. Възможно ли е това? Не, не е възможно. Някои хора възлагат надеждата си на всякакви различни религии, но сега всяка религия е в упадък и кара на последни издихания. Всяка религия е прогнила до основи и има позорна репутация. Какво имам предвид под тези думи? Те са предназначени да накарат хората да разберат един факт: ако Бог не използва слова и истината, за да спаси човечеството, омразата и дълбоко вкорененият жесток нрав на хората само ще стават все по-лоши и все по-необуздани. В крайна сметка единствената възможност за човечеството ще бъде да свърши в самоунищожение чрез взаимно брутално избиване. В настоящия момент много хора искат да избегнат този нечестив човешки род и да отидат да живеят сами високо в планините и в горите или на място без следа от човешки живот. Какъв е резултатът от това? Човечеството вече няма да се размножава и няма да има следващо поколение. Човечеството ще изчезне след настоящото поколение — няма да има потомци. Съпротивата на човечеството срещу Бог е твърде сериозна, което отдавна предизвика гнева Му. Не след дълго с хората ще е свършено. Защо има толкова много хора, които не се женят? Защото се страхуват да не бъдат измамени, не вярват, че вече има добри хора, и са изпълнени с враждебност към брака. Кой трябва да бъде обвиняван за това? Винете хората, че са твърде дълбоко покварени, винете Сатана и дяволите, и винете хората, че с готовност приемат покварата. Ти мразиш другите, но всъщност по-добър ли си от тях? Ти нямаш истината и е безполезно да мразиш другите. Ако хората нямат истината и не я разбират, в крайна сметка те ще стигнат до задънена улица, ще паднат в бедствие и ще бъдат унищожени. Това е краят, който ги очаква. Ако Бог не спаси човечеството, няма да има никой в поквареното човечество, който да може да разбере истината.