Б. Да се понасят унижения и да се носи тежко бреме

Второто проявление на това „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“ е да се понасят унижения и да се носи тежко бреме. Да се понасят унижения и да се носи тежко бреме е също така форма на мислене, манталитет и отношение към нещата, които светските хора застъпват. В обществото и в света това е относително положителен начин на мислене, който човечеството смята за сравнително оптимистичен, напредничав и положителен. И така, какво е това, което искаме да разнищим? Какво лошо има в това да се понасят унижения и да се носи тежко бреме? Защо то не е истината? То по начало няма нищо общо с истината. Какво имам предвид, когато казвам, че няма нищо общо с истината? Имам предвид, че ако искаш да практикуваш истината, трябва да го правиш изцяло според принципите на Божиите слова и според критериите и подробностите, които Бог изисква. Не бива да смесваш нагласите и възгледите за вършене на нещата, както и методите и средствата на така наречените човешки идеологии, манталитети и почтеност. Божиите слова са истината и нямат нищо общо с тези неща. Тогава защо е лошо да се понасят унижения и да се носи тежко бреме? Защо казвам, че не е истината? Не си ли струва да се разнищи това? (Да, струва си.) Нека започнем с обяснение на буквалния смисъл на израза. Така ще бъде по-лесно за разбиране. Да се понасят унижения и да се носи тежко бреме означава да си способен да понесеш целия срам, болка и оскърбление заради своите отговорности, бремета или мисията, която поемаш и приемаш. Това е основното значение на този израз. Тогава в какви среди и в какви ситуации обикновено се използва този израз? Ако се каже, че човек понася унижения и носи тежко бреме, тогава той намира ли се в обстоятелство, в което мисията му е изпълнена и е постигнал целта, която е искал да постигне? (Не.) Така че, обикновено когато се говори за понасяне на унижения и носене на тежко бреме, се има предвид незначителен човек, който е в ситуация, в която няма абсолютно никакъв статус и ореол, да не говорим за някаква власт. Той е в такава ситуация, но въпреки това трябва да носи отговорностите си, да носи мисията, която трябва да завърши, да не се обезсърчава, да не прави компромиси и да не се отказва. Не е ли това също и вид манталитет? Върху какво се набляга в този манталитет? Върху „понасянето“ и „носенето“. „Понасям“ означава да бъдеш търпелив и да изтърпиш нещо. В същото време, докато понася нещо, човекът трябва да поеме и да се нагърби с тежко бреме и отговорност, да оправдае очакванията на всички и да не разочарова човека, който му е поверил това поръчение. Какъв вид манталитет е това? (Постоянство.) В него се съдържа и такова значение, но то е най-основното и най-повърхностното. Какво друго има? Нека го анализираме по следния начин. Какво означава „унижение“ в „понасяне на унижение“? (Оскърбление и срам.) Това е, когато всички около даден човек го засрамват и го карат да се чувства така, сякаш е понесъл оскърбление. Какъв вид поведение по-конкретно засрамва хората и ги кара да се чувстват така, сякаш са понесли оскърбление? (Като им се подиграват, като ги клеветят и като правят язвителни забележки по техен адрес.) Точно така, да им се подиграват и да ги клеветят, също така да ги осмиват, да си играят с тях и да правят язвителни забележки по техен адрес. И така, какво означава „тежко бреме“ в „носене на тежко бреме“? (Отговорност и поръчение.) Какво включват отговорността и поръчението? Те включват вид мисия и тежък товар — този тежък товар може да е товар, който други хора са поверили на някого, или може да е цел, към която някой се стреми, или мисия, която той сам си е определил. Какви видове мисии смятат хората, че поемат? (Да донесат чест на предците си и да се открояват от останалите.) (Да бъдат каймакът на обществото.) Всичко това са примери. Това са в общи линии собствените амбиции на хората. За да постигнат и осъществят тези цели, в настоящите си обстоятелства те са способни да понасят оскърбления, подигравки, клевети, язвителни забележки и дори насмешки от хората около тях. Какво ги кара да понасят всичко това? Да вземем например един човек, който има амбицията да стане висш армейски генерал. Преди да придобие власт, един ден група хулигани го унижават, като му казват: „Ти? Армейски генерал? В момента нямаш дори кон — как можеш да бъдеш генерал? Ако искаш да бъдеш генерал, първо пропълзи между краката ми!“. Всички хора около тях избухват в смях. Той се замисля за момент: „Няма нищо лошо в това да искам да бъда армейски генерал. Защо ми се подиграват и ме осмиват? Но не мога да бъда безразсъден и да показвам способностите си сега. Ако се съди по това как се развиват нещата днес, ако не направя това, което ми казват, ще бъда пребит, а ако нещата не вървят добре, може да загубя живота си. Как тогава бих могъл да стана генерал? В името на моите въжделения не е нищо да пропълзя между краката на хулиган. Аз съм си все същият, нали?“. В този момент той пада на колене, поставя двете си ръце на земята и пропълзява между краката на онзи хулиган като куче. Докато пълзи, сърцето му трудно понася всичко това и го боли, сякаш е прободено с нож — в сърцето му има омраза! Той си мисли: „Един ден, когато наистина стана генерал, ще те насека на милион парчета!“. Това си мисли в сърцето си, но външно трябва да го понесе — не може да позволи на другите да видят какво си мисли. След като пропълзява между краката на хулигана, групата хулигани са доволни и го пощадяват, като бързо го изритват настрани. Той се изправя, изтупва се от прахта и дори казва: „Добър ритник. Отсега нататък ще те наричам „шефе“. Това, което си мисли, и това, което показва, са две напълно различни неща. Как е способен да прави това? Той има само една цел: „Трябва да продължа да живея. Понасям всичко това, за да дойде ден, в който да стана генерал и да бъда каймакът на обществото. Струва си да понеса тази трудност и това унижение днес. Утре трябва да работя още по-усилено и да положа усилия в стремежа към постигане на целта ми. Независимо какви трудности срещам и колко страдание и оскърбления понасям, трябва да стана генерал! След като стана генерал, първото нещо, което трябва да направя, е да убия този гадняр и да си върна за унижението от това, че пропълзях между краката му!“. Независимо дали ще стане генерал в бъдеще, „понасянето“ е неговият най-висш принцип в този момент. Има ли някакви стратегии или тайни замисли, присъщи на това? (Да.) Има тайни замисли. Той понася, защото няма какво друго да направи. За какво е това? За да може един ден да отмие цялото това унижение. Неговото понасяне се основава на поговорки като: „Докато дишам, се надявам“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“ — всичко това са пресметливи кроежи. Именно тези пресметливи кроежи го подтикват да понесе унижението да пропълзи между краката на хулигана. От този момент нататък желанието в сърцето му да стане генерал е още по-голямо и по-силно. Той в никакъв случай няма да се откаже. Така че за какво понесе това оскърбление и унижение? Дали за да поддържа справедлива кауза, или за да поддържа истинско достойнство? Направи го заради собствената си необуздана амбиция. Тогава това положително ли е, или е негативно? (Негативно е.) Ако се съди по това ниво на значение, това „понасяне“ е категорично подтикнато от личен интерес, желание и необуздана амбиция. Има ли истина в това понасяне? (Не.) Ако няма истина, тогава има ли нормална човешка природа? (Не.) Това не е справедливо, нито е порядъчно, камо ли да е безупречно. По-скоро е пропито с желание, тайни кроежи и сметки — то не е положително.

Видът мислене и манталитет да се понасят унижения и да се носи тежко бреме, застъпван от този нечестив човешки род, е в общи линии точно като историята, която току-що разказах, където ако човек иска да постигне големи неща, задължително трябва да е способен да понесе това, което обикновеният човек не може. За какво главно се отнася това понасяне? (За понасяне на срам.) Не. Нещата, които това понасяне кара хората да изживяват, истински ли са, или са фалшиви? (Фалшиви.) Това е същественото в случая. Нещата, които хората изживяват, думите, които казват, и поведението, което проявяват в името на своите домогвания и необуздани амбиции, са все фалшиви, недоброволни. Всички тези неща се обуславят от предпоставката на всички тези желания, на личен интерес и на така наречените амбиции и цели на хората. Тези неща, които хората изживяват, са все временни мерки; нито едно от тях не е честно или истинско; нито една частичка не е откровена, открита или чистосърдечна — всички те са временни мерки. Не са ли всички те измамни планове? Временни мерки означава хората временно да понасят нещо по този начин — временно да казват приятни думи, да придумват и да мамят, и да прикриват истинската си самоличност, психика, мисли, възгледи и дори омраза, и да не позволяват на другите да ги видят. По-скоро искат другите да видят онази тяхна страна, която е слаба и неспособна, немощна и плаха. Те напълно прикриват истинското си лице — за какво го правят? Правят го, за да могат един ден да изградят голяма кауза, да станат каймакът на обществото, да контролират другите и да властват над тях. Какво се проявява, когато хората практикуват и проявяват израза „да се понасят унижения и да се носи тежко бреме“? Хората, които правят това, имат ли честно отношение? Имат ли истинско разбиране за себе си и чувстват ли угризения? (Не.) Например другите казват: „Човек като теб иска да бъде генерал?“. Човекът се замисля, после казва: „Не мога да го направя. Няма да бъда генерал. Просто се шегувах“. Думите, които казва, истински ли са, или фалшиви? (Фалшиви са.) Какво си мисли той в сърцето си? „Само някой като мен може да стане генерал!“. Това си мисли в сърцето си, но добре ли е да го каже на глас? (Не.) Защо не? За да избегне побоя и за да скрие истинските си способности, той казва: „Просто се шегувах. Не съм толкова смел, че наистина да искам да бъда генерал. Ти повече приличаш на висш генерал — ти си бъдещ генералисимус. Това е дори по-високо звание от генерал!“. Тези думи истински ли са? (Не.) Къде са истинските му думи? (В сърцето му.) Точно така, той пази истинските си думи в сърцето си и не ги изрича на глас. Защо не ги изрича на глас? Страхува се, че ще бъде пребит, ако го направи, затова не ги изрича и не ги разкрива; не позволява на никого да узнае и винаги крие истинските си способности. Какво означава човек да крие истинските си способности? Това означава, че не позволява на другите да видят истинските му умения; прикрива ги и не позволява да се разкрият, за да попречи на другите да се предпазят и да действат против интересите му. Не е ли това също истинският смисъл на това „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“? (Да, така е.) Да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка; да се понасят унижения и да се носи тежко бреме; никога да не забравяш целите, желанията и омразата си; и никога да не позволяваш на хората да видят истинското ти лице и реалните ти способности. Някои способни хора не говорят много, когато са в група. Те са тихи и сдържани и дори да кажат нещо, разкриват само половината от това, което си мислят. Другите хора никога не са сигурни как да възприемат или да разбират онова, което всъщност искат да кажат, и си мислят: „Защо говорят по толкова загадъчен начин? Защо е толкова трудно да кажат нещо от сърце? Какво става тук?“. Всъщност в сърцето си те имат мисли, които не изразяват, и в това се крие покварен нрав. Има и други, които не говорят по този начин, но когато вършат нещо, винаги крият истинския обхват на способностите си. Каква е целта им да крият истинския обхват на способностите си? Те се страхуват, че ако ги видят способни хора или страховити личности, ще им завидят, ще ги превърнат в мишена и ще им навредят. Най-зловещия тип хора в групите не са ли хората, които винаги хвалят другите, винаги говорят добре за другите и винаги казват, че всички останали са по-добри от тях? (Да, така е.) Никога не знаеш какви всъщност са те отвътре. Отвън виждаш, че не говорят за това, така че си мислиш, че нямат необуздани амбиции, но всъщност грешиш. Някои от тези хора понасят унижения и носят тежко бреме. Също като във филмите, където често има такива сцени — някои хора често правят добрини, когато са извън къщи, дрехите, които носят, са стари и износени, и винаги ги тормозят, когато са в групи. Такива са те пред другите. Щом се приберат вкъщи обаче, влизат в тайна стая. В тайната стая има карта на стената и те вече са поставили информатори, които да наблюдават нещата в осемдесет процента от местата на картата. И все пак хората, които често взаимодействат с тях, продължават да ги тормозят и нямат представа за техните необуздани амбиции. Един ден, когато всички места на картата са под техен контрол и целта им е напълно осъществена, хората, които са ги тормозили, ще бъдат напълно смаяни и ще кажат: „Оказва се, че този човек е дявол — амбициите му са извънмерни! Преструвал се е толкова много години. Никой не го разбра какъв е в действителност“. Той казва: „Това, което правех, беше да понасям унижения и да нося тежко бреме. Ако не го понасях така, както го правех, и не ви държах далече от следите си, ако ви казвах всичко, щях ли да мога да осъществя такова голямо начинание?“. Какви общи характеристики имат хората, които са зли, и хората с прекалено големи амбиции? Един аспект е, че тяхната издръжливост и постоянство надхвърлят тези на обикновените хора. Също така техните тайни кроежи надхвърлят тези на обикновените хора и ако обикновен човек взаимодейства с тях, ще бъде изигран. Какво означава да бъде изигран? Означава, че никой не ги вижда ясно. Всичко, което може да се види, са нещата, които казват и правят външно. Не си мисли, че от това, което правят и казват, ще можеш да намериш някакви улики за това какво мислят дълбоко в себе си. Не означава ли това да бъдеш изигран от тях? Издръжливостта и постоянството сами по себе си са положителни думи, но техните тайни замисли направиха така, издръжливостта и постоянството им да са негативни. Освен това те имат желания и необуздани амбиции, които надхвърлят тези на обикновените хора. Обикновеният човек има желания и необуздани амбиции, но когато усети, че не може да получи нещо, той се отказва и няма желание да преминава през това страдание. Освен това той винаги е откровен за това с кого иска да се бори; няма тайни замисли. Злите хора от този тип обаче имат извънредни амбиции и винаги изпълняват тайни кроежи и измамни планове. В нито един момент те няма да изоставят своите амбиции и желания. Ще се борят до самия край — до смърт.

Учебниците разказват историята за това как Гоудзян, цар на царство Юе, спал на съчки и вкусвал жлъчка. Родителите също учат децата си на това. Някои деца, които чуят историята, си мислят: „Чудесно е да си обикновен човек. Защо е абсолютно необходимо хората да имат такива извънмерни амбиции? Кой би могъл да се подложи на страданието да спи на съчки и да вкусва жлъчка? Това не е страдание, което обикновените хора могат да издържат“. Само хора с необуздани амбиции имат решимостта да страдат така. В това се крие таен кроеж. Човечеството обаче се застъпва за такъв вид манталитет. Например има един израз, който гласи: „Независимо колко трудности и оскърбления понасят, независимо колко тежки са обстоятелствата им, хората никога не трябва да губят от поглед амбициите си“. Това общество се застъпва за идеи като да се спи на съчки и да се вкусва жлъчка и да се понасят унижения и да се носи тежко бреме, за да подтиква хората и да ги мотивира да се борят за своето щастие и за своите цели, така че защо го критикуваме като погрешно? Цялото човечество е покварено от Сатана. Има ли някой член на човешкия род, чиито цели да са насочени към истината и в правилната посока? (Не.) Следователно, колкото повече човечеството спи на съчки и вкусва жлъчка и колкото повече понася унижения и носи тежко бреме, толкова по-необуздани ще стават силите на Сатана, толкова по-многобройни ще стават битките и кланетата на човечеството, толкова по-нечестиво ще става човечеството и толкова по-мрачно ще става обществото. Обратното, ако си способен да се подчиняваш на подредбите на Небето и да се съобразяваш с естествения ред на всичко, ако си способен да приемаш нещата такива, каквито са, да уважаваш този ред и да чакаш подредбите на Небето, тогава не е нужно да понасяш унижения и да носиш тежко бреме. Трябва да се събудиш и да дойдеш на себе си. Да си способен да се подчиняваш на устройването на Бог и Неговите подредби е правилно. Освен това хората трябва най-малкото да са способни да действат според съвестта си във всичко, което вършат, а в по-висша степен, да са способни да го вършат според законите, които Бог е представил пред човечеството. Трябва ли тогава хората да носят маска и тежко бреме? (Не.) Не, не трябва. Чрез това общение разбирате ли какъв точно вид поведение е да се понасят унижения и да се носи тежко бреме? Целта на понасянето на унижения и носенето на тежко бреме положителна ли е, или е негативна? (Негативна.) Ако някой каже, че човек понася унижения и носи тежко бреме, за да стане водач, или ако каже, че човек понася унижения и носи тежко бреме, за да изпълни поръчението, което Бог му е дал, и да бъде възнаграден, или ако каже, че човек понася унижения и носи тежко бреме, за да се стреми да бъде усъвършенстван — основателни ли са тези думи? (Не, не са.) Да се понасят унижения и да се носи тежко бреме е изцяло сатанинска философия. В това няма истина и още щом чуете тези думи, е ясно, че те са изопачени. Правилно ли е някой да каже, че човек понасят унижения и носи тежко бреме, за да чака Божиите подредби и да се покори на Божието върховенство? (Не.) Защо не е правилно? Двете неща не съответстват едно на друго — Бог не се нуждае от това да понасяш унижение, нито се нуждае от това да страдаш от оскърбления. Каква съществена разлика има между понасянето на унижения и носенето на тежко бреме, за което се говори тук, и това хората да вярват в Бог и да Му се покоряват? (Понасянето на унижения и носенето на тежко бреме е опит хората да се отърват от устройването на Бог и подреденото от Него.) Да се понасят унижения и да се носи тежко бреме означава, че хората имат свои собствени планове, амбиции, желания и цели, които преследват. Те съгласно критериите, които Бог изисква от хората, и съгласно целите, които Бог поставя пред хората, ли са? (Не.) Не, не са. Какво е това, което хората целят да придобият за себе си, като понасят унижения и носят тежко бреме? Това, което целят да придобият, е личен интерес, а той няма връзка със съдбата, която Бог устройва за човека и над която господства.

Всеки, който практикува понасяне на унижения и носене на тежко бреме, има умисъл и цел. Например, когато току-що завършил колежанин пристигне за първи път в една компания, за да стажува, по-старшите служители казват: „Абсолвентите, които идват тук, трябва да разнасят кафе в продължение на три години“. Вътрешно той си мисли: „Въпреки че съм абсолвент, няма да ви се дам!“. Мисли си го вътрешно, но не смее да го изрази на глас. Външно все още трябва да се усмихва фалшиво. Всеки ден трябва да спазва правилата, да бъде сговорчив, да се кланя и да се подмазва и да понася, когато другите се заяждат с него. С каква цел понася това? За да дойде ден, в който да може да въздъхне победоносно, да стане секретар на мениджъра или на шефа и да стъпче онези, които са го тормозили. Не е ли това, което си мисли? Някои хора казват: „Точно така трябва да се мисли и точно това трябва да се прави. В противен случай ще търпи гадости от хората до края на живота си. Кой иска да страда така? Освен това, как могат хората да успеят, ако нямат амбиции? Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу — такъв е животът. Войник, който не иска да бъде генерал, не е добър войник“. Тези думи се превръщат в негов девиз, но всичко това е сатанинска логика. Той трябва да понася всичко това по този начин, за да постигне целта си — като ден след ден, година след година е учтив и уважителен към всички. Един ден шефът му казва: „Ти се представи добре през тези три години. От следващата седмица ставаш търговски представител“. Когато чува това, сърцето му е нещастно: „Блъсках се три години, само за да стана търговски представител! Мислех, че ще стана изпълнителен директор по продажбите!“. Но трябва да благодари за повишението. Все още не е постигнал целта си, така че трябва да продължи да понася. Той продължава да понася унижения и да носи тежко бреме, като следва старателно шефа си, пие и се усмихва фалшиво, и след като понася това в продължение на десет години, най-накрая постига целта си. Един ден шефът му казва: „Свършил си добре работата си. Ще те повиша в помощник“. Когато чува това, той е особено щастлив вътрешно — най-накрая е успял! Какъв е този резултат? В неговите очи той вече превъзхожда останалите. Не е ли направил всичко това с желание? (Не.) За кого е направил всичко това? (За себе си.) За себе си. В това няма нищо положително или нещо, което трябва да се взаимства, да не говорим за нещо, което да е достойно за похвала и възхвала. Но точно такъв вид манталитет се застъпва в обществото днес — да се понасят унижения и да се носи тежко бреме, да се промъкваш наоколо с подвита опашка. Тогава какъв е този израз, който хората застъпват: „да се понасят унижения и да се носи тежко бреме“? (Лош.) Защо е лош? Хората понасят унижения и носят тежко бреме единствено заради собствените си умисли и мотиви и за да задоволят собствените си желания и необуздани амбиции. Не е заради правилни цели. Ето защо казвам, че нищо от това не си струва да се взаимства и нищо от това не си струва да се хвали или препоръчва, и със сигурност не си струва да се помни. Нека сега да разгледаме какво се е случило в двореца в древни времена. Имало един император, който умрял. Императрицата видяла, че синът ѝ е все още малък и ще бъде напълно неспособен да контролира двора, ако се възкачи на трона, така че, за да се увери, че синът ѝ действително ще управлява като император, тя понесла унижения и носила тежко бреме и се омъжила за по-малкия брат на бившия император, и двамата заедно подкрепили претенциите на сина ѝ за трона. С каква цел понасяла унижения и носила тежко бреме? За да осигури императорския трон за сина си. Когато позицията на сина ѝ като император била осигурена, нейният статус бил на вдовстваща императрица. Това се нарича да се понасят унижения и да се носи тежко бреме. Какво унижение е понесла тя? Не е останала целомъдрена. Веднага щом императорът починал, тя се омъжила за неговия по-малък брат, което навредило на репутацията ѝ. Хората я критикували и осъждали зад гърба ѝ и дори историческите книги не ѝ дават благоприятна оценка. Дали това я е интересувало? Всъщност преди да се омъжи за бившия си девер, тя се замислила за последствията, но защо въпреки това го е извършила? За да осигури позицията на сина си като император и да защити позицията си на вдовстваща императрица. Това е единствената причина, поради която тя би се примирила с такава лоша слава и доброволно би понесла тази трудност. Това се нарича да се понасят унижения и да се носи тежко бреме. Какво е придобила от понасянето на цялото това унижение? Това, което е придобила, е още по-голяма полза. Това е целяла с понасянето на унижения и носенето на тежко бреме. Щом получила тази голяма полза, цялата тази лоша репутация не означавала нищо. В замяна на нея тя получила власт и статус за себе си и за сина си. И така, нейното понасяне на унижения и носене на тежко бреме нещо положително ли е, или е нещо негативно? (Негативно.) Ако се разгледа само нейното поведение, тя е била способна да се отрече от себе си, а от гледна точка на сина ѝ в оскърбленията и страданията, които е понесла, е имало безкористност, така че хората би трябвало да я хвалят и да казват: „Каква велика майка!“. Но ако се разгледат нейните желания и необуздани амбиции и истинската ѝ цел, хората би трябвало да я критикуват. Нейните действия заслужават да бъдат осъдени.

Хората, които вярват в Бог, трябва ли да понасят унижения и да носят тежко бреме? (Не.) Ако хората приемат Божиите слова и Неговото правосъдие, наказание, кастрене, изпитания и облагородяване и дори приемат Неговите проклятия и заклеймяване на хората, трябва ли да понасят унижения и да носят тежко бреме? (Не.) Това е сигурно. Използването на израза „да се понасят унижения и да се носи тежко бреме“ в контекста на вярващите е категорично необосновано и е заклеймено. Защо е грешно да се използва този израз в този контекст? Как се доказва, че това поведение не е правилно в този контекст? Не е приемливо само да признаеш устно и от гледна точка на доктрината, че този израз е погрешен. Трябва да знаеш кои истини засяга той. Преди все още си мислеше, че за да приемат да бъдат усъвършенствани от Бог и спасени от Бог, хората трябва да се научат да понасят унижения и да носят тежко бреме, да спят на съчки и да вкусват жлъчка, да възприемат манталитета на Гоудзян, цар на царство Юе, и никога да не се предават — ти беше просто един тъпак и нямаше способността да възприемаш истината. Сега, след Моето общение, си мислиш: „Този израз не е добър. Преди винаги го използвах — как може да съм бил толкова глупав?“. Виждаш, че не разбираш истината и че способността ти за възприемане е слаба. Трябва да разбереш какво в този израз е погрешно. Едва когато наистина успееш да разбереш какво е погрешно в него, ще имаш пълно разбиране за израза. Ако виждаш ясно само част от израза, където виждаш ясно негативната му страна, но не виждаш ясно страната, която хората смятат за положителна, тогава това означава, че все още не разбираш истината. След като изслушахте това, за което току-що разговарях, ще можете ли да разнищвате и анализирате тези неща според тези Мои методи? Защо практикуването на това да се понасят унижения и да се носи тежко бреме не е необходимо в Божия дом? Защо казвам, че този метод и манталитет са заклеймени от Божия дом и не са в съгласие с истината? (Боже, моето разбиране е, че в Божия дом приемането на правосъдието и наказанието на Божиите слова и дори това да си освободен или заклеймен, не представлява понасяне на унижение. По-скоро това е начинът, по който Бог върши делото Си да спаси хората, и целта му е да ни поведе по правилния път на стремежа към истината. Това няма абсолютно нищо общо с понасянето на унижения и носенето на тежко бреме. Ако хората могат да възприемат правилно, те ще знаят, че това е Божията любов и въздигане, и че приемането на Божието правосъдие и наказание е Божията голяма грижа и защита и Божието спасение за хората.) Това твърдение правилно ли е? (Да.) Ако не можеш да видиш ясно правосъдието и наказанието, тогава в сърцето ти ще се надигнат противопоставяне и оплаквания и ще практикуваш сатанинския философски израз „да се понасят унижения и да се носи тежко бреме“, като си мислиш: „О, не, трябва да понасям унижения и да нося тежко бреме и да възприема манталитета на Гоудзян, цар на царство Юе“. Тогава ще изсечеш думите „да се понасят унижения и да се носи тежко бреме“ върху плота на масата си, за да се подтикваш и мотивираш, и ще го превърнеш в свой девиз. Това не вещае ли неприятности? Разбира се, след днешното общение вие със сигурност няма да направите това, но ще превърнете ли други изрази в свои девизи, като израза „да криеш светлината си и да събираш сили в мрака“, който още не съм разнищил? Естеството на този израз не е ли същото? Тези неща са част от традиционната китайска култура. Тези неща сатанински отрови ли са? Всички те са сатанински отрови; всички те са сатанински философии за светските отношения.

В миналото, докато работех в църквите в континентален Китай, тъкмо когато бях започнал Своето дело, Божият дом уреди някои от братята и сестрите да подобрят грамотността си. Каква беше ситуацията по онова време? Имаше хора в напреднала възраст и хора, които живееха в по-отдалечени райони. Тяхното ниво на образование беше относително ниско и те не можеха да четат добре. Например в Божиите слова се говори за „слаби заложби“, „Божи нрав“, „Божие намерение“ и други фиксирани термини, но те не ги разбираха и не знаеха какво означават. По-късно Божият дом каза на братята и сестрите, че могат да работят върху грамотността си в свободното си време и че трябва поне да знаят какво означават някои фиксирани изрази, терминология и съществителни. В противен случай, когато четат Божиите слова, те дори няма да разбират значението на самите думи и изрази, така че как биха могли да разберат Божиите слова? А ако не могат да разберат Божиите слова, как биха могли да практикуват истината? След това братята и сестрите започнаха да полагат усилия да научат тези неща. Това е нещо добро, но някои хора с изопачено възприемане се възползваха от ситуацията. По време на събирания някои водачи говореха изключително за значението на подобряването на грамотността, как братята и сестрите трябва да станат грамотни, какви са ползите от грамотността и какво ще се случи, ако са неграмотни. Те говореха за цял куп подобни доктрини. Тези неща не са истината и няма нужда да се говори твърде много за тях. Щом някой каже тези неща, хората могат да ги разберат. Няма нужда да се разговаря за тях на събирания, сякаш са истината. Някои водачи не само използваха голяма част от времето на събиранията, за да разговарят за тези неща, сякаш са истината, но и измислиха нов трик и специално изпитваха братята и сестрите на рядко използвани думи. Ако братята и сестрите не можеха да отговорят, това не правеше ли водачите да изглеждат високо образовани? През този период имаше някои лъжеводачи, които не вършеха реална работа — те не разговаряха за житейски преживявания, за истината или за Божиите слова, а вместо това разговаряха единствено за грамотността. Как се нарича това? Нарича се да не си вършиш същинската работа. Не е ли това проблем? (Да.) Защо говоря по този въпрос? Каква полза има за вас? Способни ли сте да вършите такова нещо? Има ли някой, който планира да действа така? Ако действате така, тогава вие сте наистина объркани хора! Има някои хора, които Ме виждат да говоря за тези идиоми, мобилизират се за действие и започват да се подготвят, като казват: „Оказва се, че да се разговаря за истината е толкова лесно. Достатъчно е да се разговаря просто за идиоми. Ти можеш да разговаряш за идиоми, а аз ще разговарям за двусмислени остроумия, жаргон, поговорки и пословици“. Не означава ли това да не си вършиш същинската работа? (Да, така е.) Какви са тези хора? Имат ли духовно разбиране? (Не.) Те нямат духовно разбиране и не разбират истината. Какво си мислят те? „Седиш си там и дрънкаш празни приказки, когато нямаш какво да правиш, и ни залъгваш с няколко идиома. Ако следвам Твоите методи, и аз бих могъл да разговарям!“. Хората, които нямат духовно разбиране, само гледат повърхностно на нещата и сляпо Ми подражават. Тези водачи трябва да бъдат освободени за подражаване на това поведение, както трябва да бъде освободен и всеки, който прави същото като тях. Защо говоря за това? Обръщам ви внимание на това, преди да проявите такова поведение, за да не поемете по грешния път. Аз мога да говоря за тези неща, но ако ти говориш за тях, можеш ли да го направиш по разбираем начин? Не можеш. И така, защо говоря за тези поговорки и идиоми? При какво условие говоря за тях? Когато хората разбират понятието и определението за истината и въз основа на това Аз се задълбоча и разнищя повече неща, които смятат за истината, те не могат да го схванат. Не знаят как трябва да размишляват върху това и не знаят с какви други неща трябва да го свържат. Именно поради това, че не разбирате, ви разказах някои истории за идиоми. Това беше необходимо. Някои хора мислят, че са на университетско ниво, когато става въпрос за истината, и се чудят защо все още повтарят тези часове от началното училище. Те не могат да разберат, че това не е клас в началното училище, че това вече е университетски курс. Вие все още не сте на университетско ниво. Останали сте в началното училище през цялото време, но си мислите, че сте завършили университет, и се чувствате добре. За съжаление това чувство е погрешно; то е неправилно чувство — вие все още сте далеч от завършването на университет. Затова ви напомням отново: не правете нещата, за които току-що говорих. Разговаряйте честно за това, което разбирате, а ако не разбирате, не говорете глупости. Общението за истината не е дрънкане на празни приказки. Никой няма време за губене да те слуша как дрънкаш празни приказки. Не Ми подражавайте сляпо и не говорете за Гоудзян, цар на царство Юе, или за съвременна история, или за древна история, защото Аз говорих за спане на съчки и вкусване на жлъчка. Каква е ползата да се говори за тези неща? Желаят ли хората да ги слушат? Дори да желаят да ги слушат, тези неща не са истината.

Току-що говорих за това, че не е нужно хората, които вярват в Бог и Го следват, да понасят унижения и да носят тежко бреме, камо ли да практикуват понасяне на унижения и носене на тежко бреме. Защо човек не може да практикува такъв „добър“ израз и такъв „благороден“ манталитет? Къде е проблемът? Защо човек не може да притежава манталитета да понася унижения и да носи тежко бреме? От гледна точка на доктрината това е така, защото понасянето на унижения и носенето на тежко бреме не е истината; този израз не е изречен от Бог; не е изискване на Бог към човечеството, нито е принцип на действие, който Той е дал на онези, които Го следват. Защо казвам, че този израз не е истината и не е принцип на практикуване? Първо, нека да разгледаме думата „унижение“ в „понасям унижения и нося тежко бреме“. За какво се отнася думата „унижение“? За оскърбление и засрамване. И така, когато хората вярват в Бог и Бог господства над тяхната съдба, като Му се покоряват, унижавани ли са? Понасят ли оскърбление? (Не.) Трябва ли хората да понасят и да казват: „За да постигна покорство пред Бог, трябва да потисна огъня в сърцето си, да потисна гнева в сърцето си, да потисна оплакванията в сърцето си и да потисна непримиреното чувство в сърцето си. Трябва да понеса това и да не гъкна. За мен всички тези неща са унижение, така че ще ги потисна.“? Като правят така, практикуват ли истината? (Не.) Какво практикуват те? Непокорство, неискреност и преструвка. За да постигнеш практикуване на истината, за да постигнеш покорство пред истината и покорство пред Божието върховенство и подредби, първото нещо, което трябва да направиш, не е да понасяш каквато и да е болка, нито е нужно да понасяш каквото и да е оскърбление. Унижение ли са върховенството и подредбите, които Бог има за теб, и изискванията, които Той има към теб? (Не.) Той не те унижава. Бог не те унижава, като те разобличава, съди, наказва, изпитва и облагородява. По-скоро, едновременно с разобличаването на разкриванията на твоя покварен нрав, Той те кара да разбереш себе си, кара те да се отървеш от този нрав и да му се опълчиш, а след това да действаш според Божиите изисквания. Какъв ефект ще постигне това? Ще си способен да се покоряваш на Бог, да разбираш истината, да станеш човек, който угажда на Бог, да станеш човек, когото Бог одобрява. Следователно оскърбление ли е някое от нещата, през които преминаваш по време на процеса и периода от време, в който постигаш тези неща? Има ли нещо, в което Бог те унижава? (Не.) Когато Бог те разобличава, например когато разобличава твоята надменност, нечестивост, измамност, непримиримост или жестокост, има ли нещо от тези неща, което да не е факт? (Не.) Всичко това са факти. Независимо какви са думите, с които Бог те разобличава, които Той ти казва, всички те са факти. Независимо дали хората са способни да признаят това и независимо доколко са способни да разберат и да приемат, всички тези неща са факти. Те не са безпочвени, нито са преувеличения и със сигурност не са предназначени да те набедят. И така, тези неща имат ли за цел да те унижат? (Не.) Не само че нямат за цел да те унижат, но са предназначени да служат като напомняне и предупреждение да не вървиш по пътя на злите хора и да не следваш Сатана, предназначени са да те накарат да вървиш по правилния път в живота. Резултатът и ефектът, които тези неща имат върху теб, са положителни. Естеството на тези действия на Бог е напълно правилно. Той върши тези неща, за да те спаси, и те са изцяло съгласно истината. Това са трудностите, които хората би трябвало да понесат, и трудностите, които трябва да понесат, за да се отърват от своя покварен нрав, да удовлетворят Божиите намерения и да станат истински сътворени същества. Хората трябва да имат нагласата активно да приемат тези трудности, а не да ги понасят като оскърбление. Тези трудности не са унижение, не са подигравка и не са заядлива забележка към хората, а още по-малко Бог се шегува с хората. Те възникват изцяло, защото хората имат покварен нрав, бунтуват се срещу Бог и не обичат истината. Тази болка се поражда у хората поради Божиите слова и Божиите изисквания към хората, така че има ли някаква част от тази болка, която Бог умишлено или допълнително дава на хората и от която те не би трябвало да страдат? Няма нищо такова. Напротив, ако хората страдат твърде малко от тази болка, те не могат да се отърват от своя покварен нрав. Независимо колко сериозен е непокорният нрав на хората и независимо до каква степен са способни да признаят и да приемат разобличаването на покварения им нрав от Бог, в крайна сметка това, което Бог дава на хората, не е унижение, и това, от което хората страдат, не е оскърбление. По-скоро хората трябва да го изстрадат; това е болка, която човек, който е бил дълбоко покварен от Сатана, трябва да изстрада. Хората трябва да изстрадат тази болка. Защо казвам, че трябва да я изстрадат? Защото те са толкова дълбоко непокорни към Бог и са станали сатани. Ако хората искат да се отърват от този покварен нрав и да приемат Божието спасение, те трябва да изстрадат тези трудности. Това е напълно правилно и редно; това е път, през който хората трябва да преминат, и това са трудности, които те трябва да понесат. Не Бог им дава тези трудности. Това е като да те заболи стомах, след като си пил студена вода. Кой е виновен? Студената вода? (Не.) Кой ти причини тези трудности? (Ние самите.) Сам си ги причини. Изстраданите резултат и процес са тяхно собствено дело. Тук не може да се говори за никакво оскърбление или унижение. Някои хора не го възприемат по този начин; те не приемат истината. Какво си мислят те? „Божият дом ми позволи да стана водач. Той ме предложи за позицията и аз с радост изпълнявах работата си като водач. Никога не съм си мислил, че Божият дом ще ме освободи, задето не съм си свършил добре работата и съм допуснал грешки. В какво съм се превърнал? Имам ли все още почтеност и достойнство? Имам ли все още някаква човешка свобода? Имам ли все още някаква независимост?“. Те мислят, че хората не бива да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог, без да имат избор по въпроса, и че ако хората се покоряват напълно, тогава те са глупаци и са хора без достойнство, както и че живеят по твърде слабоволен и огорчен начин. Следователно този тип хора мислят, че когато хората приемат правосъдие, наказание и кастрене, те трябва да изстрадат унижение, както се казва в поговорката: „Когато човек стои под нисък покрив, няма друг избор, освен да наведе глава“. Ето ви още една сатанинска философия. Този добре познат израз ги кара да наведат глава. Какво си мислят те? Покоряват ли се доброволно, или понасят унижение и носят тежко бреме? (Второто.) Те си мислят, че понасят унижения и носят тежко бреме. Те не се покоряват доброволно. Тяхното покорство не е доброволно и не е чисто. По-скоро те нямат друг избор, освен да се покорят. Така че те виждат тази липса на избор като вид унижение. Щом такъв човек може да мисли по този начин, счита ли той практикуването на покорство към Божиите слова за практикуване на истината? Не. Той не счита покорството за истината. Вместо това той се отнася към понасянето на унижения и носенето на тежко бреме като към истината. Естеството на тези неща не е ли различно? (Да, така е.) Въпреки че както хората, които се покоряват доброволно, така и тези, които понасят унижения и носят тежко бреме, се покоряват, и въпреки че нито един от тях не създава проблеми или не се съпротивлява, и външно и едните, и другите изглеждат покорни, с добро държане и добри, естеството на тези две неща е различно. Хората, които искрено се покоряват, считат покорството за своя отговорност, дълг и задължение; отнасят се към него като към свой неотменен дълг и като към истината. Дори ако онези, които не се покоряват искрено, не се съпротивляват външно, в сърцето си те мислят, че понасят унижения и носят тежко бреме, а в техните очи понасянето на унижения и носенето на тежко бреме е най-висшата истина. Те се отнасят към понасянето на унижение като към практикуване на истината, а как се отнасят към покорството? Отнасят се към него като към понасяне на унижение, а не като към практикуване на истината. Не са ли объркали нещата? Как се нарича това? (Обърнали са нещата наопаки.) Обърнали са нещата наопаки. Те се отнасят към истината като към философия за светските отношения; отнасят се към доктрината и човешките философии за светските отношения като към истината. Не е ли това размяна на черното и бялото? (Да, така е.) Това е размяна на черното и бялото. Тогава как трябва да се разреши този проблем? Хората трябва да разберат, че тези трудности, които понасят, не са унижение, нито някой се опитва да ги унижи. Така че какво причинява трудностите, които хората понасят? (Поквареният нрав на хората.) Точно така. Ако ти нямаше покварен нрав и разбираше истината, ако можеше да се покориш на Бог, ако можеше да се покориш напълно на Божието върховенство и на Божиите подредби и ако можеше да се боиш от Бог и да отбягваш злото, тогава нямаше да е нужно да понасяш тези трудности. Следователно това унижение не съществува. Разбираш това, нали?