Нека да изпеем един химн: „Всичко сътворено трябва да дойде под Божието господство“.

1  Бог създаде всички неща и така кара всичко сътворено да дойде под Неговото господство, и да се покори на Неговото господство. Той господства над всичко, за да бъде всичко в Негови ръце. Всички Божии създания, включително животни и растения, човеците, планините, реките и езерата — всичко трябва да дойде под Неговото господство. Всичко в небесата и на земята трябва да дойде под Неговото господство. Те не могат да имат какъвто и да било избор и всички трябва да се покорят на устроеното от Него. Така е повелил Бог и това е в Божията власт.

2  Бог заповядва на всичко, нарежда и категоризира всички неща, като всяко от тях е подредено според вида си и е на мястото, което му принадлежи, според Божиите желания. Колкото и велико да е нещо, нищо не превъзхожда Бог и всички неща служат на сътвореното от Бог човечество; нищо не смее да се бунтува срещу Бог или да поставя пред Него каквито и да било изисквания. Следователно човекът, който е сътворено същество, също трябва да изпълни дълга си. Независимо дали е господар или уредник на всички неща, независимо колко висок е статусът му сред всички неща, той си остава миниатюрно човешко същество, под господството на Бог, нищо повече от миниатюрно човешко същество, сътворено същество, което никога не ще застане по-високо от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Успехът или неуспехът зависи от пътя, по който върви човек)

Каква е истината в химна „Всичко сътворено трябва да дойде под Божието господство“? Кой ред е истината? (Всички редове са истината.) Какво гласи последният ред? („Независимо колко висок е статусът, който заема сред всички неща, той си остава миниатюрно човешко същество под господството на Бог; не е нищо повече от миниатюрно човешко същество, сътворено същество, което никога не ще застане по-високо от Бог“.) Човек никога не може да бъде над Бог, сътворените същества никога не могат да бъдат над Бог. Всички освен Бог са сътворени същества. Човек никога не може да бъде над Бог. Това е истината. Може ли тази истина да се промени? Ще се промени ли в края на времето? (Не.) Това е истината. Кой може да Ми каже какво е истината? (Истината е критерият за постъпките, действията и поклонението на хората пред Бог.) Разговаряли сме два пъти по темата „какво е истината“, така че нека сега да поговорим за това какво са критериите. Важното тук са критериите. (Критериите са стандартни точни принципи, закони и правила. Основата на критериите са Божиите слова.) Кой друг иска да продължи? (Критериите са най-стандартните, най-точните принципи, закони и правила, които произтичат от Божиите слова.) Тук е добавена думата „най“, но необходима ли е тя? Каква е разликата между това да добавим думата „най“ и да не я добавим? С „най“ върви и второ по степен „най“, трето по степен „най“ и така нататък. Какво мислите за добавянето на „най“? (Не е уместно, защото истината е единственият критерий. Щом се добави „най“, това предполага вид съпоставяне, като други неща са второстепенни и третостепенни спрямо нея.) Точно ли е това обяснение? (Да.) В него наистина има някакъв смисъл. Ако имате точен възглед и разбиране за определението на „какво е истината“ и разбирате ясно, че Бог е истината, тогава можете да разберете дали думата „най“ трябва да бъде добавена, дали добавянето ѝ е правилно, какво променя добавянето ѝ, какво означава да не я добавите и какво означава да я добавите. Сега е потвърдено, че е правилно да не се добавя „най“. Каква грешка е допуснал човекът, който е добавил тази дума? Той е помислил, че независимо кой аспект на Бог се описва, думата „най“ трябва да бъде добавена. Къде е сгрешил, като е направил това сравнение? На кое от Божиите твърдения, на коя истина, се противоречи? (Сътворените същества никога не могат да бъдат над Бог. Добавянето на думата „най“ изглежда предполага, че има втори и трети по ред ранг между сътворените същества и Бог.) Правилно ли е това? (Да.) В него има някакъв смисъл. То може да се обясни по този начин. Има ли други твърдения, които могат да потвърдят, че добавянето на думата „най“ отпред е неправилно? (Спомням си нещо, а именно, че истината може да дойде само от Бог, че само Бог е истината, затова не може да има сравнителни изрази от рода на втори най, трети най и т.н.) Това също е правилно. (Истината е критерият за постъпките, действията и поклонението на хората пред Бог. Законите, правилата и критериите могат да идват само от Бог и хората нямат критерии или закони за своите действия, нито могат да установяват правила за тях, затова няма нужда да се добавя думата „най“.) Това обяснение е малко по-практическо. Нещо друго? (Божията власт и Божията същност са уникални. Божията същност е истината и нищо не може да се сравни с нея. Добавянето на думата „най“ създава впечатлението, че истината вече не е уникална.) Какво ще кажете за това твърдение? (Добро е.) Кое му е доброто? (То изтъква, че Бог е уникален.) „Уникален“ — всички вие забравихте това понятие. Бог е уникален. Може ли критериите, предадени във всяко изречение, изречено от Бог, както и всяко от Божиите изисквания към човека, да бъдат намерени сред човечеството? (Не.) Съдържат ли се в човешкото познание, традиционната култура или мислите на хората? (Не.) Могат ли те да породят истината? Не, не могат. Следователно добавянето на „най“ предполага втори и трети по ред ранг, като се прави разлика между високо, ниско и още по-ниско, и нещата се разделят на първо, второ, трето ниво… Това означава, че всички правилни неща могат да се превърнат в критерий съгласно определена последователност. Може ли това да се разбира по този начин? (Да.) И така, какъв е проблемът с добавянето на думата „най“? Тя превръща Божиите слова, Божията истина в нещо сравнимо, само относително по-висше от знанието, философиите и другите правилни неща сред хората, които Той е създал. Това разделя истината на рангове. В резултат на това правилните неща сред покварените хора също се превръщат в истината. Освен това такива неща също така се превръщат в критериите за действията и постъпките на човека — просто на относително по-ниско ниво. Например неща като това да бъдеш възпитан, да бъдеш учтив, човешката доброта и някои от добрите неща, с които хората се раждат, всички те се превръщат в критерии — в какво се подразбира, че са се превърнали те? (В истината.) Те са се превърнали в истината. Вижте, добавянето на думата „най“ променя естеството на този критерий. Щом естеството на критерия се промени, променя ли се и определението за Бог? (Да.) В какво се превръща определението за Бог? В това определение Бог не е уникален. Божията власт, могъщество и същност не са уникални. Бог е просто най-висшата позиция с могъщество и власт сред човечеството. Всеки индивид сред човечеството, който има способности и престиж, може да се счита за равен на Бог и да се обсъжда наравно с Него, само дето не е толкова висш или велик като Него. Относително положителните фигури и водачи сред човечеството могат да се наредят веднага след Бог, като станат втори, трети, четвърти по ранг…, а Бог е най-високопоставеният. Нима такова тълкуване не променя напълно идентичността и същността на Бог? Само с една-единствена дума „най“ същността на Бог се променя напълно. Това проблем ли е? (Да.) И така, без да се добавя думата „най“, по какъв начин тези думи са правилни? (Те констатират факт.) Какъв е този факт? (Той е, че Бог е истината, принципът, стандартът и критерият.) Той е, че всички тези критерии произхождат от Бог. Такива критерии не съществуват сред покварените хора, сред сътворените същества. Бог е единственият източник, който изразява тези критерии. Само Бог притежава тази същност. Реалността и критериите на всички положителни неща могат да дойдат само от Бог. Ако човек знае нещо за принципите на човешките постъпки, действия и поклонение пред Бог, ако знае нещо за критериите и разбира част от истината, може ли да стане Бог? (Не.) Той източникът на истината ли е? Изразителят на всички истини ли е? (Не.) Тогава може ли да бъде наречен Бог? Не. Това е съществената разлика. Разбирате ли? (Да.) Макар че вече два пъти съм говорил по темата „какво е истината“, отговорите ви все още съдържат такава огромна грешка, с която превръщате Бог в едно от сътворените същества, приравнявате сътворените същества с Бог и изравнявате връзката между двете. Това променя природата на въпроса и е равносилно на отричане на Бог. Бог е Създателят, хората са сътворени същества — това не са позиции с един и същи ранг. Но какво се случва, когато добавите думата „най“? Те стават еднакви по същност и ранг, като се различават само по това кой е по-висш или по-низш. Когато ви попитах подробно за това, вие си помислихте: „Това не ни ли подценява? Всички сме образовани хора, как бихме могли да забравим тези няколко думи? Можем да говорим за това без усилие, без дори да се налага да поглеждаме в бележките си“. Проблемът беше разобличен, щом отворихте уста. След като говорих, вие го прочетохте няколко пъти и пак не можахте да го повторите точно. Каква е причината за това? Все още не разбирате истината в това отношение. Някой добави думата „най“ и си помисли: „Никой от вас не добави „най“; нямате голяма вяра в Бог, а? Вижте ме мен, аз добавих „най“. Това показва, че съм образован — времето ми в университета не е отишло напразно!“. След като той добави „най“, повечето от вас не забелязаха проблема. Неколцина усетиха, че нещо не е наред, но не можаха да обяснят защо. След като другите го обясниха, вие го разбрахте на теория и знаехте, че обяснението е правилно. Но разбрахте ли го по отношение на истината? (Не.) Аз разговарях за това защо е погрешно да се добавя думата „най“ и вие го разбрахте, но наистина ли разбрахте същността на проблема? (Не.) Не я видяхте ясно. Защо е така? (Не разбираме истината.) А защо не разбирате истината? Не разбрахте ли какво казах? Ако сте разбрали, как може все още да не разбирате истината? Колко глави има по темата „Самият Бог, единственият“? Колко пъти сте ги чели? Наистина ли разбирате тези слова? (Не.) Вие не разбирате, затова днес се изложихте. Тези думи ви разкриха. Не е ли така? (Да, така е.) Научихте ли нещо от това? Следващия път, когато се сблъскате с нещо подобно, ще действате ли все така с усещането, че сте много умни? Не бихте се осмелили, нали? Ако човек не разбира истината, никакво образование или знание няма да му е от полза. Ако беше необразован и не знаеше как да използваш тази дума, можеше да не добавиш думата „най“ и този проблем можеше да не възникне. Най-малкото нямаше да допуснеш тази грешка и да се изложиш. Но тъй като си образован и разбираш значението и употребата на определени думи, ти ги приложи спрямо Бог. В резултат на това си причинил възникването на проблем, като си превърнал остроумието в непохватност. Ако го приложиш спрямо човек, това е просто боготворене и ласкателство, което най-много да е просто отвратително. Но ако го приложиш спрямо Бог, проблемът става сериозен. То се превръща в дума, която отрича Бог, съпротивлява се на Бог и заклеймява Бог. Това е грешката, която покварените хора, на които им липсва истината, са най-склонни да допускат. В бъдеще внимавайте да не добавяте небрежно наречия или прилагателни. Защо? Защото това, което се отнася до Божията идентичност, до Божията същност, до Божиите слова и нрав, са областите, в които покварените хора имат най-много пропуски и в които разбирането им е най-повърхностно и най-оскъдно. Затова хората, които не разбират истината, трябва да внимават да не действат безразсъдно. По-добре е да се проявява благоразумие.

I. Анализ на идеята „да не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш“

Някои хора току-що обясниха определението и понятието за истината. Вие разбирате определението и понятието за истината, но наистина ли разбирате какво е истината? Трябва да ви изпитам по този въпрос. Как ще ви изпитам? Ще използвам силните ви страни, за да ви изпитам. А кои са силните ви страни? Вие сте запознати с ученето, думите и лексиката; с различните философии за светските отношения и с подходите към тях, които хората във всяка тълпа притежават; с традиционните култури на хората, както и с техните представи и фантазии. Запознати сте също така с различните закони и представи, според които живеят хората от всички раси, етноси и националности. Това не са ли силните ви страни? Сред тях някои са сравнително устойчиви идиоми, други са пословици, а трети са поговорки; някои са запомнящи се разговорни изрази, често използвани от обикновените хора. Запитайте се кои са нещата, по които хората често имат задълбочени мисли и възгледи, които превръщат в идиом? Нека първо да разнищим няколко поговорки, идиоми и закони, както и подхода на хората към светските отношения и техните традиционни представи, за да можем да разберем какво е истината. Ще обсъдим какво всъщност е истината от негативна гледна точка. Този подход добър ли е? (Да.) И така, дайте ни една за начало. (Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш.) Правилно ли е това твърдение? (Не.) „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Нека първо започнем да разговаряме за това. Продължете и обяснете какво означава тази поговорка. (Тя означава, че трябва да се доверяваш на тези, които наемаш, без да се предпазваш от тях. Ако не се доверяваш на някого, тогава не го наемай.) Това е буквалното тълкуване. Кажете Ми първо, съгласни ли са повечето хора по света с тази поговорка, или не са съгласни? (Съгласни са.) Те са съгласни с нея. Справедливо е да се каже, че повечето хора в това общество се придържат към поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ като принцип за наемане на другите и се придържат към този принцип в отношението си към хората. И така, има ли някакъв правилен аспект в тази поговорка? (Не.) Тогава защо повечето невярващи считат тази поговорка за правилна и я приемат и прилагат безрезервно? Каква е мотивацията им да правят това? Защо я казват? Някои хора казват: „Ако ще наемаш някого, тогава не можеш да се съмняваш в него; трябва да му се довериш. Трябва да се довериш, че той има таланта и характера да свърши работата и че ще ти бъде предан. Ако се съмняваш в него, тогава не го наемай. Както се казва в поговорката: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Тази поговорка е правилна“. Всъщност тази поговорка не е нищо друго освен подвеждащи дяволски думи. Откъде идва тя? Какъв е замисълът ѝ? Какъв е кроежът ѝ? (Боже, спомням си, че по време на последното общение беше споменато, че някои хора, ако не искат другите да се намесват в работата им, казват: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Това, което имат предвид, е: „Щом ми даде тази работа и ме използваш, тогава не бива да се намесваш в работата ми — не бива да ми се бъркаш в това, което правя“.) Какъв нрав имат хората, които използват тази поговорка? (Нрав на антихрист — своеволни и сами закон за себе си.) Това наистина е техният нрав. Хората, които използват или са измислили тази поговорка, от тези, които наемат, ли са, или са от онези, които са наети? Кой има най-голяма полза от тази поговорка? (Тези, които са наети.) Каква е ползата за наетите от тази поговорка? Ако многократно наблягат на тази поговорка пред своя работодател, те му внушават определен вид мисъл. Това има естеството на внушение или индоктринация. То е равносилно на това да кажеш на работодателя: щом наемаш някого, трябва да му се довериш, че той ще ти бъде предан. Трябва да му се довериш, че той ще свърши работата добре, че има тази способност. Не бива да се съмняваш в него, тъй като би било в твоя собствена вреда да се съмняваш в него. Ако винаги се двоумиш, ако винаги търсиш да го замениш с някого другиго, това може да повлияе на неговата преданост към теб. След като чуе това, дали работодателят ще бъде лесно повлиян или подведен от тази поговорка? (Да.) И щом работодателят бъде повлиян или подведен, наетият работник ще има полза от това. Да предположим, че работодателят приеме този начин на мислене и не таи никакви съмнения или подозрения към човека, когото наема, не го надзирава и не разпитва за работата, която този човек е свършил, дали му е предан или дали има способността да върши тези неща. В такъв случай наетият човек може да избегне надзора и контрола на този работодател и впоследствие да прави каквото си иска, без да следва желанията на своя работодател. Кажете Ми, когато един нает работник използва тази поговорка, той наистина ли има характера да бъде абсолютно предан на своя работодател? Категорично ли не се нуждае от надзор? (Не.) Защо казваме това? Общопризнат факт от древни времена до днес е, че човешките същества са дълбоко покварени, че имат покварен нрав и че са особено хитри и измамни. Няма честни хора и дори глупаците лъжат. Това създава големи трудности при наемането на хора и е почти невъзможно да се намери човек, който заслужава доверие, камо ли някой, който да е напълно надежден. В най-добрия случай човек може да се надява най-много да намери няколко относително годни за наемане хора. Тъй като няма хора, които заслужават доверие, тогава как е възможно „да не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш“? Не е възможно, защото никой не е надежден. И така, тогава как трябва да използваме онези, които са относително годни за наемане? Можем да го направим само чрез надзор и ръководство. Невярващите изпращат информатори и шпиони, за да наблюдават наетия човек, за да си гарантират относително чувство на сигурност. Така че хората в древни времена са се заблуждавали, когато са казвали: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Този, който е измислил поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, всъщност самият той не я е прилагал. Ако наистина го е правил, тогава е бил безразсъден човек, истински глупак, който може само да бъде лъган и мамен. Това не е ли факт? Нека да поговорим къде се крие най-същественият недостатък на поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. На какво се основава „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? На това, че наетият човек е напълно надежден, предан и отговорен. Трябва да има 100% сигурност, че наетият е такъв човек, за да може работодателят да приложи поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. В днешно време такива надеждни хора не могат да бъдат намерени; те почти не съществуват, което превръща твърдението „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ в безсмислица. Ако избереш ненадежден човек и след това приложиш поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, за да въздържаш съмненията си към този човек, не се ли самозалъгваш? Наетият човек способен ли е да бъде надежден и да върши нещата предано и отговорно само защото ти не се съмняваш в него? В действителност той ще продължи да действа според това какъв тип човек е, независимо от твоите съмнения. Ако е измамен човек, тогава той ще продължи да върши измамни неща; ако е простодушен, тогава ще продължи да върши нещата без хитрост. Това не зависи от това дали таиш съмнения за него, или не. Да кажем например, че наемеш измамен човек. В сърцето си знаеш, че този човек е измамен, но му казваш: „Аз не се съмнявам в теб, така че давай и си върши работата уверено“. Дали тогава този човек ще стане простодушен, ще върши нещата без хитрост, само защото ти не се съмняваш в него? Възможно ли е това? Обратното, ако наемеш простодушен човек, ще се превърне ли той в измамен, защото се съмняваш в него или не го разбираш? Не, няма да се превърне. Следователно поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е чисто и просто опит на един глупак да постигне душевен покой; тя е самозаблуждаваща безсмислица. Каква е степента на покварата на човечеството? Стремежът към статус и власт е карал бащи, синове и братя да се обръщат едни срещу други и да се избиват взаимно; карал е майки и дъщери да се мразят една друга. Кой може да се довери на някого? Няма абсолютно надежден човек, има само относително годни за наемане хора. Независимо кого наемаш, единственият начин да се предотвратят грешките е като го наблюдаваш или надзираваш. Така че „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е самозалъгваща поговорка. Това е безсмислица, заблуда и тя изобщо не е състоятелна. Защо Бог изразява истината и върши делото на правосъдието, за да пречисти и спаси човечеството в последните дни? Защото човечеството е дълбоко покварено. Няма никой, който истински да се покорява на Бог, и няма никой, годен за оползотворяване от Бог. Затова Бог непрестанно изисква от хората да бъдат честни. Понеже човешките същества са твърде измамни, те са изпълнени със сатанински покварен нрав и имат природата на Сатана. Те не могат да се въздържат да не грешат и да не вършат зло и са способни да се съпротивляват на Бог и да Го предават навсякъде и по всяко време. Сред покварените хора няма никой, който да е годен за оползотворяване или да е надежден. Наистина е трудно да избереш и да оползотвориш някого от човечеството! Преди всичко е невъзможно хората наистина да разберат някого; второ, хората не могат да прозрат другите; трето, при специални обстоятелства е още по-невъзможно хората да обуздаят или да управляват другите. На този фон да намериш някого, когото да оползотвориш, е най-трудното нещо. Следователно поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е изключително погрешна и ни най-малко не е практическа. Изборът и оползотворяването на някого въз основа на тази поговорка означава просто да си просиш да бъдеш измамен. Всеки, който счита тази поговорка за правилна и за истината, е най-големият глупак сред хората. Може ли тази поговорка наистина да разреши трудностите при оползотворяването на други хора? Съвсем не. Това е просто начин да намериш спокойствие, като се самозаблуждаваш и самозалъгваш.

На този етап от нашето общение имате ли основно разбиране дали поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е правилна? Тази поговорка истината ли е? (Не.) Тогава какво е тя? (Сатанинска философия.) По-конкретно тази поговорка служи като извинение за някой, който иска да се измъкне или да се освободи от нечий надзор или контрол. Освен това тя е и димна завеса, която всички зли хора разпространяват, за да защитят собствените си интереси и да постигнат собствените си цели. Тази поговорка е претекст за онези, които таят скрити мотиви, да правят каквото си искат. Тя е и заблуда, разгласявана от такива хора, за да оправдаят откъсването си от надзора, контрола и заклеймяването на моралната справедливост и съвестта. Сега обаче има някои хора, които вярват, че поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е практическа и правилна. Имат ли такива хора проницателност? Разбират ли истината? Проблемни ли са мислите и възгледите на такива хора? Ако някой в църквата разгласява тази поговорка, той го прави с мотив, опитва се да подведе другите. Опитва се да използва поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, за да разсее опасенията на другите или съмненията им за него. Това косвено означава, че той иска другите да му се доверят, че може да върши работа, да му се доверят, че е човек, който може да бъде оползотворен. Не са ли такива неговият замисъл и неговата цел? Със сигурност са такива. Той си мисли: „Вие никога не ми се доверявате и винаги се съмнявате в мен. В даден момент вероятно ще намерите някакъв дребен мой проблем и ще ме освободите. Как се очаква от мен да работя, ако това постоянно ме човърка?“. Затова той разгласява този възглед, така че Божият дом да му се довери без никакво съмнение и да го остави да работи свободно, като по този начин постига целта си. Ако някой наистина се стреми към истината, щом види, че Божият дом надзирава работата му, той трябва да се отнесе правилно към това, защото знае, че то е за негова собствена защита и, което е по-важно, че така проявява и отговорност към делото на Божия дом. Въпреки че може да разкрие покварата си, той може да се помоли на Бог, да поиска от Бог да го проучи внимателно и да го защитава, или да се закълне пред Бог, че ще приеме Неговото наказание, ако извърши зло. Няма ли това да успокои ума му? Защо да разгласява заблуда, за да подвежда хората и да постига собствената си цел? Някои водачи и работници винаги имат отношение на съпротива към надзора на Божиите избраници или към усилията на висшестоящите водачи и работници да научат за работата им. Какво си мислят те? „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Защо винаги ме надзиравате? Защо ме използвате, след като не ми вярвате?“. Ако ги попиташ за работата им или се поинтересуваш за напредъка ѝ, а след това попиташ за личното им състояние, те ще заемат още по-отбранителна позиция: „Тази работа ми е поверена; тя попада в обхвата на моите компетенции. Защо се намесвате в работата ми?“. Макар че не смеят да го кажат направо, те ще намекнат: „Както се казва в поговорката: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Защо си толкова мнителен?“. Те дори ще те заклеймят и ще ти лепнат етикет. А какво ще стане, ако не разбираш истината и нямаш никаква проницателност? След като чуеш намека им, ще кажеш: „Мнителен ли съм? Тогава греша. Аз съм измамник! Прав си: не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Така не си ли подведен? В съгласие с истината ли е поговорката „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? Не, това е безсмислица! Тези нечестиви хора са коварни и измамни. Те представят тази поговорка като истина, за да подведат обърканите хора. Като чуе тази поговорка, обърканият човек наистина се подвежда и се обърква, като си мисли: „Той е прав, постъпих несправедливо с този човек. Той сам го каза: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Как можах да се усъмня в него? Работата не може да се върши по този начин. Трябва да го насърчавам, без да надзъртам в работата му. Щом го оползотворявам, трябва да му се доверявам и да го оставя да работи свободно, без да го възпирам. Трябва да му дам пространство да се изяви. Той има способността да свърши работата. А дори да няма способността, все пак Светият Дух върши делото Си!“. Що за логика е това? Има ли нещо в нея, което да съответства на истината? (Не.) Всички тези думи звучат правилно. „Не можем да възпираме другите“. „Хората не могат да направят нищо; Светият Дух е този, който прави всичко. Светият Дух проучва внимателно всичко. Не е необходимо да се съмняваме, защото Бог ръководи всичко“. Но какви са тези думи? Не са ли объркани хората, които ги изричат? Те не могат да прозрат дори това и са подведени само от едно изречение. Няма да сбъркаме, ако кажем, че повечето хора приемат за истината израза „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, подведени са и са обвързани от него. Той ги смущава и им влияе, когато подбират или използват хора. Дори допускат той да определя действията им. В резултат на това много водачи и работници винаги изпитват затруднения и се опасяват, когато проверяват работата в църквата и когато повишават и използват хора. В крайна сметка могат да се утешат единствено с думите: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Всеки път, когато проверяват или питат за работата, те си мислят: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Трябва да се доверявам на братята и сестрите, а и в крайна сметка Светият Дух проучва внимателно хората, така че не трябва все да ги подлагам на съмнение и да ги надзиравам“. Те се влияят от този израз, нали? Какви са последиците от влиянието му? На първо място, дали човек ще проверява и ръководи работата на другите, ако е привърженик на идеята: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш.“? Ще надзирава и ще проследява ли работата на хората? Изпълнява ли този човек предано дълга си, ако се доверява на всички, които използва, и никога не проверява или не ръководи работата им и никога не ги надзирава? Може ли компетентно да върши делото на църквата и да завърши Божието поръчение? Предан ли е на Божието поръчение? Второ, това не е просто неспазване на Божието слово и неизпълнение на дълга, това е приемане на интригите и философията на Сатана за светските отношения за истината и тяхното следване и практикуване. Подчиняваш се на Сатана и живееш според неговата философия, нали? Ти не си човек, който се покорява на Бог, още по-малко си човек, който се придържа към Божиите слова. Ти си пълен негодник. Да загърбиш Божиите слова и вместо тях да приемеш сатанинския израз и да го практикуваш като истината, означава да предадеш както истината, така и Бог! Що за човек си, щом работиш в Божия дом, но принципите за твоите действия са сатанинската логика и философията за светските отношения? Това е човек, който предава Бог и сериозно Го позори. Каква е същината на тази постъпка? Открито заклеймяваш Бог и отричаш истината. Не е ли това същината ѝ? (Така е.) Освен че не следваш Божията воля, ти допускаш в църквата да се вихри една от дяволските поговорки на Сатана и от сатанинските философии за светските отношения. Така ставаш съучастник на Сатана, подпомагаш го в извършването на действията му в църквата и смущаваш и прекъсваш църковното дело. Същината на този проблем е много сериозна, нали?

В днешно време повечето водачи и работници таят сатанинска отрова в сърцата си, все още живеят според сатанински философии и малко от Божиите слова имат власт в сърцата им. Работата на много водачи и работници е проблематична — след като направят работни разпоредби, те никога не проверяват или надзирават работата, въпреки че всъщност в сърцата си знаят, че някои хора не могат да свършат работата и че със сигурност ще възникнат проблеми. Понеже не знаят как да разрешат този проблем обаче, те просто възприемат възгледа „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ и отбиват номера, като дори изпитват душевно спокойствие. Това води дотам, че някои хора не са способни да вършат реална работа и просто се занимават с общи въпроси, като вършат всичко по инерция. В резултат на това те объркват напълно църковното дело, а на някои места биват откраднати дори приношенията за Бог. Неспособни да търпят това, Божиите избраници докладват за случая на Горното. След като узнае за това, лъжеводачът остава като гръмнат и чувства, че бедата приближава. Тогава Горното го разпитва: „Защо не си проверявал работата? Защо си използвал неподходящ човек?“. На което лъжеводачът отговаря: „Нямам прозрение за същността на човека, затова просто следвам принципа „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Никога не съм очаквал, че ще използвам погрешния човек и ще причиня такова бедствие“. Вярвате ли, че възгледът „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е правилен? Тази фраза истината ли е? Защо човек би я използвал в работата на Божия дом и в изпълнението на своя дълг? Какъв е проблемът тук? „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ очевидно са думите на невярващите, думи, които идват от Сатана. Тогава защо човек се отнася към тях като към истината? Защо не може да различи дали тези думи са правилни, или са грешни? Това очевидно са думите на човека, думите на поквареното човечество, те просто не са истината, те са в пълно противоречие с Божиите слова и не бива да служат като критерий за действията и поведението на хората и за поклонението им пред Бог. Как тогава трябва да се подхожда към тази фраза? Ако наистина си способен на проницателност, какъв вид истина принцип трябва да използваш вместо нея, за да ти служи като принцип на практикуване? „Да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум“. Да действаш с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум означава да не бъдеш възпиран от никого. То означава единствено да си изцяло отдаден. Това е твоя отговорност и твой дълг и ти трябва да ги изпълняваш добре, тъй като това е напълно естествено и обосновано. С каквито и проблеми да се сблъскате, трябва да действате съгласно принципите. Справяйте се с тях, както би следвало. Ако е необходимо кастрене, така да бъде, а ако е необходимо освобождаване, така да бъде. Накратко казано, действайте въз основа на Божиите слова и на истината. Не е ли това принципът? Не е ли това точно обратното на фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“? Какво означава да не се съмняваш в онези, които наемаш, нито да наемаш онези, в които се съмняваш? Това означава, че ако сте наели даден човек, не трябва да се съмнявате в него, трябва да му отпуснете юздите, да не го надзиравате и да го оставите да прави каквото си иска. А ако се съмнявате в него, тогава не трябва да го наемате. Не означава ли точно това? Това е ужасно погрешно. Човечеството е дълбоко покварено от Сатана. Всеки човек има сатанински нрав и е способен да предаде Бог и да Му се съпротивлява. Може да се каже, че никой не е надежден. Дори човек да се закълне тържествено, това е безполезно, защото хората са възпирани от покварения си нрав и не могат да се контролират. Те трябва да приемат Божия съд и наказание, преди да могат да разрешат проблема с покварения си нрав и да разрешат напълно проблема със съпротивата и предателството си към Бог — да преодолеят корена на човешките грехове. Всички онези, които не са преминали през Божия съд и пречистване и не са постигнали спасение, не са надеждни. Те не заслужават доверие. Затова когато използвате някого, трябва да го надзиравате и да го ръководите. Освен това трябва да го кастрите и често да разговаряте за истината и само така ще сте способни да видите ясно дали можете да продължите да го използвате. Ако има някои хора, които могат да приемат истината, които могат да приемат кастренето, които са способни да изпълняват предано дълга си и имат постоянен напредък в живота си, тогава само тези хора наистина могат да бъдат използвани. Истински годните за оползотворяване имат потвърждението на делото на Светия Дух. Хората, които нямат делото на Светия Дух, не са надеждни; те са полагащи труд и наемна ръка. Когато става въпрос за избиране на водачи и работници, относително висок дял от тях, поне повече от половината, биват отстранени и само малко малцинство се счита за оползотворяемо или годно за оползотворяване — това е факт. Някои църковни водачи никога не надзирават или проверяват работата на другите и не ѝ обръщат никакво внимание, след като приключат с общението или с изготвянето на работни разпоредби. Вместо това те се водят по фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“, като дори си казват: „Нека Бог свърши останалото“. След това започват да се отдават на удобства и спокойствие, като не се интересуват от въпроса и го пренебрегват. Щом работят по този начин, те не са ли нехайни? Имат ли някакво чувство за отговорност? Такива хора не са ли лъжеводачи? Бог изисква хората да изпълняват дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с всичката си сила. Онова, което Бог изисква от хората — това е истината. Ако в работата си или при изпълнението на дълга си водачите и работниците се съобразяват с думите на дяволите и Сатана, а не с Божиите слова, това не е ли проявление на съпротива срещу Бог и предателство спрямо Него? Защо, когато избира водачи и работници, Божият дом трябва да избира само хора, които са способни да приемат истината, добри хора, които имат съвест и разум, и такива, които са с добри заложби и са способни да поемат работата? Защото човечеството е дълбоко покварено и почти никой не е оползотворяем. Освен ако някой не е преминал през години на обучение и развиване, той върши нещата ужасно неефективно и му е много трудно да изпълнява добре дълга си, и трябва да бъде съден, наказван и кастрен многократно, преди да стане годен за оползотворяване. По-голямата част от хората биват разкрити и отстранени в хода на своето обучение, а процентът на отстраняваните водачи и работници е доста висок. Защо е така? Това е така, защото човечеството е твърде дълбоко покварено от Сатана. Повечето хора не обичат истината, нито отговарят на критериите за съвест и разум. Затова повечето от тях не са оползотворяеми. Те трябва да вярват в Бог в продължение на няколко години и да разберат малко от истината, за да са способни да изпълняват някои видове дълг. Това е реалността на поквареното човечество. И така, въз основа на горното можем да заключим, че фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е напълно погрешна и няма абсолютно никаква практическа стойност. Можем да кажем със сигурност, че „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е ерес и заблуда. Това са дяволски думи, сатанинска философия и такова окачествяване е напълно уместно. Бог никога не е казвал нещо като „на поквареното човечество може да се има доверие“. Той винаги е изисквал от хората да бъдат честни, което доказва, че сред цялото човечество има много малко честни хора, че всички са способни да лъжат и да мамят и че всички имат измамен нрав. Освен това Бог е казал, че вероятността поквареното човечество да предаде Бог е стопроцентова. Дори ако Бог оползотворява даден човек, този човек трябва да премине през години на кастрене и дори докато е оползотворяван, трябва да преживее много години на съд и наказание, за да бъде пречистен. Кажете Ми сега, има ли наистина някой, който е надежден? Никой не смее да каже това. И какво доказва фактът, че никой не смее? Доказва, че всички хора са ненадеждни. Така че нека се върнем към фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Какво ѝ е неправилното? Какво е абсурдното в нея? Не се ли разбира от само себе си? Ако някой все още вярва, че тази поговорка по някакъв начин е правилна или приложима, тогава той със сигурност е човек, на когото му липсва истината, и със сигурност е абсурден човек. Днес вие сте способни да забележите проблема с тази фраза и да я определите като заблуда и това е изцяло защото сте преживели Божието дело и сега сте способни да виждате по-ясно и да придобивате по-ясни прозрения за същността на поквареното човечество. Само поради това сте способни напълно да отхвърлите тези дяволски думи, тази ерес и заблуда. Ако не беше Божието дело на спасението, вие също щяхте да бъдете подведени от тези дяволски думи на Сатана и дори щяхте да ги използвате, сякаш са типичен афоризъм или девиз. Колко жалко би било това — вие нямаше да имате изобщо никаква истина реалност.

Фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е една от тези, които повечето хора са чували преди. Смятате ли, че тази фраза е правилна, или тя е неправилна? (Неправилна е.) Щом я смятате за неправилна, защо тя все още е способна да ви влияе в реалния живот? Когато ви сполетят проблеми от този род, ще се появи този възглед. Той ще ви смущава до известна степен, а щом ви смущава, работата ви ще бъде компрометирана. И така, ако считаш, че тази фраза е неправилна, и ако си установил, че е неправилна, тогава защо все още се влияеш от нея и защо все още я използваш, за да се успокояваш? (Понеже хората не разбират истината, те не успяват да практикуват в съответствие с Божиите слова, затова приемат философията на Сатана за светските отношения като свой принцип или критерий за практикуване.) Това е една от причините. Има ли други? (Понеже тази фраза е сравнително в съгласие с плътските интереси на хората, те естествено ще действат според нея, когато не разбират истината.) Хората са такива не само когато не разбират истината. Дори когато наистина разбират истината, те може да не са способни да практикуват според истината. Правилно е да се каже, че тази фраза „в общи линии е съгласно плътските интереси на хората“. Хората по-скоро предпочитат да следват някакъв лукав трик или сатанинска философия за светските отношения, за да защитят собствените си плътски интереси, отколкото да практикуват истината. Освен това те имат основание да постъпват така. Какво е това основание? То е, че тази фраза е широко възприета от масите като правилна. Когато вършат нещата в съответствие с тази фраза, действията им може да бъдат обосновани пред всички останали и да не бъдат критикувани. Независимо дали се разглеждат от морална или от правна гледна точка, или от гледна точка на традиционните представи, този възглед и тази практика са издържани. Така че когато не желаеш да практикуваш истината или когато не я разбираш, ти предпочиташ да оскърбиш Бог, да нарушиш истината и да се оттеглиш на място, което не преминава някаква етична граница. А кое е това място? Това е границата, при която „нито се съмняваш в онези, които наемаш, нито наемаш онези, в които се съмняваш“. Оттеглянето на това място и действането в съответствие с тази фраза ще ти осигурят душевно спокойствие. Защо това ти дава душевно спокойствие? Защото всички останали също мислят по този начин. Нещо повече, сърцето ти таи представата, че законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител, и ти си мислиш: „Всеки мисли по този начин. Ако практикувам според тази фраза, няма да има значение дали Бог ще ме заклейми, тъй като така или иначе не мога да видя Бог или да се докосна до Светия Дух. Поне в очите на другите ще бъда възприеман като човек с човешки черти, като някой с малко съвест“. Ти избираш да предадеш истината в името на тези „човешки черти“, в името на това да накараш хората да те гледат без враждебност в очите. Тогава всеки ще има добро мнение за теб, няма да те критикува, а ти ще водиш удобен живот и ще имаш душевно спокойствие — това, което търсиш, е душевно спокойствие. Дали това душевно спокойствие е проявление на любовта на човека към истината? (Не.) И така що за нрав е това? Таи ли се измамност в него? Да, в него има измамност. Обмислил си го и знаеш, че фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ е неправилна, че не е истината. Защо тогава, когато стигнеш до задънена улица, все така не избираш истината, а вместо това се придържаш към една философска фраза, произлязла от традиционната култура, фраза, към която хората са най-възприемчиви? Защо избираш това? Това е свързано със сложните мисли на хората, а щом има сложни мисли, какъв нрав е замесен? (Нечестивост.) Освен нечестивостта, тук има и друг аспект. Ти не признаваш напълно, че фразата е правилна, но въпреки това си все така способен да се придържаш към нея и ѝ позволяваш да те разколебава и контролира. Едно нещо е сигурно тук: ти изпитваш неприязън към истината и не си човек, който обича истината. Не е ли такъв нравът? (Да, такъв е.) Това е неоспоримо. Когато вършат нещо, хората се влияят от много възгледи и макар че ти всъщност не вярваш непременно в сърцето си, че тези възгледи са правилни, въпреки това си способен да се придържаш към тях и да ги следваш, което е продиктувано от определен нрав. Макар да вярваш, че тези възгледи са неправилни, все още можеш да бъдеш повлиян, разколебан и манипулиран от тях. Това е нечестив нрав. Например някои хора употребяват наркотици или залагат на хазарт, като същевременно казват, че употребата на наркотици и хазартът са лоши неща и дори съветват другите да не правят такива неща, за да не загубят всичко. Те вярват, че тези неща са погрешни, че са негативни, но могат ли да се откажат от тях и да се спрат? (Не.) Те никога няма да могат да се спрат и дори открито казват: „Хазартът също е начин за печелене на пари, така че може да се превърне в професия“. Нима просто не го разкрасяват? В действителност си мислят: „Що за професия е това? Заложил съм всичко ценно, което притежавам, и съм загубил всички пари, които съм изкарал от него. В крайна сметка нито един комарджия не може да води нормален живот“. Тогава защо все още го разкрасяват така? Защото не могат да се откажат. А защо не са способни да се откажат? Защото това е в природата им; то вече се е вкоренило там. Те се нуждаят от това нещо и не могат да му се опълчат — това е тяхната природа. В общи линии вече разговаряхме достатъчно за фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Дали човек се влияе от тази фраза, защото е имал временен импулс да приеме такъв възглед, или защото Сатана, възползвайки се от момент на невнимание, е внушил такъв възглед на този човек, като го е накарал да действа по съответния начин? (Не.) Това е свързано с покварената природа на човека; той избира такъв път, защото това нещо е в природата му. След като разнищихме фразата „не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“ по този начин, сега вече я разбирате в общи линии. Тази фраза е окачествена като сатанинска философия за светските отношения — тя в никакъв случай не е истината. Има ли някаква връзка с истината? (Не.) Тя няма абсолютно никаква връзка с истината и е заклеймена от Бог. Тя не е истината. Тя идва от Сатана, а не от Бог. Може да се каже със сигурност, че тази фраза няма нищо общо с истината или с критерия за това как вярващите в Бог трябва да действат, да постъпват и да се покланят пред Бог. Тази фраза е напълно заклеймена. Погрешните характеристики на тази фраза са сравнително доста очевидни, което ви улеснява да разпознаете дали е правилна, или не.