Б. Изпитване на неприязън към истината

Сега ще разговаряме по втората точка от нрава същност на антихристите — изпитването на неприязън към истината. Преди сме разговаряли за доста подробности по тази точка за изпитването на неприязън към истината, но тук ще окачествим основно антихристите, като разнищим нрава им същност на изпитване на неприязън към истината. Основната характерна черта на нрава в начина, по който антихристите подхождат към истината, е неприязънта, а не просто липсата на интерес. Липсата на интерес е просто сравнително меко отношение към истината, което не е ескалирало до нивото на враждебност, заклеймяване или противопоставяне. Това е просто липса на интерес към истината, нежелание да ѝ се обръща внимание, като те казват: „Какви положителни неща, каква истина? Дори и да придобия тези неща, какво от това? Ще подобрят ли живота ми или ще повишат способностите ми?“. Те не се интересуват от тези неща и затова не им обръщат внимание, но това не достига до неприязън. Неприязънта показва определено отношение. Какво отношение? Щом чуят за някакво положително нещо и за всичко, свързано с истината, те изпитват омраза, отвращение, съпротива и нежелание да слушат. Дори може да се опитат да намерят доказателства, за да заклеймят и очернят истината. Това е нравът им същност на изпитване на неприязън към истината.

Също като другите хора антихристите могат да четат Божиите слова, да чуват какво казва Бог и да преживяват делото на Бог. На пръв поглед изглежда, че те също могат да разберат буквалния смисъл на Божиите слова, да знаят какво е казал Бог и че тези слова дават възможност на хората да поемат по правилния път и да бъдат добри хора. За тях обаче тези неща остават просто теоретични. Какво означава, че остават теоретични? Подобно е на това как някои хора може да вярват, че дадена теория в някоя книга е добра, но когато я сравнят с реалния живот и се замислят за злите тенденции, човешката поквара и различните потребности на цялото човечество, те намират теорията за непрактична и откъсната от реалния живот и осъзнават, че тя не може да помогне на хората да се приспособят или да следват тези зли тенденции и това зло общество. Затова смятат, че тази теория е добра, но че това е само нещо, за което да се говори, за да удовлетворява желанията и фантазиите на човечеството за красиви неща. Например, ако някой харесва статуса и иска да бъде чиновник, да бъде превъзнасян и почитан сред хората, той трябва да разчита на ненормални методи като лъжата, самоизтъкването и стъпкването на другите и така нататък, за да постигне тази цел. Истината обаче заклеймява точно тези неща. Тя заклеймява и отрича тези желания и амбиции на хората. В реалния живот хората смятат, че да се открояват е нещо допустимо, но такива искания се заклеймяват от Бог и от истината. Следователно тези искания не се приемат в Божия дом, няма място да бъдат приложени, нито пространство да бъдат осъществени. Но ще се откажат ли антихристите от тях? (Няма да се откажат.) Точно така, няма да се откажат. Щом видят това, антихристите си мислят: „Сега разбирам. Значи, истината изисква хората да са безкористни, да се жертват, да са толерантни и великодушни, да изгубят егото си и да живеят за другите. Това е истината“. След като определят истината по този начин, започват ли да се интересуват от истината, или изпитват отвращение към нея? Те започват да изпитват отвращение към нея и към Бог, като казват: „Бог винаги казва истината, той винаги разобличава нечисти неща като човешките желания и амбиции и винаги разобличава онова, което лежи на дъното на човешките души. Изглежда, че бог разговаря за истината с цел да лиши хората от стремежа им към статус, желания и амбиции. Първоначално си мислех, че бог може да удовлетвори желанията на хората, да изпълни техните желания и мечти и да им даде това, което искат. Не очаквах, че бог е такъв бог. Той не изглежда толкова велик. Аз съм изпълнен с амбиции и желания: може ли бог да харесва човек като мен? Като се съди по това, което бог винаги е казвал, и се чете между редовете на словата му, изглежда, че бог не харесва хора като мен, нито може да се разбира с някой като мен. Изглежда, че не мога да се разбера с такъв практически бог. Защо намирам за толкова неприятни словата, които говори, делото, което върши, принципите на действията му и неговия нрав? Бог иска от хората да бъдат честни, да имат съвест, да търсят, да се подчиняват и да се боят от бог, когато им се случват неща, и да се избавят от своите амбиции и желания — това са неща, които не мога да направя! Това, което бог изисква, не само е несъвместимо с човешките представи, но и не е съобразено с човешките чувства. Как мога да вярвам в него?“. След като премислят нещата по този начин, те развиват ли добро чувство към Бог, или се отдалечават от Него? (Те се отдалечават.) След известен период на преживяване антихристите все повече чувстват, че хора като тях, които имат амбиции и желания и са изпълнени с въжделения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом, че тук няма място, където да използват уменията си, и че не могат да дадат воля на въжделенията си тук. Те си мислят: „В божия дом не мога да разкрия изключителния си талант. Никога няма да имам възможност да се отлича. Казват, че ми липсва духовно разбиране, че не разбирам истината и че имам нрав на антихрист. Не само че не съм повишен или поставен на важна позиция, но и съм заклеймен. Какво лошо има в това да създам собствено независимо царство? Какво лошо има в това да измъчвам другите? Щом имам власт, трябва да действам така! Кой не би действал така, ако имаше власт? Тогава какво лошо има в това да участвам в нечестна игра и да мамя по време на избори? Не правят ли всички невярващи същото? Защо не е позволено в божия дом? Дори казват, че това е безсрамно. Как може да се смята за безсрамно? Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу. Това е правилно! В божия дом не е забавно. Но хората в този свят са доста жестоки и не е лесно да се разбираш с тях. В сравнение с тях хората в божия дом се държат малко по-добре. Ако нямаше бог, щеше да е прекрасно да се мотая тук; ако нямаше бог и истина, които да управляват хората, аз щях да бъда шефът в божия дом, господарят и царят“. Докато изпълняват дълга си в Божия дом, те постоянно преживяват различни неща, непрекъснато са кастрени и сменят различни видове дълг и накрая осъзнават нещо, като казват: „В божия дом всичко, което се случва, се измерва и разрешава с помощта на истината. Винаги се набляга на истината и бог винаги говори за нея. Тук не мога да дам воля на домогването си!“. Достигнали до този момент в преживяванията си, те започват да изпитват все по-голяма неприязън към истината, към царуването на истината, към това, че всичко, което Бог прави, е истината, и към търсенето на истината. До каква степен изпитват неприязън към тези неща? Те дори не искат да признаят или да приемат доктрините на истините, които са признавали в самото начало, и изпитват изключително отвращение в сърцата си. Затова, щом дойде време за събиране, те стават сънливи и тревожни. Защо са тревожни? Те си мислят: „Тези събирания продължават по три-четири часа — кога ще свърши това? Не искам повече да слушам!“. Има една фраза, която може да опише настроението им, и тя е „седя като на тръни“. Те осъзнават, че докато истината царува в Божия дом, те никога няма да имат възможност да се отличат, а винаги ще бъдат ограничавани, заклеймявани и отхвърляни от всички и че колкото и да са способни, няма да им бъдат давани важни роли. Вследствие на това ненавистта им към истината и към Бог се засилва. Някой може да попита: „Защо не са изпитвали ненавист от самото начало?“. Всъщност те са изпитвали ненавист от самото начало, но по онова време всичко в Божия дом им е било непознато. Те не са имали представа за него, но това не означава, че не са изпитвали ненавист или неприязън. В действителност са изпитвали неприязън към истината в своята природа същност, просто не са го осъзнавали. Природата същност на тези хора несъмнено изпитва неприязън към истината. Защо казвам това? По природа те обичат несправедливостта, нечестивостта, властта, злите тенденции, да управляват, да контролират хората и всички подобни негативни неща. Като се съди по нещата, които обичат, извън всякакво съмнение е, че антихристите изпитват неприязън към истината. Освен това по отношение на това, към което се стремят, те се стремят към статус, стремят се да се открояват, стремят се да поставят ореол на главата си, стремят се да бъдат водачи сред хората, да бъдат внушителни и силни, да имат престиж и сила, където и да говорят и действат, заедно със способността да контролират хората — те се стремят към тези неща. Това също е проявление на неприязън към истината. Също така, съдейки по отношението им към истината, колкото и да чуят от нея тези индивиди, това няма да е от полза. Някои може да попитат: „Дали е защото имат лоша памет?“. Не, не е. Някои антихристи имат отлична памет, те са особено красноречиви и могат веднага да приложат наученото и да се перчат с него. Тези, на които им липсва прозорливост, следователно мислят, че тези индивиди притежават добри заложби и че Светият Дух върши делото Си в тях. Прозорливите хора обаче могат веднага да разпознаят, че това, което говорят, са все доктрини и празни думи, че то е лишено от всякаква истина реалност и е предназначено да подвежда хората. Антихристите са такива хора: те особено обичат да изнасят възвишени проповеди, да обсъждат духовни теории по празен начин и да изливат порой от думи, който, щом започне, е извън темата и е хаотичен. Много хора не могат да ги разберат, а антихристите казват: „Това е езикът на третото небе; как бихте могли да го разберете?“. Основното проявление на неприязънта на антихристите към истината се вижда в отношението им към нея и, разбира се, то се проявява и в обичайния им ежедневен живот и дейности, особено в начина, по който изпълняват дълга си. Те показват няколко проявления. Първо, те никога не търсят истината, дори когато ясно знаят, че трябва. Второ, те никога не практикуват истината. Щом не търсят истината, как могат да я практикуват? Само чрез търсене може да има разбиране, а само разбирането може да доведе до практикуване; те не търсят, нито изобщо приемат присърце истините принципи. Те дори ги презират, изпитват неприязън към тях и ги гледат с враждебност. Следователно те никога дори не се докосват до практикуването на истината и дори ако понякога разбират истината, не я практикуват. Например, когато им се случи нещо и другите предложат добър начин на действие, те може да отвърнат: „Какво му е доброто на това? Ако направя така, няма ли собствените ми идеи да отидат на вятъра?“. Някои може да кажат: „Божият дом ще претърпи загуби, ако правим нещата по твоя начин; трябва да действаме според принципите“. Те отговарят: „Какви принципи! Моят начин е принципът; каквото си мисля, това е принципът!“. Това не е ли непрактикуване на истината? (Да.) Друго от основните им проявления е, че те никога не четат Божиите слова, нито се занимават с духовна практика. Когато някои хора са заети с работа и не могат да намерят време да четат Божиите слова, те мълчаливо размишляват или пеят няколко химна, а ако минат много дни, без да четат Божиите слова, изпитват чувство на празнота. В условия на натовареност си открадват момент, за да прочетат един пасаж и да се заредят, като размишляват, докато почувстват Божието присъствие, и сърцата им се успокояват. Такива хора не са твърде далеч от Бог. От друга страна, антихристите не се чувстват притеснени, ако мине ден, без да четат Божиите слова. Дори да не четат Божиите слова в продължение на 10 дни, не чувстват нищо. Все така могат да живеят доста добре, без да четат Божиите слова в продължение на една година, и дори могат да минат три години, без да четат Божиите слова, и да не почувстват нищо — те не изпитват страх или празнота в сърцата си и продължават да живеят удобно. Сигурно изпитват силна неприязън към Божиите слова! Човек може да изкара ден, без да чете Божиите слова, поради заетост, или може би 10 дни по същата причина. Ако обаче някой може да изкара цял месец, без да чете Божиите слова, и все така да не чувства нищо, тогава има проблем. Ако мине година, без човек да чете Божиите слова, той не просто няма копнеж по Божиите слова, а изпитва неприязън към истината.

Друго проявление на неприязънта на антихристите към истината е тяхното презрение към Христос. Преди сме разговаряли за презрението им към Христос. И така, какво им е направил Христос, за да Го презират? Наранил ли ги е или им е навредил, или е направил нещо против желанията им? Накърнил ли е някой от интересите им? Не. Христос няма лична вражда с тях и те дори не са Го срещали. Тогава как биха могли да Го презират? Първопричината се крие в същността на антихристите на неприязън към истината. Друго проявление на неприязънта на антихристите към истината е тяхното презрение към реалността на всички положителни неща. Реалността на всички положителни неща обхваща широк кръг от неща, като например всички неща, които Бог е създал, и техните закони, различните живи същества и законите, които управляват живота им, и най-вече различните закони, които управляват живота на тези живи същества, наречени хора. Например въпросите за раждането, възрастта, болестта и смъртта, които са най-близо до човешкия живот — краката на нормалните хора отслабват с напредването на възрастта, здравето им се влошава, зрението им се замъглява, започват да чуват по-трудно, зъбите им се разклащат и те смятат, че трябва да се примирят със старостта. Бог господства над всичко това и никой не може да се противопостави на този природен закон — нормалните хора могат да признаят и приемат всички тези неща. Въпреки това, независимо колко дълго живее човек или какво е състоянието на физическото му здраве, някои неща не се променят, като например начина, по който трябва да изпълнява дълга си, позицията, която трябва да заеме, и отношението, с което трябва да изпълнява дълга си. От друга страна, антихристите отказват да се примирят. Те казват: „Кой съм аз? Не мога да остарея. Винаги трябва да съм различен от обикновените хора. Стар ли ти изглеждам? Има някои неща, които вие не можете да правите на тази възраст, но аз мога. Краката ви може да отслабнат на петдесет години, но моите остават пъргави. Дори практикувам да скачам от покрив на покрив!“. Те винаги искат да оспорят тези нормални закони, които Бог е повелил, постоянно се опитват да ги нарушат и да покажат на другите, че са различни и изключителни и превъзхождат обикновените хора. Защо правят това? Те искат да оспорят Божиите слова и да отрекат, че Неговите слова са истината. Не е ли това проявление на същността на антихристите да изпитват неприязън към истината? (Да.) Има и друг аспект, а именно, че антихристите почитат злите тенденции и тъмните влияния; това допълнително потвърждава, че са врагове на истината. Антихристите дълбоко се възхищават на режима на Сатана и различните способности, умения и дела на злите духове, за които се говори в легендите, както и злите тенденции и тъмните влияния, и ги почитат. Вярата им в тези неща е непоклатима и те никога не се съмняват в тях. Сърцата им не само са освободени от неприязън към тези неща, но и са изпълнени с уважение, почит и завист към тях. Дори дълбоко в сърцата си те следват отблизо тези неща. Антихристите имат такова отношение дълбоко в сърцата си към тези зли и тъмни неща — не означава ли това, че изпитват неприязън към истината? Категорично! Как би могъл някой, който обича тези нечестиви и тъмни неща, да обича истината? Това са хора, които принадлежат към злите сили и към шайката на Сатана. Разбира се, те непоколебимо вярват в нещата на Сатана, докато сърцата им са изпълнени с отвращение и презрение към истината и положителните неща. Тук в общи линии ще приключим нашето обобщение по точката за неприязънта към истината.

В. Жестокост

Друга част от нрава същност на антихристите е жестокостта. Антихристите могат да бъдат обобщени с една фраза: антихристите са зли хора. Когато имат статус, е очевидно, че са антихристи. Когато нямат статус, как можете да прецените дали са антихристи? Трябва да погледнете човешката им природа. Ако човешката им природа е злобна, коварна и отровна, тогава те сто процента са антихристи. Ако някой никога не е имал статус и никога не е бил водач, а човешката му природа не е добра, как можете да определите дали е антихрист? Трябва да видите дали човешката му природа е отровна и дали е зъл човек. Ако е зъл човек, тогава дори и да няма статус, той сто процента е антихрист. Следователно друг типичен аспект от същността на нрава на антихристите е жестокостта. Дали жестокият нрав на антихристите е като жестокостта на лъвовете или тигрите, които ловуват плячка? (Не.) Месоядните животни ловуват поради глад; това е телесна нужда и инстинкт. Но когато не са гладни, те не ловуват. Каква е разликата с жестокостта на антихристите? Нима антихристите не стават свирепи, ако не ги провокираш, а стават такива само когато ги провокират? Или пък няма да те контролират, ако не ги слушаш, а ще го правят, ако ги слушаш? Или няма да те измъчват, стига да ги слушаш, а ще те измъчват, ако не ги слушаш? (Не.) Жестокостта на антихристите е нрав, същност — тя е истинска сатанинска същност. Тя не е инстинкт, нито нужда на плътта, а по-скоро проявление и характерна черта на нрава на антихристите. И така, какви са проявленията, разкриванията и подходите на жестокия нрав на антихристите? Кои техни действия показват, че нравът им е жесток, че имат същността на зли хора? Споделете какво мислите. (Те измъчват другите.) (Те потискат и изключват онези, които са различни от тях.) (Те набеждават другите и им залагат капани.) (Те контролират и манипулират хората.) (Те създават клики и сеят раздори.) Създаването на клики и сеенето на раздори са донякъде коварни; това са проявления на нечестив нрав, но не достигат до жестокост. Разпространяването на представи, установяването на независими царства — жестоки ли са тези неща? (Да.) Противопоставянето на работните подредби, смущаването на делото на Божия дом, заграбването на Божиите приношения и прякото противопоставяне на Бог — жестоки ли са тези неща? (Да.) Заграбването на приношения не е просто алчност; то е и проявление на жесток нрав. Това, че антихристите могат да заграбват приношения, показва изключително жесток нрав, равен на този на бандитите. Повторете точките, които току-що обобщихме. (Те измъчват другите, потискат и изключват онези, които са различни от тях, набеждават ги и им залагат капани, контролират и манипулират хората, разпространяват представи, установяват независими царства, противопоставят се на работните подредби, нападат Бог и заграбват приношения.) Общо девет точки. Това са общо взето проявленията на жестокия нрав на антихристите. Всъщност има още някои специфични проявления, но те са почти идентични с тези, така че няма да ги изброявам подробно. Казано накратко, тези, които използват тези подходи и стратегии, са зли хора. От една страна, подходите им са коварни, например набеждаването, залагането на капани и разпространяването на представи са все сравнително коварни. От друга страна, стратегиите им са доста отровни и свирепи, което ги окачествява като хора с жесток нрав.

Съдейки по тези три аспекта на нрава същност на антихристите, могат ли те да бъдат спасени? (Не, не могат.) Желаят ли те да полагат труд в Божия дом? (Не, не желаят.) Те не се стремят към истината, не обичат истината и сърцата им са изпълнени с враждебност към Бог и към положителните неща. Те дори не желаят да вършат най-основните неща — да полагат труд и да изпълняват дълга си в Божия дом — тоест, те не могат да вършат дори това, което един човек нормално би трябвало да прави. Не само че не могат да го правят, а напротив, те смущават, прекъсват и рушат нормалния ред на братята и сестрите, които изпълняват дълга си, както и нормалния църковен живот. В същото време те смущават делото на Божия дом, нормалното навлизане на хората в живота и нормалното Божие дело у хората. И това не е всичко, те също така искат да управляват и да упражняват власт в Божия дом; те искат да подвеждат, да привличат на своя страна и да контролират хората, да установят собствени независими царства и фракции в Божия дом и напълно да превърнат онези, които следват Бог, в собствени последователи, за да могат да постигнат своята амбиция и желание да упражняват власт и влияние, да контролират Божиите избраници и да съперничат на Бог, като се изправят срещу Него като равни. И така, има ли изобщо някаква стойност в това да се използват антихристи в Божия дом? Могат ли те изобщо да изпълняват някаква добра функция в Божия дом? (Не.) Съдейки по тяхната човешка природа, стремежи, амбиции, желания, пътищата, по които вървят, и отношението им към истината и към Бог, в Божия дом такива хора могат да изпълняват само функцията да смущават, прекъсват и рушат делото на Бог. Те не могат да изпълняват дори най-малката положителна функция, защото никога не се стремят към истината, а в своята природа същност изпитват неприязън към истината и са изпълнени с враждебност към истината и към Бог. Това е същността на антихристите.

Засега напълно приключихме с общението за различните проявления на антихристите. Чрез това, за което разговаряхме днес, можете ли вече да прозрете антихристите? Ако обобщим с най-простата фраза: злите хора са антихристи, а антихристите са все зли хора. Като го казвам така, не станаха ли нещата много по-ясни за вас? Не са ли по-лесни за разбиране сега? През последните две години непрекъснато разнищвахме природата същност на антихристите и вие преминахте през голямо облагородяване, като се тревожехте дали не сте антихристи. Сега най-накрая резултатът е налице. Процесът беше доста предизвикателен, но крайният резултат е добър: вие имате нрава на антихристи, но не сте антихристи. Как стигнахте до това разбиране? Кой ред от Моите общения ви накара да осъзнаете това? (Миналия път, чрез Божието общение за разликата между характера и нрава същност на антихристите и тези на другите хора, започнахме да разбираме малко. Хората със съвест и разум могат да се покаят и да се променят, след като извършат зло, докато онези, които притежават нрава същност на антихристите, твърдо отказват да се покаят и не чувстват нищо, независимо колко зло извършват.) Хората имат някои разкривания на нрава на антихристите, но те са неволни и не идват от тяхната съзнателна воля; когато тези разкривания бъдат открити, хората изпитват неудобство, болка, угризения и чувство на вина и тогава могат постепенно да променят курса си. Когато хората разберат тази точка, те се чувстват много по-спокойни и откриват, че все още има възможност да бъдат спасени и че не са антихристи. Въпреки че имат някаква връзка с нрава на антихристите, за щастие, те нямат връзка с нрава същност на антихристите. Стига да не си зъл човек, ти не си антихрист. Но означава ли това, че нямаш нрава на антихристите? (Не, не означава.) Когато сега казвам, че всеки има нрава на антихристите, чувствате ли съпротива в сърцата си? (Не.) Не чувствате съпротива; вече можете да приемете този факт. Обобщете проявленията на нрава същност на антихристите. (Антихристите изпитват неприязън към истината, мразят истината и никога няма да приемат истината.) Това стига до същността; антихристите никога няма да приемат истината; те изпитват неприязън и враждебност към истината. Някои хора не се стремят към истината, но не са враждебни към нея и също така смятат, че всичко, което Бог казва, е правилно и добро, и се възхищават на истината и искат да се стремят към нея, но имат слаби заложби и им липсва път. Други нямат интерес към истината, но и не са враждебни към нея; те са от хладкия към нея тип. Антихристите обаче са различни; те изпитват неприязън и враждебност към истината. В момента, в който се спомене истината или Бог, те изпитват омраза и опитът да ги накараш да приемат истината ги кара да станат ненормални, те изпитват отвращение в сърцата си, никога не я приемат — това е същността на антихристите. Какво друго? (Антихристите твърдо отказват да се покаят, независимо какво грешно направят, и никога няма да практикуват истината.) Те няма да признаят собствените си грешки, никога не се покайват и няма да се променят в продължение на много години. Те не признават, че Бог е истината, че Божиите слова са истината, така че как биха могли да практикуват истината? Липсва им човешка природа, те не са хора, те са дяволи, сатани и врагове на Бог, така че категорично няма да практикуват истината.

26 декември 2020 г.