ж. Отричане, заклеймяване, осъждане и богохулство

Сега нека да разговаряме за термините отричане, заклеймяване, осъждане и богохулство. Поради това, че са изпълнени със съмнения относно Бог, антихристите не проявяват никакъв интерес към която и да било от истините, изразени от Бог. Сърцата им са изпълнени с неприязън и омраза и те никога не признават, че Христос е истината, камо ли да проявят някакво покорство. Понеже в сърцата си често се съмняват в Бог и Го подозират, като често си създават представи и различни идеи за Божиите действия, те постоянно и неволно правят оценки, като си мислят: „Наистина ли съществува бог? Какво има предвид бог, като казва тези неща? Ако се оценят през призмата на знанието и доктрината, как трябва да се разбират тези слова? Какво има предвид бог, като казва тези неща? Какво има предвид, като използва този термин? Към кого се обръща?“. Те изследват ли, изследват и след години на такова проучване все още не могат да видят най-съществената истина в словата, които Бог изразява, и в делото, което върши: че Бог е истината, животът и пътят — те не могат да разберат или да видят това. Когато хората казват, че всички Божии слова са истината, антихристите умуват и си мислят: „Всичките му слова са истината? Не са ли просто някакви обикновени думи? Просто някакви общоприети твърдения? Няма нищо дълбоко в тях“. Като гледат Божието дело, те си мислят: „Не виждам божията аура в това, което той прави в църквата или сред своите избраници. Казват, че бог господства над всичко, но аз не го виждам. Независимо дали гледам през лупа или през астрономически телескоп, не мога да видя образа на бог и независимо как гледам, не мога да открия делата му. Така че в момента не мога да потвърдя 100% дали бог наистина съществува. Но ако кажа, че бог не съществува, чувал съм за съществуването на някои странни и паранормални неща в света; така че в такъв случай бог би трябвало да съществува. Но как всъщност изглежда бог? Как действа бог? Не знам. Най-простият начин е да видя какво прави бог у тези, които го следват, и какво им казва“. Чрез наблюдение те виждат, че Божият дом често кастри хора, често повишава и освобождава хора и често участва в общение, дискусии, обмен и т.н. с хората относно различни видове дълг и относно работа, свързана с различни специализации. Те си мислят: „Не са ли всичко това неща, които хората правят? Нито едно от тях не е свръхестествено; всички те са много нормални и не мога да видя или почувствам как работи божият дух. Ако не мога да го почувствам, не може ли да се каже, че делото на светия дух не съществува? Не е ли всичко това въобразено в съзнанието на хората и в умовете им? Ако делото на светия дух не съществува, тогава наистина ли съществува божият дух? Изглежда, че и това е под въпрос. Ако божият дух не съществува, тогава наистина ли съществува бог? Трудно е да се каже“. След пет години преживяване те не могат да стигнат до потвърждение и след десет или дори петнадесет години преживяване все още не могат. Що за хора са това? Те са разкрити — те са неверници. Тези неверници се размотават из Божия дом по този начин, като просто се носят по течението. Ако другите проповядват евангелието, и те го правят; ако другите изпълняват дълга си, и те го изпълняват. Ако им се удаде възможност за повишение, те мислят, че могат да „заемат пост“ в Божия дом и заради статуса са способни да положат известно усилие. В същото време могат също така безразсъдно да вършат злосторничества, като причиняват прекъсвания и смущения. Ако са обикновени членове на църквата без никакъв статус, могат хитро да намерят начини, за да си спестят усилия, като вършат малко работа само за пред хората. Това означава да се размотаваш. Защо казвам „размотава се“? В сърцата си те таят съмнения и отричане спрямо Бог, като поддържат отношение на отричане към съществуването и същността на Бог, което ги кара да изпълняват дълга си в Божия дом неохотно. Те не възприемат и винаги си мислят: „Какъв е смисълът да изпълнявам дълга си и да следвам бог по този начин? Не печеля пари на работа, нито живея нормален живот. Някои млади хора дори посвещават целия си живот, за да отдадат всичко на бог, но какво ще придобият? Затова първо ще наблюдавам. Ако наистина мога да стигна до същината на нещата и да видя надеждата за получаване на благословии, няма да е напразно да полагам усилия и да отдавам всичко. Ако не мога да получа точните божии слова или да стигна до същината на нещата, тогава не е загуба да се размотавам. В крайна сметка няма да се изтощя и няма да съм дал твърде много“. Не е ли това просто размотаване? Те не са искрени в нищо, което правят, не могат да бъдат постоянни или да се отличават в нищо и не могат истински да платят цената. Това означава да се размотаваш. Въпреки че се размотават, умът им не е бездеен — кипи от дейност. Те са пълни с представи и идеи за много неща, които Бог прави, и за много неща, които не са съобразени със собствените им представи, те ги оценяват в сърцата си, като използват знание, закони, обществен морал, традиционна култура и т.н. Въпреки цялото им оценяване те не само не успяват да видят истината чрез преценка или да намерят принципите за практикуване на истината, а напротив, стигат до всевъзможно заклеймяване, осъждане и дори хулене на Бог и Неговото дело. Какво съдят антихристите най-напред? Те казват: „Делото на божия дом се решава изцяло от хора; всичко се върши от хора. Изобщо не виждам бог да върши дело или светият дух да води и да напътства каквото и да е“. Не е ли това твърдение на неверници? Твърдението, че всичко се върши от хора, разкрива много проблеми. Например, ако Божият дом избере и развие някого, който не им е по вкуса, сърцата им стават непреклонни. Могат ли антихристите наистина да се покорят? (Не, не могат.) И така, какво ще направят? Ще се опитат да го злепоставят. Ако злепоставянето се провали и никой от братята и сестрите не ги слуша или подкрепя, те ще започнат да го заклеймяват с думите: „Божият дом е несправедлив и му липсват принципи в начина, по който се отнася с хората. Има много талантливи хора в света, но никой не може да разпознае истинския талант“. Какво означава това? От това се подразбира, че те са талантливи хора, но за съжаление в Божия дом липсва някой, който може да разпознае истинския талант. След като заклеймят извършеното от Божия дом, което не е съобразено с техните представи, те ще започнат да разпространяват неща като безпочвени слухове, представи и негативност. Разбира се, всичките им думи ще бъдат груби. Някои дори може да кажат: „Тези хора са образовани, добре изглеждат, облечени са елегантно и са от града. Ние сме селски хора, имаме известен талант, но не можем да се изразим или да общуваме с горното — не е лесно да бъдем повишени. Тези, които са повишени в божия дом, са все красноречиви, добри са в ласкателствата и имат стратегии. Аз, от друга страна, не съм нито красноречив, нито изразителен, а само наличието на скрити таланти е безполезно. Така че в божия дом поговорката „има много талантливи хора, но малцина могат да разпознаят истинския талант“ важи също както и в света“. Какво означава това твърдение? Не е ли осъждане? Те съдят делото на Божия дом и задкулисно разпространяват своето осъждане. В подхода си към Бог, Неговото дело, Неговите изрази, Неговите слова, Неговия нрав и различните начини, по които върши делото Си, антихристите използват знание и философия, за да ги преценяват, изследват и да разсъждават за тях. В крайна сметка стигат до погрешно заключение. Поради това никога не приемат сериозно, не възприемат или не размишляват в сърцата си върху никое от словата, изречени от Бог. Вместо това се отнасят към Божиите слова просто като към вид теория или някакви хубаво звучащи думи. Когато възникнат въпроси, те не приемат Божиите слова като основа и принцип за това как гледат, определят и измерват всеки въпрос. Вместо това използват човешки гледни точки и сатанинска философия и теории, за да съдят тези въпроси. Заключенията, до които стигат, са, че нищо не е съгласно собствените им представи и всяко слово, което Бог изразява, и всяко действие, което Той предприема, не са по техен вкус. В крайна сметка от гледна точка на антихристите всичко, което Бог прави, е заклеймено.

Някои антихристи винаги желаят да държат властта в Божия дом, но им липсват заложби и специални умения, затова неизбежно се оказва, че вършат някои незначителни задачи в Божия дом, като почистване, раздаване на вещи и други прости, ежедневни задачи. Накратко, хора от този тип определено не могат да станат църковни водачи, проповедници или нещо подобно. Те обаче не се задоволяват с това да са обикновени последователи или да вършат това, което смятат за посредствена работа, защото са изпълнени с амбиция. Как се проявява това, че са пълни с амбиция? Те искат да разследват, да разпитват, да са в течение и особено да се намесват във всеки голям или малък въпрос в Божия дом. Ако има някаква работа, която изисква труд от тях, те винаги разпитват: „Как върви отпечатването на книги за нашия божи дом? Как върви изборът на филмов режисьор на нашата църква? Кой е настоящият режисьор? Кой пише сценариите? Кой е районният водач тук и какъв е той?“. Какво имат предвид, като питат за тези неща? Трябва ли да разпитват или да се замесват в тези въпроси? (Не, не трябва.) Всичко това са общи дела, несвързани с истината. Защо тези „добронамерени хора“ винаги разпитват наоколо? От истинска загриженост ли е, или просто си нямат друга работа? Нито едното, нито другото — това е, защото имат амбиции и искат да се изкачват в йерархията и да вземат властта. Могат ли да осъзнаят, че това е амбиция и желание да вземат властта? Не, не могат; липсва им този разум. Поради отвратителната им човешка природа и слабите им заложби те не могат да постигнат нищо, нито да изпълнят добре дори най-лесния дълг. По време на изпълнението на дълга си те постоянно се представят зле, бездействат, имат склонността да мързелуват и дори разпитват за различни въпроси. В крайна сметка те са премахнати поради тези проявления. Правилно ли е Божият дом да ги премахне? (Да.) Дали са премахнати, защото са били прекалено загрижени и любопитни? (Не.) Това е, защото не са се занимавали с подобаващи неща и са искали постоянно да се хранят наготово в Божия дом, затова са били отпратени и не им е било позволено да се размотават. Те не можеха да направят нищо добре, така че задържането им не си струваше главоболията — не са ли те неверници? Не трябва ли да бъдат премахнати? Когато дойде време да бъдат премахнати, те се разтревожиха и едва тогава потърсиха истините принципи, като питаха: „Трябва да потърся какви всъщност са принципите на божия дом за премахване и отлъчване на хора: на какво основание съм премахнат?“. Трябва да им отговориш: „Някой като теб, който обича да мързелува и мрази работата, причинява смущения и унищожение във всичко, което прави, напълно отговаря на принципите за премахване“. Не изглежда ли доста нелепо те да търсят принципите за премахване на хора, след като са извършили толкова много лоши неща, без да разбират какви хора са? (Да, изглежда.) Някои такива хора са били премахнати, докато други са били изпратени в обикновени църкви. Те не са подходящи за изпълнение на дълг в Божия дом и им липсват условията да изпълняват дълга си. Могат ли индивиди от този тип да осъзнаят, че това, което Бог е направил, е съгласно истината? Смея да кажа, че антихристите никога няма да го осъзнаят, защото са неверници и заклеймяват и осъждат всяко положително нещо, което е съгласно истината. Антихристът, който винаги е нетърпелив да разпитва, пълен с амбиция и постоянно се стреми да се изкачва по-високо, като същевременно му липсва всякаква искреност и преданост към изпълнението на собствения му дълг, сяда на земята и ридае на висок глас, когато го отпратят. Той казва: „Никой не разбира моето добронамерено сърце, моята искреност и преданост. Защо ме отпращат? Онеправдан съм и не съм съгласен! Никой не е толкова загрижен за бог и никой не е толкова предан в божия дом. Голямото ми усърдие и голямата ми доброта се приемат като злонамереност — бог е толкова несправедлив!“. Не е ли това пледоария за невинност? Има ли сред думите му нещо, което хората трябва да казват? Има ли сред тях нещо, което е съгласно истинските факти? (Не.) Всички те са неразумни, абсурдни думи на неверници, пълни с оплаквания, недоволство и заклеймяване. Това е тяхното разкриване. Ако не бяха отпратени, те щяха да продължат с преструвките си и да се домогват да бъдат господари на Божия дом. Един господар така ли би постъпил? Един господар така ли би избухвал? Един господар така ли би управлявал Божия дом? Помолиха ги да почистят, но те се мотаеха навсякъде и не свършиха никаква работа. Помолиха ги да сготвят, но те не искаха да сготвят дори за двама души. Страхуваха се да не се уморят и смятаха, че това е под нивото им — така че какво друго могат да правят? Способни ли са на нещо друго, освен да бъдат водачи и да издават заповеди? Не е ли разумно Божият дом да ги премахне? (Да.) Напълно разумно е, но те продължават да проклинат зад кулисите, като избухват и правят сцени и се държат като невъздържани жени. Не са ли антихристи? Това е проявлението на нрава същност на антихрист. Когато се сблъскат с въпроси, които не са съобразени с техните интереси или предпочитания, когато се изправят пред неща, които не удовлетворяват техните желания или блянове, покоряват ли се и на йота? Могат ли да търсят истината? Могат ли да се успокоят, да изповядат греховете си и да се покаят? Не, не могат. Тяхната незабавна реакция е да се надигнат и да роптаят срещу Бог, пълни с думи на заклеймяване, осъждане, богохулство и проклятие. Те си мислят: „Щом божият дом не ме иска, добре. Ти не проявяваш милост, така че не ме обвинявай, че съм безсърдечен. Хайде да си покажем рогата и да видим кой е по-безпощаден!“. Това проявление на търсене на истината ли е? Това проявление, което едно нормално сътворено същество трябва да притежава, ли е? (Не, не е.) Тогава какво проявление е това? Как трябва да се отнасят към Бог онези, които искрено вярват в Него и Го следват? Те трябва да се покоряват на Бог истински и безусловно. Само враговете на Бог — Сатана и дяволите — биха отричали, заклеймявали и осъждали Бог, биха богохулствали и биха Го проклинали, като стигат дотам, че да роптаят срещу Него и да Му се противопоставят. Дори и да не можеш да приемеш този факт в момента и да измислиш сто причини, като твърдиш, че Божият дом се е отнесъл несправедливо с теб, ако имаш рационалност, човешка природа и дори минимална богобоязливост, можеш ли да се отнасяш към Бог по този начин? Категорично не! Ако някой може да направи това, има ли той дори капка съвест? Притежава ли някаква човешка природа? Има ли някаква богобоязливост? (Не, няма.) Ясно е, че той не е една от Божиите овце. Той никога не се е отнасял към Бог като към свой Господар; той никога не е смятал Бог за свой Бог. В сърцето му Бог е негов враг, а не негов Бог. Враговете на Бог са антихристите и Сатана; и обратното, антихристите са врагове на Бог — те са сатани и дяволи. Антихристите никога няма да приемат нищо, което Бог прави, и никога няма да кажат „амин“ на никое слово, изречено от Бог. Това е същността на Божия враг — Сатана — и това е присъщата същност на антихристите. Те са враждебни към Бог без причина и са способни да заклеймяват Бог без причина. Не е ли това нечестивост? Това е чиста проба нечестивост.

Тези видове нрав на един антихрист присъстват в различна степен във всеки човек, но чрез разкриването на тези видове нрав и пътя, избран от хората, когато вярват, можете ли да прецените кой е антихрист, кой е полагащ труд и кой е един от Божиите избраници, който може да бъде спасен? (Макар че всички те разкриват нрав на антихрист, някои хора, след като разкрият покварения си нрав, имат чувство за съвест, чувстват се виновни, могат да се покаят и могат да практикуват истината — това са тези, които могат да бъдат спасени. Обаче онези, които нямат чувство за съвест, които мислят, че са прави дори след като са направили грешки, упорито отказват да се покаят и отхвърлят изцяло истината — тези хора са антихристи и нямат шанс за спасение.) Правилни ли са тези две твърдения? (Да.) Току-що казаното е по същество правилно, но не е достатъчно конкретно. Въпреки че също притежават нрав на антихрист, когато някои хора се сблъскат със ситуации, те са способни да търсят истината, да се опълчат на плътта, да изпитват съжаление, след като разпознаят покварения си нрав, да се чувстват виновни, да се обърнат, да практикуват в съответствие с истините принципи, да изберат правилния път, да изберат да практикуват истината и в крайна сметка да придобият разбиране за истината и да навлязат в истината реалност, като постигат покорство пред Бог. Такива хора могат да бъдат спасени и са Божии избраници. Има и друг тип хора, които знаят, че имат нрав на антихрист, но не се изследват, когато се сблъскат със ситуации. Когато открият, че са направили нещо нередно, нямат никакво истинско разбиране, не могат да развият силно чувство на вина в себе си, не са способни на никакво покаяние или обръщане и са объркани относно истината и спасението. В Божия дом те са готови и желаят да полагат труд, могат да направят всичко, което се иска от тях, но не го приемат сериозно; понякога могат да причинят прекъсвания и смущения, но не са зли хора. Те могат да приемат кастрене, но никога не търсят активно истината, когато вършат нещо, или не следват истините принципи, когато се справят с въпроси. Не проявяват интерес към яденето и пиенето на Божиите слова и към истината. Макар че могат да полагат усилия в дълга си донякъде, им липсва ентусиазъм, когато става въпрос за стремеж към истината, и нямат интерес да го правят. Не проявяват никаква преданост в изпълнението на дълга си; донякъде проявяват известна готовност и искреност. Те могат да познават различни видове покварен нрав, но никога не се самоанализират, когато се сблъскат със ситуации, и не се стремят да станат някой, който може да разбира истината и да я прилага на практика. Това са полагащи труд. Последната категория се състои от антихристи. Те са врагове на Бог, на истината и на положителните неща. Сърцата им са изпълнени с нечестивост, с роптаене срещу Бог, с противопоставяне на Бог и със заклеймяване, осъждане и хулене срещу справедливостта, положителните неща и истината. Не вярват в съществуването на Бог, в Неговото господство над всички неща и още повече не са склонни да позволят на Бог да господства над съдбата на човечеството. Никога не разбират себе си и независимо колко грешки или прегрешения извършват, никога не ги признават, не се покайват и не се обръщат. В сърцата им липсва каквото и да било угризение и те напълно отхвърлят истината. Това са антихристите. Оценяването дали човек има отношение на приемане към истината е като цяло точно при определянето към коя категория хора принадлежи. Към коя категория принадлежите вие? Сред Божиите избраници ли сте, които могат да бъдат спасени, или сте антихрист, или полагащ труд? Преминавате ли към първата категория, или не попадате в нито една от тези категории? Няма никой, който да не попада в нито една от тези категории: всеки принадлежи към една от трите. Злите хора, на които им липсва човешка природа, са тези със същността на антихристи; тези, които имат известна човешка природа, които имат съвест и разум, както и относително добър характер, които могат да се стремят към истината, да обичат положителните неща и да обичат истината и които се боят от Бог и могат да Му се покорят, могат да бъдат спасени — те са Божиите избраници. Онези с характер, който е по средата, нито особено добър, нито особено лош, на които им липсва всякакъв интерес към истината и изобщо не желаят да се стремят към нея, но изпълняват дълга си с известна искреност, са полагащите труд. Това е критерият за оценка. Може ли един антихрист да стане полагащ труд? (Не.) А има ли категория хора сред полагащите труд, които могат да станат Божии избраници? (Да.) Какво е пространството за промяна тук? (Те трябва да се стремят към истината.) Може с повече години вяра, повече преживявания и срещи и разбиране на повече истини те постепенно да преминат от етапа на полагащи труд към това да бъдат Божии избраници. Понеже в момента разбирането им за истината е малко и вярата им в Бог е особено малка, те имат малък интерес към изпълнението на дълга си и практикуването на истината. Липсва им духовен ръст, за да се стремят към истината, и не могат да се избавят от амбициите и желанията си, наред с други различни нужди на плътта. Следователно засега могат да останат само на етапа на полагащи труд. Въпреки това, относително погледнато, тези хора имат съвест и обичат положителните неща; тъй като постепенно започват да разбират истината, средата им се променя, те вярват в Бог от по-отдавна, имат по-дълбоки преживявания и развиват истинска вяра в Бог. Също така постепенно започват да виждат истината и положителните неща по-ясно, пътят, който трябва да следват, става по-ясен, развиват интерес към истината и обичат истината все повече. Такива хора могат постепенно да тръгнат по пътя на спасението и да станат Божии избраници; те имат пространство за подобрение и промяна. От друга страна, не е правилно да се каже, че тези със същността на антихристи могат да станат Божии избраници и да бъдат спасени, защото същността на антихристите е тази на дяволи и врагове на Бог — антихристите никога не могат да се променят.

Току-що разговаряхме за отричането, заклеймяването, осъждането и богохулството от нечестивия им нрав същност, който те разкриват в начина, по който се отнасят към Бог и Неговото дело. Винаги, когато нещо противоречи на техните представи или вреди на техните интереси, незабавната реакция на антихристите е да се надигнат, да се съпротивляват и да го заклеймяват, като казват: „Това е грешно, това е направено от хора и аз няма да отстъпя пред това. Ще подам жалба и ще намеря доказателства, за да изясня този въпрос. Ще заявя позицията си, ще се защитя, ще разплета въпроса от игла до конец и ще видя кой мъти водата в цялата работа, този, който руши добрата ми репутация и хубавите неща, които имам“. Фразата „Във всичко има добри Божии намерения“ се превръща в празно твърдение в сърцата на антихристите, неспособно да напътства или променя техните средства, методи и принципи на действие. Напротив, те разчитат на това, което е естествено за тях, когато се сблъскат с всяка ситуация, като измислят всеки метод и използват всичките си способности и стратегии, за да действат. Несъмнено това, което правят, е заклеймяване и осъждане на Бог, както и богохулство. Мислите на хората са пропити със сатанинска логика и идеи, не може да се говори за никаква истина. Следователно, когато се сблъскат с такива въпроси, проявленията на антихристите отразяват тези на Сатана: както Сатана се отнася към Бог, така и антихристите се отнасят към Него по същия начин и каквито и средства или думи да използва Сатана спрямо Бог, антихристите използват същите. По този начин нечестивата същност на антихристите като врагове на Бог се разбира от само себе си. Дори и да е някой, който е вярвал в Бог само ден или два, разбира ли той разликата между хората и Бог в нормалното си човешко мислене и рационалност? (Да, разбира.) Като възрастен с нормална човешка природа знае ли той в сърцето си как да се отнася към Бог? (Да.) Има ли стандарт в човешката рационалност за най-подходящия и най-добрия начин да се отнасяш към човек, когото почиташ? (Да.) Хората са склонни да се кланят и да се подмазват, да им говорят приятни неща и да се умилкват. Дори ако този човек ги бие или ругае, те намират начин да бъдат отстъпчиви и покорни. И така, когато става въпрос за техните родители, знаят ли хората как да проявяват уважение и любов и кое поведение е вреда и омраза? Има ли критерий за оценка на това? (Да.) Това доказва, че хората, живи същества, покрити с човешка кожа, се различават от животните и са по-висши от тях. Ти знаеш как да уважаваш и обичаш родителите си, защо тогава не знаеш как да се отнасяш към Бог с любов и уважение? Как можеш да се отнасяш към Бог по този начин? Небрежно да заклеймяваш и осъждаш, да се осмеляваш небрежно да богохулстваш и проклинаш — това ли правят нормалните хора? (Не.) Дори животните не се държат по този начин. Ако човек отгледа животно, дори диво, и прекара известно време с него, стига то да разпознае кой е неговият стопанин, то винаги ще бъде уважително към този стопанин, като се отнася към него като към роднина, като към член на семейството, различно от начина, по който се отнася към други животни или хора. Да предположим, че ти си бил негов стопанин: след като е преминало през две или три други домакинства, когато го срещнеш отново, достатъчно е само да усети миризмата ти и то веднага ще стане нежно към теб. Дори и да е свирепо животно, то няма да те изяде. Неговата свирепост е присъща, произтичаща от Божието творение и предначертание. Това е инстинкт за оцеляване, даден му от Бог, а не жесток или нечестив нрав — той се различава от злото на антихристите. Имаше двама души, които осиновиха малко лъвче. Когато лъвът порасна, стана трудно да си позволят храненето му, състоящо се предимно от месо, така че когато навърши една година, го пуснаха обратно в естествената му среда. Три години по-късно те отново срещнаха лъва. Лъвът ги видя отдалече и нетърпеливо се затича към тях. В началото те се разтревожиха, като си мислеха: „Няма ли да ни изяде? Това е лъв“. Оказа се, че лъвът се приближи, прегърна ги като приятели, а те в замяна прегърнаха и погалиха лъва. След това лъвът им представи членовете на семейството си и когато трябваше да си тръгнат, той не искаше да се разделят. Можеш да видиш такава сцена, в която това най-свирепо от дивите животни, хищник, взаимодейства с хора. Не е ли доста трогателно? (Да, така е.) Дори в свирепите животни хората могат да видят тяхната дружелюбна страна, но това липсва при антихристите. Понеже антихристите притежават сатанински нрав и са хора със сатанински нрав същност, поради това те могат да осъждат и да заклеймяват Бог, както и да богохулстват. Такива нагласи водят до съответни проявления и особено подходи. Не са ли антихристите по-лоши от животните? Хората знаят как да проявяват уважение и любяща грижа към тези, които почитат, и към най-близките си роднини и родителите си, и знаят кои техни действия могат да ги наранят и да им навредят. Те могат да преценят тези неща. Антихристите обаче са способни да проявяват такова поведение спрямо Бог, което е наистина вбесяващо. Това показва, че присъщата природа на такива индивиди е същността на антихристите. По-точно, тези индивиди са олицетворение на Сатана, те са живи сатани, те са дяволи — те не са Божии овце. Биха ли Го проклинали Божиите овце? Биха ли Го заклеймявали Божиите овце? (Не.) Защо не? (Защото те слушат Бог и Му се покоряват.) Те слушат и се покоряват — това е един аспект. Ключова е тяхната истинска вяра в Бог. Ако наистина вярваш в Божията идентичност, статус и същност, тогава независимо какво прави Бог или как го прави, дори и да причини вреда, ти няма да Го заклеймиш. Само тези, които искрено вярват в Бог, които имат истинска вяра в Него, се поставят в позицията на сътворено същество, като винаги се отнасят към Бог като към Бог. Това е факт.

Вече разговаряхме за това как антихристите проклинат Бог, противопоставят Му се и роптаят срещу Него. Някои открито Му се противопоставят, установяват фракции, формират съюзи и създават независими царства. Други тайно Го проклинат зад затворени врати, някои Го проклинат в сърцата си и се противопоставят и роптаят срещу Него в сърцата си. Независимо дали Го проклинат открито или тайно, всички те са антихристи; не са Божии овце. Те са от рода на Сатана и без съмнение не са нормални хора или сътворени същества съгласно критериите. Когато повечето хора се сблъскат със ситуации, които не са съобразени със собствените им представи, или се сблъскат с Божия съд и наказание, те просто се чувстват разстроени, объркани и неспособни да го приемат. Изразяват недоволство или проявяват непримиримост; може дори да станат негативни или да се отпуснат, но не стигат дотам, че да се противопоставят и да роптаят. С течение на времето, чрез молитва и четене на Божиите слова, с помощта на братята и сестрите, както и просветлението, напътствието и дисциплината на Светия Дух, те могат постепенно да се обърнат. Това е проявлението на обикновените покварени хора, когато им се случват неща. Антихристите, от друга страна, нямат тези положителни проявления и няма да променят пътя си. Ако дадена ситуация не е съобразена с желанията им, те проклинат. Ако следващата ситуация пак не е съобразена с желанията им, те отново проклинат. Проклинането върви ръка за ръка с противопоставянето и роптаенето. Някои антихристи дори казват: „Ако хора като мен не могат да бъдат спасени, тогава кой може?“. Не е ли това роптаене? Не е ли това противопоставяне? (Да, така е.) Това е противопоставяне. Те нямат и следа от покорство и се осмеляват да роптаят срещу Бог и да Му се противопоставят — това са сатани. Нека да приключим тук нашето общение за различните проявления на нечестивия нрав.