е. Предявяване на искания

Следващата точка е, че антихристите предявяват искания към Бог и за това има по-конкретни проявления. Антихристите могат да бъдат описани с думите, които невярващите използват: „Никога не си мърдат пръста без награда“. Какво друго? („Не пускат сокола, преди да са видели заека“.) Не пускат сокола, преди да са видели заека — ако има печалба, ще се възползват, но ако няма печалба, няма да го направят. Независимо от ситуацията те трябва да я претеглят в ума си, като си мислят: „Колко голямо предимство мога да спечеля от това? Каква печалба мога да получа? Струва ли си да платя толкова висока цена за това? Ако платя голяма цена, но другите се окажат с предимството, а аз не мога да се покажа, тогава определено няма да го направя!“. Не е ли това отношението на антихристите към Божието поръчение и изисквания? Ако положат малко усилия в изпълнението на дълга си, но не получат никакви ползи и изтърпят известно страдание, без да получат благодат, вътрешно те веднага реагират, като казват: „Вложих толкова много усилия — защо не получих никаква полза? Печеливш ли е семейният ми бизнес, или не?“. Ако изчислят и установят, че приходите им са повече от предходния месец, те продължават да излизат и да проповядват евангелието, без да се страхуват въпреки свързаните с това рискове. Но щом възникне проблем със семейния бизнес и печалбите им са значително по-ниски от предходния месец, те веднага се оплакват и се съмняват в Бог в сърцата си, като мислят: „Боже, изпълнявах дълга си, без да мързелувам или да хитрувам, нито го вършех нехайно. Този месец пътувах повече и свърших повече работа от предходния месец. Защо не благославяш семейството ми? Защо семейният ми бизнес не върви добре?“. Отношението им към Бог и Божието поръчение веднага се променя и те си мислят: „Ако ти не благославяш семейството ми, тогава не ме обвинявай, че изпълнявам дълга си нехайно. Следващия месец няма да полагам толкова усилия. Ако трябва да стана в пет, ще стана в шест. Ако трябва да тръгна в осем, ще тръгна в десет. Преди можех да обърна петима потенциални приемници на евангелието за един месец, а този път ще обърна само двама. Това би трябвало да е достатъчно!“. Какво изчисляват те? Дали това, което влагат и с което допринасят, е равностойно на това, което им дава Бог. Освен това те го намират за икономически изгодно и си струва да страдат и да плащат цена за него, само ако това, което им дава Бог, е няколко пъти повече от това, което искат и желаят. В противен случай, независимо от задачата или дълга, възложени им от Божия дом, те се отнасят към всички тях по един и същи начин — действат нехайно, претупват, когато могат, отбиват номера, когато могат, и абсолютно никога не предлагат и капка искреност. Това проявление е едновременно предявяване на искания и сключване на сделка; хората предявяват искания само когато има сделка, а без сделка нямат искания.

В сърцата си антихристите никога не са таили и най-малката искреност или преданост към Божието поръчение, делото на Божия дом или собствения си дълг. Те просто използват собствения си интелект, енергия, време, както и физическото страдание и цената, която плащат, в замяна на удовлетворяването на желанията си за благословии, наградите, които искат да получат, и, разбира се, за мир и радост на плътта, вътрешна стабилност, семейно щастие в този живот и дори безпрепятствена заобикаляща ги среда, заедно с уважението, възхищението и положителната оценка на другите хора. Казано накратко, антихристите никога не изпълняват дълга си искрено в Божия дом и категорично няма да предложат дори капка преданост. Независимо дали понасят несгоди и плащат цена, или се отнасят нехайно, крайната им цел е да изискват от Бог това, което искат, за да задоволят собствените си желания. Следователно, когато се сблъскат с несгоди, кастрене или хора, събития и неща, които намират за неприятни, те веднага си мислят: „Засяга ли появата на тези неща моите интереси? Ще повлияят ли на репутацията ми? Ще повлияят ли на перспективите и бъдещото ми развитие?“. Независимо дали проявленията им са положителни или негативни в хода на изпълнение на дълга им, във всеки случай те никога не действат според истините принципи. Умовете им са изпълнени със сделки, като оценяват стойността на това, което плащат и предлагат, като бизнесмени. Преценяват колко голяма печалба могат да донесат разходите им. Някои може да кажат: „Ние вярваме в Бог, за да придобием истината и живота, за да постигнем спасение“. Антихристите обаче си мислят: „Колко струва спасението? А разбирането на истината? Тези неща не струват нищо. Това, което е наистина ценно, е да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят. В този живот да бъдеш издиган и уважаван от другите, да бъдеш почитан като велик в божия дом, а в идния свят да имаш власт над безброй страни — това е наистина съществена печалба“. Това е амбицията на антихристите, сметка, която те правят дълбоко в сърцата си зад изпълнението на дълга си. Тази сметка е изпълнена със сделки и искания. Тяхната оскъдна „искреност“ към дълга им и към Бог е единствено, за да се уверят, че Бог ще им дари вечен живот, ще ги предпази от бедствие, ще им даде благословии и благодат и ще задоволи всичките им желания. Следователно сърцата на антихристите са изпълнени с различни искания към Бог, които общо се наричат предявяване на искания. Освен че не искат истината, антихристите желаят всичко останало — както материални, така и нематериални неща.

Има някои антихристи, които някога са направили малък принос за братята и сестрите или за църквата. Например може да са поемали определени рисковани задачи в църквата или да са приютявали братя и сестри, които не са могли да се върнат у дома. Като се прибави и сравнително дългият период, през който са вярвали в Бог, повечето хора ги смятат за заслужили и пригодни личности. В същото време те самите изпитват чувство на превъзходство и предимство. Те разчитат на старшинството си и се хвалят с него, като казват: „Вярвал съм в бог толкова много години и имам известен принос за божия дом. Не трябва ли бог да ми окаже специално отношение? Например да отида в чужбина е благословия, на която хората се радват. Като се има предвид старшинството на хората, не трябва ли аз да имам предимство? Понеже съм направил принос за божия дом, трябва да ми се даде предимство и специални грижи и не трябва да бъда оценяван въз основа на принципи“. Някои хора дори са били в затвора и като се оказват бездомни след освобождаването си, смятат, че Божият дом трябва да им осигури специални грижи: например трябва да отдели малко пари, за да им помогне да си купят къща, да поеме отговорност за препитанието им през втората половина от живота им или да задоволи всички материални нужди, които предявяват. Ако имат нужда, Божият дом трябва да им осигури кола. Ако имат някакви здравословни проблеми, Божият дом трябва да им купи хранителни добавки. Не се ли възползват от старшинството си и не парадират ли с квалификациите си? Тези личности смятат, че имат принос, затова безсрамно и открито предявяват искания към Бог. Те искат коли, къщи и луксозен начин на живот. Дори искат от братята и сестрите да им вършат работа и да им изпълняват поръчки безплатно, като стават техни слуги или роби. Не са ли се превърнали в хора, които живеят на гърба на църквата? Вярата ти в Бог всъщност е заради теб и отиваш в затвора за твое добро. Какъвто и дълг да изпълняваш, това е твоя отговорност. Когато изпълняваш дълга си и придобиваш истината, това е заради теб. Вярата ти в Бог е доброволна, никой не те принуждава. Придобиването на живот е за твое добро, не е за другите. Дори и да си поемал някои рисковани задачи за Божия дом или за църквата, това брои ли се за заслуга? Това не е заслуга, а това, което трябва да направиш. Това е Бог, Който те издига и ти дава такава възможност; това е благословия от Бог. Не е, за да го използваш като капитал, за да живееш на гърба на църквата. И така, тези хора антихристи ли са? По-специално тези хора не могат да разговарят за никаква истина реалност и когато са с братя и сестри, които вярват от по-малко време и са по-млади, те разговарят само за старите си преживявания и парадират с квалификациите си. Липсва им всякакво общение или познание за ценни житейски преживявания. Не изграждат характера на другите, а вместо това си придават важност и се държат високомерно. Не са способни да поемат никаква съществена работа в Божия дом, нито могат да изпълняват правилно какъвто и да било истински дълг. И все пак те продължават да живеят на гърба на църквата и протягат ръце, за да предявяват искания към Бог. Не е ли това безсрамно? Ако говорим за квалификации, не съм ли аз по-пригоден от вас? Придавал ли съм си важност пред вас? Искал ли съм нещо от вас? (Не.) Тогава защо антихристите могат да правят такива неща? Защото са безсрамни. Когато приемат дълга си, умовете им са изпълнени със сделки. Когато изпълняват дълга си, им липсва правилният възглед и не го смятат за свой дълг или задължение — нещо, което едно сътворено същество трябва да прави. Макар че може да изпълняват някакъв дълг, да понасят известно страдание и да плащат цена, какво си мислят в сърцата си? „Тази задача е нещо, което никой друг не може да свърши. Ако я свърша аз, ще стана известен в божия дом, ще бъда уважаван, където и да отида, и ще бъда пригоден да се наслаждавам на най-доброто навсякъде. Ще бъда голяма работа в божия дом, ще мога да имам каквото си поискам и никой няма да смее да каже нищо, защото имам заслуги!“. Съдейки по техния характер, е невъзможно антихристите да се отнасят към Бог, Неговото поръчение или делото на Божия дом и с най-малката искреност или готовност. Дори ако външно изглеждат готови и способни да понесат страдание и да плащат цена, веднага след това са готови да протегнат ръце, за да предявяват искания и да искат награди от Бог, като се опитват да живеят на гърба на църквата и да се възползват навсякъде. Следователно, като се съди по подходите им, най-уместно е нравът им същност на антихристи да се определи като нечестив. Мислите и възгледите, които те таят по отношение на дълга си и Божието поръчение, са нечестиви, не са съгласно истината и със сигурност не са съгласно критерия на съвестта.

Във всеки дълг, който изпълняват, антихристите следват собствените си желания, като търсят лична слава и статус. Те никога не търсят истината и не се самоанализират. Пред лицето на всякакви отклонения или проблеми, възникващи в работата им, тяхното отношение е нито да търсят, нито да приемат истината. Вместо това винаги се стараят да прикрият фактите, да запазят лицето и суетността си и да се покажат във всеки аспект, като печелят уважението на хората. Казано накратко, сърцата им са изпълнени с нечестивост, с философията на Сатана и с човешки представи и фантазии, без нищо, което да е съгласно истината. Антихристите никога не търсят истината в никой дълг, който изпълняват, и никога не възнамеряват да се покорят на работните подредби на Божия дом. Винаги се придържат към собствения си начин на действие и действат според собствените си предпочитания. Независимо от задачата изчисляват в сърцата си как могат да се облагодетелстват. Преценяват само какъв дълг да изпълняват, който може да им спечели слава, придобивки и статус, уважението на другите хора и малко чест. Щом изпълняват дълга си, се надяват постиженията им да бъдат записани в Божията книга, като си водят мислена сметка за тях и се уверяват, че всеки принос е добре записан и нищо не е пропуснато. Смятат, че колкото повече работа вършат и колкото по-голям е приносът им, толкова по-голяма е надеждата им да влязат в царството и да получат награди и венци. Нагласите и възгледите, които антихристите таят към дълга си, са точно такива. Умовете им са изпълнени със сделки и искания — не разкрива ли това тяхната природа същност? Защо умовете им са изпълнени със сделки и искания към Бог? Причината е, че нравът им същност е нечестив — това е абсолютно вярно. Това може да се прозре чрез идеите и възгледите, които антихристите таят по отношение на дълга си — те напълно потвърждават, че нравът им същност е нечестив. Независимо колко се разговаря за истината или как се разобличава и разнищва поквареният нрав на хората, антихристите не показват никакво познание за нрава си същност. Не само че отказват да приемат истината, но и развиват негодувание в сърцата си. Когато почувстват, че надеждите им за получаване на благословии и награди са разбити, смятат, че Бог мами, като си мислят, че разобличаването и разнищването от страна на Бог е умишлен опит да се задържат наградите и така хората напразно да отдават всичко на Бог, без да получат нищо в крайна сметка. Сърцата им не само нямат положително възприемане на Божието дело и истината, но дори развиват представи и погрешно разбиране, като засилват съпротивата си срещу Бог. Следователно, колкото повече се разнищва сатанинският нрав и същност на поквареното човечество и колкото повече се разобличават козните, мотивите и целите на Сатана, толкова повече антихристите изпитват неприязън към истината и таят омраза към нея. Защо се случва това? Те смятат, че колкото повече се разговаря за истината, толкова по-смътна е надеждата им да получат благословии. Колкото повече се разговаря за истината, толкова повече чувстват, че пътят на размяна на страдание и плащане на цена за награди и венци не е осъществим, което ги кара да мислят, че нямат надежда да получат благословии. Колкото повече се разговаря за истината по този начин и колкото повече се случва този вид разобличаване, толкова по-малко заинтересовани стават антихристите от вярата си в Бог. Като виждат, че нищо от казаното от Бог не споменава колко страдание и плащане на цена може да им донесе равностойна награда и че Той не е казал нищо за влизане в небесното царство единствено въз основа на упорит труд, те се чувстват сякаш пътят им на сключване на сделки с Бог е стигнал до края си. Дълбоко в себе си чувстват, че те са самите обекти, които Бог е решен да накаже, като изпитват тревожен страх и чувстват, че дните им са преброени, сякаш за тях са настъпили последните дни. Как се чувствате вие, след като слушате проповед след проповед, разобличаваща антихристите? Виждам, че всички сте навели глави. Чувствате ли се донякъде обезсърчени? Осъзнахте ли, че вървите по пътя на антихристите? Изпълнени ли са и вашите мисли с тези нечестиви идеи за пазарлък с Бог? Сега имате ли някакво възприятие? Можете ли бързо да постигнете обрат? (Аз също си мисля, че трябва бързо да постигна обрат; не мога да продължавам да живея с този нрав на антихрист.) Въпреки че всички вие имате нрава на антихристи и намерението да се пазарите с Бог и да получавате благословии, вие все още не сте антихристи. Поради това трябва незабавно да търсите истината за разрешаване, да се дръпнете от ръба на пропастта и да поемете по пътя на стремежа към истината. Тогава проблемът не е ли решен? Да имаш нрава на антихрист и да вървиш по неговия път е проблем, който може да бъде решен лесно. Стига да можеш да приемеш истината, да се самоанализираш, да опознаеш покварения нрав в себе си, да разбереш същността на проблема с преследването на слава, придобивки и статус, а след това да изоставиш този погрешен метод на преследване, да се откажеш от погрешния възглед за вярата в Бог, да отхвърлиш намерението да получаваш благословии и да вярваш в Бог само заради стремежа към истината и с цел да станеш нов човек, и да се стремиш само да станеш човек, който се покорява на Бог, и да се прекланяш само пред Бог, без да идолизираш или да следваш хора, тогава твоето състояние постепенно ще се нормализира. Ще стъпиш на пътя на стремежа към истината — в това няма съмнение. Това, от което трябва да се боиш, е ако не приемаш истината, ако изпитваш неприязън към истината и ако дори да знаеш, че пазарлъкът с Бог е грешен, както и преследването на слава, придобивки и статус, все така оставаш упорит и никога не се покайваш. В такъв случай имаш природа същност на антихрист и трябва да бъдеш отстранен. Ако вършиш много зли неща, ще се сблъскаш с наказание.

Разликата между антихристите и обикновените покварени хора се състои в това, че преследването на слава, придобивки, статус и благословии и сключването на сделки с Бог не е просто временно или случайно проявление за антихристите — те живеят според тези неща. Те избират само един път, който е пътят на антихристите, като живеят според природата на антихристите и сатанинските философии. Обикновените покварени хора могат да стигнат до втори избор и да вървят по пътя на стремежа към истината, но антихристите не обичат истината и нямат тази потребност. Тяхната природа е изпълнена със сатанински философии и те няма да направят правилния избор. Антихристите никога няма да приемат истината; те ще упорстват в грешките си докрай, никога няма да обърнат курса или да се покаят. Те знаят, че са изпълнени с желание да сключват сделки с Бог, като Го подлагат на изпитание и Му се противопоставят на всяка крачка. Те обаче си имат своите причини и си мислят: „Какво му е лошото? Предявяването на искания към бог за някои материални благословии и отдаването на някои от предимствата на статуса не са срамни постъпки. Не съм извършил убийство и палеж, нито съм се съпротивлявал публично на бог. Разбира се, работил съм за установяване на независимо царство и съм действал донякъде своеволно, но не съм навредил на никого и не съм наранил никого, нито съм засегнал делото на божия дом, нито съм му причинил загуби“. Нима това не е неподлежащо на изкупление? Независимо как Божият дом разговаря за истината или ги разобличава и кастри, те отказват да си признаят грешките — това не подлежи на изкупление. Това е същността на антихристите. Ако кажеш, че са зли или нечестиви, тях не ги е грижа и ще упорстват в своето зло и нечестивост. Това показва, че антихристите са твърдо непокаяни личности. Би ли разговарял все пак за истината с такива хора? Те дори не знаят кои неща са положителни и кои са негативни. Какво можеш да им кажеш? Няма какво да се каже. Антихристите са изпълнени с нечестив нрав същност и живеят в този нрав. Да подлагат Бог на изпитание и да сключват сделки с Него е тяхната присъща природа и никой не може да ги промени — те остават непроменени във всяка ситуация. Защо не се променят? Те не се променят, защото независимо за колко истини се разговаря с тях, независимо колко разбираеми и напълно разобличаващи са думите, те не осъзнават истинския проблем. Те не могат да разберат истината и не знаят какво е истината и кои са негативните неща; това е причината.

Антихристите сключват сделки с Бог и Му предявяват искания по различни въпроси. Разбира се, те предявяват искания за множество неща — осезаеми и неосезаеми, материални и нематериални, настоящи и бъдещи. Стига да могат да си го представят, стига да вярват, че го заслужават, и стига да е нещо, което желаят, те безсрамно предявяват искания към Бог, като се надяват Той да им го даде. Например, когато изпълняват определен дълг, за да се откроят и да станат изключителна фигура, за да имат шанс да бъдат в центъра на вниманието и да получат желания от тях статус, заедно с уважението на повече хора, те се надяват, че Бог ще им даде някои специални способности. Те Му се молят, като казват: „Боже, аз съм готов да изпълнявам предано дълга си. След като приех този дълг от теб, всеки ден мисля как да го изпълня добре. Готов съм да посветя на това енергия за цял живот, да ти предложа младостта си и да ти предложа всичко, което имам; готов съм да понасям несгоди за това. Моля те, дай ми думи, които да говоря, дай ми интелигентност и мъдрост и ми позволи да подобря професионалните си умения и способностите си по време на изпълнението на този дълг“. След като изразят предаността си и заявят своята гледна точка, антихристите веднага протягат ръка към Бог, за да поискат тези неща. Въпреки че тези неща са неосезаеми и хората вярват, че е разумно да ги искат от Бог, не представлява ли това форма на сключване на сделки и предявяване на искания? (Да, представлява.) Какъв е фокусът на тази сделка? Каква е същността, която разнищваме? Антихристите нямат никаква искреност към дълга, поверен им от Бог, нито възнамеряват да бъдат предани по този въпрос. Преди да го направят, мислите им се въртят около това как да се възползват от тази възможност, за да покажат талантите си и да придобият слава сред хората, вместо да използват този шанс, за да изпълняват добре дълга си и да търсят истините, които трябва да разберат, и принципите, които трябва да търсят при изпълнението му. И така, когато антихристите дойдат пред Бог, за да се молят, първо протягат ръка и искат неща, които ще са от полза за тяхната репутация и статус, като интелигентност, мъдрост, уникални прозрения, изключителни умения, отваряне на духовните им очи и т.н. Те искат тези неща не за да разберат истината или за да предложат своята искреност и да изпълняват добре дълга си. Ясно е, че тези искания са изпълнени със сключване на сделки и предявяване на искания, и все пак те все още се чувстват оправдани. Когато става въпрос за този вид молитва и тези видове сделки, които хората сключват, дори ако те страдат и плащат цена при изпълнението на дълга си и дори ако изразходват известно време и енергия, ще го приеме ли Бог? От Божия гледна точка, Той категорично няма да приеме такова изпълнение на дълга, защото в такива хора няма искреност, няма преданост и със сигурност няма истинско покорство. Въз основа на този аспект това, което те субективно желаят да преследват, е статус и слава и уважението и възхищението на другите, но в хода на изпълнение на дълга им не е имало никакво подобрение в тяхното навлизане в живота или в промяната на нрава им.

Когато се сблъскат с нещо, антихристите веднага започват да кроят козни, да пресмятат и да планират в сърцата си. Те са като счетоводители, които сключват сделки с Бог във всичко, като искат много неща и предявяват много искания към Бог. Казано накратко, всички тези изисквания са неразумни в Божиите очи; те не са това, което Бог възнамерява да даде на хората, нито са това, което хората трябва да получат, защото тези неща не носят и най-малката полза за стремежа на хората към промяна на нрава или постигане на спасение. Дори ако по време на изпълнението на твоя дълг Бог ти даде малко светлина или някои нови идеи относно твоята професия, това не е, за да задоволи желанието ти да предявяваш искания към Бог, още по-малко е, за да повиши популярността ти или престижа, който имаш сред хората. След като получи такава светлина и просветление от Бог, нормалният човек ги прилага в своя дълг, като изпълнява дълга си по-добре, старае се по-точно да схване принципите и постепенно преживява от първа ръка как получава много просветление, озарение и благодат от Бог по време на изпълнението на дълга си — всичко това се върши от Бог. Колкото повече преживяват, толкова повече чувстват, че това, което Бог прави, е велико, и толкова повече осъзнават, че нямат за какво да се хвалят, че всичко е Божия благодат и напътствие. Това е нещо, което нормалният човек може да почувства и да осъзнае. Антихристите обаче са различни и независимо колко просветление и озарение им дава Бог, те приписват всичко на себе си. Един ден, когато направят равносметка на своя принос и протегнат ръка към Бог, за да поискат награди, когато уреждат сметките си с Бог, Той оттегля Своето просветление и озарение и антихристите са разкрити. Преди това всичко, което са могли да направят, се е дължало на делото на Светия Дух и на Божието напътствие. Те не се различават от другите хора: без Божието просветление и озарение те губят своите дарби, интелигентност, мъдрост, добри идеи и добри мисли — стават безполезни и глупаци. Когато антихристите се сблъскат с такива неща и стигнат дотук, те все още не осъзнават факта, че пътят им е грешен, и не са наясно, че са сключвали сделки с Бог и неразумно са Му предявявали искания. Те все още си мислят, че са компетентни и способни на всичко, заслужаващи да бъдат високо ценени, да им се възхищават, да ги уважават, да ги подкрепят и да бъдат превъзнасяни от другите. Ако не получат тези неща, те виждат ситуацията като безнадеждна и действат още по-безразсъдно, като се изпълват с негодувание както срещу Бог, така и срещу братята и сестрите. Те ругаят Бог и се оплакват от Него в сърцата си, като казват, че Бог е неправеден, проклинат братята и сестрите, че нямат съвест и че изгарят мостовете, след като са ги прекосили, и дори обвиняват Божия дом, че след като ги е използвал, сега се опитва да се отърве от тях. Какво е това? Безсрамен човек! Не са ли всички антихристи такива? Не казват ли често такива неща? Те казват: „Когато бях полезен и поставен на важна позиция, всички се въртяха около мен. Сега, когато вече не съм на важна позиция, никой не ми обръща внимание, всички ме гледат отвисоко и всички се държите лошо, когато говорите с мен“. Откъде идват тези думи? Не са ли вкоренени в нечестивия нрав на антихристите? Техният нечестив нрав е изпълнен със сключване на сделки с хората и с Бог, с предявяване на изисквания към Бог и към хората, сякаш казват: „Аз се грижа за нещата вместо вас, отдавам всичко, плащам цена и се тревожа за вас, така че трябва да подхождате към мен с уважение и да ми говорите учтиво. Независимо дали имам статус или не, трябва винаги да помните всичко, което съм направил, да ме пазите в умовете си завинаги и никога да не ме забравяте — да ме забравите означава, че нямате съвест. Когато ядете или използвате хубави неща, трябва да мислите за мен и аз винаги трябва да имам предимство“. Не предявяват ли антихристите често такива изисквания? (Да, предявяват.) Има хора, които казват: „Кой отпечата книгите с божиите слова, които вие четете? Кой ги достави в твоите ръце? Ако не бях аз да поемам рискове и да се изправям пред опасностите да бъда арестуван, затворен или осъден на смърт, бихте ли могли да четете тези книги? Ако не бях аз да понасям несгоди и да плащам цена, за да ви поя, бихте ли могли да имате църковен живот? Ако не бях аз да търпя страдание и да плащам цена, за да проповядвам евангелието, можеше ли църквата да придобие толкова много хора? Ако не бях аз да разговарям с вас за божиите слова по цял ден, бихте ли имали толкова голяма вяра? Ако не бях аз да тичам насам-натам, за да ви осигурявам логистична подкрепа, бихте ли могли да изпълнявате дълга си спокойно сега? Ако не бях аз начело, можеше ли делото на църквата да се развие до степента, до която е сега?“. Срещали ли сте такива хора? Като слушаш думите им, изглежда сякаш без тях делото на Божия дом не би могло да напредне и земята би спряла да се върти. Не е ли това манталитетът на антихристите? С каква цел крещят тези думи? Заслуги ли си приписват или се оплакват и жалят? Те вярват, че Божият дом вече няма нужда от тях, че братята и сестрите са ги пренебрегнали, че Божият дом е несправедлив към хората, че Божият дом не им предоставя ресурс, не ги уважава и не им позволява да остареят там. Няма ли и елемент на проклятие в техните викове? Те проклинат другите, като казват, че нямат съвест. Как всъщност служат антихристите? Всичко, което правят, е да смущават и да прекъсват, а всичко, което казват, е подвеждащо. Липсва им човешка природа; те са дяволи. Защо някой трябва да проявява съвест към тях? Полезно ли е това? (Не.) Защо не е полезно? Може ли човек да разбере истината, като ги следва? (Не.) Какво придобива всеки, който почита и следва антихристите? Всички те предават Бог заедно с тези антихристи и са водени от тях в ада. За какви се смятат антихристите? (Те се смятат за Бог.) Това е безсрамна мисъл. Хората трябва да имат съвест към Бог, но Бог никога не изисква от хората да го правят; Той изисква само хората да разбират истината, да могат да практикуват истината и да постигнат спасение, и да бъдат сътворени същества съгласно критериите. Кога съм искал от вас да мислите за Мен и да Ми запазите малко, когато ядете хубава храна, или да мислите за Мен, когато сте на хубаво място? Когато се храните добре, живеете добре и сте щастливи, кога съм завиждал? Кога съм казвал, че нямате съвест? И все пак антихристите са способни да казват такива неща и да проклинат хората, че нямат съвест — не е ли това безсрамно? Когато Божият дом ги освободи от длъжност, когато братята и сестрите вече не са толкова ентусиазирани по отношение на тях, както преди, те са способни да казват такива неща, да плачат за своите огорчения и да ругаят хората и Бог. Всякакви неща могат да излязат от устата им и тяхната демонична природа е напълно разобличена. Това са различните проявления, разкрити от нечестивия нрав на антихристите. Понеже сърцата им са пълни със сделки, които да сключват с Бог, това води до предявяване на различни изисквания и искания към Него. Когато антихристите са повишавани или освобождавани от длъжност, когато Божият дом ги поставя или не ги поставя на важна позиция, всички различни проявления, които произтичат от тях, се отнасят до тяхната нечестива същност — това е напълно вярно.