III. Нрав същност на антихристите

Акцентът на днешното общение все още е предимно за обобщение на това какъв точно е нравът същност на антихристите. Сред шестте вида покварен човешки нрав, които обсъдихме току-що, кои три се използват най-точно, за да се окачествят хората с нрава същност на антихристите? (Неприязън към истината, жестокост и нечестивост.) Тъй като сведохме обхвата до тези три, първите три няма да бъдат част от това общение. Тогава на хората с нрава същност на антихристите липсват ли им видовете покварен нрав на непримиримост, надменност и измамност? (Не.) Тогава защо не използваме първите три, за да окачествим нрава същност на антихристите? (Защото обикновените покварени хора също притежават първите три и те не представляват същността на човека.) Това е много точно обобщение. Що се отнася до темата за нрава същност, първите три вида покварен нрав са относително по-леки по степен, докато тези, които наистина могат да обобщят нрава същност на антихристите, са последните три — неприязън към истината, жестокост и нечестивост. Тези три вида покварен нрав могат по-точно да окачествят нрава същност на антихристите. Въпреки че първите три не се използват, за да се окачестви същността на антихристите, всеки един от тези три вида покварен нрав присъства в антихриста и те са по-сериозни, отколкото при обикновените хора. Тяхната непримиримост може да бъде обобщена и окачествена чрез неприязънта към истината, жестокостта и нечестивостта, като с тях се описва и степента на непримиримостта им. По същия начин надменността и измамността им могат да бъдат обобщени и окачествени чрез последните три вида нрав. Очевидно е, че основните характеристики на нрава същност на антихристите са неприязън към истината, жестокост и нечестивост.

А. Нечестивост

Сред тези три вида покварен нрав — неприязън към истината, жестокост и нечестивост — нечестивостта е най-обстойното обобщение на нрава в нрава същност на антихриста и е най-често срещаният нрав в нрава същност на антихриста. Защо нечестивостта се използва за описване на нрава същност на антихриста? Ако се каже, че антихристите са доста нечестиви, тогава, като се съди по мислите им, какво мислят, казват и правят всеки ден, което доказва, че те са хора с нечестива същност? Не е ли това въпрос, който трябва да се обмисли? (Да.) Тогава трябва да започнем нашия анализ и наблюдение от това, което мислят, от речта и държанието им и от начина, по който постъпват и се отнасят със света, за да преценим дали в тези хора наистина съществува нечестива същност. Нека първо да разгледаме за какво мислят антихристите всеки ден. Някои хора си мислят в сърцето: „Сред тази група хора аз не съм считан за най-способния, нито имам най-висшите дарби, така че как мога да придобия повече популярност, да спечеля уважението на всички, да прославя предците си и да имам ореол над главата си? Как мога да убедя другите и да ги накарам да ме слушат и да ме уважават? Изглежда, че да имаш статус е хубаво нещо. Някои хора наистина говорят с престиж и когато другите хора имат проблеми, отиват при тях — защо никой не идва при мен? Защо никой не ме забелязва? Аз имам ум, идеи, методичен подход към действията си и съм способен да преценявам нещата — защо никой не ми обръща внимание или няма високо мнение за мен? Кога ще изпъкна над останалите? Кога всички ще идват при мен за помощ и ще ме подкрепят?“. За какво мислят тези хора? За положителни или за отрицателни неща мислят? (За отрицателни неща.) Когато някои хора видят, че другите имат добри отношения помежду си, те си мислят: „Как така техните отношения са толкова добри? Трябва да намеря начин да посея раздор и да влоша отношенията им; така няма да бъда изолиран и ще имам другар“. Какво правят тези хора? Независимо какъв метод използват, всичко се свежда до сеене на раздор. Когато видят някой да изпълнява дълга си с ентусиазъм и с голям хъс и да получава светлина, независимо какво прави, докато изпълнява дълга си, те стават завистливи и обмислят как да злепоставят този човек, как да го обезкуражат и да го накарат да стане негативен. Тези мисли, независимо дали са последвани от действия, са негативни мисли. Има и такива, които си мислят: „Как ме вижда новоизбраният водач? Трябва да се сближа с този водач. Отношенията ни не са страхотни и не сме твърде близки. Как тогава мога да му се подмажа? Имам малко пари, така че ще разбера от какво се нуждае и ще му го купя. Но ако се нуждае от компютър, не съм склонен да харча такива пари; ако спре да бъде водач в бъдеще, няма ли тези пари да отидат на вятъра? Ако се нуждае от нещо като ръкавици или дрехи, мога да си го позволя и си струва разхода. Парите трябва да се харчат за правилните неща, а не разточително. Също така трябва да лаская и да угаждам на водача не само с празни думи, но и с реални действия — трябва да внимавам какво харесва този водач. Освен това ще помагам всеки ден да се сервира храна на водача, когато е време за хранене, и ще мия чиниите му, когато приключи с храненето. Ако водачът критикува някого, аз ще го последвам и ще му пригласям; ако водачът хвали някого, аз бързо ще препоръчам този човек, като разкажа за добродетелите му“. За какво мислят тези хора? (Да угаждат на водача и да му се подмазват.) Има и такива, които, докато работят в Божия дом, си мислят: „Другите работят усърдно и сериозно; аз трябва да бъда хитър, не мога да бъда глупав и не мога да се претоварвам. Ако божият дом не се нуждае от мен в бъдеще, тогава няма ли това усилие да е напразно? Няма ли да работя усърдно за нищо? Но ако изобщо не работя, ще бъда отпратен от божия дом. Какво да правя? Когато водачът присъства, ще работя възможно най-усърдно, ще се потя и ще оставя водача да види; когато го няма, ще отида до тоалетната, ще пия вода, ще изляза на разходка или ще намеря ъгъл, в който да си почина. Ако другите изкопаят три лопати пръст, аз ще изкопая половин лопата; ако другите носят неща напред-назад три или пет пъти, аз просто ще го направя веднъж. Ще си почивам и ще се скатавам, когато мога. Не трябва да бъда толкова съвестен; ако се разболея или се изтощя от прекалено усърдна работа, на кого ще му е жал за мен? Кой ще се погрижи за болестта ми? Водачът ще се погрижи ли за това? Бог ще се погрижи ли за това? Бог ще бъде ли отговорен за тези неща? Ето защо, докато работя, трябва да измисля къде мога да работя най-видимо. Когато искам да се скатая, трябва да разбера къде е най-малко вероятно да бъда открит, къде е най-малко вероятно да привлека внимание“. За какво мислят тези хора? (Да се скатават и да хитруват.)

1. Какво правят антихристите спрямо хората

Какъв е характерът на хората, които по цял ден имат нечестиви мисли? Характерът им е на хора с ниска почтеност и с коварство. Като се съди по нрава им, какво е това? (Нечестивост.) Има ли нещо порядъчно в естеството на нещата, за които мислят? Има ли нещо, което да звучи благородно, открито и прямо? Има ли нещо добро? (Не, нищо.) Така че, в обобщение, първото нещо, което се проявява в нечестивия нрав на хората със същност на антихрист, е, че всичко, за което мислят по цял ден, е зло. Независимо дали се сблъскват с нещо голямо или малко, мислите им са изпълнени със зло. По-конкретно те вършат определени неща спрямо хората, а също така имат различни проявления и практики спрямо Бог. И така, какви неща вършат те спрямо хората? Какви практики развиват в мислите си? В няколкото примера, споменати току-що, виждате ли как този вид хора постоянно интригантстват срещу другите? Те непрестанно интриганстват и всеки, с когото имат работа или контакт, се превръща в обект на техните интриги. Второ, въпреки че понякога не говорят, когато правят нещо, начините, методите и източниците за техните действия не са истински и те не практикуват истината — това е просто илюзорен външен вид. Какво е естеството на това и каква е тази практика? Това е измама и преструвка, а те също така подлагат другите на изкушение. Щом могат да се преструват и да мамят хората, могат ли също да ги примамват и подвеждат? (Да, могат.) Освен това този вид хора водят постоянна борба с другите за статус, репутация, престиж и собствените си интереси. Те се борят за слава, за това кой има последната дума, за това кой има повече идеи, за това чии мнения са по-мъдри и по-разумни, за това кой е подкрепен повече от всички и за това кой може да спечели повече ползи — ето за какво се съревновават. Дори и без статус, те пак интригантстват срещу хората по този начин, така че какво да кажем, когато имат статус? Тогава хората под тяхната власт са постоянно измъчвани; те привличат и печелят онези, които не обичат истината, и нападат и изключват онези, които могат да приемат истината, с цел да накарат всички да ги слушат и да им се подчиняват. Винаги сформират клики и сеят раздор в групите и накрая карат всички да им принадлежат. Всички тези неща попадат в обхвата на измъчването от тяхна страна. Антихристите мислят за зло по цял ден и всеки нрав, който разкриват, е зъл. И така, точно ли е да се каже, че нравът на такива хора е нечестив? (Да, точно е.) В група, където всеки си знае мястото, придържа се към собствената си работа и прави това, което трябва, веднага щом се появи антихрист, той сее раздор отвътре, като говори лошо за човек А пред човек Б и обратно и настройва двамата един срещу друг. Не е ли това резултат от сеенето на раздор? И така, какви са някои проявления на интригите на антихриста? Например, когато има избори в църквата, обикновените хора без амбиции може да си помислят: „Който и да бъде избран, ще се покоря; ще подкрепя всекиго, когото Бог допусне да бъде водач, и няма да създавам неприятности или проблеми“. Но онези със зли намерения не мислят така. Ако видят, че нямат надежда да спечелят на тези избори, започват да пресмятат в сърцето си: „Трябва да купя на всички някои хубави неща. Какво липсва в църквата тези дни? Ще купя пречиствател за въздух и ще го поставя в мястото за събирания, така че когато всички вдишат свежия въздух, да се сетят за мен. По този начин, когато дойде време за избори, няма ли аз да бъда първият кандидат, за когото ще се сетят? Следователно няма да действам или да харча пари напразно“. Като си мислят това, те бързо купуват най-евтиния и визуално привлекателен пречиствател за въздух. Освен това си мислят: „През това време трябва да бъда внимателен. Не бива да казвам грешни неща и не бива да казвам неща, които са негативни и не назидава хората; трябва да говоря ласкави думи, когато срещам хора, и често да хваля другите с неща като: „Изглеждаш наистина добре! Наистина се стремиш към истината! Въпреки че не си вярвал в Бог толкова дълго, колкото мен, ти си се стремил към истината повече от мен. Човешката ти природа е добра и хора с добра човешка природа като теб могат да бъдат спасени — за разлика от мен“. Трябва да изглеждам смирен и да хваля другите като по-добри от мен във всички аспекти, като карам другите да чувстват, че са получили достатъчно уважение“. Не е ли това интригантстване? Антихристите правят такива неща без усилие; обикновените хора не могат да ги надхитрят в интригите. Каква е поговорката сред невярващите? (Продал те е, а ти му помагаш да преброи парите.) Антихристите вършат такива неща и повечето хора са обект на тяхното предателство и на техните интриги.

Кажете Ми, приемат ли антихристите да бъдат кастрени? Признават ли, че имат покварен нрав? (Не, не го признават.) Те не признават, че имат покварен нрав, но след като бъдат кастрени, все така се преструват, че познават себе си. Казват, че са дявол и Сатана, лишени от човешка природа и с лоши заложби, и че не са способни да обмислят нещата задълбочено, че не са годни за задачите, уредени от църквата, и че не са изпълнявали правилно дълга си. След това, пред мнозинството от хората, признават покварения си нрав, признават, че са дявол, и накрая казват също, че това е Бог, който ги облагородява и спасява, като показват на хората колко са способни да приемат кастрене и колко са покорни на истината. Те не споменават защо са кастрени или какви вреди и загуби са причинили действията им на църковното дело. Те избягват тези въпроси и говорят празни думи, доктрини, софизми и обяснителни коментари, за да накарат хората да изтълкуват погрешно кастренето, което получават от Божия дом, като незаслужено и несправедливо, сякаш са претърпели някаква голяма несправедливост. След като бъдат кастрени, остават непреклонни в сърцата си, без ни най-малко да признават различните си злодеяния. И така, какви са всички тези думи, за които са разговаряли, че признават покварения си нрав, че са готови да приемат истината и че са способни да се покорят на кастренето? Това техните истински чувства ли са? Категорично не. Всички те са лъжи, преструвки и дяволски думи, предназначени да подвеждат хората и да ги примамват. С каква цел подвеждат хората? (Да накарат хората да ги почитат и да ги следват.) Точно така, целта е да подведат и примамят хората да ги следват и да ги слушат, като карат всички да мислят, че те са прави и добри. По този начин никой не ги прозира или не им се противопоставя. Напротив, хората вярват, че те са някой, който приема истината, приема кастренето и е покаян. И така, защо не си признават злодеянията или не признават загубите, които са донесли на делото на Божия дом? Защо не извадят тези въпроси наяве за общение? (Ако кажат тези неща, хората ще ги разпознаят.) Ако хората ги разпознаят, прозрат ги и прозрат тяхната човешка природа и техния нрав същност, те ще се отрекат от тях. Ще продължат ли да се хващат на техните номера и да бъдат подвеждани от тях? Ще продължат ли да ги ценят високо? Ще продължат ли да ги хвалят до небесата? Ще продължат ли да ги почитат? Няма да направят нищо от това. Антихристите се преструват, че познават себе си, но в действителност всичко това е да се оправдават с измамни доводи и да се обясняват, всичко е, за да подведат хората и да ги накарат да се застъпят за тях, което е техният скрит мотив. Те избягват важните въпроси и говорят лековато за това, че познават себе си и приемат кастренето, за да подведат хората и да ги примамят, да накарат хората да ги ценят и да ги почитат. Не е ли този метод доста нечестив? Някои хора наистина се хващат, и след като бъдат подведени от антихристите, казват: „Този човек говори толкова добре — бях много вдъхновен. Плаках няколко пъти!“. По това време тези хора силно ги почитат и ценят, но в крайна сметка се оказва, че те са антихристи; това е последствието от подвеждането и примамването на другите от страна на антихристите. Антихристите могат да подвеждат хората по този начин и със сигурност не липсват такива, които се хващат и са измамени. Ако някой може да разпознае антихристите в това отношение, тогава той е човек, който разбира истината и има проницателност.

Антихристите често измъчват хората. Те имат един известен израз, който гласи: „Дребосъче, щом не отстъпваш пред мен, само с няколко хода ще те накарам да паднеш на колене и да ме почиташ — ако не отстъпиш пред мен, ще те пратя при смъртниците!“. Какво искат да правят антихристите? Те искат да измъчват хората. Какъв тип хора искат да измъчват? Ако им се подчиняваш и подмазваш и ги почиташ, ще те измъчват ли? Ако си кротък и покорен спрямо тях, ако виждат, че не представляваш заплаха за тях, че си просто един мекушав човек или роб, те няма да си правят труда да те измъчват. Ако направят нещо лошо или извършат злодеяния, ако открият човек, който ги разпознава, който ще ги разобличи и разкрие, който ще ги свали от позицията им, който ще съсипе репутацията им и ще подкопае действията им, те ще се замислят как да измъчват този човек. Антихристите не измъчват хората по прищявка; по-скоро постоянно наблюдават и подлагат на изпитание хората, като гледат кой говори лошо за тях зад гърба им, кой не отстъпва пред тях, кой прозира действията им, кой ги пренебрегва и кой отказва да се сближава с тях. След като наблюдават известно време и намерят двама или трима такива индивиди, те започват да разговарят за проблемите на тези хора по време на събирания. Въпреки че това, което казват, изглежда правилно на пръв поглед, в действителност то е целенасочено, с причина и цел. Каква е причината? Те вече са проучили задълбочено; тези индивиди не отстъпват пред тях и ги разпознават, като винаги се опитват да ги разобличат и разкрият, да ги освободят от длъжност. Казват тези неща, за да предупредят тези индивиди, да ги сплашат. Ако тези хора се отдръпнат и не смеят да продължат, и всичко върви според желанията на антихристите, тогава антихристите ги пренебрегват. Но ако тези индивиди продължават както преди, като отказват да се сближат с тях и все така възнамеряват да ги разкрият, да ги докладват на Горното и да ги освободят от длъжност, тогава те се превръщат в следващите мишени на антихристите за измъчване. Измислят други подходи и приемат по-силови и сурови методи, като се опитват да намерят компромат срещу тях и да намерят възможности да ги измъчват, като не спират, докато не ги отлъчат от църквата. Антихристите подлагат несъгласните на този тип измъчване и няма да се успокоят, докато не постигнат целта си. Методите, които антихристите използват, за да измъчват хората, са безпощадни. Започват с намиране на привидно основание и лепене на етикети на хората, а след това започват да ги измъчват, като не спират, докато хората не им се подчинят и не отстъпят пред тях напълно — в противен случай това не е краят. В църквата антихристите постоянно сеят раздор и сформират клики, с цел да създадат фракция и да поемат контрол над църквата. Не е ли това често срещано явление? Антихристите сформират клики, сеят раздор, привличат сили, заговорничат с тези, които са им изгодни, които могат да говорят в тяхна полза, да прикриват злодеянията им и да ги защитават в ключови моменти. Те карат тези хора да вършат неща за тях, дори да докладват за други и да действат като техни пратеници. Ако имат статус, тази група се превръща в тяхното независимо царство. Ако нямат статус, те и тяхната група формират сила в рамките на църквата, като смущават нормалния ред на църквата и се намесват в него и смущават нормалния църковен живот и дело.

Най-често срещаното проявление на нечестивата същност на антихристите е, че те са особено добри в преструвките и лицемерието. Въпреки техния особено жесток, коварен, безпощаден и надменен нрав, външно те се представят като особено смирени и добронамерени. Не е ли това преструвка? Тези хора ежедневно размишляват в сърцата си, като си мислят: „Какви дрехи трябва да нося, за да изглеждам по-християнски, по-порядъчен, по-духовен, по-обременен и по-скоро като водач? Как трябва да се храня, за да накарам хората да смятат, че съм достатъчно изтънчен, изискан, достолепен и благороден? Каква походка трябва да приема, за да излъчвам лидерство и харизма, да изглеждам като изключителен, а не като обикновен човек? В разговорите си с другите, какъв тон, речник, поглед и изражение на лицето могат да накарат хората да почувстват, че съм от висока класа, като социален елит или високопоставен интелектуалец? Как моите облекло, стил, реч и поведение могат да накарат хората да ме държат на висока почит, да оставят незаличимо впечатление у тях и да обезпечат оставането ми в сърцата им завинаги? Какво трябва да кажа, за да спечеля и стопля сърцата на хората и да оставя трайна следа? Трябва да правя повече, за да помагам на другите и да говоря добре за тях, често да говоря за божиите слова и да използвам някои духовни термини пред хората, да чета повече от божиите слова на другите, да се моля повече за тях, да говоря с нисък глас, за да накарам хората да наострят уши и да ме слушат, и да ги накарам да почувстват, че съм нежен, грижовен, любящ, великодушен и снизходителен“. Не е ли това преструвка? Това са мислите, които заемат сърцата на антихристите. Това, което изпълва мислите им, не е нищо друго освен тенденциите на невярващия свят, което напълно показва, че техните мисли и възгледи принадлежат на света и на Сатана. Някои хора могат тайно да се обличат като проститутка или дори като разпусната жена. Облеклото им е съобразено специално със злите тенденции и е особено модно. Когато обаче дойдат в църквата, сред братята и сестрите, те носят съвсем различен костюм и държание. Не са ли изключително вещи в преструвките? (Да.) Това, за което антихристите размишляват в сърцата си, това, което правят, различните им проявления и нравът, който разкриват, всичко това илюстрира, че техният нрав същност е нечестив. Антихристите не размишляват за истината, за положителните неща, за правилния път или за Божиите изисквания. Техните мисли и подходите, методите и целите, които избират, са все нечестиви — всички те се отклоняват от правилния път и са несъвместими с истината. Те дори противоречат на истината и като цяло могат да бъдат обобщени като зло; просто естеството на това зло е нечестиво — следователно, съвкупно това се нарича нечестивост. Те не размишляват върху това да бъдат честни хора, да бъдат чисти и открити, или да бъдат искрени и предани; вместо това мислят за нечестиви методи. Вземете например човек, който може да се разкрие по чист начин, което е положително нещо и е практикуване на истината. Правят ли антихристите това? (Не.) Какво правят те? Те постоянно се преструват и щом направят нещо лошо и започнат да се издават, яростно го крият, оправдават се, защитават се и прикриват фактите — след което накрая излагат причините си. Някоя от тези практики отговаря ли на практикуването на истината? (Не.) Някоя от тях в съответствие ли е с истините принципи? Още по-малко.

Току-що разговаряхме за първия аспект от нрава същност на антихристите — нечестивостта, и го разнищихме. Започнахме с разнищване на това, за което мислят антихристите по цял ден, като използвахме техните мисли, възгледи и начините и методите, с които те реагират на различни неща, за да разнищим нечестивия нрав на антихристите. Разнищихме и естеството на различните неща, които антихристите правят, въз основа на това, което съществува в мислите им. Дадохме и някои примери, за да разнищим техния нрав същност, разкрит чрез тези случаи. По отношение на тези примери виждали ли сте някого със сравнително добра човешка природа сред тези, които проявяват това поведение и разкриват този нрав? Когато става въпрос за човек, който има такива разкривания и проявления, притежава ли характерът му честност, доброта, простота, искреност, порядъчност и така нататък? (Не притежава.) Ясно е, че им липсват тези качества. Напротив, характерът им е коварен, безпощаден, имат навика да лъжат, егоистичен, подъл и без чувство за чест. Тези черти на характера им са доста очевидни. Може да се каже с точност, че всички, които имат нечестиви мисли по цял ден и които могат да вършат различни нечестиви неща, имат много лош характер. До каква степен е лош? Липсва му съвест, почтеност и най-вече нормална рационалност. Могат ли хората, лишени от тези неща, да се считат за човеци? Определено може да се каже, че хората, които нямат тези неща, не са човеци; те просто носят външната обвивка на човек. Някои може да попитат: „Не е ли това като вълк в овча кожа?“. Това е просто метафора. Какво са вълците в овча кожа? По същество те са вълци. Има ли съществена разлика между вълците и дяволите или антихристите? Вълците ловуват и ядат едър рогат добитък и овце, не от алчност, а като част от тяхната повелена от Бог природа. Има обаче едно нещо, което вълците притежават, а антихристите не. Ако някой осинови и отгледа вълк или му е спасил живота, вълкът никога няма да навреди на този човек и ще покаже благодарност. За разлика от тях антихристите се наслаждават на Божията благодат и водачество и на притока на Божиите слова, но те кроят заговори срещу Бог във всичко, винаги в опозиция и вражда с Него. Не могат да се покорят на нищо, което Бог прави; не могат да кажат „амин“ на това — те искат да се противопоставят. Уместно ли е да се каже, че антихристите са вълци в овча кожа? Точна ли е тази метафора? (Не, не е.) В миналото, в религията, всеки, който е бил определян като антихрист или зъл човек, е бил считан за вълк в овча кожа. Това е било просто метафора, използвана от хората, когато не са разбирали истината и човешката природа същност и нрава на различните индивиди. Когато обаче за истината се разговаря на това ниво, използването на тази метафора става по-малко подходящо. Дяволите са дяволи, а антихристите са равностойни на дяволи и не са достойни да бъдат сравнявани с всички живи същества, създадени от Бог. Има ли някое от нещата, които Бог е създал, като вълци или други месоядни животни, което някога да се е съпротивлявало или бунтувало срещу Бог? Ще роптаят ли шумно срещу Бог или ще Му се противопоставят? Ще осъждат ли, ще заклеймяват ли или ще нападат ли нещо, което Бог казва? Те не правят такива неща; те живеят само в съответствие с инстинктите и средата на живот, които Бог им е повелил. Каквито Бог ги е създал да бъдат, такива са те — без никаква преструвка. Но антихристите са различни: те имат природата на Сатана и са специализирани в действия срещу положителните неща и истината. Те са точно като големия червен змей: специализирани са в извършването на действия на съпротива срещу Бог.