Д. Присламчване към силните и потискане на слабите

Човешката природа на антихристите притежава и нещо, което е едновременно отвратително и омразно — а именно, те се присламчват към силните и потискат слабите. Ако в църквата или в света има определени знаменитости или хора с власт или статус, независимо кои са те, антихристите таят в сърцата си безкрайна завист и възхищение към тях, дори им се подмазват. Когато вярват в християнството, те твърдят, че определени политически личности са вярващи, а когато приемат този етап от Божието дело в последните дни, те твърдят, че определени пастори от видни вероизповедания също са го приели. Каквото и да правят, те винаги му дават впечатляващо име, винаги почитат и подражават на знаменитости и се чувстват удовлетворени само когато са успели поне да се присламчат към някоя знаменитост или към някой със статус. Когато става въпрос за хора със статус, независимо дали са добри или лоши, антихристите неуморно им се подмазват, ласкаят ги и им се умилкват. Дори са готови да им сервират чай и да им изнасят нощното гърне. От друга страна, когато се занимават с хора без статус, независимо колко почтени, честни и добри са тези индивиди, антихристите ги тормозят и тъпчат, винаги, когато е възможно. Често се хвалят с това как еди-кой си е ръководител на фирма в обществото, колко богат е бащата на еди-кой си, колко пари има еди-кой си и колко огромно е семейството или компанията на еди-кой си, като подчертават тяхната известност в обществото. По отношение на лъжеводачите и антихристите в църквата, независимо какви злодеяния извършват, антихристите никога не ги докладват, разобличават или разпознават. Вместо това ги следват плътно, като правят каквото им се каже. Стават последователи, пионки и роби на водача, когото следват, независимо на какво ниво е той. Когато се занимават с хора с власт, влияние, богатство и статус, изглеждат изключително раболепни, смирени и неспособни. Те са изключително послушни и покорни, кимат и се съобразяват с всичко, което тези хора казват. Въпреки това, когато се занимават с обикновени хора без статус, те си придават различен вид, като използват внушителен тон, когато говорят, за да надделеят над хората, и искат да ги превъзхождат, сякаш са непобедими, по-силни и по-висши от всеки друг, което затруднява разпознаването на каквито и да било проблеми, недостатъци или слабости в тях. Що за характер е това? Има ли някаква връзка между това и да си коварен, безпощаден и безсрамен? (Да, има.) Да се присламчваш към силните и да потискаш слабите — не е ли това грозната и зла страна на човешката природа на антихристите? Смятате ли, че хората с такава човешка природа са почтени? (Не.) Верни ли са нещата, които казват на хората със статус и на силните хора? Верни ли са нещата, които казват на слабите? (Нищо от това не е вярно.) Следователно този елемент има известна връзка с навика да се лъже. Ако се съди по този елемент, характерът на антихристите е крайно отвратителен и те притежават две напълно различни лица. Този тип хора имат прякор — „хамелеон“. Никога не се отнасят към хората въз основа на истините принципи, човешката природа или това дали тези хора се стремят към истината в Божия дом. Вместо това се отнасят към хората по различен начин единствено въз основа на техния статус и влияние. Когато се занимават с хора, които имат статус и способности, полагат големи усилия да им се подмазват, да ги ласкаят и да се сближат с тях. Дори да бъдат бити или ругани от тези хора, те го понасят с готовност без никакви оплаквания. Дори непрекъснато признават безполезността си и стават раболепни, въпреки че това, което наистина мислят вътрешно, е напълно различно от външното им поведение. Ако някой със статус и престиж говори, дори и това да е заблуда и ерес на Сатана, която е напълно несвързана с истината, те ще го слушат, ще кимат в съгласие и повърхностно ще го приемат. От друга страна, ако някой няма способности или статус, независимо колко правилни са думите му, антихристите ще го пренебрегват и ще го гледат отвисоко. Дори и това, което казва, да е в съответствие с принципите и истината, те няма да го слушат, а вместо това ще го опровергават, ще му се подиграват и ще го осмиват. Това е друга черта, която се среща в характера на антихристите. Съдейки по начините, по които постъпват, и принципите на техните постъпки и светски отношения, тези индивиди могат категорично да бъдат окачествени като абсолютни неверници. Проявленията на техния характер са долни, мръсни и низки.

Присламчването към силните и потискането на слабите е типичен метод на социално взаимодействие за хора като антихристите. Те водят оживени разговори и се сближават с невярващи, но когато се обърнат и видят братята и сестрите, нямат какво да кажат и нямат общ език. Това са антихристите. Когато обсъждат въпроси, свързани с вярата в Бог, изпълнението на дълга, навлизането в живота или промените в нрава, те нямат какво да кажат и нямат интерес. Въпреки това, когато говорят за невярващи, особено за тези с богатство и влияние, политически личности, социални елити, знаменитости в музиката и киното, социални тенденции и въпроси, свързани с хранене и развлечения, те стават изключително разговорливи и не могат да бъдат спрени. Изглежда, че те копнеят силно за такъв живот и социален статус. Въпреки че такива индивиди вярват в Бог, това е само поради собствените им трудности и скрити намерения и цели. Те вярват в Бог единствено заради благословиите и дори след като повярват в Бог, не могат да се избавят от такива неща. Затова, когато обсъждат въпроси, свързани с хранене и развлечения, те се ентусиазират. Когато говорят с братя и сестри, нещата стоят по друг начин. От дълбините на сърцата и душите си те гледат отвисоко на тези, които вярват в Бог, на тези, които се стремят към истината, и на тези, които са честни и почтени. Те дискриминират и презират такива индивиди. Когато антихристите видят водачи в църквата, те си мислят: „Те не приличат на водачи; изобщо не приличат на чиновници. В сравнение със светските чиновници те са много по-посредствени, липсват им маниери и стил!“. Ако научат, че някои водачи нямат високо ниво на образование, те ги дискриминират в сърцата си. Какво мислите, че чувстват, когато Ме видят? С един поглед си мислят: „Христос, въплътеният бог, е никой, без висше образование, не е толкова висок, външният му вид не е привлекателен, липсват му маниери и облеклото му е обикновено. Всички казват, че той има истината; това е единственото нещо, на което си струва да се обърне внимание, и няма нищо друго впечатляващо в него. Вижте какво носят тези силни хора в обществото! Какви марки са дрехите и обувките ти? Каква е прическата ти? В известен салон ли си се подстригвал? Колко струваше една прическа?“. Аз казвам: „Не харча и стотинка за подстригване; подстригвам се сам вкъщи“. Те казват: „Ходиш ли на козметични процедури? Отсядаш ли в хотели? С колко звезди? Бил ли си някога на луксозен круиз?“. Аз казвам: „Не знам за тези неща“. Те казват: „Тогава наистина си доста невеж. С твоята благородна идентичност и статус, защо нямаш познания или разбиране за тези луксозни и изискани неща в света? В твоето положение трябва да отидеш лично да ги изпиташ малко. Най-малкото трябва да отидеш в изискан козметичен салон, да отседнеш в петзвезден хотел и да отидеш на луксозен круиз. Най-малкото трябва да седиш в първа класа, когато летиш със самолет“. Когато Ме видят, те Ме презират, но трябва да признаят едно нещо, а именно: „Никога преди не съм чувал нищо от това, което ти каза по време на събиранията: трябва да слушам какво казваш“. Но след събиранията те вече не Ме признават. Точно като вълк: след като го нахраниш, той се обръща и те ухапва. Това е природата на вълка. Когато антихристите видят обикновените братя и сестри без пари или влияние, които просто обичат истината и са способни да се стремят към нея, и които доброволно изпълняват дълга си, те ги презират и изключват. Когато гледат Христос и виждат обикновен човек, някой, който във всеки аспект, във външен вид, излъчване и поведение, е обикновен и прост човек, могат ли веднага да променят вътрешния си нрав и гледната си точка? (Не, не могат.) Тяхното отношение към нещата се основава на техния характер. Липсва им нормална човешка природа и отношението им към Христос несъмнено е същото като отношението им към обикновен човек. Няма дори и най-малко уважение; това се определя от тяхната същност и характер. Проявлението на този аспект от човешката природа на антихриста е толкова отвратително и омразно, колкото и в други аспекти.

Всяка една от различните черти в характера на антихриста, за които току-що разговаряхме, може сама по себе си да разкрие дали характерът му е добър или лош, превъзхождащ или низш. Характерът на човек, който лъже по навик, превъзхождащ ли е, или низш? (Низш.) Човешката природа на егоистичен и подъл човек добра ли е, или лоша? (Лоша.) Човешката природа на безсрамен човек добра ли е, или лоша? (Лоша.) Характерът на коварен и безпощаден човек превъзхождащ ли е, или низш? (Низш.) Какъв е характерът на човек, който знае само как да се присламчва към силните и да потиска слабите, който се придържа само към такива принципи? (Отвратителен.) Такива индивиди са крайно отвратителни, не само че им липсва нормална човешка природа, но може точно да се каже, че те не са хора — те са измет, те са дяволи. Всеки, лишен и от капка съвест и разум, е дявол, а не човешко същество.

Е. По-голямо желание за материални неща от нормалните хора

В човешката природа на антихристите има и друго проявление: те имат по-голямо желание за материални неща от нормалните хора. Тоест тяхното желание и изискване за материални неща е особено голямо — то е безгранично. Те са изпълнени с домогване до екстравагантен начин на живот и са ненаситно алчни. Някои може да кажат: „Повечето антихристи не притежават това проявление“. Това, че не го притежават, не означава, че то отсъства от човешката им природа. След като такива хора придобият статус, какви са техните принципи за това какво ядат, как се обличат и как изглеждат? Щом имат статус, те трябва да постигнат своето, намират възможности, имат определени условия и животът им е различен. Стават придирчиви към това, което ядат, като наблягат на показността и лукса. Настояват да носят и да използват маркови предмети, а домовете, в които живеят, и колите, които карат, трябва да са от висок клас и луксозни. Дори когато купуват служебно превозно средство, то трябва да е оборудвано с луксозни аксесоари. Някои може да попитат: „Ако нямат пари, защо наблягат толкова на тези неща?“. Само защото нямат пари, не означава, че не се стремят към такива неща или че това желание отсъства от човешката им природа. Затова, щом се доберат до приношенията в Божия дом, антихристите ги прахосват безразсъдно. Искат да купуват всичко и да му се наслаждават, до степен на безсрамие и до степен, която е трудно да се контролира. Трябва да пият висококачествен чай, сервиран в позлатени чаши, трапезата им трябва да е пищен банкет, настояват да консумират специален клас женшен и използват само компютри и телефони от световна класа, които винаги са най-новите модели. Носят очила, струващи хиляди юани, харчат стотици за прически и плащат хиляда или повече за масажи и сауни. Казано накратко, изискват всичко да е от най-висок клас и марково, като искат да се наслаждават на всичко, на което се наслаждават знаменитостите и силните на деня. Щом антихристите придобият статус, всички тези грозни неща стават очевидни. По време на събирания, ако само трима до петима души слушат тяхната проповед, те го намират за недостатъчно и настояват да има триста до петстотин души. Когато другите казват, че има неблагоприятни външни обстоятелства, така че събиране от трима до петима души вече е доста добре, те отвръщат: „Това няма да стане — защо толкова малко хора слушат моята проповед? Това не си струва времето ми. Трябва да купим голяма църковна сграда, която да побира десетки хиляди души, за по-внушителна проповед“. Не си ли играят със смъртта? Ето какво правят антихристите. Не са ли също така безсрамни? Те имат изключително неконтролируемо желание и интерес към луксозен живот и материални неща, което е друга черта в характера на антихристите. Щом някой спомене гурме храна, луксозни коли, маркови дрехи и първокласни и скъпи предмети, очите им светват и позеленяват от алчност, а желанието им изплува на повърхността. Как се появява това желание? Това е несъмнено разкриване на тяхната демонична природа. Някои антихристи може да са с малко пари и когато видят някой да носи скъпи бижута или диамантен пръстен от два или три карата, очите им светват и си мислят: „Ако не вярвах в бог, можех да нося петкаратов“. Те обмислят факта, че дори не притежават еднокаратов пръстен, и се чувстват разстроени и започват да мислят, че не си струва да вярваш в Бог. Но при по-нататъшно обмисляне си мислят: „Ще получа големи благословии в бъдеще, защото вярвам в бог. Мога да имам петстотинкаратов диамант и да го нося на главата си“. Имат желания, нали? Като виждат богати хора по телевизията, облечени в дизайнерски дрехи и плаващи на луксозни круизни кораби в морето, те чувстват, че това е невероятно блажено, романтично, благородно и завидно. Гледат в захлас и си казват: „Кога мога да стана такъв човек, титан сред хората? Кога мога да се наслаждавам на такъв живот?“. Те го гледат отново и отново, докато не си помислят, че да вярваш в Бог е наистина безинтересно. Но след това отново размишляват, като си казват: „Не мога да мисля така. Защо вярвам в бог? „Трябва да понесеш големи страдания, за да стигнеш върха“. В бъдеще животът ми ще бъде много по-добър от техния. Те отиват на луксозен круиз, но аз ще летя на луксозен самолет или на луксозна летяща чиния — ще отида на луната!“. Има ли в тези мисли дори малко разум? Съобразени ли са с нормалната човешка природа? (Не, не са.) Това е друг елемент в човешката природа на антихристите — изключително неконтролируемо желание за материални неща и луксозен начин на живот. Щом ги получат, те стават ненаситно алчни, с хищен поглед и природа, като искат да притежават тези неща завинаги. В човешката природа на антихристите не става въпрос само за завист към силните; те също така желаят материални неща и висококачествен живот. Нормалната човешка природа има разумен обхват от нужди за живот и материални неща: тя има своите ежедневни потребности, нуждите на работната и жизнената среда, а също и физическите си нужди. Достатъчно е тези нужди да бъдат задоволени и се счита за относително нормално да се ограничат до възможностите и икономическите условия на човека. Нуждата на антихристите от материални неща и отдаването им на тях обаче са ненормални и ненаситни. Някои антихристи преследват висок стандарт на живот — особено когато живеят със семейството на домакините, където храната включва само прости ястия, те се чувстват малко раздразнени. Освен това, ако хората в това семейство се стремят към истината, доста са честни и няма да ги ласкаят, да им се подмазват или да казват това, което искат да чуят, те стават още по-отвратени, като си мислят: „Къде мога да хапна хубава храна и да отседна в голяма къща? Кой има добри условия на живот? Кой има кола и може да ме вози и да ме взима, за да не се налага да ходя пеша?“. Те винаги са обсебени от такива въпроси. Имате ли такива хора около вас? Вие такъв тип хора ли сте? (Тези неща присъстват и в нашата човешка природа.) Тогава можете ли да ги държите под контрол? Да се наслаждаваш на комфорт не е същото като ненаситната алчност; трябва да е с мярка, без да се пречи на изпълнението на дълга. Това е човешката природа, притежавана от нормалните покварени хора. Антихристите обаче не знаят кога да спрат; те са ненаситни и по навик хищни. По отношение на това проявление, имате ли нещо друго да добавите? (Боже, виждала съм антихрист преди. По онова време една сестра ѝ беше купила повече от десет пухени якета, всички от известни марки, и тази жена антихрист ги носеше едно по едно, като сменяше с ново всеки път, когато излизаше. По-късно тя стана водач и използва Божиите приношения, за да си купи лек автомобил. Някой дори купи хубава къща специално, за да я настани, и когато тя отиваше на пазар, тази сестра домакин я следваше плътно. Ако харесаше някоя дреха, просто я посочваше и сестрата домакин бързаше да ѝ я купи. Когато се прибираше вкъщи, тя се обаждаше предварително на семейството на домакините и казваше, че иска да яде пелмени. Времето за варене на пелмените трябваше да се изчисли точно — не твърде рано, за да не изстинат, и не твърде късно, за да не се налага да чака гладна, когато се прибере. Тя беше като императрица вдовица; начинът ѝ на живот беше изключително луксозен. По-късно тази жена антихрист беше отлъчена.) Вижте колко невежи и глупави са тези хора, да купуват къща и лек автомобил за антихрист! Антихристите смятат, че хората идват на този свят, за да се наслаждават на нещата, че ако човек не се наслаждава на тези неща, тогава животът му е живян напразно. Това е техният принцип и теория. Правилна ли е тази теория? Това е изцяло възгледът на невярващите, на зверовете и на мъртвите хора без дух. Хора, които вярват в Бог и все пак имат такива възгледи, са отявлени неверници и невярващи. Щом такива хора придобият статус, те стават антихристи във всяко отношение, а без статус са зли хора.

Навикът да се лъже, коварството и безпощадността, липсата на чувство за чест и безсрамието, егоизмът и подлостта, присламчването към силните и потискането на слабите, както и по-голямото желание за материални неща от нормалните хора — тези черти на характера на антихристите са типични, силно представителни и очевидни. Макар някои от тези проявления да присъстват до известна степен и при обикновените хора, техните проявления са просто покварен нрав или проявления на ненормална човешка природа или липса на човешка природа, които произтичат от покварата на Сатана. Чрез четене на Божиите слова съвестта на тези хора се пробужда и те развиват способността да се избавят от тези неща и да им се опълчват, както и да се покайват. Тези характеристики не играят доминираща роля в тях и няма да повлияят на стремежа им към истината или на изпълнението на техния дълг. Само антихристите отказват да приемат истината, независимо колко проповеди чуват. Чертите и особеностите, присъщи на тяхната човешка природа, няма да се променят и затова такива хора са заклеймени в Божия дом и никога не могат да бъдат спасени. Защо не могат да бъдат спасени? Хората с такъв характер не могат да бъдат спасени, защото отказват да приемат истината и защото са враждебни към истината, към Бог и към всички положителни неща. Те нямат условията и човешката природа за спасение и затова тези индивиди са предопределени да бъдат отстранени и хвърлени в ада.

12 декември 2020 г.