Г. Егоистични и подли

Антихристите нямат съвест, разум или човешка природа. Те не само че нямат никакво чувство за срам, но имат и друга отличителна черта: те са необичайно егоистични и подли. Буквалният смисъл на техния „егоизъм и подлост“ не е труден за разбиране: те са слепи за всичко друго освен за собствените си интереси. Всичко, което засяга собствените им интереси, отнема цялото им внимание и те ще страдат за това, ще платят цена, ще съсредоточат мислите си върху това и ще му се посветят. За всичко, което не е свързано със собствените им интереси, ще си затворят очите и няма да обърнат никакво внимание. Другите могат да правят каквото си искат — антихристите не се интересуват от това дали с поведението си някой прекъсва или смущава и считат, че това няма нищо общо с тях. Тактично казано, те не се бъркат в чуждите работи. Но по-точно е да се каже, че този тип хора са подли, долни и мерзки. Окачествяваме ги като „егоистични и подли“. Как се проявяват егоизмът и подлостта на антихристите? Във всичко, което е от полза за техния статус или репутация, те полагат усилия да направят или кажат каквото е необходимо, и с готовност понасят всякакви страдания. Но когато става дума за работа, подредена от Божия дом, или за работа, която е от полза за израстването в живота на Божиите избраници, те напълно я пренебрегват. Дори когато зли хора прекъсват, смущават и извършват всякакви злини, и по този начин сериозно засягат работата на църквата, те остават безучастни и безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. А ако някой открие и докладва за злодеянията на зъл човек, те казват, че не са видели нищо, и се преструват, че са в неведение. Но ако някой ги докладва и ги разобличи, че не вършат истинска работа, а се домогват единствено до слава, придобивки и статус, те се вбесяват. Набързо се свикват събрания, на които се обсъжда как да се реагира, провеждат се разследвания, за да се разбере кой е действал зад гърба им, кой е бил тарторът и кой е участвал. Няма да ядат и да спят, докато не разнищят всичко из основи и въпросът не бъде напълно приключен — дори ще се почувстват доволни едва когато повалят всички, които са участвали в докладването им. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? Вършат ли те църковна работа? Те чисто и просто действат в името на собствената си власт и статус. Те се занимават с личните си дела. Каквато и работа да вършат антихристите, те никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали ще бъдат засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото настояща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствения си статус и властта си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота, не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делата на църквата. Дори когато даден проблем е напълно очевиден, те го разглеждат само нехайно. Едва когато Горното директно ги скастри и им нареди да разрешат даден проблем, антихристите неохотно ще свършат малко истинска работа и ще му покажат, че нещо се върши, а скоро след това ще продължат със собствените си дела. Що се отнася до делата на църквата и важните неща в работата като цяло, те не се интересуват от тези неща и ги пренебрегват. Дори пренебрегват проблемите, които откриват, и отговарят нехайно или говорят с недомлъвки, когато ги питате за някакви проблеми, а с тях се занимават единствено с голяма неохота. Това е проява на егоизъм и подлост, нали? Нещо повече, какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те мислят само за това дали ще им позволи да привлекат внимание. Стига да подобри репутацията им, те си блъскат главата, за да измислят как да се научат да го вършат и изпълняват. Единственото, което ги вълнува, е дали ще се отличат. Каквото и да правят или мислят, те се интересуват единствено от собствената си слава, придобивки и статус. Какъвто и дълг да изпълняват, те се съревновават само за това кой да стои по-високо или по-ниско, кой да спечели и кой да загуби и чия репутация да е по-добра. Те се интересуват само от това колко хора ги почитат и им се възхищават, колко хора им се подчиняват и колко последователи имат. Те никога не разговарят за истината и не решават истински проблеми. Никога не обмислят как да вършат нещата според принципите, когато изпълняват дълга си, нито размишляват дали са били предани, дали са изпълнили задълженията си, дали са допуснали отклонения или пропуски в работата си, дали съществуват някакви проблеми, камо ли да се замислят за това какво иска Бог и какви са Божиите намерения. Те не обръщат никакво внимание на което и да е от тези неща. Те се заравят в работата и вършат нещата само за слава, придобивки и статус и за да удовлетворят собствените си амбиции и желания. Това е проявление на егоизъм и подлост, нали? То напълно разобличава изпълнените им с лични амбиции, желания и неразумни претенции сърца. Всичко, което правят, е подчинено на амбициите и желанията им. Каквото и да правят, те се мотивират и изхождат от личните си амбиции, желания и неразумни претенции. Това е класическа проява на егоизъм и подлост.

Някои водачи не вършат никаква практическа работа. За да се отчитат пред Горното, за да избегнат кастрене и освобождаване от длъжност и за да подсигурят собствения си статус, те полагат неимоверни усилия с братята и сестрите, като ги карат да им служат. В работата си говорят само думи и доктрини, не разговарят за истините принципи, не разрешават действителни проблеми, не помагат на другите с любящо сърце, нито се съобразяват с трудностите на другите хора, и никога не се занимават с реалните трудности, с които хората се сблъскват, докато изпълняват дълга си и в своето навлизане в живота. Те не подкрепят никого, който е негативен. Освен потискане и укор, те изричат само доктрини и скандират своите лозунги. Каква е целта им? Те не проявяват внимание към Божието бреме, а вместо това желаят да се възползват от резултата от дълга, който братята и сестрите изпълняват, за да се разкрасят и да подсигурят статуса си. Ако братята и сестрите покажат добри резултати в изпълнението на дълга, те са доволни. Приписват си заслугите пред Горното, като вътрешно хвалят собствената си добродетел и смятат, че са изпълнили дълга си доста добре. Освен това докладват на Горното за многото трудности, с които са се сблъскали, докато са вършили тази работа, как Бог им е отворил изход, как са водили братята и сестрите да работят усилено заедно и да преодолеят тези трудности, как са им помогнали да завършат тази работа, как са се придържали към принципите и как са премахнали злите хора. Те също така държат да подчертаят цената, която са платили, и приноса, който са направили в работата си, като дават на Горното да разбере, че благодарение на собствените им усилия работата е свършена добре. Негласно казват на Горното: „Моето водачество отговаря на името си и вие направихте правилния избор, като ме избрахте за водач“. Това не е ли проявление на егоизъм и подлост? Хората, които проявяват човешка природа на егоизъм и подлост, често имат няколко обичайни реплики. Например, след като им е уредено да водят църква, те винаги казват: „В моята църква църковният ни живот е толкова добър, толкова прекрасен. Моите братя и сестри имат прекрасно и дълбоко навлизане в живота, всички имат преживявания на живота. Вижте как обичат бог и колко добре се върши работата ни“. Това са обичайните реплики на антихристите. Ако се съди по техните обичайни реплики, очевидно е, че се отнасят към братята и сестрите в църквата, за която отговарят, като към свои собствени овце, считайки всичко в църквата, която контролират, за своя частна собственост. Това не е ли безсрамно? Защо е безсрамно? Всяко проявление на егоизъм и подлост възниква от това, че си безсрамен. Следователно да си егоистичен и подъл означава, че си безсрамен. Тези хора, които проявяват егоизъм и подлост, определено са безсрамни. Когато им е поверено водачество и отговорност за дадена църква, да водят Божиите избраници да изпълняват дълга си и да вършат конкретна работа, те се отнасят към тези неща като към своя частна собственост. Никой не може да се намесва, те имат последната дума за всичко. Антихристите считат Божиите избраници, делото на църквата, както и църковните съоръжения и имущество за своя частна собственост. Това само по себе си е проблематично: те се стремят да заграбят активите на Божия дом и да господстват над Божиите избраници. Освен това те разглеждат тези неща като капитал за съревнование с другите, като дори не се спират пред това да предадат интересите на Божия дом и да навредят на Божиите избраници. Смятате ли, че антихристите притежават съвест и разум? Имат ли място за Бог в сърцата си? Имат ли богобоязливо сърце и богопокорно сърце? Ни най-малко. Следователно да наречем антихристите слуги на Сатана или зли демони на земята в никакъв случай не е преувеличение. В сърцето на антихриста няма нито Бог, нито църква, и той със сигурност не зачита Божиите избраници. Кажете Ми, там, където съществуват братята и сестрите и където Бог върши делото Си, как може такива места да не се наричат Божи дом? По какъв начин те не са църкви? Но антихристите мислят само за нещата в рамките на собствената си сфера на влияние. Те не се интересуват от други места и не се занимават с други места. Дори да открият проблем, не му обръщат внимание. Още по-лошо е, че когато нещо се обърка на определено място и причини загуби за делото на църквата, те не му обръщат внимание. Когато ги попитат защо го пренебрегват, те предлагат абсурдни заблуди, като казват: „Не се меся в това, което не ме засяга“. Думите им звучат рационално, изглежда, че разбират границите в това, което правят, и изглежда, че нямат външни проблеми, но каква е същността? Това е проявление на техния егоизъм и подлост. Те правят нещата само за себе си, само за собствената си слава, придобивки и статус. Изобщо не изпълняват дълга си. Това е друга типична характеристика на антихристите — те са егоистични и подли.

Същността на егоизма и подлостта на антихристите е очевидна. Техните проявления в това отношение са особено изявени. Църквата им поверява дадена работа и ако тя им носи слава и ползи, и им позволява да се покажат, те са много заинтересовани и са готови да я приемат. Ако става въпрос за неблагодарна работа или за такава, която включва оскърбяване на хора, или която няма да им даде възможност да се покажат, или която не е от полза за тяхната слава, придобивки или статус, те нямат интерес и няма да я приемат, сякаш тази работа няма нищо общо с тях и не е работата, която би трябвало да вършат. Когато се сблъскат с трудности, няма никакъв шанс да потърсят истината, за да ги разрешат, камо ли да се опитат да видят по-голямата картина и да се съобразят с църковното дело. Например в рамките на делото на Божия дом, въз основа на общите работни нужди, може да има някои кадрови размествания. Ако няколко души бъдат преместени от дадена църква, какъв би бил разумният начин водачите на тази църква да се отнесат към въпроса? Какъв е проблемът, ако са загрижени само за интересите на собствената си църква, а не за общите интереси, и ако изобщо не желаят да преместят тези хора? Защо, като църковни водачи, те не са способни да се покорят на централизираните подредби на Божия дом? Такъв човек внимателен ли е към Божиите намерения? Внимателен ли е към голямата картина на делото? Ако не мисли за работата на Божия дом като цяло, а само за интересите на собствената си църква, не е ли много егоистичен и подъл? Църковните водачи трябва безусловно да се покоряват на върховенството и подредбите на Бог, както и на централизираните подредби и координация на Божия дом. Това е, което е в съгласие с истините принципи. Когато се изисква от делото на Божия дом, независимо кои са, всички трябва да се покоряват на координацията и подредбите на Божия дом и категорично не трябва да бъдат контролирани от никой отделен водач или работник, сякаш му принадлежат или са подчинени на неговите решения. Подчинението на Божиите избраници на централизираните подредби на Божия дом е напълно естествено и обосновано и тези подредби не могат да бъдат пренебрегвани от никого, освен ако отделен водач или работник не направи произволно преместване, което не е в съответствие с принципите, в който случай той може да не се подчини на тази подредба. Ако се извърши нормално преместване в съответствие с принципите, тогава всички Божии избраници трябва да се подчинят и никой водач или работник няма право или каквато и да е причина да се опитва да контролира когото и да било. Бихте ли казали, че има работа, която не е дело на Божия дом? Има ли работа, която не включва разпространяването на евангелието на Божието царство? Всичко е дело на Божия дом, всяка работа е равна и няма „твое“ и „мое“. Ако преместването е съгласно принципите и се основава на изискванията на църковното дело, тогава тези хора трябва да отидат там, където са най-необходими. И все пак, какъв е отговорът на антихристите, когато се сблъскат с такава ситуация? Те намират различни претексти и извинения, за да задържат тези подходящи хора до себе си, и предлагат само двама обикновени души, а след това намират някакъв претекст, за да ти създадат трудности, като или казват колко е натоварена работата, или че им липсват хора, че е трудно да се намерят хора и ако тези двамата бъдат преместени, това ще се отрази на работата. И те питат какво трябва да направят и те карат да се чувстваш така, сякаш преместването на хора би означавало, че си им длъжен. Не е ли това начинът, по който действат дяволите? Така вършат нещата невярващите. Хората, които винаги се опитват да защитят собствените си интереси в църквата — добри хора ли са? Хора, които действат според принципите ли са? Категорично не. Те са невярващи и неверници. И това не е ли егоистично и подло? Ако някой с добри заложби бъде преместен от подчинението на антихрист, за да изпълнява друг дълг, в сърцето си антихристът упорито се съпротивлява и го отхвърля — иска да зареже всичко и няма ентусиазъм да бъде водач или ръководител на екип. Какъв е този проблем? Защо той няма покорство към църковните подредби? Смята, че преместването на неговия най-добър помощник ще се отрази на резултатите и напредъка на работата му и че статусът и репутацията му ще бъдат засегнати впоследствие, което ще го принуди да работи по-усилено и да страда повече, за да гарантира резултати — а това е последното нещо, което иска да направи. Той е свикнал с удобството и не иска да работи по-усилено или да страда повече, затова не иска да пусне човека. Ако Божият дом настоява за преместването, той се оплаква много и дори иска да си хвърли оставката. Това не е ли егоистично и подло? Божиите избраници трябва да бъдат централно разпределяни от Божия дом. Това няма нищо общо с който и да е водач, ръководител на екип или отделна личност. Всеки трябва да действа принципно. Това е правилото на Божия дом. Антихристите не действат според принципите на Божия дом, постоянно кроят планове в името на собствения си статус и собствените си интереси и карат братята и сестрите с добри заложби да им служат, за да затвърдят властта и статуса си. Не е ли това егоистично и подло? Външно погледнато, това, че държат хората с добри заложби до себе си и не им позволяват да бъдат прехвърлени от Божия дом, изглежда така, сякаш мислят за църковната работа, но всъщност те мислят само за собствената си власт и статус и изобщо не мислят за работата на църквата. Те се страхуват, че ще свършат лошо църковната работа, ще бъдат освободени и ще загубят статуса си. Антихристите не се замислят за по-общото дело на Божия дом, мислят само за собствения си статус, защитават собствения си статус, без да изпитват угризения за щетите върху интересите на Божия дом, и бранят собствения си статус и интереси в ущърб на църковната работа. Това е егоистично и подло. Когато се сблъска с подобна ситуация, човек трябва най-малкото да помисли според съвестта си: „Всички тези хора са от Божия дом, те не са моя лична собственост. Аз също съм член на Божия дом. Какво право имам да преча на Божия дом да прехвърля хора? Трябва да се съобразявам с общите интереси на Божия дом, вместо да се съсредоточавам само върху работата в рамките на собствените си отговорности“. Такива мисли би трябвало да имат хората, които притежават съвест и разум, и такъв разум би трябвало да притежават онези, които вярват в Бог. Божият дом се занимава с работата на цялото, а църквите се занимават с работата на частите. Следователно, когато Божият дом има специална нужда от църквата, най-важното за водачите и работниците е да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Лъжеводачите и антихристите не притежават такава съвест и такъв разум. Всички те са доста егоистични, мислят само за себе си и не се интересуват от работата на църквата. Съобразяват се само с ползите, които са пред очите им, но не се съобразяват с по-общото дело на Божия дом и затова са абсолютно неспособни да се подчиняват на подредбите на Божия дом. Те са изключително егоистични и подли! В Божия дом те дори са достатъчно дръзки, за да пречат, и дори се осмеляват да се инатят. Това са хората, на които най-много им липсва човешка природа, това са зли хора. Ето какви хора са антихристите. Те винаги се отнасят към работата на църквата, към братята и сестрите и дори към всички активи на Божия дом, които попадат в сферата на тяхната отговорност, като към своя лична собственост. Те вярват, че само от тях зависи как тези неща ще бъдат разпределени, прехвърлени и използвани и че Божият дом няма право да се намесва. Щом са в техни ръце, те сякаш са притежание на Сатана, на никого не е позволено да ги докосва. Те са големите началници, баш шефовете и всеки, който отиде на тяхна територия, трябва да се подчинява на заповедите и подредбите им по възпитан и услужлив начин и да взема под внимание израженията им. Това е проявлението на егоизма и подлостта в характера на антихристите. Те не се съобразяват с работата на Божия дом, ни най-малко не следват принципи и мислят само за собствените си интереси и статус — всичко това са все отличителни белези на егоизма и подлостта на антихристите.

Има и друга ситуация. Независимо дали става въпрос за пари или предмети, предложени от братята и сестрите, при нормални обстоятелства всичко, независимо от количеството, трябва да бъде предадено на Божия дом. Въпреки това някои антихристи погрешно смятат, че: „Парите, предложени от братята и сестрите в нашата църква, принадлежат на нашата църква и нашата църква трябва да ги пази и използва. Никой няма право да се меси в това как ги използваме или разпределяме и със сигурност няма правото да ги отнема“. И така, ако го попиташ колко приношения е получила църквата, той ще се страхува, че може да ги отнемеш, и няма да ти каже действителната сума. Някои хора може да се чудят: „Какво означава, че се страхуват да не им я вземат? Дали искат да я похарчат сами?“. Не е задължително. Те си мислят: „Нашата църква също се нуждае от пари. Ако ни ги вземат, как ще вършим работата си?“. Горното има принципи за тези въпроси, така че защо не следваш принципите, когато се занимаваш с тях? Горното заделя достатъчно за използване във вашата работа, а останалото се подрежда централно от Божия дом. Тези ресурси не са частна собственост на църковното ръководство. Те принадлежат на Божия дом. За да задоволят своите амбиции и желания обаче, в името на собствената си работа и за да гарантират ресурсите в своята сфера на влияние, някои антихристи задържат тези неща и си ги присвояват като свои, и не позволяват на никого другиго да ги използва. Това не е ли проявление на егоизъм и подлост? Това е също типично и конкретно проявление на характера на антихристите.

Тези антихристи са лоши и зли, грозни, нечестиви, долни и подли. Дори само да се говори за тях е отвратително и вбесяващо. Външно може да изглеждат като човешки същества и да говорят приятно, като привидно разбират и владеят всякакви доктрини, но щом започнат да действат, тяхната грозна и зла човешка природа се разобличава и е отблъскваща за гледане. Тъй като всеки антихрист притежава тези грозни и зли качества в характера си, той е способен да извършва такива злодеяния. Затова го наричат антихрист. Има ли смисъл тази логика? (Да.) С други думи, именно наличието на този жесток и нечестив нрав в характера му му позволява да извършва злодеянията на антихристите, като по този начин го окачествява като такъв. Точно така е. Ако даден човек е антихрист, точно ли би било да се опише неговата човешка природа като добра, почтена, честна и искрена? Със сигурност не. Ако човек лъже по навик, той притежава качеството на антихрист. Ако някой е коварен и безпощаден, той също носи качеството на антихрист. Ако даден индивид е егоистичен, подъл, ако е воден единствено от лична изгода, ако вилнее, вършейки лоши неща, и ако е безсрамен, тогава той е зъл човек. Ако такъв зъл човек дойде на власт, тогава той става антихрист.