В. Без чувство за чест и безсрамни

В нормалната човешка природа има простота, но дали антихристите са прости хора? Очевидно не. Коварството, безпощадността и навикът да се лъже, за които току-що разговаряхме, са в противоречие с простотата. Простотата е лесна за разбиране, затова няма да разговаряме за нея. Нека разговаряме за това да имаш чувство за чест. Да имаш чувство за чест е нещо, което трябва да присъства в нормалната човешка природа. Това означава да имаш разум. Кой е противоположният термин на това да имаш чувство за чест? (Да си безсрамен.) Значението на безсрамието е да нямаш чувство за срам. С други думи това може да се обобщи като липса на чувство за чест. Какви действия предприемат антихристите и какви конкретни проявления или практики показват, че им липсва чувство за чест и че са безсрамни? Антихристите открито се борят с Бог за статус, което е липса на чувство за чест и безсрамие. Само антихристите могат открито да се състезават с Бог за статус и за Неговите избраници. Независимо дали хората желаят или не, антихристите искат да ги контролират. Независимо дали имат способността, антихристите искат да се борят за статус и след като го получат, живеят на гърба на църквата, ядат и пият от Божиите избраници, като ги оставят да ги издържат, без самите те да правят нищо. Те изобщо не осигуряват живот на Божиите избраници, но въпреки това искат да ги подчинят на своята власт, като ги карат да ги слушат, да им служат и да им робуват, и искат да установят собствената си позиция в сърцата на хората. Ако говориш добре за другите, ако хвалиш великата Божия доброта, благодат, Божиите благословии и Божието всемогъщество, те се чувстват нещастни и недоволни. Винаги искат да говориш с уважение за тях, да имаш място за тях в сърцето си, да ги почиташ и да им се възхищаваш, и това трябва да е неподправено. Всичко, което правиш, трябва да е за тях и да се съобразяваш с тях. Трябва да ги поставяш на преден план на всяка крачка, във всичко, което казваш и правиш, като вземаш предвид техните мисли и чувства. Не е ли това липса на чувство за чест и безсрамие? Не постъпват ли антихристите така? (Да, така е.) Какви други проявления има? Те крадат и разпиляват приношения, като присвояват Божиите приношения за себе си. Това също е липса на чувство за чест и безсрамие — твърде очевидно е!

Ето един конкретен случай по отношение на кражбата на приношения. Някои братя и сестри предложиха предмети, които бяха предадени на определена църква, и лицето, отговорно за опазването на приношенията, забеляза, че има две бутилки без етикети, на които пишеше, че са предназначени за Горното, и без конкретни инструкции. Като не знаеше какви са, този човек ги запази без разрешение и не ги предаде на Горното. По-късно, когато го попитах дали има тези предмети, той каза, че има две бутилки. Попитах го как така ги има в наличност, а той обясни ситуацията: „Тъй като тези две бутилки дойдоха без етикети, които да показват какви са или че са за Горното, ние ги запазихме тук. Ако на тях имаше етикет, че са нещо, от което имаме полза, щяхме да ги запазим и да ги използваме. Ако можеха да се продадат, щяхме да ги продадем“. Какъв според вас е проблемът тук? Някои ценни предмети се прехвърлят тук от различни места, някои с инструкции, а много без инструкции или етикети. При нормални обстоятелства, ако използвате рационален анализ, на кого трябва да се дадат тези предмети? (Трябва да се дадат на Бог като приношения.) Хората с нормална рационалност трябва да мислят по този начин. Някой обаче каза: „Тези неща нямат етикет, че са за горното“. Косвено този човек искаше да каже: „Те не са за теб. Какво общо имат с теб? Тъй като нямат етикет, че са за теб, аз имам правото да се разпореждам с тях. Няма да ти ги дам. Ако искам да ги продам, ще ги продам. Ако искам да ги използвам, ще ги използвам. Ако не искам да ги използвам или да ги продам, просто ще ги оставя там и ще ги пропилея!“. Това беше гледната точка на отговорното лице. Какво мислите за тази гледна точка? Има ли хора, които носят тези ценни предмети отдалеч в църквата или ги дават на отделни лица, без да уточняват на кого? (Не.) Кой би проявил толкова голяма любов, че да даде ценни предмети на църквата, на Божия дом или на братята и сестрите? До ден днешен не съм виждал никого с толкова голяма любов, нито някой, който дава такова приношение или милостиня. Дори за обикновени и евтини предмети трябва да платиш. И така, по отношение на тези ценни стоки, има ли някой, който небрежно ги дава безплатно? (Не.) Въпреки че хората, които са изпратили тези предмети, не са уточнили за кого са, хората трябва да знаят кой трябва да ги получи. Това е рационалност, която трябва да присъства в човешката природа. Как трябва отговорното лице да се справи с този въпрос? Как трябва да се разпореди с тези предмети? Най-малкото трябва да попита Горното: „Искате ли тези предмети? Ако не, как да се разпоредим с тях?“. Само с тези два въпроса проблемът можеше да бъде разрешен. Тези два въпроса биха показали, че характерът на даден човек притежава нормална рационалност. Но лицето, отговорно за опазването на приношенията, не можа дори да зададе тези два прости въпроса, нито притежаваше най-съществената рационалност, която човек трябва да има. Как така помисли, че тези неща са за църквата? Дори добави още едно твърдение: „На тях няма етикет, че са за Горното“. Не е ли това проблем? Какво се подразбира под „На тях няма етикет, че са за Горното“? Защо добави това твърдение? (За да намери причина за небрежното си разпиляване на Божиите приношения.) Точно така. Може ли човек, който върши такива неща, наистина да притежава чувство за чест в своята човешка природа? Очевидно не. Каква човешка природа притежава човек, лишен от този характер? Не е ли това липса на чувство за чест? Наистина ли не знаеше, че това са приношения? Знаеше, че това са приношения, но тъй като му липсваше чувство за чест в неговата човешка природа, можеше да изрече такива думи безсрамно и след това можеше естествено и небрежно да се наслаждава, да заграбва и да разпилява приношенията, като ги обявява за свои. Само хора с човешката природа на антихристи имат такива проявления.

На антихристите им липсва съвест и разум. Как иначе проявяват това, че нямат чувство за чест и че са безсрамни? Когато направят нещо нередно, те не умеят да изпитат угризения и не таят никаква вина в сърцата си. Не обмислят как да поправят грешката си или да се покаят и дори смятат, че действията им са оправдани. Когато се сблъскат с кастрене или бъдат освободени от длъжност, чувстват, че към тях са се отнесли несправедливо. Непрекъснато спорят и се занимават с извъртания — това е липса на чувство за чест. Не вършат никаква практическа работа. На всяка крачка поучават другите и подвеждат хората с празни теории, като ги карат да мислят, че са духовни и разбират истината. Също така често се хвалят колко много са работили и страдали, като казват, че заслужават да се наслаждават на Божията благодат и на гостоприемството и грижите на братята и сестрите, като по този начин живеят на гърба на църквата като нещо естествено, а също така искат да ядат и пият вкусни неща и да се радват на специално отношение. Това е липса на чувство за чест и безсрамие. Освен това, въпреки че очевидно имат малки заложби, не разбират истината и не са способни да намерят принципите на практикуване, както и не са способни да вършат каквато и да е работа, те се хвалят, че са способни и добри във всичко. Не е ли това безсрамие? Въпреки че очевидно не са нищо, те се преструват, че знаят всичко, за да могат хората да ги уважават и да им се възхищават. Ако някой има проблеми, но не потърси техния съвет, а вместо това попита други хора, те се ядосват, ревнуват и негодуват, като търсят всякакъв възможен начин да измъчват този човек. Не е ли това безсрамие? Очевидно е, че често лъжат, имат различни видове покварен нрав, но се преструват, че нямат покварен нрав, че Бог ги гледа с благосклонност и ги обича. На всяка крачка се преструват, че са много способни да понасят страдания, че могат да се покоряват, че могат да приемат истината и кастренето, че не се страхуват от тежка работа или критика и че никога не се оплакват — но в действителност са пълни с негодувание. Въпреки очевидната си неспособност да разговарят за каквото и да било разбиране или да говорят ясно за каквито и да било истини и липсата им на свидетелство за преживяване, те се преструват и симулират, като говорят безсмислено за своето себепознание, за да накарат хората да ги възприемат като много духовни и като имащи голямо разбиране. Не е ли това безсрамие? Те очевидно имат многобройни проблеми и лоша човешка природа, изпълняват дълга си без никаква преданост и разчитат единствено на собствения си интелект и ум във всяка работа, която вършат, като изобщо не търсят истината, но въпреки това смятат, че носят бреме, че са много духовни и имат заложби, и че превъзхождат повечето хора. Не е ли това безсрамие? Не са ли това проявления на липсата на човешка природа у антихристите? Не разкриват ли те често такива неща? Ясно е, че им липсва разбиране на истините принципи и независимо каква работа вършат, не могат да намерят никакви принципи на практикуване, но отказват да търсят или да разговарят. Разчитат на собствения си ум, опит и интелект, за да свършат работата. Дори искат да бъдат водачи, да ръководят другите и да накарат всички да ги слушат, и се ядосват и побесняват, когато някой не го прави. Не е ли това безсрамие? Тъй като имат амбиции, дарби и малко хитрост, те винаги искат да се открояват в Божия дом и да накарат Божия дом да ги постави на важни позиции и да ги развива. Ако не ги развиват, се чувстват разстроени и негодуващи, като се оплакват, че Божият дом е несправедлив, че не може да разпознае талантливите хора и че в Божия дом няма добър ценител на таланти, който да открие изключителните им способности. Ако не ги развиват, не искат да работят усърдно, за да изпълняват дълга си, да понасят несгоди или да плащат цената. Вместо това просто искат да използват хитростта си, за да се измъкнат от работа. В сърцата си се надяват, че някой в Божия дом ще ги уважава и издига, което ще им позволи да надминат другите и да осъществят грандиозните си планове тук. Не са ли това амбиции и желания? Не е ли това безсрамие? Не е ли това най-честото проявление на антихристите? Ако наистина имаш способности, трябва да се стремиш към истината, да се съсредоточиш върху доброто изпълнение на дълга си и Божиите избраници естествено ще те уважават. Ако не притежаваш нищо от истината и все пак винаги искаш да се открояваш, това е твърде лишено от разум! Ако имаш също амбиции и желания и винаги искаш да направиш нещо грандиозно, ти си обречен да се провалиш. След като са притежавали определен статус и престиж в обществото, някои хора искат да се налагат, да имат последната дума и да карат всички да се подчиняват на заповедите им, след като повярват в Бог и влязат в Неговия дом. Те искат да изтъкват своите квалификации и дългогодишен опит, смятат всички за по-низши от тях и мислят, че всички трябва да бъдат подчинени на тяхната власт. Не е ли това безсрамие? Така е. Когато някои хора получат някакви резултати и направят някакъв принос, докато изпълняват дълга си в Божия дом, те винаги искат братята и сестрите да се отнасят към тях с голямо уважение, като към по-старши, като към високопоставени личности и специални фигури. Дори искат хората да им се възхищават, да ги следват и да ги слушат. Стремят се да станат водещата фигура в църквата, искат да решават всичко, да отсъждат и да имат последната дума по всички въпроси. Ако никой не слуша или не приема това, което казват, искат да изоставят работата си, да подкопават и да се смеят на всички останали. Не е ли това безсрамие? Освен че са безсрамни, те са особено злобни — това са антихристи.

Това проявление на безсрамие в характера на антихристите е твърде разпространено. Повечето хора го проявяват до известна степен, но антихристите не само имат това проявление, но и никога не осъзнават колко сериозно е то по своята същност, нито се покайват, не се опитват да го опознаят или да му се опълчат. Вместо това те го смятат за естествено, което означава, че отказват да приемат истината. Независимо колко безсрамно, лишено от разум, отвратително и ненавистно е поведението им, все пак считат, че то е естествено и оправдано. Те смятат, че е разумно и че заслужават да водят поради своите дарби и способности, и че трябва да изтъкват своето старшинство, а другите трябва да ги слушат поради техния принос, и не виждат това като нещо безсрамно. Не са ли те безнадеждни? Това не е нормална човешка природа. Това е характерът на антихристите. Обикновените покварени хора може да притежават тези проявления и мисли в по-голяма или по-малка степен и с различна степен на тежест, но чрез четене на Божиите слова и приемане и разбиране на истината осъзнават, че такива неща не са това, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Също така осъзнават, че когато възникнат такива идеи, мисли, планове или неразумни изисквания, трябва да им се опълчат, да се избавят от тях, да ги обърнат, да се научат да се покайват, да приемат истината и да практикуват в съответствие с истината. Каква е разликата между антихристите и обикновените покварени индивиди? Тя се крие във факта, че антихристите никога няма да повярват, че техните идеи, мисли и желания са погрешни, заклеймени и ненавиждани от Бог, или че са негативни неща, които са от Сатана. Поради това те никога не се избавят от тези мисли или вярвания. Вместо това упорстват в тях, не им се опълчват и със сигурност не приемат това, което е правилно и положително, не позволяват това да се превърне в практиката, която трябва да имат, и в принципите, които трябва да спазват. Това е разликата между антихристите и обикновените покварени индивиди. Огледайте се: всеки, който е толкова безсрамен, но никога не го осъзнава или дори няма никакво съзнание за това, е типичен антихрист.

Антихристите имат и друга типична характеристика, която е много лесна за разпознаване от хората: липсва им чувство за срам. Точно както е написано в Библията: „Нечестив човек прави дръзко лицето си“ (Притчи 21:29) — само антихристите са истински зли хора. Антихристите са безсрамни. Независимо колко неща правят, които са безсрамни, безчувствени към чувствата на хората и в противоречие с истината, те не осъзнават това, нито го признават. Те не приемат това, което е правилно или положително, и не се отказват от своите погрешни гледни точки и практики. Вместо това упорстват в тях докрай. Такива са антихристите. В коя ситуация се намирате вие? Когато имате тези неразумни изисквания, безсрамни мисли и намерения и идеи, които Бог ненавижда, осъзнавате ли, че те са отвратителни за Бог и поради това сте способни да им се опълчите и да се избавите от тях? Или, след като чуете истината, отказвате да се избавите от тях, упорствате в тях и мислите, че сте прави? (Когато ги осъзнавам, мога да ги свържа с Божиите слова и чувствам, че тези мисли са доста достойни за презрение и безсрамни, и съм способен да се моля и да им се опълча.) Онези, които могат съзнателно да се молят и да им се опълчат, не са антихристи. Онези, които никога не се молят или не им се опълчват, а следват собствените си мисли, противопоставят се на Бог в сърцата си и отказват да приемат истината, са типични антихристи. Независимо колко безсрамни са нещата, които са направили, те отказват да ги признаят или да ги потвърдят. Не е ли очевидно, че това са хора, които не приемат положителните неща, а обичат негативните и нечестивите неща? Неспособни ли сте да различите в коя категория попадате, или никога не сте имали тези мисли, които са безсрамни? (Имал съм тези мисли и след като ги осъзная, съм способен да се моля на Бог и да им се опълча. Понякога не съм ги осъзнавал, действал съм или съм говорил, без да усетя, че са безсрамни, и съм го осъзнавал едва по-късно, когато съм бил разобличен, тогава съм бил способен да се моля и да им се опълча.) Ако не осъзнавате, че тези неща са безсрамни, това не е проблем. Ако осъзнавате, но не приемате истината или не се опълчвате на себе си, тогава това е сериозен проблем. През повечето време сте вцепенени, неспособни да направите връзка между това и Божието слово и не осъзнавате какъв е проблемът ви. Но ако веднага се почувствате виновни и укорени в сърцето си, когато го осъзнаете, и се почувствате твърде засрамени, за да видите някого, и мислите за себе си като за достойни за презрение, низки и с лоша почтеност хора, и поради това се мразите и се отвращавате от себе си, а след това обмисляте как да се промените и да се избавите от тези неща, това е нормална ситуация. Ако можете да се опълчите на себе си, след като осъзнаете, тогава имате надежда за спасение. Ако осъзнаете и въпреки това не се опълчите на себе си, нямате надежда за спасение. Дали човек може да бъде спасен, зависи от това дали може да приеме истината. Някои може да кажат: „Аз съм вцепенен и ниско интелигентен, с малки заложби, но докато разбирам малко от това, което чувам, мога да практикувам според Божиите слова и да се опълча на себе си“. Такива хора могат да бъдат спасени. Независимо колко добри са заложбите на човек или колко от истината разбира, ако не се опълчи на себе си, ако настоява да не практикува или да не приема истината и ѝ се съпротивлява и противопоставя в сърцето си, тогава е свършено — за него няма надежда. Безсрамието също е типична черта от характера на антихристите. Вижте дали около вас има такива хора, а след това се изследвайте, за да определите дали попадате в тази категория — ако постоянно чувствате, че сте съвършени и велики, ако винаги се смятате за спасител, ако винаги се стремите да бъдете поставени високо над всички останали, ако сте склонни да се сравнявате с другите във всяка група, за да видите колко високо стоите, и независимо дали в крайна сметка можете да надминете другите хора, желаете да бъдете изключителни и искате да бъдете високо ценени от другите, да се откроявате от тълпата и да станете специален член на групата. Какво те прави специален? Имаш ли рога, които растат на главата ти, или три очи, или три глави и шест ръце? Няма нищо специално в теб, така че защо винаги чувстваш, че се открояваш и че си уникален? Това е безсрамие. От една страна, няма нищо особено специално във физическите ти вродени способности, а от друга страна, няма нищо особено специално в заложбите ти. По-важното е, че ти, както всички останали, си изпълнен с покварен нрав, липсва ти разбиране на истината и си от същата порода като Сатана, който се съпротивлява на Бог. С какво има да се хвалиш? Ясно е, че няма с какво да се хвалиш. Не си струва да се споменават малкото умения, способности, дарби и таланти, които притежаваш, защото те не представляват нормална човешка природа и не са свързани с положителни неща. И все пак настояваш да изтъкваш неща, които не си струва да се споменават, като се отнасяш към тях като към свои собствени медали на честта, като парадираш с тях навсякъде като своя слава и капитал, за да спечелиш уважение и почит от хората, дори ги използваш като капитал, за да живееш на гърба на другите хора и да се радваш на уважението и благоприятното отношение на другите. Не е ли това безсрамие? Тези неразумни изисквания, мисли, намерения, идеи и други подобни неща, породени от ненормална човешка природа и разум, са все проявления на безсрамие. Ако тези проявления на безсрамие преобладават в човешката природа на някого и се превърнат в основна негова характеристика, която му пречи да приеме и да разбере истината, това е типична характеристика на антихристите.

Някои хора харчат приношения, за да купуват вкусни, висококачествени и модерни неща за братята и сестрите, като твърдят, че правят това от грижа за тях, за да могат да живеят щастливо и безгрижно в Божия дом, а след това да бъдат благодарни за Божията любов. Какво мислите за тази идея? Доста хуманно ли е това? (Не, не е. Те се отнасят към Божиите приношения като към свои собствени пари, като ги харчат както си искат, вместо да използват приношенията нормално и разумно според принципите на Божия дом.) Какъв проблем на човешката природа е това? (Безсрамие.) Такива индивиди стават типични антихристи, веднага щом получат статус. Те използват приношения, за да спечелят благоволението на другите, като казват: „Братята и сестрите нямат дрехи и живеят тежък живот. Те имат много трудности и никой не се интересува от това. Аз го забелязах и ще поема отговорност за това. За да улесним нещата за братята и сестрите, за да им дадем възможност да изпитат божията топлина, великата божия любов и божията благодат, докато живеят в неговия дом, божият дом трябва да похарчи малко пари, за да задоволи всеки аспект от техния живот. Затова трябва да помисля още малко и да обмисля внимателно какво липсва или е необходимо на братята и сестрите. Трябва да се закупят тристенни чаши, за да е удобно за братята и сестрите да пият вода и да ги носят, когато излизат. Трябва да се купят столове за братята и сестрите: столовете трябва да имат меки облегалки, за да не ги болят гърбовете при дълго седене. Седенето на тези столове трябва да е удобно и те трябва да са с подходяща височина, ъгъл и мекота. Независимо от цената, не трябва да пестим средства за братята и сестрите, тъй като те са стълбовете на божия дом и капиталът и гръбнакът за разпространението на делото на божия дом. Следователно като се грижим добре за братята и сестрите, подобряваме работата на божия дом“. Като чуят това, по-голямата част от братята и сестрите избухват в сълзи, обзети са от благодарност и продължават да викат, че това е великата Божия любов. Онези, които се занимаваха с този въпрос, се разтапят вътрешно, когато чуят това, и си мислят: „Най-накрая има хора, които разбират сърцето ми“. Какво е това? (Безсрамие.) Как може предоставянето на такива големи ползи на братята и сестрите да се счита за безсрамно? Това клевета ли е? (Не, не е.) Те използват парите на Божия дом, за да покажат тази щедрост, за да спечелят сърцата на хората, и се преструват, че проявяват внимание и грижовно отношение към братята и сестрите. Каква е истинската им цел? Казано по-меко, това е да се наслаждават на тези ползи заедно с братята и сестрите. Казано по-строго, това е да спечелят благоволението на хората, за да е сигурно, че те винаги ще ги помнят, ще имат място за тях в сърцата си и ще си спомнят колко добри са били. Ако харчеха собствените си пари, щяха ли да се отнасят по същия начин към братята и сестрите? (Със сигурност не.) Истинското им лице щеше да се разкрие и те нямаше да се отнасят така към хората. Ако се съди по това, че използват безразсъдно Божиите приношения според собствените си желания, те са хора, които нямат почтеност и морални стандарти, те са подли и безсрамни хора. Могат ли искрено да се отнасят към другите хора с доброта? Какъв тип хора са те? (Те са антихристи, които са безсрамни.) Има и нещо коварно и безпощадно в това безсрамие, което антихристите притежават и проявяват в своята човешка природа — те използват лъжи, за да постигнат личните си цели. Кои от думите, които излизат от устата им, са истина? Въпреки че изглеждат много внимателни към хората, че наистина ги обичат и че доста мислят за тях, зад кулисите те всъщност таят злобни намерения. Самите те не плащат никаква цена, харчат приношения и в крайна сметка Божият дом е този, който понася загуби, докато самите те се облагодетелстват. Това е, което правят антихристите — не само че са безсрамни, но са и коварни и безпощадни. Те лъжат по навик, лъжат и мамят хората, където и да отидат, като не изричат нито една вярна дума. Дори само това е отвратително, но освен това те се хвалят, че са откровени, добросърдечни, добри към другите, любящи, състрадателни, неспособни да бъдат безсърдечни към когото и да било или да стигнат дотам да отмъстят на онези, които ги тормозят. Дори се хвалят, че са съвършени и достойни личности, като желаят да си създадат образ и да заемат място в сърцата на хората. Не е ли това безсрамие? Това е природата на антихристите. Тяхната човешка природа е пълна с такива неща.

По отношение на онези, които вилнеят, като вършат лоши неща, и са безсрамни, хората могат да ги разпознаят донякъде, но не е лесно да се разпознае, че антихристите са безсрамни. Виждал съм специално проявление на безсрамието на един антихрист: той често действаше необуздано и дръзко, лъжеше по навик и имаше систематичен начин на говорене, който беше организиран и добре подреден. Въпреки това, когато ставаше дума за справяне със задачи, той не можеше да завърши това, което е започнал, вилнееше, като вършеше лоши неща, и беше напълно лишен от всякакви принципи. След като известно време изпълняваше дълга си в Божия дом, всичко, което правеше, се объркваше и каквото и да правеше, не беше добро. Най-важният проблем беше, че той все още искаше да подвежда хората, да остави добро впечатление в сърцата им и на всяка крачка се интересуваше какво мислят другите за него и дали го ценят високо. В крайна сметка, когато стана ясно, че постоянно прави грешки в дълга си и не може да се справи с нищо, Божият дом го отпрати. Той не само не разпозна тези очевидни проявления, но и се представи за особено невинен, когато го отпратиха. Какво означава тази невинна фасада? Означава, че той никога не е признавал миналите си зли действия — своите лъжи, хитрости и подвеждането на други хора, както и как е създал независимо царство и е поставил църквата под контрола на собственото си семейство, вилнеел е, като е вършил лоши неща, и е действал безпринципно, никога не е търсил истината и дори е правил каквото си иска, наред с други злодеяния — и че изобщо не е бил способен да разпознае тези свои зли действия. Напротив, смяташе, че е изпълнявал дълга си в Божия дом толкова много години, че е страдал толкова много, платил е толкова висока цена, прекарал е толкова дълго време и е дал толкова много от своята енергия, а въпреки това в крайна сметка е стигнал дотам, че има лоша репутация и всички го гледат отвисоко, никой не го съжалява или не му съчувства и никой не би се застъпил за него. Не е ли това невинна фасада? Проявление на каква човешка природа е тази невинна фасада? (Липса на разум и безсрамие.) Точно така. Той смяташе нещата, които правеше, и дълга, който трябваше да изпълнява, за свои собствени заслуги. Напълно отричаше всичко, което е направил, което не е в съответствие с истините принципи или което е смущаващо или прекъсващо, и в крайна сметка се представи за невинен. Това е безсрамие и той е типичен антихрист. Срещали ли сте някога такива индивиди? Независимо за какво им възлагате да отговарят или какви задачи им давате, те се стремят да набират подкрепа, да установяват независимо царство и да не позволяват на другите да изпъкнат, за да могат те да бъдат в светлината на прожекторите. Искат да надминат всички, нищо, което казват на когото и да било, не е истина, оставят онези, които ги слушат, несигурни кои от техните твърдения са верни и кои са лъжливи. Когато в крайна сметка ги отпратят, те дори се възприемат като съвсем невинни и се надяват някой да ги защити. Мислите ли, че някой би ги защитил? (Не, не би ги защитил.) Ако някой го направи, той трябва да не познава истинските факти, да е глупак, да е човек, който е бил подведен от тях, или да е индивид от същата порода като тях.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.