На последното събиране приключихме с общението си по петнадесетата точка относно различните проявления на антихристите. След като разговаряхме по тези петнадесет точки, обобщили ли сте различните проявления и същност на антихристите? Имате ли основна представа и разбиране за тях? Можете ли да разпознавате личности, които притежават същността на антихристите? (Мога да разпознавам относително очевидните случаи, но все още се затруднявам да разпознавам относително хитрите и коварните случаи.) Нека днес обобщим различните проявления на антихристите от два аспекта: първо, характера на антихристите, и второ, нрава им същност. По-лесно ли е да се разпознават антихристите по тези два аспекта? (Да.) Ако разговаряме по-малко и не даваме много примери, може да не сте способни да ги разпознаете. Ако разговаряме повече, може да разберете, но все пак може да се затрудните да ги съотнесете към антихристите, когато ги видите да вършат зло. Обобщаването на природата същност на антихристите и разпознаването им по тези два аспекта може да направи нещата по-ясни за вас.

I. Характерът на антихристите

Първият аспект е характерът на антихристите. По-конкретно този аспект е свързан с това, какъв вид човешка природа притежават антихристите. Какво включва човешката природа? Тя включва съвест, разум, почтеност, достойнство, както и доброто и злото на човешката природа. Разпознаването на характера на антихристите включва различни аспекти на тяхната човешка природа. Нека първо обсъдим обичайните проявления, присъстващи в нормалната човешка природа, или чертите, които нормалната човешка природа трябва да притежава. Кажете Ми, какво конкретно съдържание попада в тази категория? (Честност и доброта.) Какво друго? (Чувство за чест.) Да притежаваш почтеност и чувство за чест е от съществено значение. (Също така да проявяваш към другите любов, толерантност, загриженост и прошка.) И това също. Нека обобщим всичко. На първо място, нормалната човешка природа притежава чертата честност — това положително ли е? (Да.) Освен това тя притежава доброта и искреност, като има разлика между искреност и честност по отношение на степента. Смятате ли, че състраданието е нещо, което трябва да бъде включено в характера на човека? (Да.) Може ли състраданието да бъде категоризирано като част от добротата? (Да.) Човек с добро сърце със сигурност ще има състрадание. След това са простотата и чувството за чест. Чувството за чест включва достойнство, самосъзнание и разум. Следва почтеността. Какви са проявленията на почтеността? Те включват чувство за справедливост, отвращение от злото, ненавист към нечестивостта и привързаност към положителните неща. Ако човек притежава само почтеност, това е недостатъчно. Ако му липсват толерантност и търпение, ако говори прямо, без да се съобразява със състоянието на хората или с обстоятелствата, това не е редно и в характера му липсват някои неща. Съществуват също толерантност и търпение, които са специфични проявления на добротата и, разбира се, могат да се считат за една черта. Това са чертите, които нормалната човешка природа трябва да притежава: честност, доброта, искреност, простота, чувство за чест, почтеност, толерантност и търпение — общо седем. Тези черти, които нормалната човешка природа притежава, могат да се използват, за да се прецени дали даден човек има нормална човешка природа. Днешната тема на общение обаче не е за конкретните проявления на чертите, които нормалната човешка природа трябва да има, или за това кои личности притежават тези черти. Вместо това ще разговаряме по темата „какъв точно е характерът на антихристите“. В сравнение с различните аспекти на нормалния характер, които току-що споменахме, притежават ли антихристите някоя от тези черти, или кои от тях притежават? (Не притежават нито една.) Тъй като имате такова впечатление за антихристите, нека обобщим кои елементи в характера на антихристите карат хората да ги окачествяват като антихристи и показват, че тези личности имат лоша човешка природа, че им липсва нормална човешка природа и че притежават човешката природа на антихристите. Ако някой притежава едно или две от няколкото проявления на нормалната човешка природа, обобщени по-рано, той може да има известна нормална човешка природа. Ако притежава всички, тогава има най-нормалната човешка природа. Но антихристите не притежават нито една от тези черти, така че какво точно съдържа тяхната човешка природа? Нека първо разговаряме по този аспект.

А. Навик да се лъже

Първата черта, съдържаща се в нормалния характер, е честността. Включва ли характерът на антихристите честност? Очевидно на антихристите им липсва честна човешка природа. Тяхната човешка природа със сигурност е в противоречие с честността. И така, кои елементи на ненормалната човешка природа, в противоречие с честността, притежават антихристите в своята човешка природа? (Те често лъжат и мамят хората.) Можем ли да кажем, че честото лъгане е същото като навика да се лъже? Това обобщение не е ли по-конкретно? Ако кажем, че този човек винаги лъже или не е твърде правдив, това е недостатъчно като степен. Ако използваме изрази като „пълен с лъжи“, за да опишем характера му, това не е достатъчно официално. Така че използването на „лъгане по навик“, за да ги опишем и да изразим, че човешката природа на антихристите не е честна, е по-подходящо. „Навикът да се лъже“ е първата черта — нещо, което често се проявява и разкрива от човешката природа на антихристите. Това би трябвало да е най-честата, лесно срещаща се и лесно разпознаваема черта, с която хората могат да се сблъскат. А сега струва ли си да разговаряме за конкретните проявления на навика да се лъже? (Да.)

Човешката природа на антихристите е нечестна, което означава, че те ни най-малко не казват истината. Всичко, което казват и правят, е подправено и съдържа собствените им намерения и цели, а във всичко това са скрити техните неназовими и неописуеми хитрости и кроежи. Така че думите и действията на антихристите са твърде замърсени и твърде изпълнени с фалш. Колкото и да говорят, невъзможно е да се разбере кои от думите им са верни, кои са неверни, кои са правилни и кои са погрешни. Това е така, защото те са нечестни, а в умовете им е изключително сложно — пълни са с коварни кроежи и изобилие от хитрости. Нищо от това, което казват, не е еднозначно. Те не казват, че едно е едно, че две е две, че да е да, че не е не. Вместо това по всички въпроси те говорят с недомлъвки и премислят нещата няколко пъти в ума си, като преценяват последствията, претеглят предимствата и недостатъците от всеки ъгъл. След това променят това, което искат да кажат, като използват такъв език, че всичко, което казват, звучи доста неудобно. Честните хора никога не разбират казаното от тях, и лесно биват измамени и изиграни, а всеки, който говори и общува с такива хора, намира преживяването за уморително и трудоемко. Те никога не казват, че едно е едно и две е две, никога не казват какво мислят и никога не описват нещата такива, каквито са. Всичко, което казват, е неразгадаемо, а целите и намеренията на действията им са много сложни. Ако истината излезе наяве — ако другите хора ги прозрат и ги доловят — те бързо измислят друга лъжа, за да я заобиколят. Този тип хора често лъжат и след като излъжат, трябва да изрекат още лъжи, за да замажат лъжата. Те мамят другите, за да скрият намеренията си, и измислят всякакви предлози и извинения в подкрепа на лъжите си, така че за хората е много трудно да различат кое е вярно и кое не, и не знаят кога са искрени, а още по-малко кога лъжат. Когато лъжат, те не се изчервяват, нито им мигва окото, сякаш казват истината. Това не означава ли, че имат навика да лъжат? Например понякога антихристите на пръв поглед изглеждат добри към другите, проявяват внимание към тях и говорят сърдечно, което звучи мило и трогателно. Но дори когато говорят така, никой не може да разбере дали са искрени и винаги трябва да се изчака няколко дни, докато се случат някои неща, за да се разкрие дали са били искрени. Антихристите винаги говорят с определени намерения и цели и никой не може да разбере какво точно преследват. Такива хора имат навика да лъжат и не се замислят за последствията от никоя от лъжите си. Стига лъжата им да е от полза и да е в състояние да заблуди другите, стига да може да постигне целите им, те не се интересуват какви са последствията. Щом бъдат разобличени, те ще продължат да прикриват, да лъжат, да мамят. Принципът и методът зад постъпките и светските отношения на тези хора е да мамят хората с лъжи. Те са двулични и на всеки говорят това, което иска да чуе. Играят всяка роля, която ситуацията изисква. Те са речовити и убедителни, устата им е пълна с лъжи и не заслужават доверие. Всеки, който е в контакт с тях за известно време, бива подведен или смутен и не може да получи ресурс, помощ или назидание. Независимо дали думите от устата на такива хора са противни или приятни, или разумни или абсурдни, или в съответствие или в разрез с човешката природа, или груби или цивилизовани, те по същество са все неистини, подправени думи и лъжи.

Сред този клас хора, които са антихристи, навикът да лъжат е една от основните им характеристики. Чрез езика им, чрез начина, по който говорят, чрез маниера им на изразяване, смисъла на думите им и намерението зад тях, се вижда, че тези хора нямат нормална човешка природа, че не притежават критериите за човешка природа на честните хора. Антихристите имат навика да лъжат. Техните лъжи и измами са много по-сериозни, отколкото при повечето хора. Това не е обикновен покварен нрав, а вече се е превърнало в загуба на съвест и разум и в пълна липса на човешка природа. В същността си тези хора са демони. Демоните често лъжат и мамят хората по този начин, нищо от това, което казват, не е вярно. Когато повечето хора лъжат, те трябва да си изсмукват лъжата от пръстите, трябва внимателно да я обмислят. Но антихристът не трябва да изсмуква нищо от пръстите си, нито да го обмисля: лъжите просто извират от устата му — и преди да се усетиш, си се хванал. Неговите лъжи и измами са такива, че на хората, които реагират бавно, може да им отнеме два или три дни, за да разберат нещата. Едва тогава осъзнават какво е имал предвид този човек. Хората, които не разбират истината, не са способни да разпознават. Антихристите имат навика да лъжат: какво мислите за този техен характер? Ясно е, че това не е нещо, което е част от нормалната човешка природа. Няма ли нещо демонично в това? По-точно казано, това е демонична природа. Навикът да се лъже, изричането на лъжи и маменето на хората: тези начини на действие преподавани ли са в училище, или са резултат от влиянието на семейството им? Нито едното, нито другото. Тези неща са тяхната присъща природа, те са родени с тези неща. Когато родителите възпитават децата си, никой не учи детето си да лъже и да мами от малко, нито някой го принуждава да лъже или да мами, но все пак има деца, които не казват нищо друго освен лъжи, когато пораснат, на които не им мигва окото, без значение какви лъжи изричат, и никога не изпитват съжаление, не се измъчват или имат угризения на съвестта за лъжите, които са изрекли. Вместо това тези деца се смятат за много умни, силно интелигентни, чувстват се щастливи, горди и тайно злорадстват, че са способни да заблуждават и да мамят другите, като използват лъжи и други тактики. Това е тяхната присъща природа. Такива са антихристите по природа. Навикът да лъжат е тяхната природа същност. Въпреки че често участват в събирания и слушат проповеди и общения, антихристите никога не се самоанализират, нито се опитват да опознаят себе си. Без значение колко лъжи са изрекли, за да измамят другите, те не чувстват угризения на съвестта, а още по-малко се опитват активно да търсят истината, за да намерят решение — което доказва, че по същество антихристите са неверници. Независимо колко доктрини са способни да изнасят пред хората, те никога не прилагат тези доктрини спрямо себе си, никога не се разнищват и независимо колко лъжи изричат или колко хора мамят, никога не се разкриват за това, а се преструват и се прикриват, и никога нямат смелостта да признаят пред другите, че са измамни хора. Освен това продължават да лъжат и мамят хората, когато и както сметнат за необходимо. Това не е ли тяхната природа? Да, така е, и няма начин да се промени. Тази природа не е израз на нормална човешка природа. По-точно казано, това е демонична природа, това е нравът на Сатана, такива хора са дяволи, те са въплътени демони.

Първото проявление на характера на антихристите е навикът да лъжат, което ще окачествим като демонична природа. Проявлението на тази демонична природа е, че независимо кога или къде, без значение от повода или с кого общуват, думите, които такива хора казват, са подобни на това, което змията и демоните казват — недостойни за доверие. Човек трябва да бъде особено предпазлив и проницателен по отношение на такива хора, а не прибързано да вярва на думите на демоните. Конкретното проявление на навика им да лъжат е, че лъжите просто с лекота се изливат от устата им. Думите, които казват, не издържат на обмисляне, анализ или разпознаване. Те могат да лъжат по всяко време и считат, че по всички въпроси не могат да кажат нищо вярно, че всичко, което казват, трябва да е лъжа. Дори ако ги попиташ за възрастта им, те обмислят това, като разсъждават: „Какво искат да кажат, като ме питат за възрастта ми? Ако кажа, че съм стар, няма ли да ме гледат отвисоко и да не ме развиват? Ако кажа, че съм млад, няма ли да ме гледат отвисоко и да казват, че ми липсва опит? Как да отговоря?“. Дори по такъв прост въпрос те могат да излъжат и да откажат да ти кажат истината, дори обръщат въпроса към теб и питат: „Ти как мислиш?“. Ти казваш: „Петдесет години?“. „Топло“. „Четиридесет и пет?“ „Близо“. Дават ли ти точен отговор? Въз основа на техните отговори знаеш ли на колко години са? (Не.) Това е навик да се лъже.

Има и друго проявление на навика на антихристите да лъжат, а именно, че те лъжат дори докато свидетелстват. Даването на лъжливо свидетелство е прокълнато деяние, което накърнява Божия нрав. Дори по въпроса за свидетелстването те се осмеляват да се занимават с измислици, лъжи и хитрости, което наистина показва безразсъдното им безразличие към последствията и непроменливата им природа! Когато видят, че другите свидетелстват въз основа на преживяване и разбиране, а те не могат, ги копират, като казват това, което казват другите хора и си измислят същите преживявания, които са имали другите. Ако не разбират нещо така, както другите, твърдят, че го разбират. Ако им липсва такова разбиране за преживяване и просветление, те настояват, че ги притежават. Дори ако Бог не ги е дисциплинирал, те настояват, че го е направил. Дори по този въпрос могат да лъжат и да подправят, без да проявяват загриженост или интерес, независимо колко сериозни може да бъдат последствията. Не е ли това навик да се лъже? Освен това такива хора ще измамят всекиго. Някои може да се чудят: „Във всеки случай антихристите все пак са хора: не биха ли се въздържали да мамят най-близките си, онези, които са им помагали, или онези, с които са споделяли трудности? Не биха ли избегнали да мамят членове на семейството си?“. Да се каже, че имат навика да лъжат, означава, че могат да измамят всекиго, дори родителите си, децата си и, разбира се, братята и сестрите. Те могат да мамят хората по големи и малки въпроси, дори по въпроси, по които трябва да говорят истината, когато това не би довело до никакви последствия или не би им повлияло по никакъв начин и когато няма нужда да се проявява мъдрост. Те също мамят хората и използват лъжи, за да разрешават дребни въпроси, които за външните хора не са основание за лъжа, когато би било просто и безпроблемно за тях да говорят прямо. Не е ли това навик да се лъже? Може да се каже, че навикът да лъжат е едно от основните проявления на дяволите и Сатана. От тази гледна точка не можем ли да кажем, че човешката природа на антихристите е не само нечестна, но и белязана от навика да лъжат, което я прави ненадеждна? (Да, можем.) Ако такива хора направят нещо нередно, после пролеят сълзи, след като са били кастрени и критикувани от братята и сестрите, като на пръв поглед твърдят, че са длъжници на Бог, и обещават бъдещо покаяние, смееш ли да им повярваш? (Не.) Защо не? Най-убедителното доказателство е, че те имат навика да лъжат! Дори и външно да се каят, да плачат горчиво, да се бият в гърдите и да се кълнат, не им вярвайте, защото проливат крокодилски сълзи — сълзи, за да заблуждават хората. Тъжните и изпълнени с разкаяние думи, които изричат, не са искрени; те са целесъобразни тактики, предназначени да спечелят доверието на хората чрез измама. Пред хората те плачат горчиво, признават грешката си, кълнат се и заявяват позицията си. Обаче тези, които имат добри отношения с тях насаме, тези, на които относително вярват, разказват друга история. Макар че публичното признаване на грешка и клетвата да променят пътищата си може да изглеждат искрени на повърхността, това, което говорят задкулисно, доказва, че казаното от тях преди това не е било вярно, а лъжа, целяща да заблуди повече хора. Какво ще говорят задкулисно? Ще признаят ли, че казаното от тях преди това е било лъжа? Не, няма. Те ще разпространяват негативизъм, ще представят доводи и ще се оправдават. Това оправдание и привеждане на доводи потвърждава, че техните признания, покаяние и клетви са били изцяло лъжа, целяща да заблуди хората. Може ли да се вярва на такива хора? Това не е ли навик да се лъже? Те могат дори да измислят признания, фалшиво да проливат сълзи и да обещават да променят пътищата си, и дори клетвите им са лъжа. Това не е ли демонична природа? Дори ако кажат: „Разбирам само толкова; останалото не го знам и търся Божието просветление, и се надявам на помощта на братята и сестрите, за да придобия постепенно разбиране“, това би било честно отношение и изказване. Антихристите обаче по никакъв начин не могат да изрекат такива правдиви думи. Те смятат, че: „Да говоря истината би накарало хората да ме гледат отвисоко: ще загубя престиж и ще падна в очите им — няма ли престижът ми да бъде напълно сринат? Кой съм аз? Мога ли да призная поражение? Дори да не разбирам, трябва да се преструвам, че разбирам много добре. Първо трябва да измамя хората и да затвърдя позицията си в сърцата им“. Не е ли това проявление на антихристите? От източника и начина, по който говорят антихристите, както и от думите, които изричат, е ясно, че такива хора никога няма да бъдат честни, това е извън техните възможности. Понеже навикът да лъжат е присъщ на характера им, те искат да мамят хората и да прикриват нещата във всичко, като не желаят никой да узнае или да види истинските факти или действителната ситуация. Тяхната най-съкровена същност е ужасно мрачна. Този аспект от характера на антихристите може да се окачестви надеждно като липса на човешка природа и притежаване на демонична природа. Лъжите просто се изплъзват без усилие от езика им, без да се замислят, до такава степен, че дори не казват нищо вярно, когато говорят насън — всичко са хитрости, всичко са лъжи. Това е навик да се лъже.

Характерът на антихристите е лишен от честност. Дори когато не говорят, в сърцата си те обмислят как да мамят, да заблуждават и да подвеждат хората — кого да подведат, какво да кажат, когато искат да го подведат, какви методи да използват, за да започнат разговора, и кои примери да използват, за да накарат хората да повярват. Независимо какво казват или мислят, те не таят честно отношение, честни мнения или честни мисли в сърцата си. Всеки миг от живота им, всяка секунда, преминава в състояние на желание да мамят и да си играят с хората. Всяка секунда и всеки миг мислят как да мамят, как да подвеждат и как да заблуждават другите, като тези мисли заемат целия им ум и най-съкровените им сърца. Не е ли това тяхната природа? Могат ли такива хора да разберат истината, когато слушат проповеди или четат Божиите слова? Дори ако разбират, могат ли да я приложат на практика? (Не.) Съдейки по най-съкровените им сърца и характер, такива личности определено не са обекти на спасение, защото всичко, което обичат и за което мислят в умовете и във вътрешния си свят, е пропито с демонична природа, противоречи на истината и на положителните неща, без нито една част, която да е похвална. И така, чертата да имат навика да лъжат неизменна ли е в човешката природа на антихристите? (Да.) Хората, които имат навика да лъжат, не практикуват никаква истина. Какви са последствията от това? Какви са конкретните проявления на някой, който не практикува никаква истина? Може ли да действа безразсъдно? Може ли да бъде своеволен и да действа на своя глава? Може ли да установява независими царства? Може ли да разпилява приношения? Може ли да подвежда хората? Може ли да печели сърцата на хората? Може да прави всичко това. Това е типичен антихрист — той има навика да лъже. Когато фактите са изложени, независимо колко чифта очи го наблюдават, независимо колко хора колективно свидетелстват и го разобличават, той отказва да го признае. В крайна сметка прибягва до една тактика, за да се справи с теб, като твърди, че е забравил, и се преструва на невеж. В този момент, в тази ситуация той не може да каже нито една правдива дума, нито да кимне и да признае, като каже: „Аз бях, сгреших, следващия път ще се поправя и определено няма да повторя същата грешка“. Това е антихрист, никога не признава вина, никога не казва правдива дума в нито един момент. Може ли да бъде спасен с такава човешка природа? Може ли да постигне истината? Категорично не. Дори ако разбира истината, не може да я постигне, защото отхвърля истината, съпротивлява ѝ се и ѝ се противопоставя. На най-основно ниво, да говори честно и да признава грешките си, той не може да практикува дори тази най-проста истина. Как може да се очаква от него да се избави от статуса си, да се избави от перспективите и съдбата си и да се избави от собствените си намерения? Може ли да се избави от тях и да им се опълчи? Още по-малко е способен на това. Ако не може да каже дори една истинска дума, тогава да се очаква от него да направи нещо по-трудно от това е още по-нереалистично.

Има ли около вас хора, които имат навика да лъжат? Някои може да кажат: „Все още не съм срещал някой, който да има навика да лъже, но имам чувството, че аз самият може да съм такъв“. Нека ти кажа истината; намираш се в опасна ситуация. Запазват ли хората, които имат навика да лъжат, някаква следа от човешка природа? Различават ли се по нещо от демоните? Някой от вас има ли навика да лъже? Да предположим, че независимо от средата или обстоятелствата, независимо какво се случва, лъжите идват толкова естествено на човек, без да се изчерви или сърцето му да забие по-бързо, като той може да се справи и да разреши всичко с лъжи. В постъпките и светските му отношения и във всеки аспект от живота, стига да има възможност да говори, всичко, което казва, е лъжа, нито едно изречение не е вярно. Всичко носи намерения и цели и е придружено от кроежите на Сатана. Това не е човек, който е честен. Да си способен да лъжеш във всяка ситуация, дори когато нечия глава е на дръвника — не е ли това някой, който е безнадежден? Съдейки по различните проявления на навика да лъжат при антихристите, техните лъжи са просто твърде многобройни. Целта на речта им е да мамят, подвеждат и заблуждават хората. Всичките им думи са изпълнени с кроежите и намеренията на Сатана, лишени са от всякакво проявление на честност, характерно за нормалната човешка природа. Може да се каже, че на антихристите напълно им липсва чертата честност, която е част от нормалната човешка природа. Хората, на които им липсва честност и са способни да лъжат по навик, се окачествяват като имащи демонична природа — те са демони. Такива хора не се спасяват лесно, защото не приемат истината и им е трудно да я приемат.