Чувствителност

Сега нека поговорим за чувствителността. Нека използваме най-простия начин да я категоризираме, като започнем с метода на елиминиране. Вродена даденост ли е чувствителността? (Не.) Тогава, покварен нрав ли е? (Не.) Ако някой има проявление на чувствителност, това разкриване на покварен нрав ли е? (Не.) Чувствителността не се отнася до изпитване на сърбеж след ядене на определен вид храна или кихане и насълзяване на очите след помирисване на определен аромат; тя не се отнася до алергия към полени, алергия към фъстъци или каквато и да е алергия към консерванти или химични съединения — тя не се отнася до физическа чувствителност. Физическата чувствителност се отнася до това да имаш чувствителен организъм, който е склонен към алергични реакции, предизвикани от определени външни вредни миризми или вещества — това е физическа чувствителност. Физическата чувствителност е просто инстинкт сред вродените дадености на човека — тя е част от организма му по рождение. Обаче чувствителността, която обсъждаме тук, не се отнася до това. След като изключим вродените дадености и като вземем предвид, че този вид чувствителност обикновено не ескалира до нивото на покварен нрав — което означава, че няма конкретно разкриване на покварен нрав — тогава какъв вид проблем е тази чувствителност? (Това е проблем на човешката природа.) Това достойнство на човешката природа ли е, или е неин недостатък? (Това е недостатък на човешката природа.) Това очевидно е недостатък на човешката природа — ако не можете да видите дори това, тогава сте твърде невежи. Добре ли е да си чувствителен, или не? Щом е недостатък на човешката природа, със сигурност не е добре. Какво означава чувствителност? Кажете го с ваши думи. (Да имаш свръхчувствителен ум.) Да имаш свръхчувствителен ум психично заболяване ли е? Кажете Ми, нервите на хората обикновено стават ли свръхчувствителни? Нервите са в човешката мускулна тъкан и не влизат в контакт с външен въздух, прах или други вещества — така че как биха могли да станат свръхчувствителни? Ако човек винаги е чувствителен, това не е ли проблем в неговите мисли? Ако има проблем в мислите му, това означава ли, че има проблем с неговата психика? (Да.) Проблемът с психиката се ръководи от мислите му, а ако се ръководи от мислите му, тогава това е проблем, свързан с неговата човешка природа. Когато става въпрос за нечий поглед, дума или формулировка, или когато се сблъскат със среда или тип ситуация, те ще го тълкуват прекомерно, ще го свържат със себе си и след това ще изпаднат в емоции на безпокойство, угнетеност, тъга и униние, като понякога дори изпадат в негативност, или — още по-лошо — като показват негативни проявления на търсене на отмъщение, враждебност и така нататък. Тези проявления напълно доказват, че чувствителността е вид недостатък на човешката природа. Недостатък означава, че ако имаш този вид проблем, човешката природа, която ти разкриваш, е анормална. Независимо дали този проблем е причинен от твоите мисли, психическо състояние, разум или конкретни представи и възгледи в някакво отношение, във всеки случай това е недостатък на твоята човешка природа. Той кара човешката природа, която разкриваш, да бъде анормална, да не съответства на рационалността и съвестта на нормалната човешка природа, нито на мислите и възгледите, породени от мисловните модели на нормалната човешка природа, нито на отношението, което човек трябва да има, когато общува с другите и се занимава с неща. В обобщение, това, което се разкрива в този аспект на човешката природа, по същество е анормално психическо състояние. Например някои хора стават свръхчувствителни, защото някой неволно ги поглежда — те предполагат, че човекът ги гледа отвисоко, и стават нещастни и дори плачат от скръб заради това. Кажете Ми, това не е ли анормално психическо състояние? Това не е ли психично заболяване? Точно ли е това, което казвам? (Да.) За да бъдем точни, това проявление на човешката природа е психично заболяване. Другите не им правят нищо, но те плачат неудържимо в продължение на няколко дни и не могат да го преживеят. Това е недостатък на човешката природа. Когато около себе си имаш хора от този тип, ти се чувстваш особено потиснат и ограничен, не знаеш кога можеш да си навлечеш неприятности от тях или да си създадеш проблеми, и трябва да бъдеш изключително предпазлив, когато говориш пред тях, като многократно обмисляш думите си: „Ако кажа тази дума, дали ще помислят, че ги гледам отвисоко? Ако не говоря с тях, дали ще помислят, че имам определено мнение за тях? Ако им кажа няколко думи, дали ще помислят, че имам някакъв скрит мотив? Какъв точно е подходящият начин да се действа?“. Накрая стигаш до заключение: хората от този тип са просто психично болни — наистина проблемни! Както и да подхождаш към тях, никога не е правилно; каквото и да казваш или правиш, те никога не го приемат правилно. Тяхната човешка природа е особено анормална. След като прекараш дълго време с такива хора, просто искаш да стоиш настрана от тях и да ги отбягваш, като не желаеш никакъв по-нататъшен контакт. Хората от този тип нямат мисленето на нормалната човешка природа — те са психично болни. Чувствителността се отнася до тези проявления; тя е недостатък на човешката природа. Въпреки че е недостатък на човешката природа, тя не е по-проста от покварения нрав. Ако някой има недостатък или проблем на човешката природа, ще възникнат много неприятности, когато общува с другите; ще бъде трудно да се разбират с него, а също така ще бъде трудно и да бъде поправен. Това е проявление на човешката природа.

Инатливост

Нека поговорим за друго проявление — инатливостта. Какъв вид проблем е това? (Това е недостатък на човешката природа.) Първо, нека изключим вродените дадености — инатливостта определено не е вродена даденост, тя не е дадена от Бог. Освен това инатливостта не се издига до нивото на покварен нрав. Следователно тя е недостатък на човешката природа. Какви са конкретните проявления на инатливостта? Има ли определена връзка между инатливостта и абсурдността? (Има някаква.) До известна степен има връзка. И така, какви са проявленията на инатливостта? Дайте пример. Какви хора са склонни да бъдат инатливи? Какви думи и действия са проявления на инатливостта? (Инатливите хора са склонни да се втренчват, когато се сблъскат с определени хора, събития и неща.) Втренчването в нещата е един аспект. Дайте пример — в какви неща се втренчват? (Когато някой посочи проблемите им, те обичат да дават оправдания и да използват погрешни доводи. Винаги се хващат за някоя фраза или избор на думи, за да се защитят, като отказват да приемат истината или да приемат кастрене. Те продължават да настояват на своите доводи, за да се оправдаят, като обясняват причините зад действията си.) Когато другите ги кастрят или общуват с тях относно истините принципи, те не го приемат. Вместо това постоянно наблягат на собствените си оправдания и обосновки, като твърдят, че намеренията им са правилни, без изобщо да признават собствените си грешки. Това е едно проявление на втренчване. Някои хора извършват безразсъдни злосторничества и биват освободени, но не се самоанализират. Вместо това казват: „Така или иначе, Бог не ме харесва и аз не съм някой, който обича истината, така че това е положението — няма смисъл да се стремя нагоре“. Някой ги съветва: „Не бива да бъдеш толкова негативен. Твоите заложби ти позволяват да разбереш истината — трябва да се стремиш нагоре!“. Те отговарят: „Ако Бог е повелил, че няма да получиш добра крайна цел, тогава дори и да се стремиш нагоре, е безполезно. Независимо колко усилия полагаш или колко добре се справяш, е безполезно“. В сърцата си те постоянно разбират Бог погрешно и се борят срещу Него. Каквото и да казват другите, те отказват да го приемат. Независимо колко близо е това, което казваш, до тяхното състояние или колко би могло да им помогне да постигнат обрат и някакъв растеж, те все така не го приемат. Убедени са, че собствените им мисли са правилни. Това проявление на инатливост ли е? (Да.) Неотклонно и твърдо вярват: „Бог не ме харесва. Каквото и да правя, Бог няма да е милостив към мен — аз съм оставен настрана от Бог. Знам, че не съм някой, който обича истината, така че няма смисъл да се стремя нагоре. Ако мога да изпълнявам някакъв дълг, просто ще върша малко. Ако ме наричат полагащ труд, така да бъде. Както и да е, просто ще следвам. Стига да има искрица надежда, няма да си тръгна“. Всъщност, въз основа на техните заложби и различни други условия, те не би трябвало да бъдат толкова негативни — те все пак са способни да вършат някои ценни неща и могат да постигнат някои резултати при изпълнението на дълга си. Обаче поради своята инатливост те отказват да се стремят нагоре, не променят курса и не се разкайват; в сърцата си те вярват, че Бог няма да бъде милостив към тях. Другите получават светлина и просветление в различна степен и често се проявява милостивост към тях от страна на Бог, но те не могат да почувстват това, затова в сърцата си таят известно негодувание към Бог. Това инатливост ли е? (Да.) Някои хора мислят: „Онези, които са издигани и развивани в Божия дом, са все такива, които са умели в говоренето, имат дарби и силни страни и умеят да се представят. Хора като нас, които не знаят как да се представят и на които им липсва красноречие, са пренебрегвани от Божия дом. Бог не ни дава никакви възможности. Дори и да имаме таланти, е безполезно. Дори и да имаме заложби и способност за възприемане, няма значение — ние пак трябва да стоим настрана. Особено след като произхождаме от бедни среди, имаме средна външност и не знаем как да се издокарваме, никога няма да се откроим където и да било. Целият ни живот ще бъде просто такъв — без статус в света и без статус в Божия дом“. Това проявление на инатливост ли е? (Да.) От тези два примера можете ли ясно да обясните какво е инатливост? (Упорито да се държиш за собствените си идеи и да отказваш да слушаш когото и да било.) (Да се придържаш към твърдия си възглед.) На разговорен език това се нарича да се придържаш към твърдия си възглед, но не всички форми на това са инатливост — зависи от това дали твърдият възглед, към който те се придържат, е правилен, или не. Ако твърдият възглед, към който човек се придържа, е правилен, то това все пак е приемливо. Например, ако някой се придържа към твърдия си възглед, като казва: „В който и да е момент, човек трябва да действа със съвест“, тогава този възглед е сравнително положителен. Но ако твърдият възглед, към който се придържа, е неправилен и не съответства на фактите, но въпреки това отказва да го остави и никой не може да го накара да промени мислите и възгледите си, независимо какво казва, то това е инатливост. Инатливостта е изопачен начин на разбиране — това е, когато хората упорито се вкопчват в изопачени мисли и възгледи. Тя не съответства на човешката природа или здравия разум, още по-малко съответства на Божиите изисквания; разбира се, тя също така няма абсолютно нищо общо с истината. Инатливостта се отнася до упорстване в изопачени мисли и възгледи под господството на прибързаността и емоциите на собствената човешка природа. Хората, които показват този вид проявления, са инатливи хора. Някои хора например, след като приемат кастрене и опознаят себе си, чувстват, че са сгрешили по този въпрос и трябва да се покаят. Те виждат това като прегрешение и вярват, че това, че са били кастрени, е било правилно, че за късмет кастренето е дошло навреме и че без него е щяла да бъде допусната голяма грешка. Инатливите хора обаче не мислят по този начин. Те казват: „Да ме кастрят означава да ме гледат отвисоко — това е заяждане с мен, защото ме намират за неприятен. Може би се озовах в окото на бурята и извадих лош късмет. Просто се случи така, че те бяха ядосани и нямаше на кого да си го изкарат, така че си го изкараха на мен, като ме кастриха“. Други казват: „Не е така, както си мислиш. Защо не изследваш какво направи погрешно? Справи ли се с този въпрос според принципите? Наруши ли ти истините принципи?“. Те не изследват тези неща. Вместо това анализират нещата, разбират ги и подхождат към тях с емоции и прибързаност. В обобщение, инатливите хора, в преобладаващата част от случаите, не приемат положителни неща или истината — те дори не приемат положителни мисли и възгледи. Независимо какво им се случва или с каква среда се сблъскват, те подхождат към това по инатлив начин и се вкопчват в него с категорична сигурност. Дори когато общуваш за истината с тях, те не я приемат и вярват, че това, към което се придържат, е напълно в съответствие с фактите. Какво казват те често? „Това, което чуваш, е ненадеждно; само това, което виждаш, е реално. Това, което аз виждам, са фактите. Дори и това, което казваш, да е истината, ако не си го видял, нямаш право да говориш за него.“ Те вярват, че това, което виждат, са фактите, и приравняват повърхностния облик на фактите с тяхната същност. Когато говориш за истината, е безполезно — в техните очи истината е просто фасада, просто параван, просто приятно звучащи думи. Затова не я приемат. Те сляпо вярват: „Това, което аз казвам, е вярно — не е лъжа — защото аз видях истинността на фактите. Аз видях как се разгърна процесът на фактите“. Например, когато един инатлив човек види двойка да спори, като и съпругът, и съпругата крещят за развод, той заключава, че те определено ще се разведат. Други казват: „Само защото видя, че спорят за развод, не означава непременно, че наистина искат да се разведат. Хората казват тежки думи, когато са ядосани. Всъщност тази двойка обикновено е много любяща — има силна основа на връзката им. Въпреки че са спорили през целия си живот, те не могат да живеят един без друг. Съпругата каза на някого, който е запознат със ситуацията, че е невъзможно да се разведат. Така че, въз основа на тези факти и обичайния им начин на живот, няма вероятност да се разведат“. Инатливият човек не вярва на това. По-късно той проверява и вижда, че двойката наистина не се е развела, но все пак упорито вярва: „Не са разведени само за пред хората; насаме те вече тайно са се развели. Не са го направили публично достояние само заради децата“. Както виждаш, той все още се вкопчва упорито в този въпрос. Вярва само на това, което виждат очите му, и на собствената си преценка, като твърдоглаво настоява, че преценката му и неговите мисли и възгледи са правилни. Дори и фактите да не са такива или същността и коренът на проблема да не са такива, той все пак вярва, че е така. Разбирането му по всички въпроси разчита единствено на собствените му предразсъдъци, прибързаност и емоции — не съди въз основа на естеството на фактите или корена на проблема. Дори и ситуацията да се промени, начинът му на разбиране и неговите мисли и възгледи остават непроменени. Това са проявленията на инатливите хора.

Когато инатливите хора се сблъскат с конкретни проблеми, начинът им на справяне с проблемите и нравът, който разкриват, засягат покварен нрав. Инатливостта е голям недостатък на човешката природа. Разбира се, това не достига до нивото на характера или почтеността — то просто е свързано с отношението, мисълта и възгледа, с които те общуват с другите и се справят с нещата. Ако човек е инатлив, това е достатъчно, за да покаже, че неговата човешка природа има недостатък. Когато този недостатък се разкрие по конкретен въпрос, това, което разкрива, вече не е само недостатък на човешката природа. Ако в дадена ситуация упорито настоява на своето изопачено разбиране и възгледи, като вярва, че те съответстват на истината, и независимо кой общува за истината с него, той не може да я възприеме — и дори развива някои инатливи действия и твърдения — то това вече не е просто проблем на неговата човешка природа. Това вече се е издигнало до нивото на проблем с неговия нрав — издигнало се е до нивото на покварен нрав. Когато например става въпрос за приемане на кастрене, ако наруши принципите при вършенето на нещата и върши безразсъдни злосторничества, той трябва да приеме кастрене. Дори и да не приеме кастрене, все пак трябва да приеме съответното наказание и укор. Вместо да възприеме това правилно обаче, той се оплаква от лошия си късмет, като казва: „Просто се случи така, че попаднах под ударите. Човекът, който ме кастреше, беше просто ядосан и нямаше къде да си изкара гнева — просто се случи така, че се натъкна на този мой въпрос, затова ме кастри“. Неговата мисъл, възглед и отношение към това да е кастрен са разкриване на покварен нрав. Какъв вид покварен нрав? (Непримиримост и изпитване на неприязън към истината.) Изпитване на неприязън към истината и непримиримост. Неговите мисли и възгледи относно хората и нещата попадат в обхвата на инатливостта на неговата човешка природа, но поквареният нрав, който поражда тези инатливи мисли и възгледи, е непримиримост и изпитване на неприязън към истината. Това прави същността на проблема сериозна — такива хора са неверници. Инатливостта е недостатък на човешката природа. Какви са основните характерни черти на покварения нрав, който тя засяга? Непримиримост и изпитване на неприязън към истината — това я извежда до нивото на покварения нрав. Какво забелязвате тук? Някои недостатъци на човешката природа, които засягат мислите, възгледите и нагласите, с които хората постъпват и действат, могат да ескалират до покварен нрав. Заекването например е недостатък на човешката природа. Човек, който заеква, ще заеква без значение какво казва. Заекването само по себе си не е покварен нрав и не се издига до нивото на покварен нрав. Обаче, ако думите, изречени чрез заекване, носят определени мисли и тези мисли са породени под господството на покварен нрав, тогава независимо дали човекът е заекващ по природа, или не, мислите зад думите му засягат покварен нрав. Заекването е говорен проблем — то няма връзка с даден покварен нрав. Обаче мислите и възгледите зад използването на заекващ начин на говорене са провокирани или причинени от покварен нрав. Така че, както виждаш, когато един недостатък на човешката природа засяга вродени дадености, той няма връзка с покварения нрав. Но когато един недостатък на човешката природа засяга порочните, изопачени или негативни елементи на нечий характер, той засяга покварен нрав. Разбирате ли? (Да.)