Общителност и затвореност

Общителността — какъв аспект е това? (Вродена даденост.) Това е вродена даденост, метод за светски отношения сред групи от хора. Някои хора обичат да общуват с другите, никога не им омръзва и независимо от индивидуалността на другите хора, те са способни и готови да общуват с тях. Някои хора обаче предпочитат да избягват тълпите и не желаят да общуват с другите. Това има известна връзка с вродената индивидуалност на човека. Когато засяга индивидуалността, то определено засяга вродените дадености. Общителността е свързана с индивидуалността на даден човек; тя не засяга достойнствата или недостатъците на човешката природа и разбира се, не включва никакъв покварен нрав. Това е относително просто проявление. Затвореността — в какъв аспект попада това? (Тя е част от вродената индивидуалност на човека.) (Тя е недостатък на човешката природа.) Тук има известно несъгласие — и така, какъв точно проблем е затвореността? (Затвореността показва, че индивидуалността на даден човек е лоша.) Да имаш лоша индивидуалност е недостатък на човешката природа. Самата индивидуалност също е аспект от вродените дадености на човека, така че тази черта на затвореност е както вродена даденост, така и недостатък на човешката природа. Това не спада към покварения нрав и не засяга постъпките на човека. Затвореността означава винаги да избягваш хората, да не желаеш да споделяш мислите си с другите, да предпочиташ да вършиш нещата сам, да не обичаш да общуваш с другите и да не обичаш да живееш сред хора. Такива хора обичат да стоят само в самотна среда или в някой ъгъл. Когато има много хора, те не желаят да говорят. Не ги бива в общуването с другите. Когато общуват с другите, изпитват безпокойство и паника или изпадат в някои смущаващи и неловки ситуации. Това е проблем на индивидуалността в рамките на вродените дадености и също така, разбира се, е недостатък на човешката природа, нали? (Да.)

Плахост и смелост

Сега нека разгледаме плахостта — какъв вид проблем е това? (Вродена даденост.) (Недостатък на човешката природа.) Това е вродена даденост, а също и недостатък на човешката природа. Кажете Ми, какво означава да си плах? Да се страхуваш да излизаш през нощта, да се страхуваш от мишки, стоножки и скорпиони, както и да се страхуваш да не си навлечеш неприятности и да не желаеш да се изправяш пред сложни въпроси — всичко това са проявления на плахостта. Някои хора припадат от страх, когато видят змия. Някои хора толкова се плашат, че целите треперят, когато чуят за автомобилна катастрофа. Някои хора, като чуят, че вярващите в Бог са преследвани и могат да бъдат арестувани, осъдени и хвърлени в затвора, толкова се страхуват, че не смеят да вярват. Има и такива, които не смеят да се возят на увеселителни влакчета. Такива хора не смеят да участват в нищо или да опитат каквото и да било, ако има дори малко нещо, което не могат да прозрат, или ако е нещо, което не са правили преди. Те не само не смеят да опитват опасна работа или опасни дейности, но също така се страхуват да вършат неща, които нормалните хора трябва да вършат в ежедневието. Например, ако от тях се иска да се научат да шофират, те казват: „Не смея да шофирам. По пътя има толкова много коли и те карат толкова бързо — ами ако ме блъснат?“. Някой казва: „Защо винаги се тревожиш да не стане катастрофа? Не можеш ли просто да бъдеш малко по-предпазлив, когато шофираш?“. Но те все така се страхуват: „Щом колата потегли, тя е извън моя контрол. Ако наистина стане катастрофа, никой не може да я контролира!“. Те винаги мислят в негативна посока, затова не могат да постигнат нищо. Плахостта е вродена даденост, а също и недостатък на човешката природа. Плахите хора са прекалено предпазливи и щателни във всичко, което правят. Те обикновено не правят големи грешки и не извършват големи злосторничества. Но независимо от гледната точка, това не може да се счита за достойнство — то е недостатък на човешката природа. Тогава какво да кажем за смелостта? Какви термини обикновено се свързват със смелостта? (Да си смел до глупост, да действаш безразсъдно от смелост.) „Да действаш безразсъдно от смелост“, „да си безумно смел“ и „да се хвърляш с главата напред“ — всичко това се отнася до смелостта. И така, добра ли е смелостта или не? (Зависи от нещата.) Зависи от ситуацията и от това какъв човек си. Ако се разглежда от гледна точка на човешката природа, смелостта не може да се класифицира като достойнство или недостатък — ще я категоризираме като вродена даденост. Смелостта на човек трябва да се разглежда според случая; освен това трябва да се гледа дали той има граници, когато върши нещата, и какъв е характерът му. Ако характерът му е лош, смелостта може да го накара да наруши закона, да върши зло и да извършва престъпления, като се възползва, печели по нечестен начин и навсякъде мами и лъже другите. Ако някой му предложи пари, за да извърши злосторничество, той е способен да го направи. За да се възползва, той дръзва да извърши всякакво лошо деяние, без да се съобразява с последствията или да взема предвид другите. Добре ли е да се действа безразсъдно от смелост по този начин? (Не.) Някои хора навсякъде мамят другите заради бизнеса си. Бизнесът, който управляват, е незаконен — това е просто фиктивна компания без реална дейност. Но поради смелостта си, съчетана със способността да мамят, те временно натрупват състояние, живеят във вили и карат седани — наслаждават се на много добър живот, но парите и материалните притежания, на които се наслаждават, са придобити чрез измама в резултат на смелостта им. Това добро нещо ли е? Кажете Ми, тази смелост добра ли е? (Не.) Следователно, когато става въпрос за смели хора, трябва да се гледа по какъв път вървят. Ако дръзват да мамят и да лъжат другите поради своята смелост, те извършват голямо зло. Колкото повече мамиш и колкото повече се възползваш от другите, толкова по-тежко наказание ще получиш в бъдеще, нали? Това не носи ли бедствие? (Да.) Ако си плах и искаш да мамиш и да лъжеш другите, ще се занимаваш с малко по-малко измама и наказанието, което ще получиш в бъдеще, ще бъде по-леко. И така, за такива хора, които не вървят по правилния път, дали е по-добре да са донякъде плахи или донякъде смели? (По-добре е да са донякъде плахи.) За тези хора, които не вървят по правилния път, които са способни да мамят и да лъжат другите, които пренебрегват закона и винаги се стремят да използват вратичките в него, за да печелят неочаквани придобивки, и които могат да го нарушат по всяко време, смелостта е бедствие — тя е недостатък и слабост на тяхната човешка природа. Плахостта, от друга страна, става добро нещо — тя дори е защита за тях. Плахите хора печелят малко пари, така че да могат да осигурят основните нужди на семействата си и на себе си, а също и да се наслаждават на малко лукс, и спират дотам. Наказанието, което ще получат в бъдеще, ще бъде по-леко. Смелите хора дръзват безразсъдно да извършват злосторничества и да лъжат и да мамят другите, като взимат това, което принадлежи на другите, за да имат самите те на какво повече да се наслаждават. Те се възползват от другите — няма ли да се наложи да компенсират това в бъдеще? (Да.) Ако имат следващ живот, наказанието, което ще получат тогава, ще бъде тежко — може дори да не успеят да компенсират напълно това в рамките на един или два живота. Някои хора прекарват целия си живот в управление на ресторанти или правене на бизнес, като печелят активи на стойност един или два милиона, или дори десетки милиони, но въпреки това не успяват да се насладят на нищо от това, защото всичко отива за изплащане на дългове. Дори когато са на седемдесет или осемдесет години, те все така не са приключили с изплащането. Какво става тук? Това е възмездието на причината и следствието — може би защото в миналите си животи са взели твърде много от другите поради алчност, затова изплащат дългове през тези няколко живота. Дали не е, защото в миналите си животи са били твърде алчни, твърде смели и са се възползвали твърде много от другите, което е довело до възмездие в сегашния им живот? (Да.) За хората, които не вървят по правилния път, да бъдат малко плахи е защита, докато смелостта е лош знак.

Ако човек върви по правилния път, добра ли е смелостта? (Да.) Какво е доброто в нея? (Ако е смел, той все пак може да постоянства във вярата в Бог, когато е изправен пред преследване.) Тази смелост не се отнася само до плътска смелост. Ако това е плътски вид смелост, то това е безразсъдство и прибързаност — това е донякъде импулсивно и сляпо. Например, ако си смел и те арестуват за това, че вярваш в Бог, ще се страхуваш ли от изтезания? Ще се страхуваш ли от смъртта? Ще се страхуваш ли от хвърляне в затвора за двайсет или трийсет години? Ако ще се страхуваш, тогава това, че казваш: „Аз не се страхувам“, когато започваш да вярваш в Бог, е безразсъдство, а не истинска смелост. Какво проявление не е безразсъдство? То е, че когато започнеш да вярваш в Бог, имаш определена смелост, но имаш също и истинска вяра. За какво се отнася тази истинска вяра? Това означава, че във вярването в Бог имаш решимост: „Ако бъда преследван, арестуван и изтезаван заради вярата в Бог, трябва да съм готов да отдам живота си. Независимо как или до каква степен ме измъчват, няма да продам църквата или да стана Юда — не се боя от смъртта!“. Това е единият аспект. Другият аспект е, че ако наистина бъдеш арестуван и преследван и големият червен змей те заплашва, за да те накара да продадеш църквата, ти можеш да прозреш интригите на Сатана и да не бъдеш възпиран от него, и да останеш непоколебим в свидетелството си, като кажеш: „Всичко при човека, включително неговият живот и смърт, е в Божиите ръце. Аз не се страхувам!“. Това не е нито безразсъдство, нито просто смелост; това е истинска вяра. Да имаш тази истинска вяра и да си способен да останеш непоколебим в свидетелството си е твое достойнство. Да предположим, че нямаш истинска вяра и само казваш: „Не се страхувам — в най-лошия случай е просто смърт“, но когато си изправен пред арест, си толкова уплашен, че се напикаваш в гащите. След като бъдеш арестуван, първото нещо, което си мислиш, е: „Ще бъда ли изтезаван? Ще страда ли плътта ми? Ако притиснат електрически ръжен за жигосване към тялото ми, ще мога ли да го издържа? Ако изтезанието е тежко, ще умра ли? Ако умра, няма ли Бог да си спомни за мен? Няма ли да мога да постигна спасение? Ако наистина не мога да го понеса, ще продам църквата и ще стана Юда. Ако бъда наказан и унищожен, след като стана Юда, така да бъде — поне няма да изпитвам болка точно сега“. В такъв случай не губиш ли свидетелството си? Да кажем, че Комунистическата партия тогава те заплашва, като използва семейството ти, за да те изнудва — не позволява на децата ти да посещават университет, отказва на родителите ти достъп до медицинска застраховка, отнема всички права на семейството ти — тогава ще се уплашиш и няма да имаш истинска вяра. Къде ще е отишла смелостта ти? Наистина ли си смел? Ако нямаш истинска вяра, тогава смелостта ти е просто безразсъдство. Само когато имаш истинска вяра, смелостта ти е истинска. Преди да бъдеш арестуван, ако си мислиш: „Бог няма да позволи да ме арестуват“ и станеш по-смел поради тази мисъл, това не е истинска сила на духа или истинска вяра. Да предположим, че преди да бъдеш арестуван, вече си обмислил всичко това и казваш: „Животът и смъртта на човека са в Божиите ръце. Ако Бог наистина иска да вземе живота ми, трябва да се покоря. Що се отнася до бъдещата ми крайна цел, тя се определя от една-единствена дума от Бог. Каквото и отношение да има Бог към мен и каквато и крайна цел да ми даде, всичко това е Божията праведност и аз ще се покоря. Ако Бог подреди нещата така, че да умра в затвора, това е чест за мен — аз съм готов да принеса този живот на Бог. Колкото и голямо страдание да преживявам, аз ще имам едно неизменно верую, а именно, че поверявам живота си в Божиите ръце и независимо как Сатана ме измъчва, погубва или подлага на изтезания, аз никога няма да отстъпя пред него. Не се тревожа дали ще умра. Дори и да умра, това е под Божието върховенство и Той го е предопределил. Аз все пак ще благодаря на Бог и ще Го възхвалявам!“ Такава вяра трябва да имаш; само с такава вяра можеш да имаш истинска смелост. Да кажем, че преди да бъдеш арестуван, преди това наистина да ти се случи, ти си прозрял тези неща, имаш истинска вяра в Бог, истинско покорство пред Бог и истинско разбиране и приемане на въпросите за живота и смъртта и можеш напълно да повериш себе си в Божиите ръце, и когато наистина бъдеш арестуван и се изправиш пред вероятността за смърт, тези разбирания в сърцето ти остават непроменени — тогава вярата ти няма да се разколебае. Каквито и да са обстоятелствата, ако вярата ти не бъде смазана или победена, ти винаги ще имаш смелост. Да предположим, че преди да бъдеш арестуван, преди това наистина да ти се случи, ти не си обмислил тези неща и само си въобразяваш: „Аз съм готов да принеса живота си. Животът ми беше даден от Бог — в най-лошия случай ще умра като мъченик за Бог!“. В такъв случай, когато големият червен змей те изтезава и след това те осъди на десет години затвор, ти ще бъдеш смаян: „Мислех си, че смъртта ще сложи край на всичко. Ако бъда убит като мъченик, Бог ще ме запомни. Не очаквах, че няма да успея да дам това свидетелство и в крайна сметка ще бъда осъден на десет години. Десет години — това не са десет дни или десет месеца! Как се очаква да издържа това?“. Тъй като не си мислил за тези неща преди, ще бъде ли лесно да ги проумееш в този момент? Ще бъде малко трудно, нали? (Да.) Когато възникнат трудности, хората мислят само как да се справят с тях и как да избягат от тях. Ако устремът ти да избягаш от трудностите е силен, тогава устремът ти да се адаптираш към тях насред тежкото положение ще бъде изключително слаб. Следователно, когато се сблъскаш с трудности, за теб става много трудно да се покориш на такава среда. И така, как трябва да се разрешават такива ситуации? Трябва незабавно да търсиш истината и да обмислиш тези въпроси; трябва също така да откриеш пътя за това как трябва да практикуваш истината. Например, какво ще си помислиш, ако трябва да лежиш в затвора десет години? „Ще се разведе ли жена ми (или мъжът ми) с мен? На колко години ще бъдат децата ми след десет години? Аз няма да съм изпълнил отговорността си към тях — дали ще се отрекат от мен и ще откажат да се грижат за мен на старини? Как ще живея, след като бъда освободен? След десет години родителите ми ще бъдат стари, а аз няма да съм изпълнил синовната си отговорност към тях — това няма ли да ме направи неблагодарен син? Ще бъде ли приключило Божието дело след десет години? Няма да съм придобил нищо в затвора — няма да съм посещавал събирания или да съм слушал проповеди и няма да съм разбрал истината. Няма ли да съм изостанал през тези десет години? Това няма ли да означава, че съм бил отстранен? Все пак ще ме иска ли Бог? Ако понеса това страдание, Бог ще го запомни ли? Ако Той не го запомни и аз не мога да постигна спасение, тогава няма ли напразно да съм прекарал това време в затвора? Много неща ще се променят за десет години, а аз няма да придобия нищо, докато губя много“. Когато мислиш за тези неща, възникват трудности. Как трябва да посрещнеш тези трудности? Не трябва ли да мислиш за това как да преживяваш всеки ден? Ако не си обмислил тези неща и не си стигнал до етап, в който разбираш истината и виждаш нещата ясно, тогава, когато си изправен пред арест, животът и смъртта ти ще зависят от една-единствена мисъл: един момент на плахост и страх, една-единствена мисъл или идея може да те накара да станеш Юда, да продадеш църквата и да пропилееш всичките си предишни усилия. Ако не можеш да обмислиш или да прозреш този въпрос, ще бъде много трудно да не се тревожиш за своите перспективи и съдба и ще бъде много трудно да повериш живота и смъртта си в Божиите ръце и да Му позволиш да устрои нещата, както Той пожелае. Ако не можеш да прозреш въпросите за живота и смъртта и все още таиш манталитет да си пробваш късмета, като искаш да претупаш нещата, тогава, когато те сполети среда, ти ще бъдеш разкрит. Всички онези, които станаха Юда, когато бяха арестувани, като подписаха „Трите декларации“, направиха това за една нощ и бяха белязани от Сатана с клеймото на звяра. Животът и смъртта на човека понякога зависят от една-единствена мисъл. Без истината е много трудно да се премине през кризи. И така, какво е истинска смелост? Ако някой постигне нещо, като разчита на прилив на груба сила, това истинска смелост ли е? Не е — това е импулсивност. Истински смелият човек има определено ниво на проницателност в сърцето си относно много положителни и негативни неща. Той е способен вътрешно да се съгласи с положителните неща, да ги приеме и непоколебимо да ги признае, като стигне дотам да може да се покори на истината и на Божието върховенство. Само така можеш да имаш истинска смелост. Ако не притежаваш тези неща в сърцето си, смелостта ти е просто глупава смелост — като новородено теле, което не се страхува от тигъра. Следователно в страна, която се съпротивлява на Бог, вярването в Бог и следването Му изискват не само смелост, но по-важното е, че изискват вяра. Ти смееш да вярваш в Бог не защото си смел, а защото имаш вяра. Някои хора казват: „Мисля, че вярвам в Бог просто защото съм смел и не се страхувам от преследване“. Това твърдение може да е правилно. Ти вярваш поради дързост, но с оглед на твоята глупост, невежество и простота Бог ти показва специална благодат, като нагласява определени среди за теб, както и като ти дава поенето и притока на истината. Чрез това стигаш до разбирането и придобиването на доста истини. С течение на времето твоята дързост придобива елементи на истинска вяра и едва тогава смелостта ти нараства и ти смееш повече да се изправяш пред бъдещи среди или преследване. Ако човек няма истинска вяра и разчита на прилив на сила, като казва: „Аз смея да вярвам в Бог! Не се страхувам от преследване или от това да бъда арестуван и хвърлен в затвора!“, този вид смелост няма да трае дълго. Без притока на истината, без Бог да нагласява среди в реалния живот, за да те обучи, да те накара да практикуваш и да те научи как да се изправяш пред различни неща, смелостта ти е чиста дързост и изобщо не е истинска вяра. Разбираш ли? (Да.) Ако това наистина е дързост, то това те прави безразсъден, глупав, невеж човек. Някои хора, които вярват в Бог, имат много прости мисли, като си представят нещата много просто, без изобщо да очакват какви опасности ще включва следването на Бог. Но когато срещнат пречки, едва тогава осъзнават, че следването на Бог не е проста работа. Ако смелостта на човек е достойнство на човешката природа, то най-малкото той е простодушен и прям, не е сложен и не се тревожи за едно или друго. Но да предположим, че твоята смелост е водена от намерение да получиш благословии и си мислиш: „Ако вярваш в Бог, можеш да отидеш на небето, да получиш големи благословии и да избягаш от бедствията и да избегнеш смъртта, така че ще вярвам, каквото и да става!“. С други думи, твоята вяра е водена от прилив на дръзка груба сила; не става въпрос за това, че желаеш по прост начин да вярваш в Бог, а вместо това преследваш благословии. В такъв случай твоята смелост в най-добрия случай е дързост и не може да се класифицира като достойнство на човешката природа. Следователно, когато става въпрос за смели хора, трябва да се гледа каква е тяхната човешка природа същност. Ако нямат съвест и разум и са просто дръзки, то те имат малка стойност и не могат да постигнат нищо смислено. Но ако са способни да вярват в Бог и да приемат истината, то такива хора имат стойност. Ако човек е смел, но няма способност за възприемане, не може да разбере истината и вярва в Бог единствено заради получаването на благословии, и е готов да се откаже от семейството и кариерата си и не се страхува от преследване, за да придобие благословии — то това не е достойнство на човешката природа, а по-скоро погрешна мисъл и възглед. Погрешните мисли и възгледи съобразени ли са с Божиите намерения? (Не.) Дали някой е плах или смел касае неговите вродени дадености и няма почти нищо общо със същността на неговата човешка природа.

Ако не бяхме общували за различните проявления на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав, щяхте ли да можете да ги разпознаете сами? (Може би щяхме да можем с прости проявления, но не бихме могли с по-сложните.) Сега, след като имахме общение за разликите между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав, можете ли вече да ги разпознавате? (Можем да ги разпознаваме малко по-добре от преди.) Ако дам още няколко необичайни примера, тогава ще можете ли да ги разпознаете въз основа на това, за което съм общувал? Трудно е да се каже, нали? Тогава следващия път ще продължим да общуваме по въпроси, свързани с тази тема. Като общуваме повече, ще определите някои правила за разпознаване на различни видове въпроси. Що се отнася до различните проявления на човешката природа, вродените дадености и покварения нрав, като цяло можете да разпознаете проявленията, за които е общувано. Що се отнася до тези, за които не е общувано, само хората с духовно разбиране или онези, които знаят как да търсят истината, може да са способни да разпознаят някои от тях. Онези с лоши заложби може да не са на нужната висота и да не са способни да ги разпознаят, затова трябва да слушат повече и да задават повече въпроси. Ако не общуваме по тези въпроси, те винаги ще останат неясни за вас и това, което казвате, също ще бъде неясно; винаги ще има пропаст между вашето разбиране и чистото разбиране на истината, нали? (Да.)

Днес общувахме по въпроси, свързани със заложбите. Можете ли сега да разпознаете какви са заложбите на хората? (Можем да ги разпознаем в най-общи линии.) Ако не можете да ги разпознаете, тогава не бързайте и преживявайте нещата. В ежедневието ще се сблъсквате с тези въпроси. Научете се да прилагате словата от нашето общение в реалния живот, като малко по малко ги съпоставяте с проявленията на хората — като разпознавате себе си и разпознавате другите, като стигате до опознаване на себе си и до опознаване на другите. Постепенно ще бъдеш способен да преценяваш тези неща и ще имаш критерий за това. Принципите за това как да гледаш на хората и нещата, както и за това как да постъпваш и да действаш, ще стават все по-ясни. Общувахме много за различните аспекти на разпознаването на вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. Независимо за кои проявления или кои разкривания на човешката природа общуваме, нищо от това не е празни думи — всички тези неща могат да бъдат срещнати, видени и усетени в реалния живот. Затова трябва да се научиш да гледаш на различните неща и различните типове хора, като съпоставяш Божиите слова с тях. Само като се научиш да съпоставяш различните състояния и въпроси от нашето общение с реалния живот, можеш постепенно да напредваш в това как да възприемаш хората и нещата, както и в това как да постъпваш и да действаш, да имаш точно разбиране за различни въпроси, свързани с истината, и постепенно да схващаш различните истини принципи. Разбираш ли? (Да.) Въпреки че въпросите, които обсъдихме, се използват главно за разпознаване на различните състояния и разкривания, проявявани от хората, и не ти позволяват пряко да разбереш истината и да навлезеш в нея, всички тези въпроси ще повлияят на твоето разбиране на истината, както и на твоето навлизане в истината реалност. Следователно, въпреки че в представите на хората може да изглежда така, че тези въпроси засягат само човешката природа, вродените дадености или някакъв очевиден покварен нрав, всеки въпрос и всяко твърдение е свързано с навлизането на хората в истината. И така, тези въпроси са такива, с които трябва да се сблъскаш по пътя на навлизане в истината — не можеш да ги избегнеш. Различните въпроси и проявления на човешката природа, независимо дали са положителни или негативни, са все неща, с които ще се сблъскваш и които ще срещаш в различни среди в ежедневието. Ако не можеш да разпознаеш нито един от различните въпроси, когато се сблъскваш с тях, и ги генерализираш, като считаш истините принципи от нашето общение за правила или доктрини, тогава никога няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо е така? Защото никога няма да разбереш какво е истината.

Добре, това е всичко за днешното общение. Довиждане!

25 ноември 2023 г.